Депресията се превърна в общ проблем за психичното здраве. За някои това състояние остава в продължение на много години и учените сега се стремят да разберат как това може да повлияе на мозъка и как лечения трябва да бъдат коригирани, за да се справят с тези промени.
Според данни от Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), в САЩ, 8,1% от хората над 20-годишна възраст имат депресия през всеки 2-седмичен период.
За някои хора, депресията може да е епизодична и да бъде преодоляна само за няколко седмици или месеци.
Въпреки това, при други диагностицирани с тежка депресия, състоянието може да продължи години наред, което засяга начина им на живот и качеството на живот.
Отчитайки случаи, при които голяма депресия продължава повече от десетилетие, изследователи от Центъра за наркомании и психично здраве в Канада искаха да разследват дали живеенето с това състояние толкова дълго ще окаже значително влияние върху мозъка и ако е така, как.
Д-р Джеф Майер, от CAMH, води проучване, фокусирано върху този въпрос. Той и екипът му сравняваха мозъчните сканирания на хора, които са живели с нелекувана депресия в продължение на 10 или повече години с тези на хора с по-кратка история на депресия.
Констатациите, публикувани миналата седмица, показват, че специалистите може да искат да променят своя подход към лечение на дълготрайна депресия, тъй като те напредват в съответствие с нарастващото неврологично въздействие.
Депресията може да е прогресивна
Д-р Майер и екипът работят с 80 души на възраст 18-75 години. От тях 25 са живели с депресия повече от 10 години, 25 са имали състояние за по-малко от десетилетие и 30 са без депресия. Последната кохорта съставлява контролната група.
В проучване от 2015 г. д-р Майер и колегите му разбраха, че по време на епизоди на голяма депресия мозъците на хората ще проявяват признаци на възпаление.
Въз основа на това знание, в новото проучване, той искал да проучи дали възпалението на мозъка се влошава с течение на времето при хора с дълготрайна депресия.
Учените определят тежестта на невровъзпалението с помощта на тип мозъчно сканиране, известен като позитронна емисионна томография (PET). Това им позволява да наблюдават активността на микроглита, тип клетки, намиращи се в централната нервна система, които са свързани с възпалителния отговор на нараняване.
Активната микролигия продуцира транслокаторния протеин (TSPO), който е ключов маркер на възпалението.
Чрез PET сканирането д-р Майер и екипът установили, че концентрацията на TSPO е с 29-33% по-висока в мозъка на хора, които са живели с депресия повече от десетилетие.
Тези възпалителни маркери са наблюдавани в три области на мозъка, по-специално: префронталната кора, предната циркулационна кора и островът.
В съответствие с предишните открития мозъците на тези, които са живели с нелекувана депресия за по-кратки периоди от време, все още имат по-високи концентрации на ТСПО, отколкото мозъците на здрави контроли.
Необходими са по-целенасочени изследвания
Според изследователите тези резултати предполагат, че дългосрочната депресия трябва да се третира като различен етап на същото състояние, тъй като може да изисква различен терапевтичен подход, отколкото депресията в по-ранните етапи.
Това, допълват те, е подобно на стратегията, прилагана в случай на невродегенеративни заболявания, които също се характеризират с повишено възпаление на мозъка.
"По-голямото възпаление в мозъка е често срещана реакция с дегенеративните мозъчни заболявания, докато те напредват, като болестта на Алцхаймер и болестта на Паркинсон", отбелязва д-р Майер.
Ако депресията, въпреки че не е невродегенеративна болест, е подобна на тези състояния – т.е. характеризира се с все по-сериозен възпалителен отговор в мозъка – тогава може да е подходящо да се лекува с противовъзпалителни средства, твърди д-р Майер.
Поради това той твърди, че по-нататъшни проучвания трябва да проучат възможността за повторно приемане на подобно лекарство като терапия за депресия.
Друг въпрос, на който трябва да се отговори, заключава той, е най-добрата терапия за хора с дългосрочна тежка депресия, тъй като тази специфична популация обикновено не се възползва от специализирани изследвания.
