
Гениталното осакатяване на жени е всяко частично или пълно отстраняване на външните женски полови органи или друго тяхно нараняване без медицинска причина. Практиката няма полза за здравето, може да доведе до кръвозагуба, инфекция или смърт и е нарушение на правата на момичетата и жените.
Над 230 милиона момичета и жени живеят с последиците, а лечението на усложненията струва на здравните системи около 1,4 милиарда щатски долара годишно. Над 4 милиона момичета всяка година остават изложени на риск. Миграцията е увеличила броя на засегнатите и в Европа, затова същият въпрос стига и до кабинетите тук.
Четирите типа засягат главичката на клитора, срамните устни, входа на влагалището или друга тъкан. Майките съобщават силно кървене при 20,4 % от момичетата. При тип 3, когато входът е затворен с белег, белегът се отваря преди раждането или по време на него и не се зашива отново.
Какво обхваща гениталното осакатяване
Терминът покрива всяка намеса, която маха или наранява здрава тъкан на външните полови органи, без да лекува болест. Информационният лист на Световната здравна организация (СЗО) от 31 януари 2025 г. казва направо, че полза за здравето няма. По-тежките форми носят по-голям риск от усложнения, а смъртта е признат изход при кръвозагуба или тежка инфекция.
В разговор хората често казват „женско обрязване“. В медицината е прието името генитално осакатяване, защото се уврежда тъкан, която участва в уринирането, в защитата на входа и в сексуалната чувствителност, и то без лечебна цел. Английското съкращение FGM се среща в международните документи.
Листът на СЗО от 2025 г. сочи и нарушение на правата, защото намесата почти винаги засяга момичета и защото отнема телесна цялост без необходимост. Когато завърши със смърт, е засегнато и правото на живот. Описанието в кабинета се отнася до тъкан, която вече не може да изпълнява обичайната си работа.
Насоките на СЗО от 2016 г. се отнасяха главно до усложненията, които вече са настъпили. На 28 април 2025 г. организацията публикува разширена насока. Тя запазва грижата за жените, които живеят с последиците, и добавя превенцията, включително ясното изискване здравните работници да не извършват практиката. Този документ е актуалната рамка и за отказа, и за лечението на вече настъпили усложнения.

Как се различават четирите типа
СЗО дели практиката на четири типа според това коя тъкан е засегната. Разликата има значение за оплакванията и за това каква помощ е възможна после. Тип 1 и тип 2 махат тъкан. Тип 3 стеснява отвора. Тип 4 събира други наранявания, които не влизат в първите три описания, но пак нямат медицинска цел.
| Тип | Коя тъкан е засегната |
|---|---|
| Тип 1 | Главичката на клитора, кожната гънка над нея или и двете |
| Тип 2 | Главичката и малките срамни устни, с или без големите |
| Тип 3 | Стеснен вход чрез прилепване на срамните устни (инфибулация) |
| Тип 4 | Друго вредно нараняване без медицинска цел, извън първите три типа |
Тип 1 засяга видимата главичка на клитора и/или кожната гънка около нея. Главичката е чувствителна част и увреждането ѝ може да промени усещането. Тип 2 добавя малките срамни устни, а понякога и големите. Срамните устни са гънки около влагалището и уретрата, и отстраняването им оставя белег върху вулвата.
Тип 3, наричан инфибулация, стеснява влагалищния отвор, като срамните устни се срязват и се прилепват една към друга, с или без засягане на главичката. Получава се покриващ белег. Именно този белег по-късно се отваря, за да станат възможни уринирането, прегледът, половият контакт и раждането. В тип 4 влизат други вредни действия върху същата област, когато целта не е лечение. По-тежката форма носи по-голям риск, но нито един тип не е полезен за здравето.
За разговора с лекар е достатъчно да се знае кой от четирите основни типа е налице, ако това изобщо е известно. Дали е засегната само кожната гънка, само малките устни или и големите, се уточнява на преглед. Жена, която е била кърмаче по време на събитието, може да няма спомен, а тъканта пак се оценява сега.
На каква възраст се прави и колко е разпространено
Най-често практиката се извършва между кърмаческа възраст и 15-годишна възраст, а понякога и при възрастни жени. Ранната възраст означава, че момичето не може да откаже и че усложненията започват, преди да има собствен достъп до лекар.
Листът на СЗО от 31 януари 2025 г. оценява, че над 230 милиона момичета и жени, които са живи днес, са претърпели някоя форма, по данни от 31 държави. Над 4 милиона момичета годишно са изложени на риск. Лечението на усложненията струва на здравните системи около 1,4 милиарда щатски долара на година и сумата се очаква да расте, ако отказът от практиката не се ускори. Това са международни оценки, не българска статистика.
Миграцията е увеличила броя на жените и момичетата в Европа, които вече живеят с последиците или могат да бъдат изложени на риск. Човек в България може да потърси помощ години след събитието, дори ако самото нараняване е станало другаде. За конкретната жена имат значение белегът, болката и планът за раждане.
Числото 230 милиона не предсказва типа при отделната жена, нито тежестта на оплакванията ѝ. То показва защо здравните служби в Европа вече срещат този въпрос в кабинета.
Защо общностите поддържат практиката
Медицинска причина няма. Общностите я продължават заради социален натиск, заради представата, че така момичето е готово за брак, и заради убеждението, че девствеността преди брака се пази чрез нараняване на гениталиите. Когато почти всички наоколо постъпват така, отказът изглежда като изключване от общността, а не като грижа за здравето.
Нито Библията, нито Коранът предписват тази практика. В някои семейства тя се възприема като религиозна заповед, но такова изискване в тези текстове няма. Социалният навик и погрешното религиозно обяснение често вървят заедно. Нито едното не създава полза за тялото.
Натискът може да идва от роднини и от страх момичето да не остане без брак. Хората, които вече са минали през същото, понякога го смятат за норма и го очакват от следващото момиче. Очакването не намалява вредата. Обяснението „така сме правили винаги“ описва защо обичаят се държи. То не дава причина тъканта да се реже.
Какви са непосредствените усложнения
В дните след процедурата най-често съобщаваните проблеми са силното кървене и затрудненото уриниране. Възможни са и инфекция, включително тетанус, и смърт от кръвозагуба или тежка инфекция. Потребителската версия на Наръчника Merck от ноември 2025 г. отбелязва, че нараняването обикновено се прави без упойка. Болката идва от самото срязване на инервирана тъкан.
Обобщеният анализ на Pallitto и колеги, публикуван на 14 април 2025 г. в BMC Public Health, събира съобщения на майки за момичетата им. Процентите са дял сред момичетата, за които е съобщена процедура.
- Майките съобщават силно кървене при 20,4 % от момичетата след процедурата.
- Затруднено уриниране е описано при 23,3 % от момичетата в същите данни.
- Инфекцията след нараняването може да включва и тетанус.
- Смъртта остава признат риск при кръвозагуба или тежка инфекция.
Тези проценти идват от разкази на майките в национални проучвания. Те показват, че кървенето и проблемът с урината се срещат често. При силно кървене, при пълна невъзможност за уриниране или ако момичето загуби съзнание, се обадете на 112. Не се чака „да мине до сутринта“, защото кръвозагубата и задържаната урина се влошават с часовете.
По-тежките форми носят по-голям риск, но и по-ограниченото нараняване може да кърви и да се инфектира. Раната е върху място, което се мокри от урина, затова заздравяването при малко дете може да е трудно.
Какви проблеми остават с урината и секса
След заздравяването част от жените остават с повтарящи се инфекции на пикочните пътища, с болка при уриниране и с болка при полов контакт. В същия анализ от 2025 г. шансовете за инфекция на пикочните пътища са около 3,6 пъти по-високи при жени с каквато и да е форма спрямо жени без нея (отношение на шансовете 3,59). Шансовете за болезнен полов контакт са около 3,9 пъти по-високи (3,88).
Сексуалната функция също е засегната по-често. Отношението на шансовете за сексуална дисфункция е 3,20. Числото описва групата, не еднаква тежест при всяка жена. Белегът и загубата на чувствителна тъкан могат да се съберат с болката при контакт. Някои жени запазват удоволствие, други имат трайна болка.
Безплодието не се потвърждава като типична последица. При сравнението на жени с каквато и да е форма и жени без нея отношението на шансовете за безплодие е 0,98, без ясна разлика. Повтарящите се инфекции и болката при контакт могат да направят половия живот труден, без това да означава, че зачеването е невъзможно. Ако бременност не настъпва, причината се търси както при всяка друга двойка, а не се приписва автоматично на стария белег.
При тип 3 тесният отвор добавя механична пречка. Урината минава по-трудно, а прегледът и раждането опират до същия тесен вход. Отварянето на белега цели да възстанови проходимостта. То не връща отстранената тъкан и не обещава предишната чувствителност.

Как се отразява на раждането
Раждането е по-често усложнено при жени, които са минали през практиката. Анализът от 14 април 2025 г. намира около 2,6 пъти по-високи шансове за продължително или затруднено раждане (2,61) и около 2,2 пъти по-високи шансове за кръвотечение след раждането (2,24). Отношението на шансовете за мъртво раждане или смърт на новороденото е 1,58 при наблюдателни сравнения на жени с каквато и да е форма спрямо жени без нея.
Тези числа не са лабораторна гаранция за всяка бременна. Те идват от наблюдателни проучвания, в които други условия на живота също могат да тежат. Все пак посоката е една и съща за продължителното раждане и за кръвотечението след него, и тя съвпада с механичната пречка при стеснен вход. Акушерът планира по-спокойно, когато знае за белега преди контракциите, а не когато го види за първи път в родилната зала.
При тип 3 отварянето на белега се обсъжда и в края на бременността, и в самото раждане. Насоката на СЗО от 28 април 2025 г. приема и двата момента. Националната здравна служба на Великобритания (NHS) предпочита процедурата преди бременност или най-късно до двадесетата седмица от бременността. Разликата е в организацията на грижата. И в двата подхода целта е входът да бъде отворен за вагинално раждане. В България конкретният срок се уговаря с акушер-гинеколога, който вижда отвора.
Повторното зашиване след раждане не се препоръчва. То е същата практика, извършена отново, и добавя нов белег върху прясна рана. Ако семейството настоява отворът „да се върне както е бил“, въпросът се казва на екипа преди раждането, за да има време за разговор, а не в минутата след детето.
Какви психични последици са описани
Нараняването може да остави и психична следа, особено когато е станало в детството и без упойка. В анализа от 2025 г. шансовете за депресия или тревожност са около 2,9 пъти по-високи (2,90), а за посттравматично стресово разстройство около 1,8 пъти (1,83). Част от жените описват натрапчиви спомени и сънища години по-късно.
Насоката от 2016 г. опираше психичната помощ главно до данни за когнитивно-поведенческа терапия. Документът от 28 април 2025 г. разширява тази рамка. На жени и момичета със симптоми на тревожност, депресия или посттравматичен стрес се предлага помощ, съобразена с програмата на СЗО mhGAP и с тяхната конкретна ситуация. Това не е обещание, че една техника ще изтрие спомена. Означава, че оплакването се лекува като психично състояние, със същата сериозност като другите му форми.
Първата среща с психолог или психиатър започва с въпроса какво пречи сега на съня, на ученето или на близостта. В България насочването минава през личния лекар, ако нямате директен достъп до специалист. Когато има непосредствена опасност за живота, обадете се на 112, вместо да чакате планов час.
Помощта може да върви успоредно с гинекологичната грижа. Болката при полов контакт и тревожността се усилват една друга. Лечението на белега и разговорът за съня и паническите епизоди се допълват, защото жената живее и с двете едновременно.
Защо участието на здравен работник не премахва вредата
Към 2020 г. около една четвърт от случаите са извършени от здравни работници. Част от семействата търсят лекар или медицинска сестра с идеята, че клиниката прави намесата безопасна. Съобщението на СЗО от 28 април 2025 г. посочва, че при обучен изпълнител разрезите могат да са по-дълбоки, а участието на професията може да представи практиката като приемлива.
Полза за здравето няма нито в дом, нито в кабинет. Упойката намалява болката в минутата на срязването и не връща махнатата тъкан. По-дълбокият разрез не отменя белега, болката при контакт и по-трудното раждане. Затова разширената насока от 2025 г. иска професионални правила, по които здравният работник отказва да извърши нараняването.
Повторното затваряне след раждане влиза в същото правило, дори когато жената или семейството го поискват веднага след детето. Отказът се казва ясно, заедно с обяснение какво ще улесни отвореният вход. Границата на лекарската работа е да не се създава нова вреда.
Ако вие самите сте под натиск да уредите процедура за дете, кажете го на личния лекар или на друг клиницист, на когото имате доверие. Непосредствената опасност за момиче, което вече кърви или не може да уринира, е повод за 112, независимо кой е държал инструмента.
Кога да потърсите лекар след генитално осакатяване
Грижата зависи от типа и от това кое пречи сега. При тип 3 СЗО препоръчва деинфибулация, тоест отваряне на белега, който стеснява входа. Моментът може да е още през бременността или чак в родилната зала. NHS уточнява, че процедурата не замества отстранената тъкан и че името „връщане назад“ е подвеждащо. Тя обаче може да улесни урината, прегледа, половия контакт и вагиналното раждане. В британската служба предпочитат да е преди бременност или до двадесетата седмица.
Преди съгласие попитайте какво ще се промени и какво няма да се върне. Попитайте и дали при вас отворът изобщо налага операция. Не всяка жена с тип 1 или тип 2 се нуждае от разрез. При тип 3 нуждата е по-честа, защото белегът е създаден именно за да държи входа тесен. Повторно зашиване след това не се планира.
| Какво се е случило | Към кого да се обърнете |
|---|---|
| Силно кървене, пълно спиране на урината или загуба на съзнание | Обадете се на 112 веднага |
| Повтаряща се болка при уриниране или при полов контакт | Личен лекар или акушер-гинеколог |
| Бременност или план за бременност при тип 3 | Кажете на акушера още при първия преглед |
| Тревожност, депресия или натрапчиви спомени | Поискайте насочване за психична помощ по mhGAP |
На прегледа е полезно да носите няколко конкретни въпроса за отвора, за болката и за плана след раждане.
- Попитайте дали отворът позволява преглед и вагинално раждане без допълнителен разрез.
- Попитайте кога е по-подходящо отварянето на белега, ако имате тип 3.
- Кажете, ако имате болка при контакт, повтарящи се инфекции или тревожност.
- Кажете, ако семейството настоява отворът да бъде затворен отново след раждане.
Ако не помните събитието, защото сте били кърмаче, това не пречи на прегледа. Лекарят гледа тъканта, която е налице сега. Молбата за преводач е уместна, когато медицинските думи на български не са езикът, на който мислите за тялото си.
Често задавани въпроси
Женското обрязване същото ли е като мъжкото?
Не. При жените и момичетата се маха или се наранява здрава тъкан на външните полови органи без полза за здравето. Името „обрязване“ се използва в някои общности, но скрива разликата в последиците. Кървенето, инфекцията, болката при полов контакт и по-трудното раждане са описани именно за тази практика.
Има ли религия, която изисква тази практика?
Не. Нито Библията, нито Коранът я предписват. Семействата я поддържат като социален навик, свързан с брак, приемане в общността и представи за девственост. Погрешното убеждение, че вярата я изисква, не я прави безопасна и не отменя медицинските последици.
Води ли гениталното осакатяване до безплодие?
Обобщените сравнения не показват по-високи шансове за безплодие. Отношението на шансовете е 0,98, тоест няма ясна разлика спрямо жени без такава практика. Инфекциите и болката при контакт са по-чести и се лекуват отделно, без да се обявява предварително, че бременност е невъзможна.
Връща ли операция отстранената тъкан?
Не. Деинфибулацията отваря белега при тип 3 и не поставя на мястото му махнатата тъкан. Тя може да улесни уринирането, прегледа, половия контакт и раждането. NHS предпочита това преди бременност или до двадесетата седмица, а СЗО приема и момента преди раждането, и момента по време на него.
Какво да кажете на акушера, ако очаквате дете?
Кажете още при първия преглед, ако знаете, че имате тип 3 или стеснен вход. Така отварянето на белега се насрочва отрано, а повторното зашиване се отказва изрично. По-продължителното раждане, кръвотечението след него и по-високият риск за новороденото са причината разговорът да не чака контракциите.
Засяга ли това жени, които живеят в Европа?
Да. Миграцията е увеличила броя на момичетата и жените в Европа, които вече са засегнати или могат да бъдат изложени на риск. Оценката над 230 милиона се отнася до 31 държави с данни, не до населението на България. Личната грижа започва от прегледа, а не от това дали държавата ви е в тази група.
Заключение
Гениталното осакатяване няма лечебна цел при нито един от четирите типа. Над 230 милиона момичета и жени живеят с последиците, над 4 милиона момичета годишно са изложени на риск, а една четвърт от случаите към 2020 г. вече са минали през ръцете на здравни работници, без това да махне вредата. Кървенето, инфекциите на пикочните пътища, болката при контакт, по-трудното раждане и по-честите тревожност, депресия и посттравматичен стрес са описани с конкретни сравнения от 2025 г. Безплодието не е сред потвърдените типични резултати.
Насоката от 28 април 2025 г. измества рамката от 2016 г. към превенция и към грижа, която включва отваряне на белега при тип 3 без повторно зашиване и психична помощ по mhGAP, а не само когнитивно-поведенческа терапия. В Обединеното кралство NHS държи отварянето да е преди бременност или до двадесетата седмица. У нас срокът и мястото се решават с акушер-гинеколог, който е видял отвора.
Ако кървенето е силно, урината спре или човекът загуби съзнание, обадете се на 112. В останалите случаи запишете час и кажете три неща. Кой тип познавате, дали планирате бременност и дали имате болка, повтарящи се инфекции или натрапчиви спомени. От тези отговори зависи дали следващата стъпка е деинфибулация, лечение на инфекция, или насочване за психична помощ.
Източници
- Female genital mutilation. World Health Organization, 31 януари 2025 г.
- WHO guideline on the prevention of female genital mutilation and clinical management of complications. World Health Organization, 28 април 2025 г.
- WHO issues new recommendations to end the rise in “medicalized” female genital mutilation and support survivors. World Health Organization, 28 април 2025 г.
- Pallitto C, Ruiz-Vallejo F, Mochache V et al.: Exploring the health complications of female genital mutilation through a systematic review and meta-analysis. BMC Public Health, 14 април 2025 г.
- Pekarsky AR: Female Genital Mutilation. Merck Manual Consumer Version, ноември 2025 г.
- Female genital mutilation (FGM). National Health Service, актуализация 2025 г.
