Психично здраве: признаци и кога да потърсите лекар

Психично здраве: признаци и кога да потърсите лекар

Психичното здраве е състояние на благополучие, в което човек се справя със стреса на живота, реализира способностите си, учи и работи добре и допринася за своята общност. То е неделима част от здравето и не се свежда до липса на психично разстройство.

Хората с тежки психични състояния умират средно с 10 до 20 години по-рано от останалите, често от сърдечни, дихателни и инфекциозни болести, които могат да се предотвратят. През септември 2025 г. Световната здравна организация (СЗО) съобщи, че с психично разстройство живеят над 1 милиард души, а само тревожните и депресивните състояния струват на световната икономика около 1 трилион щатски долара годишно.

В Съединените щати през 2022 г. такова разстройство са имали 23,1% от възрастните, а тежко нарушение на ежедневната функция е имало при 6,0%. Ако тежките оплаквания траят две седмици или повече, мястото им е при лекар. При по-лека депресия британското ръководство NICE от 2022 г. не поставя антидепресанта като рутинен първи избор, а обсесиите и травмата от 2013 г. насам не се класират като тревожни разстройства.

Какво означава психично здраве

Психичното здраве е умението да се живее, учи и работи при обичаен стрес, а не само липса на диагноза. В световния доклад от 2022 г. СЗО го определя като благополучие, което позволява на човека да се справя със стреса, да реализира способностите си, да учи и да работи добре и да участва в общността. Същият текст го нарича основно човешко право и част от здравето изобщо.

Благополучието тук не е настроение за един следобед. Докладът го свързва с контакта с другите хора, с ежедневната функция, със справянето и с посоката на живота. Формулата „няма болест, значи има здраве“ изпуска ученето, работата и мястото на човека сред другите. Затова две седмици без работа и без контакт с хората могат да са проблем дори когато никой още не е написал диагноза.

Психичното състояние в същия документ е по-широк термин от психичното разстройство. То покрива разстройствата и психосоциалната увреденост, а също други състояния със значим дистрес, с нарушена всекидневна функция или с риск от самонараняване. В числата за разпространение се ползват диагнози, защото така се събират сравними данни. В обикновения разговор у нас се чува и „психично“, и „психическо“ здраве за едно и също поле. Самото благополучие се мести според възрастта, работата, загубите и подкрепата наоколо.

Жена с проблеми с психичното здраве

Защо липсата на диагноза не е същото като здраве

Липсата на диагноза не доказва добро психично здраве, а поставената диагноза не отнема благополучието автоматично. Докладът на СЗО от 2022 г. казва, че здравето не е двоично състояние. Човек не е или изцяло здрав, или изцяло болен.

Опитът се движи по непрекъсната скала, от стабилно справяне до тежко страдание и емоционална болка. Хората с психично състояние по-често имат по-ниско благополучие, но това не е правило без изключение. Човек с диагноза може да пази отношения, работа и чувство за смисъл, също както човек с телесна болест може да е във форма. Без диагноза пък е възможно благополучието да е ниско.

Тревожността и депресията показват същата скала в движение. В доклада те са и кратък лек или умерен дистрес за часове, дни или седмици, и тежко състояние, което трае месеци или години. Клиниката Майо слага практическа граница. Притеснението става психично заболяване, когато признаците са продължителни, причиняват чест стрес и пречат на училището, работата или отношенията.

Един тежък ден след лоша новина не е диагноза. Месеци на отдръпване, разбит сън и изоставени задачи не се обясняват с характер и са повод за преглед.

Колко често се срещат психичните разстройства

Над 1 милиард души живеят с психично разстройство според съобщението на СЗО от 2 септември 2025 г.. Тревожните и депресивните разстройства са най-честите и при мъжете, и при жените, а жените са засегнати по-често като цяло. Същите две групи са втората по големина причина за дълготрайна нетрудоспособност и струват на икономиката около 1 трилион щатски долара годишно.

Подробната сметка в доклада от 2022 г. е за 2019 г. Тогава с психично разстройство са живели около 970 милиона души, близо 13% от населението, като делът е бил стабилен от 2000 г., а броят е расъл с населението. Около 82% от тези хора са били в страни с нисък и среден доход. Организацията предупреждава, че в много страни данните са непълни, затова числата носят несигурност. Стигмата също може да намали готовността симптомите да се кажат в анкета.

През 2019 г. с тревожно разстройство са живели 301 милиона души, а с депресивно, включително голяма депресия и дистимия, 280 милиона. Тревожните започват по-рано. Депресивните са редки преди 10 години, най-високи са между 50 и 69 години и сред възрастните са най-разпространената група.

Шизофренията засяга около 24 милиона души, приблизително 1 на 200 възрастни на и над 20 години. Биполярното разстройство засяга около 40 милиона, приблизително 1 на 150 възрастни, главно в трудоспособна възраст. В първата година на пандемията тревожните и депресивните разстройства са се увеличили с повече от 25%.

През 2019 г. разстройство са имали 14% от подрастващите от 10 до 19 години, а близо 15% от работещите по света имат такова във всеки даден момент. В САЩ, по обобщението на Националния институт по психично здраве (NIMH) за 2022 г., разстройство през изтеклата година са имали 23,1% от възрастните, или 59,3 милиона души. Делът е 26,4% при жените, 19,7% при мъжете и 36,2% при хората от 18 до 25 години.

Тежко разстройство със сериозно нарушена функция е имало 6,0%, или 15,4 милиона възрастни. Проучването ползва по-старото четвърто издание на американската класификация и не включва разстройствата на развитието и тези от вещества. Числата не са български.

Помощ получават не всички. В същото американско проучване болничен или амбулаторен контакт или лекарство са имали 50,6% от хората с каквото и да е разстройство и 66,7% от хората с тежко. Повечето хора с диагноза по света остават без лечение. Страните отделят средно под 2% от здравния бюджет за тази грижа, а около половината от населението живее там, където има един психиатър на 200 000 и повече души.

През 2021 г. самоубийството е отнело около 727 000 живота и е сред водещите причини за смърт при младите. При сегашния ход до 2030 г. спадът ще е около 12%, а не с една трета, както е целта на ООН.

Какво повишава риска и какво пази

Рискът идва от съчетание на лични, семейни, общностни и структурни фактори, а не от един ген или една случка. Световният доклад посочва, че бедността, насилието и неравенството повишават риска, особено когато ударът е в ранното детство. Повечето хора остават устойчиви, а защитните фактори местят човека нагоре по скалата през целия живот.

  • Социалните и емоционалните умения помагат на човека да понесе обичайния стрес.
  • Добрите контакти, образованието и достойната работа пазят благополучието през зрелостта.
  • Безопасният квартал и сплотената общност укрепват устойчивостта срещу неблагоприятни условия.

Клиниката Майо допълва биологичната страна. Психичните заболявания се смятат за резултат от наследствени черти, от въздействия преди раждането и от химията на мозъка. Медиаторите са вещества, които пренасят сигнали между нервните клетки. Когато мрежите с тези вещества работят нарушено, се променя функцията на рецепторите, а това се свързва с депресия и с други емоционални разстройства. Наследствеността вдига риска, но житейската ситуация може да го отключи. Нито една от тези линии не прави човека виновен за състоянието си.

Към рисковете същата клиника добавя психично заболяване у кръвен роднина, тежки събития като финансова криза, смърт на близък или раздяла, хронична телесна болест като диабет, травма на мозъка, боен опит или насилие, алкохол и други вещества, малтретиране или липса на грижа в детството, малко близки отношения и предишно психично заболяване. Няма сигурен начин състоянието да се предотврати напълно. Ако то вече е налице, помагат план за ранните знаци заедно с лекаря, редовни прегледи и грижа за съня, храната и движението.

По-ранната смърт при тежките състояния идва най-често от предотвратими телесни болести, особено сърдечносъдови, дихателни и инфекции. Лекарствата за тежки разстройства могат да допринесат за наднормено тегло, нарушена поносимост към глюкоза и неблагоприятен липиден профил. Хората с психично състояние по-често пушат, пият алкохол, хранят се неблагоприятно и се движат малко.

Веднъж насочен към психиатрична грижа, човек често остава без същото внимание към тялото. Телесният симптом пък се приписва на психичната диагноза и сърдечната болест се пропуска. Затова прегледът за настроение без въпрос за гърдите, дъха, теглото и пушенето е непълен.

Кога страхът е тревожно разстройство

Тревожното разстройство не е всеки страх, а продължителен страх или безпокойство, което често стресира човека и му пречи да учи, да работи или да пази отношения. То започва по-рано от депресивните разстройства и при двата пола е сред двете най-чести групи.

Клиниката Майо описва прекомерни страхове или притеснения, крайно чувство за вина и отдръпване от хора и дейности. Понякога същото страдание се вижда първо през тялото. Болка в корема, болка в гърба, главоболие или друга болка без ясна телесна находка може да е част от картината. Границата е същата като при останалите разстройства. Признакът става болест, когато е продължителен, носи чест стрес и нарушава функцията.

В петото издание на американската класификация от 2013 г. тревожните разстройства са отделени от състояния, които по-рано са стояли в същата глава. Regier, Kuhl и Kupfer описват тревожната глава като разстройства на страха, с пример фобиите. Обсесивно-компулсивното разстройство отива при обсесиите и компулсиите. Посттравматичното стресово разстройство отива при травмата и крайния стрес. Списък, в който фобията, натрапливостите и травмата са един и същ вид тревожност, не следва тази подредба.

Фобията в този смисъл е непропорционален страх от конкретен обект или ситуация. Колко тесен е страхът и колко пречи на деня, преценява клиницистът, не списък вкъщи. Ако страхът е нов, силен и спира работата, училището или излизането сред хора, мястото му е в кабинета. Месеци самонаблюдение не заменят този разговор.

Как протичат депресията и биполярното разстройство

Депресията не е тъга за един ден, а състояние, което може да наруши съня, храненето, работата и отношенията за седмици или месеци. В броя за 2019 г. влизат и голямата депресия, и дистимията.

Ако тъгата, празнотата, раздразнителността, вината, умората, загубата на интерес и промените в апетита, съня или теглото са тежки и траят две седмици или повече, брошурата на NIMH от 2025 г. съветва професионална помощ. По-кратки леки оплаквания, при които задачите още се вършат, същата брошура оставя първо на самопомощ, с условие да се потърси лекар, ако няма подобрение.

Биполярното разстройство, по-рано наричано маниакално-депресивно заболяване, не е бърза смяна на настроението в един следобед. NIMH го описва като ясни отмествания на настроението, енергията, активността и концентрацията. В манийния период човек е силно приповдигнат, раздразнителен или зареден с енергия. В депресивния е много потиснат, тъжен, безразличен или безнадежден. Често има и друго психично разстройство. При част от хората се появяват халюцинации или налудности.

NIMH посочва, че при биполярното разстройство обикновено е нужно лечение през целия живот. Добър план може да помогне симптомите да се управляват и да се удължат по-стабилните периоди, без да обещава край на епизодите след един курс. Майо напомня, че две разстройства могат да вървят заедно, например депресия и проблем с вещества. Затова лекарят пита и за алкохола, и за съня, защото те променят и диагнозата, и избора на помощ.

Жена с тревожно разстройство

Защо обсесиите, травмата и шизофренията са отделни групи

Обсесивно-компулсивното разстройство, травмата и шизофренията не са видове тревожно разстройство. В класификацията от 2013 г. те стоят отделно, защото страхът не е единствената им ос.

Обсесивно-компулсивното разстройство е състояние с неконтролируеми повтарящи се мисли, наречени обсесии, с повтарящи се прекомерни действия, наречени компулсии, или с двете. NIMH посочва, че симптомите могат да започнат по всяко време, но обикновено тръгват между късното детство и младата зрялост. Те често отнемат много време, причиняват значим дистрес и пречат на деня. Нерядко човекът има и разстройство на настроението или тревожно разстройство. Лечение, което премахва състоянието напълно, институтът не описва. Наличните подходи могат да помогнат симптомите да се държат и ежедневието да продължи. Изследва се и стимулация на мозъка, когато няколко опита не стигат.

Посттравматичното стресово разстройство възниква след травма или краен стрес и не стои при фобиите. Regier и колегите му подчертават, че за тази група травмата или стресорът са условие за началото. Тревожността може да е част от картината, но не я изчерпва, затова на прегледа се пита за самото събитие, не само за страха.

Шизофренията е тежко разстройство на мисленето, чувствата и поведението. Човек може да изглежда загубил връзка с реалността, което е мъчително и за него, и за близките. Първата диагноза обикновено се поставя между 16 и 30 години, след първи психотичен епизод. Преди него често има постепенни промени в мисленето, настроението и социалните контакти. Закъснението между началото и лечението може да влоши отговора на терапията. Острата фаза е сред най-тежките състояния в медицината, затова въпросът на прегледа е за реалността и за тези ранни промени, а не само за тревога.

Кои ранни признаци нарушават ежедневието

Ранният признак не поставя диагноза. Той показва, че мислите, чувствата или поведението вече пречат на деня и че оценката е по-полезна от чакането да мине от само себе си. Майо събира прояви, които се срещат при различни разстройства и не бива да се четат като готов етикет.

  • Трайната тъга или потиснатост, която не отминава от само себе си, е повод за преглед.
  • Обърканото мислене и слабата концентрация пречат на задачите вкъщи и на работа.
  • Прекомерният страх, притеснението или крайното чувство за вина стесняват обичайния ден.
  • Резките смени между приповдигнатост и спад откъсват човека от работата и от близките.
  • Отдръпването от приятели и от дейности, които преди са носили удоволствие, е сигнал.
  • Силната умора, лошият сън и промяната в храненето се трупат към другите прояви.
  • Налудностите, параноята или халюцинациите изискват лекар, не домашно тълкуване.
  • Мислите за самоубийство не чакат да отминат сами и искат помощ веднага.

Две безсънни нощи преди изпит не покриват границата за продължителен стрес и нарушена функция. Няколко такива промени накуп, особено ако са нови и се задържат, са повод за преглед. При шизофренията тихите промени в мисленето, настроението и контактите преди първия психотичен епизод не доказват бъдеща диагноза. Забавянето на помощта обаче се свързва с по-лош ход, затова „да видим догодина“ не е неутрален избор.

Телесната болка също влиза в сметката. Корем, гръб или глава без обяснение понякога са лицето на психичното страдание, а понякога са друга болест. Майо съветва да не се пропускат обичайните прегледи, защото може да има ново телесно заболяване или нежелана реакция от лекарство. Първият разговор е и за тялото, не само за настроението.

Кога да потърсите лекар при проблем с психичното здраве

Лекар се търси, когато тежките симптоми траят две седмици или повече, или когато и по-ранни прояви спират ученето, работата, грижата за себе си или близките отношения. Мислите за самоубийство и усещането, че ще се нараните, не чакат планов час.

NIMH дели оплакванията по време и по тежест. Под две седмици, ако задачите още се вършат, брошурата оставя първо самопомощ със сън от 7 до 9 часа, движение, храна и близки, а ако няма подобрение, следва лекар. Над две седмици при тъга, вина, умора, загуба на интерес и промяна в съня, апетита или теглото съветът е професионална помощ. Майо добавя, че повечето психични заболявания не отшумяват сами и без лечение могат да се влошат.

При мисли да се нараните помощта е веднага. В България номерът е 112. Американските страници сочат своите линии 988 и 911 и те не заместват българския номер. Ако близък се е наранил или обмисля да го направи, съветът на Майо е спешно отделение или спешен сигнал.

Брошурата на NIMH от 2025 г. добавя разговор за желание да се умре, тежка вина, срам и усещане, че човек е в тежест, а също празнота, усещане за капан, силен гняв и непоносима болка. Поведението може да включва план, сбогуване, раздаване на вещи, опасни рискове и по-честа употреба на алкохол или други вещества. Помощта е колкото може по-скоро, особено ако промяната е нова.

Какво забелязвате Какво е разумно да направите
Лека тъга, напрежение или лоша нощ под две седмици, а задачите още се вършат Самопомощ и наблюдение. Ако няма подобрение или стане по-зле, лекар.
Тежки симптоми две седмици или повече, със загуба на интерес, вина, умора или промяна в съня и апетита Професионална помощ, без да се чака оплакването да мине само.
Ученето, работата или близките отношения вече страдат Личен лекар или специалист по психично здраве.
Мисли за самоубийство или желание да се нараните Незабавна помощ. В България обадете се на 112.
План, сбогуване, раздаване на важни вещи или усещане, че сте в тежест Помощ възможно най-скоро, особено ако това е ново.
Халюцинации, налудности или загуба на връзка с реалността Преглед още същия ден. При опасност за човека се звъни на 112.

В неспешен ден първата стъпка у нас е личният лекар. Той вижда и телесните болести, които имитират или влошават психичните оплаквания, и преценява дали да насочи към психиатър. Как се записва час и какво покрива осигуряването, зависи от местната уредба, която лекарят прилага. Тези прагове не са диагноза.

Какво помага при депресия и при другите разстройства

Какво помага, зависи от състоянието и от тежестта, а не от една схема за всички. За депресия при възрастни британското ръководство NICE NG222 от 29 юни 2022 г. заменя предишното CG90 от октомври 2009 г. Преглед на 30 януари 2026 г. не промени препоръките. Това е британски документ. В България лекарят следва местната практика, която може да се различава по прагове и по налични терапии.

NICE дели новия депресивен епизод на по-лек и по-тежък. По-лекият обхваща симптоми под прага за диагноза и лека депресия. По-тежкият обхваща умерената и тежката. Като пример комисията е ползвала скалата PHQ-9. Под 16 точки е по-лека депресия, 16 или повече е по-тежка. Прагът е инструмент за разговора с клиницист, не тест за самодиагноза вкъщи.

При по-лека депресия всички опции могат да са първи избор, но се започва от най-леката намеса. Това обикновено е насочена самопомощ с обучен човек, най-често 6 до 8 срещи, по материали за когнитивно-поведенческа терапия, поведенческа активация, решаване на проблеми или психообразование. Антидепресант не се предлага рутинно, а само ако човекът, след информация за ползи и вреди, сам го предпочете.

При по-тежка депресия има избор и право на отказ. Първа в списъка е комбинацията от индивидуална когнитивно-поведенческа терапия и антидепресант. Следват терапията сама, поведенческата активация и самото лекарство. Когато се избере лекарство, селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин са първи избор за повечето хора. Трицикличните антидепресанти са опасни при предозиране. При значим риск от самоубийство NICE не препоръчва рутинно започване с тях, с изключение на лофепрамин.

Въпрос към лекаря По-лека депресия По-тежка депресия
Откъде се започва Най-леката намеса, обикновено насочена самопомощ от 6 до 8 срещи. Комбинацията от индивидуална КПТ и антидепресант е първа в списъка.
Място на антидепресанта Не се предлага рутинно, освен при информиран избор на човека. Може да е първи избор. За повечето хора се започва със СИОЗС.
Колко срещи е индивидуалната КПТ Обикновено около 8 срещи. Обикновено около 16 срещи.
Движение като лечение Групово, умерено аеробно, повече от веднъж седмично, около 10 седмици. Същата опция, след като се обмислят подходи с повече контакт с терапевт.

Ако лекарството ще помогне, ефектът обикновено се усеща до 4 седмици. Преглед има до 2 седмици, а до 1 седмица при хора от 18 до 25 години или при особена тревога за самоубийство, защото в ранните седмици мислите за самонараняване могат да станат по-чести. След отшумяване на симптомите приемът често продължава поне 6 месеца.

Спирането става на стъпки. Рязкото прекъсване може да донесе неприятни усещания още след дни. Те често отминават за 1 до 2 седмици, но могат да са тежки. Пароксетин и венлафаксин по-често се свързват с такива симптоми. Дозата и молекулата се решават от лекаря по локалната характеристика на продукта.

Метаанализът на Cuijpers и колеги от 2023 г. събира 409 изпитвания с 52 702 пациенти с депресия. Когнитивно-поведенческата терапия има умерен до голям ефект спрямо обичайна грижа или лист на чакащи, със стандартизирана разлика 0,79, и ефектът остава значим между 6-ия и 12-ия месец. Спрямо други психотерапии разликата е малка и в повечето проверки изчезва.

Спрямо лекарства в краткия срок тази терапия не е по-добра. Между 6-ия и 12-ия месец изглежда по-добра, с разлика 0,34, но изпитванията са малко и изводът не се държи във всички проверки. Комбинацията е по-ефективна от само лекарство, с разлика 0,51 в краткия срок и 0,32 по-късно, но не надминава терапията без лекарство. NICE все пак подрежда комбинацията първа при по-тежка депресия заради полза и приложимост във Великобритания. Изборът е с лекаря.

При обсесивно-компулсивното разстройство няма лек, който го премахва, но подходите помагат на част от хората да върнат деня си. При биполярното разстройство лечението обикновено е дългосрочно. Майо отбелязва, че без лечение болестта може да се влоши, а ранната помощ прави симптомите по-податливи на грижа.

Самопомощта от брошурата на NIMH е за леки оплаквания под две седмици, не за тежка депресия и не за психоза. Тя не замества структурираното групово упражнение по NICE, което е клинична интервенция с обучен водач.

  • Редовното движение, по-здравословното хранене и 7 до 9 часа сън са първата стъпка при леки оплаквания.
  • Времето с близки хора намалява изолацията, докато оплакванията са още леки и кратки.
  • Дишането, медитацията и спокойните занимания помагат, ако напрежението не се е задържало седмици.
  • Помощта към други хора е в списъка за леки симптоми, които траят под две седмици.
  • Ако тези стъпки не облекчават оплакванията или те се засилят, редът е на лекаря.

Често задавани въпроси

Достатъчно ли е липсата на диагноза за добро психично здраве?

Не. В доклада на СЗО от 2022 г. психичното здраве е благополучие и умение за живот, не празно място без диагноза, и то се движи по скала. Човек без разстройство може да е с ниско благополучие, а човек с диагноза може да има добри периоди. Ако денят вече не се върши, оценката е при лекар, независимо от етикета.

Човек с тежка диагноза може ли да има добро психично благополучие?

Да, може. Диагнозата прави ниското благополучие по-вероятно, но не го прави задължително, както е описано в световния доклад от 2022 г. При шизофрения и биполярно разстройство животът все пак е по-къс средно с 10 до 20 години, често заради телесни болести. Благополучието не отменя прегледите за сърце, бял дроб, тегло и инфекции.

Първо при личния лекар ли се отива, или направо при психиатър?

При неспешни оплаквания разумната първа стъпка е личният лекар, който може да отдели телесна причина и да насочи към психиатър. Точният ред на записа зависи от местната уредба. При мисли за самоубийство или непосредствена опасност мястото е 112 и спешното отделение, не чакалнята за направление.

Антидепресантът първи избор ли е при всяка депресия?

Не. При по-лека депресия NICE от 2022 г. не предлага антидепресант рутинно, освен ако човекът информирано го предпочете, и започва от насочена самопомощ. При по-тежка депресия лекарството може да е първи избор, често от групата на селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин, само или заедно с разговорна терапия. Ако ефектът ще дойде, той обикновено е до 4 седмици, а спирането става постепенно и с лекар.

Посттравматичното стресово разстройство тревожност ли е?

Не, в класификацията от 2013 г. то не е тревожно разстройство. Стои при състоянията след травма или краен стрес, отделно от фобиите и от обсесивно-компулсивното разстройство. Тревогата може да присъства, но не описва цялата картина. На прегледа се пита за самото събитие, не само за страха.

Какво да попитате на първия преглед?

Попитайте дали оплакванията траят над две седмици и пречат на работата, съня и отношенията, и дали картината е по-близо до по-лека или до по-тежка депресия. Попитайте и за сърце, тегло, пушене и алкохол, защото при тежки състояния телесните болести се пропускат. Запишете лекарствата, които вече приемате, и не спирайте антидепресант рязко преди този разговор.

Пушенето и пиенето

Заключение

Хората с тежки психични състояния умират средно с 10 до 20 години по-рано, често от сърдечни, дихателни и инфекциозни болести, които могат да се предотвратят. Разговорът с лекаря затова не свършва с настроението. Кажете и за съня, теглото, пушенето, алкохола и болката в гърдите, за да не остане телесна болест в сянката на психичната диагноза.

Ако тежките оплаквания траят две седмици или вече спират работата и близките, запишете час при личния лекар. Попитайте дали картината е по-близо до по-лека или до по-тежка депресия и кой първи вариант подхожда при вас. Това може да е насочена самопомощ, когнитивно-поведенческа терапия, лекарство или комбинация. Носете списък на съня, апетита, алкохола и лекарствата, които вече приемате.

При мисли за самоубийство, план или усещане, че ще се нараните, не чакайте този час. Обадете се на 112 или идете в спешно отделение. Помощта при психично страдание е медицинска грижа, със същата конкретност като при болка в гърдите, и тя започва от един ясен праг, а не от това човекът да „се стегне“ сам.

Източници

  1. World mental health report: Transforming mental health for all. World Health Organization, 16 юни 2022 г.
  2. Over a billion people living with mental health conditions – services require urgent scale-up. World Health Organization, 2 септември 2025 г.
  3. Mental Illness – National Institute of Mental Health (NIMH). National Institute of Mental Health, актуализация септември 2024 г.
  4. My Mental Health: Do I Need Help?. National Institute of Mental Health, актуализация 2025 г.
  5. Warning Signs of Suicide. National Institute of Mental Health, актуализация 2025 г.
  6. Schizophrenia – National Institute of Mental Health (NIMH). National Institute of Mental Health, актуализация декември 2024 г.
  7. Obsessive-Compulsive Disorder (OCD). National Institute of Mental Health, актуализация декември 2024 г.
  8. Bipolar Disorder. National Institute of Mental Health, актуализация декември 2024 г.
  9. Mental illness – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 13 декември 2022 г.
  10. Depression in adults: treatment and management. National Institute for Health and Care Excellence, 29 юни 2022 г.
  11. Cuijpers P, Miguel C, Harrer M et al.: Cognitive behavior therapy vs. control conditions, other psychotherapies, pharmacotherapies and combined treatment for depression: a comprehensive meta-analysis including 409 trials with 52,702 patients. World Psychiatry, 14 януари 2023 г.
  12. Regier DA, Kuhl EA, Kupfer DJ: The DSM-5: Classification and criteria changes. World Psychiatry, 4 юни 2013 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.