
Големите фибрили на белтъка SOD1 не са формата, която в лабораторния модел убива клетките, подобни на двигателни неврони. Смъртта там върви с малките тримери, събрани от три молекули, а едрите агрегати се конкурират с тях. Опитът не дава схема, която човек да започне сам.
Хората често чуват, че при амиотрофична латерална склероза (АЛС) в невроните се трупа токсичен белтък, и приемат всяка бучка за причината клетката да загине. Честният резултат от модела е по-тесен. При доказана мутация в гена SOD1 лекарството тоферсен намалява синтеза на белтъка, вместо да прави фибрилите по-големи. Ускореното одобрение в САЩ от 25 април 2023 г. стъпва върху спад на неврофиламента в кръвта, а на 28-ата седмица скалата за функция не се различава значимо от плацебо, тоест от сравнение без активното лекарство.
Мутацията е около 2% от всички случаи. В модела средната клетъчна смърт е 49% при варианта G147P и 21% при N53I. Тоферсен се въвежда по 100 mg чрез лумбална пункция, с три начални дози през 14 дни и после на всеки 28 дни.
Какво е АЛС и колко често се среща
Амиотрофичната латерална склероза е болест на двигателните неврони в главния и в гръбначния мозък. Тези клетки командват ходенето, говора, дъвченето и дишането. Когато загинат, мускулът остава без сигнал, слабее и изтънява. Лечение, което да възстанови вече загубените неврони, няма, а най-честата причина за смърт е дихателната недостатъчност.
Животът след първите симптоми често е 3 до 5 години, но част от хората живеят повече от 10 години. Прогнозата за конкретния човек дава неврологът, след като ходът на слабостта вече е проследен.
В американския национален регистър за 2018 г., с публикация през 2023 г., са разпознати 21 655 души. Възрастово стандартизираната честота е 6,6 на 100 000. След оценка за пропуснатите случаи числото стига 29 824, или 9,1 на 100 000. Американският регулатор, като се позовава на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), посочва диапазон от 16 000 до 32 000 души, които живеят с АЛС в САЩ.
Годишната заболеваемост в популации с европейски произход е около 2 до 4 на 100 000, по обзор от 2024 г. Това са новооткрити случаи за година, а не брой хора, които живеят с болестта, и не е българска статистика. Колко души живеят с диагнозата в България, тези данни не показват. Лекарят прилага местната практика.

Каква част от случаите се дължи на SOD1
Генът SOD1 кодира мед-цинковата супероксидна дисмутаза, ензим, който в нормалната си форма работи като двойка от две еднакви молекули. Мутациите в него са известни отдавна, но те не обясняват повечето боледувания. В публикацията на Zhu и колеги от 2018 г. делът е 12% от фамилните случаи и 1,5% от спорадичните, тоест от тези без ясна семейна история. Регулаторите в САЩ и в Европейския съюз оценяват около 2% от всички хора с АЛС.
Двете сметки не се осредняват, защото мерят различни групи. Фамилната болест е малцинство. Клиника Майо посочва генетична причина при около 10% от хората с АЛС, а при повечето наследствени случаи детето има 50% вероятност да наследи гена. SOD1 е само една от възможните находки в това малцинство. Описани са над 200 мутации в същия ген.
При около 97% от случаите в засегнатите неврони се намира друг белтък, TDP-43. Този белег липсва, когато причината е мутация в SOD1 или в гена FUS. Затова лабораторен извод за фибрилите на SOD1 не се пренася върху човек, при когото генетичният тест е отрицателен. Повечето хора с АЛС нямат тази мутация и тоферсен не е лекарство за тях.
В САЩ регулаторът оценява, че хората със SOD1 форма са под 500. Числото е американско и показва само колко тясна е групата, за която изобщо се обсъжда насоченото лекарство. Генетичният отговор идва след клинично съмнение, а не преди него.
Защо мутацията носи нова токсична функция
Първата догадка след откриването на гена е била, че ензимът просто спира да чисти реактивните молекули в клетката. Обзорът от 2024 г. събира по-късните опити с животни, които опровергават тази проста липса. Мишки без ензима не развиват картината на АЛС. Мутантен белтък, който пази част от ензимната си работа или я пази цялата, може да предизвика подобна на болестта увреда.
Водещото обяснение е придобита токсична функция. Белтъкът придобива нова работа, вредна за двигателния неврон, дори когато пази част от старата ензимна активност. Затова опитът, който разделя тримери от фибрили, търси коя от новите форми носи смъртта на клетката.
Тримери и фибрили в клетъчния модел
През 2018 г. екипът на Zhu съпоставя нарочно създадени варианти в клетъчна линия NSC-34, която наподобява двигателен неврон, но не е неврон от човешки гръбначен мозък. Вариантът G147P държи белтъка в тримери и почти не прави фибрили. N53I и D101I тласкат материала към едри агрегати. A4V и G93A са тежки мутации, познати при хора, и служат за сравнение.
Средната смърт на клетките, които произвеждат съответния белтък, е 49% при G147P, 38% при A4V, 39% при G93A, 27% при D101I и 21% при N53I. Тримерният вариант убива повече клетки и от двете тежки човешки мутации. Най-ниската смърт е при варианта с най-дългите фибрили. Статията в PNAS тълкува това като конкуренция. Белтъкът, който е влязъл в едър агрегат, вече не може да образува тримери.
| Вариант | Какво преобладава в опита | Средна смърт на клетките |
|---|---|---|
| G147P | тримери, почти без фибрили | 49% |
| A4V | тримери и едри агрегати | 38% |
| G93A | тримери и едри агрегати | 39% |
| D101I | едри агрегати, малко тримери | 27% |
| N53I | най-дългите фибрили в серията | 21% |
Числата идват от един клетъчен модел, а не от болни. Те не казват какъв процент от невроните в човек умират за година, нито кой вариант ще има конкретният човек. G147P, N53I и D101I са създадени, за да разделят двете форми. Те не са списък на най-честите находки в генетична лаборатория.
Практическият извод е скромен. Голямата неразтворима нишка в този опит не е главната причина за смъртта на клетките. Малката сборка от три молекули върви със загубата на клетки. Оттук идва идеята, че насърчаването на фибрили би могло да намали вредната форма. Идеята остава хипотеза за търсене на молекули, а не рецепта.
Тримерът е страничен път към агрегатите
През 2022 г. същата изследователска линия проверява дали тримерът е задължителна стъпка по пътя към фибрила, или е страничен продукт, който се конкурира с него. Разликата решава накъде да сочи едно бъдещо лекарство. Ако тримерът е стъпка по пътя, спирането на агрегацията би спряло и него. Ако е страничен път, разбиването на вече готови фибрили може да върне материала към по-вредната форма.
Опитът със свръхстабилни тримери показва второто. Заключеният в тример белтък не продължава към фибрили нито в епруветка, нито в линията NSC-34. Колкото повече тример има в даден момент, толкова по-малко едри агрегати се събират.
Ако тримерът е страничен път, лабораторията би търсила начин да се съберат фибрили, вместо да разбива готовите нишки. Това остава проект за молекули, а не одобрено лекарство, и човек не може да го приложи сам.
Идеята, че токсичните протеини могат да защитят невроните, важи само за едрите фибрили в този модел и само спрямо тримерите. То не казва, че човек с АЛС има полза от повече белтъчни бучки, нито че добавка може да пренареди нагъването в нервната клетка.
Тоферсен: доза, VALOR и разрешенията
Тоферсен е антисенс олигонуклеотид, къса верига, направена в лаборатория. Тя се свързва с РНК на SOD1 и намалява синтеза на белтъка. Пътят е обратен на идеята да се строят фибрили. Целта е да има по-малко белтък, от който изобщо да се правят тримери или агрегати. Лекарството се вкарва в гръбначномозъчната течност чрез лумбална пункция от екип, който умее тази процедура.
Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) одобрява тоферсен на 25 април 2023 г. по ускорена процедура. Дозата е 100 mg. Трите начални приема са през 14 дни, а след това приемът е на всеки 28 дни. Основанието е спад на лекия неврофиламент в плазмата, белтък, който излиза в кръвта при увреда на нервните израстъци. Регулаторът приема този спад като показател, който с разумна вероятност предсказва полза, а не като вече доказано забавяне на болестта.
Във фаза 3 на изпитването VALOR 72 души получават тоферсен, а 36 получават плацебо. При по-бързата подгрупа, за която е сметнат главният резултат, ревизираната скала за ежедневна функция (ALSFRS-R) пада с 6,98 точки при лекарството и с 8,14 при плацебо. Разликата е 1,2 точки, а P=0,97. Скалата е от 0 до 48 точки и мери говор, хранене, движение и дишане. Такава разлика не е статистически значима. Публикацията в New England Journal of Medicine отбелязва, че след пропуснат главен резултат следващите сравнения в същата схема не се обявяват за значими.
В същата по-бърза подгрупа лекият неврофиламент в плазмата спада с 60% при тоферсен, а SOD1 в ликвора също намалява. На 52-ата седмица, когато хората от плацебо вече също могат да получат лекарството, разликата в скалата между ранния и късния старт е 3,5 точки. Тази сметка не е коригирана за множество сравнения и не заменя пропуснатия главен резултат. Тя е сигнал, който се следи, а не доказателство, че по-ранният старт спасява функция.
Европейската агенция по лекарствата (EMA) разрешава Qalsody, търговското име на тоферсен, на 29 май 2024 г. при изключителни обстоятелства. Така се описва разрешение, когато пълни данни не могат да се съберат, защото болестта е рядка. В оценката на EMA за основното проучване скалата пада с 4,5 точки при лекарството и с 5,8 при плацебо, пак без статистическа значимост. Числата са за цялата група и не се смесват с 1,2 точки от по-бързата подгрупа.
Болката, умората и температурата засягат повече от един на десет души, които получават лекарството. Сред сериозните рискове EMA посочва миелит, радикулит и оток на зрителния нерв. В изпитването неврологични сериозни събития има при 7% от групата с тоферсен. Повечето други оплаквания са леки или умерени и често идват от самата пункция.
- Болката, умората и температурата се срещат при повече от един на десет души.
- Миелитът, радикулитът и отокът на зрителния нерв изискват преглед, а не изчакване.
- Неврологични сериозни събития са описани при 7% от хората с тоферсен.
Дали лекарството е достъпно и подходящо в България, решава неврологът по местните правила и по листовката. То не се започва без доказана мутация и не замества грижата за дишането, храненето и движението.
Рилузол, едаравон и границите на ползата
Рилузолът е по-старото лекарство и не е насочен към формата на SOD1. Британският институт NICE в оценка TA20 от 2001 г. го препоръчва при формата АЛС на болестта на моторния неврон. Назначава го специалист по тази болест. Американската листовка, ревизирана през септември 2025 г., дава 50 mg два пъти дневно.
В двете опорни изпитвания на листовката, сред хората, които по време на проследяването умират или стигат до трахеостомия, медианата се разминава с около 90 дни в по-малкото проучване и с около 60 дни в по-голямото. Листовката иска чернодробните проби да се следят всеки месец през първите три месеца.
Едаравонът е отделно лекарство. Клиника Майо го описва сред средствата, одобрени от FDA, като възможно забавяне на спада в ежедневната функция. Дава се всеки ден в продължение на две седмици всеки месец. Ефектът върху продължителността на живота не е известен. Наличността му у нас не следва автоматично от американското одобрение.
| Лекарство | Кой го определя | Как се приема | Какво е показано |
|---|---|---|---|
| Рилузол | NICE при формата АЛС, започва специалист | 50 mg два пъти дневно | около 90 дни разлика в едно изпитване и около 60 в друго |
| Едаравон | описан от Mayo Clinic сред одобрените в САЩ | две седмици всеки месец, всеки ден | може да забави спада на функцията; ефектът върху живота не е известен |
| Тоферсен | възрастни с доказана мутация в SOD1 | 100 mg в ликвора, три пъти през 14 дни, после на 28 дни | спад на неврофиламента; скалата на 28-ата седмица не е значимо по-добра |
Трите лекарства не се подреждат по сила. Рилузолът е за формата АЛС изобщо. Едаравонът може да засегне скоростта на функционалния спад, без доказан ефект върху живота. Тоферсенът има смисъл само след генетичен резултат. Никое от тях не покрива само по себе си ходенето, говора, гълтането и дишането, а дихателната недостатъчност остава обичайната причина за смърт.
Кои симптоми водят към невролог
Ръководството на NICE за болест на моторния неврон, прегледано на 27 ноември 2024 г., иска насочване без отлагане, когато има съмнение. Повод са прогресираща слабост, крампи, булбарни признаци, задух в легнало положение, сутрешно главоболие или промяна в поведението. Булбарният старт включва говора, гълтането и потрепванията на езика. Слабостта може да се яви като падания и загуба на сръчност.
В началото оплакването често изглежда дребно. Едната ръка изпуска чашата, единият крак се закача по бордюра, речта става по-неясна към вечерта. Клиника Майо описва ранната болест като обикновено без болка и без загуба на сетивност. Липсата на болка не доказва диагнозата. Решаващо е, че слабостта напредва и че към нея се добавят нови зони.
- Прогресиращата слабост в една ръка или в един крак е повод за преглед при личния лекар.
- Паданията и загубата на сръчност влизат в същата група признаци.
- Промяната в говора, гълтането или потрепванията на езика сочат булбарно начало.
- Крампите заедно със слабост и атрофия не се оставят на изчакване с месеци.
- Сутрешното главоболие и задухът в легнало положение искат оценка на дишането.
- Промяната в поведението се казва на лекаря, защото може да е част от картината.
Роднина с АЛС или с деменция спада към разказа, който неврологът трябва да чуе, защото наследствената форма носи 50% вероятност детето да получи гена при повечето такива семейства. Това не е присъда за роднините. Тест върху здрав човек се решава след генетична консултация, а не по самоинициатива.
Как се поставя диагнозата и се търси мутация
Няма едно изследване, което само да докаже АЛС. Диагнозата стъпва на оплакванията, на неврологичния преглед и на тестове, които отхвърлят други причини. Електромиографията проверява дали проблемът е в нерва или в мускула. Магнитният резонанс търси тумор, дискова херния или друга находка, която да обясни същата слабост. Клиника Майо описва образната диагностика главно като начин да се изключат имитации, а не като снимка, на която болестта „се вижда“.
Генетичният тест идва, когато клиничната картина вече сочи към тази група болести. Той търси дали сред причините е SOD1, защото само тогава се обсъжда тоферсен. При около 10% от хората изобщо има генетична причина, а SOD1 е част от това малцинство. Отрицателен резултат за този ген не отменя диагнозата и не прави фибрилната хипотеза личен план за лечение.
Преди часа е полезно да се подредят фактите, които променят решението на невролога.
- Запишете датата на първата слабост, а не само деня, в който тя е станала тежка.
- Опишете дали са засегнати едната страна, говорът, гълтането или дишането.
- Кажете дали в рода има АЛС, деменция или друга прогресираща неврологична болест.
- Попитайте дали панелът включва SOD1 и какво ще се прави при положителен резултат.
- Носете списък на лекарствата, включително ако вече пиете рилузол.
Чернодробните проби при рилузол се следят всеки месец през първите три месеца, затова датата на започване влиза в бележката за невролога. Редът идва от американската листовка и се уточнява с лекаря, който изписва лекарството у нас.
Кога да потърсите лекар или спешна помощ
Личният лекар е първата врата при бавно напредваща слабост, несръчност, крампи или промяна в говора. Ако съмнението е за болест на моторния неврон, ръководството на NICE иска насочване към невролог без отлагане и директна връзка със специалиста, когато случаят изглежда спешен. В писмото е добре да пише какво точно се подозира, за да не тръгне чакането по общия ред за несвързани оплаквания.
Задухът в легнало положение и сутрешното главоболие говорят, че дихателните мускули вече не смогват през нощта. Същото важи за задух при обичайно усилие, който няма друга ясна причина. Тези признаци не се лекуват с почивка вкъщи, докато отминат. Неврологът решава кога да се измери дишането.
Ако задухът стане внезапен и тежък в покой, обаждането е на 112. Номерът е единният спешен телефон в България. Поводът е дихателната недостатъчност, която е обичайната причина за смърт при тази болест, а не самото име на диагнозата.
| Какво се е появило | Какво да направите |
|---|---|
| Прогресираща слабост, падания, крампи, атрофия | Личният лекар насочва към невролог без отлагане |
| Затруднен говор, гълтане или потрепвания на езика | Същото насочване, като възможен булбарен старт |
| Задух в легнало положение или сутрешно главоболие | Оценка на дишането при невролога, който води случая |
| Промяна в поведението заедно със слабост | Казва се на лекаря още при първия разказ за симптомите |
| Внезапен тежък задух в покой | Обаждане на 112 |
Таблицата следва признаците, които NICE слага при съмнение за болест на моторния неврон, и отделя внезапния тежък задух в покой като повод за 112. Тя не замества прегледа.
Често задавани въпроси
Всяка форма на АЛС ли се дължи на SOD1?
Не. Генетична причина се намира при около 10% от хората, а мутациите в SOD1 са около 2% от всички случаи според FDA и EMA. В публикацията от 2018 г. същият ген е 12% от фамилните и 1,5% от спорадичните случаи. Отрицателен тест за него не отменя диагнозата и не прави тоферсен подходящ.
Може ли човек сам да насочи белтъка към по-безопасни фибрили?
Не. Разликата между тримери и фибрили е измерена в клетъчна линия, а не в схема за дома. Няма одобрено лекарство, което да строи фибрили, и лабораторните опити не проверяват добавки за такава цел. Тоферсенът прави обратното, като намалява синтеза на SOD1 при доказана мутация.
Спира ли тоферсен болестта?
Не я спира и не връща загинали неврони. В VALOR на 28-ата седмица разликата по скалата за функция не е значима, въпреки спада на неврофиламента с 60% в по-бързата подгрупа. Разрешението в ЕС е при изключителни обстоятелства именно защото пълната картина на ползата още не е събрана.
Боли ли в началото и засяга ли сетивата?
Клиника Майо описва ранната болест като обикновено без болка и без загуба на сетивност. Водещите поводи за насочване при NICE са прогресиращата слабост, крампите, булбарните признаци и задухът. Нова силна болка или ясна загуба на усет иска отделно обяснение, защото не е типичната първа картина.
Кога има смисъл от генетичен тест за SOD1?
Когато неврологът вече подозира болест на двигателния неврон и резултатът ще промени решението, включително дали изобщо се обсъжда тоферсен. При около 10% има някаква генетична причина, а при повечето наследствени случаи детето има 50% вероятност да наследи гена. Здрав роднина не се тества по самоинициатива, а след генетична консултация.
Какво означава задухът в легнало положение?
Той е признак, че дихателните мускули отслабват, и NICE го включва сред поводите за бърза оценка заедно със сутрешното главоболие. Човек с вече поставена диагноза съобщава този симптом на невролога, вместо да го припише на възглавницата. Ако задухът стане внезапен и тежък, обаждането е на 112.
Заключение
В клетъчния модел малките тримери на SOD1 вървят със смърт на клетките, а най-дългите фибрили са свързани с най-ниската смърт в същата серия, 21% срещу 49%. През 2022 г. тримерът е описан като страничен път, който се конкурира с фибрилите. Това променя посоката на лабораторното търсене и не създава домашен начин да се „събере“ белтъкът в защитна форма.
При човек с доказана мутация пътят, който регулаторите са разрешили, е друг. Тоферсен по 100 mg намалява синтеза на SOD1 и неврофиламента, без значима разлика по скалата за функция на 28-ата седмица. Рилузолът, 50 mg два пъти дневно, остава лекарството, което NICE препоръчва за формата АЛС изобщо, с проследяване на черния дроб всеки месец през първите три месеца. Едаравонът може да забави функционалния спад, без известен ефект върху живота.
Ако слабостта, несръчността или говорът напредват, личният лекар има нужда от датата на началото и от това дали в рода има АЛС или деменция. На невролога задайте дали съмнението изисква насочване без отлагане и дали тестът включва SOD1. До писмен резултат за тази мутация тоферсен не се обсъжда, а фибрилите от лабораторния модел не се превръщат в схема с добавки.
Източници
- Zhu C, Beck MV, Griffith JD et al.: Large SOD1 aggregates, unlike trimeric SOD1, do not impact cell viability in a model of amyotrophic lateral sclerosis. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America, 16 април 2018 г.
- Hnath B, Dokholyan NV: Toxic SOD1 trimers are off-pathway in the formation of amyloid-like fibrils in ALS. Biophysical Journal, 2 май 2022 г.
- Tsekrekou M, Giannakou M, Papanikolopoulou K et al.: Protein aggregation and therapeutic strategies in SOD1- and TDP-43- linked ALS. Frontiers in Molecular Biosciences, 24 май 2024 г.
- Miller TM, Cudkowicz ME, Genge A et al.: Trial of Antisense Oligonucleotide Tofersen for SOD1 ALS. New England Journal of Medicine, 21 септември 2022 г.
- FDA approves treatment of amyotrophic lateral sclerosis associated with a mutation in the SOD1 gene. Food and Drug Administration, 25 април 2023 г.
- Qalsody | European Medicines Agency (EMA). European Medicines Agency, 14 юни 2024 г.
- RILUTEK (riluzole) tablets, for oral use. Food and Drug Administration, септември 2025 г.
- Guidance on the use of riluzole (Rilutek) for the treatment of motor neurone disease. National Institute for Health and Care Excellence, 23 януари 2001 г.
- Motor neurone disease: assessment and management. National Institute for Health and Care Excellence, 27 ноември 2024 г.
- Amyotrophic lateral sclerosis (ALS) – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 6 май 2026 г.
- Amyotrophic lateral sclerosis (ALS) – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 6 май 2026 г.
- Mehta P, Raymond J, Zhang Y et al.: Prevalence of amyotrophic lateral sclerosis in the United States, 2018. Amyotrophic Lateral Sclerosis and Frontotemporal Degeneration, 21 август 2023 г.
