
Терапията на приемане и ангажираност може да помогне на част от хората с хронична болка да функционират по-добре, но не премахва болката и не стои над когнитивно-поведенческата терапия. Британската насока NICE от 2021 г. казва и двата подхода да се обмислят при първична хронична болка след навършени 16 години, когато ги води подготвен специалист.
Защо това има значение, се вижда от мащаба на оплакването, макар числата да са американски, а не български. В проучването на Националния център за здравна статистика на САЩ за 2023 г. 24,3 % от възрастните са имали болка през повечето дни или всеки ден в последните три месеца, а при 8,5 % тя често е ограничавала живота или работата. През 2019 г. дяловете са били 20,4 % и 7,4 %.
В една поредица от 412 души в специализиран център промяната веднага след програма, основана на приемане, е била с големина d от 0,38 до 0,98, а след девет месеца от 0,24 до 0,75. Прегледът на Кокран от 2020 г. обаче събира само пет изпитвания на същия подход с 443 участници и оценява сигурността като много ниска. NICE предлага насочено групово движение по-категорично, отколкото самата психотерапия.
Какво означава хронична болка и колко често се среща
Хронична е болката, която продължава или се връща повече от три месеца. Така я определя NICE в насоката NG193 от 2021 г. CDC през 2022 г. ползва същия праг за хронична болка при възрастни извън болница. Това не е същото като „имах болка миналата седмица“. Става дума за оплакване, което остава след обичайното време за заздравяване или се появява отново и отново.
В същата британска насока има две големи групи, които могат да са налице заедно. Първична е болката, зад която няма ясно заболяване, или при която силата и ограниченията са несъразмерни на находката. Вторична е тази, която се обяснява достатъчно от артрит, увреда на нерв, мигрена или друга диагностицирана болест. Първоначалната диагноза може да се промени, ако картината се измени, затова едно старо наименование не затваря въпроса.
Американските проценти по-горе идват от въпрос за последните три месеца: болка през повечето дни или всеки ден. Отделен въпрос е дали тя е ограничавала живота или работата със същата честота. Клиничният праг „повече от три месеца“ и анкетното „повечето дни“ не са един аршин. Процентите са от САЩ и не описват честотата в България, затова за местната практика се разчита на личния лекар.
Самото разпространение не казва кой метод ще помогне на конкретния човек. То показва защо разговорът не бива да свършва с още едно обезболяващо, когато болката вече е променила съня, работата и връзките. Краткото съобщение на NCHS от ноември 2024 г. свързва това състояние и с по-ниско качество на живот, и с повече тревожност и депресия.

Защо мислите и настроението променят усещането за болка
Болката не е само сигнал от тъкан. Тя се преплита с внимание, страх, сън и с това какво човек спира да прави. NICE изрично иска лекарят да пита как оплакването засяга деня, работата, съня, настроението, отношенията и тежките житейски събития, включително предишна травма. Животът с болка е тежък и това се казва открито, без да се превръща човекът в „психосоматичен случай“.
При болка в гърба клиниката Майо отбелязва, че хората със склонност към депресия и тревожност изглежда имат по-висок риск, а стресът може да стегне мускулите. Това не доказва, че настроението е създало всяка болка. Показва, че тялото и преживяването се движат заедно и че прегледът е непълен, ако гледа само снимката.
Оттук идва и смисълът на разговорната работа. Тя не убеждава никого, че „болка няма“. Тренира друг отговор към усещане, което може да остане: по-малко избягване на важни неща, по-ясен сън, по-малко катастрофизиране. В същата насока е записано нещо, което често изненадва: качеството на живот може да се подобри дори болката да не намалее. Обострянията се очакват. Причина за всяко от тях може и да не се намери.
Затова целта на плана не е нула на скалата за болка. Целта е ден, в който човекът върши повече от това, което цени, и знае какво да прави в лошата седмица. Психотерапията е един от инструментите за тази цел, не заместител на диагнозата.
По какво терапията на приемане се различава от КПТ
Когнитивно-поведенческата терапия, съкратено КПТ, е утвърденото българско име на методите, които свързват мисли, чувства и действия при болка. В някои по-стари преводи се среща съкращението ХБТ. То не е отделен метод и не е лекарство. Терапията на приемане и ангажираност, често отбелязвана с английското ACT, е клон в същото семейство, а не чудо отстрани.
Разликата е в първата цел. Обзорът на Фелиу-Солер и колеги от 2018 г. описва подхода като работа за по-добро ежедневно функциониране, а не като техника, която първо трябва да смали симптома. Готовността да се усети неприятното се търси тогава, когато това отваря път към избран от човека живот. NICE не смята, че тази рамка е победила КПТ или обратното.
Същият обзор събира работата в шест свързани процеса. Те не са домашно упражнение за една вечер и не се „минават“ като глава от книга.
- Приемането е готовност да усетите болката, когато това служи на важна за вас дейност.
- Отделянето от мислите означава да видите мисълта като мисъл, а не като заповед.
- Вниманието към момента държи фокуса върху това, което се случва сега.
- Позицията на наблюдател позволява да гледате усещанията, без да се сливате с тях.
- Ценностите са посоките, които сами избирате като важни за живота си.
- Ангажираното действие е връщане към тези посоки след труден ден или лоша седмица.
Третият и четвъртият процес често се наричат „осъзнатост“, а в изследванията наблюдателската позиция носи името „азът като контекст“. Ю, Нортън и Маккракън проверяват именно нея при хора с хронична болка. По-голямата гъвкавост тук не означава да търпите мълчаливо. Означава избор на действие, който не се командва изцяло от усещането.
Какво показа програмата с 412 души
През юни 2017 г. Ю, Нортън и Маккракън съобщават за 412 възрастни, насочени към център за болка, които минават през лечение, основано на приемане. Няма отделна група без терапия, затова резултатът е промяна във времето, а не чисто доказателство, че точно този разговор е единствената причина. Хората са попълвали въпросници преди курса, в края му и девет месеца по-късно.
Мерени са два процеса, приемането на болката и азът като контекст, и три резултата: доколко болката пречи на дейностите, справянето с работа и социален живот, и депресивните симптоми. Силата на болката като отделна цифра не е сред отчетените в резюмето резултати. Това е важна граница. Подобрението не бива да се преразказва като „болката спадна при две трети“.
Веднага след курса промяната по всички тези мерки е статистически значима, с d от 0,38 до 0,98 според показателя. След девет месеца ефектът остава, но е по-малък, с d от 0,24 до 0,75. Смислено подобрение, тоест промяна, която авторите смятат за достатъчно голяма по съответния въпросник, има при 42 до 67,5 % от участниците за всеки отделен резултат, и в края, и при проследяването. Горната граница не важи за всички скали едновременно. При някои мерки под половината хора стигат този праг.
Промяната в наблюдателската позиция е свързана с промяната в резултатите, с бета от минус 0,21 до минус 0,31. Връзката сочи в очакваната посока: повече дистанция от мислите и усещанията върви с по-малко пречене, по-добро приспособяване и по-слаби депресивни симптоми. Тя не е толкова тясна, че да обясни цялото подобрение. Други части на грижата в центъра, очакването и простото време също могат да имат дял.
Колко сигурни са ползите според Кокран и прегледа от 2024 г.
Случайните изпитвания дават по-трезва сметка от една клиника без контролна група. Прегледът на Кокран от 12 август 2020 г. на Уилямс, Фишър, Хърн и Еклестън събира 75 изпитвания на възрастни с хронична болка, без главоболие и без злокачествена болест, с 9 401 души в края на лечението. Най-много данни има за КПТ, 59 проучвания. За терапията на приемане влизат само пет, с 443 души, и сигурността навсякъде е много ниска.
При КПТ ползата е реална и малка. Срещу обичайното лечение в края на курса болката помръдва със стандартизирана средна разлика минус 0,22, ограничението с минус 0,32, а дистресът с минус 0,34. Отрицателният знак тук означава по-малко оплакване в групата с терапия. Всяко от тези сравнения стъпва на около 2 500 души. Срещу активно сравнение, тоест друг правдоподобен метод, ползата е много малка: около минус 0,09 за болка и дистрес. Ефектът срещу обичайното лечение до голяма степен се задържа между шестия и дванадесетия месец, а срещу активното сравнение не.
| Сравнение в края на курса | Болка | Ограничение в ежедневието | Дистрес |
|---|---|---|---|
| КПТ срещу обичайно лечение | малка полза, SMD минус 0,22 | малка полза, SMD минус 0,32 | малка полза, SMD минус 0,34 |
| КПТ срещу активно сравнение | много малка полза, SMD минус 0,09 | много малка полза, SMD минус 0,12 | много малка полза, SMD минус 0,09 |
| Приемане срещу обичайно лечение | голяма, но много несигурна разлика | няма ясна разлика | няма ясна разлика |
| Приемане срещу активно сравнение | няма ясна разлика | няма ясна разлика | няма ясна разлика |
При приемането Кокран вижда голяма разлика за болката срещу обичайно лечение, SMD минус 0,83, но само в две проучвания и с много ниска сигурност. За ограничението и дистреса ясна разлика няма, макар точковата оценка да изглежда голяма, защото интервалът включва и нулев ефект. Срещу активно сравнение няма ясна разлика нито за болка, нито за ограничение, нито за дистрес. Авторите пишат направо, че такава оценка лесно може да бъде обърната от нови данни. Нежеланите събития са съобщавани зле, затова „не намерихме вреда“ не е същото като „методът е доказано безопасен“.
По-късният обзор на Мартинес-Калдерон и колеги, публикуван през март 2024 г., чете девет систематични прегледа с 84 метаанализа и търси до 2 юли 2023 г. Част от метаанализите показват по-малко депресивни и тревожни симптоми, по-малко катастрофизиране и повече приемане и гъвкавост веднага след курса. На третия месец се подобрява и функционирането. На шестия се появява и по-добро качество на живот. На шестия до дванадесетия месец остават по-добро функциониране и по-малко катастрофизиране.
Двата документа не си противоречат с усреднена цифра, а с различна взискателност. Кокран от 2020 г. е по-строг и по-неуверен за приемането. Обзорът от 2024 г. е по-оптимистичен за функционирането, но в шест от деветте прегледа сигурността изобщо не е оценена със скалата GRADE, прегледите се застъпват силно, а подробностите за повторение на курса често липсват. Честният извод е „може да помогне на функционирането“, не „ще махне болката“.
Какво казват NICE и CDC и за кого важи
NICE NG193 от 7 април 2021 г. не дава еднакъв съвет за всички средства. За хора на 16 и повече години с първична хронична болка насоченото групово упражнение се предлага. КПТ за болка и терапията на приемане се обмислят, ако ги води здравен специалист с подходяща подготовка. Биофийдбек не се предлага. „Обмислете“ е по-слабо от „предложете“: комисията е видяла полза, но не смята доказателствата за достатъчно високи за по-твърда заповед.
В обосновката повечето данни за приемането показват по-добро качество на живот и сън и по-малко болка и психологически дистрес. Проучванията са сравнително малко. Една икономическа оценка намира подхода за изгоден спрямо цената в британската система. За КПТ по-устойчивата полза е качеството на живот. Другите резултати не са постоянни, а част от курсовете са водени различно и от хора с различна подготовка, което може да е смалило видимия ефект. Силна вреда не е показана. Две икономически оценки подкрепят КПТ. Доказателство да се предпочете единият метод пред другия няма.
Същата комисия не успява да препоръча нито „за“, нито „против“ цялостните програми за болка при първична хронична болка. В осем проучвания професионално водена програма с няколко съставки не подобрява качеството на живот спрямо обичайната грижа или листата на чакащите. Затова клиниката от 2017 г. не бива да се чете като готова рецепта за многокомпонентна програма. Отделен разговор по КПТ или по приемане е нещо по-тясно от пакет с физиотерапия, лекарства и група.
Ако болестта обяснява болката, NG193 препраща към насоката за това заболяване: главоболие, кръст, ревматоиден артрит, остеоартрит, невропатна болка и други. Когато първичната и вторичната болка се смесват, изборът е клиничен, заедно с човека. Американската насока на CDC от 4 ноември 2022 г. е друг документ, за друга система. Тя предпочита нелекарствени и неопиоидни средства при подостра и хронична болка и именува психологическа терапия при болка ниско в гърба и КПТ при фибромиалгия. Не важи за болка при сърповидно-клетъчна анемия, рак или палиативни грижи. Нито британското, нито американското изречение е автоматично правило в България. Тук планът го сглобява лекарят по местната практика.
Какво се упражнява в курса и колко дълъг е той
Курсът не е лекция за „позитивно мислене“. По описанието на Фелиу-Солер и колеги методите са практически: метафори, упражнения за внимание и среща с трудното усещане в полза на избрано действие. Човекът и водещият уточняват какво в живота е свито от болката и кое от това си струва да се върне, преди болката да стане нула.
Няма единен брой срещи, който британската насока да е фиксирала като стандарт. В обосновката цената зависи от броя и дължината на срещите, от това дали са индивидуални или групови, на живо или от разстояние, и от това кой води. В британската система КПТ вече се ползва, но не навсякъде, а приемането е по-ново и също неравномерно достъпно. CDC добавя, че нелекарствените методи често не се покриват изцяло и са по-трудни извън големите центрове. У нас пътят минава през направление и през човек с подготовка, не през случайно видео.
Водещият трябва да умее да отличи този подход от общ съвет „приемете си състоянието“. Добрият час връща конкретно действие за седмицата и на следващата среща проверява какво се е случило, не само как се е чувствал човекът.
Самонасочено четене не замества курса, когато болката вече е стеснила работата и съня. То може да даде език. Не дава обратната връзка, когато избягването се върне под формата на „тази седмица не е моментът“. Ако няма достъп до обучен водещ, по-силната и по-ясно препоръчана стъпка в NG193 остава движението с надзор, не самотната борба с мислите.
Движение, лекарства и психотерапия в един план
При първична хронична болка NICE първо предлага насочена групова физическа активност и насърчава човека да остане подвижен заради здравето в дълъг срок. Видът на натоварването се избира според болката и възможностите, не по чужда програма от интернет. При болка в гърба NHS съветва да не се лежи продължително и да се пазят обичайните дневни действия. Ако упражнението рязко засили болката, същата страница казва да спрете и да потърсите лекар.
Лекарствата не отпадат, но и не се подреждат еднакво във всяка държава. За първична хронична болка при хора на 16 и повече години британската насока казва да не се започват опиоиди, парацетамол, нестероидни противовъзпалителни средства и габапентиноиди, освен габапентиноид в изпитване при комплексния регионален болков синдром. Причината за нестероидните средства е конкретна: кратката употреба не подобрява качеството на живот, болката или дистреса в прегледаните данни, а рискът включва стомашно-чревно кървене. Това е британско правило за първична болка, не забрана на нестероидно средство при всяка болна става и не български норматив.
Същият документ допуска да се обмисли антидепресант при хора на 18 и повече години, след разговор за ползи и вреди: амитриптилин, циталопрам, дулоксетин, флуоксетин, пароксетин или сертралин. Обяснението към човека е, че лекарството може да помогне за качеството на живот, болката, съня и дистреса и без диагноза депресия. През април 2021 г. тази употреба във Великобритания е била извън одобрените показания. За 16 и 17 години се търси съвет от специалист. Конкретната доза определя лекарят по листовката и по местната практика.
CDC от 2022 г. продължава да посочва нестероидни средства, парацетамол, някои антидепресанти и антиепилептични като прегабалин и габапентин за отделни подостри и хронични състояния, с внимание при възрастни хора и при сърдечна, бъбречна, стомашна или чернодробна болест. Разликата между двата документа не се замазва със средна доза. Ако болката ви е вторична, важи насоката за нейната причина. Ако вече пиете лекарство от списъка, който NICE не би започнал за първична болка, не го спирайте сами. Прегледът е съвместен: каква е ползата, каква е вредата и как би изглеждало намаляване, ако изобщо е уместно.
Психотерапията влиза в този план като работа върху деня, съня и страха от движение, не като награда за тези, които „не са издържали на хапчета“. Тя може да стои до движението. Не го замества и не отменя прегледа на лекарствата.
Кога при хронична болка да потърсете лекар
Болка, която трае или се връща над три месеца, заслужава оценка, дори да няма драматичен нов симптом. NICE иска тази оценка да е лична: какво храни болката, какво вече помага, какво е важно за човека и семейството. Обостряне също е повод за нов преглед. Причина може да не се открие, но новите симптоми не се отминават с „пак е същото“.
Спешните признаци по-долу са описани за болка в гърба, защото там NHS и клиниката Майо дават ясни прагове. Те не покриват всяка болка в тялото. Нов силен дефицит, температура с непонятна болка или болка след тежка травма на друго място също не се чакат със седмици. В България спешният номер е 112.
| Какво се появява при болка в гърба | Какво да направите |
|---|---|
| Слабост, изтръпване или болка в двата крака, загуба на усет около половите органи или ануса, ново изпускане или невъзможност да задържите урина или изпражнения | Обадете се на 112. NHS сочи същите признаци като спешни. |
| Болка в гърдите заедно с болката в гърба или начало след тежка травма, например пътен инцидент | Обадете се на 112, без да чакате планов час. |
| Температура, болка, която слиза по крака, неволно отслабване или оплакване, което не стихва няколко седмици | Потърсете лекар скоро. Майо отделя температурата и травмата като незабавни. |
| Болка над три месеца без тези признаци, която вече пречи на съня, работата или ходенето | Запишете час при личния лекар за оценка на вида болка и на плана. |
Нощна болка, подутина или промяна във формата на гърба и болка високо между лопатките също са в списъка на NHS за преглед при общопрактикуващ лекар, не за домашно изчакване. Силата на болката сама по себе си не показва колко е нарушена функцията. Човек може да има умерен номер на скалата и да е спрял работа, или силен номер и запазен ден. И двете заслужават разговор, но не и еднаква спешност.
Психотерапия не се започва вместо този преглед. Ако зад обострянето стои инфекция, фрактура или притискане на нерви, курсът по приемане не е първата стъпка. Първата е медицинската оценка. След като опасните причини са отстранени или лекувани, разговорът за функциониране има своето място.
Какъв резултат е реалистичен след курса
Реалистичният резултат е по-широк ден, не празен болков дневник. В групата от 412 души смислената промяна засяга между 42 и 67,5 % от хората според мярката, което оставя съществен дял без такъв отговор. След девет месеца средният ефект е по-малък, но не изчезва. Кокран описва ползата от КПТ като малка, а ползата от приемането като твърде несигурна, за да се обещава. Обзорът от 2024 г. е по-благосклонен към функционирането, депресивните симптоми и качеството на живот, със същата уговорка за неоценена сигурност.
Обостряне след добър месец не означава, че курсът е бил грешка. NICE описва обострянето като внезапно и временно влошаване на болка, умора, скованост или функция, с непредвидима дължина. Планът се преглежда, новите симптоми се проверяват, а старите умения за действие по ценности се ползват отново. Чакането болката първо да спре, за да започне животът, е точно обратният ред на този подход.
Ако търсите курс, носете на личния лекар три ясни въпроса. Първият е дали болката е първична, вторична или и двете. Вторият е кой подготвен човек във вашия район води КПТ за болка или терапия на приемане, на живо или в група. Третият е кои от сегашните лекарства имат място и кои подлежат на съвместен преглед, без да ги спирате преди този разговор. Докато чакате часа, най-добре подкрепената стъпка в британската насока за първична болка остава движението с надзор, съобразено с тялото ви.
Често задавани въпроси
ХБТ и КПТ едно и също ли са?
В клиничния български език името е когнитивно-поведенческа терапия, съкратено КПТ. ХБТ се среща в по-стари преводи и сочи към същата група методи, не към отделно лекарство. Терапията на приемане и ангажираност е един клон вътре в това семейство, с акцент върху действието въпреки болката.
Терапията на приемане премахва ли болката?
Не е създадена с обещание, че болката ще изчезне. В проследяването на 412 души основните мерки са били преченето в ежедневието, работата и социалният живот и депресивните симптоми, не нулева сила на болката. NICE отделно записва, че качеството на живот може да се вдигне и когато болката остане същата.
Подходяща ли е, ако болката има ясна причина?
Препоръката да се обмисли този подход или КПТ важи в NG193 за първична хронична болка. Ако артрит, увреда на нерв или друга болест обяснява оплакването, първо се следва насоката за нея. Двата вида могат да се комбинират и тогава лекарят решава кое от кое да води.
Може ли да замени обезболяващите?
Не спирайте лекарство, защото започвате разговори с терапевт. Британското правило да не се започват опиоиди, парацетамол, нестероидни средства или габапентиноиди се отнася за първична хронична болка, не за всяка диагноза и не е български норматив. Промяната на дозата е решение на лекаря, който води лечението ви.
След колко време се усеща разлика?
В групата от 412 души има измерване в края на програмата и отново след девет месеца, като късната промяна е по-малка. Кокран гледа края на курса и прозореца от 6 до 12 месеца, но за приемането късните данни са оскъдни и много несигурни. NICE не е определила единен брой срещи като стандартен курс.
Какво да попитам личния лекар?
Попитайте дали болката е първична, вторична или и двете, и кой подготвен специалист води КПТ за болка или терапия на приемане. Попитайте и кои от сегашните лекарства имат смисъл да останат. Нов дефицит в двата крака, загуба на усет около ануса или ново изпускане не е тема за планов час, а повод за обаждане на 112.
Заключение
Терапията на приемане може да разшири деня на част от хората с хронична болка: по-малко пречене, по-добър сън, по-малко дистрес, повече действие по личните ценности. Същите данни, които дават тази надежда, слагат таван. Една клиника без контролна група, пет малки изпитвания с много ниска сигурност и по-късни прегледи без оценка на сигурността не стигат за обещание, че болката ще си отиде. КПТ има по-голям обем изследвания и по-малък, но по-устойчив ефект срещу обичайната грижа. NICE държи двата подхода като възможност, а движението с надзор като по-силна препоръка при първична хронична болка.
Следващата стъпка е конкретна. Ако оплакването трае или се връща над три месеца, запишете час при личния лекар и носете трите въпроса за вида болка, за подготвен водещ и за преглед на лекарствата. Ако болката е в гърба и се появи слабост в двата крака, загуба на усет около ануса, ново изпускане, болка в гърдите или е започнала след тежка травма, обадете се на 112, преди да мислите за курс. След като опасните причини са проверени, полезният въпрос към лекаря е какво може да се върне в седмицата, докато болката още е тук.
Източници
- Recommendations | Chronic pain (primary and secondary) in over 16s: assessment of all chronic pain and management of chronic primary pain. National Institute for Health and Care Excellence, 7 април 2021 г.
- Rationale and impact | Chronic pain (primary and secondary) in over 16s: assessment of all chronic pain and management of chronic primary pain. National Institute for Health and Care Excellence, 7 април 2021 г.
- Lucas JW, Sohi I: Chronic Pain and High-impact Chronic Pain in U.S. Adults, 2023. National Center for Health Statistics, ноември 2024 г.
- Yu L, Norton S, McCracken LM: Change in „Self-as-Context“ („Perspective-Taking“) Occurs in Acceptance and Commitment Therapy for People With Chronic Pain and Is Associated With Improved Functioning. The Journal of Pain, юни 2017 г.
- Williams ACC, Fisher E, Hearn L et al.: Psychological therapies for the management of chronic pain (excluding headache) in adults. Cochrane Database of Systematic Reviews, 12 август 2020 г.
- Martinez-Calderon J, García-Muñoz C, Rufo-Barbero C et al.: Acceptance and Commitment Therapy for Chronic Pain: An Overview of Systematic Reviews with Meta-Analysis of Randomized Clinical Trials. The Journal of Pain, март 2024 г.
- Dowell D, Ragan KR, Jones CM et al.: CDC Clinical Practice Guideline for Prescribing Opioids for Pain — United States, 2022. Morbidity and Mortality Weekly Report, 4 ноември 2022 г.
- Back pain – NHS. National Health Service, 5 март 2026 г.
- Back pain – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 26 септември 2024 г.
- Feliu-Soler A, Montesinos F, Gutiérrez-Martínez O et al.: Current status of acceptance and commitment therapy for chronic pain: a narrative review. Journal of Pain Research, 2 октомври 2018 г.
