
Доматеният сос не лекува червата и сам по себе си не е пробиотик. Готвеният домат може да отдаде повече ликопен от суровия, а в стъклен модел антиоксидантите леко пазят една добавена полезна бактерия, докато бактерията намалява достъпа до част от същите антиоксиданти.
Очакването, че пърженият сос усилва чревната флора у човека, стъпва върху опит извън тялото с един щам. След два часа в имитация на стомаха живи остават 22 % от бактериите без домат, 23,7 % със суров домат и 26,3 % с пържен.
В 100 г обикновен консервиран сос американската хранителна база отчита 13 895 µg ликопен и 474 mg натрий. Световната здравна организация държи солта при възрастни под 5 г на ден, а парене два или повече пъти седмично е повод за преглед според американските гастроентеролози.
Доматеният сос не е пробиотик
Сосът от домат не носи живи полезни бактерии. Пробиотикът, по текста на Националния център за допълващо и интегративно здраве на САЩ (NCCIH) от август 2019 г., е жив микроорганизъм, който се приема с идеята за полза. Пребиотикът е несмилаема съставка, която избирателно подхранва желани микроби. Двете неща не са взаимозаменяеми, а ефектът на един щам не се пренася автоматично върху друг.
Консервата и домашното пюре минават през топлина. Тя спира растежа на бактериите, които биха били живи в кисело мляко, кефир или незагрята ферментирала храна. Затова червеният сос може да е част от зеленчуковата чиния, без да става пробиотичен продукт. Ако върху вече изстинала паста сложите лъжица мляко с жива култура, културата идва от млякото, не от домата.
Аналогията е тясна и според същия център. Помощ от един вид лактобацил при конкретно състояние не означава, че всеки лактобацил, нито всеки домат, ще направи същото. При запек центърът цитира по-стари обобщения за отделни пробиотични щамове, най-често бифидобактерии, а не за доматен сос. Дори там авторите оставят отворени въпросите за доза, продължителност и това кой човек има полза.
Популярният израз „полезни бактерии в соса“ смесва три различни неща. Първото е жив микроб в храната. Второто е влакнина, която микробите в дебелото черво могат да разграждат. Третото е червен пигмент, който донякъде се усвоява в тънкото черво, а неусвоената част може да стигне по-надолу. Сосът има отношение към второто и третото, и то скромно. Първото липсва, освен ако към чинията не се добави отделна жива култура след готвене.

Какво показа опитът с пържен и суров домат
Екипът на García-Hernández от Политехническия университет във Валенсия публикува през февруари 2018 г. в Journal of Functional Foods опит само в лабораторна имитация на стомаха и тънкото черво. Взети са крушовидни домати, богати на ликопен. Част от кашата е запържена 10 минути при около 102 °C с 10 г зехтин на 100 г домат. Към част от пробите е добавен щамът Lactobacillus reuteri ATCC 55730, около 100 милиона колонии на милилитър. Такъв микроб не живее готов в буркана. Изследователите го внасят отвън.
След 120 минути в кисела среда с пепсин оцеляват 22 % от бактериите, когато са сами, 23,7 % със суров домат и 26,3 % с пържен. Разликата при добавен домат е статистически значима, но в абсолютни числа е няколко процентни пункта, не удвояване на „добрата флора“. Цялото смилане в модела е стъклено. Няма доброволци, няма изпражнения, няма оплаквания като подуване или запек.
Антиоксидантите не минават невредими. Авторите обобщават загуба на антиоксидантна активност от около 65 % при суровия домат и около 75 % при пържения, и загуба на общ ликопен около 60 % при суровия и около 50 % при пържения. В разтворимата фракция, която би могла да се абсорбира, попадат едва 10 до 30 % от фенолите и ликопена. Фенолите се освобождават по-добре от суровия домат, а ликопенът от пържения е около два пъти по-достъпен. Посоката на изомеризацията е от правата транс-форма към по-огънатата цис-форма, а не обратното.
Същата бактерия не е безплатен съюзник на пигмента. В нейно присъствие остатъчният ликопен след смилането е с около 8 % по-нисък, а разтворимата част на антиоксидантите намалява. Екипът пише, че доматът може да пази щама, докато щамът влошава устойчивостта на антиоксидантите. Преводът „сосът усилва пробиотика и същевременно тялото усвоява повече ликопен“ изпуска втората половина. Авторите само предполагат, че кисело мляко плюс домат би могло да подсили пробиотичния характер на млякото. Това е идея за меню, не резултат от хранене на хора.
Ликопен след готвене и мазнина в ястието
Ликопенът е червеният мастноразтворим пигмент на домата, динята и розовия грейпфрут. В плода той седи най-вече като прави кристали вътре в клетките, затова суровата салата отдава малко от него. Прегледът на Arballo, Amengual и Erdman от 25 февруари 2021 г. в Antioxidants описва как топлината къса тази матрица и същевременно създава смес от транс- и цис-форми. Неусвоената част може да продължи към дебелото черво. Епидемиологични данни свързват приема на ликопен с по-нисък товар на някои ракове и сърдечно-съдови болести, но прегледът не казва дали ползата идва от самия пигмент, или от продуктите на обмяната му.
Същият преглед слага практичен праг за мазнината в чинията. За сварен доматен продукт авторите събират опити, според които са нужни около 10 г мазнина в ястието, а за суров домат около 15 г. Видът на мазнината в тези сравнения не изглежда решаващ. Обикновеният консервиран сос в базата на Министерството на земеделието на САЩ почти няма собствена мазнина, едва 0,3 г на 100 г. Буркан върху гола паста, без олио, сирене или месо, не изпълнява условието за усвояване, колкото и червен да е.
Десет грама мазнина не са пържена вечеря. Те са малка добавка към задушен сос или към салатата. Тежките мазни ястия стоят отделно, защото гастроентеролозите ги сочат сред нещата, които отключват връщане на стомашно съдържимо. Лъжица зехтин в тихия сос и дълбокото пържене не са една и съща стъпка. Прегледът на Rocha и колеги от 10 май 2023 г. в Nutrients добавя и обратната страна на топлината. Краткото готвене може да вдигне усвояването, а продължителното нагряване сваля общото количество каротеноиди. Сосът, който се пече с часове до пригор, не е автоматично по-полезен от този, който къкри, докато омекне.
За чревните бактерии същият преглед от 2023 г. е предпазлив. Връзката между каротеноидите и микробиома, общността от микроорганизми в червото, още е тънка и сравнително нова. Част от опитите, в които ликопенът мести бифидобактерии или лактобацили, са с добавки или с животни, не с обикновена семейна порция сос. Неусвоеният пигмент може да стигне до дебелото черво и там да се променя, но от това не следва дневна схема за флората.
Цис или транс и какво остава нерешено
Проучване при хора от юли 2007 г. намира по-висок отговор на ликопена след сос, богат на цис-форми. Unlu и колеги дават на 12 здрави възрастни, в кръстосан опит с две седмици отмиване, по 150 г сос. Единият сос има 26,4 mg ликопен на 100 г и 45 % цис-изомери. Другият има 32,5 mg на 100 г, но само 5 % цис. След корекция за приетата доза площта под кривата на общия ликопен е 7,30 срещу 4,74 nmol·h/l. Това са специално обработени сосове, около два пъти по-концентрирани от обикновения консервиран сос в американската база, където ликопенът е 13,9 mg на 100 г.
По-новият преглед от 2021 г. не затваря въпроса в полза на цис-формата. При осем души еднократна доза от 10,2 mg белязан ликопен, 82 % от който е транс-форма, показва сходно усвояване на двете форми, около 24 %. Превръщането към цис продължава след като пигментът вече е влязъл в организма. За бързообменния дял в кръвта авторите оценяват превръщане около 58 % на ден, без да посочат точния механизъм. По-ранните съобщения, че цис-формата се всмуква много по-лесно, остават една линия. Трасерният опит сочи друго. По-новият синтез не ги усреднява в едно число.
За кухнята изводът е по-тесен от рекламата. Готвенето с малко мазнина има смисъл, защото освобождава пигмента от клетките. Няма обаче основание да се гони „цисов сос“ от магазина, нито да се смята, че всеки запържен домат е станал лекарство. Обикновената консерва не повтаря дозата от опита с 12 души. А метаболитите, с които някои лабораторни работи търсят биологичен ефект, са в съвсем друг мащаб. Прегледът от 2021 г. отбелязва, че за 23 mg определени разпадни продукти на ликопена биха трябвали близо 40 kg доматено пюре. Чинията със спагети не е този опит.
Варене, пържене и модел на дебелото черво
През ноември 2023 г. Wu и колеги в Food & Function сравняват суров, сварен и сотиран домат в имитация не само на стомаха и тънкото черво, но и на ферментация в дебелото черво. Сотирането тук е кратко пържене при разбъркване. При горното смилане то освобождава най-много ликопен и бета-каротен, а варенето е второ. По време на самата ферментация обаче свареният домат усилва освобождаването на каротеноидите. Суровият и свареният подпомагат потенциално полезни микроби и свалят съотношението Firmicutes към Bacteroides, което авторите свързват с възможна защита от затлъстяване. Варенето намалява и бактерията Peptostreptococcus, в обратна връзка с освободения пигмент.
Крайната им формулировка е, че свареният домат е по-ефективен от суровия и от сотирания, ако се гледат заедно ползата за модела на дебелото черво и освобождаването на каротеноиди. Това не отменя валенсианския резултат за пържен домат в горния отдел и за един добавен щам. Двата модела измерват различни неща. Единият мери оцеляване на внесена бактерия и разтворимост на пигмента до тънкото черво. Другият мери ферментация без този пробиотик. Нито единият, нито другият е клинично изпитване при хора със запек, раздразнено черво или възпалителна болест.
Съотношението между бактериални групи в епруветка не е отслабване. Авторите говорят за потенциална полза и за отрицателна връзка, не за килограми при пациенти. Човек, който търси промяна в теглото, няма да я получи от смяна на суров домат със сварен в рамките на този труд. По-честният прочит е кулинарен. Късото варене или задушаване с малко мазнина е разумен начин да се яде доматът, а пърженето не е единственият метод и не е доказан победител за човешкото дебело черво. Какво точно прави обикновеният сос в червото на здрав възрастен, все още не е измерено с достатъчно човешки опити, за да се обещава стимул на флората.
Порция, фибри, сол и кетчуп
Числата по-долу са за 100 г продукт от изданието SR Legacy на FoodData Central, април 2018 г. Суровият червен домат е запис 170457, свареният е 170050, обикновеният консервиран сос е 170054, а сосът без добавена сол е 169074. Една чаша сос в същата база тежи 245 г, така че половин чаша е 122,5 г.
| Продукт, 100 г | Енергия, kcal | Фибри, g | Ликопен, µg | Натрий, mg | Витамин C, mg |
|---|---|---|---|---|---|
| Суров червен домат | 18 | 1,2 | 2 573 | 5 | 13,7 |
| Сварен червен домат | 18 | 0,7 | 3 041 | 11 | 22,8 |
| Консервиран сос | 24 | 1,5 | 13 895 | 474 | 7 |
| Сос без добавена сол | 24 | 1,5 | 13 895 | 11 | 7 |
Консервата е по-богата на ликопен от суровия домат в същите 100 г, около 13,9 mg срещу 2,6 mg, защото продуктът е по-концентриран и обработен. Тя не е по-богата на всичко. Витамин C е 7 mg в соса срещу 13,7 mg в суровия домат. Свареният домат в базата дори показва 22,8 mg витамин C, така че топлината не мести всеки витамин в една посока. Захарите в обикновения сос са 3,56 г на 100 г, енергията е 24 kcal, а мазнината е 0,3 г. Калориите идват после, когато се добави олио.
Солта е истинската цена на обикновената консерва. 474 mg натрий в 100 г са 23,7 % от 2 000 mg, колкото е дневният таван за натрий при възрастни в текста на СЗО от 26 януари 2026 г. (под 5 г сол). В американските хранителни насоки от декември 2020 г. таванът за повечето възрасти е под 2 300 mg натрий, а за децата е по-нисък. За 1–3 години е 1 200 mg, за 4–8 години 1 500 mg, за 9–13 години 1 800 mg. Сто грама солен сос изяждат около 40 % от тавана за най-малките. Половин чаша, 122,5 г, носи около 581 mg натрий. Пълната чаша от 245 г стига около 1 161 mg, над половината от възрастния таван на СЗО.
Фибрите не оправят сметката. 1,5 г на 100 г са 6 % от поне 25 г естествени фибри на ден, които СЗО посочва за хора над 10 години. Половин чаша дава около 1,8 г. Запекът не се лекува с червен сос. Същата организация иска поне 400 г плодове и зеленчуци дневно след 10-годишна възраст, а доматите влизат в сметката. В американския модел за 2 000 kcal зеленчуците са 2½ чаши еквивалент на ден, от които червените и оранжевите, включително доматът и 100 % доматен сок, са 5½ чаши седмично. Насоките обаче искат храната да е с малко добавена сол. Соленият сос пълни графата „доматено“, без да е автоматично добрият избор.
Кетчупът, записан в същата база като catsup (168556), не е същата храна. На 100 г има 907 mg натрий, 21,27 г захари, 101 kcal и 0,3 г фибри, при ликопен 12 062 µg. Порция от 17 г в същата база носи около 154 mg натрий и 3,6 г захари. Тя е подправка. Черпак сос е зеленчук с много сол, ако консервата е стандартна. Вариантът без добавена сол пада до 11 mg натрий при същия ликопен и затова е по-близък до идеята за зеленчук, а не за солен сос.
Кога сосът дразни хранопровода
Доматът е кисел и при част от хората пали парене зад гръдната кост. Страницата на Клиника Майо за киселини, обновена на 20 септември 2025 г., сочи доматените продукти сред честите лични отключващи фактори, редом с лютото и цитрусите. Съветът там не е всеки да изхвърли домата. Съветът е да не се яде храната, която пуска именно вашето парене, да не се ляга 2–3 часа след хранене и да се избягват големите порции. Излишното тегло притиска корема и улеснява връщането на киселина.
Американската колегия по гастроентерология, в текст на Gavini и Gupta с актуализация от април 2025 г., също слага доматените продукти сред нещата, които се ограничават при чести киселини. Отделно пише, че цитрусовият и доматеният сок могат да дразнят вече увредена лигавица на хранопровода. Мазното, шоколадът и кофеинът са в списъка на отключващите фактори. Това е американска клинична страница, не български норматив. Личният лекар у нас прилага местната практика. Смисълът за читателя е един. Ако сосът всеки път е последван от парене, той не е полезна порция за вашите черва, колкото и ликопен да носи.
Гастроезофагеалната рефлуксна болест, накратко ГЕРБ, в същия текст означава чести симптоми, два или повече пъти седмично, или увреда на хранопровода. Оценката, че до 20 % от населението има ГЕРБ, е за САЩ и не бива да се пренася като българска статистика. Почти всеки е имал парене след тежко ядене. Единичен епизод след много мазна лазаня не е диагноза. Повтарящото се парене, особено нощем, вече е разговор с лекар, а не повод да се търси „по-правилен“ сос.
Киселият домат не разваля бариерата еднакво при всички. Хора без оплаквания могат да ядат умерен сос със зехтин. Хора с доказано възпаление на хранопровода или със стеснение на хранопровода по-често понасят лошо доматения сок и гъстия сос. Тук няма универсална забрана и няма универсална полза за „флората“, която да надвие личното парене. Ако махнете соса за две седмици и паренето спадне, това е по-силно доказателство за вас от всяка таблица с ликопен.
Кога паренето зад гърдите иска преглед
Два или повече епизода седмично, или нужда от лекарство без рецепта повече от два пъти седмично, са прагът, при който колегията на гастроентеролозите насочва към лекар. Целта на лечението е да се махнат симптомите, да зарасне раздразненият хранопровод и да се ограничат късните усложнения. Лекарствата, които намаляват киселината, не са лек, който изтрива болестта завинаги. Дозата и срокът ги решава лекарят, не етикетът на буркана.
Има оплаквания, при които не се чака поредната доматена вечер, за да се види дали „този път ще мине“.
- Затруднено преглъщане или усещане, че хапката спира зад гръдната кост, иска преглед без отлагане.
- Повръщане на кръв, материи с цвят на кафе или черни изпражнения са спешни и се съобщават на 112.
- Задавяне със задух, кашлица или дрезгав глас след връщане на киселина също не се проследява вкъщи.
- Отслабване, при което храната вече не се понася, е сигнал за гастроентеролог, а не за нов режим със сос.
- Силна болка в гърдите не се приписва на домата, преди лекар да изключи сърдечна причина. При такава болка се звъни на 112.
Ако паренето може да е ГЕРБ, се обсъждат изследвания. Рентгенова снимка с контраст, ендоскопия с възможно вземане на тъкан, проба за киселинност и измерване на движенията на хранопровода се назначават по преценка, не на всеки с едно парене. Ендоскопията е особено уместна при трудно преглъщане, болка при преглъщане, парене, което не отстъпва на лекарство, и при така наречените тревожни знаци като кървене и отслабване. В България видът и редът на изследванията ги определя лекарят по местните правила.
Дългогодишното нелекувано парене се свързва с промяна на лигавицата, наречена Баретов хранопровод, и с по-висок риск от аденокарцином на хранопровода. Колегията цитира по-стари трудове за тази връзка и съветва човек с чести киселини, затлъстяване и други рискови белези да попита дали ендоскопията има смисъл при него. Това не е причина да се страхувате от една порция сос. Причина е да не криете парене, което идва всяка седмица.
Как да сготвите соса у дома
У дома по-спокойният път е късо варене или задушаване на зрял домат с около 10 г мазнина в цялото ястие, без да се гони загар. Суровият домат остава в салатата заради вкуса и витамина C, а сосът идва заради ликопена. Двата вида не се изключват. Няма нужда от специален „цисов“ продукт, нито от пържене всеки ден. Ако консервата е солена, изберете вариант без добавена сол или разредете соления сос с пресен домат и не досолявайте.
За бебета и малки деца солта е отделна тема. Текстът на СЗО казва да не се добавя сол към храната на кърмачета и деца от 6 до 23 месеца. Стандартен консервиран сос с 474 mg натрий на 100 г не е детска порция. Домашно пюре без сол, в количество, което педиатърът смята за уместно, е друг разговор. Децата под 14 години в американските насоки имат по-нисък таван за натрий от възрастните, затова соленият сос бързо запълва деня им.
Ако целта е жива култура, не варете киселото мляко вътре в соса. Топлината ще я убие. Сложете млякото отделно, след като яденето е изстинало достатъчно, и помнете, че валенсианският опит не е доказал полза от тази двойка при хора. Хората с имунен дефицит или с много тежко общо състояние не бива да експериментират с пробиотици по собствен избор. NCCIH отбелязва тежки инфекции при недоносени, на които са давани пробиотици, и предупреждение на американския регулатор към лекарите. Това не идва от доматения сос, но пази от идеята „колкото повече живи бактерии, толкова по-добре“.
Практичната рамка за възрастен без киселини е скромна порция, например около 100 г или половин чаша, в ястие с мазнина и с други зеленчуци, които носят истинските фибри. При парене сосът се маха, вечерта се храни по-рано, а леглото не се ползва веднага след чинията. Нито една от тези стъпки не замества назначен пробиотик, нито лекарство за рефлукс.
Често задавани въпроси
Помага ли доматеният сок при запек?
Няма опора в тези източници доматеният сок да се смята за лечение на запек. На 100 г консервиран сос се падат 1,5 г фибри, а целта на СЗО за хора над 10 години е поне 25 г на ден от самите храни. Течностите и храни, богати на влакнини, остават основата, а сокът или сосът са само малка добавка. Ако запекът е нов, с болка или с кръв, мястото е при личния лекар, не при още една чаша сок.
Трябва ли сосът да се яде с кисело мляко?
Не е задължително и не е доказан начин да се „усили флората“. Опитът от Валенсия само предполага, че домат плюс пробиотична храна би могъл да пази един щам в стъклен модел. Мляко с жива култура има смисъл като отделна храна, ако го понасяте, и се слага след като сосът вече не е горещ. Един лактобацил не обещава ефекта на всеки друг пробиотик.
Кетчупът същото ли е като доматения сос?
Не. На 100 г кетчупът в американската база носи 907 mg натрий и 21,27 г захари срещу 474 mg натрий и 3,56 г захари в обикновения сос. Лъжица от 17 г кетчуп е подправка с около 154 mg натрий, а не зеленчукова порция. Ликопен има и в двата продукта, но захарта и солта на кетчупа са много по-високи при същото тегло.
Опасен ли е ликопенът, ако ям сос често?
В количествата на обикновена чиния ликопенът е хранителен пигмент, не лекарство с определена дневна доза за червата. Тези източници не дават токсичен праг за кулинарен сос. Добавките с екстракт са друг продукт и се обсъждат с лекар, особено при бременност или при приемани лекарства. Прегледът от 2021 г. показва колко далеч е кухнята от някои лабораторни дози на метаболити, за които биха трябвали десетки килограми пюре.
Подходящ ли е сосът при раздразнено черво?
Няма основание той да се обявява нито за лечение, нито за обща забрана при раздразнено черво. Ако лично при вас сосът подува, пали болка или разхлабва, махнете го за известно време и кажете реакцията на лекаря. Киселината, мазнината и голямата порция тежат по-често от самия ликопен. Режим за това състояние се прави индивидуално, не по таблица за домат.
Колко често е разумно да има сос в менюто?
Няма честота, която да „стимулира червата“ по схема. Разумна рамка за възрастен без парене е малка порция, около 100 г, в рамките на зеленчуците за деня, с малко мазнина и без да пълни солта. Пълна чаша солен сос, около 1 161 mg натрий, е много за един ден. При киселини честотата пада до нула за този продукт, докато не разберете с лекаря какво ги пуска.
Суровият домат по-полезен ли е от сварения?
За ликопена свареният и консервираният продукт водят. За витамин C суровият домат в базата има 13,7 mg на 100 г срещу 7 mg в соса. За солта суровият печели убедително, с 5 mg натрий срещу 474 mg в обикновената консерва. По-добрата седмица държи и салата, и неосолен сос, вместо да коронясва само едното.
Заключение
Доматеният сос е концентриран домат с повече ликопен от суровата салата и с много сол, ако консервата е стандартна. Лабораторните модели показват скромна защита на един добавен микроб и по-добро освобождаване на пигмента след топлина, но и загуба на голяма част от антиоксидантите по пътя. Това не е лечение на запек, на раздразнено черво или на рефлукс.
За възрастен без парене практичната стъпка е около 100 г неосолен или слабо солен сос, с около 10 г мазнина в ястието, редом със зеленчуци, които носят повече фибри. Бебешка храна не се соли. Ако паренето идва два или повече пъти седмично, ако преглъщането се затрудни или ако има кръв в повърнатото или черни изпражнения, сосът излиза от менюто и идва ред на лекар, а при спешните признаци на телефон 112.
На прегледа носете конкретен въпрос. Питайте дали вашето парене иска ендоскопия, дали соленият сос ви пречи на дневната сол и дали назначеният пробиотик, ако имате такъв, изобщо има връзка с домата. Отговорът ще дойде от оплакванията и изследванията, не от цвета на чинията.
Източници
- García-Hernández J, Hernández-Pérez M, Peinado I et al.: Tomato-antioxidants enhance viability of L. reuteri under gastrointestinal conditions while the probiotic negatively affects bioaccessibility of lycopene and phenols. Journal of Functional Foods, 4 февруари 2018 г.
- Wu X, Zhu C, Zhang M et al.: Effects of different processed tomatoes on carotenoid release and microbiota composition during in vitro gastrointestinal digestion and colonic fermentation. Food & Function, 13 ноември 2023 г.
- Arballo J, Amengual J, Erdman JW Jr: Lycopene: A Critical Review of Digestion, Absorption, Metabolism, and Excretion. Antioxidants, 25 февруари 2021 г.
- Rocha HR, Coelho MC, Gomes AM et al.: Carotenoids Diet: Digestion, Gut Microbiota Modulation, and Inflammatory Diseases. Nutrients, 10 май 2023 г.
- Unlu NZ, Bohn T, Francis DM et al.: Lycopene from heat-induced cis-isomer-rich tomato sauce is more bioavailable than from all-trans-rich tomato sauce in human subjects. The British Journal of Nutrition, юли 2007 г.
- Heartburn – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 20 септември 2025 г.
- Healthy diet. World Health Organization, 26 януари 2026 г.
- FoodData Central SR Legacy food CSV April 2018. U.S. Department of Agriculture, април 2018 г.
- Acid Reflux / GERD (gastroesophageal reflux disease). American College of Gastroenterology, актуализация април 2025 г.
- U.S. Department of Agriculture, U.S. Department of Health and Human Services: Dietary Guidelines for Americans, 2020-2025. Dietary Guidelines for Americans, декември 2020 г.
- Probiotics: Usefulness and Safety. National Center for Complementary and Integrative Health, август 2019 г.
