
Онаботулинумтоксин А, който в разговор често се нарича ботокс, е одобрен от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) за възрастни със свръхактивен пикочен мехур, ако антихолинергично хапче не е облекчило оплакванията или не се понася. В детрузора, мускула на мехура, се поставят 100 единици на 20 места и това е максималната доза в американския етикет за това показание.
През 2024 г. съвместното указание на Американската урологична асоциация и Обществото по уродинамика (AUA/SUFU) махна задължителното минаване през стъпала от поведение към хапче и едва след това към процедура. Етикетът на FDA все още връзва показанието с антихолинергик, а не с бета-3 агонист като мирабегрон или вибегрон.
В две регистрационни проучвания с 1 105 участници разликата спрямо плацебо на 12-ата седмица е 1,6 и 1,9 по-малко епизода на изтичане на ден. Чиста самокатетеризация заради задръжка е започната при 6,5% след 100 единици срещу 0,4% при плацебо, а медианата до критерии за повторение е от 19 до 24 седмици.
Какво означава свръхактивен пикочен мехур
Свръхактивният пикочен мехур е синдром на внезапен позив за уриниране, обикновено с често ходене до тоалетната и нощно ставане, с или без изтичане при този позив. Определението на Международното дружество за континенция, което и AUA/SUFU през 2024 г., и Европейската асоциация по урология (EAU) през 2026 г. цитират, иска диагнозата да не се поставя при инфекция или друга явна причина. Изтичането тук идва от свиване, което човекът не успява да отложи, а не от дупка в стената.
В популационните проучвания, събрани от AUA/SUFU, честотата е от 7% до 27% при мъжете и от 9% до 43% при жените, защото екипите броят симптомите различно. Императивното изтичане е по-често при жените, а оплакванията зачестяват с възрастта. Между 37% и 39% от случаите стихват в дадена година, но при повечето хора те продължават с години.
Първият преглед включва разпит, физикален преглед и изследване на урина за кръв и инфекция. Клиниката Майо в страница от 15 май 2026 г. добавя проверка дали мехурът се изпразва. Уродинамика не е нужна на всеки преди първото лечение, а EAU дори не я препоръчва рутинно при неусложнени оплаквания. Кръв без инфекция, болка, повтарящи се инфекции, слаба струя или болест като инсулт, Паркинсон и множествена склероза извеждат случая от обикновения идиопатичен синдром. Дневник за поне три дни, с час на уринирането, сила на позива и епизоди на изтичане, е силна препоръка на EAU още в началото.
Кога се стига до инжекция, а не само до хапче
Поведенческите мерки се предлагат на всеки. Това е клиничният принцип в AUA/SUFU от 2024 г. Тренирането на мехура добавя по около 15 минути между ходенията до тоалетната, а упражненията за тазовото дъно, описани от клиниката Майо, често искат около шест седмици редовна работа. В същото указание е цитирано по-ранно рандомизирано проучване при жени с наднормено тегло. Отслабване с около 8%, средно 7,8 kg, е съвпаднало с 47% по-малко изтичане от всякакъв вид срещу 28% при обучение без същата програма и с 42% по-малко императивни епизоди седмично срещу 26%. Клиниката Майо добавя, че запекът, тютюнът и твърде многото или твърде малкото течности могат да влошат оплакванията.
Когато това не стигне, AUA/SUFU дава силна препоръка за антимускариново лекарство или бета-3 агонист. И двата класа намаляват позива, честотата и изтичането спрямо плацебо, но ползата в литературата често е скромна. Оксибутинин, толтеродин, солифенацин, фезотеродин и троспиум често сушат устата и очите и бавят червата, а жаждата тогава води до повече вода.
Същият документ задължава разговор за възможна връзка с деменция. Метаанализ от 2021 г. върху 1 564 181 души намира относителен риск 1,20. Кохорта от 2020 г. сравнява нови потребители на антимускариново средство с потребители на мирабегрон и отчита коефициент на риск 1,23. Бяла книга на обществото по уродинамика съветва обикновено първо да се опита бета-3 агонист, но самата препоръка в указанието оставя и двата класа.
Инжекция в стената, стимулация на тибиалния нерв или сакрална невромодулация се предлагат, ако хапчетата или поведението не стигат или не се понасят. Това е умерена препоръка с високо качество на доказателствата. Експертното мнение позволява минимално инвазивен метод и без да са изчерпани всички хапчета, ако решението е споделено. Етикетът на FDA не е пренаписан в тази посока и все още иска антихолинергикът да е бил недостатъчен или непоносим.
Как онаботулинумтоксин А отпуска мускула на мехура
Веществото е пречистен ботулинов токсин тип А от щам Hall на бактерията Clostridium botulinum. Токсинът влиза в нервното окончание и срязва белтъка SNAP-25, без който ацетилхолинът не се освобождава и мускулът получава по-слаба команда да се свие. В детрузора се засягат еферентните пътища, които командват свиването му. Отпускането е местно и обратимо, затова се планират повторения.
Единиците не се превръщат в единици на абоботулинумтоксин А или инкоботулинумтоксин А, защото идват от лабораторен тест на този производител. EAU в изданието от 2026 г. казва същото. За упорито императивно изтичане в Европа е лицензиран онаботулинумтоксин А в доза 100 единици. Други формули не са лицензирани за това показание и числата им не се пренасят.
Метаанализът на Yu и Wang от 5 август 2024 г. припомня, че ранните съобщения са при неврогенна свръхактивност около 2000 г., а одобрението на FDA за изтичане при неврогенна детрузорна свръхактивност е от 2011 г. Идиопатичният синдром е отделно показание с по-ниска доза. Число, прочетено за множествена склероза, може да не важи за мехур без неврологична болест.
Каква доза описва етикетът на FDA
За идиопатичния синдром при възрастни препоръчаната доза е 100 единици и тя е максималната за това показание. Флаконът се разрежда до 100 единици в 10 ml физиологичен разтвор без консервант. Поставят се 20 инжекции по 0,5 ml, тоест по 5 единици, на около 1 cm една от друга и на около 2 mm дълбочина в детрузора. Тригонът, триъгълникът между отворите на пикочопроводите и уретрата, се избягва. Последната порция се избутва с около 1 ml стерилен разтвор, за да не остане лекарство в иглата.
Повторение се обмисля, когато ефектът спадне, но не по-рано от 12 седмици. В слепите проучвания медианата до условия за втора доза е 169 дни, около 24 седмици. Общата доза от всички показания при възрастен, включително мигрена или спастичност, не бива да надхвърля 400 единици за три месеца.
Неврогенната детрузорна свръхактивност при възрастни, например при увреда на гръбначния мозък или множествена склероза, е друг ред. Там дозата е 200 единици на 30 места. Сред хората, които преди това не са се катетеризирали, катетър заради задръжка е бил нужен при 30,6% след 200 единици срещу 6,7% при плацебо, с медиана 289 дни.
При деца продуктът е признат за неврогенна детрузорна свръхактивност от 5-годишна възраст, с 200 единици при тегло поне 34 kg и с 6 единици на килограм под това тегло. За обикновен свръхактивен мехур при деца безопасността и ефикасността не са установени. При 55 юноши от 12 до 17 години средната и високата доза не са се различавали значимо от ниската по дневното изтичане на 12-ата седмица.
Противопоказанията за инжекция в мехура са текуща инфекция на пикочните пътища и задръжка или остатъчна урина над 200 ml при човек, който не се катетеризира редовно. Свръхчувствителност към продукта също спира процедурата. За бременни няма достатъчно проследяване, а при животни има забавяне на растежа на плода, затова етикетът предупреждава за възможна вреда. За кърма няма данни нито при хора, нито при животни.
Как протича поставянето през цистоскоп
Инжекциите минават през гъвкав или твърд цистоскоп, след като мехурът се напълни със солев разтвор само колкото да се вижда стената. Преразтягането се избягва. По местна практика преди това може да се налее разреден местен анестетик. Ако се ползва, мехурът се изпразва и се промива, преди иглата да влезе в мускула. След последното убождане човекът трябва да уринира спонтанно и остава под наблюдение поне 30 минути.
Антибиотик за профилактика, но не аминогликозид, се дава от 1 до 3 дни преди процедурата, в самия ден и от 1 до 3 дни след нея. Аминогликозидите и другите средства, които пречат на нервно-мускулното предаване, могат да усилят токсина. Ако се приема мускулен релаксант, човекът се наблюдава по-внимателно, защото слабостта може да се засили. Антитромбоцитно лекарство се спира поне три дни по-рано, а антикоагулантът се наглася от лекаря. Самоволно спиране на такова лекарство не е част от подготовката.
Клиниката Майо поставя условие за тежкото императивно изтичане. Човекът трябва да е съгласен сам да постави катетър, ако мехурът спре да се изпразва. Промяната в регистрационните криви вече се вижда на втората седмица, а главната оценка е на 12-ата.
Преди датата на уролога е полезно следното.
- Дневникът за три дни показва колко често изтича урина и колко пъти ставате.
- Урината в деня на процедурата трябва да е без инфекция.
- Кажете за диабет, множествена склероза, миастения и за друг ботулинов продукт.
- Опишете антикоагуланта, антиагреганта и мускулния релаксант, ако ги приемате.
- Кажете дали сте съгласни да се научите на катетър, ако мехурът не се изпразни.
Кой флакон и кой антибиотик се използват в България, решава урологът по местната практика.
С колко намаляват изтичането и ходенията до тоалетната
Двете регистрационни проучвания са двойно слепи, с плацебо, за 24 седмици. Влезли са възрастни с поне три епизода на императивно изтичане и поне 24 уринирания за три дни, при които антихолинергикът вече не е стигал. Общо 1 105 души са разпределени към 100 единици (557) или плацебо (548). В началото изтичането е около 5,5 епизода на ден, а уриниранията са около 12.
На 12-ата седмица в първото проучване изтичането намалява средно с 2,5 епизода при ботокса и с 0,9 при плацебо, а разликата е 1,6 епизода по-малко (доверителен интервал от 1,2 до 2,1). Във второто намалението е 3,0 срещу 1,1, а разликата е 1,9 епизода по-малко (от 1,4 до 2,5). Плацебо групата също се подобрява, затова суровият спад в дневника не е целият ефект на инжекцията. След лечението средно остават епизоди на изтичане. Опитите не показват пълно пресъхване при всеки участник.
Уриниранията на ден намаляват с 1,0 и с 1,7 спрямо плацебо, а една порция урина расте с 30 ml и с 31 ml над плацебо. Това са вторичните показатели на същите две проучвания.
Обзорът в указанието на EAU, десет проучвания и 2 055 души, намира по-добри резултати от плацебо за спешност, императивно изтичане, честота и нощно ставане, но не и значима разлика в средния обем на порцията. Срещу антимускаринови хапчета два опита с 545 души показват по-често изчезване на императивното изтичане, без значима разлика в средното намаление на епизодите, и по-чести задръжка и инфекции. Скалата за качество на живот I-QOL в групата с инжекция се подобрява повече от 2,5 пъти спрямо началото. Нощното ставане намалява статистически с около 0,3 до 0,7 епизода, но AUA/SUFU смята ползата за скромна.
Колко време държи ефектът и кога се повтаря
Медианата, докато човекът отново изпълни условията за лечение, е от 19 до 24 седмици след 100 единици и 13 седмици след плацебо. Условията са минали поне 12 седмици, остатъкът е под 200 ml и има поне два епизода на изтичане за три дни. Етикетът дава и медиана от 169 дни до право на втора инжекция в слепите опити.
EAU предава медиана от 24 седмици до молба за повторение. При проследяване 3,5 години ефектът на поредните дози се задържа, с медиана 7,5 месеца, но немалко хора прекъсват. Клиниката Майо обобщава, че действието най-често трае шест месеца или повече. Разликата идва от крайната точка. Едно е кога протоколът пуска нова доза, друго е колко време облекчението се усеща при отворено проследяване. AUA/SUFU очаква повторения обикновено на 3 до 12 месеца.
NICE, в NG123 от 2019 г., иска преглед до 12 седмици след първата доза при жени. При добро облекчение жената научава как да потърси специалиста, когато симптомите се върнат. При слабо облекчение се обмислят 200 единици, а при никакъв ефект случаят се връща към екипа. Неутрализиращи антитела при доза 100 единици не са открити в 954 проби от регистрационните опити.
Какви са инфекцията, задръжката и нуждата от катетър
В първите 12 седмици етикетът сравнява 552 души на 100 единици с 542 на плацебо. Инфекция на пикочните пътища е 18% срещу 6%, парене при уриниране 9% срещу 7%, задръжка 6% срещу 0%, бактериурия 4% срещу 2% и повишен остатък без катетър 3% срещу 0%. За целия цикъл чиста самокатетеризация заради задръжка започва при 6,5% (36 от 552) срещу 0,4% (2 от 542). Медианата при тях е 63 дни, с размах от 1 до 214 дни.
Диабетът вдига риска, без да отменя средната ефикасност. Задръжката е 12,3% при диабет срещу 6,3% без него. Ако остатъкът стигне или мине 200 ml, инфекция има при 44%, а ако остане под този обем, при 23%.
Под 65 години инфекцията е 21% срещу 7% при плацебо, между 65 и 74 години е 30% срещу 13%, а при 75 и повече години е 38% срещу 19%. Задръжката след 100 единици в тези групи е 6%, 8% и 9%. EAU добавя, че при крехки възрастни успехът може да е по-нисък, а остатък над 150 ml по-чест.
Метаанализът на Yu и Wang върху опити до декември 2022 г. намира при идиопатичния синдром относителен риск 2,53 за инфекция и 7,32 за задръжка спрямо плацебо. Обединената задръжка е около 6,7% при 100 единици и 20,1% при 200 единици, а инфекцията е 22,7% срещу 9,4% при плацебо. Определенията за инфекция се различават, затова процентът не съвпада с 18% от етикета, но посоката е същата.
Остатъкът се мери преди инжекцията, а AUA/SUFU съветва внимание над 100 до 200 ml. След процедурата етикетът иска проверка до две седмици и после по преценка до 12-ата седмица, особено при множествена склероза и диабет. Над 200 ml, според симптомите, се започва катетеризация, докато обемът падне. В опитите катетър е бил задължителен при 350 ml и повече дори без симптоми. Мъжете вдигат остатъка повече от жените и по-често стигат до катетър.
Часове до седмици след инжекцията са описвани слабост, двойно виждане, затруднено преглъщане и проблем с дишането, което може да бъде животозастрашаващо. Хора с миастения гравис, синдром на Ламберт-Итън или амиотрофична латерална склероза се наблюдават по-внимателно.
По какво се различават американските, британските и европейските препоръки
Дозата от 100 единици е общата отправна точка, но рамката около нея не е еднаква. Американският етикет държи максимума и иска преди това антихолинергикът да е бил недостатъчен или непоносим. AUA/SUFU от 2024 г. включва и мъже и допуска по-висока доза при слаб отговор. NICE пише за жени, а EAU от 2026 г. отбелязва, че европейският лиценз покрива възрастни и от двата пола.
| Документ | За кого | Доза | Какво още се изисква |
|---|---|---|---|
| Етикет на FDA, ревизия ноември 2023 г. | Възрастни след недостатъчен или непоносим антихолинергик | 100 единици, максимум за това показание | Без инфекция и без остатък над 200 ml, ако човекът не се катетеризира |
| AUA/SUFU, 2024 г. | Идиопатичен синдром, включително при мъже | 100 единици; 200 при слаб отговор и малко вреди | Остатък преди инжекцията; повторение обичайно на 3 до 12 месеца |
| NICE NG123, 2019 г. | Жени след нехирургично лечение и лекарства | 100 единици в началото; 200 при слаб или кратък ефект | Съгласие за самокатетеризация и преглед до 12 седмици |
| EAU, издание 2026 г. | Жени с упорити оплаквания след консервативно или лекарствено лечение | 100 единици от лицензирания онаботулинумтоксин А | Предупреждение за кратък срок, инфекция и възможна катетеризация |
Промяната във Великобритания е документирана. Прегледът към NG123 посочва, че по-ранното указание CG171 е предлагало 200 единици и само е обмисляло 100 за жени, които искат по-малък шанс за катетър. През 2019 г. комитетът записва 100 единици като начало, защото доказателствата не стигат за по-висок старт. Ако облекчението трае под шест месеца или е слабо, се обмислят 200 единици.
Към април 2019 г. британският лиценз за този синдром е за 100 единици, а 200 единици са лицензирани при неврогенна детрузорна свръхактивност, така че по-високата доза може да е извън лиценза. NICE не предлага ботулинов токсин тип B при този синдром.
За уродинамиката съветите не съвпадат. NICE я предлага на жена преди инвазивно лечение, за да се види дали детрузорът се свива неволно. Ако свиване липсва, инжекция се обмисля само когато жената не желае други инвазивни методи. EAU пише, че такова свиване не променя резултата от инжекцията, и не иска рутинна уродинамика преди консервативното лечение. AUA/SUFU я оставя за момента, в който хапчетата или минимално инвазивният метод не помогнат.
Опитът ROSETTA, предаден от EAU, сравнява сакрална стимулация с инжекция от 200 единици при 386 жени, не с лицензираните 100. На втората година няма значима разлика нито в симптомните скали, нито в дневните епизоди. Удовлетвореността е по-висока след инжекцията, но повтарящите се инфекции са 24% срещу 10%. Стимулацията има 9% отстраняване и 3% ревизия на устройството. AUA/SUFU отбелязва, че това не е дозата, одобрена от FDA за идиопатичния синдром, и че пряко сравнение със 100 единици или с тибиална стимулация липсва.
Кога да потърсите лекар при оплаквания от мехура
Преди инжекция урината се изследва за кръв и инфекция, а дневникът различава честота, нощно ставане, изтичане при позив и изтичане при кашлица. Последното е друг механизъм и не се лекува със същата инжекция. Болка, втрисане, видима кръв или пълна невъзможност за уриниране не се чакат до плановия час.
След процедурата етикетът казва да се обадите на лекаря, ако уринирането се затрудни, защото може да трябва катетър. Температура и парене сочат инфекция, по-честа при висок остатък и при диабет. Задух, задавяне или двойно виждане влизат в предупреждението за разпространен ефект.
| Оплакване | Какво може да стои зад него | Какво да направите |
|---|---|---|
| Невъзможност за уриниране с болка ниско в корема | Остра задръжка след инжекцията | Обадете се на 112 или отидете в спешно отделение |
| Температура, парене и мътна или зловонна урина | Инфекция на пикочните пътища | Свържете се с уролога още същия ден |
| Слаба струя или усещане за пълен мехур | Остатъчна урина около или над 200 ml | Помолете да измерят остатъка и обсъдете катетър |
| Затруднено преглъщане, двойно виждане или задух | Разпространение на ефекта извън мехура | Потърсете спешна помощ на телефон 112 |
| Кръв в урината, която не намалява | Кървене след цистоскопията | Обадете се на лекаря, поставил инжекцията |
| Бавно връщане на позивите след няколко месеца | Очакван край на действието | Запишете планов преглед, не по-рано от 12 седмици |
На контролата носете нов дневник и питайте конкретно.
- Попитайте какъв е остатъкът сега и дали минава прага от 200 ml.
- Уточнете дали следващата доза остава 100 единици, или се обсъжда по-висока.
- Кажете ако вече пиете мирабегрон, вибегрон или антимускариново хапче.
- Опишете всяка температура или нужда от катетър между двете посещения.
- Попитайте кой телефон важи при затруднено уриниране през уикенда.
Спешният номер в България е 112. Той е за невъзможност за уриниране с болка, за задух и за състояние, което не търпи чакане. Плавното връщане на позивите след месеци е повод за записан час.
Често задавани въпроси
Ботоксът в мехура същият препарат ли е като за бръчки?
Веществото онаботулинумтоксин А е същото, но показанието, дозата и мястото са други. За мехура етикетът описва 100 единици в детрузора, а не в лицевите мускули. Единиците не се прехвърлят към друг ботулинов продукт. Ако в рамките на три месеца вече сте получавали продукта за мигрена или спастичност, кажете го, защото таванът за възрастен е 400 единици.
Ако мирабегронът не помогне, стига ли това за инжекция по етикета?
Американският етикет все още иска антихолинергикът да е бил недостатъчен или непоносим, а не бета-3 агонистът. Указанието на AUA/SUFU от 2024 г. позволява процедура след недостатъчни хапчета от двата класа или, по споделено решение, и по-рано. EAU говори за неуспех на консервативно или лекарствено лечение. Какво покрива местната практика, решава урологът.
Трябва ли да умея да се катетеризирам, преди да се запиша?
Етикетът разрешава инжекция само на хора, готови да започнат катетеризация при задръжка. NICE при жени иска същото съгласие, включително временен постоянен катетър, ако самокатетеризацията е непосилна. В регистрационните опити до катетър се е стигнало при 6,5%, но предварително не се познава кой ще попадне в тази група.
По-опасен ли е ботоксът в мехура след 65 години или при диабет?
Ефикасността в опитите към етикета е сходна по възраст, но инфекциите и задръжката зачестяват след 65 години и още повече след 75. При диабет задръжката е 12,3% срещу 6,3% без диабет. EAU добавя, че при крехки възрастни успехът може да е по-скромен, а остатък над 150 ml по-чест.
За колко дни се усеща промяна и кога оплакванията се връщат?
В регистрационните криви изтичането вече се различава от плацебо на втората седмица, а официалната оценка е на 12-ата. Медианата до нови критерии за лечение е от 19 до 24 седмици, а при по-дългото проследяване, цитирано от EAU, медианата на ефекта е 7,5 месеца. Повторение преди 12 седмици етикетът не предвижда.
Еднаква ли е дозата при множествена склероза и при обикновен свръхактивен мехур?
Не. При възрастни с детрузорна свръхактивност заради неврологично заболяване етикетът описва 200 единици на 30 места, а катетърът при хора, които преди това са уринирали сами, е бил нужен при 30,6%. При идиопатичния синдром дозата е 100 единици и катетеризацията в опитите е 6,5%. Дете с неврологична увреда попада в отделна схема от 5-годишна възраст, а не в дозата за възрастен без такава болест.
Заключение
Инжекцията със 100 единици онаботулинумтоксин А може да намали императивното изтичане и броя на уриниранията при възрастни, на които антихолинергикът не е стигнал, но не премахва синдрома и действието ѝ се изчерпва за месеци. Разликата спрямо плацебо в регистрационните опити е 1,6 до 1,9 епизода на изтичане по-малко на ден, при по-чести инфекции и при задръжка, която в 6,5% от случаите е поискала катетър. Рамката на AUA/SUFU от 2024 г. слага до инжекцията и бета-3 агонистите, и споделения избор, докато американският етикет и европейският лиценз държат обичайната доза на 100 единици.
Преди решението водете дневник поне три дни и занесете изследване на урина. Помолете уролога да измери остатъка и да каже дали е под 200 ml, дали вече е опитвано антимускариново средство или бета-3 агонист и дали сте готови за катетър, ако мехурът не се изпразни. Ако след процедурата не можете да уринирате и ви боли коремът, или ако се задавите и не ви стига въздух, обадете се на 112. Ако позивите се върнат плавно след няколко месеца, запишете час и не бързайте с нова доза преди да минат 12 седмици.
Източници
- AbbVie Inc.: BOTOX (onabotulinumtoxinA) for injection, for intramuscular, intradetrusor, or intradermal use. DailyMed, 18 ноември 2023 г.
- Cameron AP, Chung DE, Dielubanza EJ et al.: The AUA/SUFU Guideline on the Diagnosis and Treatment of Idiopathic Overactive Bladder (2024). American Urological Association, април 2024 г.
- Urinary incontinence and pelvic organ prolapse in women: management. National Institute for Health and Care Excellence, 24 юни 2019 г.
- National Guideline Alliance (UK): Evidence reviews for the management of overactive bladder: Urinary incontinence and pelvic organ prolapse in women: management: Evidence review D. National Institute for Health and Care Excellence, април 2019 г.
- EAU Guidelines on Non-neurogenic Female LUTS. European Association of Urology, 2026 г.
- Yu PH, Wang CC: Adverse Effects of Intravesical OnabotulinumtoxinA Injection in Patients with Idiopathic Overactive Bladder or Neurogenic Detrusor Overactivity: A Systematic Review and Meta-Analysis of Randomized Controlled Studies. Toxins, 5 август 2024 г.
- Overactive bladder – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 15 май 2026 г.
