Ново проучване, публикувано в показва, че енергичното упражнение за кратък период от време може да увеличи така наречената памет за смущения. Изследването също така посочва потенциален механизъм, който може да обясни констатациите.
Изследователи от Университета Макмастър в Онтарио, Канада разкриват какви интензивни 20-минутни пристъпи на упражнения могат да направят за нашата памет.
Водещият автор на новото изследване е Дженифър Хайз, асистент в катедрата по кинезиология в Университета Макмастър.
Heisz и нейните колеги показват, че 20-минутните сесии на интервални тренировки за 6 седмици драстично подобряват производителността в така наречената задача с висока намеса в паметта.
Теорията за паметта на смущенията се отнася до начина, по който информацията, която вече познаваме и запомняхме, може да попречи на способността ни да изучаваме нов материал.
Добрата памет за смущения означава, че старото знание работи безпроблемно с нова информация, която ни позволява например да различим нова кола от нашата стара, дори ако тя е една и съща марка и модел.
Интензивното упражнение увеличава паметта за смущения
Heisz и нейният екип наемат 95 млади възрастни участници за тяхното обучение. Участниците се включиха в един от следните три сценария за период от 6 седмици: физическо обучение плюс когнитивно обучение, само физическо обучение или никакво обучение.
Заниманията за физически упражнения се състоят от 20 дневни минути от интервалното обучение.
Участниците също бяха помолени да вземат участие в задачата с висока намеса в паметта, в която се опитаха да разпознаят двойки съответстващи лица от множество много подобни изображения.
Екипът също така е измервал нивата на протеин, наречен мозъчен невротрофичен фактор (BDNF), както и инсулиноподобен растежен фактор-1, както преди, така и след интервенциите. BDNF насърчава оцеляването, растежа и поддържането на невроните.
Изследователите установяват, че групата, която се е занимавала с интензивна физическа активност, е извършила много по-добре задачата с памет с висока намеса и е имала по-високи нива на BDNF в сравнение с контролната група.
Освен това, комбинираната тренировъчна група имаше подобни нива на ефективност с групата за упражняване само.
Изводите са особено важни за възрастните хора
"Тези констатации са особено важни, тъй като ползите от паметта са били намерени при относително кратка намеса", подчертават авторите.
"Подобренията в този тип памет от тренировка", обяснява Хайз, "биха могли да помогнат за обясняването на установената преди това връзка между аеробното упражнение и по-доброто академично представяне".
Изследването също така намеква за потенциален механизъм, който може да обясни как упражненията и мозъчното обучение могат да работят заедно, за да подобрят познанието.
"Взети заедно, резултатите показват, че потенциалът за синергични ефекти от комбинирането на тренировки и когнитивно обучение може да зависи от индивидуалните различия в наличието на невротрофични фактори, предизвикани от упражнения", заключават авторите.
Heisz казва, че откритията могат да донесат добри новини за по-възрастни хора, по-специално, казвайки: "В другия край на живота ни, когато достигнем старшите ни години, бихме могли да очакваме още по-големи ползи от хора с увреждане на паметта, като деменция. "
"Една хипотеза е, че ще видим по-големи ползи за по-възрастните възрастни, тъй като този тип памет намалява с възрастта", обяснява Хайз, чийто екип вече започна да проучва тази хипотеза.
"Въпреки това," отбелязва тя, "наличието на невротрофични фактори също намалява с възрастта и това може да означава, че няма да получим синергични ефекти".
