Треска от Ласа: симптоми, лечение и кога да потърсите лекар

Треска от Ласа: симптоми, лечение и кога да потърсите лекар

Треската от Ласа е остро вирусно заболяване, което човек получава най-често от урина или изпражнения на плъх от рода Mastomys в Западна Африка. Около 80% от заразените остават без оплаквания или преболедуват леко, а при един от петима болестта става тежка, с оток, кървене или шок.

За читател в България въпросът обикновено е дали внесена зараза минава лесно от човек на човек. Документираният случай в Айова през 2024 г. дава кратък отговор. Човек, върнал се от Либерия, заболява на осмия ден след завръщането и умира на двадесет и първия, но сред 180 контактни лица не се появява вторичен случай.

Инкубацията, описана от Световната здравна организация (СЗО), е от 2 до 21 дни. Общият дял на починалите сред всички заразени е около 1%, а сред пациентите в болница е около 15%, като при смъртен изход смъртта често идва до 14-ия ден. Одобрено противовирусно лекарство и лицензирана ваксина няма, а ефектът и дозата на рибавирин остават несигурни.

Какво представлява треската от Ласа

Треската от Ласа е остра вирусна болест, причинена от аренавирус. Вирусът е установен за първи път в Нигерия през 1969 г. В български текстове същото заболяване се среща и като Ласа треска, и като хеморагична треска Ласа. И трите имена сочат една и съща инфекция.

Около 80% от хората, които поемат вируса, не развиват оплаквания или ги прекарват леко. При един от петима протичането става тежко. Тогава към температурата се добавят оток, кървене или шок. Шокът в тази картина е опасно спадане на кръвното налягане с нарушено кръвообращение.

Двата процента за смърт описват различни групи и затова не се събират в една цифра. Общият леталитет, тоест делът на починалите сред всички заразени, е около 1%, защото в него влизат и леките, често неоткрити зарази. Сред хората, стигнали до болница, делът е около 15%. Когато изходът е смъртен, смъртта често настъпва до 14-ия ден от началото на оплакванията.

За човек без престой в ендемичен район тези числа не са лична прогноза. Те показват колко различно може да протече една и съща зараза, след като вече я има. Лекият ход е възможният за повечето заразени. Когато болестта стигне до болница, чакането у дома вече не е разумен план.

[Дисплей на екрана с висока температура]

В кои страни циркулира вирусът

Вирусът е ендемичен в Бенин, Гана, Гвинея, Либерия, Мали, Нигерия и Сиера Леоне, а е възможно да го има и в други страни на Западна Африка. Престой в съседна страна от същия регион също се съобщава на лекаря, защото седемте имена вероятно не изчерпват района.

Потвърдените бройки са много по-малки от всички реални заразявания и това не е противоречие с лекия ход при около 80%. Обзор, публикуван на 19 декември 2024 г., съобщава за 928 потвърдени случая и 162 смъртни случая в Нигерия през същата година и отбелязва, че броят вероятно е занижен. В сметката влизат хората, стигнали до изследване. Леките зарази често остават извън нея, затова потвърденият списък не е броят на всички инфектирани.

За жител на България местните плъхове не са резервоар на тази болест. Рискът идва от престой, работа или грижа за болен човек, свързан с изброените страни. Семеен контакт след завръщане влиза в сметката, когато вече има телесни течности и започнали оплаквания. Здравият завърнал се човек не е източник за дома.

Същата публикация отбелязва, че изпитване на ваксина във втора фаза продължава, но това е ход на научната работа, а не промяна на картата. Лицензиран препарат за поставяне преди полет все още няма. Затова въпросът къде вирусът циркулира остава по-важен за пътника от въпроса коя инжекция да поиска. Географията си остава западноафриканска, а подготовката преди заминаване е в бита.

Как се предава заразата

Заразата стига до човека чрез урината и изпражненията на плъх от рода Mastomys или чрез телесни течности на вече болен човек. Практическият път у дома е храна или предмети, по които са попаднали отделянията на гризача. Между хората пътят е кръв, урина, изпражнения и други секрети. Той се отваря най-често при грижи за болен.

За въздушно предаване от човек на човек няма епидемиологични данни в листа на СЗО. В болнична стая с кръв, повърнато или диария рискът остава реален, защото течностите са описаният механизъм. Седенето в същия салон без такъв контакт не влиза в този механизъм. Защитата на персонала е срещу течностите.

Заразността започва след симптомите. Прегръдка, ръкостискане и седене наблизо не пренасят вируса, според страницата на Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC). Затова пътник, който се чувства добре по пътя към дома, не е източник за околните. В случая от Айова оплакванията започват на осмия ден след завръщането, така че по време на самото пътуване човекът още не е имал симптоми и не е предавал вируса на спътниците си.

След като температурата вече е налице, правилото се обръща. Тогава близките и екипът избягват кръв, урина, изпражнения и повърнато. Домашният контакт с храна, замърсена от гризачи в ендемичен двор, и болничният контакт с течности на пациент са двата реални входа. Обикновеният поздрав не е отделен път на зараза.

Какви са първите симптоми и тежкото протичане

Първите оплаквания идват след инкубация, която СЗО поставя между 2 и 21 дни. Професионалното ръководство Merck, с редакция от септември 2026 г., дава по-тесен обичаен интервал, от 5 до 16 дни. По-широкият срок е този, с който не се изпуска късен случай. По-тесният описва кога болестта започва най-често, а не деня, след който наблюдението може да спре.

В началото обикновено има температура, слабост и главоболие. След това се добавят болка в гърлото, повръщане, диария и кашлица. Нито едно от тези оплаквания не принадлежи само на този вирус. Същата начална картина се вижда при малария и при други тропически трески, които при завърнал се пътник са по-чести. Затова първият ден с температура не е ден за самодиагноза.

Тежкият ход се познава по отока на лицето, по кървенето или по шока, които се добавят към температурата. Тези белези извеждат болестта от групата на обичайните трески. При смъртен изход краят често идва до 14-ия ден от началото. В айовския случай оплакванията тръгват на осмия ден след завръщането, а смъртта е на двадесет и първия, още във втората седмица на болестта. Това съвпада с ранния прозорец при смъртен изход, без да означава, че всеки тежък случай свършва еднакво.

  • В началото обикновено има температура, обща слабост и главоболие.
  • След това може да се добавят болка в гърлото, повръщане и диария.
  • Кашлицата влиза в същата ранна картина и не поставя диагнозата сама.
  • При тежко протичане се добавят оток на лицето, кървене или шок.

Докато оплакванията са само от първата група, по-вероятни остават маларията и сходните инфекции, затова самодиагнозата по температура няма опора. Когато след престой в ендемична страна се появят оток, кървене или шок, чакането до следващия работен ден вече не е план. Тогава мястото е спешната помощ, а пътуването се казва още при обаждането, за да може екипът веднага да държи сметка и за по-рядката вирусна причина.

Какво става със слуха и с бременността

Загубата на слуха е последицата, която остава и след като температурата спадне. На 5 декември 2024 г. СЗО посочва внезапна загуба при до 25% от преболедувалите, често трайна. Страницата на CDC говори за около една трета от случаите и изрично включва леките, не само тежките. Двете оценки не се усредняват в нова цифра. И двете казват, че слухът може да пострада и че тежестта на треската не предсказва ухото.

Практическият извод е за проследяването, не за страх у всеки пътник. Човек, преболедувал дори кратко и леко след реален риск, има основание да каже на лекаря, ако слухът отслабне внезапно. Загубата на слуха не е белег, че острата болест е била тежка. Тя може да дойде и когато общото състояние е изглеждало поносимо. Трайният характер, описан и от двата източника, е причината ухото да не се отлага за «когато мине отпадналостта».

При бременност разминаването между източниците е още по-рязко и пак не се изглажда със средна стойност. В третото тримесечие смъртта на плода може да надхвърли 80%, а смъртта на майката 30%, както СЗО описва към декември 2024 г. CDC продължава да посочва, че около 95% от плодовете не оцеляват, без да ограничава тази цифра само до последните месеци. И двете описания говорят за много висок риск за бременността.

Бременна жена с температура след Бенин, Гана, Гвинея, Либерия, Мали, Нигерия или Сиера Леоне се нуждае от преглед още същия ден. Решението как да се води бременността е на акушер-гинеколога и на екипа за инфекцията. Домашното изчакване отлага преглед в момент, когато и двата източника описват много висок риск за плода.

Как се доказва диагнозата

По първите дни треската от Ласа се бърка с малария и с други тропически трески, а те са по-чести при хора, завърнали се от Западна Африка. Клиничният преглед сам не затваря въпроса. Подозрението се държи отворено заради маршрута и заради възможния контакт с телесни течности или гризачи.

Потвърждението е лабораторно. Използват се полимеразна верижна реакция с обратна транскрипция, имунологичен тест ELISA за антитела, антигенни тестове или изолиране на вируса в култура. Неинактивираната проба се работи при максимална биобезопасност. Това не е изследване, което се пуска в обикновен кабинет с бърза капка от пръста и отговор след минути.

  • Полимеразната реакция с обратна транскрипция търси вирусната РНК в пробата.
  • Тестът ELISA открива антитела срещу вируса в кръвта на пациента.
  • Антигенните тестове показват белтъци на самия вирус, а не само антитела.
  • Изолирането в клетъчна култура изисква максимална биологична защита.

В България личният лекар не пази такъв тест в чекмеджето и не е длъжен да го импровизира. Неговата роля е да чуе маршрута, да не пропусне по-честата малария и да насочи съмнението по реда за опасни инфекции, който важи на място. Коя лаборатория поема пробата, решава този ред.

Ако температурата е дошла до 21 дни след напускане на ендемичен район, мълчанието за пътуването забавя и маларията, и по-рядката вирусна причина. Еднакво вредно е да се настоява за тази диагноза, когато човек не е бил в тези страни и не е имал контакт с болен. Тогава лабораторията с максимална защита не е първата разумна стъпка.

[Дете в Западна Африка]

Какво лечение се прилага в болница

Ранните течности и лечението на самите оплаквания подобряват шанса за оцеляване. В документа от 5 декември 2024 г. СЗО свързва именно тази грижа с по-добър шанс за оцеляване. В нея влизат възстановяване на течностите, проследяване на кръвното налягане и облекчаване на повръщането, диарията и болката. Тя се прави в болница, защото шокът и кървенето изискват наблюдение, каквото домът не може да осигури.

Одобрено противовирусно средство няма. Рибавирин е даван на пациенти с тази треска, но и ефектът му, и най-подходящата доза остават несигурни. Документът на СЗО не посочва схема, която читателят да препише. Затова тук няма милиграми. Доза, извадена от стар протокол и приета извън болница, не е лечение, а риск без контрол на състоянието.

Систематичният обзор на Cheng и колеги в списание Emerging Infectious Diseases от август 2022 г. преглежда сравненията между рибавирин и липса на рибавирин и ги оценява с критичен риск от систематична грешка. Съобщението, че ранното лечение сваля смъртността от 55% на 5%, не издържа като доказан ефект. Обзорът показва, че наличните проучвания не позволяват сигурен извод за смъртността.

Плазма от преболедували хора не се препоръчва. Така е записано в ръководството Merck от септември 2026 г. За човек в България изводът е практичен. Няма препарат за куфара преди полет към Нигерия или Либерия и няма домашен курс, който да замени болницата. Ако съмнението е реално, екипът на място решава поддържащото лечение и дали въобще да се обсъжда рибавирин, по реда за опасни инфекции у нас, който може да се различава от практиката в ендемичните болници.

Как се намалява рискът и има ли ваксина

Лицензирана ваксина няма. Изпитване във втора фаза продължава, според обзора от 19 декември 2024 г., но това е изследване, не продукт в аптеката или в пътен кабинет. Пътуващият не може да поиска инжекция срещу треска от Ласа преди полет. Празното място не е временна липса на доставка, а липса на лицензиран препарат.

Докато лицензирана ваксина няма, намаляването на риска става чрез по-малко контакт с гризачите и с това, което отделят. Три битови стъпки от документа на СЗО свалят вероятността от заразяване в ендемичен дом, без да я довеждат до нула. Те не заместват болничната грижа, ако температурата вече е тръгнала.

  • Съхранявайте зърното и другата храна в съдове, които гризачите не отварят.
  • Изхвърляйте боклука далеч от жилището, а не до стената на къщата.
  • Гответе храната термично добре, вместо да я ядете сурова или полусурова.

Тези стъпки важат за дома и за квартирата в ендемичен район, не за жилище в България без връзка с тези гризачи. По време на грижа за болен важи друго правило, без контакт с кръв и телесни течности. Семейството, което помага на прибрал се роднина с температура, мие ръцете и не поема с голи ръце предмети, по които има кръв или други секрети. Така се прекъсва пътят през телесните течности.

Втората фаза на изпитването още не дава препарат за предстоящо пътуване. Докато резултатът не стане лицензиран продукт, разговорът преди заминаване е за храната, боклука и готвенето, плюс плана какво се прави при температура след завръщане. Противовирусно лекарство «за всеки случай» не влиза в този план, защото ефектът и дозата не са уточнени.

Кога след пътуване да потърсите лекар

Внесените случаи са редки, но не са теоретични. През февруари 2022 г. в Англия има три случая в едно семейство, свързани с пътуване в Западна Африка. Един от тях завършва със смърт. Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство оценява риска за обществото като много нисък. Ниският обществен риск не отменя личния преглед на човека с температура.

Случаят в Айова добавя мащаба на проследяването, без да променя извода за широката общественост. След смъртта на пациента, върнал се от Либерия, са оценени 180 контакта и вторичен случай не е намерен. Съобщението на CDC от 3 април 2025 г. показва колко работа струва един внесен епизод и колко малко се предава вирусът, когато контактът с течности се ограничи. За съседа в България, който не е пътувал и не е поел тези течности, болестта не е обяснение на обикновена температура.

Маларията и сходните трески остават по-вероятни при завръщане от същия регион. Лекарят има основание да мисли първо за тях и едновременно да не изтрива треската от Ласа, ако престоят е бил в ендемична страна и оплакванията са дошли в рамките на 21 дни. Двете задачи не се изключват. Пробата за по-честата причина и въпросът за по-рядката могат да тръгнат в един и същи ден.

Ситуация Какво да направите
Температура до 21 дни след престой в Западна Африка Обадете се на личния лекар още същия ден и кажете държавите и датите.
Кървене, оток на лицето или признаци на шок след такъв престой Обадете се на 112 и предупредете за пътуването, преди да има близък контакт.
Бременна жена с температура след тези страни Търсете преглед още същия ден, защото рискът за плода е много висок.
Контакт с кръв или телесни течности на болен Кажете на лекаря, за да прецени наблюдение в рамките на инкубацията.
Температура без пътуване и без контакт с болен от тези райони Треската от Ласа е много малко вероятна причина за оплакването.

На прегледа три подробности спестяват и забавяне, и грешна посока. Маршрутът казва дали въобще има смисъл от тази диагноза. Оплакванията показват дали ходът е още ранен, или вече има кървене. Въпросът за маларията държи по-честата причина на първо място, без да затваря пътя към вирусната проба.

  • Кажете кои държави сте посетили и на коя дата сте се върнали.
  • Опишете температурата, болката в гърлото и дали има повръщане или кървене.
  • Попитайте дали маларията е изключена и накъде се изпраща пробата при съмнение.

Номерът 112 е за кървене, оток на лицето и шок. Умерената температура на втория ден след завръщане отива при личния лекар още същия ден, с маршрута в първото изречение. Разликата е в скоростта и в това кой екип вижда пациента пръв. Пътуването се казва и в двата случая.

Често задавани въпроси

Заразен ли е човекът преди да се появи температура?

Не. Заразността започва след симптомите, а не в дните преди температурата. Човек, който се е върнал от ендемичен район и се чувства добре, не предава вируса на спътниците си. Когато температурата вече е тръгнала, близките избягват кръв, повърнато и други телесни течности.

Предава ли се вирусът при ръкостискане или прегръдка?

Не се предава чрез ръкостискане, прегръдка или седене наблизо. Така е описано в страницата на CDC. Нужен е контакт с урина, изпражнения, кръв или други телесни течности. Такъв контакт се случва при грижи за болен много по-често, отколкото при обикновен разговор.

Колко опасна е заразата в третото тримесечие?

В третото тримесечие смъртта на плода може да надхвърли 80%, а смъртта на майката 30%, според СЗО. CDC посочва около 95% загуба на плода, без да ограничава цифрата до последните месеци. И двете оценки описват много висок риск, затова бременна жена с температура след Западна Африка се преглежда още същия ден.

Има ли ваксина за пътуващи до Нигерия или Либерия?

Не. Лицензирана ваксина няма, въпреки че клинично изпитване във втора фаза продължава. Пътен кабинет не може да постави защита срещу тази треска преди заминаване. Мярката по време на престоя е в храната, боклука и готвенето.

Защо лекарят първо мисли за малария?

Защото в първите дни картината прилича на малария и на други тропически трески, а те са по-чести при завърнали се пътници. Треската от Ласа остава сред възможните причини, но не измества по-вероятните. Затова на лекаря се казва и маршрутът, заедно с деня на завръщане.

Докога след завръщане има смисъл да се мисли за тази треска?

Най-голям е смисълът в първите 21 дни, защото това е горната граница на инкубацията според СЗО. Ръководството Merck описва по-тесен обичаен срок, от 5 до 16 дни, но наблюдението не спира на 16-ия ден, ако контактът е бил реален и все още няма оплаквания. Ако оплакванията започнат след 21-ия ден, те вече са извън инкубацията, описана от СЗО.

Заключение

Престоят в Бенин, Гана, Гвинея, Либерия, Мали, Нигерия или Сиера Леоне не превръща всяка температура в тази треска. Около 80% от заразените, ако въобще се заразят, боледуват леко или без симптоми, а маларията и сходните инфекции са по-чести. Тежкият ход с оток, кървене или шок носи около 15% смъртност сред хората в болница, а в третото тримесечие рискът за плода е много висок и по двете публикувани оценки.

Слухът може да пострада и след леко боледуване. СЗО говори за до 25% от преболедувалите, CDC за около една трета, включително при леки случаи, и загубата често е трайна. Рибавирин не е лек с доказан ефект, защото няма одобрение, дозата е несигурна, а обзорът от август 2022 г. не приема спада от 55% на 5% за доказателство. Полезната грижа, посочена от източниците, включва ранни течности и лечение на оплакванията в болница.

Ако се върнете от тези страни и до 21-ия ден се появи температура, обадете се на личния лекар още същия ден, кажете маршрута и датите и попитайте дали маларията е изключена. При кървене, оток на лицето или шок се обадете на 112 и споменете пътуването, преди екипът да влезе в близък контакт. Ваксина преди полета няма, затова подготовката е разговорът как ще пазите храната от гризачи, а не покупка на противовирусно лекарство.

Източници

  1. Lassa fever. World Health Organization, 5 декември 2024 г.
  2. About Lassa Fever. Centers for Disease Control and Prevention, актуализация 2025 г.
  3. Cheng HY, French CE, Salam AP, et al.: Lack of Evidence for Ribavirin Treatment of Lassa Fever in Systematic Review of Published and Unpublished Studies. Emerging Infectious Diseases, август 2022 г.
  4. Carmona S: Lassa Fever – Infectious Disease – Merck Manual Professional Edition. Merck Manual Professional Edition, септември 2026 г.
  5. Warner BM, Safronetz D, Stein DR: Current perspectives on vaccines and therapeutics for Lassa Fever. Virology Journal, 19 декември 2024 г.
  6. Von Stein DL, Barger A, Hennenfent A, et al.: Notes from the Field: Response to a Case of Travel-Associated Lassa Fever — Iowa, October–November 2024. Morbidity and Mortality Weekly Report, 3 април 2025 г.
  7. Lassa fever cases identified in England, following travel to West Africa. UK Health Security Agency, 4 март 2022 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.