
Пеглотиказата, с търговско име Krystexxa, е венозен ензим за възрастни с хронична подагра, при които най-високата подходяща доза инхибитор на ксантиноксидазата не нормализира пикочната киселина и оплакванията остават, или когато такова лекарство е противопоказано. Препаратът не е първи избор и не се препоръчва при висока пикочна киселина без симптоми на подагра.
На 7 юли 2022 г. Агенцията за храните и лекарствата на САЩ (FDA) добави към схемата седмичен метотрексат, защото в контролирано изпитване 71 от 100 души на комбинацията удържаха пикочната киселина под целта през шестия месец, срещу 20 от 52 души само с ензима. Промяната е в американския етикет и не връща оттегленото европейско разрешение.
Вливането е 8 mg за не по-малко от 120 минути на всеки две седмици. Курсът се спира, ако пикочната киселина се задържи над 360 µmol/L (6 mg/dL), особено при два поредни резултата. Европейската комисия оттегли разрешението за търговия на 30 юни 2016 г. по искане на притежателя, по търговски причини.
Какво е пеглотиказа и при каква подагра се обсъжда
Пеглотиказата е за хронична подагра, която не се овладява с обичайните лекарства за пикочна киселина, а не за отделен остър пристъп. Американският етикет нарича това състояние подагра, рефрактерна на обичайното лечение: киселината не се нормализира и признаците не се овладяват при най-високата подходяща доза инхибитор на ксантиноксидазата, или този клас е противопоказан. Алопуринол и фебуксостат са типичните представители. Един подут палец тази седмица не е сам по себе си повод за ензимна инфузия.
В двете основни шестмесечни изпитвания хората не са идвали с първи пристъп. Средната възраст е 55 години, в границите от 23 до 89, средната давност на подаграта е 15 години, а средният индекс на телесна маса е 33 kg/m². Средната изходна пикочна киселина е около 595 µmol/L (10 mg/dL). Около 71% са имали тофи, тоест видими отлагания от уратни кристали в меките тъкани около ставите.
За да влязат в тези опити, участниците е трябвало да имат поне три пристъпа за предходните 18 месеца, поне един тофус или подагрозен артрит, и неуспех на алопуринол за поне три месеца в най-високата подходяща доза, или противопоказание към него. Такава история не прилича на единично възпаление, което се успокоява с противовъзпалително средство и после с настройка на таблетка.
В текста на Европейската лига срещу ревматизма (EULAR), приет през 2016 г. и публикуван през януари 2017 г., разпространението на подаграта в Европа се посочва между 0,9% и 2,5% по цитираните тогава проучвания. До ензимна инфузия стига тясна група с тежко протичане, не повечето хора с подагра.
Как ензимът сваля пикочната киселина
Ензимът разгражда вече образувана пикочна киселина и не спира производството ѝ. Човек няма собствена уриказа, затова уратът се натрупва по-лесно, отколкото при повечето бозайници. Пеглотиказата е рекомбинантна уриказа по бозайникова последователност, получена от генетично изменена бактерия и химически свързана с полиетиленгликол. Носителят забавя изчистването на белтъка и удължава действието му в кръвта.
Около 24 часа след първата доза средната плазмена пикочна киселина при схемата 8 mg на всеки две седмици е била 0,7 mg/dL, около 42 µmol/L, срещу 8,2 mg/dL, около 488 µmol/L, при плацебо. Това е стойност на следващия ден, не средно ниво, удържано шест месеца от всички лекувани. При част от хората ефектът спада след седмици, защото имунната система образува антитела срещу лекарството.
Алантоинът, до който се окислява пикочната киселина, е разтворим и се отделя главно с урината. Докато ензимът действа, уратът може да падне много дълбоко. Инхибиторите на ксантиноксидазата вървят по друг път и намаляват образуването на киселината. Когато те не стигат или не се понасят, разграждането е резервен механизъм, а не по-силна версия на същата таблетка.
Една ниска стойност на другия ден не доказва, че ползата ще се задържи. В предмаркетинговите изпитвания антитела срещу пеглотиказата са се появили при 92% от лекуваните на всеки две седмици. Висок титър, тоест голямо количество антитела, е бил свързан с по-бързо изчистване на ензима и със загуба на контрол върху урата. Затова лабораторията преди всяко следващо вливане тежи повече от една впечатляваща цифра след първата доза.
Мястото след алопуринол и фебуксостат
Американският колеж по ревматология (ACR) през 2020 г. силно препоръчва алопуринол като първо средство за понижаване на урата, включително при хронично бъбречно заболяване от трети стадий нататък. Началото е ниско, 100 mg дневно или по-малко, а при бъбречно заболяване още по-ниско, после дозата се вдига към целта. За фебуксостат същата силна препоръка слага старт от 40 mg дневно или по-малко. Пеглотиказата като първи избор е силно непрепоръчителна.
Преминаването към ензима е силно препоръчано само когато инхибитор на ксантиноксидазата, урикозурик и другите мерки не са довели серумния урат под целта, а пристъпите остават чести или подкожните тофи не се разнасят. Целта в тези насоки е под 360 µmol/L (6 mg/dL). По-ниска цел може да се обсъжда при напреднало заболяване. Ако пристъпите са под два годишно и тофи няма, същият колеж силно съветва да не се минава към пеглотиказа: вливанията два пъти в месеца, разходът и рискът от тежка алергична реакция тежат повече от очакваната полза.
- Два или повече пристъпа за година при неусвоена цел за урата насочват към обсъждане на ензима.
- Неотшумяващ подкожен тофус след таблетките е другият силен повод в насоките на ACR.
- Под два пристъпа годишно и липса на тофи са основание ензимът да не се започва.
Пациентският лист на същия колеж, обновен през февруари 2024 г., повтаря условието с ежедневни думи: ензимът се обсъжда след неуспех на другите лекарства, при поне два пристъпа годишно или при подкожни тофи, които не се разнасят. EULAR в публикацията от януари 2017 г. също слага алопуринола отпред и цел под 360 µmol/L, а при тежка подагра под 300 µmol/L (5 mg/dL). Там пеглотиказата е за кристално доказана, тежка, инвалидизираща хронична подагра с тофи и лошо качество на живот, когато целта не се стига с никое друго налично лекарство в максимална доза, включително комбинации.
Тези европейски редове не включват по-късната американска добавка на метотрексат и не описват днешния достъп в Съюза. Лекарят у нас прилага местната практика. EULAR все пак напомня, че при всеки човек с подагра остават теглото, алкохолът, подсладените напитки и движението. Ензимът не ги отменя.
Доза, вливане и седмичен метотрексат
Препоръчаната доза в актуалния американски етикет е 8 mg пеглотиказа като венозна инфузия на всеки две седмици, заедно с 15 mg метотрексат през устата всяка седмица и с фолиева или фолинова киселина, когато метотрексатът е уместен. Само ензимът остава вариант, ако метотрексатът е противопоказан или клинично неподходящ. Метотрексатът и витаминът започват поне четири седмици преди първото вливане и продължават през цялото лечение. Милиграмите на фолиевата киселина не са фиксирани в краткия режим на пеглотиказата. За тях важи информацията на самия метотрексат.
Съвместното приложение е одобрено от FDA на 7 юли 2022 г. Инфузията не се прави като бърза струя. Трае не по-малко от 120 минути, в лечебно заведение, където могат да се овладеят анафилаксия и реакция по време на вливането. Преди това се дават антихистамин и кортикостероид. В изпитването с метотрексат протоколът е ползвал фексофенадин, парацетамол и венозен метилпреднизолон. Това е схема на конкретно проучване, не рецепта за дома.
Метотрексатът се добавя, защото антителата изчистват ензима по-бързо и отговорът се губи. При съвместен прием делът на хората с нов или нараснал антитялов отговор е бил 30% срещу 51% само с пеглотиказа, а концентрациите на ензима са били по-високи. Колко дълго е най-добре да продължи курсът, не е установено. Пероралните средства за урат се спират преди старта и не се подновяват, докато текат инфузиите, за да не скрият покачване на киселината.
Ако лечението прекъсне за повече от четири седмици, контролирани данни за повторно започване няма. Поради склонността на организма да образува антитела рискът от анафилаксия и от реакция при вливането може да е по-висок след такава пауза, затова наблюдението трябва да е по-близко. Пропусната визита не се наваксва самоволно у дома. Флаконът се държи в хладилник между 2 и 8 °C, на тъмно, без замразяване и без разклащане.
Какъв дял от пациентите удържат целта
При вливане на всеки две седмици без метотрексат устойчив отговор са имали 36 от 85 души, или 42%, срещу нито един от 43 на плацебо. Отговорът означава плазмена пикочна киселина под 360 µmol/L през поне 80% от времето в третия и в шестия месец. В двете отделни изпитвания делът при двуседмичната схема е бил 47% (20 от 43) и 38% (16 от 42). Приложението веднъж на четири седмици също е сваляло урата при част от хората, но е давало повече реакции при вливане и по-слаб ефект върху тофите. Одобреният интервал между вливанията е две седмици.
Пълен отговор на поне един тофус на шестия месец, без нов тофус и без нарастване на останалите, е отчетен при 45% на всеки две седмици, при 26% на всеки четири седмици и при 8% на плацебо. Прегледът на Cochrane, с търсене на литературата до 28 август 2020 г. и публикация на 11 август 2021 г., намира умерена сигурност на данните, че двуседмичната пеглотиказа вероятно разнася тофи: 21 от 52 души срещу 2 от 27 на плацебо. Същият преглед отбелязва повече прекъсвания заради нежелана реакция, 15 от 85 срещу 1 от 43. Той е писан преди голямото изпитване с метотрексат да излезе.
В това изпитване на шестия месец критерият е покрит от 71 от 100 души с метотрексат и от 20 от 52 без него. Етикетът закръгля втората група до 39%. На дванадесетия месец дяловете са 60% и 31%. Сред хората с тофи в началото пълно разнасяне на поне един прицелен тофус към дванадесетия месец е имало при 28 от 52 с метотрексат и при 9 от 29 само с ензима. Разликата е 22,8 процентни пункта, а интервалът на несигурност е широк, от 1,2 до 44,4 пункта. Ползата за тофите е вероятна, размерът ѝ не е точно фиксиран.
Процентите описват групи в изпитвания, не гаранция за отделен човек. Оптималната продължителност не е установена, а загубата на ефект заради антитела е честа, когато няма имуномодулация. Вече започнал пристъп ензимът не гаси. Клиника Майо посочва, че инжекцията не облекчава атака, която вече е тръгнала. За нея се ползва отделно противовъзпалително лечение.
Защо пикочната киселина се мери преди всяко вливане
Покачването на пикочната киселина преди поредното вливане е практическият знак, че ензимът вече не държи урата и че рискът от реакция расте. Етикетът изисква измерване преди всяка инфузия и спиране, ако стойността мине над 360 µmol/L (6 mg/dL), особено при два поредни такива резултата. Алопуринол, фебуксостат или пробенецид по време на курса могат да притъпят това покачване. Затова се спират предварително и не се започват отново, докато текат инфузиите.
В предмаркетинговите изпитвания правилото за спиране още не е прилагано. Тогава реакции по време на вливането е имало при 26% от хората на 8 mg на всеки две седмици и при 5% на плацебо. Анафилаксия в по-широкия предмаркетингов опит, пак без спиране след два високи резултата, е описана при 6,5% (8 от 123) на двуседмичната схема.
Допълнителен разбор на данните показва, че спиране след два поредни високи резултата би намалило тези реакции около наполовина, почти без да промени успеха по основния критерий. Спиране още след един висок резултат би свалило реакциите с около две трети, но би намалило и успеха с около една пета. Одобреното правило е двукратното превишение.
При висок титър на антителата реакция при вливането е имало при 16 от 30 души на двуседмичната схема, срещу 6% при неоткриваем или нисък титър. В изпитването с метотрексат, където спирането при два високи резултата е било задължително, такива реакции са съобщени при 4 от 96 души с метотрексат и при 15 от 49 без него. Лабораторията преди вливането не е административна отметка. Тя решава дали следващата доза още има смисъл.
Алергични реакции, Г6ФД и спешни признаци
Анафилаксия и реакции при вливането са възможни при всяка инфузия, включително първата, и обикновено се появяват до два часа след края. Описвани са и по-късни реакции на свръхчувствителност. В 24-седмичните контролирани изпитвания анафилаксия е вписана при 4 от 85 души, тоест 5%, на одобрената двуседмична доза и при никого на плацебо. Премедикацията с антихистамин, кортикостероид и понякога парацетамол може да е прикрила част от признаците, затова записаната честота може да е по-ниска от действителната. Вливането се прави там, където екипът може да забави или спре инфузията и да лекува реакцията. След края се обмисля наблюдение около час.
В изпитването с метотрексат и с правило за спиране един човек от 96 в комбинираната група е получил анафилаксия още при първата инфузия. В групата само с ензима в същото изпитване анафилаксия не е съобщена. По-ниският дял реакции не отменя подготовката. Антихистамин и кортикостероид остават в етикета и за двете схеми. Проявите се застъпват: копривна треска, задух, стягане или болка в гърдите, зачервяване, сърбеж. Част от тях не се събират у един човек до пълната картина на анафилаксия, но пак изискват намеса на екипа.
Дефицитът на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа (Г6ФД, в английските текстове G6PD), познат и като фавизъм, е противопоказание. При него са описвани животозастрашаващи разпад на червените кръвни клетки и метхемоглобинемия. Преди старта се изследват хората с по-висок риск. Етикетът дава за пример африкански, средиземноморски, включително южноевропейски и близкоизточен, и южноазиатски произход. Част от семейните истории в България попада в средиземноморския пример, но кого точно да изследва, решава лекарят. При вече известен дефицит ензимът не се прилага. Противопоказана е и предишна тежка свръхчувствителност, включително анафилаксия, към пеглотиказа или към някоя от съставките.
| Какво се проверява | Кога | Какво следва |
|---|---|---|
| Дефицит на Г6ФД | Преди първото вливане при по-висок риск по произход | Препаратът не се започва |
| Пикочна киселина | Преди всяка инфузия | Спиране над 360 µmol/L, особено при два поредни резултата |
| Антихистамин и кортикостероид | Непосредствено преди вливането | Цел на етикета е по-малък риск от реакция |
| Колхицин или НСПВС | От поне една седмица преди старта, най-малко 6 месеца | Пристъпите в началото се посрещат с профилактика |
| Метотрексат 15 mg седмично | Поне 4 седмици преди ензима, ако е уместен | По-голям дял удържат ниския урат |
| Сърдечна недостатъчност | Наблюдение след инфузията | Влошаване е описвано и иска по-близък контрол |
Признаците не се изчакват до следващия планов преглед.
- Хрипове, оток на езика или гърлото и стягане в гърдите са повод за обаждане на 112.
- Припадък, силен световъртеж или внезапно отмаляване около вливането също изискват спешна помощ.
- Болка в гърдите, задух или бързо подуване на краката се съобщават веднага на екипа или на 112.
- Нов мъчителен пристъп в ставата се лекува отделно, без сами да прекъсвате инфузиите.
Пристъпи в началото, сърце и други оплаквания
Пристъпите често зачестяват в първите месеци, защото уратът пада бързо и кристалите в тъканите се раздвижват. Това не е сигнал сами да прекратите курса. Етикетът препоръчва профилактика с колхицин или с нестероидно противовъзпалително средство, започната поне една седмица преди първата инфузия и продължена поне шест месеца, освен ако е противопоказна или не се понася. Пристъпът се лекува успоредно. Общата силна препоръка на ACR за профилактика при започване на което и да е лечение, понижаващо урата, е три до шест месеца. За пеглотиказата по-конкретният документ е етикетът, с праг от най-малко шест месеца.
В шестмесечните изпитвания без метотрексат поне един пристъп през първите три месеца са имали 74% на двуседмичната доза, 81% на четириседмичната и 51% на плацебо. През следващите три месеца дяловете са 41%, 57% и 67%. При продължена двуседмична схема пристъпите намаляват, докато при плацебо остават чести.
С метотрексат поне един пристъп през първите три месеца е имало при 66%, после 27% около шестия месец, 8% около деветия и 9% около дванадесетия. В групата без метотрексат по-късните дялове са 14%, 9% и 21%. Ранният пристъп се вижда и в двете групи и не е причина пациентът сам да спре вливанията.
Сърдечната недостатъчност не е проучвана в отделно изпитване. В шестмесечните контролирани опити две влошавания са настъпили при хора на двуседмичната доза и нито едно при плацебо. В отвореното продължение четирима с вече известна недостатъчност са се влошили на същата доза. Етикетът съветва внимание и наблюдение след инфузията. Сред по-редките прояви, изредени от Клиника Майо, са оток, наддаване на тегло, разширени шийни вени и намалена урина. При внезапен задух или бърз оток се търси преглед, а при тежък задух се звъни на 112.
Най-честите реакции при ензима без метотрексат, при поне 5% от лекуваните в онези изпитвания, включват пристъп, реакция при вливането, гадене, кръвонасядане, възпаление на гърлото и носа, запек, болка в гърдите, анафилаксия и повръщане. С метотрексат етикетът изрежда пристъп, болка в ставите, гадене и отпадналост сред реакциите при поне 5%. След пускането на пазара са съобщавани още отпадналост, неразположение и оток на крайниците, без надеждна честота, защото съобщенията са доброволни.
Бременност, бъбреци и други лекарства
Достатъчни проучвания при бременни жени няма. В опити с плъхове и зайци не са видени структурни аномалии при дози многократно над човешката, но средното тегло на плода и на малките е било по-ниско при около 50 и 75 пъти максималната човешка доза. При около 10 пъти максималната човешка доза при плъха и около 25 пъти при заека по-ниско тегло на плода не е наблюдавано. Ако бременност настъпи по време на курса, се обаждате на лекуващия лекар. Не е известно дали ензимът минава в кърмата. Етикетът не го препоръчва при кърмене, освен ако явната полза за майката надделява над неизвестния риск за кърмачето.
При деца под 18 години безопасност и ефективност не са установени. Сред лекуваните с одобрената двуседмична доза в контролираните проучвания 34% (29 от 85) са били на 65 или повече години, а 12% (10 от 85) на 75 или повече. Обща разлика в безопасността или ефекта спрямо по-младите не е видяна, но по-висока чувствителност при някои възрастни хора не се изключва. Корекция на дозата заради възраст над 65 години не се налага.
За самата пеглотиказа корекция при бъбречно увреждане не се изисква. В изпитването с метотрексат 85% от участниците са имали хронично бъбречно заболяване с изчислена гломерулна филтрация, мярка за работата на бъбреците, от 40 до под 90 mL/min/1,73 m². Хора под 40 mL/min/1,73 m² не са включвани. В по-ранните изпитвания 32% (27 от 85) на двуседмичната доза са имали креатининов клирънс 62,5 mL/min или по-нисък, без обща разлика в ефикасността.
Метотрексатът има собствени граници при бъбреци, черен дроб, кръвни клетки и алкохол. В същото изпитване са изключени противопоказание към него, редовна употреба над три алкохолни напитки седмично и бременност. Кой може да го получи, се решава по информацията за метотрексат, а не по желанието отговорът към ензима да се задържи.
- Кажете за сърдечна недостатъчност, бременност, кърмене и известен дефицит на Г6ФД.
- Носете списък на алопуринол, фебуксостат, пробенецид и всички други лекарства.
- Опишете дали можете да идвате на вливане през две седмици без дълги прекъсвания.
Антителата срещу пеглотиказата се захващат към полиетиленгликоловата част на молекулата. Възможно е пресичане с други лекарства, които носят същия носител, а какво означава това за техния ефект, не е известно. Кажете на екипа, ако вече получавате такъв препарат, за да прецени дали комбинацията е уместна.
Разрешението в Европейския съюз
Krystexxa получава разрешение в Европейския съюз на 8 януари 2013 г. за тежка инвалидизираща хронична подагра с тофи при възрастни, включително когато има ерозии на ставите, ако инхибиторите на ксантиноксидазата в най-високата подходяща доза не нормализират пикочната киселина или са противопоказани. На 30 юни 2016 г. Европейската комисия оттегля това разрешение по искане на притежателя, дружеството Crealta Pharmaceuticals Ireland Limited. Фирмата е заявила, че няма да предлага продукта в Съюза по търговски причини. Страницата на Европейската агенция по лекарствата посочва, че разрешението вече не е валидно.
В този документ оттеглянето не е описано като нова забрана заради прясно открит риск, а като търговско решение. Американският етикет след това е допълван, включително с метотрексат на 7 юли 2022 г. и с редакция на актуалния американски етикет към 9 юли 2026 г. Двете регулаторни истории не се сливат в едно правило за всяка държава. Показанието, дозата и предупрежденията в американския текст важат за употребата, за която FDA държи одобрение. Те не създават автоматично аптечна наличност в България.
За човек у нас американското име не означава опаковка в аптеката. Ревматологът казва кои средства за понижаване на урата се отпускат по местните правила и дали към тази инфузия има реален път. Цитираните документи не съдържат български ред за индивидуален достъп, затова въпросът се решава на преглед.
Често задавани въпроси
Пеглотиказата спира ли вече започнал пристъп?
Не. Ензимът понижава пикочната киселина с оглед на следващите месеци и не гаси пристъп, който вече е започнал. Клиника Майо го казва пряко за тази инжекция. Пристъпът се лекува със средство, което екипът избере, а вливанията не се прекъсват самоволно заради болката в ставата.
Трябва ли да спра алопуринола преди вливанията?
Да, ако курс с пеглотиказа изобщо започне. Етикетът препоръчва пероралните лекарства за пикочна киселина да се спрат преди старта и да не се подновяват по време на инфузиите. Същото важи за фебуксостат и пробенецид. Иначе таблетката може да скрие момента, в който ензимът вече не действа и рискът от реакция расте.
Защо пристъпите зачестяват, когато киселината пада?
Бързата промяна на урата раздвижва отлаганията в тъканите и възпалението временно се усилва. В изпитванията това е най-изразено през първите три месеца, после при двуседмичната схема пристъпите намаляват. Затова профилактиката с колхицин или нестероидно средство започва преди първото вливане и трае поне шест месеца, ако няма противопоказание. Зачестяването не доказва, че ензимът е безполезен, и не е причина сами да го спрете.
Кого изследват за дефицит на Г6ФД преди Krystexxa?
Хора с по-висок риск по произход и всеки с вече известен дефицит или със семейна анамнеза. Етикетът сочи африкански, средиземноморски, включително южноевропейски и близкоизточен, и южноазиатски произход. При доказан дефицит пеглотиказата е противопоказана заради разпад на еритроцитите и метхемоглобинемия. Изследването се прави преди първата доза, а не след реакция.
Подходяща ли е пеглотиказата при увредени бъбреци?
За самата пеглотиказа етикетът не изисква по-ниска доза заради бъбречно увреждане. Комбинацията с метотрексат не е изпитвана при филтрация под 40 mL/min/1,73 m². Метотрексатът има отделни ограничения, които нефрологът и ревматологът четат в неговата информация. Число от американско изпитване не замества преглед на конкретния човек.
Има ли полза, ако пристъпите са редки и тофи няма?
Според ACR от 2020 г. в този случай преминаването към пеглотиказа е силно непрепоръчително. Очакваното сваляне на урата не компенсира вливания два пъти в месеца и риска от тежка реакция, когато пристъпите са под два годишно и тофи липсват. Тогава смисълът е да се донастрои пероралното лечение към целта.
Безопасна ли е инфузията при бременност или кърмене?
Проучвания при бременни жени, които да отговорят на това, няма. Опитите при животни не показват структурни малформации при високи кратни дози, но не доказват безопасност при човек. Не е известно дали ензимът преминава в кърмата. Бременност, план за бременност и кърмене се обсъждат с лекаря преди първото вливане.
Заключение
Пеглотиказата може да свали пикочната киселина много ниско и при част от хората с наистина упорита подагра да намали тофи, особено когато към двуседмичното вливане от 8 mg е добавен подходящ метотрексат. Същата скорост обяснява ранните пристъпи, а антителата обясняват защо ефектът се губи и защо лабораторията преди всяко вливане може да спре курса. Скринингът за Г6ФД и готовността за анафилаксия са част от условията, при които етикетът допуска инфузията.
За читател в България американското одобрение на съвместния режим от 7 юли 2022 г. и редакцията на етикета към 9 юли 2026 г. не отменят оттеглянето в Европейския съюз на 30 юни 2016 г. Носете на ревматолога последния урат в µmol/L, дозите алопуринол или фебуксостат, които вече сте опитвали, броя на пристъпите и описание на тофите, ако има такива. Попитайте дали целта е достигана и каква е следващата стъпка с лекарствата, които реално се отпускат тук.
Ако около вливане се появят хрипове, оток на езика или гърлото, стягане в гърдите или припадък, се звъни на 112, без да се чака плановият час. Пристъп в ставата се съобщава на лекуващия екип и не се ползва като самоволна причина за пауза, по-дълга от четири седмици.
Източници
- KRYSTEXXA (pegloticase) injection, for intravenous use. DailyMed, 9 юли 2026 г.
- Supplement approval BLA 125293/S-104 for Krystexxa (pegloticase) injection. U.S. Food and Drug Administration, 7 юли 2022 г.
- Krystexxa | European Medicines Agency (EMA). European Medicines Agency, 22 юли 2016 г.
- FitzGerald JD, Dalbeth N, Mikuls T et al.: 2020 American College of Rheumatology Guideline for the Management of Gout. Arthritis Care & Research, юни 2020 г.
- Botson JK, Saag K, Peterson J et al.: A Randomized, Placebo-Controlled Study of Methotrexate to Increase Response Rates in Patients with Uncontrolled Gout Receiving Pegloticase: Primary Efficacy and Safety Findings. Arthritis & Rheumatology, февруари 2023 г.
- Sriranganathan MK, Vinik O, Pardo Pardo J et al.: Interventions for tophi in gout. Cochrane Database of Systematic Reviews, 11 август 2021 г.
- Richette P, Doherty M, Pascual E et al.: 2016 updated EULAR evidence-based recommendations for the management of gout. Annals of the Rheumatic Diseases, януари 2017 г.
- Pegloticase (intravenous route). Mayo Clinic, 1 септември 2026 г.
- Pegloticase (Krystexxa). American College of Rheumatology, февруари 2024 г.
