
Децата със синдром на Патау (тризомия 13) и синдром на Едуардс (тризомия 18) често имат тежки вродени аномалии и по-кратък живот, но диагнозата не означава, че всяко дете умира в първите дни. В анкета сред родители от групи за подкрепа, публикувана в Pediatrics през 2012 г., 97% описват детето като щастливо. Докладът на Американската академия по педиатрия (AAP) от 2025 г. държи две неща едновременно. Грижата, насочена само към комфорт, остава приемлив избор, и само хромозомната диагноза не е основание да се откаже всяко лечение, което може да удължи живота или да позволи изписване.
Страхът при тази вест е, че детето е „несъвместимо с живота“ и че семейството ще види само страдание. Европейско проучване на мрежата EUROCAT за живородени между 1995 и 2014 г. показва и високата ранна смъртност, и това, че част от децата живеят години. През първите 28 дни умират 66% от децата с тризомия 13 и 62% от децата с тризомия 18. На първия рожден ден са живи 17% и 13%, а до десет години доживяват 11% и 8%.
При тризомия 18 вроден сърдечен порок има при 80–90% от бебетата, а при тризомия 13 при 57–80%, според таблицата в доклада на AAP от 2025 г.. Американската асоциация по гръдна хирургия (AATS) през 2024 г. съветва операцията да се решава по тежестта на порока и останалите аномалии, не само по хромозомата. Положителен тест за свободна ДНК в кръвта на бременната не поставя диагноза, защото потвърждението идва от клетки на плода.
Какво представляват синдромът на Патау и синдромът на Едуардс
Синдромът на Патау е тризомия 13, а синдромът на Едуардс е тризомия 18. И в двата случая в клетките има трето копие на съответната хромозома вместо обичайните две. След синдрома на Даун, който е тризомия 21, това са следващите две най-чести автозомни тризомии сред живородените. Допълнителният генетичен материал пречи на обичайното развитие още преди раждането.
Всяка човешка клетка обикновено носи 23 двойки хромозоми. Грешката най-често се случва случайно, когато се образуват яйцеклетката или сперматозоидът, и не е последица от нещо, което родителите са направили по време на бременността. Вероятността нараства с възрастта на майката, но засегнато дете може да се роди и на млада жена. Националната здравна служба на Великобритания (NHS) описва и двата синдрома като състояния без лечение, което да премахне допълнителната хромозома.
Тризомия 13 е описана през 1957 г., а тризомия 18 през 1960 г. При живородените с тризомия 18 момичетата са два до три пъти по-чести от момчетата. Около 95% от тези живородени имат пълна форма, при която допълнителната хромозома е във всички клетки, и оцелелите имат тежко нарушение на умственото и двигателното развитие. На български се казва и синдром на Патау, и тризомия 13, както и синдром на Едуардс, и тризомия 18.
Колко често се ражда дете с тризомия 13 или 18
Честотата зависи от това дали се броят само живородените, или и бременностите, които завършват със спонтанен аборт, мъртво раждане или прекъсване. В таблицата на доклада на AAP от 2025 г. живородените в САЩ са 1,35 на 10 000 при тризомия 13, около 1 на 7 400, и 3,02 на 10 000 при тризомия 18, около 1 на 3 300. Същата таблица отбелязва много висок дял на прекъснати бременности. Сред установените бременности в тези американски данни живо се раждат 18,9% от плодовете с тризомия 13 и 13,5% от плодовете с тризомия 18.
Международен анализ на регистри от 18 държави, публикуван през 2019 г., дава по-ниска средна честота сред живородените, 0,55 на 10 000 за тризомия 13 и 1,07 на 10 000 за тризомия 18. Когато влизат и мъртвородените, и прекъсванията, общата честота е 1,68 на 10 000 за тризомия 13 и 4,08 на 10 000 за тризомия 18. Разликата между страните е голяма, защото майчината възраст, скринингът и правилата за прекъсване не са еднакви. Британската страница за синдрома на Патау, прегледана през 2023 г., посочва около 1 на 4 000 раждания, което е по-близо до бременностите, отколкото до живородените.
Числата не бива да се сливат в една цифра за двете състояния. За разговора с лекар са нужни две отделни стойности. Едната е колко често състоянието се открива при бременни, а другата колко често се ражда жив младенец. За България цитираните регистри не дават отделна честота. Акушер-гинекологът и генетикът работят с местната статистика и с резултата от конкретната бременност.
Пълна, мозаечна и частична форма
Прогнозата зависи първо от това колко клетки носят допълнителния материал. NHS разделя синдрома на Едуардс на три форми, и същата логика важи за синдрома на Патау.
- Пълната форма засяга всички клетки и обикновено протича най-тежко.
- Мозаечната форма засяга само част от клетките и ходът е по-разнообразен.
- Частичната форма добавя само отрязък от хромозомата и също може да е по-лека.
- Транслокацията може да се унаследи, ако единият родител носи балансирано разместване.
При мозаечната форма делът на засегнатите клетки не е фиксиран завинаги. Националната организация за редки болести в САЩ (NORD), в преглед от 2024 г., отбелязва, че този дял може да се промени с растежа и да изглежда различен в кръв и в слюнка. Затова един процент не предсказва сам продължителността на живота. Някои деца с мозаечна или частична тризомия 18 доживяват зряла възраст, а други имат тежки проблеми, близки до пълната форма. Тестовете по време на бременността не винаги казват предварително колко тежки ще са признаците.
Повечето случаи не се предават в семейството. Ако допълнителният материал е закачен за друга хромозома, NHS препоръчва и двамата родители да изследват собствените си хромозоми заради следваща бременност. Балансираната транслокация при родителя обикновено не му причинява синдрома, но може да се предаде като допълнителен материал. Докладът на AAP от 2025 г. се отнася главно до пълната форма. Мозаицизмът вероятно подобрява шанса за по-дълъг живот, а многобройните тежки аномалии и недоносеността увеличават риска от ранна смърт. Преди раждането няма сигурен белег, който да отдели децата с по-дълъг живот от онези, които умират в първите дни.
Какви признаци се виждат преди раждането и след него
Още в утробата и двете състояния често забавят растежа, и бебето се ражда с ниско тегло. При тризомия 18 NORD описва намалени движения на плода и многоводие. Ултразвукът може да покаже порок на сърцето, бъбреците, коремната стена или мозъка. Нито една от тези находки сама не доказва хромозомната диагноза.
| Синдром на Патау | Синдром на Едуардс | |
|---|---|---|
| Хромозома | Трето копие на хромозома 13 | Трето копие на хромозома 18 |
| Чести външни признаци | Цепка на устната или небцето, малки или липсващи очи, допълнителни пръсти | Ниско тегло, малка челюст и уста, ниско разположени уши, стиснати юмруци |
| Мозък и тонус | Често мозъкът не се разделя на две полукълба | Нарушен тонус, при част от децата гърчове |
| Сърце, по AAP 2025 | Порок при 57–80%, тежък при около 17% | Порок при 80–90%, тежък при около 20% |
| Хранене и дишане | Често сонда, понякога дълга дихателна подкрепа | Слаб плач, паузи в дишането, често хранене със сонда |
При синдрома на Патау средищните дефекти са типични. Освен цепката и малките очи се срещат малка глава, ушни малформации, глухота, кисти на бъбреците и омфалоцеле, при което коремни органи остават извън корема, покрити с ципа. Британската страница от 2023 г. казва, че 8 от 10 новородени имат тежък сърдечен порок. Докладът на AAP от 2025 г. разграничава всеки сърдечен порок от тежкия и дава за тежкия около 17%. Границата не е еднаква, затова кардиологът говори за порока на това дете, а не за осреднен процент.
При синдрома на Едуардс ръцете често са свити в юмрук, като показалецът застъпва третия пръст, а кутрето застъпва четвъртия. Срещат се люлеещо се или криво стъпало, къса гръдна кост и херния. Чести сърдечни находки са отвор между камерите и отворен артериален канал. Част от децата имат гърчове, отслабен слух и бъбречни проблеми, а ниският тонус може по-късно да стане повишен.
Колко дълго живеят децата
Повечето живородени умират рано, но смъртта в първите дни не е сигурна за всяко дете. В европейското проучване на Glinianaia и колеги от 2023 г. влизат 252 живородени с тризомия 13 и 602 с тризомия 18 от 13 регистъра в девет западноевропейски страни, родени между 1995 и 2014 г., включително транслокации и мозаечни форми. Преживяемостта при тризомия 13 е 34% на 4 седмици, 17% на 1 година и 11% на 10 години. При тризомия 18 числата са 38%, 13% и 8%. Доверителните интервали са широки, защото състоянията са редки.
Ако детето вече е преживяло първите 4 седмици, шансът да стигне десет години в същото проучване е 32% при тризомия 13 и 21% при тризомия 18. Докладът на AAP дава по-широк диапазон, защото грижите не са еднакви. След първата седмица живи са 43,1% при тризомия 13 и 52,5% при тризомия 18. В текста до една година оцеляват 5–15%, а таблицата събира проучвания с 10–25% според интервенциите. След петата година в цитираните американски данни са живи 9,7% при тризомия 13 и 12,3% при тризомия 18. Част от оцелелите една година живеят още години, понякога и до третото десетилетие, обикновено с медицинска подкрепа. Това не е обещание за конкретно дете.
Британската страница за синдрома на Патау казва, че повече от 9 от 10 деца умират през първата година, което е по-мрачно от европейските 17% живи на първия рожден ден. Разликата може да идва от годините, от дела на мозаечните форми и от това дали са предлагани операции. За разговор в Европа по-подробна е оценката на EUROCAT от 2023 г. При тризомия 18 NORD свързва по-високото тегло, по-дългата бременност и женския пол с по-малко проблеми. Това са статистически връзки, не лична гаранция.
Щастливи ли са децата според семействата
В групите за подкрепа родителите много по-често описват щастливо дете, отколкото живот само от страдание. Проучването на Janvier, Farlow и Wilfond от 2012 г. събира 332 въпросника за 272 деца от родители, които вече са в такива групи, а не от всички семейства с тази диагноза. 97% наричат детето щастливо и казват, че то е обогатило семейството и двойката, независимо колко дълго е живяло. Половината отговарят, че грижата е била по-тежка от очакваното. В същата статия се говори и за повече болка, отколкото при други деца, за финансова тежест и за това, че родителите разбират нуждите на детето.
Същите родители помнят тежки думи. 87% са чули, че детето е несъвместимо с живота, 57%, че го очаква живот на страдание, 50%, че ще бъде „зеленчук“, и 23%, че ще съсипе семейството. 60% са чули също, че е възможен кратък, но смислен живот. Около 30% са поискали пълен обем интервенции. 79 деца с пълна форма са били живи към момента на анкетата, при медиана на възрастта 4 години. Авторите сами казват, че групите за подкрепа дават по-положително описание. В извадката няма жените, които са прекъснали бременността, нито семействата, които не са потърсили група.
През 2020 г. Weaver и колеги питат родителите на 10 деца, пътували в друг щат за сърдечна операция, отказана у дома заради диагнозата. По скалата PedsQL те дават 80 от 100 точки за живота на детето и 78 от 100 за своя. На визуална скала всички оценяват живота на детето високо, средно 92,7 от 100. Групата е малка и подбрана. Преглед на 17 проучвания от Ritchie и колеги през 2024 г. не дава нов процент. Сред темите са гордостта пред унизителни описания, стремежът към обикновен семеен живот и значението на времето с детето. AAP добавя, че една част от родителите избират животоподдържащо лечение, а други прекъсване или грижи за комфорт. И двата избора стоят без морална присъда.
Какво казва педиатричният доклад от 2025 г.
Дълго време текстовете описват двете тризомии като състояния, при които смъртта в ранна кърмаческа възраст е практически сигурна, и разговорът се свежда до прекъсване на бременността или до грижи за комфорт. Докладът на AAP от юли 2025 г. отхвърля този универсален извод. Екипите трябва да предлагат грижи за комфорт на всички родители на дете с потвърдена или силно подозирана тризомия 13 или 18. Същевременно самата диагноза не оправдава едностранно спиране на лечения, които имат изглед да удължат живота или да помогнат за изписване, освен когато конкретното лечение няма шанс да постигне целта си.
Препоръките са за индивидуален план, а не за еднаква пътека във всяка болница.
- Предлаганите и отказваните интервенции следват същите етични принципи, както при други деца.
- Болницата има ясни правила и насочва семейството другаде, ако желаната грижа там липсва.
- Докато се чака потвърждение след раждането, животоподдържащото лечение обикновено продължава.
- Ваксините и обичайните прегледи не се спират само заради диагнозата.
- Писменият план за дома казва какво правят родителите при спешност.
Социалните мрежи, през които минава и проучването от 2012 г., свързват изолирани семейства и наклоняват разказа към по-добрите истории. Родител, който вижда само дълго живели деца, може да подцени ранната смъртност. Родител, който чуе само „несъвместимо с живота“, може да не разбере, че част от децата живеят с години. За България докладът не е местен закон, а позиция на педиатричните комитети в САЩ. Какво се предлага в конкретна болница, казва лекуващият лекар.
Кога се обсъжда операция на сърцето
Сърдечната операция не е нито забранена, нито автоматична. Консенсусът на AATS, публикуван онлайн на 27 януари 2024 г., е първият мултидисциплинарен документ за тези деца и вроден сърдечен порок. Решението не стъпва само върху тризомията, а върху тежестта на порока и върху останалите аномалии. Повечето препоръки са с умерена сила и с ограничени данни, защото случайни изпитвания липсват.
В цитирания регистър на гръдните хирурзи смъртността до изписването след операция при тези деца е 15% срещу 3% за цялата група, но около 85% от оперираните се изписват живи. При най-сложните операции смъртността е почти тройна, 43% срещу 15%, а дългосрочни данни за сърце с една работеща камера почти няма. От 2008 г. броят на операциите е нараснал повече от три пъти, главно за леки и умерени пороци. Анализ, цитиран в същия консенсус, намира по-ниска смъртност до изписването след операция, отколкото при наблюдение без операция, с 45% при тризомия 13 и с 64% при тризомия 18, с проследяване до две години. Операцията може да удължи живота на част от децата. Тя не коригира хромозомата и не премахва тежкото нарушение в развитието.
Децата, които преди операцията вече са на апаратна вентилация, по-често остават зависими от нея. Трахеостомата и домашното обдишване са сред най-трудните грижи и се обсъждат преди съгласието, заедно с по-дългия престой и с по-високия риск от упойката. Гастростомата е честа заради трудното хранене, но дотогава детето може да се храни със сонда през носа. Спешни състояния като атрезия на хранопровода, омфалоцеле, диафрагмална херния или отворен гръб се решават според целите на семейството.
Скринингът доказва ли диагнозата
Кръвният тест на бременната оценява вероятност, а не поставя окончателна диагноза. През януари 2026 г. Американската колегия на акушер-гинеколозите (ACOG) замества бюлетин № 226 от 2020 г. и възприема консултативната серия № 74 на Дружеството по майчинско-фетална медицина. Изследването на свободна ДНК в кръвта на майката, наричано cfDNA, се предлага на всички бременни за тризомии 21, 18 и 13. То е най-чувствителният и най-специфичният скрининг, но жената може да го приеме или да го откаже след предварителен разговор.
Положителен резултат води към генетична консултация, подробен ултразвук и диагностичен тест, биопсия на хорионни въси или амниоцентеза. Ако лабораторията не върне резултат, рискът от анеуплоидия също е по-висок и отново се предлагат консултация, ехография и диагностичен тест. Серумният скрининг остава, когато cfDNA не е подходящ, например при изчезващ близнак, след трансплантация или ако майката има мозаицизъм или транслокация. Ултразвук на органите се прави на всички бременни, независимо кой скрининг са избрали.
Във Великобритания пътят е друг и не е световна норма. NHS, на страница прегледана на 26 юни 2025 г., предлага комбиниран тест между 10-ата и 14-ата седмица, кръв от майката и измерване на течността във вратната гънка. След 14-ата седмица четворният кръвен тест търси главно синдрома на Даун, а синдромите на Едуардс и Патау се оглеждат и около 20-ата седмица. При по-висок шанс жената може да избере теста NIPT, диагностична биопсия или амниоцентеза, или никакъв нов тест. По-високият шанс не означава, че бебето със сигурност има синдрома. В България схемата казва акушер-гинекологът. След раждането диагнозата се потвърждава с хромозомен анализ. Докато резултатът се чака, AAP смята за уместно животоподдържащото лечение да продължи. Спирането му само заради непотвърдено съмнение рядко е оправдано.
Кога да потърсите педиатър
Дете, което вече е вкъщи, се нуждае от писмен план. AAP препоръчва при изписване ясни указания за спешната помощ и обмисляне на обучение по съживяване. NORD описва повтарящи се паузи в дишането, централни или от запушване, и казва, че при повечето деца те могат да се разпознаят и да се лекуват. Част от паузите са свързани с гърч. Тогава AAP съветва детски невролог, електроенцефалография и разговор за антиепилептично лекарство, с ползите и вредите.
| Какво се случва | Какво да направите |
|---|---|
| Детето спира да диша или има гърч | Обадете се на 112 и следвайте писмения план на екипа. |
| Храненето рязко се влошава спрямо обичайното за това дете | Свържете се с педиатъра или личния лекар още същия ден. |
| Нужни са ваксина, слух, зрение или растеж | Продължете проследяването. Диагнозата сама не отменя ваксините. |
| Скринингът показва по-висок шанс | Потърсете генетична консултация. Резултатът не е окончателна диагноза. |
Няма универсален праг в минути за всяко дете, защото тонусът, сърцето и дишането са различни. Планът се пише за конкретното дете и се носи, ако се налага болница, която рядко вижда тези синдроми. Кардиологът обяснява признаците на сърдечна недостатъчност при голям междукамерен дефект.
NORD отбелязва, че някои деца с тризомия 18 развиват тумор на Wilms или хепатобластом, и съветва образно изследване на всеки шест месеца. Дали този ритъм важи за вашето дете, решава лекуващият екип. Същото важи за профилактиката срещу респираторно-синцитиален вирус. AAP предлага тя да се обсъди и когато детето не покрива обичайните сърдечни или белодробни критерии, ако трудно изчиства секретите. Кой препарат се използва у нас, казва педиатърът.
Как се планират грижите преди и след раждането
Планът се сглобява от фактите за това дете и от това какво семейството смята за поносим живот. AAP описва три посоки. Първата е прекъсване на бременността, където то е достъпно. Втората е грижа за комфорт след раждането, с време детето да бъде с родителите. Третата е опит за лечение, включително операция, с възможност по-късно грижата да се пренасочи, ако състоянието се влоши. Палиативният екип е полезен и когато семейството иска животоподдържащо лечение, защото болката и храненето остават в дневния ред.
Раждането, когато е възможно, е в болница, която може да изпълни избрания план, за да не се разделят майката и детето без нужда. Няколко срещи преди термина са обичайни, защото решението се мести след новите находки. Кратък опит за лечение може да покрие обратимо затруднено дишане веднага след раждането и да даде време за потвърждение на диагнозата.
Преди да подпишете план, изяснете с екипа няколко неща.
- Пълна, мозаечна или частична е формата и има ли транслокация при някого от родителите.
- Кои органи са засегнати според ехографията, включително сърцето и бъбреците.
- Коя болница реално предлага пътеката, която семейството избира.
- Кой педиатър поема детето след изписване и къде е писменият спешен план.
Ако отговорите липсват, следващата стъпка е генетик и неонатолог, а при живо дете и детски кардиолог. Палиативните грижи не са еднакво достъпни навсякъде. Попитайте поименно кого може да включи болницата.
Често задавани въпроси
Наследява ли се синдромът на Едуардс?
Повечето случаи не се предават в семейството и се дължат на случайна грешка при деленето на клетките. Ако формата е транслокация, NHS препоръчва хромозомен анализ и на двамата родители, защото балансирано разместване може да повиши риска при следваща бременност. Мозаечната форма възниква след оплождането и обикновено не се носи от здравите родители.
Има ли лечение, което премахва допълнителната хромозома?
Няма лечение, което да махне тризомия 13 или тризомия 18. NHS описва грижата като проследяване на сърцето, дишането и храненето, плюс физиотерапия, ерготерапия, работа върху общуването и контрол на болката. Операцията може да удължи живота на част от децата, но не коригира хромозомата и не обещава развитие като при връстниците.
По-висок ли е рискът, ако майката е по-възрастна?
Да, шансът расте с възрастта на майката и при двата синдрома, но засегната бременност се случва и при млади жени. NHS посочва и малко по-висок риск, ако предишна бременност вече е била със синдрома на Едуардс. Точният риск за следващо дете зависи от това дали има транслокация, и се изчислява след хромозомен анализ.
Може ли детето да общува с близките си?
Част от децата с тризомия 18 общуват с изражение, жест и глас и разпознават хората, които ги гледат, според NORD през 2024 г. AAP отбелязва, че някои оцелели и при двата синдрома постигат социални умения, при тежко нарушение на движението, речта и ученето. При мозаечна или частична форма диапазонът е по-широк. Пълната форма не обещава училище и независим живот.
Болезнено ли е ежедневието?
Родителите в проучването от 2012 г. описват едновременно щастливо дете и повече болка, отколкото при други деца. Двете неща не се изключват. NHS включва контрола на болката и палиативните грижи сред реалната помощ. Ако детето е неспокойно, отказва хранене или има чести паузи в дишането, това се казва на педиатъра.
Какво да попитаме още преди раждането?
Попитайте дали резултатът е само скрининг, или вече има диагностичен хромозомен тест, и коя е формата, ако тя е ясна. После питайте кои органи са засегнати и коя болница може да изпълни плана, било то комфорт, кратък опит за лечение или избрани операции. AAP описва нуждата от повторни разговори, защото целите се променят.
Спират ли се ваксините заради диагнозата?
Не. Докладът на AAP от 2025 г. казва, че обичайните ваксини и профилактичните прегледи не се пропускат само защото детето има тризомия 13 или 18, и се съобразяват с целите на семейството. Кои ваксини са по българския календар и кога се отлагат заради остро заболяване, решава педиатърът.
Заключение
Тризомия 13 и тризомия 18 остават тежки състояния с висока смъртност в първите седмици. Европейските регистри показват, че част от живородените стигат първата година, а по-малка част и десет години, особено ако вече са преживели първия месец. Родителите в групи за подкрепа често описват щастливо дете и по-тежка грижа едновременно. Това е техният опит, не измерител за всяко семейство и не обещание за дълъг живот.
Педиатричният доклад от 2025 г. и хирургичният консенсус от 2024 г. местят разговора. Грижата за комфорт се предлага на всички, а операция и други интервенции се обсъждат по органите и по целите, не се забраняват с едно изречение заради името на синдрома. Скринингът от кръвта на бременната остава вероятност, докато амниоцентезата или биопсията на хорион не дадат хромозомен резултат.
Ако чакате дете и тестът е с по-висок шанс, следващата стъпка е диагностично изследване и разговор с неонатолог, преди да изберете пътека. Ако детето вече е родено, поискайте писмено дали формата е пълна, мозаечна, частична или транслокация, и писмен план кога се обаждате на педиатъра и кога на 112. Планът се носи със семейството и се преглежда отново, когато състоянието се промени.
Източници
- Pyle AK, George TN, Cummings JJ et al.: Guidance for Caring for Infants and Children With Trisomy 13 and Trisomy 18: Clinical Report. Pediatrics, 21 юли 2025 г.
- St Louis JD, Bhat A, Carey JC et al.: The American Association for Thoracic Surgery (AATS) 2023 Expert Consensus Document: Recommendation for the care of children with trisomy 13 or trisomy 18 and a congenital heart defect. The Journal of Thoracic and Cardiovascular Surgery, 27 януари 2024 г.
- Glinianaia SV, Rankin J, Tan J et al.: Ten-year survival of children with trisomy 13 or trisomy 18: a multi-registry European cohort study. Archives of Disease in Childhood, 7 март 2023 г.
- Goel N, Morris JK, Tucker D et al.: Trisomy 13 and 18—Prevalence and mortality—A multi-registry population based analysis. American Journal of Medical Genetics Part A, 30 септември 2019 г.
- Janvier A, Farlow B, Wilfond BS: The experience of families with children with trisomy 13 and 18 in social networks. Pediatrics, 23 юли 2012 г.
- Weaver MS, Birge N, Hsu H et al.: Mixed method study of quality of life for children with trisomy 18 and 13 after cardiac surgery. Cardiology in the Young, 22 януари 2020 г.
- Screening for Fetal Chromosomal Abnormalities. American College of Obstetricians and Gynecologists, януари 2026 г.
- Edwards’ syndrome (trisomy 18). National Health Service, 19 февруари 2025 г.
- Patau’s syndrome. National Health Service, 18 юли 2023 г.
- Screening for Down’s syndrome, Edwards’ syndrome and Patau’s syndrome. National Health Service, 26 юни 2025 г.
- Trisomy 18 – Symptoms, Causes, Treatment. National Organization for Rare Disorders, 10 април 2024 г.
- Ritchie Z, Teachman G, Zlotnik Shaul R et al.: “She was finally mine”: the moral experience of families in the context of trisomy 13 and 18– a scoping review with thematic analysis. BMC Medical Ethics, 2 март 2024 г.
