Скъпи потребители! Всички материали на сайта са преводи от други езици. Извиняваме се за качеството на текстовете, но се надяваме, че те ще Ви бъдат полезни. С най-добри пожелания, администрацията на сайта. Свържете се с нас: webmaster@bgmedbook.com

Защо косата става сива?

Докато гледате в огледалото сутрин, виждате, че неизбежната съдба е ударила: първата си сива коса! Независимо дали сте във вашите 20-те или 50-те години на миналия век, сивата коса удря с всички нас в крайна сметка.

сива коса

По време на растежа на космите, меланоцитите правят пигмент и го предават на космените прогениторни клетки в основата на космения фоликул. Тези клетки, от своя страна, се трансформират в различните компоненти на нарастващата коса.

Когато косата ни расте, пигментите непрекъснато се включват, което води до уникалния цвят на косата. Клетките, отговорни за този процес, са меланоцитите, произвеждащи пигмент, в основата на космения фоликул.

При нормален растеж на космите, фоликулът произвежда коса с около 1 сантиметър на месец в продължение на няколко години.

Но всички клетки в тялото ни стават все по-повредени по време на нашия живот и тези меланоцити в крайна сметка са загубени. Когато всички меланоцити се загубят в определен космен фоликул, следващата коса, която расте, ще бъде сива или бяла.

Биологията на растежа на косата е доста сложна, с множество специализирани клетки, участващи в структурата и функцията на космения фоликул. Учените продължават да разкриват процеса на растеж на човешката коса и пигментация.

Какво контролира пигментацията?

Хората имат два различни вида пигменти. Eumelanin е отговорен за черни и кафяви цветове, докато феномеланът е отговорен за оранжево и жълто.

Гените определят сместа от пигменти, която всеки човек произвежда, поради което цветът на косата често е близък в семействата.

Точните механизми, които контролират пигментацията, все още не са ясни. Въпреки това, последните проучвания сочат към фино настроеното взаимодействие между няколко клетки в космения фоликул.

Предполага се, че космическите прогениторни клетки отделят протеин, наречен стволови клетъчни фактори, което е изискване за производството на пигмент от меланоцити. При проучвания върху мишки, изследователите показаха, че ако този протеин отсъства, цветът на косата се губи.

След като косата спира да расте, косменият фоликул претърпява драматични структурни промени и навлиза в период на почивка. По време на този процес, меланоцитите естествено умират.

Въпреки това, меланоцитните стволови клетки в космения фоликул обикновено създават нов набор от меланоцити в началото на следващия цикъл на растеж на косата.

След като новата коса започне да расте, тези меланоцити отново гарантират наличието на пигментация. Но когато меланоцитите са повредени или отсъстват, произведената коса няма цвят и може да изглежда сива или бяла.

Растеж на косата след увреждане

Изследванията показват, че човешките космени фоликули, които произвеждат сива или бяла коса, имат по-високи нива на клетъчни увреждания, причинени от свободните радикали. В тези фоликули отсъстват меланоцити и меланоцитни стволови клетки.

При мишки, когато ДНК от меланоцитни стволови клетки в космения фоликул са повредени, това води до трайни клетъчни увреждания. Тези стволови клетки след това не могат да се възпроизведат.

Без кръвта от стволови клетки, следващият кръг на растежа на косата продължава без меланоцити, което води до сива коса.

Въпреки че все още не е възможно да се установи напълно причината и ефекта по време на космите за коса, натрупването на увреждане в меланоцитните стволови клетки с течение на времето най-вероятно води до загуба на тази клетъчна популация. Всеки космен фоликул в крайна сметка няма да може да произведе цветна коса.

Така че, докато е неизбежно, че всички ние ще загубим един ден пигмента на косата си, защо някои от нас са сиви през 20-те ни години, докато някои от нас се придържат към нашите колоритни ключалки до 50-те ни години? Проучванията от 2016 г. показват, че индивиди с определен вариант на регулаторния фактор на генния интерферон 4 са склонни към по-ранно посивяване.

Както при много от другите ни черти, ние можем да благодарим на нашите родители, че преминаха склонността си да ни отблъскват.

BGMedBook