Лупусен нефрит и пробиотици: симптоми и кога при лекар

Лупусен нефрит и пробиотици: симптоми и кога при лекар

Пробиотиците не са доказано средство срещу бъбречното възпаление при лупус. Ползата, която се приписва на киселото мляко и на капсулите с лактобацили, идва от опит с женски мишки преди разгръщане на болестта, а насоките за лупусен нефрит не включват такава добавка.

Един често срещан лактобацил не е еднозначно полезен. През януари 2019 г. изследователи показват, че Lactobacillus reuteri в друг миши модел напуска червото, стига до черен дроб и слезка и влошава автоимунитета. За човек с вече възпален бъбрек това противоречие тежи повече от едно лабораторно подобрение при гризачи.

При около половината възрастни с лупус бъбрекът се въвлича в болестта, а терминална бъбречна недостатъчност се развива при 10 до 22 процента от хората с нефрит. Обобщението на Американския колеж по ревматология от ноември 2024 г. препоръчва тройна имуносупресия при активен пролиферативен нефрит и търсене на белтък в урината на всеки 6 до 12 месеца. Биопсия се обсъжда, когато белтъкът надхвърли 0,5 g на грам креатинин.

Пробиотиците не са лечение на лупусния нефрит

Нито европейските, нито американските насоки за лупусен нефрит нареждат пробиотик сред лекарствата, които пазят бъбрека. Лечението, което реално намалява възпалението, е хидроксихлорохин плюс имуносупресия, а не капсула с живи бактерии.

Пробиотикът е жив микроорганизъм, който в достатъчно количество се очаква да носи полза за приемащия го. Така го описва обзорът за безопасност на Международната научна асоциация за пробиотици и пребиотици от март 2023 г. Пробиотици се продават и като храна, и като капсули, но магазинният продукт не повтаря лабораторен протокол по щам и доза. Различни щамове от едно и също родово име могат да дърпат имунния отговор в противоположни посоки.

Затова капсулата не замества назначените лекарства и не се започва скрито, докато имунитетът е потиснат от циклофосфамид, микофенолат или висока доза глюкокортикоид. Мишият резултат, насрещният опит със същия вид и малките човешки проучвания отговарят на различни въпроси и не се събират в една рецепта.

кефир и кефир

Какво се случи при женските мишки с пет щама

При женски мишки от модела MRL/lpr смес от пет лактобацила намалила белтъка в урината и подобрила преживяемостта, но само когато приемът започнал преди болестта. След като нефритът вече бил налице, разликата не била статистически значима.

Работата излиза на 11 юли 2017 г. в Microbiome от Mu, Zhang, Liao и колеги. При женските животни редът Lactobacillales бил по-слабо застъпен още преди бъбречната увреда. Всяка седмица със сонда били подавани Lactobacillus oris, Lactobacillus rhamnosus, Lactobacillus reuteri, Lactobacillus johnsonii и Lactobacillus gasseri, след два дни ампицилин, неомицин, ванкомицин и метронидазол и два дни почивка.

Приемът тръгвал от третата седмица, преди нефритът да се установи. При седем животни в група антителата срещу двойноверижна ДНК на десетата седмица били по-ниски, белтъкът в урината намалял, а на четиринадесетата седмица хистологията била по-лека. При десет животни преживяемостта на женските била по-висока. Дадена след началото на лупуса, сместа давала само тенденция, без статистическа значимост, и тези данни не са показани.

Пътят минава през червото. Женските мишки имали по-пропусклива лигавица още преди бъбречната болест и повече ендотоксин в кръвта. След лактобацилите ендотоксинът намалял, интерлевкин-6 в мезентериалните лимфни възли спаднал, а интерлевкин-10 се покачил. В бъбрека имало по-малко отлагане на подклас IgG2a и отместване към регулаторни Т-клетки, които успокояват имунния отговор. Над 99 процента от засечения ред се падали на L. reuteri и на един некултивиран лактобацил.

Полът променил резултата. При мъжки мишки със запазени тестиси същата смес не подобрила нито белтъка в урината, нито хистологията. След отстраняване на тестисите ползата се появила, което авторите свързват с мъжките полови хормони при мишката. Оттук не следва правило кой човек да пие пробиотик, а самите изследователи пишат, че находката тепърва трябва да се провери при хора. Протоколът има четири граници.

  • Сместа е вкарвана със сонда всяка седмица, а не като порция кисело мляко.
  • Преди бактериите животните получили четири антибиотика за два дни.
  • Приемът започнал на триседмична възраст, преди нефритът да се разгърне.
  • След началото на болестта разликата вече не била статистически значима.

Същата бактерия в друг модел влоши лупуса

Lactobacillus reuteri, който в модела от 2017 г. съвпадал с по-лек нефрит при женски мишки, в друг модел усилва лупуса. Посоката зависи от модела, момента и това дали бактерията остава в червото.

На 9 януари 2019 г. Zegarra-Ruiz, El Beidaq, Iñiguez и колеги публикуват в Cell Host & Microbe опити с мишки, при които е усилен рецепторът TLR7. Този път е свързан с интерфероновия сигнал при човешкия лупус. L. reuteri се заселвал в гостоприемниците, излизал през по-пропускливото черво и се откривал в мезентериалните лимфни възли, черния дроб и слезката. Заселването влошавало автоимунните прояви и при обикновени, и при безмикробни животни, с повече плазмоцитоидни дендритни клетки и по-силен интерферонов сигнал.

Диета с резистентно нишесте, влакнини, които не се смилат в тънкото черво, намалявала количеството на тази бактерия и спирала излизането ѝ към органите. Късоверижните мастни киселини, които се получават при ферментацията, потискали растежа ѝ в епруветка. При мишките на такава диета смъртността, свързана с лупуса, била по-ниска. Това е лабораторен режим при гризачи, не готварска рецепта и не разрешение за добавка с нишесте вместо лекарство.

В изпражнения на част от хората със системен лупус еритематозус същата група открила повече лактобацили, отколкото при здрави. Това е връзка в един момент, не доказателство, че бактерията причинява болестта или че трябва да се маха с антибиотик. В модела от 2017 г. L. reuteri съвпада с по-здрава чревна бариера и по-малко IgG2a в бъбрека, а в TLR7 модела същият вид излиза от червото и подклажда интерферона. Името на щама не носи посоката на ефекта.

Малките проучвания при хора не стигат за препоръка

При хора с лупус и с лупусен нефрит пробиотиците остават в зоната на малки и разнородни опити. Те не дават доза, щам и срок, които лекар да предпише вместо имуносупресия.

Обзор на Mirfeizi, Mahmoudi и Faridzadeh от 23 октомври 2023 г. събира 22 публикации до юни 2023 г. Седемнадесет са върху животни, три са опити с клетки, а само две включват пациенти. Методите се разминават толкова, че обща числена сводка липсва. Авторите пишат, че данните са ограничени и че трябват още рандомизирани изпитвания, преди пробиотикът да се съди като допълващ прием.

Метаанализът на Zeng, Yang, He и колеги от 13 март 2024 г. в BMC Medicine обхваща 80 рандомизирани изпитвания при много автоимунни болести, с търсене до юни 2022 г. За индекса SLEDAI влизат само четири. В опитната група той бил по-нисък средно с 2,31 точки, с 95-процентен доверителен интервал между 2,14 и 2,48 точки под контролата. Това не е нов стандарт за бъбрека. Нежелани реакции при лупус и нефрит съобщават само две работи. При Huang и колеги чернодробни отклонения, инфекции, диария, тахикардия и други реакции били 31,91 процента срещу 34,78 процента, без значима разлика. При Yuan и колеги свързани нежелани реакции не били наблюдавани.

Пряко сравнение при новодиагностициран нефрит дават Zhu, Cui и Liu на 2 април 2024 г. Дванайсет жени, по шестима в група, получавали преднизонов ацетат по 1,0 mg/kg дневно и циклофосфамид. Към едната група за 30 дни бил добавен синбиотик, живи бактерии плюс храна за тях, в доза 5×10¹⁰ колония-образуващи единици дневно. Белтъкът в 24-часова урина не се различавал значимо нито в синбиотичната група (p = 0,701), нито между групите след лечение (p = 1). Разнообразието на чревните бактерии не се променило значимо. При шест души и един месец добавката не се отделя от стероида и циклофосфамида, а насоките не превръщат тази доза в рецепта.

Как имунната атака стига до бъбрека

Лупусният нефрит е възпаление и увреда на бъбрека от системен лупус еритематозус. Автоантителата улучват филтъра, който отделя отпадните вещества от кръвта, и с времето живата тъкан може да се замести от белег.

Лупусът е автоимунна болест, при която имунната система прави антитела срещу собствени тъкани, включително бъбрек, кожа, стави, сърце и нервна система. Девет от десет души с лупус са жени, често между 15 и 44 години, но сред хората с вече поставена диагноза мъжете по-често стигат до нефрит. Така пишат Клиника Майо на 23 декември 2025 г. и Клиника Кливланд на 30 септември 2021 г. Американското съобщение от 2024 г. добавя по-младата възраст и, в данните от САЩ, африкански, латиноамерикански, индиански и азиатски произход като белези за по-висок дял на нефрит и на терминална недостатъчност. Това не е българска статистика и не се пренася като местна норма.

До около половината от възрастните с лупус развиват нефрит, а при децата делът е около 80 процента. Американският колеж посочва смъртност до 30 процента на десетата година и терминална бъбречна недостатъчност при 10 до 22 процента. Клиника Кливланд дава по-широк интервал за бъбречна недостатъчност, от 10 до 30 процента. Двата интервала не се усредняват. И в двата случая част от хората стигат до диализа или трансплантация.

Лечение, което да изличи лупуса, няма. Целта на Клиника Майо е оплакванията да се укротят и бъбрекът да работи без машина за очистване на кръвта. Хидроксихлорохинът, по бележка на Клиника Кливланд, може да помага срещу появата на нефрит, затова проследяването не се отлага с надежда за хранителна добавка. Към загубата на филтрация Майо добавя високо кръвно, по-висок риск от В-клетъчен лимфом и по-висок сърдечно-съдов риск.

Пяна в урината, отоци и високо кръвно

В началото нефритът често няма свой собствен симптом. Белтъкът и кръвта в урината се хващат на изследване, преди човек да види пяна или оток.

Когато оплакванията се появят, Клиника Майо и Клиника Кливланд описват един и същ кръг. Урината става пенеста от белтък или съдържа кръв. Кръвното се качва. Появява се оток по краката, глезените и стъпалата, понякога по ръцете и лицето, а Кливланд добавя и околоочния оток и наддаване от задържана течност. Креатининът в кръвта се вдига, защото бъбрекът по-слабо чисти този мускулен отпадък. По Кливланд оплакванията често идват около пет години след първите прояви на лупуса, но нефритът може да е и първият, и единственият израз на болестта.

Общите белези на лупуса не доказват сами нефрит, а бъбречните изглеждат така.

  • Пяната в урината идва от белтък, който здравият филтър обикновено задържа.
  • Кръвта може да оцвети урината, но понякога се вижда само на тест.
  • Отокът се събира около очите, по глезените или по подбедриците.
  • Високото кръвно често няма болка и затова се мери, а не се чака.

Болка и оток в ставите, мускулна болка, температура без ясна инфекция и зачервяване през носа и бузите, наричано пеперуден обрив, съпътстват лупуса при много хора. Те могат да съвпаднат с бъбречното засягане, но липсата им не изключва белтък в урината. Затова човек с вече поставена диагноза не чака болка в кръста, за да провери бъбрека. Болката в поясницата не е задължителен знак в описанията на Майо и на Кливланд.

По-оскъдна урина, нощно уриниране, сърбеж, гадене и загуба на апетит влизат в списъка на Кливланд за признаци, при които се търси лекар веднага, защото могат да сочат внезапно влошаване на бъбрека. Задухът в покой и почти липсващата урина са повод за 112.

Урина, креатинин и бъбречна биопсия

Диагнозата се сглобява от урина, кръв и често от биопсия, а не от вида на една добавка. Биопсията показва класа на възпалението и доколко то още е живо.

Клиника Майо описва кръв, урина, понякога събиране за 24 часа и малко бъбречна тъкан за микроскоп. Клиника Кливланд добавя антитела и отделно измерване на белтъка. Креатининът служи за гломерулната филтрация и в българските лаборатории е в µmol/l. Колкото по-зле работи бъбрекът, толкова по-високо стои. Лекарят чете и единицата на белтъка, защото бланките пишат грамове на грам креатинин, милиграми на милимол или грамове за 24 часа.

Скринингът за белтък е силна препоръка в американското обобщение от 18 ноември 2024 г. При лупус без известна бъбречна болест урината се проверява поне веднъж на 6 до 12 месеца или при извънбъбречен пристъп. Биопсията е условна препоръка, когато белтъкът мине 0,5 g/g, тоест половин грам на грам креатинин (около 57 mg/mmol), или когато функцията спадне без друго обяснение. След известен нефрит белтъкът се мери количествено поне на тримесечие, докато няма пълен бъбречен отговор, и на три до шест месеца, когато отговорът се задържи. И двете честоти са силни препоръки.

Класът от биопсията води лекарствата. Клас III и клас IV са пролиферативни и при тях имуносупресията е по-интензивна. Клас V е мембранна форма. При него KDIGO започва с блокер на ренин-ангиотензиновата система, контрол на кръвното и хидроксихлорохин, а имуносупресия добавя при белтък в нефротичния обхват. Американското обобщение сочи тройна схема като желан вариант при чист клас V с белтък над 1 g/g. Патологът и нефрологът сглобяват класа с клиниката. Една цифра от бланката не избира лекарството, а трите изследвания се повтарят по план.

  • Общата урина търси белтък, еритроцити и цилиндри още преди видимите отоци.
  • Креатининът в серума служи за изчисление на гломерулната филтрация.
  • Биопсията показва класа на нефрита и дали възпалението още е активно.

Какво предвиждат насоките вместо добавка

Възпалението на бъбрека при лупус се лекува с хидроксихлорохин и с комбинация от имуносупресори, а не с пробиотик. От 2012 г. до обобщението на ACR през 2024 г. схемата се е изместила от „удар и после поддържане“ към продължителна комбинирана терапия.

В съобщението на колежа водещият автор припомня насоките от 2012 г. Тогава началото било висок глюкокортикоид плюс микофенолат мофетил или циклофосфамид, а задържането на отговора разчитало на микофенолат. След това американският регулатор одобрил белимумаб и воклоспорин. Новото обобщение говори за продължителна комбинация към различни звена на имунния отговор, с цел да се пази функцията и да се ограничи токсичността на самите лекарства. Ако препоръчано лекарство липсва, текстът казва да не се изоставят достъпните по-стари схеми. Наличността в България я решава лекуващият екип.

Хидроксихлорохинът стои в основата. Извадките на KDIGO от януари 2024 г. го препоръчват при всеки с лупусен нефрит, ако няма противопоказание. EULAR, с публикация на 2 януари 2024 г., го дава за всички с лупус в целева доза 5 mg на килограм реално телесно тегло дневно, като се претеглят рискът от пристъп и рискът за ретината. Дозата не се копира от съседа.

За активен клас III или IV американското обобщение дава условна препоръка за тройна имуносупресия, а KDIGO приема глюкокортикоид плюс микофенолатен аналог, ниска венозна доза циклофосфамид, белимумаб към едно от тези две, или калциневринов инхибитор към микофенолат, когато функцията не е тежко намалена. Рамката не е лична рецепта. Лекарят я нагажда към филтрацията, теглото и съпътстващите болести.

Ситуация Какво предвиждат насоките
Лупус без известен нефрит Белтък в урината поне на всеки 6 до 12 месеца или при извънбъбречен пристъп.
Белтък над 0,5 g/g или необяснимо по-слаба функция Условна препоръка за бъбречна биопсия.
Активен клас III или IV Глюкокортикоид плюс микофенолат с белимумаб, микофенолат с калциневринов инхибитор, или ниска доза циклофосфамид с белимумаб.
Чист клас V с белтък над 1 g/g Глюкокортикоид, микофенолат и калциневринов инхибитор като желан вариант по ACR.
След овладяване на активността Микофенолат поне 36 месеца по KDIGO. По EULAR лечението продължава поне 3 години след бъбречния отговор.
Пробиотик като терапия на нефрита Не фигурира в тези препоръки.

В детайла на KDIGO микофенолат мофетил в началото е от 1,0 до 1,5 g два пъти дневно, или натриев микофенолат от 0,72 до 1,08 g два пъти дневно. Ниската венозна схема на циклофосфамид е 500 mg на всеки две седмици, общо шест вливания. Метилпреднизолонът във вената е от 0,25 до 0,50 g дневно за 1 до 3 дни, после преднизон през устата приблизително от 0,35 до 1,0 mg/kg дневно, без да се минава 80 mg. По-ниската стероидна пътека може да пази ефекта с по-малко вреди.

Воклоспоринът в същата схема е 23,7 mg два пъти дневно заедно с микофенолат при филтрация над 45 ml/min/1,73 m². Белимумабът венозно е 10 mg/kg на всеки две седмици за три вливания, после на всеки четири седмици. За поддържане KDIGO предпочита микофенолат мофетил от 1 до 2 g дневно или микофенолова киселина от 720 до 1440 mg дневно поне 36 месеца и сваляне на преднизона под 5 mg дневно.

Американското обобщение условно препоръчва по-нисък устен старт след венозния пулс, до 0,5 mg/kg дневно и не повече от 40 mg, със сваляне до 5 mg или по-малко до шестия месец. EULAR държи поддържащия глюкокортикоид на или под 5 mg преднизонов еквивалент дневно и, когато болестта позволи, спиране. Стероидът е мост, не години на висока доза. При намалена филтрация дозите се пренареждат от лекаря.

Кръвното се лекува отделно от автоимунната атака, но пази същия орган. Клиника Майо посочва, че АСЕ инхибиторите и сартаните свалят налягането и намаляват изтичането на белтък, а диуретикът маха задържаната течност. Солта и белтъкът в храната се ограничават с диетолог. Бременност при активен нефрит или при лекарства с риск за плода се отлага, както пише KDIGO, и се планира с ревматолог и акушер-гинеколог. Детската доза не се вади от възрастната схема. Съобщението от 2024 г. за пръв път включва деца и юноши, а милилиграмите остават при детския ревматолог.

Кисело мляко и капсули при потиснат имунитет

Жив пробиотик при човек на силна имуносупресия не е безобидна храна по подразбиране. Рискът от инфекция със самия микроорганизъм е рядък, но е по-висок именно когато защитата е слаба.

Обзорът на Merenstein и колеги от 15 март 2023 г. в Gut Microbes събира позициите на експертна среща за безопасността. При хора без тежко потиснат имунитет краткосрочните вреди изглеждат малки на фона на широката употреба. При потиснат имунитет, напреднала възраст, стрес или новородени отделни щамове могат да се държат като опортюнисти. Един голям рисков белег, какъвто е потиснатият имунитет, е достатъчен повод за предпазливост и за по-близко наблюдение. Описани са тежки инфекции, включително сепсис, при уязвими групи. Пациент на циклофосфамид, микофенолат или висока стероидна доза попада в тази група, докато лекарят не каже друго.

Метаанализът от 2024 г. не показал повече нежелани реакции в двете работи при лупус, които изобщо ги съобщават. Това успокоява само в границите на тези протоколи и не отменя предпазливостта при дълбоко потисната защита. Решението не се взима от етикет „за имунитета“.

Купена капсула рядко съвпада с мишите протоколи по щам, доза и момент. Киселото мляко може да остане в храненето, ако нефрологът не е ограничил млечните заради белтъка в диетата, но то не е лечение на нефрита. Клиника Майо и Клиника Кливланд съветват по-малко сол и, при нужда, по-малко белтъчни храни, с план от диетолог. Грамажът е индивидуален.

Ако все пак искате да пробвате добавка, кажете го на ревматолога преди първата капсула и не спирайте хидроксихлорохина или имуносупресора, за да „направите място“ на бактериите. Спирането на назначено лекарство оставя нефрита без лечението, което насоките описват.

Кога бъбречните оплаквания при лупус не търпят отлагане

Пяна, кръв в урината, нов оток или рязко по-малко урина се съобщават на лекаря, без да се изчаква следващият планов преглед и без да се прави опит първо с пробиотик.

Клиника Кливланд казва да се потърси лекар веднага при коремна болка, трудно или оскъдно уриниране, сънливост, пенеста или кървава урина, сърбеж, качване на кръвното, загуба на апетит, гадене, повръщане, задух или оток. Тези знаци могат да сочат внезапно бъбречно влошаване. Задухът в покой и почти липсващата урина не чакат кабинета.

Признак Какво да направите
Пяна или кръв в урината Свържете се с ревматолога или нефролога преди плановия преглед.
Нов оток около очите, по глезените или подбедриците Потърсете същия лекар, защото отокът може да идва от загуба на белтък.
По-оскъдна урина, гадене, коремна болка или задух Обадете се веднага. Клиника Кливланд ги описва като възможна внезапна бъбречна недостатъчност.
Почти никаква урина или задух в покой Обадете се на 112, без да чакате ред в кабинета.

Човек с вече известен нефрит следи и количеството на урината. Спадът спрямо обичайното е повод за същия ден, не за бележка до контролния час. Кръвното над тавана, който екипът е задал, също се съобщава. Графикът на глюкокортикоида остава написаният от ревматолога и не се подсилва вкъщи, докато се чака преглед.

Често задавани въпроси

Киселото мляко може ли да замени лекарствата при лупус?

Не. Киселото мляко не замества хидроксихлорохина, микофенолата, циклофосфамида, белимумаба или калциневриновия инхибитор. Мишият опит от 2017 г. използвал стомашна сонда с пет щама след кратък антибиотичен курс и показал статистически ясна полза преди началото на болестта, не след него. Насоките от 2024 г. не включват ферментирала храна сред средствата срещу нефрита.

Опасен ли е пробиотикът, докато се пият имуносупресори?

Може да бъде, затова не се започва сам. Обзорът от 2023 г. сочи потиснатия имунитет като причина за предпазливост, защото живият микроорганизъм в редки случаи причинява тежка инфекция. Двете изпитвания при лупус, които съобщават нежелани реакции, не показали ясен излишък спрямо контролата, но са твърде малко, за да затворят въпроса при висока имуносупресия. Ревматологът преценява конкретния продукт.

Защо при мишките полза е имало само при женските?

В модела MRL/lpr сместа подобрила бъбрека при женски и при мъжки след отстраняване на тестисите, но не и при мъжки със запазени тестиси. Авторите свързват разликата с мъжките полови хормони на мишката. При хората зависимостта не е проверена и не отменя скрининга при мъжете. Сред хората с лупус мъжете дори по-често развиват нефрит.

На колко време се проверява урината при лупус без нефрит?

По американското обобщение от 2024 г. белтъкът се търси поне веднъж на 6 до 12 месеца или при извънбъбречен пристъп. След поставена диагноза нефрит измерването е по-често, на около три месеца, докато отговорът не се задържи. При децата с лупус нефрит се развива при около 80 процента, затова интервала определя детският ревматолог, а не възрастната схема.

Има ли установена дневна доза пробиотик при лупусен нефрит?

Няма доза, която насоките да препоръчват. В едно проучване с 12 жени синбиотикът бил 5×10¹⁰ колония-образуващи единици дневно за 30 дни върху стероид и циклофосфамид, без значима разлика в белтъка на урината. Четири изпитвания в метаанализа от 2024 г. показали около 2,31 точки по-нисък индекс на активност, което не е схема за бъбрека. Число от статия не се превръща в лъжичка.

Пяната в урината винаги ли означава лупусен нефрит?

Не винаги, но при човек с лупус не се подминава. Пяната често идва от белтък, а белтъкът е сред най-ранните бъбречни знаци, понякога преди отока. Кръв в урината, нов оток и по-високо кръвно се съобщават на лекаря, който води лупуса. Диагнозата идва от урината, креатинина и често от биопсия, не от вида на пяната сам по себе си.

Заключение

Бъбречното възпаление при лупус се държи с хидроксихлорохин и с имуносупресия, подбрана по класа от биопсията. Пробиотикът остава извън тази схема. Мишите данни от 2017 г. са реални и тесни, а опитът от 2019 г. показва, че един от същите видове може да влоши автоимунитета, ако напусне червото. Човешките опити са малки, кратки и не отделят добавката от лекарствата, които пациентът и без това получава.

На следващия преглед попитайте кога за последно е мерен белтъкът в урината и каква е била стойността в единицата на вашата лаборатория. Ако пяна, кръв или нов оток се появят по-рано, обадете се преди насрочения час. При задух в покой или почти липсваща урина номерът е 112. Капсула с живи бактерии се споменава на ревматолога преди първия прием, особено при микофенолат, циклофосфамид или по-висока стероидна доза, и не измества нито едно от назначените лекарства.

Източници

  1. Mu Q, Zhang H, Liao X et al.: Control of lupus nephritis by changes of gut microbiota. Microbiome, 11 юли 2017 г.
  2. Zegarra-Ruiz DF, El Beidaq A, Iñiguez AJ et al.: A Diet-Sensitive Commensal Lactobacillus Strain Mediates TLR7-Dependent Systemic Autoimmunity. Cell Host & Microbe, 9 януари 2019 г.
  3. Zeng L, Yang K, He Q et al.: Efficacy and safety of gut microbiota-based therapies in autoimmune and rheumatic diseases: a systematic review and meta-analysis of 80 randomized controlled trials. BMC Medicine, 13 март 2024 г.
  4. Zhu Q, Cui J, Liu S et al.: Synbiotic regulates gut microbiota in patients with lupus nephritis: an analysis using metagenomic and metabolome sequencing. Frontiers in Microbiology, 2 април 2024 г.
  5. Mirfeizi Z, Mahmoudi M, Faridzadeh A: Probiotics as a complementary treatment in systemic lupus erythematosus: A systematic review. Health Science Reports, 23 октомври 2023 г.
  6. Takeaways for Clinicians from the KDIGO 2024 Clinical Practice Guideline for the Management of Lupus Nephritis. Kidney Disease: Improving Global Outcomes, януари 2024 г.
  7. Fanouriakis A, Kostopoulou M, Andersen J et al.: EULAR recommendations for the management of systemic lupus erythematosus: 2023 update. Annals of the Rheumatic Diseases, 2 януари 2024 г.
  8. New ACR guideline summary provides guidance to screen, treat, and manage lupus nephritis. American College of Rheumatology, 18 ноември 2024 г.
  9. Lupus nephritis – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 23 декември 2025 г.
  10. Lupus Nephritis: What Is It, Causes, Symptoms and Treatment. Cleveland Clinic, 30 септември 2021 г.
  11. Merenstein D, Pot B, Leyer G et al.: Emerging issues in probiotic safety: 2023 perspectives. Gut Microbes, 15 март 2023 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.