
Колагенозният колит е форма на микроскопски колит, при която дебелото черво често изглежда нормално на колоноскопия, а диагнозата се вижда само под микроскоп. Под повърхностния епител има колагенова лента от поне 10 микрометра (μm) заедно с възпаление, а водещият симптом е хронична водниста диария без кръв.
При такава диария и почти нормална лигавица микроскопският колит се открива в около 13% от подходящите биопсични серии, а колагенозната форма в около 5%, затова оглед без взети проби може да я пропусне. Документът на Обединената европейска гастроентерология (UEG) и Европейската група за микроскопски колит (EMCG) от 2021 г. приема, че болестта не повишава риска от рак на дебелото черво и не изисква отделна програма за наблюдение.
Обобщената честота на новите случаи в западни популации е 4,9 на 100 000 човекогодини, а разпространението е около 50 на 100 000 души. При изразени оплаквания първа линия е перорален будезонид 9 mg дневно за 6 до 8 седмици. В систематичния преглед на Cochrane от 2017 г. клиничен отговор има при 81% от лекуваните с тази доза срещу 17% при плацебо.
Какво е колагенозен колит
Колагенозният колит е хронично възпаление на лигавицата на дебелото черво с една разпознаваема находка под микроскоп. Лентата от колаген под епитела е дебела 10 μm или повече и в собствената пластинка на лигавицата има възпалителен инфилтрат. В българските текстове същото състояние се среща и като колагенен колит.
Микроскопският колит обхваща три хистологични картини, не една болест с две имена. При лимфоцитния колит лимфоцитите в повърхностния епител са 20 или повече на 100 клетки, а колагеновата лента остава под 10 μm. Непълният колагенозен вариант има лента над 5 и под 10 μm, а непълният лимфоцитен има между 10 и 20 лимфоцита на 100 клетки и нормална лента. И при двата непълни варианта възпалението в лигавицата е по-леко. Критериите важат за оцветяване с хематоксилин и еозин, както са записани в европейските насоки от 2021 г..
| Подтип | Какво трябва да види патологът |
|---|---|
| Колагенозен колит | Лента 10 μm или повече и възпаление в собствената пластинка |
| Лимфоцитен колит | 20 или повече лимфоцита на 100 епителни клетки и лента под 10 μm |
| Непълен колагенозен | Лента над 5 и под 10 μm с леко възпаление в лигавицата |
| Непълен лимфоцитен | Над 10 и под 20 лимфоцита на 100 клетки при нормална лента |
Дебелото черво поема течното съдържимо от тънкото черво и оформя изпражнението. При този колит огледът с камера често не показва язвите и кървенето, познати от улцерозния колит и болестта на Крон. Националният институт по диабет, храносмилателни и бъбречни болести на САЩ (NIDDK) описва микроскопския колит като възпалителна болест на червата, при която имунната реакция възпалява вътрешната обвивка. Механизмът обаче не е изяснен до една причина. Насоките от 2021 г. го обобщават като съчетание от фактори в чревния просвет, нарушена имунна регулация и наследствена предразположеност.
Колагенът тук е белтък в лигавицата, не болест на ставите или кожата. Двете форми споделят диарията и до голяма степен лечението, но не са два етапа на една находка. Патологът трябва да напише кой подтип вижда.

Колко често се среща и кого засяга
Новите случаи на колагенозен колит по сборните данни в насоките от 2021 г. са 4,9 на 100 000 човекогодини, с граници от 4,2 до 5,7. За целия микроскопски колит оценката е 11,4 на 100 000 човекогодини, а за лимфоцитния вариант 5,0. Това са сборни данни от Европа и Северна Америка, не статистика за България. В няколко региона честотата първо е растяла, после е достигнала плато.
Разпространението, тоест колко хора живеят с вече поставена диагноза, е отделно число. За колагенозната форма обобщената оценка е 50,1 на 100 000 души. За целия микроскопски колит пет популационни проучвания дават от 47,5 до 219 на 100 000, а сборната оценка е около 119 на 100 000.
Жените боледуват по-често. В сборния анализ към същите насоки отношението на шансовете при жени спрямо мъже е 3,24 (от 3,03 до 3,47). Клиника Кливланд описва същата посока като около три жени на един мъж. Медианата на възрастта при диагноза е 64,9 години. До една четвърт от диагностицираните са преди 45-годишна възраст, а отделни случаи са описани и при деца. Над 65 години шансът за микроскопски колит в цитирано в насоките проучване е 5,25 пъти по-висок.
Сред хората с хронична или на пристъпи водниста диария и почти нормално черво сборната честота на микроскопски колит е 12,8% (от 9,9% до 15,9%). Колагенозната форма е около 5%, лимфоцитната около 8%. Проучванията са разнородни, затова процентът е ориентир. Ако оплакванията звучат като функционална диария, а лигавицата изглежда здрава, биопсиите все още могат да променят диагнозата. Насоките от 2021 г. искат микроскопският колит да се изключва при такава картина, особено ако има рискови фактори или лечението за раздразнено черво не помага. Фамилна анамнеза и алкохол са в списъка на Клиника Майо, без отделна цифра за алкохола. Пол и възраст не поставят диагнозата сами.
Какви са симптомите
Водещият симптом е хронична водниста диария без кръв. В проучванията, събрани в насоките от 2021 г., такава диария съобщават между 84% и 100% от хората. В около една трета от случаите началото е остро, а в европейски регистър при 43% оплакванията траят шест месеца преди диагнозата. Кръв в изпражненията не е част от типичната картина и насочва към друга причина.
Честотата на изхожданията варира. NIDDK посочва, че много хора имат от 4 до 9 изхождания дневно, а някои повече от 10. В голямо датско описание на 539 души средният брой е 6–7 на ден. Към диарията често се добавят внезапен позив при 55%, нощни изхождания при 35,3% и неволно изпускане на изпражнения при 26,3%. Коремната болка, подуването и отслабването се срещат по-непостоянно.
Началото може да е внезапно или постепенно. След това ходът е неравен. NIDDK описва ремисия, период с по-малко оплаквания или без тях, и рецидив, когато диарията се върне. Обзор от април 2024 г. на лекари от Клиника Кливланд обобщава, че при повечето хора болестта е хронична или с повторни вълни, макар прогнозите за трайна ремисия да се разминават между проучванията. Тихият период не доказва, че причината е изчезнала.
Честата диария изтощава и пречи на работата и на излизанията. Клиника Майо изброява и признаци на обезводняване. Тъмнее урината, уринирането намалява, появяват се силна жажда или сухота в устата, отпадналост, замайване или припадък. При част от хората Клиника Кливланд описва и болки в ставите, кожни обриви или рани и силна умора. Те не са нужни за диагнозата и не заменят хистологията.
Ремисия в клиничните изпитвания се мери по критериите на Hjortswang, защото отделен утвърден въпросник за активност няма. За една седмица средно има под три изхождания дневно и средно под едно воднисто изхождане дневно. Това е работен праг за проучвания и за разговор с лекаря, не домашна самооценка, която отменя прегледа.
Каква е връзката с лекарства и тютюн
Една единствена причина не е доказана. Пушенето е най-устойчивата връзка от начина на живот. В метаанализа, цитиран от насоките от 2021 г., текущите пушачи имат около три пъти по-висок шанс за микроскопски колит спрямо никога непушили (отношение на шансовете 2,99). За колагенозната форма връзката е по-силна, с отношение 5,5 и интервал от 3,4 до 8,9. Бившите пушачи също остават с по-висок шанс, около 1,6 пъти. В две проучвания настоящите пушачи развиват болестта повече от десетилетие по-рано.
Спирането на цигарите е разумно за здравето, но насоките от 2021 г. казват, че няма достатъчно данни дали отказът променя хода на вече възникналия колит. Повечето серии не показват разлика в отговора към лечението, спонтанните затихвания и нуждата от поддържаща терапия според това дали човекът пуши. Отказът от цигари не замества курса с будезонид.
Лекарствата се свързват с по-висок шанс, без това да доказва, че те създават болестта. Насоките от 2021 г. посочват инхибитори на протонната помпа, нестероидни противовъзпалителни средства и селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (СИОЗС). В техния сбор отношенията на шансовете са около 2,95, 2,40 и 2,98. При непрекъснат прием на инхибитор на киселинността в продължение на 4 до 12 месеца едно проучване дава отношение 4,69.
Метаанализът на Zhang, Xu и Chen от 6 септември 2022 г. слага уговорка върху 12 проучвания случай-контрола. Нестероидните противовъзпалителни остават свързани и когато контролите са хора с диария или след колоноскопия, с отношение 2,55. При инхибиторите на протонната помпа и при СИОЗС връзката се вижда спрямо здрави контроли, но не се потвърждава спрямо хора, които вече имат диария. Отношението пада до 1,66 и до 1,02, а границите включват липса на разлика. Ацетилсалициловата киселина остава свързана, с отношение 2,84. Статините нямат ясна връзка, с отношение 1,12. Бета-блокерите също не минават прага на яснотата.
Лансопразол изпъква в същото обобщение с отношение 9,57, но проучванията се разминават силно и числото не показва риска за отделния човек. При отделни хора диарията и хистологията са се нормализирали след спиране на омепразол, лансопразол или езомепразол. В десет описани случая смяната с друг инхибитор не е върнала диарията, което говори против еднакъв ефект на всички представители.
Ако воднистите изхождания са започнали след ново лекарство, насоките предлагат лекарят да обмисли спиране. Препоръката е слаба. Не спирайте сами предписан инхибитор, антидепресант или сърдечно лекарство. Обзор от 2024 г. добавя и инхибиторите на имунните контролни точки към прегледа при нововъзникнала диария. NIDDK все още изброява статини, бета-блокери и хормонални препарати сред изследваните фактори, а метаанализът от 2022 г. не потвърждава ясна връзка за статините. Решението остава при лекаря, който вижда защо лекарството е започнато.
Как се поставя диагнозата
Диагнозата се поставя с илеоколоноскопия и биопсии поне от дясното и от лявото дебело черво. Препоръката в насоките от 2021 г. е силна. Сигмоидоскопията, която оглежда само последната част, може да не стигне, защото промените не са равномерни по цялото черво. Пробите от дясната половина са нужни, не по желание.
Лигавицата често изглежда нормална. Ендоскопският оглед все по-често хваща неспецифични промени като зачервяване или оток, но те не доказват и не отхвърлят колита. Обзорът от 2024 г. добавя, че компютърната томография и другите образни изследвания също обикновено са нормални, ако няма микроскопска оценка. Рентгенът и скенерът не виждат колагеновата лента. Кръвните маркери на възпаление, С-реактивният белтък и утаяването на еритроцитите, при повечето хора с тази болест не са повишени. Нормален резултат не успокоява достатъчно, за да се отмени колоноскопията.
Патологът мери лентата върху срезове с хематоксилин и еозин. При колагенозната форма тя е 10 μm или повече, често с неравен долен ръб. В нея може да има вплетени капиляри и възпалителни клетки, а повърхностният епител може да е увреден. Броят на клетките в здрава лигавица е по-висок в дясното черво, а нормалната колагенова лента може да е по-дебела в сигмата и ректума. Затова патолозите в европейския документ клонят към отделно надписани контейнери за дясна и лява половина, макар твърдо доказателство за тази подредба да няма. Граничен случай се чете по-сигурно, когато се знае откъде е пробата.
Фекалният калпротектин не служи нито да се изключи болестта, нито да се следи активността ѝ. Малки проучвания показват леко по-високи стойности и голямо застъпване със здрави хора и с раздразнено черво. Нормален калпротектин при водниста диария не затваря въпроса.
Повторна колоноскопия само за да се види дали лентата е изтъняла не е рутинна стъпка. Американската гастроентерологична асоциация (AGA) пише, че хистологичният отговор обикновено не се проверява с нова ендоскопия. Връзката между оплакванията и микроскопската картина е слаба. Ако след будезонид диарията остане, а новите биопсии са нормални, се мисли за съпътстващо раздразнено черво или за цьолиакия.
Какво друго се изключва
Преди етикетът „колагенозен колит“ се проверяват други причини за хронична диария. Клиника Майо започва с преглед, анамнеза за пътуване, антибиотици и контакт с болни, после кръв и изпражнения за бактерии и паразити и за нарушена функция на храносмилателните органи. Кървавата диария, високата температура и острото начало след храна или пътуване водят първо към инфекция или към класическа възпалителна болест на червата, не към микроскопска находка.
Скрининг за цьолиакия се препоръчва на всеки човек с микроскопски колит. Препоръката в насоките от 2021 г. е силна, с високо ниво на доказателства. NIDDK отбелязва, че цьолиакия, ревматоиден артрит и диабет тип 1 се срещат по-често при хора с тази диария. Клиника Майо добавя към свързаните автоимунни болести и болестта на Крон. Това е съжителство, не доказателство, че едната болест създава другата. Отрицателен резултат за цьолиакия не отменя биопсиите от дебелото черво, а положителен променя диетата отделно от будезонида.
Жлъчните киселини се изследват не при всеки, а когато будезонидът не помогне. Насоките от 2021 г. не включват теста в рутинния панел и предлагат да се обмисли при липса на отговор. Ако наистина има диария от жлъчни киселини, същите насоки предлагат свързващи смоли, с много слаби доказателства. Майо и NIDDK описват нарушената резорбция на жлъчни киселини като възможен съучастник. Излишните киселини в дебелото черво дразнят лигавицата и задържат вода в просвета. Това обяснява защо при някои хора диарията не се покрива само с колагеновата лента.
Образните изследвания идват при съмнение за друга болест, не като тест за колагеновата лента. Ако оплакванията приличат на раздразнено черво, но човекът е по-възрастен, пуши или има нощна диария, европейският документ посочва, че микроскопският колит се изключва с биопсии.

Как се лекува с будезонид
При изразени оплаквания първото лекарство с доказан ефект е перорален будезонид. UEG и EMCG препоръчват силно тази стъпка за колагенозен колит. Систематичният преглед на Cochrane от 2017 г. събира три проучвания с 9 mg дневно за 6 до 8 седмици. След изключване на едно проучване с необичайно висок отговор към плацебо клиничен отговор има при 38 от 47 души на будезонид (81%) срещу 8 от 47 на плацебо (17%). Хистологичен отговор има при 72% срещу 17%. Качеството на доказателствата е ниско заради малките групи, но посоката е еднаква във включените опити.
Будезонидът е кортикостероид, който се разгражда до голяма степен при първото минаване през черния дроб, затова в кръвта остава по-малка част, отколкото при преднизолон. Това не го прави безвреден при дълъг прием. В същия преглед сериозните нежелани събития не са по-чести от плацебо. Съобщавани са гадене, повръщане, коремна болка, главоболие, изпотяване и болка във врата. Насоките от 2021 г. също не намират повишен риск от сериозни нежелани събития. Рискът от остеопорозни фрактури не изглежда увеличен, но продължителната употреба може да намали костната плътност. Ако се стигне до месеци на поддържаща доза, AGA съветва да се обсъди профилактика и изследване за остеопороза.
Курсът в обзора от 2024 г. е 9 mg дневно в продължение на 8 седмици. Ако оплакванията спрат, лекарството се спира. AGA отбелязва, че до една трета от хората остават добре след индукцията и не се нуждаят от поддържащо лечение. Когато симптомите останат или се върнат, се търси най-ниската работеща доза, обикновено 6 mg дневно или по-малко, за 6 до 12 месеца. В прегледа на Cochrane ремисия се задържа при 57 от 84 души на будезонид (68%) срещу 18 от 88 на плацебо (20%). Редуване на 3 mg и 6 mg в продължение на 12 месеца е дало сходен клиничен резултат в отделен опит.
Хората на 9 mg постигат ремисия по-често от нелекуваните, средно за 7 до 13 дни, с относителен риск 2,52 според AGA. Бързият ефект не означава курсът да спре на първата спокойна сутрин. Кой препарат се изписва в България, решава гастроентерологът. Насоките говорят за перорален будезонид в тези дози, без да избират опаковка. Целта е по-малко изхождания и по-поносим ден, не обещание за излекуване. Повторна биопсия, за да се докаже успехът, не е нужна, ако оплакванията са влезли в договорените граници.
Какво остава, ако будезонидът не стига
Ако оплакванията са леки, експертното мнение в насоките от 2021 г. допуска лоперамид, макар рандомизирани доказателства да липсват. В ретроспективни серии субективен ефект е описан при 46 от 77 души с микроскопски колит в датската кохорта, а пълно или почти пълно облекчение в по-малки серии е между 18% и 57%. Клиника Майо посочва лоперамида и бисмутовия субсалицилат за леки оплаквания и отбелязва, че антидиарийните средства често се вземат вечер заради нощната диария. Това е симптомна помощ, не лечение на възпалението.
Месалазинът не е равностойна първа линия. В прегледа на Cochrane 3 g дневно дават клиничен отговор при 11 от 25 души (44%) срещу 22 от 37 на плацебо (59%). Срещу будезонид отговорът е 80% срещу 44%. Насоките от 2021 г. препоръчват силно да не се използва месалазин за индукция. Насоките на AGA от 2015 г. също поставят будезонида отпред, но ако той е невъзможен, допускат месаламин, бисмут или преднизолон. Европейският документ е по-нов и е против преднизолон и другите системни кортикостероиди. Опитът с преднизолон при само 11 души не стига за стандартен курс.
Бисмутът стои в същия спор. Европейските насоки нямат достатъчно данни, за да го препоръчат, а AGA го допуска само когато будезонидът не е възможен. Пробиотиците и екстрактът от Boswellia serrata не се препоръчват от AGA. Антибиотиците нямат контролирани опити, затова старите серии с неясен „отговор“ не са схема на лечение.
Ако будезонидът наистина не помогне, първо се препрочита диагнозата. Пушене, продължен прием на нестероидни противовъзпалителни, пропусната цьолиакия и диария от жлъчни киселини се проверяват отново. Холестираминът и сродните смоли имат място при доказана жлъчнокисела диария, не като автоматична добавка към месалазин. AGA е против комбинацията холестирамин плюс месаламин спрямо месалазин сам за индукция.
За подбрани хора, при които будезонидът се е провалил, насоките от 2021 г. препоръчват тиопурини (азатиоприн или меркаптопурин), анти-TNF лекарства (инфликсимаб или адалимумаб) или ведолизумаб и са против метотрексат. Доказателствата са серии, не големи опити. В серия от 18 души, лекувани с анти-TNF, девет са в ремисия на 12-ата седмица. При ведолизумаб ремисия има петима от 11 души, които вече нямат ефект и от анти-TNF. Числата са малки.
Операция се обсъжда последна, ако лекарственото лечение се провали. Препоръката е слаба. Клиника Майо я описва като много рядко отстраняване на цялото или на част от дебелото черво. В серия от 1995 г. при девет жени, нито една от които не е получавала будезонид, диарията спира след стома, но се връща, ако пасажът се възстанови. Това не е стъпка преди курса с 9 mg.
Хранене и течности при диария
Храната не премахва колагеновата лента и не замества будезонида. Тя може да намали дразненето, докато лекарството подейства, и да предпази от обезводняване. Клиника Майо съветва при активна диария да се пие вода или вода с електролити, бульон или разреден сок без пулп. Подсладените напитки, кофеинът и алкохолът влошават воднистите изхождания при много хора.
За кратък период се ограничават храните с много груби фибри. Цели зърна, ядки, боб, броколи, зеле и брюкселско зеле често ускоряват изхожданията, докато лигавицата е раздразнена. Меки храни като банани, пъпеш, ориз и ябълково пюре се понасят по-лесно. Зеленчуците се ядат добре сварени. Когато изхожданията се успокоят, фибрите се връщат бавно. Мазното, пърженото и пикантното се махат, ако влошават оплакванията. Няколко малки хранения вместо три големи понякога намаляват пристъпите.
Млякото и млечните продукти се ограничават, ако има непоносимост към лактоза, не по автоматично правило за всеки с тази диагноза. Глутенът се изключва, когато скринингът покаже цьолиакия и лекарят потвърди, че диетата е нужна. Обща забрана на глутена за всички с колагенозен колит няма в европейските насоки. Сладкишите и изкуствените подсладители са в списъка на Клиника Кливланд като чести дразнители, отново индивидуално, не като универсална диета.
Кожата около ануса страда от честите изхождания. Клиника Майо предлага измиване с вода, подсушаване чрез потупване и бариерен крем върху суха кожа. При неволно изпускане помагат превръзка и предварително познати тоалетни. Диетолог може да подреди храненията, ако вече има отслабване, но списъкът с храни се сверява с гастроентеролога.
Кога да потърсите лекар при колагенозен колит
Водниста диария, която трае повече от няколко дни, е повод за час при личния лекар. Клиника Майо дава точно този праг, защото причините са много и само част от тях са микроскопски колит. Кръв, нощни изхождания, внезапен позив, отслабване и повече от десет воднисти изхождания на ден не се чакат с месеци. В европейския регистър при 43% диагнозата идва чак след шест месеца симптоми. По-ранната биопсия спестява този прозорец.
Тежкото обезводняване не се лекува с чакане за планов кабинет. Припадък, силно замайване, невъзможност да се задържат течности, почти спряла урина и неутолима жажда са спешни. В България единният номер е 112. По-леките признаци, тъмна урина и по-рядко уриниране, също искат преглед в същия ден, ако течностите през устата не ги поправят.
| Какво се случва | Какво да направите |
|---|---|
| Водниста диария повече от няколко дни | Запишете час при личния лекар |
| Кръв в изпражненията | Потърсете преглед, защото това не е типичната картина |
| Над десет воднисти изхождания, отслабване или диария нощем | Поискайте насочване за колоноскопия с биопсии от дясно и ляво |
| Припадък, почти спряла урина или неутолима жажда | Обадете се на 112 |
Ракът на дебелото черво не е добавеният риск при тази диагноза. Насоките от 2021 г. заключават, че микроскопският колит не повишава риска от колоректален рак или от аденоми и не препоръчват специална наблюдаваща колоноскопия. В метаанализа на пет проучвания отношението за рак е 0,65 (от 0,33 до 1,28), тоест нито по-нисък, нито по-висок риск е доказан. За аденомите отношението е 0,49 (от 0,30 до 0,81). Клиника Майо казва същото за читателя. Обичайният скрининг за възрастта остава. Отпадат само по-гъстите контролни колоноскопии заради самия колит.
На визитата носете конкретни неща, не общ разказ.
- Запишете откога е диарията и колко пъти на ден ходите по нужда.
- Отбележете нощни изхождания, кръв, отслабване и дали има пристъпи и тихи седмици.
- Носете списък на всички лекарства с дози, включително обезболяващи и препарати за стомаха.
- Кажете дали пушите и дали имате цьолиакия, диабет или болест на щитовидната жлеза.
Въпросът към гастроентеролога е пряк. Ако лигавицата изглежда нормална, взети ли са биопсии от дясната и от лявата половина и в отделни контейнери. Без този ред колагенозният колит остава невидим, колкото и съвременен да е апаратът.
Често задавани въпроси
Опасен ли е колагенозният колит?
Не повишава риска от рак на дебелото черво и не налага по-чести контролни колоноскопии заради самия колит. Воднистата диария обаче може да доведе до обезводняване, отслабване и сериозно нарушен ежедневен живот. При тежки признаци на обезводняване се търси спешна помощ, а при диария над няколко дни се започва с преглед.
Минава ли диарията без лечение?
Ходът обикновено е хроничен или с връщане на оплакванията, макар да има по-тихи периоди. След успешен осемседмичен курс с будезонид до една трета от хората остават добре без поддържащо лекарство. Останалите често рецидивират и тогава се търси най-ниската работеща доза, а не се чака диарията да стане постоянна.
Трябва ли да спра ибупрофена или омепразола?
Не ги спирайте сами, защото може да са предписани по друга важна причина. Ако диарията е започнала след ново лекарство, насоките от 2021 г. предлагат лекарят да обмисли спиране или смяна. Връзката е по-устойчива за нестероидните противовъзпалителни, отколкото за всеки инхибитор на протонната помпа.
Помага ли храна без глутен?
Безглутенова диета има смисъл, ако изследванията покажат цьолиакия, а не като общо правило за всеки с тази диагноза. На всеки човек с микроскопски колит се препоръчва скрининг за цьолиакия. Докато диарията е силна, по-полезно е да ограничите кофеина, алкохола, мазните храни и за кратко грубите фибри.
Колагенозен и лимфоцитен колит едно и също ли са?
Не са една находка с две имена. И двете дават водниста диария без кръв, но колагенозният колит има лента от поне 10 μm, а лимфоцитният има много лимфоцити без такава лента. Будезонидът е първа линия и при двата, а доказателствата за поддържаща доза са по-силни при колагенозната форма.
Кога се стига до операция?
Много рядко и само ако лекарствата, включително будезонидът и следващите линии, не помогнат. Европейските насоки допускат операция като последна възможност при подбрани хора, с много слаби доказателства. В стари описания диарията се връща, ако чревният пасаж се възстанови.

Заключение
Колагенозният колит се доказва с биопсия, не с вида на лигавицата и не с нормален скенер. В западни популации новите случаи са около 4,9 на 100 000 човекогодини, жените и хората около 65 години са засегнати по-често, а воднистата диария без кръв често включва нощни изхождания и внезапен позив. Отделен скрининг за рак заради тази болест не се препоръчва.
Пероралният будезонид в доза 9 mg в продължение на шест до осем седмици е лекарството с най-ясен ефект. Около четирима от петима в събраните опити получават клиничен отговор, до една трета остават добре след спиране, а при рецидив се търси най-ниската поддържаща доза. Месалазинът не е равностоен заместител в европейските насоки от 2021 г. Пушенето и част от лекарствата са свързани с по-висок шанс, но предписан препарат се спира с лекаря.
Ако воднистата диария без кръв трае повече от няколко дни, започнете с личния лекар и поискайте да се обсъди колоноскопия с биопсии от дясната и лявата половина дори лигавицата да изглежда здрава. Носете списъка с лекарства и попитайте за изследване за цьолиакия. При вече поставена диагноза и върнали се изхождания въпросът към гастроентеролога е за най-ниската доза будезонид и за костната плътност, ако приемът ще продължи с месеци.
Източници
- Miehlke S, Guagnozzi D, Zabana Y et al.: European guidelines on microscopic colitis: United European Gastroenterology and European Microscopic Colitis Group statements and recommendations. United European Gastroenterology Journal, 22 февруари 2021 г.
- Nguyen GC, Smalley WE, Vege SS et al.: Medical management of microscopic colitis. American Gastroenterological Association, 13 ноември 2015 г.
- Kafil TS, Nguyen TM, Patton PH et al.: Interventions for treating collagenous colitis. Cochrane Database of Systematic Reviews, 11 ноември 2017 г.
- Zhang SW, Xu RH, Chen D: Drug Exposure and Risk of Microscopic Colitis: A Systematic Review and Meta-Analysis. Digestive Diseases, 6 септември 2022 г.
- Microscopic colitis – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 9 септември 2026 г.
- Microscopic colitis – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 9 септември 2026 г.
- Collagenous Colitis: Symptoms, Causes & Treatment. Cleveland Clinic, 5 юни 2025 г.
- Symptoms & Causes of Microscopic Colitis. National Institute of Diabetes and Digestive and Kidney Diseases, актуализация април 2021 г.
- Westbrook KE, Garber A: Microscopic colitis: What is it, and what are the treatment options?. Cleveland Clinic Journal of Medicine, 1 април 2024 г.
