Синдром на раздразненото черво: диагноза и изследвания

Синдром на раздразненото черво: диагноза и изследвания

Няма кръвен тест, който сам поставя диагнозата синдром на раздразненото черво (СРЧ, на английски irritable bowel syndrome). Лекарят я разпознава по повтаряща се коремна болка или дискомфорт във връзка с промяна в изхождането, след малък набор изследвания, които търсят други болести.

Числото „над 90%“ е специфичност на антитялото анти-CdtB спрямо възпалителна чревна болест, а не обща точност. В проучването с 2 375 души с форма с диария чувствителността при същия праг е 43,7%, така че отрицателният резултат пропуска повече от половината.

Критериите Rome V, публикувани онлайн на 17 февруари 2026 г., искат болка или дискомфорт средно поне три дни в месеца и не включват този антитяло тест в началната оценка. При диария фекален калпротектин до 50 μg/g има отрицателна предсказваща стойност 99,8% за възпалителна чревна болест, но положителната е едва 9%.

Как се разпознава синдромът без един-единствен тест

Диагнозата е положителна. Тя стъпва на историята, прегледа и няколко изследвания, а не на колоноскопия при всеки човек. Rome V описва повтаряща се, но не непрекъсната коремна болка или дискомфорт, средно поне три дни месечно през последните три месеца, с начало поне шест месеца преди диагнозата.

Нужни са поне два от три белега. Болката е свързана с изхождането, променя се честотата на ходенето до тоалетна или се променя видът на изпражненията. Подуването е често, но не е задължително. Болката или дискомфортът не бива да е само по време на менструация, за да не се смеси картината с оплаквания от цикъла. Непрекъсната болка без по-леки дни насочва към друг тип коремна болка.

Критериите Rome IV от 2016 г. искаха болка средно поне един ден в седмицата и махнаха думата „дискомфорт“. След това измерената честота падна главно заради по-високия праг. Част от хората описват дискомфорт, без да го наричат болка. Rome V връща дискомфорта и сваля прага до поне три дни в месеца.

Британският Национален институт за здраве и грижи (NICE) още от 2008 г. ползва по-широка рамка за първичната помощ, а Британското дружество по гастроентерология (BSG) през 2021 г. я посочва като по-практична от тогавашните Rome IV. По NICE се мисли за синдрома, ако от поне шест месеца има болка или дискомфорт, подуване или промяна в изхождането. За диагнозата болката или дискомфортът се облекчава от дефекация или върви с променена честота или вид, плюс поне два от четири признака.

  • Промененото изхождане включва напън, внезапна нужда или усещане за непълно изпразване.
  • Подуването е по-често при жените и може да подкрепи клиничната картина.
  • Оплакванията се засилват след хранене при част от хората със синдрома.
  • Слузта в изпражненията подкрепя преценката, но сама не поставя диагнозата.

Отпадналост, гадене, болка в кръста и оплаквания от пикочния мехур могат да подкрепят преценката. Болка, която се мести, пасва по-добре на синдрома, отколкото болка с постоянно едно място.

Американската колегия на гастроентеролозите (ACG) през 2021 г. препоръчва положителната стратегия, за да започне лечението по-рано. В проучване с 300 души без тревожни белези нито подробното изключване, нито подходът само с кръвна картина и CRP не прекласира за една година човек с критерии Rome III към възпалителна чревна болест, рак на дебелото черво или цьолиакия. Ясното обяснение тежи, защото отрицателните изследвания сами не успокояват всеки млад пациент.

Жена с коремна болка.

Какво показват антителата анти-CdtB и антивинкулин

Двете антитела са замислени за формата с диария, не за всеки коремен дискомфорт. CdtB е цитолетален раздуващ токсин B от бактерии, които причиняват остър гастроентерит. В плъхски модел след Campylobacter jejuni антителата срещу токсина разпознават и собствения белтък винкулин. В същия модел намаляват интерстициалните клетки на Кахал, които помагат за ритмичните съкращения на червото. Това е молекулна мимикрия в опитно животно, не измерване на „увредени нерви“ с една епруветка при човек.

Проучването в PLOS One от 13 май 2015 г. включва 2 375 души с форма с диария по Rome III от лечебното изпитване TARGET 3, на възраст от 18 до 65 години. Срещу тях стоят 142 души с възпалителна чревна болест, от които 73 с болест на Крон и 69 с улцерозен колит, плюс 121 с цьолиакия и само 43 здрави контроли. Мерени са антитела в плазма. И двете са по-високи при групата с диария.

Анти-CdtB е по-висок и при цьолиакия, отколкото при здравите и при възпалението. Авторите пишат, че специфичността спрямо цьолиакия е по-ниска и че успоредното изследване на анти-tTG, антитялото срещу тъканната трансглутаминаза, покрива тази дупка. Площта под кривата спрямо възпалителна чревна болест е 0,81 за анти-CdtB и 0,62 за антивинкулин. Стойност 0,5 би значела разграничаване не по-добро от жребий. Подборът е от изпитване, не от случайни хора с болка в корема.

Защо „над 90% точност“ не описва този кръвен тест

Над 90% тук е нарочно избрана специфичност, не дял правилно разпознати хора. При оптична плътност поне 2,80 анти-CdtB има специфичност 91,6%, чувствителност 43,7% и отношение на правдоподобие 5,2 спрямо възпалителна чревна болест. При антивинкулин прагът поне 1,68 дава специфичност 83,8%, чувствителност 32,6% и отношение 2,0.

Отношение 5,2 означава, че положителен анти-CdtB прави формата с диария около пет пъти по-правдоподобна спрямо възпалението, отколкото преди теста, и то само в това сравнение. Чувствителност 43,7% означава, че от 100 души с тази форма около 56 остават отрицателни. Отрицателен резултат не снема диагнозата. Положителен не отменя търсенето на цьолиакия, кръв, отслабване или анемия. Под 18 и над 65 години тестът не е проверяван.

В статията от 2015 г. синдромът още се описва като диагноза по изключване и се цитира честота около 15% от по-стари източници. Метаанализът на Oka и колеги от 20 юли 2020 г. събира 9,2% при Rome III сред 395 385 души в 38 държави и 3,8% при Rome IV сред 82 476 души в 34 държави. По-широките стари проценти идват от по-меки критерии, не от нов кръвен тест.

Защо тестът не е рутинна първа стъпка

Независима проверка не повтори ползата в ежедневната практика. Talley и колеги публикуват на 24 юли 2019 г. австралийско проучване върху серум от болнична и общностна извадка. Нито търговските прагове, нито суровите стойности разграничават формата с диария от органично стомашно-чревно заболяване. Анти-CdtB е по-висок при функционална диспепсия и при застъпване с нея, отколкото при здрави контроли. Авторите заключават, че ползата тогава не стига, за да води решенията. Разликата може да идва от серум срещу плазма и от по-широк набор пациенти, които не са подбрани за изпитване.

Rome V през 2026 г. слага антивинкулин и анти-CdtB в графа „не“ за началната оценка. Същото „не“ стои при европейските насоки на UEG и ESNM за диария. Британските насоки от 2021 г. започват с това, че биомаркер за синдрома няма. ACG през 2021 г. също пише, че липсата на биомаркер е основна празнина, а CRP и фекалните маркери отхвърлят възпаление, вместо да доказват синдрома.

В декларацията за интереси към насоките на ACG Mark Pimentel е посочен с дял в Gemelli Biotech, а Cedars-Sinai има лицензионно споразумение с компанията. Това не прави числата от 2015 г. неверни. Положителен резултат се чете заедно с независимите данни и с по-новите документи, не само с първото съобщение за теста.

Кои кръвни и фекални изследвания имат място

Кръвта в този алгоритъм търси друга болест. Тя не носи етикет „положителен за СРЧ“. NICE иска пълна кръвна картина, СУЕ или вискозитет на плазмата, CRP и антитела за цьолиакия, ендомизиумни или срещу тъканна трансглутаминаза. Ултразвук, сигмоидоскопия, колоноскопия, иригография, хормони на щитовидната жлеза, яйца и паразити в изпражненията, окултна кръв и водороден дихателен тест не са нужни, за да се потвърди синдромът.

Изследване Какво проверява Какво не може да каже
Пълна кръвна картина Търси анемия и част от общите отклонения в кръвта Не доказва синдрома и не го отхвърля
CRP Под 5 mg/L прави възпалителната чревна болест много малко вероятна Не е положителен тест за самия синдром
Антитела за цьолиакия Търсят цьолиакия, която дава сходна болка и диария Губят чувствителност при вече започнала безглутенова диета
Фекален калпротектин Помага да се отхвърли възпаление при хронична диария Прагът зависи от лабораторията, възрастта и лекарствата
Анти-CdtB и антивинкулин В подбрана група с диария са по-високи, отколкото при възпаление Отрицателен резултат пропуска повече от половината

ACG предлага серология за цьолиакия при симптоми с диария. Британските насоки я искат при всяко първо представяне, и при запек, и при диария, защото патологичната серология е почти три пъти по-честа при съмнение за синдрома. Rome V обобщава, че повечето насоки ползват IgA анти-tTG плюс количеството на IgA, за да не се пропусне дефицит на IgA. Метаанализ, цитиран там, намира биопсично потвърдена цьолиакия при 3,3% от хората със синдрома. Диета без глутен не се започва преди теста, защото чувствителността пада.

CRP под 0,5 mg/dL, тоест под 5 mg/L, е свързан с вероятност за възпалителна чревна болест под 1%. Същият преглед намира малка полза от СУЕ и от фекален лактоферин. ACG все пак оставя лактоферина като възможен избор с много ниско качество на доказателствата, а Rome V тежи към калпротектина.

Двата документа не ползват един праг и числата им не се осредняват. При Rome V стойност до 50 μg/g има отрицателна предсказваща стойност 99,8% и положителна само 9%. BSG при хора под 45 години с диария смята под 100 μg/g за обичайно нормална зона, от 100 до 249 μg/g за гранична, която се повтаря, и от 250 μg/g нагоре за повод за спешно насочване. Показателят се вдига и от възраст, затлъстяване, инфекция, инхибитори на протонната помпа и нестероидни противовъзпалителни средства. Лабораторията има собствен интервал.

Рутинното търсене на бактерии и вируси при отдавнашни оплаквания не се препоръчва. За Giardia, позната и като ламблия, Rome V казва да се мисли след пътуване. Дихателен тест за бактерии в тънкото черво не е част от първата оценка. Малабсорбцията на жлъчни киселини се обмисля по-късно, ако диарията не се повлиява и тестът изобщо се предлага.

Кога колоноскопията добавя информация

Колоноскопията не е входът към диагнозата и не е забранена завинаги. ACG препоръчва да не се прави рутинно под 45 години, ако няма тревожни белези. Rome V цитира проучване при форма без водещ запек и без такива белези, в което добивът е 2%, а микроскопският колит е 1,5% и засяга главно жени над 45 години.

Микроскопският колит дава водниста диария при нормална на вид лигавица и се хваща с биопсии. ACG посочва по-висок риск при жени над 60 години с по-силна диария. BSG добавя женски пол, възраст от 50 години, автоимунно заболяване, нощна или тежка водниста диария, диария от под 12 месеца, загуба на тегло и прием на нестероидни средства или инхибитори на протонната помпа. Когато колоноскопия все пак се прави заради диария, биопсиите имат смисъл именно заради този колит.

Тревожните белези при ACG са прясна кръв, черни изпражнения, неволно отслабване, по-късна възраст при началото и близки с възпалителна чревна болест, рак на дебелото черво или друго значимо стомашно-чревно заболяване. Предсказващата им сила е скромна. Един белег е причина за преценка, не присъда за рак. Скринингът за колоректален рак върви по възраст и по местната програма и е отделен от етикета СРЧ. В България прагът се решава от лекаря, а не автоматично по американската възраст от 45 години.

NICE пише, че колоноскопията не е нужна, за да се потвърди синдромът при човек, който покрива критериите. Насочване остава при белези за рак по онкологичния алгоритъм и при маркери за възпалителна чревна болест. В проучване с близо 500 души на възраст от 18 до 49 години колоноскопия „за успокоение“ не подобрява нито увереността, нито качеството на живот.

Какви са симптомите и четирите подтипа

Водещото оплакване е болка или дискомфорт във връзка с изхождането, а не само газове. Mayo Clinic в текста от 11 октомври 2024 г. описва спазми, подуване, газове и диария, запек или редуване. Чести са усещането за непълно изпразване и слузта. Малка част от хората имат тежки симптоми. При много други редът в храненето, движението и стресът намаляват пристъпите, а по-упоритите форми се лекуват с лекарства и с разговорни методи.

Синдромът не променя чревната стена и според същия текст не увеличава риска от колоректален рак. Дългият запек или дългата диария могат да дадат хемороиди. Хората с умерени и тежки оплаквания по-често описват лошо качество на живот, а пропуснатите работни дни са около три пъти повече, отколкото при хора без чревни симптоми.

Rome V дели четири подтипа по скалата на Bristol в дните с необичайно изхождане, когато човекът не пие слабително или средство срещу диария. Тип 1 и 2 са твърди бучки. Тип 6 и 7 са кашави до воднисти.

  • Формата със запек има над 25% твърди изпражнения и под 25% редки.
  • Формата с диария има над 25% редки изпражнения и под 25% твърди.
  • Смесената форма минава 25% и при твърдите, и при редките изпражнения.
  • Некласифицираната форма покрива критериите, но не влиза в горните три.

За по-сигурен подтип са нужни поне четири такива дни в месеца. В кабинета често стига ясен разказ дали необичайните дни са обичайно запек, диария или и двете. Подтипът насочва лечението, защото слабително при водниста диария и забавящо средство при твърд запек влошават деня.

В онлайн данните, цитирани от Rome V, честотата е 4,3% в 24 държави, с връх около 5% между 18 и 39 години и отношение жени към мъже 1,8 към 1. При Rome III метаанализът на Oka намира 12,0% при жените срещу 8,6% при мъжете. Mayo добавя, че в САЩ синдромът се среща по-често под 50 години и при жени, и че естрогенът около менопаузата е свързан с по-висок риск.

Каква е връзката с прекарана чревна инфекция

Острата чревна инфекция е един от пътищата, не единственият. ACG цитира сборна честота на формата след инфекция 11%, с интервал от 8,2% до 15,8%, и около 4,2 пъти по-висок риск при хората, преболедували съответния причинител. Отношението на шансовете да се появи синдром след такава инфекция е 3,51, с интервал от 2,05 до 6,00.

В отчета влизат Campylobacter jejuni, Salmonella, вирусът Norwalk от групата на норовирусите, Cryptosporidium и Giardia. По-често се вижда при жени, след антибиотик и при анамнеза за тревожност или депресия. Rome V казва, че над 10% от хората развиват такава форма след остър гастроентерит, и отбелязва данни, че оплаквания могат да последват и COVID-19, без отделен процент. Ако диарията спре за дни, това е прекарана инфекция. Синдромът иска образец от месеци.

Анти-CdtB е биологично по-близо до този разказ, затова е изследван при диария, а не при всеки запек. Дори тогава чувствителността остава под половината. Останалите механизми се застъпват. Rome V описва променена подвижност, свръхчувствителност на червото, пропускливост, локално имунно активиране, промени в микробиома и нарушен обмен между черво и мозък. Пропускливостта при формата с диария и след инфекция варира от 4% до 62% в цитираните проучвания.

Истинската хранителна алергия рядко е причината. Mayo изброява храни, които при част от хората засилват пристъпа, сред тях пшеница, млечни продукти, цитруси, боб, зеле и газирани напитки. Стресът в същия текст по-често усилва пристъпите, отколкото да ги създава от нищото. Rome V добавя, че стресори в зряла възраст могат да допринесат и за появата, и за задържането, а преживяно насилие е свързано с почти тройно по-висок риск. Болката остава телесна. Обяснението през оста черво-мозък не отменя търсенето на възпаление, кръв или цьолиакия.

Какво облекчава болката, диарията и запека

Първата стъпка е режим. NICE съветва редовни хранения, без дълги паузи, и около 2 литра течности дневно, главно вода. Чаят и кафето се ограничават до около 700 ml. Алкохолът и газираните напитки се намаляват. Пресните плодове са до три порции по около 80 g. При диария се избягва сорбитолът в дъвки и продукти без захар. При газове могат да помогнат овес и до около 15 ml ленено семе на ден.

  • Неразтворимите фибри от типа на пшеничните трици често влошават подуването.
  • Разтворимите фибри, например псилиум, се започват ниско и се покачват бавно.
  • Диета с ниско FODMAP е втора стъпка и се води от човек, обучен за нея.
  • Диети по антитела от клас IgG към храни не се препоръчват за този синдром.
  • Алое вера не се насърчава от NICE като лечение на тези оплаквания.

BSG започва псилиума (испагула) от 3 до 4 g на ден. ACG дава силна препоръка за разтворими, не за неразтворими фибри. В цитирания метаанализ относителният риск симптомът да не се подобри е 0,83 при испагула, а за една допълнителна полза спрямо плацебо се лекуват около седем души. Триците не показват значима полза, с RR 0,90. Съветът за 25 до 35 g фибри дневно е за здравето изобщо, не доза при силно подуване. Ниският FODMAP режим маха за кратко ферментиращи захари и после ги връща. ACG го описва като ограничен опит, а NICE го допуска само от специалист по хранене, след общия съвет.

При диария NICE посочва лоперамид и нагласяне към меко оформено изпражнение, тип 4 по Bristol. При запек се обмислят слабителни, но не лактулоза. Макроголът може да помогне на запека, с коремна болка като чест нежелан ефект. Линаклотид 290 μg веднъж дневно е одобрен в САЩ. NICE го обмисля едва след неуспех на различни слабителни и поне 12 месеца запек, с контрол след три месеца. В изпитванията диарията е 18% до 20% срещу 2% при плацебо. Дали се изписва у нас, казва лекарят.

Маслото от мента може да намали общите оплаквания. ACG цитира 12 изпитвания с 835 души, отношение на риска 2,39 и брой за една полза 3 при общите оплаквания и 4 при болката. Киселините са познат ефект. Спазмолитиците по NICE се обмислят при нужда, а ACG не препоръчва молекулите, достъпни в САЩ, за общия симптом. Rome V сочи отилониум, хиосцин и ментово масло като по-последователни. Сухота в устата, запек и смущения в зрението се срещат при част от антихолинергичните средства.

Ниският вечерен прием на амитриптилин е за болката по оста черво-мозък, не защото оплакването е психиатрична диагноза. NICE започва с 5 до 10 mg вечер и обикновено не надхвърля 30 mg. BSG започва от 10 mg и при поносимост стига до 30–50 mg, с продължение поне шест месеца при добър отговор. ACG изброява сухота в устата, задръжка на урина, запек и ритъмни нарушения. Към 2015 г. NICE отбелязва, че във Великобритания това показание не е в разрешението за употреба. У нас дозата се решава от лекаря.

Рифаксиминът е в американската препоръка за формата с диария, в изпитвания с 550 mg три пъти дневно в продължение на 14 дни. ACG съобщава 40,8% подобрение на болката и консистенцията срещу 31,7% при плацебо в месеца след курса. Ползата е умерена и наличността по държави се различава. ACG не разчита на пробиотици за общия симптом, а Rome V намира умерена сигурност само за щамове Escherichia. Фекална трансплантация извън изпитване не се препоръчва. Движението е силна препоръка на BSG при слаби данни. Когнитивно-поведенческа терапия и хипнотерапия към червото влизат след около 12 месеца без достатъчен отговор, или по-рано, ако са достъпни.

Кога чревните оплаквания изискват преглед

Прегледът е уместен при устойчива промяна в изхождането, дори да няма кръв. Спешността идва от други белези. Mayo съветва лекар при отслабване, нощна диария, кръв от правото черво, желязодефицитна анемия, необяснимо повръщане и болка, която не отминава след газове или изхождане. ACG добавя черните изпражнения, по-късната възраст в началото и близки с възпалителна чревна болест или рак на дебелото черво.

Ситуация Какво означава Какво да направите
Повтаряща се болка или дискомфорт с промяна в изхождането от месеци, без кръв и без отслабване Образецът може да отговаря на синдрома и да се оцени положително Запишете преглед при личния лекар и носете дневник на дните
Кръв, черни изпражнения, необяснимо отслабване, анемия, нощна диария или повръщане без ясна причина Белезите сочат към друга болест, не към типичен пристъп Потърсете лекарска оценка скоро, без да отлагате със седмици
Обилно кървене, припадък или внезапна нетърпима коремна болка с повръщане Състоянието не търпи чакане на планов час Обадете се на 112
Ново начало в по-късна възраст или близък с рак на дебелото черво или с възпалителна чревна болест Повод за по-целенасочено търсене, отделно от етикета на синдрома Обсъдете с лекаря дали колоноскопията добавя информация

Вероятността за възпалителна чревна болест при картина на синдрома е ниска, под 0,5% до 1,2% според данните при ACG, но след пет години новите случаи са 2,6 до 5 пъти по-чести, отколкото при контроли. Промяна в стар ритъм, особено с кръв или отслабване, не се приписва автоматично на познатия синдром. Около 20% от хората с неволно изпускане споделят това само ако бъдат попитани. Ако ви се случва, кажете го. Гастроентерологът влиза при съмнение, при тежки или упорити оплаквания и при желание за второ мнение.

Често задавани въпроси

Отрицателният тест за анти-CdtB изключва ли синдрома?

Не го изключва. При прага с висока специфичност анти-CdtB улавя 43,7% от хората с форма с диария в проучването от 2015 г., така че повече от половината остават отрицателни. Антивинкулинът улавя 32,6%. Диагнозата си остава по симптомите и по изследванията, които търсят друга болест.

Подуването на корема достатъчно ли е за диагноза?

Само подуването не стига. Rome V иска повтаряща се, но не непрекъсната болка или дискомфорт и поне два белега, свързани с изхождането. NICE приема подуването като подкрепящ признак, по-чест при жените, но не като единствено условие. Газове без болка и без промяна в изпражненията се оценяват отделно.

Нормалният калпротектин доказва ли синдрома?

Не го доказва. Той прави възпалителната чревна болест малко вероятна, ако е нисък. При праг до 50 μg/g отрицателната предсказваща стойност е 99,8%, а положителната е само 9%. BSG ползва други граници при хора под 45 години с диария, а местната лаборатория може да има собствен интервал.

Може ли стресът сам да обясни болката?

Стресът често засилва пристъпите, но не е цялото обяснение и не прави болката въображаема. Mayo Clinic го описва главно като усилващ фактор. Rome V добавя, че стресори в зряла възраст могат да допринесат и за появата, и за задържането, а преживяно насилие е свързано с почти тройно по-висок риск. Кръв, отслабване и цьолиакия пак се търсят, когато картината го изисква.

Безопасен ли е ниският амитриптилин при чревна болка?

Може да облекчи общите оплаквания при част от хората, но не е безобиден за всеки. NICE започва от 5 до 10 mg вечер и обикновено не минава 30 mg, а BSG тръгва от 10 mg и допуска до 30–50 mg при поносим отговор. Сухота в устата, сънливост, запек и задръжка на урина са чести, а ACG посочва и риск от ритъмни нарушения. Лекарят преценява сърцето и другите лекарства преди прием.

Всяка диария след натравяне ли става синдром?

Не. Сборната честота на формата след инфекция, цитирана от ACG, е около 11%, с интервал от 8,2% до 15,8%. Рискът е по-висок при жени, след антибиотик и при тревожност или депресия. Ако стомахът се успокои за дни, това е прекарана инфекция. Синдромът иска по-дълъг образец, не една лоша седмица.

Увеличава ли синдромът риска от рак на дебелото черво?

Самият синдром не увеличава този риск и не променя чревната тъкан, както го формулира Mayo Clinic. Кръв, отслабване, анемия и начало в по-късна възраст пак изискват оценка, защото могат да идват от друга болест. Скринингът следва възрастта и местната програма, а не само името на синдрома.

Заключение

Кръвният тест за анти-CdtB и антивинкулин не е краткият път към диагнозата. При формата с диария положителният анти-CdtB има висока специфичност спрямо възпалителна чревна болест и ниска чувствителност, а проверката на Talley от 2019 г. не показа достатъчна полза за рутинна употреба. Rome V от 2026 г. оставя диагнозата върху симптомите и маха тези антитела от началната оценка.

Ако оплакванията траят с месеци, запишете за две седмици в кои дни има болка или дискомфорт и какъв е видът на изпражненията. Не спирайте предписано слабително или средство срещу диария, без да питате лекаря. На прегледа попитайте дали са нужни пълна кръвна картина, CRP и антитела за цьолиакия, а при диария и фекален калпротектин, и кажете ако има кръв, нощни събуждания или отслабване.

Лечението започва от режим, разтворими фибри и средство според това дали води диарията или запекът. Ниската вечерна доза амитриптилин и ментовото масло имат място при част от хората, а по-новите молекули зависят от това дали се изписват у нас. При обилно кървене, припадък или внезапна нетърпима болка с повръщане се обадете на 112, вместо да чакате планов час.

Източници

  1. Corsetti M, Shin A, Lacy BE et al.: Bowel Disorders. Gastroenterology, 17 февруари 2026 г.
  2. Lacy BE, Pimentel M, Brenner DM et al.: ACG Clinical Guideline: Management of Irritable Bowel Syndrome. American Journal of Gastroenterology, януари 2021 г.
  3. Vasant DH, Paine P, Black CJ et al.: British Society of Gastroenterology guidelines on the management of irritable bowel syndrome. Gut (BMJ), 26 април 2021 г.
  4. Pimentel M, Morales W, Rezaie A et al.: Development and Validation of a Biomarker for Diarrhea-Predominant Irritable Bowel Syndrome in Human Subjects. PLOS One, 13 май 2015 г.
  5. Talley NJ, Holtmann G, Walker MM et al.: Circulating Anti-cytolethal Distending Toxin B and Anti-vinculin Antibodies as Biomarkers in Community and Healthcare Populations With Functional Dyspepsia and Irritable Bowel Syndrome. Clinical and Translational Gastroenterology, 24 юли 2019 г.
  6. Oka P, Parr H, Barberio B et al.: Global prevalence of irritable bowel syndrome according to Rome III or IV criteria: a systematic review and meta-analysis. The Lancet Gastroenterology & Hepatology, 20 юли 2020 г.
  7. Recommendations | Irritable bowel syndrome in adults: diagnosis and management | Guidance | NICE. National Institute for Health and Care Excellence, актуализация 2017 г.
  8. Irritable bowel syndrome – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 11 октомври 2024 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.