Инконтиненция на урината: симптоми и кога при лекар

Инконтиненция на урината: симптоми и кога при лекар

Инконтиненцията на урината е неволно изтичане, което не е отделна болест, а оплакване с няколко различни механизма. При кашлица и напън първата стъпка са контролирани упражнения за тазовото дъно, а при внезапен позив се започва с тренировка на мехура.

В анализ на национални данни от САЩ, публикуван през 2022 г., 61,8 % от възрастните жени съобщават за някакво изтичане, но при 32,4 % то се случва поне веднъж месечно, а при 22,1 % е умерено или по-тежко. Капка при кихане се среща често и все пак не е задължителна част от остаряването.

Британският Национален институт за здравеопазване и клинични постижения (NICE) в ръководството си от 2019 г. държи упражненията поне 3 месеца, преди да се обсъжда операция при стресово изтичане. Американското урологично ръководство от 2024 г. иска разговор за паметта, преди да се изпише антихолинергик. Кръв в урината, невъзможност да се уринира и парене при уриниране са повод за преглед без отлагане.

Какво представлява инконтиненцията на урината

Неволното изтичане означава, че урина напуска мехура, без да сте решили да уринирате. Националният институт по диабет, храносмилателни и бъбречни болести на САЩ (NIDDK) го описва като проблем със задържането, а не като самостоятелна диагноза: зад него може да стоят бременност, простата, нерв, лекарство или навик.

Мехурът събира урина, а сфинктерът и мускулите на тазовото дъно я задържат, докато мозъкът разреши изпразване. Когато налягането в корема надделее над затворената уретра, когато мускулът на мехура (детрузорът) се свие твърде рано, или когато мехурът прелее, се появява мокро петно. Един и същ човек може да има повече от един от тези механизми.

Честотата зависи от това как е зададен въпросът. В извадката на Patel и съавтори от 2022 г. върху данните NHANES за 2015–2018 г. влизат 5 006 жени на 20 и повече години. Всякакво изтичане е отчетено при 61,8 %, симптоми поне веднъж месечно при 32,4 % от всички жени, а умерено или по-тежко изтичане по индекса на Sandvik при 22,1 %. Това са американски числа, не българска статистика. Сред жените с оплакване 37,5 % имат само стресова картина, 22,0 % само ургентна, 31,3 % смесена, а 9,2 % неуточнена.

При мъжете посоката е същата, но делът е по-нисък и расте. Cao и съавтори през 2022 г. обхващат 22 994 мъже в същата американска анкета от 2001 до 2020 г. Всякакво изтичане се вдига от 11,5 % през 2001–2002 г. до 19,3 % през 2017–2020 г. При мъжете на 60 и повече години делът стига 38,5 %. И тук „всякакво“ включва редки епизоди, не само всекидневно намокряне.

Лицето бързо се разхожда, за да открие тоалетната

Как се различават видовете изтичане

Видът се познава по това кога точно се мокрите, не по количеството на първата капка. От вида зависи и първото лечение, затова си струва да го назовете с думи, преди да купувате подложки за постоянно.

  • При стресова инконтиненция урината изтича при кашлица, кихане, смях, вдигане или спорт.
  • При внезапен позив изтичането идва почти веднага, преди да стигнете до тоалетната.
  • При преливане мехурът остава пълен и урината капе, без силен позив.
  • При функционален проблем позивът е ясен, но движението или облеклото ви забавят.
  • При смесена форма има и изтичане при напън, и изтичане след внезапен позив.

Думата „стрес“ тук означава физическо налягане върху мехура, а не нервно напрежение. Националната здравна служба на Великобритания (NHS) свързва този вид с отслабване на тазовото дъно и на уретралния сфинктер. Ургентната форма, наричана още инконтиненция при позив, идва от свръхактивен детрузор: мехурът се свива, преди да е пълен. Свръхактивният пикочен мехур в определението на Международното дружество по континенция, цитирано в американското ръководство от 2024 г., е спешност, обикновено с често уриниране и нощни ставания, със или без изтичане, след като са отхвърлени инфекция и друга явна причина.

Преливната форма е по-типична за мъже. Уретрата е притисната или мехурът е слаб и не се изпразва, затова урината прелива на капки. Функционалната форма не започва от самия мехур: тежък артрит, инвалидна количка или деменция пречат на човека да стигне и да се съблече навреме. Рефлексната форма, описана от NIDDK, е изтичане без предупреждение, когато нервите между мехура и мозъка не предават сигнала, както при травма на гръбнака или множествена склероза. Пълната форма по NHS означава, че мехурът почти не задържа и урината тече постоянно или на големи порции, например при фистула.

Ако и кашлицата, и внезапният позив ви мокрят, лечението се насочва към по-досадното оплакване. NICE изрично иска тази подредба още при първата оценка при жени, вместо да се лекуват двата механизма наведнъж без приоритет.

Какво увеличава риска при жени и при мъже

Жените пропускат урина по-често, защото бременността, вагиналното раждане и менопаузата променят опората на уретрата. В модела на Patel и съавтори най-силна връзка с всякакво и с умерено изтичане имат възраст над 70 години, индекс на телесната маса над 40 и предишно вагинално раждане. Индекс над 25 също се свързва с оплакването. След раждане тазовото дъно може да е по-слабо, а при спадане на естрогена лигавицата на уретрата и влагалището изтънява. Пролапсът, при който мехурът или матката се смъкват към входа на влагалището, често върви със същото отслабване.

При мъжете жлезата около началото на уретрата расте с годините. Доброкачественото увеличение затруднява струята и оставя урина в мехура, а оттам идва капенето. Лечението на увеличената простата може за известно време да даде стресово изтичане. След операция или лъчелечение за рак на простатата изтичането бива кратко или продължително и при част от мъжете отслабва с времето, без това да е обещание за всеки. Нервни болести, сред които инсулт, паркинсон, множествена склероза и увреда на гръбнака, пречат на сигнала „задръж“ и при двата пола.

В коригирания модел при жени от 2022 г. диабетът, пушенето и предишната хистеректомия не се свързват самостоятелно с изтичането. При мъжете в анализа на Cao текущото пушене и по-високият индекс на телесната маса се свързват с всякакво, стресово и ургентно изтичане. NIDDK описва отделен механизъм: хроничната кашлица от цигари вдига коремното налягане и може да отключи стресови епизоди, а диабетът може да увреди нервите на мехура при конкретен човек.

Тревожността и депресията в женския анализ съпътстват оплакването, без това да доказва, че те го причиняват. Изтичането само по себе си свива излизанията и може да доведе до социално отдръпване. Семейната анамнеза, особено при ургентна форма, също вдига риска според Клиника Майо.

Кога изтичането е краткотрайно

Част от епизодите спират, когато се махне дразнителят, и не се нуждаят от операция. Инфекция на пикочните пътища раздразва лигавицата и дава спешност, често уриниране, а понякога и изтичане. Запекът действа през общи нерви: твърдите изпражнения в ректума засилват позивите. След лечение на инфекцията или на запека задържането често се връща.

Напитки и храни могат да увеличат урината или да дразнят мехура за часове, не завинаги. Клиника Майо сочи алкохола, кофеина, газираните напитки, изкуствените подсладители, шоколада и лютите или кисели храни, включително цитрусите. Някои лекарства за сърце и кръвно налягане, успокоителните и мускулните релаксанти също засилват отделянето или отпускат задържането. Ако изтичането е започнало дни след ново лекарство, кажете го на лекаря, преди да спрете терапията сами. Жизненоважен препарат не се спира поради мокро бельо.

Нощното намокряне при възрастни може да идва от кафе и алкохол вечер, от малък мехур, сънна апнея, сърдечна недостатъчност, камъни или увеличена простата. NIDDK съветва да не се режат течностите до жажда, а пиенето да се измести по-рано вечерта само ако лекарят е съгласен.

Кога да потърсите лекар при изпускане на урина

Повторяемото изтичане, което ви спира да ходите, да спортувате или да спите, е достатъчен повод за личния лекар. NHS казва да се говори за всеки вид, без да се чака да стане „достатъчно тежко“. Срамът отлага помощта, а първите мерки често са без операция.

Някои признаци не търпят седмици с дневник. NIDDK ги отделя като повод за бърз преглед, защото могат да сочат цистит, задържане или дори тумор на мехура.

Оплакване Какво да направите
Изтичане, което се повтаря или ви спира да излизате и да спите Запишете час при личния лекар и започнете дневник
Кръв в урината, парене или невъзможност да уринирате Преглед без отлагане; при пълно задържане с болка се обадете на 112
Осем или повече уринирания за едно денонощие Личен лекар, за да се търсят инфекция и свръхактивен мехур
Болка в мехура, опипваем мехур след уриниране или изпускане и на изпражнения Насочване към специалист по критериите на NICE
Съмнение за неврологична болест, фистула, стара операция или лъчелечение в таза Уролог или урогинеколог, не само подложки
Бързане към тоалетната с риск от падане при по-възрастен човек Преглед и по-безопасен път до тоалетната през нощта

NICE добавя към насочването и доброкачествена тазова маса, предишна операция за задържане и предишна операция за тазов рак. Кръв в урината и повтаряща се необяснима инфекция при жени следват пътя за съмнение за рак на пикочните пътища, а не се затварят с подложка. Точният срок на насочване в България го определя лекарят по местното правило. Номерът 112 е за спешност, когато не можете да уринирате и болката расте, или когато към изтичането се добави внезапна слабост, а не за всяка капка при кихане.

Клиника Майо отбелязва, че възрастните хора, които хукват към тоалетната, падат по-често. Нощна лампа и махнат килим намаляват тази опасност още преди лекарството да е подействало.

Какви изследвания се правят в началото

Първият преглед е разговор, преглед и изследване на урината, не цистоскопия по подразбиране. Лекарят пита кога тече урината, колко често ставате нощем, какво пиете и кои лекарства приемате. При жена се оглежда тазовото дъно и се проверява дали умеете да свиете правилния мускул. При мъж ректалното туширане ориентира за простатата. Кашлица с пълен мехур показва стресово изтичане на място.

Дневникът покрива поне 3 дни, включително работен и почивен, както иска NICE при жени. Записвате часа и количеството на течностите, часа на уриниране, дали е имало позив и кога е изтекла урина. Без този лист „често“ и „много“ остават неточни. Остатъчната урина се мери с ехограф, когато има съмнение за лошо изпразване или повтарящи се инфекции. Скенерът е за предпочитане пред катетър, защото е по-приемлив и с по-малко усложнения. Голям остатък говори за запушване или за слаб мехур.

Цистоскопията не се прави само защото има изтичане. NICE я изключва от началната оценка при жени с инконтиненция без други показания и не използва ЯМР, скенер или рентген за рутинна оценка. Американското ръководство за идиопатичен свръхактивен мехур от 2024 г. също не иска рутинни уродинамика, цистоскопия и образни изследвания в началото. Те влизат, когато диагнозата е неясна.

Уродинамиката преди първа операция за ясна стресова инконтиненция не е задължителна, ако историята и кашличният тест съвпадат. NICE я иска, ако водещи са позивите, видът е неясен, има проблем с изпразването, преден или апикален пролапс, или вече е правена операция за стресово изтичане. Подложният тест в кабинета не е рутинна първа стъпка. Въпросник за симптоми и качество на живот влиза, когато се оценява лечение, за да се види промяната с числа, а не само с впечатление.

Упражнения за тазовото дъно и тренировка на мехура

При стресово и при смесено изтичане при жени първото лечение са упражнения под контрол в продължение на поне 3 месеца. Програмата е поне 8 свивания, 3 пъти дневно. Преди това прегледът с пръст трябва да потвърди, че свивате тазовото дъно, а не корема или седалището. Ако упражненията помагат, те продължават. Електростимулация и апарат за обратна връзка не са рутинен елемент. Стимулация се обмисля, когато жената изобщо не може да намери мускула.

Комитетът на NICE от 2019 г. е видял, че операцията като цяло е по-ефективна, но при около половината жени със стресова инконтиненция тренировката се изравнява с нея. Затова упражненията остават първи избор: нямат хирургични усложнения. Систематичният преглед на Cochrane с автори Dumoulin, Cacciari и Hay-Smith, публикуван през 2018 г., събира опити до 12 февруари 2018 г. При стресова форма жените с тренировка по-често съобщават, че изтичането е изчезнало: 56 % срещу 6 % без тренировка или с неактивен контрол, при високо качество на доказателствата от 4 опита със 165 жени. Страничните ефекти са редки и леки. Повечето проследявания са под 12 месеца, така че този процент говори за края на курса, не за десетилетие напред.

Свиването се усеща като опит да спрете струята, но не тренирайте по време на самото уриниране. NIDDK предупреждава да не се прави упражнението върху тоалетната, защото това бърка изпразването. Мъжете също могат да намалят капенето след уриниране, ако укрепят същото дъно, особено след простатна операция.

При ургентна и при смесена форма първа стъпка е тренировка на мехура за най-малко 6 седмици. Целта е да удължите интервала, вместо да хуквате при първия сигнал. Клиника Майо описва практичен ход: в началото задръжте около 10 минути, после разтягайте паузата, докато уринирате примерно на 2,5 до 3,5 часа. Планирани посещения на всеки 2 до 4 часа помагат, когато позивът е хаотичен. При преливане двойното изпразване означава да уринирате, да изчакате няколко минути и да опитате отново. Кратко силно свиване на тазовото дъно в момента на позива може да го заглуши достатъчно, за да стигнете до тоалетната.

Към това NICE добавя опит за по-малко кофеин при свръхактивен мехур и съвет за отслабване, ако индексът на телесната маса е над 30. При много висок или много нисък прием на течности се обмисля корекция, без да се стига до обезводняване. Допълнителни и билкови продукти нямат достатъчно доказателства при свръхактивен мехур според американското ръководство, а NICE не препоръчва комплементарни терапии за това оплакване. Ако след 6 седмици честотата още пречи, лекарството се добавя към тренировката, а не я замества от първия ден.

Лекарства при свръхактивен пикочен мехур

Лекарството успокоява детрузора или увеличава вместимостта. То не затваря уретрата при чиста кашлица и затова не е първи избор при чисто стресово изтичане. Дулоксетинът, който се обсъжда при стресова форма, не е първа линия. NICE допуска да се предложи едва ако жената предпочита таблетка пред операция или операцията не е подходяща, и то след разговор за нежеланите ефекти.

Двата основни класа за позиви са антихолинергиците и бета-3 агонистите. Клиника Майо дава като примери оксибутинин, толтеродин, дарифенацин, фезотеродин, солифенацин и троспиев хлорид, плюс мирабегрон, който отпуска мехура и може да увеличи отделената наведнъж урина. Дозата идва от листовката и от лекаря. NICE от 2019 г. при жени все още започва с антихолинергик с най-ниска цена и сменя препарата, ако първият не се понася. Бета-3 агонист, в оценките на NICE за мирабегрон и за вибегрон, влиза когато антихолинергикът не става, не стига или дава неприемливи ефекти.

Ръководството на Американската урологична асоциация (AUA) и на дружеството SUFU, публикувано през юли 2024 г. в The Journal of Urology, маха задължителната стълбица „първо най-леко, после по-инвазивно“. Ефектът на двата класа върху позивите и изтичането изглежда сходен, а плацебо ефектът в част от опитите е силен, затова очакваният ефект се уточнява предварително. Поради профила на вреда комисията обикновено предпочита първо бета-3 агонист. При антихолинергиците иска разговор за възможна връзка с влошаване на паметта и с деменция, която може да расте с натрупаната доза. NICE още през 2019 г. казва, че дългосрочният ефект върху мисленето е несигурен, и иска да се брои целият антихолинергичен товар от други лекарства.

Имипрамин не се предлага за това оплакване. Не се предлага и оксибутинин с незабавно освобождаване на по-възрастни жени, при които има риск от рязко влошаване на физическото или умственото състояние. Крайна предпазливост с антихолинергик има при тесноъгълна глаукома, бавно изпразване на стомаха и вече преживяно задръстване на урина. Сухата уста и запекът могат да значат, че препаратът започва да действа, но ако ефектите са непоносими, прегледът е преди четвъртата седмица. Съществена полза често липсва преди 4 седмици прием. После контролът е на 4 седмици, а при продължителен прием на 12 месеца или на 6 месеца, ако жената е над 75 години.

При мъже с увеличена простата и водещи позиви AUA допуска антихолинергик или бета-3 агонист самостоятелно, или в комбинация с алфа-блокер. Алфа-блокерите, сред които тамсулозин, отпускат шийката и улесняват струята. Антихолинергикът може леко да вдигне остатъчната урина. В групи с препятствие от простата задръжката не е нараствала значимо, но ако остатъкът вече е висок, рискът се обсъжда преди първата таблетка. Вагинален естроген се предлага на жени със симптоми на свръхактивен мехур и с генитоуринарни оплаквания от менопаузата. Системен хормон за самото изтичане не се предлага. Десмопресин може да се обмисли само за мъчителна ноктурия, с внимание при муковисцидоза и без него при жени над 65 години със сърдечносъдова болест или хипертония.

Инжекции и стимулация на нерви

Когато тренировката и таблетките не стигат, следващите стъпки са инжекция в стената на мехура или стимулация на нерв. При жени NICE поставя ботулинов токсин тип А след обсъждане в екип, ако детрузорът е свръхактивен и консервативното лечение, включително лекарствата, е неуспешно. Началната доза е 100 единици. Ако отговорът е слаб или ползата от 100 единици трае под 6 месеца, по-късна доза може да се вдигне до 200 единици. Тип Б не се предлага.

Преди инжекцията жената трябва да приеме, че при значимо затруднено изпразване ще прави чиста периодична катетеризация, или ще носи временен катетър, ако не може да се катетеризира сама. Рискът от инфекция на пикочните пътища расте. Продължителността и далечните вреди са по-слабо изяснени, затова контрол има до 12 седмици след първата инжекция. AUA иска остатъчна урина преди процедурата. Опитите са изключвали хора с остатък над около 100 до 200 ml, затова над този праг се действа предпазливо. Около 2 седмици след инжекцията се проверява дали няма задръжка, особено ако оплакванията не се подобряват.

Стимулацията на сакралния нерв при жени идва след екипно обсъждане, ако лекарствата не са стигнали и или токсинът не е помогнал, или жената не приема риска от катетър. Обясняват се пробната стимулация, шансът за неуспех, нуждата от ревизии и дългият ангажимент. Стимулацията на тибиалния нерв през кожата изисква повтарящи се посещения в кабинет. AUA отбелязва, че две имплантируеми системи за тибиалния нерв имат разрешение от Агенцията по храните и лекарствата на САЩ. В американската рамка от 2024 г. тези процедури могат да се обсъдят и без да се мине през всяко предишно стъпало, ако човекът не може или не иска таблетки и тренировка. При жени по NICE пътят е по-подреден. В България редът и наличните апарати зависят от отделението.

Уголемяването на мехура с черво е късен вариант при идиопатична свръхактивност, само ако човекът може да се катетеризира сам. Разговорът включва чревни смущения, метаболитна ацидоза, слуз в мехура, инфекции, задръжка и малък риск от тумор в увеличения мехур, плюс проследяване за цял живот. Това не е следващата спирка след една неуспешна таблетка.

Операция при стресова инконтиненция

Операция се обсъжда, когато нехирургичното лечение на стресовото изтичане не е стигнало и жената иска да чуе хирургичните възможности. NICE дава избор между три процедури с близка краткосрочна и средносрочна ефективност: колпосуспензия (отворена или лапароскопска), лента от собствена ректусна фасция и ретропубична средноуретрална лента от синтетична мрежа. Ако избраната операция не се прави от този хирург, жената се насочва другаде.

Мрежата е постоянен имплант и пълното ѝ отстраняване може да се окаже невъзможно. Истинската честота на късните усложнения не е известна и това се обяснява преди съгласието. Трансобтураторният път не се предлага, освен ако предишни тазови операции правят ретропубичния опасен. Подходът „отгоре надолу“ и късата лента с един разрез остават за клинични изпитвания. След поставяне жената получава писмено името на изделието, производителя, датата и хирурга. Контрол има до 6 месеца и включва влагалищен оглед за прозиране или пробив на мрежата. Данните влизат в регистър. Изкуствен сфинктер при жена не е първа операция. Той се обсъжда едва след неуспех на предишна хирургия.

Обемните инжекции около уретрата са резерв, когато трите операции не стават или не се приемат. Материалът е постоянен, инжекциите често се повтарят, ефектът отслабва с времето и е по-слаб от лентата или колпосуспензията, а дългосрочните данни са оскъдни. При мъже след простатна операция NIDDK описва мъжка лента, която повдига уретрата, и изкуствен сфинктер, който държи канала затворен, докато не се натисне клапа. Запушване от простата се решава с лечение на жлезата, не с лента за стресово изтичане при жени.

Песарът в ръководството е вариант при симптоматичен пролапс, сам или заедно с упражнения, а не ежедневна запушалка на уретрата. Поставянето може да иска повече от един опит. Песарът се изважда поне веднъж на 6 месеца, защото забравен пръстен дава течение, кървене и по-тежки усложнения. Вътрешновагинални и вътреуретрални устройства не са за всеки ден. NICE ги допуска от време на време, например по време на тренировка. Желанието за още раждания влиза в разговора при пролапс. Кои от трите операции се правят в дадено отделение у нас, казва хирургът, защото българската практика може да се различава от британския списък.

Подложки, катетър и кожа

Подложката пази дрехите, докато лечението действа, но не замества прегледа. NICE иска поне веднъж годишно да се прецени дали абсорбиращият продукт още е подходящ, защото постоянно мократа кожа се разранява. Бариерен крем, подсушаване на въздух и по-меки почистващи средства пазят слабините по-добре от честото търкане със сапун. Нощна лампа и свободен път до тоалетната намаляват паданията при хора, които стават набързо.

Катетър се обсъжда, когато задръжката сама причинява изтичане, инфекции или увреда на бъбреците и друго решение няма. Периодичното самокатетеризиране е за предпочитане, ако човекът или близък могат да го научат. Постоянен уретрален катетър при чисто ургентно изтичане често не прави човека сух. Дългото му носене се преценява внимателно: хроничната тръба в уретрата може да я наранява. Супрапубичният катетър, изведен през корема, е алтернатива с по-малко уретрални усложнения според NICE и е предпочитан от AUA, когато тръбата ще стои дълго. Повод за такъв разговор са и рани, които урината постоянно замърсява.

Клиника Майо свързва хроничното мокрене с обрив, кожна инфекция и по-чести инфекции на пикочните пътища. NIDDK добавя, че човек може да спре кино, спорт и интимност от страх да не се намокри.

Често задавани въпроси

Нормално ли е да изпускам урина при кихане след раждане?

Капка при кихане след вагинално раждане е често срещана, но не е нещо, което трябва да търпите с години. Раждането може да отслаби тазовото дъно и опората на уретрата. Упражнения под контрол в продължение на поне 3 месеца са първата стъпка при стресова картина. Ако изтичането пречи на ходенето или не стихва, личният лекар може да ви насочи към физиотерапевт за тазово дъно.

Колко време да упражнявам тазовото дъно, преди да се говори за операция?

При жени със стресово или смесено изтичане NICE дава поне 3 месеца контролирани свивания, поне 8 свивания три пъти дневно. Операция влиза в разговора, ако този курс не е стигнал и вие искате да чуете хирургичните възможности. В прегледа на Cochrane от 2018 г. повече жени със стресова форма съобщават за спиране на изтичането след тренировка, отколкото без нея. Проследяването в опитите обикновено е по-кратко от година.

Имипраминът подходящ ли е при неволно изпускане?

Не. NICE казва имипрамин да не се предлага за инконтиненция или за свръхактивен мехур. За позиви се обсъждат антихолинергик или бета-3 агонист, с различен ред във Великобритания и в американското ръководство от 2024 г. Дулоксетинът при стресова форма не е първа линия и се обсъжда само ако операцията не е желана или не е подходяща.

Влияят ли антихолинергиците на паметта?

Могат да имат връзка с влошаване на паметта и с деменция, особено при по-дълъг и по-висок общ прием. Ръководството на AUA и SUFU от 2024 г. иска този разговор преди рецептата и често предпочита първо бета-3 агонист. NICE още от 2019 г. брои и другите антихолинергични лекарства, които вече пиете. При тесноъгълна глаукома, бавен стомах или предишна задръжка на урина антихолинергикът се изписва крайно предпазливо.

Може ли циститът да предизвика временно изтичане?

Да. Инфекцията дразни мехура и дава спешност, а понякога и изтичане, което отслабва след лечението. Запекът прави нещо подобно през общи нерви. Кръв, парене или температура не се чакат да „минат с вода“. Те са повод за изследване на урината, преди да се започва дълга тренировка на мехура.

Минава ли изпускането след операция на простатата?

Понякога отслабва с времето, а понякога остава. NIDDK описва както кратко, така и по-дълго изтичане след операция или лъчелечение за рак на простатата. Упражнения за тазовото дъно могат да намалят капенето, включително капката след уриниране. Ако струята е тънка и мехурът не се изпразва, разговорът е за простатата и за остатъчната урина, не само за подложка.

Нужна ли е цистоскопия още при първия преглед?

Не, ако оплакването е само изтичане. NICE не използва цистоскопия и рутинни снимки в началната оценка при жени, а американското ръководство от 2024 г. не ги иска и при неосложнен свръхактивен мехур. Дневник, изследване на урина и при нужда ехограф за остатък стигат за първата посока. Оглед с камера влиза, когато диагнозата е неясна, има кръв или болката не се обяснява.

Заключение

Три дни с лист и химикал вече ориентират прегледа: кога пиете, кога уринирате, имало ли е позив и кога е изтекла урина. С този лист личният лекар отделя кашлицата от внезапния позив и решава дали първо да потърси инфекция, да насочи към упражнения, или да започне тренировка на интервалите.

Кръв в урината, парене и невъзможност да уринирате не чакат края на дневника. При пълно задържане с растяща болка се обаждате на 112. Ако само бързате нощем и се страхувате да не паднете, кажете го на прегледа и махнете препятствията по пътя до тоалетната още тази вечер.

Преди таблетка попитайте дали антихолинергикът е уместен при другите ви лекарства и при паметта, и дали бета-3 агонист е по-подходящ. Преди лента или мрежа попитайте дали курсът от поне 3 месеца свивания вече е направен и кои от трите операции, описани в британското ръководство от 2019 г., изобщо се предлагат там, където живеете.

Източници

  1. Urinary incontinence and pelvic organ prolapse in women: management. National Institute for Health and Care Excellence, 24 юни 2019 г.
  2. Cameron AP, Chung DE, Dielubanza EJ et al.: The AUA/SUFU Guideline on the Diagnosis and Treatment of Idiopathic Overactive Bladder. The Journal of Urology, юли 2024 г.
  3. Dumoulin C, Cacciari LP, Hay-Smith EJC: Pelvic floor muscle training for urinary incontinence in women. Cochrane Database of Systematic Reviews, 5 октомври 2018 г.
  4. Patel UJ, Godecker AL, Giles DL et al.: Updated Prevalence of Urinary Incontinence in Women: 2015-2018 National Population-Based Survey Data. Female Pelvic Medicine & Reconstructive Surgery, 1 април 2022 г.
  5. Cao C, Zhang C, Sriskandarajah C et al.: Trends and Racial Disparities in the Prevalence of Urinary Incontinence Among Men in the USA, 2001-2020. European Urology Focus, ноември 2022 г.
  6. Definition & Facts for Bladder Control Problems (Urinary Incontinence). National Institute of Diabetes and Digestive and Kidney Diseases, юли 2021 г.
  7. Symptoms & Causes of Bladder Control Problems (Urinary Incontinence). National Institute of Diabetes and Digestive and Kidney Diseases, юли 2021 г.
  8. Treatments for Bladder Control Problems (Urinary Incontinence). National Institute of Diabetes and Digestive and Kidney Diseases, юли 2021 г.
  9. Urinary incontinence – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 9 февруари 2023 г.
  10. Urinary incontinence – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 9 февруари 2023 г.
  11. Overview – Urinary incontinence. National Health Service, 15 юни 2023 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.