Как се страхува нашия мозъчен процес? Проучването проучва

Малко страх ни предпазва от опасност, но твърде много може да предизвика сериозен психологически дискомфорт и в някои случаи проблеми с психичното здраве. Ново изследване разкрива мозъчната верига, включена в обработката на страха, която в крайна сметка може да доведе до нови възможности за лечение за хора с психични разстройства.

От еволюционна гледна точка, страхът и безпокойството са доста полезни. Тези дълбоко вкоренени емоции използват защитата на нашите предци от хищници, а понастоящем реакцията "борба или полет" все още е здравословна реакция на опасни ситуации.

Когато страхът е пропорционален на опасността, в която човек е в, това е нормален, адаптивен отговор. Някои от нас обаче имат преувеличени реакции към стресови ситуации.

Както обяснява Националният институт за психично здраве, когато отговорът на страха е непропорционален или трае много по-дълго от това, което нормално се очаква от ситуацията – до точката, в която тя пречи на благополучието и ежедневното функциониране на индивида, тя се класифицира като тревожно разстройство.

Тревожните разстройства включват широк спектър от състояния, които според съобщенията засягат 18% от възрастното население в Съединените щати.

Тъй като споделяме част от архитектурата на мозъка с нашите бозайници и имаме подобен отговор на страха, изучаването на животински модели е осигурило на учените важни познания в невро научната основа за обработка на страха.

Досега проучванията върху животни показват, че амигдалата е ключов играч в обработката на страха и че хипокампутът също играе съществена роля при формирането на спомени за емоционални събития.

Изследователи от Калифорнийския университет-Ървайн (UCI) обаче смятат, че този изследователски орган не е проучил достатъчно как взаимодействат двата региона в присъствието на страшен стимул.

Ето защо учените – ръководени от д-р Джак Лин, професор по неврология в UCI – излизат да изследват нервните пътища, свързани с обработката на страх и тревожност при хората.

Констатациите са публикувани в списанието

Анализирайки реакцията на страха на мозъка при хората

Изследователите инжектираха хирургически електроди в амигдала и хипокампуса на девет участници, които бяха помолени да гледат сцени от филми на ужасите.

Амигдалата е район в мозъка, оформен в бадем, разположен точно до хипоталамуса, който действа като основен център за обработка на емоции, емоционално поведение и мотивация.

Амигдалата, заедно с хипоталамуса и хипокампуса, формират лимбичната система на мозъка, която се занимава с памет и емоции.

Участниците в проучването са имали форма на резистентна към лекарства епилепсия. Поставянето на електродите се извършва като част от клиничната оценка на тяхната припадъчна активност и авторите уверяват читателите, че електродите са имплантирани единствено съобразно клиничните нужди на пациентите.

Лин и екипът записват нервната активност на участниците. Както Jie Zheng, първият автор на изследването обяснява, "дълбоките мозъчни електроди улавят неврони, изстрелващи милисекунди в милисекунди, разкривайки в реално време как мозъкът се поддава на страшни стимули".

Изследователите установили, че амигдалата и хипокампусът директно обменят сигнали, когато индивидът разпознава емоционалните стимули.

Първият автор Жен обяснява констатациите по-подробно:

"Невроните в амигдалата са изстреляли 120 милисекунди по-рано от хипокампуса", казва авторът. "Забележително е, че можем да измерим мозъчната динамика с такава прецизност. Освен това, трафикът между двата мозъчни региона се контролира от емоцията на филма, еднопосочен поток от информация от амигдала до хипокампуса се появява само когато хората гледаха страшни филмови клипове, но не и докато гледаха спокойни сцени.

Водещият автор Лин казва, че изследването предоставя "директно доказателство, че амигдалата първо извлича емоционално значение и след това изпраща тази информация на хипокампуса, за да бъде обработен като памет".

Лин също обяснява какво означава това за терапевтичните възможности и как тяхното изследване може да повлияе върху развитието на нови терапии за психични разстройства.

"Това е първото изследване при хората, за да очертаем механизма, чрез който мозъчните ни процеси се страхуват от нивото на веригите.Това има огромни последици за лечението на невропсихиатрични разстройства Например, наличните лекарства за лечение на тревожно разстройство се свързват с големи участъци на мозъка, водещи до нежелани странични ефекти.Нашата надежда е, че един ден ще можем да насочим и да манипулираме точната амигдала-хипокампална верига, която се занимава с обработката на отрицателните емоции, като запазва положителните.

Д-р Джак Лин

"Това проучване придава обещанието за целенасочена терапия една стъпка по-близо", добавя Лин.

Научете как учените могат да възстановят мозъка, за да се борят със страха.