
MSDC-0160, наричано и митоглитазон, не е лечение за болест на Паркинсон и няма публикуван резултат от изпитване при хора с тази диагноза. Търсене в регистъра ClinicalTrials.gov по името на молекулата връща завършени проучвания при диабет тип 2 и при болест на Алцхаймер, а не протокол при Паркинсон.
Лабораторна работа от 7 декември 2016 г. показа защита на допаминови неврони в част от животинските модели, но през 2020 г. същата линия не намали натрупването на алфа-синуклеин в два други модела. При хората с диабет метаанализ от 2023 г. намира около 27% по-висок относителен риск от Паркинсон, затова антидиабетните молекули се проверяват отново. Голямото изпитване на екзенатид от 2025 г. не показа забавяне на двигателния спад, а на 22 юни 2026 г. The Lancet публикува израз на загриженост към тази статия, докато се изяснява проверката в една от болниците.
Когато треморът, сковаността или забавените движения вече пречат на ежедневието, британското ръководство NICE от 2017 г., прегледано през 2024 г., предлага леводопа. При по-леко засягане в избора влизат и допаминов агонист или инхибитор на моноаминооксидаза B. Съмнението за болестта се изяснява от невролог преди първото антипаркинсоново лекарство.
Какво е MSDC-0160 и защо го свързаха с Паркинсон
MSDC-0160 е експериментален инсулинов сенсибилизатор, създаден за диабет тип 2, а не средство, което Националният институт за здраве и грижи във Великобритания (NICE) или Световната здравна организация (WHO) описват като терапия на Паркинсон. В публичния регистър няма изпитване на тази молекула при хора с болестта. Затова разказите за „ново хапче, което спира хода“ изпреварват доказателствата.
В регистъра спонсор на проучването при Алцхаймер е Metabolic Solutions Development Company, а една от завършените програми при диабет тип 2 е записана с името митоглитазон. Замисълът е метаболитен, близък до тиазолидиндионите, но без да активира ядрения рецептор PPAR-γ, през който минава част от действието на пиоглитазон. Пиоглитазон се използва при диабет тип 2. При ранна болест на Паркинсон обаче фаза 2 изпитване с 210 души не намери основание за по-голямо проучване на дози от 15 mg и 45 mg дневно в продължение на 44 седмици. Търсенето на друга молекула със сходен метаболитен замисъл не превръща автоматично MSDC-0160 в следващата стъпка за пациентите.
Връзката с Паркинсон е хипотеза за обща уязвимост на енергийния обмен, а не доказано общо лечение. Клетките, които произвеждат допамин, са чувствителни към смущения в митохондриите, а в мозъка на хората с болестта се намира и белтъкът алфа-синуклеин, събран в телца на Леви. Страницата на Mayo Clinic от 27 септември 2024 г. описва и двете находки като част от картината, без да сочи конкретно лекарство, което да ги поправя. MSDC-0160 е опит да се пипне преносителят, който вкарва пируват в митохондрията. Докато този опит не мине през хора с Паркинсон, той остава лабораторна идея.
![[Старецът се усмихва с лекар]](https://demedbook.com/images/1/new-parkinsons-drug-heralded-as-breakthrough.jpg)
Как митохондриите участват в болестта
Митохондриалният преносител на пируват е белтъчен комплекс по вътрешната мембрана на митохондрията и решава колко от горивото на клетката влиза в цикъла за енергия. В работата от 2016 г. MSDC-0160 намалява активността на този преносител. Авторите свързват промяната с по-слабо включване на сигнала mTOR, с възстановено клетъчно самопочистване и с по-малко активирани глиални клетки в моделите, които са ползвали.
mTOR е вътреклетъчен превключвател за растеж и за рециклиране на повредени части. Ако самопочистването изостане, клетките по-трудно се справят с натрупани белтъци. Възпалението около умиращите неврони може да ускори загубата. Затова една молекула, която в лаборатория мести и енергията, и възпалението, изглежда логичен кандидат. Логиката обаче не е същото като резултат при пациент. Моделът избира една брънка и я натиска силно, докато при човека едновременно текат загуба на допамин, разпространение на алфа-синуклеин, възраст и придружаващи болести.
Променени митохондрии са описани в мозъка на хора с Паркинсон, но това не посочва доза и не прави полезно всяко хапче с митохондриална идея. Пируватът е нормален междинен продукт на обмяната. Да се забави влизането му в митохондрията е намеса, чиято поносимост се мери първо при строго подбрани участници. Проучването при Алцхаймер например не е включвало хора със сърдечна недостатъчност. Широко предписание няма към какво да се опре.
Какво показаха моделите при животни
Статията на Ghosh и колеги от 7 декември 2016 г. в Science Translational Medicine проверява MSDC-0160 в няколко лабораторни системи, не в клиника. Съединението предпазва миши и човешки допаминови неврони в култура от токсина MPP+. В нематод с повишен алфа-синуклеин също има сигнал за защита. При мишки, третирани с токсина MPTP, се подобрява движението, оцеляват повече неврони в черната субстанция, допаминът в стриатума е по-висок и възпалението е по-слабо.
Отделен генетичен модел, при който липсва едно копие на гена Engrailed1, напредва бавно и носи митохондриален дефект. Дългото потискане на преносителя на пируват в тези мишки запазва двигателната функция, щади нигростриарния път и намалява възпалението. Това е най-близкият до „бавен ход“ резултат в онази статия и обяснява защо екипът е говорил за възможна мишена, а не само за краткотраен лабораторен ефект.
Тези системи не възпроизвеждат човешката болест. Токсинът удря невроните остро. Генетичният модел променя един фактор на развитието. Нематодът няма базални ганглии като човека. Положителният резултат означава, че мишената заслужава следващ въпрос, а не че таблетка веднъж дневно ще спре болестта у хората. Авторите сами формулират извода като основание за още изследване на преносителя, не като готова терапия.
Защо синуклеиновите модели не потвърдиха полза
През 2020 г. същата група, с първи автор Wouter Peelaerts и старши автор Patrik Brundin, проверява друг въпрос. Щом Паркинсон се познава по натрупване на алфа-синуклеин, дали потискането на преносителя на пируват намалява тези натрупвания, когато в модела няма възпаление и няма срив на самопочистването. Отговорът в двата избрани модела е отрицателен.
В единия модел вирусен вектор вкарва човешки алфа-синуклеин в черната субстанция на плъх. MSDC-0160 не намалява агрегатите и не смекчава загубата на неврони. При част от дозите фосфорилираният и нитрираният белтък дори се увеличават. В миши модел с готови фибрили, инжектирани в обонятелната луковица, натовареността с фосфорилиран алфа-синуклеин е по-висока около петата седмица, а на тринадесетата разликата вече не е статистически убедителна. И в двата модела маркерите за възпаление и за лизозоми остават без съществена промяна въпреки видимата патология.
Изводът на авторите е тесен и полезен. Защитата от 2016 г. може да минава през възпаление и през метаболитен дефицит, а не през директно разчистване на синуклеина. Модел без тези дефицити не показва полза и на места показва повече агрегиран белтък. Това не отменя опитите от 2016 г., а очертава къде хипотезата не работи. За човек с вече поставена диагноза практическият смисъл е ясен. Няма основание да се търси това съединение като средство срещу телцата на Леви.
Има ли изпитване при хора с тази болест
Няма регистрирано изпитване на MSDC-0160 при болест на Паркинсон. Заявката в ClinicalTrials.gov към момента на проверката връща завършени проучвания при диабет тип 2 и едно при лека болест на Алцхаймер. Обявеното намерение за клинично изпитване при Паркинсон не се е превърнало в публичен протокол с резултат при пациенти.
Проучването при Алцхаймер е NCT01374438, фаза 2, завършено през май 2013 г. Двадесет и девет души на възраст от 55 до 85 години с лека болест на Алцхаймер са разпределени към 150 mg MSDC-0160 веднъж дневно или към плацебо за 90 дни. Целта е била да се оцени изпълнимостта и промяната в мозъчната употреба на глюкоза с позитронна томография, плюс тестове за памет. Болестта на Паркинсон е изрично сред изключващите диагнози. Същото важи за сърдечна недостатъчност и за скорошен инфаркт, байпас или коронарна интервенция. Записът следователно не казва нищо за безопасност при хора със сърдечна недостатъчност и нищо за ефект при Паркинсон.
Дозата от 150 mg е доза от онова проучване за Алцхаймер, не рецепта. Резултатите в публичния регистър описват какво е мерено, без да превръщат молекулата в лекарство за друга невродегенеративна болест. Докато няма отделен протокол при Паркинсон, разговор с невролога за „онова експериментално хапче“ няма към какво одобрено показание да се опре.
Повишава ли диабетът риска от Паркинсон
Диабетът е свързан с по-висок относителен риск от Паркинсон, но не обрича човека на тази диагноза. Метаанализът на Dagfinn Aune и колеги, публикуван на 25 април 2023 г. в European Journal of Epidemiology, събира 15 кохортни проучвания с 29,9 милиона участници и 86 345 случая. Обобщеният относителен риск е 1,27 (доверителен интервал 1,20 до 1,35) спрямо хора без диабет. Търсенето на литературата е до 6 февруари 2022 г. Връзката се повтаря в различни региони и при двата пола, въпреки разнородността между проучванията.
Относителен риск 1,27 означава около 27% по-висок риск на фона на риска у хората без диабет, а не 27% вероятност да се разболеете. Ако базовият риск за дадена възраст е малък, абсолютната добавка също е малка. Повечето хора с диабет не развиват Паркинсон. Обратното също е вярно. Много хора с Паркинсон нямат диабет. Асоциацията не доказва, че високата кръвна захар е единствената причина, нито че всяко понижаване на захарта пази невроните.
Практическият извод е координация, не самолечение. Добре контролираният диабет си остава цел заради сърцето, бъбреците, очите и нервите в крайниците. Ако вече има и Паркинсон, ендокринологът или личният лекар и неврологът трябва да знаят и двете диагнози и пълния списък лекарства. Смяна на схема за кръвната захар „заради мозъка“, без човека, който я следи, може да разстрои контрола на глюкозата, без да донесе доказана защита на допаминовите клетки.
Какво се случи с екзенатид и ликсизенатид
Други антидиабетни молекули стигнаха по-далеч от MSDC-0160 и резултатите не са еднакви. Пиоглитазон, екзенатид и ликсизенатид са проверявани при хора с Паркинсон. Нито едно от тези изпитвания не е основание да се купува писалка или таблетка без невролог и без показание.
| Лекарство | Какво е правено при хора | Какво следва за пациента |
|---|---|---|
| MSDC-0160 | Няма регистър при Паркинсон. При лека Алцхаймер 29 души са сравнявани на 150 mg дневно или плацебо за 90 дни. | Не се приема за Паркинсон извън евентуално бъдещо изпитване. |
| Пиоглитазон | Фаза 2 при 210 души с ранна болест, 15 mg или 45 mg дневно, 44 седмици. | По-голямо изпитване не е препоръчано. Не е средство срещу хода на болестта. |
| Екзенатид | Фаза 3 при 194 души, 2 mg веднъж седмично, 96 седмици. | Публикуваният анализ не показва полза. От 22 юни 2026 г. изводите са под проверка. |
| Ликсизенатид | Фаза 2 при 156 души с давност под 3 години, ежедневна инжекция 12 месеца. | По-малък двигателен спад в едно проучване и гадене при 46%. Нужни са по-големи изпитвания. |
Пиоглитазон е изпитван от консорциума NET-PD и резултатът е публикуван на 23 юни 2015 г. в The Lancet Neurology. Участниците с ранна болест са били на стабилен инхибитор на моноаминооксидаза B и са получавали 15 mg, 45 mg или плацебо. Средната промяна по общата скала UPDRS на 44-ата седмица е 4,42 точки при 15 mg, 5,13 при 45 mg и 6,25 при плацебо. По-високият сбор е по-лошо състояние. Предварителният анализ не подкрепя по-голямо изпитване, а авторите не го препоръчват. Това е завършен отрицателен резултат за тези дози, не временна пауза.
Екзенатидът, агонист на рецептора за глюкагоноподобен пептид-1 (GLP-1), е проверяван във фаза 3 във Великобритания. Статията на Nirosen Vijiaratnam и колеги излиза на 4 февруари 2025 г. в The Lancet. Рандомизирани са 194 души, вече на допаминово лечение, към 2 mg екзенатид с удължено освобождаване веднъж седмично или към плацебо в продължение на 96 седмици. Двигателният сбор MDS-UPDRS, част III, без допаминово лекарство в момента на оценката, се влошава средно с 5,7 точки при екзенатид и с 4,5 точки при плацебо. Коригираната разлика е 0,92 точки, доверителният интервал е от минус 1,56 до 3,39, а p е 0,47. Авторите не намират основание екзенатидът да се смята за лечение, което променя хода.
На 22 юни 2026 г. редакцията на The Lancet публикува израз на загриженост към същата статия. Поводът е регулаторна проверка в King’s College Hospital, един от центровете, с критични и големи находки за провеждането и надзора на изпитвания в отделението. Списанието е поискало разследване от институцията на кореспондиращия автор и още не е оценило дали находките променят данните или извода. Докато тази оценка липсва, нулевият резултат не бива да се цитира като окончателно затворена глава, нито да се тълкува като скрита полза. И в двата прочита екзенатидът не е лекарство, което човек започва сам заради Паркинсон.
Ликсизенатидът, друг GLP-1 агонист, има по-ранен и по-малък сигнал. Във фаза 2, публикувана на 3 април 2024 г. в New England Journal of Medicine, Wassilios Meissner и колеги включват 156 души с диагноза от по-малко от 3 години, без двигателни колебания и без диабет. Началният двигателен сбор е около 15 точки. След 12 месеца ежедневна инжекция сборът при „включено“ допаминово лечение почти не се променя при ликсизенатид (минус 0,04 точки) и нараства с 3,04 точки при плацебо. Разликата е 3,08 точки (интервал 0,86 до 5,30, P = 0,007). След двумесечно спиране на изпитваното вещество и нощ без допаминово лекарство сборовете са 17,7 срещу 20,6. Гадене има при 46% от приелите ликсизенатид, повръщане при 13%. Протоколът започва с 10 µg дневно и качва до 20 µg, ако дозата се понася. Авторите сами пишат, че са нужни по-дълги и по-големи изпитвания. Три точки върху двигателен преглед не са разрешение за покупка на писалката.
Как се лекуват двигателните симптоми днес
Лечението, което реално се предлага, облекчава симптомите и не спира загубата на неврони. WHO в страницата си от 9 август 2023 г. казва направо, че лек няма. Най-често използваното лекарство е комбинацията леводопа с карбидопа, която увеличава допамина в мозъка. Оценката на WHO за 2019 г. е над 8,5 милиона души с болестта и 329 000 смъртни случая. Това е товарът, върху който лягат и симптомните средства, и всяко бъдещо изпитване.
NICE, ръководство NG71, публикувано на 19 юли 2017 г. и прегледано на 19 декември 2024 г. без промяна на практиката по леводопа, дава ясен ред за ранните двигателни оплаквания. Ако те вече влошават ежедневието, се предлага леводопа. Ако още не пречат на живота, се обсъжда избор между допаминов агонист, леводопа или инхибитор на моноаминооксидаза B (МАО-Б), според възрастта, другите болести и това, което човекът иска да избегне. Ерготаминовите допаминови агонисти не се предлагат като първи избор заради по-тежкото проследяване, което изискват. Това е британска рамка. В България неврологът прилага достъпните тук продукти и местната практика, а не автоматично търговските имена от британската аптека.
Когато се появят неволеви движения или ефектът на дозата „се изчерпва“ преди следващия прием, NICE иска промяната да мине през лекар с опит в болестта, а не през самоволно разреждане на таблетките. Към леводопа тогава може да се добави допаминов агонист, инхибитор на моноаминооксидаза B или инхибитор на катехол-О-метилтрансферазата, който удължава действието на леводопа. Неерготаминовият агонист е предпочитаният в повечето случаи. Преди старта на агонист човекът и близките чуват, че е възможно разстройство на контрола върху импулсите, включително хазарт, повишено сексуално поведение, преяждане и натрапчиво пазаруване, и че човекът може да го крие. Рискът е по-висок при агонистите, но NICE отбелязва, че такова разстройство може да се появи при всяка допаминова терапия и във всеки етап. Спирането или рязкото намаляване става с лекаря, който е започнал схемата.
Защо диабетно лекарство не се започва самоволно
Антидиабетното лекарство си има собствени показания, дози и вреда, които не отпадат, защото някой е прочел за неврони. Ликсизенатидът в изпитването при Паркинсон е давал гадене на почти всеки втори и повръщане на около един от осем, а хората с диабет изобщо не са били включвани. Резултатът не се пренася механично върху човек, който вече си инжектира друго средство за захарта. Екзенатидът във фаза 3 е даван при проследяване, с плацебо и с ясни критерии, и пак не е показал двигателна полза в публикувания анализ, чиито изводи сега са под проверка.
Пиоглитазонът има отрицателен резултат за забавяне на ранната болест при дозите 15 mg и 45 mg. Това не е покана да се вдига или сваля дозата на човек, на когото лекарството е предписано заради диабет. Целта при диабета си остава глюкозата и усложненията, а целта при Паркинсон е двигателният и недвигателният живот. Двете се нагласят заедно. Внезапна смяна може да разстрои захарта, а в изпитванията на GLP-1 агонисти гаденето и повръщането са чести, без това да спира хода на невродегенерацията.
MSDC-0160 няма доза за Паркинсон, защото няма такова изпитване. Числото 150 mg идва от деветдесетдневен протокол при лека Алцхаймер и не се копира. Доставка на експериментална субстанция извън аптека и извън изпитване остава без проверени партида, доза и проследяване. Въпросът към невролога е друг. Има ли симптомно средство, което още не сте опитвали, и има ли наблизо клинично изпитване с етична комисия, писмено съгласие и право на отказ.
Кога да отидете на невролог
При съмнение за Паркинсон се отива първо при личния лекар, който насочва бързо към невролог с опит в разпознаването на това състояние, и то преди да е започнато антипаркинсоново лекарство. Така гласи точката на NICE за диагнозата. Специалистът решава дали е нужен допълнителен тест. Ръководството държи сцинтиграфията на допаминовия транспортер да е достъпна за лекарите, които умеят да я тълкуват, и не препоръчва еднократен тест с леводопа или апоморфин като начин да се различи болестта.
Оплакванията, които Mayo Clinic описва към 27 септември 2024 г., често започват от едната страна и с годините обхващат и другата, като едната остава по-засегната. Средната възраст в началото е около 70 години. Под 50 години болестта се среща, но е рядка. Мъжете са засегнати по-често от жените. Треморът в покой може да е „броене на хапчета“ между палеца и показалеца и да намалява, докато ръката работи. Забавеното обличане, бедното лице, тихият глас, дребният почерк и сковаността са част от същата картина, заедно със запек, тревожност, нарушен сън и отслабено обоняние.
Част от усложненията изискват спешна помощ, а не чакане за планов час. Ако храна или слюнка запуши дихателния път и дишането спре, обадете се на 112. Същото важи след падане с нараняване и при припадък при изправяне, когато рязко падне кръвното налягане. Нарушеното равновесие и късното затруднено преглъщане са описани като усложнения на болестта, не като нещо, което се „изчаква да мине“.
- Тремор в покой на едната ръка, който се усилва при вълнение, е повод за преглед при личния лекар.
- По-бавното обличане, дребният почерк и бедното лицево изражение също се казват на лекаря.
- Задавяне със спряло дишане или падане с нараняване изисква обаждане на 112.
- Нов хазарт, преяждане или натрапчиво пазаруване по време на допаминов агонист се казва на невролога.
Разстройството на импулсите се следи умишлено, защото самият човек може да не го признае. NICE препоръчва близките да знаят към кого да се обърнат и че при проблем агонистът може да бъде намален или спрян от лекуващия екип. Не спирайте схемата в деня, в който забележите промяната, и не я крийте до следващата година. Един разговор на контролния преглед често стига, за да се пренареди терапията, преди да има дълг, травма или срив в семейството.
Често задавани въпроси
Има ли лек за болестта на Паркинсон?
Лек, който да спре загубата на неврони, засега няма. WHO го казва пряко, а наличните лекарства и рехабилитацията намаляват симптомите. Леводопа с карбидопа е най-честата комбинация за двигателните оплаквания. Новите молекули се проверяват в изпитвания и не заменят тази основа, докато не покажат полза при хора и не бъдат одобрени за това показание.
Помага ли хапче за диабет при Паркинсон?
Няма антидиабетно хапче с доказано и одобрено действие срещу хода на Паркинсон. Пиоглитазонът не оправда по-голямо изпитване, екзенатидът не показа двигателна полза в публикувания анализ от 2025 г., а изводите от този анализ са под проверка от юни 2026 г. Ликсизенатидът има сигнал във фаза 2, който още чака по-голямо потвърждение. Средствата, които вече приемате за кръвната захар, остават при лекаря, който лекува диабета.
Кога неврологът предлага леводопа?
NICE предлага леводопа, когато двигателните симптоми в ранната болест вече пречат на ежедневието. Ако още не пречат, се обсъжда и допаминов агонист или инхибитор на МАО-Б. Точната схема, включително дали леводопа се комбинира с карбидопа или с друг инхибитор на разграждането извън мозъка, се решава по наличните в България продукти. Не започвайте леводопа преди специалистът да е видял непроменената от лекарство картина.
Малка разлика по скалата означава ли, че лекарството работи?
Не сама по себе си. При ликсизенатид разликата от 3,08 точки по двигателната част на MDS-UPDRS е статистически различна от плацебо в едно фаза 2 проучване със 156 души, но авторите искат по-големи изпитвания. При екзенатид разликата от 0,92 точки не е отличима от случайността в публикувания анализ. Скалата служи на изпитването. В кабинета по-важно е как се обличате, ходите и спите, отколкото една цифра без контекст.
Опасни ли са задавянето и падането?
Да, когато дишането спре или има нараняване. Късният Паркинсон засяга мускулите на устата и гълтането, а нарушеното равновесие вдига риска от падане. Това е описано от Mayo Clinic като усложнение, което се лекува и се предпазва, а не като „нормална старост“. При запушен дихателен път или падане с травма се обадете на 112. За плавно влошаване на походката чакането е при невролога, не в спешното.
Може ли човек с диабет сам да смени лекарствата?
Не. Диабетът е свързан с по-висок относителен риск от Паркинсон, но смяната на схемата не е доказана профилактика. Изпитването на ликсизенатид дори е изключвало хора с диабет, така че резултатът му не е упътване за тях. Захарните лекарства и антипаркинсоновите средства се съгласуват между лекарите, които ги пишат. Носете и двата списъка на прегледа, включително инжекциите и добавките.
Заключение
MSDC-0160 остана лабораторна хипотеза за митохондриалния преносител на пируват. Моделите от 2016 г. показаха защита там, където има токсин, възпаление или генетичен метаболитен дефект, а моделите от 2020 г. не намалиха алфа-синуклеина. Регистърът не съдържа изпитване при Паркинсон, а краткото проучване при Алцхаймер изрично е изключвало тази диагноза. Надеждата, че антидиабетна молекула ще спре хода, днес се чете през отрицателния резултат за пиоглитазон, през неуредения анализ за екзенатид и през още непотвърдения сигнал за ликсизенатид.
Ако треморът в покой, дребният почерк или бавното ставане от стол вече са ежедневие, запишете час при личния лекар за направление към невролог и отидете преди да сте взели антипаркинсоново лекарство. На прегледа попитайте дали оплакванията вече оправдават леводопа, или е по-подходящ друг клас, и занесете списъка на всичко за диабета. Не започвайте екзенатид, ликсизенатид или непозната субстанция с код MSDC заради прочетено обещание. Ако дишането спре при задавяне или падането е с нараняване, номерът е 112, а контролът на схемата после отново е при невролога.
Източници
- Ghosh A, Tyson T, George S et al.: Mitochondrial pyruvate carrier regulates autophagy, inflammation, and neurodegeneration in experimental models of Parkinson’s disease. Science Translational Medicine, 7 декември 2016 г.
- Peelaerts W, Bergkvist L, George S et al.: Inhibiting the mitochondrial pyruvate carrier does not ameliorate synucleinopathy in the absence of inflammation or metabolic deficits. Free Neuropathology, 25 ноември 2020 г.
- Aune D, Schlesinger S, Mahamat-Saleh Y et al.: Diabetes mellitus, prediabetes and the risk of Parkinson’s disease: a systematic review and meta-analysis of 15 cohort studies with 29.9 million participants and 86,345 cases. European Journal of Epidemiology, 25 април 2023 г.
- Parkinson’s disease in adults. National Institute for Health and Care Excellence, 19 юли 2017 г.
- Parkinson disease. World Health Organization, 9 август 2023 г.
- Parkinson’s disease – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 27 септември 2024 г.
- Vijiaratnam N, Girges C, Auld G et al.: Exenatide once a week versus placebo as a potential disease-modifying treatment for people with Parkinson’s disease in the UK: a phase 3, multicentre, double-blind, parallel-group, randomised, placebo-controlled trial. The Lancet, 4 февруари 2025 г.
- Expression of Concern: Exenatide once a week versus placebo as a potential disease-modifying treatment for people with Parkinson’s disease in the UK: a phase 3, multicentre, double-blind, parallel-group, randomised, placebo-controlled trial. The Lancet, 22 юни 2026 г.
- Meissner WG, Remy P, Giordana C et al.: Trial of Lixisenatide in Early Parkinson’s Disease. New England Journal of Medicine, 3 април 2024 г.
- NINDS Exploratory Trials in Parkinson Disease (NET-PD) FS-ZONE Investigators: Pioglitazone in early Parkinson’s disease: a phase 2, multicentre, double-blind, randomised trial. The Lancet Neurology, 23 юни 2015 г.
- 3-month Study of MSDC-0160 Effects on Brain Glucose Utilization, Cognition & Safety in Subjects With Alzheimer’s Disease. ClinicalTrials.gov, май 2013 г.
- ClinicalTrials.gov. ClinicalTrials.gov, актуализация 2026 г.
