
Високият тестостерон при жените почти винаги има конкретна причина, а не е отделна болест на „мъжкия“ хормон. Най-често яйчниците произвеждат повече андрогени в рамките на синдрома на поликистозните яйчници, а по-рядко стоят некласическа вродена надбъбречна хиперплазия, тумор, болест на Кушинг или външен прием на хормон.
Андрогенен излишък се среща при до 10% от жените в репродуктивна възраст, но тежка и бърза вирилизация почти не се вижда при обичайното протичане на синдрома. Темпът на промяната, а не един косъм на брадичката, отделя бавния яйчников проблем от състояние, което иска спешна образност.
Международното ръководство от 2023 г. оценява честотата на синдрома на 10 до 13% при критериите от Ротердам. Праг за спешно търсене на тумор е общ тестостерон над 5 nmol/L, тоест около 144 ng/dL. Ефектът от комбинирания контрацептив върху окосмяването се съди след поне шест месеца, а кръв за андрогени се взема най-рано три месеца след спиране на хапчето.
Откъде идва тестостеронът при жената
По-голямата част от тестостерона в кръвта на жената се образува в яйчниците под влияние на лутеинизиращия хормон. Надбъбречните жлези отделят главно предшественици, сред които дехидроепиандростерон и неговият сулфат, и само малко количество активен тестостерон. Затова високият дехидроепиандростерон сулфат насочва към надбъбрек, а изолирано висок тестостерон по-често към яйчник.
Повечето от хормона в кръвта е свързан с глобулина, свързващ половите хормони (SHBG). Свободната част е тази, която стига до кожата, космения фоликул и мастната тъкан. Инсулинът може да усили производството в тека клетките и да намали този белтък, така че свободната фракция расте, дори когато общият тестостерон е само леко над границата.
В мастната тъкан част от надбъбречните предшественици се превръщат в по-силен андроген. Ръководството от 2025 г. описва и втора, 11-кислородна верига, която дава съществен дял от андрогенната активност при поликистозния синдром и при вродената надбъбречна хиперплазия. Обикновеният тест за тестостерон не я измерва, а нивата ѝ почти не падат с възрастта.
Стероидните концентрации обикновено са най-високи сутрин, между 8 и 10 часа, и референтните граници са изведени от проби на гладно в ранна фоликуларна фаза. По-старата представа, че тестостеронът при жената се люлее силно през цикъла, не се потвърждава, когато измерването е с масспектрометрия. Андростендионът обаче е по-висок в лутеалната фаза, затова денят на цикъла пак има значение за панела, а не само часът на венепункцията.

Какви признаци дава високият тестостерон
Първите разпознаваеми признаци са хирзутизъм, упорито акне и по-рядък цикъл, а не загуба на желание или затлъстяване като пряка последица от хормона. Хирзутизмът означава терминални, твърди и тъмни косми в места, типични за мъжки растеж. Акнето може да е упорито в пубертета или да се появи отново в зряла възраст.
Цикъл, по-дълъг от 35 дни, или по-малко от осем менструации годишно се брои за олигоменорея и е основен белег на нарушена овулация. При тежък и продължителен излишък се добавя вирилизация. Тя включва загрубял глас, по-голяма мускулна маса, по-малки гърди, уголемен клитор и бързо оредяване на косата на главата. Такава картина е изключително необичайна за обикновения поликистозен синдром и е повод за спешна оценка, а не за пореден козметичен курс.
Космените и кожните промени, които лекарят търси, са конкретни.
- Терминални косми по брадата, гърдите, корема или гърба определят хирзутизма.
- Акне, което не се повлиява, или тежко акне след менопауза иска хормонален тест.
- Цикъл над 35 дни или под осем менструации годишно сочи нарушена овулация.
- Оредяване на косата отпред, със запазена предна линия, може да е андрогенно.
- Загрубял глас, уголемен клитор и ръст на хематокрита сочат вирилизация.
Акнето само по себе си не доказва висок тестостерон. То засяга 45 до 85% от хората между 18 и 25 години, а повишени андрогени се намират при над половината от жените с акне. Затова значение имат упоритостта, другите признаци и възрастта, а не един пъпкав месец. След менопауза тежкото акне е необичайно и иска бърза проверка на андрогените.
Сексуалното самочувствие страда по-често от окосмяването, настроението, тревогата за фертилитета и самите лекарства, отколкото от проста формула „високият тестостерон гаси либидото“. Ръководството от 2023 г. нарежда скрининг за депресия при всички възрастни и подрастващи със синдрома и скрининг за тревожност при възрастните, още при поставяне на диагнозата. Повторният скрининг зависи от оплакванията и от житейските събития, включително периода около бременност.
Защо СПКЯ е най-честата причина
Синдромът на поликистозните яйчници е най-честата причина за андрогенен излишък и засяга 10 до 13% от жените в репродуктивна възраст по света. Клиничният обзор на Cleveland Clinic от 2025 г. посочва, че около 80 до 90% от жените с хиперандрогенизъм имат именно този синдром. В материалите на Ендокринното дружество от 2022 г. андрогенен излишък е описан при 60 до 80% от засегнатите, а ръководството от 2025 г. допълва, че до 20% нямат видим андрогенен белег. Затова високият тестостерон не е задължителен за диагнозата.
Диагнозата при възрастни изисква два от три белега. Те са клиничен или лабораторен хиперандрогенизъм, овулаторно нарушение и поликистозна морфология на яйчника или повишен антимюлеров хормон. Когато нередовният цикъл и хиперандрогенизмът вече са налице, ехография не е нужна за името на диагнозата. Праг за поликистозна морфология при възрастни е 20 или повече фоликула с размер 2 до 9 mm в поне един яйчник. Антимюлеровият хормон може да замести ехографията само при възрастни, не при момичета.
При подрастващи са нужни и хиперандрогенизъм, и овулаторно нарушение. Ехографията и антимюлеровият хормон не се използват, за да се постави диагнозата в тази възраст. Ако белезите не стигат, се отбелязва повишен риск и се преоценява най-късно осем години след първата менструация. Андрогените при повечето момичета влизат във възрастния диапазон между 12 и 15 години, затова едно ранно измерване не се чете като при зряла жена.
Клетките на теката във фоликула произвеждат повече андроген от обичайното, а инсулинът усилва този отговор. Наднорменото тегло снижава SHBG, но синдромът се среща и при нормално тегло, а точната първопричина остава смес от наследственост и условия на растеж, не една храна или един ген.
Усложненията излизат извън кожата и цикъла. Най-точният тест за кръвната захар, независимо от килограмите, е глюкозотолерантният тест със 75 g глюкоза. Ако той е невъзможен, се ползват глюкоза на гладно или гликиран хемоглобин, с по-слаба точност. При план за бременност тестът се предлага предварително, а ако липсва, на първата женска консултация и отново между 24-ата и 28-ата гестационна седмица. Рискът от ендометриална хиперплазия и от рак на ендометриума е по-висок, но абсолютният шанс за рак остава нисък и рутинен скрининг не се препоръчва. Обструктивната сънна апнея е по-честа независимо от теглото. В сравнение, обобщено в ръководството от 2025 г., изходният риск от мастна болест на черния дроб бил почти троен, а при слаби жени почти двоен.
Как некласическата надбъбречна хиперплазия се бърка със СПКЯ
Некласическата вродена надбъбречна хиперплазия обяснява 1 до 10% от жените с андрогенен излишък, като делът зависи от етническия произход, а не от една световна цифра. Около 95% от вродената хиперплазия се дължи на дефицит на 21-хидроксилаза. Класическата форма се проявява още при новороденото, с вирилизация на момиче или със солева криза, и при около 75% от случаите има и недостиг на алдостерон. Некласическата форма излиза в училищна възраст, в пубертета или при опит за бременност и може да бъде почти безсимптомна.
Клинично некласическата форма често не се отличава от поликистозния синдром. В текста от 2024 г. хирзутизмът е налице при 60 до 80% от тези жени, нарушен цикъл при около 56%, а хронична ановулация при 30 до 50%. Ръководството от 2025 г. добавя, че олигоменореята е по-рядка, отколкото при поликистозния синдром, около 17 до 30% срещу около 80%. На ехография поликистозен вид на яйчника има при 30 до 40% от жените с некласическа хиперплазия, затова снимката сама не разделя двете състояния.
Разделителният тест е сутрешният 17-хидроксипрогестерон в ранна фоликуларна фаза. Стойност над 5 nmol/L е повод за стимулация с адренокортикотропен хормон. Стимулирана стойност над 30 nmol/L потвърждава диагнозата. Базов резултат под 2 ng/mL, тоест под около 6 nmol/L, в текста от 2024 г. се приема за изключване на некласическата форма, а междинните стойности пак отиват на стимулационен тест. Пробата не се тълкува на фона на комбиниран контрацептив.
При жени с андрогенен излишък, които не търсят бременност, първият избор за кожата и за цикъла е комбиниран контрацептив, с или без антиандроген, а не глюкокортикоид. Глюкокортикоид се обсъжда, когато обичайното лечение на хирзутизма не се понася или не стига, или когато кортизолът след стимулация е под 18 µg/dL, около 497 nmol/L. Точната схема я определя ендокринологът. В текста от 2024 г. за възрастни жени са посочени хидрокортизон от 15 до 25 mg дневно на два или три приема, преднизолон от 4 до 6 mg, преднизон от 5 до 7,5 mg или дексаметазон от 0,25 до 0,5 mg, с подобна ефективност помежду им.
Ако целта е овулация, се предпочитат хидрокортизон, преднизолон или преднизон, защото преминават плацентата по-слабо. Дексаметазон в тази ситуация се избягва, понеже минава към плода и е свързван с риск за по-късното нервно развитие. При нарушена овулация текстът посочва хидрокортизон от 20 до 25 mg дневно или преднизон от 2,5 до 5 mg дневно, с продължаване по време на бременността, за да се намали рискът от ранен аборт. В цитирано проследяване рискът от аборт спаднал от 26% на 6% след започване на лечение, без това да е гаранция за всяка бременност. От 95 жени 57,2% забременели и без специфичен хормонален препарат, затова некласическата форма не означава безплодие.
Кога високият тестостерон сочи към тумор
Тестостерон над 5 nmol/L, бърза вирилизация или нови андрогенни признаци след менопауза извеждат случая от обичайния поликистозен диапазон и искат спешна образност. Ръководството от 2025 г. дава този праг като пример за тежък биохимичен излишък, след потвърждение с масспектрометрия, ако първият метод е имунологичен. Част от туморите обаче вдигат андрогена само умерено, затова скоростта на оплакванията тежи наравно с цифрата.
| Причина | Как започва | Тестостерон | Какво отделя диагнозата |
|---|---|---|---|
| Синдром на поликистозните яйчници | Бавно, често от пубертета | Обикновено под 5 nmol/L | Два от три белега и метаболитен риск |
| Некласическа надбъбречна хиперплазия | Бавно, често от пубертета | Променливо повишение | 17-хидроксипрогестерон и стимулационен тест |
| Вирилизиращ тумор | Бързо, включително за месеци | Често над 5 nmol/L | Вирилизация и образно изследване |
| Овариална хипертекоза | Бавно, след менопауза | Понякога над 10 nmol/L | Двустранно увеличени яйчници |
| Болест на Кушинг | С различна скорост | Нормален или висок | Виолетови стрии, слабост на бедрата, остеопороза |
| Лекарство или външен андроген | След започване на приема | Зависи от препарата | Анаболи, прогестини, антиепилептични средства |
Вирилизиращите яйчникови тумори са предимно доброкачествени и често малки. Сред жените след менопауза с андрогенен излишък те са около 2,7%. Около 1% от яйчниковите тумори отделят андрогени. Ехографията може да ги пропусне заради размера, а магнитният резонанс има около 83% чувствителност и 80% специфичност за отделяне на тумор от хипертекоза. Нормална ехография не затваря въпроса.
Стойност над 10 nmol/L прави тумора по-вероятен от овариалната хипертекоза, но застъпването е голямо. Хипертекозата се среща при около 9,3% от жените след менопауза с андрогенен излишък, започва бавно и дава двустранно увеличени яйчници. Надбъбречният карцином е рядък, около 1 до 2 случая на милион души годишно, и обикновено се развива за 3 до 6 месеца. При него тестостеронът рядко е висок сам, а дехидроепиандростерон сулфатът и андростендионът често скачат рязко, понякога заедно с излишък на кортизол. При такова съмнение образното изследване на надбъбреците не чака пълния хормонален панел.
Болестта на Кушинг е около 1% от андрогенния излишък преди менопауза и около 4% след нея, с честота 1,8 до 3,2 случая на милион годишно. Тестостеронът може да е нормален. По-разграничаващи са виолетовите коремни стрии, слабостта на бедрените мускули и остеопорозата. Тежка инсулинова резистентност, включително при относително слаба жена с акантозис нигриканс, може да вдигне тестостерона над 20 nmol/L.
Кои лекарства вдигат андрогените
Анаболно-андрогенни стероиди, синтетични прогестини и някои антиепилептични лекарства могат да повишат андрогените или да дадат същата клинична картина. В прегледа се пита изрично за тестостеронов гел, инжекции и добавки, включително при жени след менопауза, където външният прием е лесен за пропускане. Спирането или смяната на препарата понякога маха причината, но това се решава с лекаря, който го е назначил, а не със самоволна пауза на антиепилептично лекарство.
Комбинираният контрацептив не вдига собственото производство. Той го потиска и вдига SHBG, затова измерване на фона му подценява яйчниковия принос. Отделно някои прогестини, сред които норетистерон, кръстосано реагират в част от имунологичните тестове и могат фалшиво да завишат тестостерона. Затова методът на лабораторията и датата на последното хапче влизат в тълкуването заедно с цифрата.
Козметиката за косми не променя хормона, но променя огледа, по който се смята косменият скор. Ръководството от 2025 г. предлага жената да оцени окосмяването така, както е изглеждало преди епилация. Лазерът и електролизата махат видим косъм и не лекуват източника.

Как се чете резултатът за тестостерон
Няма един женски интервал от рода на 15 до 70 ng/dL, който да важи за всяка лаборатория и всяка възраст. Границите се строят от здрави контроли или от анализ на населението и се делят по възраст и по това дали жената е преди или след менопауза. Директният имунологичен тест при женски концентрации често е неточен и може да сочи и нагоре, и надолу спрямо масспектрометрията. Ако резултатът не пасва на оплакванията, пробата се повтаря с течна хроматография с тандемна масспектрометрия (LC-MS/MS).
Метаанализът от 2024 г. събра 18 проучвания с 2 857 участнички, от които 1 650 със синдрома и 1 207 контроли. За откриване на биохимичен хиперандрогенизъм изчисленият свободен тестостерон имал чувствителност 0,89 и специфичност 0,83. Общият тестостерон имал чувствителност 0,74 и специфичност 0,86, а индексът на свободните андрогени 0,78 и 0,85. Андростендионът и дехидроепиандростерон сулфатът са по-слаби като самостоятелни тестове и се добавят, ако тестостеронът и свободната фракция не са високи. Масспектрометрията превъзхожда директния имуноанализ по точност при тези измервания.
Панелът при съмнение за андрогенен излишък включва общ тестостерон, SHBG и показател за свободен тестостерон, андростендион, дехидроепиандростерон сулфат, 17-хидроксипрогестерон, естрадиол, лутеинизиращ и фоликулостимулиращ хормон и пролактин. Кръвта се взема сутрин между 8 и 10 часа, на гладно, по възможност в ранна фоликуларна фаза. Свободната фракция се смята, прави се с равновесна диализа или с утаяване с амониев сулфат, а не с директен имуноанализ на „свободен тестостерон“. Ръководството от 2025 г. не дава един универсален праг за дехидроепиандростерон сулфат, защото платформите се разминават. Рязко висок резултат заедно с бърза вирилизация все пак тегли към надбъбрек.
Комбинираният контрацептив се спира за поне три месеца, ако андрогените трябва да се преценят надеждно, и през паузата се ползва друга сигурна контрацепция. Повторни измервания само за да се „следи синдромът“ имат ограничена полза при възрастни. Ехография на яйчниците влиза, когато ще промени диагнозата, тоест когато е налице само нередовен цикъл или само андрогенен излишък, но не и двете заедно. При силно съмнение за яйчников тумор се минава към магнитен резонанс на таза, а при надбъбречно съмнение към спешен скенер или магнитен резонанс.
Какво лечение се обсъжда при СПКЯ
Лечението намалява оплакванията и метаболитния риск, без да обещава, че самият синдром изчезва. Хранене и движение се препоръчват на всяка жена, включително без наднормено тегло, и полза има дори когато килограмите не падат. За възрастни между 18 и 64 години ръководството от 2023 г. сочи поне 150 до 300 минути умерено натоварване седмично или 75 до 150 минути интензивно, плюс силова работа в два непоследователни дни. При по-високо тегло енергийният дефицит се договаря индивидуално, а не като един и същ процент свалени килограми.
Комбинираният орален контрацептив може да се предложи за хирзутизъм и за нередовен цикъл, ако бременност не се търси. Няма доказано предимство на конкретен прогестин, включително норгестимат, гестоден или дезогестрел, нито полза високата доза етинилестрадиол от 30 µg нагоре да се предпочита пред по-ниската за окосмяването. Препаратите с 35 µg етинилестрадиол и ципротерон ацетат са втора линия заради венозната тромбоза. Лекарят съобразява противопоказанията и сърдечносъдовия риск.
Ако след поне шест месеца хирзутизмът още пречи, може да се добави антиандроген със сигурна контрацепция. Спиронолактон от 25 до 100 mg дневно е свързан с по-малко нежелани ефекти. Ципротерон ацетат от 10 mg нагоре не се съветва заради риск от менингиом. Ниската доза в някои таблетки е отделен случай и пак остава втора линия заради тромбозата. Финастеридът, флутамид и бикалутамид носят риск за черния дроб. Антиандрогенът може да наруши оформянето на външните полови органи на мъжки плод.
Метформинът не е лекарство за окосмяване и за тази цел хапчето се предпочита. Сам се обсъжда при индекс на телесна маса 25 kg/m² или по-висок, когато целта е теглото, инсулиновата чувствителност, глюкозата и липидите. Започва се ниско, с покачване по 500 mg на една до две седмици, до най-много 2,5 g дневно при възрастни и 2 g при подрастващи. При риск от нисък витамин B12 нивото се проследява. Под 30 kg/m² комбинацията с хапче добавя малко. Над този индекс или при нарушен глюкозен толеранс добавянето може да има повече смисъл.
Повечето от тези лекарства не са регистрирани специално за синдрома и лекарят обяснява това на място. Инозитолът има ограничен ефект върху овулация, хирзутизъм и тегло. Лазерът по лицето може да намали космите, но при синдрома често трябват повече сесии, отколкото при хирзутизъм без хормонално заболяване, а при бяла, сива или руса коса помага слабо. При липса на овулация и без друга причина за безплодие летрозолът е първи медикамент за индукция, често извън тясната индикация. Лекарствата за отслабване от общата практика не нормализират тестостерона сами, а при възможност за бременност трябва контрацепция.
Кога лечението не минава през хапче за цикъл
Глюкокортикоидът не е общо лекарство срещу висок тестостерон и не се пише заради самото окосмяване при поликистозен синдром. Мястото му е при некласическата надбъбречна хиперплазия, в ситуациите от предния раздел, и при част от надбъбречните причини. Ръководството за хирзутизъм на Ендокринното дружество не съветва лекарства, които понижават инсулина, когато единствената цел е косъмът. Директното махане на косми, с лазер при тъмен косъм, се добавя за външния вид и не заменя хормоналната оценка, ако скорът е висок или цикълът е нарушен.
При редовен цикъл и само местно нежелано окосмяване, без патологичен космен скор, същото ръководство не съветва рутинен тест за андрогени. Тест се предлага при висок скор, както и при всяко окосмяване, което върви с белези на хормонално заболяване. Шест месеца са минималният срок, преди да се смени доза, препарат или да се добави втори медикамент. По-ранна присъда, че „хапчето не действа“, често изпреварва биологията на космения фоликул.
Тумор на яйчник или на надбъбрек се лекува с операция в профилиран център, а не с контрацептив „докато спадне хормонът“. При яйчников източник отстраняването често коригира андрогенния излишък. Обзорът на MedlinePlus от 2026 г. отбелязва, че повечето такива тумори са доброкачествени и не се връщат след махане. Обемът на операцията при млада жена, която пази фертилитет, се решава отделно. Когато вирилизиращ яйчников тумор е открит в първи стадий, в цитираните серии преживяемостта след операцията е около 92%. Това е прогноза при ранно откриване, не обещание за всеки хистологичен вид.
Ако жена с некласическа хиперплазия забременее, генетичната консултация на двойката е уместна, защото част от носителките имат и тежка мутация. Пренаталното лечение с дексаметазон, за да се предотврати вирилизация на женски плод, се смята за експериментално. Дневният въпрос е дали контрацептивът стига за кожата и за цикъла, или ендокринологът добавя глюкокортикоид заради фертилитет или слаб кортизолов отговор.
Кога да потърсите лекар при висок тестостерон
Преглед е уместен при нов хирзутизъм, акне, което не се повлиява, цикъл над 35 дни или под осем менструации годишно, оредяване на косата или затруднение със забременяване. Спешна оценка, а не месеци козметика, трябва при промяна за седмици или месеци, при загрубял глас, уголемен клитор, рязко оплешивяване или при тестостерон над 5 nmol/L. На преглед за патологично увеличен клитор се приема дължина на гланса над 10 mm или клиторен индекс над 35 mm². Това е лекарска находка, не домашно измерване.
| Ситуация | Какво следва |
|---|---|
| Цикъл над 35 дни, под осем менструации годишно, ново терминално окосмяване или упорито акне | Час при личния лекар или ендокринолог и сутрешен панел на гладно |
| Тестостерон над 5 nmol/L, бързо загрубяване на гласа, уголемен клитор или рязко оредяване на косата | Спешна оценка за тумор на яйчник или надбъбрек с образно изследване |
| Нови андрогенни признаци след менопауза, дори когато промяната е бавна | Ендокринолог, защото хипертекозата и туморът са по-вероятни от типичния поликистозен синдром |
| Припадък, силен задух, гръдна болка или внезапно много високо кръвно налягане със силно главоболие | Обаждане на 112, докато се изяснява тежък хиперкортицизъм или друго остро състояние |
Самото число на тестостерона не е повод за линейка. На 112 се обаждате при остро влошаване, както е в последната редица, защото надбъбречен карцином и тежък излишък на кортизол могат да дадат внезапна нестабилност. Покачване на хемоглобина и хематокрита в стари лабораторни листа е тих спътник на тежкия андрогенен излишък и си струва да го носите на визитата. Личният лекар решава дали стига неговата оценка, или веднага трябва ендокринолог, а при бърза вирилизация мястото е профилиран център, не пореден контролен тест след половин година.
Често задавани въпроси
Нормални ли са стойности между 15 и 70 ng/dL?
Не. Този интервал не е универсална женска норма, защото границите зависят от метода, от възрастта и от това дали жената е преди или след менопауза. Ръководството от 2025 г. иска референтни стойности за конкретната лаборатория, а не една цифра за всички апарати. Ако имунологичният резултат не пасва на оплакванията, пробата се повтаря с масспектрометрия.
Трябва ли да спра противозачатъчното преди кръвния тест?
Да, ако целта е да се преценят самите андрогени. Комбинираният контрацептив се спира за поне три месеца и през това време се ползва друг сигурен метод срещу забременяване. Хапчето вдига SHBG и потиска яйчниковото производство, така че резултатът изглежда по-нисък от реалния яйчников принос. Някои прогестини, например норетистерон, могат и да завишат имунологичния тестостерон чрез кръстосана реакция.
Хирзутизмът причина ли е за висок тестостерон?
Не. Хирзутизмът е признак, че андрогенът действа върху космения фоликул, а не болест, която произвежда хормона. При редовен цикъл и само местно нежелано окосмяване, без висок космен скор, изследване за андрогени обикновено не се налага. При висок скор, нередовен цикъл или бърза промяна кръвният тест е уместен.
Може ли спиронолактон, ако планирам бременност?
Не се започва, ако бременността е възможна, без сигурна контрацепция. Антиандрогенът може да наруши развитието на външните полови органи на мъжки плод. При поликистозен синдром той се обсъжда след поне шест месеца комбиниран контрацептив или козметично лечение, в доза от 25 до 100 mg дневно, която ръководството от 2023 г. свързва с по-малко нежелани ефекти.
Достатъчно ли е отслабването, за да спадне тестостеронът?
Не като единствена и гарантирана мярка. Ръководството от 2023 г. препоръчва хранене и движение при всяка жена със синдрома, включително без наднормено тегло, и отбелязва полза дори когато килограмите не падат. При по-високо тегло енергийният дефицит се договаря индивидуално, без обещание, че определен процент свалено тегло нормализира хормона.
Опасен ли е нов висок тестостерон след менопауза?
Новите андрогенни признаци след менопауза не се приписват автоматично на поликистозния синдром. В тази възраст по-често се мисли за овариална хипертекоза или за тумор, особено при тестостерон над 5 nmol/L. Бавната промяна клони към хипертекоза, а бързата вирилизация към тумор, и в двата случая мястото е при ендокринолог.

Заключение
Андрогенният излишък се разпознава по темп, цикъл и лабораторен метод, а не по една стара „мъжка“ граница, пренесена към всички жени. В репродуктивна възраст зад умереното повишение най-често стои синдромът на поликистозните яйчници, при който тестостеронът обикновено остава под 5 nmol/L. По-висока стойност, бърза вирилизация или начало след менопауза местят търсенето към надбъбрек, яйчников тумор или хипертекоза.
Лечението следва причината. При синдрома първите стъпки са начин на живот и, когато бременност не се търси, комбиниран контрацептив без предварително избран прогестин. Метформинът е за обмяната при индекс 25 kg/m² или по-висок, спиронолактонът идва след шест месеца и само със сигурна контрацепция, а глюкокортикоидът е резерв при некласическа хиперплазия, не универсално средство срещу косми.
На прегледа носете датите на цикъла, описание на окосмяването преди козметика и списък на лекарствата, включително добавки с андрогени. Поискайте общ тестостерон, свободна фракция или индекс и сутрешен 17-хидроксипрогестерон, с ясен коментар дали стойността е над 5 nmol/L. Ако промяната е настъпила за седмици или месеци, питайте за образно изследване още на първата визита, а при припадък, задух или гръдна болка се обадете на 112.
Източници
- Elhassan YS, Hawley JM, Cussen L et al.: Society for Endocrinology Clinical Practice Guideline for the Evaluation of Androgen Excess in Women. Clinical Endocrinology, 13 май 2025 г.
- Teede HJ, Tay CT, Laven J et al.: Recommendations from the 2023 International Evidence-based Guideline for the Assessment and Management of Polycystic Ovary Syndrome. Human Reproduction, 5 септември 2023 г.
- Bizuneh AD, Joham AE, Teede H et al.: Evaluating the diagnostic accuracy of androgen measurement in polycystic ovary syndrome: a systematic review and diagnostic meta-analysis to inform evidence-based guidelines. Human Reproduction Update, 1 януари 2025 г.
- Nácul AP, Sá Rosa e Silva ACJ, Yela DA et al.: Nonclassic congenital adrenal hyperplasia due to 21-hydroxylase deficiency in women: diagnosis and treatment: Number 11 – 2024. Revista Brasileira de Ginecologia e Obstetrícia, 25 ноември 2024 г.
- Martin KA, Anderson RR, Chang RJ et al.: Evaluation and Treatment of Hirsutism in Premenopausal Women: An Endocrine Society Clinical Practice Guideline. The Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism, 1 април 2018 г.
- Hyperandrogenism: What It Is, Symptoms & Treatment. Cleveland Clinic, 11 август 2025 г.
- Ovarian overproduction of androgens. MedlinePlus, 29 май 2026 г.
- Polycystic Ovary Syndrome. Endocrine Society, 24 януари 2022 г.
