
Февипипрантът, хапче срещу рецептора за простагландин D2, намалява дела на еозинофилите в храчките при част от възрастните с упорита астма. Следващите големи изпитвания не показват значимо по-малко пристъпи след статистическа корекция, нито стабилно по-добра белодробна функция, и разработката на молекулата е прекратена.
Ранният сигнал идва от една болница и 61 участници. За 12 седмици геометричната средна на еозинофилите в храчките пада от 5,4% до 1,1%. Този вид възпаление често върви с пристъпи, затова спадът изглеждаше като стъпка към ново хапче. Програмите със стотици и хиляди души след това не намират достатъчна полза, за да остане веществото в разработка.
Дозата в това ранно изпитване е 225 mg два пъти дневно, добавена към вече приеманите инхалатори. По-късно се сравняват 150 mg и 450 mg веднъж дневно. При хапчетата, които наистина се изписват, американската листовка дава монтелукаст 10 mg вечер за хора на 15 и повече години, а британското ръководство SIGN 158 дава преднизолон от 40 до 50 mg за поне пет дни при възрастен с пристъп.
Какво показва малкото проучване с февипипрант
Февипипрантът е орален, обратим блокер на рецептора DP2. Той пречи на простагландин D2 да събере еозинофили, базофили и част от лимфоцитите към лигавицата на дихателните пътища. В един център, болницата Гленфийлд в Лестър, това е проверено при хора с умерена до тежка астма и поне 2% еозинофили в храчките, въпреки инхалаторния кортикостероид.
Между 10 февруари 2012 г. и 30 януари 2013 г. в проучването от Лестър влизат 61 възрастни. След две седмици плацебо 30 души получават 225 mg февипипрант два пъти дневно, а 31 получават плацебо, в продължение на 12 седмици. Следва шестседмично отмиване пак с плацебо. Хапчето не замества инхалаторите. Главната цел е промяната в процента еозинофили в храчките, не броят на пристъпите и не скалата на дневните оплаквания.
Геометричната средна пада от 5,4% (доверителен интервал от 3,1 до 9,6) до 1,1% (от 0,7 до 1,9) при февипипрант. При плацебо движението е от 4,6% до 3,9%. Спрямо изходното ниво спадът е 4,5 пъти срещу 1,3 пъти, а разликата между групите е 3,5 пъти (от 1,7 до 7,0), p = 0,0014. Трима души на активното рамо и четирима на плацебо напускат заради обостряне. Двама, разпределени към лекарството, по грешка получават плацебо поне веднъж, но остават в групата на лекарството за главния анализ.
В това кратко проучване няма смърт и няма сериозно нежелано събитие, а напусканията не са преценени като свързани с хапчето. Изводът на авторите е тесен. Молекулата намалява еозинофилното възпаление в дихателните пътища и се понася при хора с упорита астма и високи еозинофили в храчките. Текстът не доказва, че същото хапче предотвратява пристъпи с прием в болница. За това трябват по-дългите сравнения, които идват след него.

Потвърждават ли големите изпитвания по-малко пристъпи
Не. Двете програми ZEAL и LUSTER не постигат предварително заложената значима полза. ZEAL проверява белодробната функция за 12 седмици, а LUSTER брои умерени и тежки пристъпи за 52 седмици. И в двете февипипрантът е добавка към вече провеждано инхалаторно лечение, не самостоятелна схема.
ZEAL-1 и ZEAL-2 включват юноши и възрастни на 12 и повече години с неконтролирана астма на средна или висока степен на инхалаторна терапия. Дозата е 150 mg веднъж сутрин. Рандомизирани са 675 души в първото и 704 във второто изпитване. До 12-ата седмица стигат 662 и 685. В ZEAL-1 форсираният обем за една секунда (FEV1) преди дозата се качва със 112 ml срещу 71 ml на плацебо. Разликата е 41 ml, интервалът минава през нулата, а коригираното p е 0,088. В ZEAL-2 плацебо групата се качва повече, 157 ml срещу 126 ml, разлика минус 31 ml, p = 0,214. Дневните симптоми, впръскванията на бързия инхалатор и въпросникът за качество на живот също не се разделят значимо.
LUSTER-1 и LUSTER-2 гледат по-тежко протичане при участници от 12-годишна възраст нагоре, които вече са на висока степен инхалаторно лечение и въпреки това не са контролирани. LUSTER-1 събира 894 души в 25 държави, LUSTER-2 събира 877 в 19 държави. Сравняват се 150 mg, 450 mg и плацебо веднъж дневно за една година. Главният въпрос е годишният темп на умерени и тежки пристъпи, отделно при кръвни еозинофили от поне 250 клетки в микролитър и в цялата група.
При високите еозинофили в LUSTER-1 отношението към плацебо е 1,04 за 150 mg и 0,83 за 450 mg, и двата интервала включват 1. В LUSTER-2 числата са 0,69 (от 0,50 до 0,96) за 150 mg и 0,72 (от 0,52 до 1,01) за 450 mg. След корекция за много сравнения нито едното изпитване не показва статистически значим спад. Авторите отбелязват скромен и повтарящ се числен спад при 450 mg, без той да минава прага. Сериозни нежелани събития има при 9% от хората на 150 mg, 9% на 450 mg и 9% на плацебо. Смъртни изходи има и в активно рамо, и при плацебо, всеки път под 1%.
Уводът на LUSTER припомня, че по-ранни фаза 2 данни описват и по-добра белодробна функция, не само по-малко еозинофили в храчките. ZEAL е построено точно да провери тази функция и не я потвърждава. Затова твърдение, че хапчето подобрява всички изследвания и спира пристъпите, не издържа на програмата от фаза 3.
Защо спадът на еозинофилите не стига за хапче
Лабораторният спад не е същото като по-малко нощи без сън или по-малко курсове с кортикостероид. В Лестър главната мярка е процентът клетки в храчка. Кръвните еозинофили в същото изпитване не падат по същия начин, което по-късният обзор на програмата отбелязва изрично. Човек може да има по-чиста проба храчка и пак да получи пристъп от вирус, полени или пропуснат инхалатор.
Малкият брой участници също ограничава извода. Шестдесет и един души в един град не стигат, за да се отдели рядка вреда от случайност или да се измери разлика в приемите в болница. Профилът за 12 седмици описва тази извадка, не дългогодишна употреба.
Решението за спиране идва от цялата фаза 3. В дългото проследяване SPIRIT, публикувано на 11 декември 2021 г., спонсорът Новартис прекратява набора на 16 декември 2019 г., защото данните от LUSTER и ZEAL не подкрепят по-нататъшна разработка. Рандомизирани са 1093 души на 150 mg, 1085 на 450 mg и 360 на плацебо. Поносимостта при тези, които стигат 52 седмици, остава близка до плацебо. Проучвателните сметки за пристъпи и FEV1 не са коригирани за много сравнения и авторите молят да се четат предпазливо. Изводът им е пряк. Молекулата не е достатъчно ефикасна, за да продължи клиничната разработка при астма.
Кои хапчета реално влизат при астма
В практиката оралните средства са допълнение или кратък курс, а не заместник на инхалатора. Националната здравна служба на Великобритания (NHS) описва инхалатора като основното лечение. Ако той не стига, екипът може да добави по-силен инхалатор или таблетка като монтелукаст. При тежка астма, която не се поддава на инхалатори и таблетки, се обсъждат инжекционни биологични лекарства. Кое от тях е достъпно в България, решават специалистът и критериите на касата.
Монтелукастът е антагонист на левкотриеновите рецептори. Той се пие за профилактика и дългосрочно лечение на астма, включително при деца според възрастовите граници на листовката, и за предпазване от свиване на бронхите при усилие след навършени 6 години. Не лекува алергичен ринит като първи избор. Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) го пази за ринит само когато другите средства не стигат или не се понасят.
Преднизолонът и сродните му кортикостероиди през устата влизат при пристъп, за няколко дни, и по-рядко като последна поддръжка при тежка астма под наблюдение на специалист. Точната поддържаща доза не се взема от чужда листовка на сляпо. За острия пристъп британските текстове дават кратък курс. За месеци напред решението е на пулмолога.
| Лекарство | Място в схемата | Какво показва източникът |
|---|---|---|
| Февипипрант | Изпитвано хапче, недовършена разработка | Еозинофилите в храчките падат от 5,4% до 1,1% при 61 души, а фаза 3 не дава значим спад на пристъпите. |
| Монтелукаст | Профилактика през устата | 10 mg вечер при 15 и повече години по листовката на FDA. Не спира започнал пристъп. |
| Преднизолон | Кратък курс при пристъп | SIGN 158 посочва от 40 до 50 mg дневно поне пет дни при възрастен, ако таблетката се задържи. |
| Кортикостероид с формотерол | Инхалатор, основа на схемата | NICE от 2024 г. започва с инхалатор при нужда или със схема за поддръжка и облекчение. |
Стар синтез на Кокран, публикуван на 16 март 2017 г. по търсене до август 2016 г., разглежда добавянето на антилевкотриеново средство към същата доза инхалаторен кортикостероид при юноши и възрастни. В четири проучвания с 815 души рискът от пристъп, който иска кортикостероид през устата, пада наполовина (отношение на рисковете 0,50, интервал от 0,29 до 0,86) за период от 6 до 16 седмици. Нужни са около 22 души на лечение, за да се спести един такъв пристъп. Не е ясно дали таблетката бие простото вдигане на инхалаторната доза. Това е по-стара обобщена картина, не днешната подредба на стъпките.
Защо лечението започва с инхалатор
Инхалаторът носи кортикостероида до възпалената лигавица. Хапчето минава през кръвта и не гаси същото място със същата пряка доза. Клиника Майо описва астмата като свиване и оток на дихателните пътища с излишна слуз. Пристъпът идва, когато просветът се стесни още. Лекарство, вдишано навреме, разширява прохода и, ако съдържа кортикостероид, намалява отока. Таблетката за профилактика не върши тази минутна работа.
Съвместното ръководство на Британското торакално дружество, Националния институт за здраве и грижи (NICE) и SIGN, публикувано на 27 ноември 2024 г., забранява късодействащ бета-2-агонист без съпътстващ инхалаторен кортикостероид на всяка възраст. Само бързият инхалатор отпуска мускула, но не лекува възпалението и не пази от тежък пристъп. NHS описва три практически варианта. Има инхалатор само при симптоми, наречен противовъзпалително облекчение, с кортикостероид и формотерол. Има един инхалатор и за всекидневна поддръжка, и за облекчение. Има и два отделни уреда, като бързият не се дава сам.
Преди нова таблетка същото ръководство иска да се изясни защо контролът липсва. Повдигнат азотен оксид в издишания въздух (FeNO) при лош контрол може да значи пропуснати вдишвания или нужда от по-висока инхалаторна доза. Отговорът към нова стъпка се гледа след 8 до 12 седмици, а техниката се показва от лекар, медицинска сестра или фармацевт.
- Друга диагноза или съпътстващо заболяване се изключва, преди да се сменя схемата.
- Пропуснатите дози и грешната техника обясняват много „неуспехи“ на иначе подходящ инхалатор.
- Тютюнопушенето, включително електронните цигари, и професионалните дразнители се записват отделно.
- Тревожността, сезонът и средата, като мухъл или мръсен въздух, влизат в същия разговор.
Как NICE подрежда стъпките след 2024 г.
При новооткрита астма след навършени 12 години първо се предлага ниска доза инхалаторен кортикостероид с формотерол, вдишван при нужда. Ако човекът идва със силни оплаквания, например редовно нощно събуждане, или с тежко обостряне, стартът е ниска доза в схема за поддръжка и облекчение, плюс лечение на самия остър епизод. По-късно, ако контролът е добър, може да се слезе към инхалатор само при нужда.
Когато ниската доза само при нужда не държи оплакванията, се предлага ниска доза поддръжка и облекчение. Ако и тя не стига, се минава към умерена доза в същата схема. Хората на поддръжка и облекчение обикновено нямат нужда от отделен бърз инхалатор. Това е британска подредба. В България пулмологът или личният лекар прилага местните препарати и правилата за заплащане.
Ако умерената схема не стига въпреки добрия прием, се мерят FeNO и кръвните еозинофили. Повишен резултат води към специалист по астма. Ако и двата маркера не са повишени, може да се пробва или левкотриенов антагонист, или дългодействащ антимускаринов инхалатор, добавен към умерената схема, за 8 до 12 седмици, освен ако се появи нежелана реакция. Подобри ли се контролът, средството остава. Подобри ли се частично, се добавя проба и на другото. Не помогне ли, първото се спира и се пробва алтернативата. След неуспех и на двете идва насочване към специалист.
Ръководството NICE нарича астмата неконтролирана, когато ограничава обичайния живот. В определението влиза поне едно от следните. Пристъп, който иска кортикостероид през устата. Облекчаващ инхалатор в три или повече дни от седмицата. Нощно събуждане заради астма поне веднъж седмично. Същите неща се ловят и с въпросници за контрол. Пълният контрол в същото ръководство е другият край, с FEV1 или пиков дебит над 80% от предвидения или от личния най-добър и с малко нежелани ефекти.
На всеки преглед се пита не само „как сте“, а и за пропуснати дни в училище или на работа, за броя опаковки облекчаващ инхалатор, за курсовете кортикостероид през устата и за спешни приеми. Редовно домашно мерене на пиков дебит не се ползва за оценка на контрола, освен ако е част от личния план или няма достъп до FeNO. Пиковият дебит остава важен при острата криза, където SIGN го ползва за тежестта, а не за спокойния месечен преглед.
Как се пие монтелукаст и какви реакции следите
По листовката на FDA от април 2020 г. монтелукастът при астма се пие веднъж дневно вечер. За хора на 15 и повече години дозата е една таблетка от 10 mg. От 6 до 14 години е една дъвчаща таблетка от 5 mg. От 2 до 5 години е 4 mg като дъвчаща таблетка или гранули. От 12 до 23 месеца е пакетче гранули от 4 mg. Под 12 месеца безопасността при астма не е установена в този документ. Това са американски ориентири. В България дозата и формата идват от местната листовка и от лекаря, който познава възрастта и другите лекарства.
Пропусната доза не се наваксва с втора, а се чака обичайният час. За предпазване при усилие листовката дава отделна доза поне два часа по-рано, но не и ако в последните 24 часа вече е пито същото лекарство. Всекидневният прием не е доказан като защита от остър епизод при спорт, затова бързият инхалатор остава под ръка.
Хапчето не е за обрат на вече започнал бронхоспазъм, включително тежък астматичен статус. При обостряне редовният прием може да продължи, но облекчението идва от инхалатора и, когато трябва, от краткия кортикостероиден курс. Рязка замяна на инхалаторен или орален кортикостероид с монтелукаст е забранена. Дозата на инхалатора се сваля само постепенно и под лекарски контрол. При известна чувствителност към аспирин той и другите нестероидни противовъзпалителни средства се избягват и по време на монтелукаст. Таблетката не отрязва свиването на бронхите, ако такъв човек все пак ги поеме.
На 4 март 2020 г. FDA затяга предупреждението в червена рамка заради сериозни промени в поведението и настроението. Реакциите са съобщавани при възрастни, юноши и деца, със и без предишно психично заболяване, по време на приема и понякога след спирането. Механизмът не е изяснен и рискът не се смята с една цифра от листовката.
- При неспокойство, агресия или силна раздразнителност приемът спира още същия ден.
- Потиснатост, халюцинации или мисли за самоубийство се съобщават на лекар веднага.
- Обърканост, сомнамбулизъм, натрапливи мисли или тремор също влизат в това предупреждение.
В много случаи оплакванията отшумяват след спиране, но при някои остават и искат проследяване, а повторно започване се преценява наново. През ноември 2025 г. страницата на NICE препраща и към британското регулаторно предупреждение за същите реакции. Близък човек трябва да познава белезите, ако самият приемащ не може да потърси помощ.
Фенобарбиталът сваля площта под кривата на монтелукаст с около 40% след единична доза от 10 mg, без препоръка за промяна на дозата, но при силни индуктори като фенобарбитал или рифампицин листовката иска клинично наблюдение. Гемфиброзил в лечебна доза вдига експозицията около 4,4 пъти. По натрупания опит дозата пак не се коригира автоматично. При сваляне на кортикостероид през устата лекарят следи за обрив, изтръпване и влошаване на дишането, защото са описани системни еозинофилни картини, понякога с вид на васкулит. Причинна връзка с монтелукаст не е установена.
Кога и колко дни се дава преднизолон
При остър пристъп у възрастен SIGN 158, в изданието с корекции от май 2025 г., дава стероид на всеки такъв епизод. Таблетката е равностойна на инжекция, ако се преглъща и се задържа. Преднизолон от 40 до 50 mg дневно, или хидрокортизон 100 mg венозно на всеки шест часа до 400 mg за денонощие, не отстъпва на по-високи дози в този текст. Курсът продължава поне пет дни или до възстановяване, ако то иска повече време. Инхалаторният кортикостероид не се спира през тези дни.
Детските дози в същото ръководство са отделни и пак британски. Под две години се посочват 10 mg преднизолон, от 2 до 5 години 20 mg, а над пет години от 30 до 40 mg. Дете, което вече пие поддържащ кортикостероид, получава 2 mg на килограм до максимум 60 mg. Венозен хидрокортизон при дете се пази за тежко засегнати, които не задържат таблетката. В България педиатърът или спешният екип записват дозата по местната практика. Числата показват мащаба на британската схема, а не доза за самоволно отмерване вкъщи.
Умерен пристъп у възрастен по таблицата на SIGN е нарастващи оплаквания, пиков експираторен дебит над 50% до 75% от личния най-добър или от предвидения, без белези на по-тежка криза. Остър тежък пристъп е налице при което и да е от следните. Пиков дебит от 33% до 50%. Дихателна честота 25 или повече в минута. Пулс 110 или повече. Невъзможност да се довърши изречение на един дъх. Такъв човек се насочва към болница. Предвидени стойности на пиковия дебит се ползват само ако личният най-добър от последните две години е неизвестен.
Животозастрашаващата картина иска кислород под 92% плюс още един белег при вече тежък пристъп, например изтощение, тих гръден кош, обърканост или пиков дебит под 33%. Близо до фатален е пристъпът с повишен въглероден диоксид или с нужда от апаратна вентилация. При недостиг на кислород целта е насищане от 94% до 98%, без да се чака апарат, ако човекът е видимо зле.
Закъснението с кортикостероида е сред факторите, които SIGN свързва с лош изход, а тежкият пристъп може да не изглежда драматично на пръв поглед. След преживян пристъп NHS съветва преглед до два дни дори при видимо успокоение. В България срокът се определя от личния лекар, защото пристъпът показва, че профилактиката не е удържала.
Кога симптомите искат преглед или спешна помощ
Оплакванията идват на вълни. Хриптене при издишване, кашлица, недостиг на въздух и стегнат или болезнен гръден кош се редуват с по-спокойни часове, а нощта и ранната сутрин често ги усилват. Отключващ фактор може да е усилие, студен въздух, полени, прах, вирус, бета-блокер, аспирин или ибупрофен. Астмата започва в детството или по-късно и засега не се излекува, но при добра схема оплакванията често остават редки.
Личният лекар се търси при кашлица или хриптене за няколко дни, нощно събуждане или все по-чест бърз инхалатор. Майо описва същото влошаване и през по-нисък пиков дебит. Самоволното вдигане на дозите не е решение и може да влоши контрола.
В Съединените щати, по националното интервю на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) за 2023 г., текуща астма имат 27 807 000 души, или 8,4% от населението. От тях 4 804 000 са деца под 18 години (6,7%), а 23 004 000 са възрастни (8,9%). Пристъп през предходните 12 месеца съобщават 42,3% от хората с текуща астма. През същата година астмата е основна причина за 3 624 смъртни случая, или 10,8 на милион. Числата са американски, не българска статистика. Те показват защо контролът се мери с пристъпи, а не само с една лабораторна проба.
Спешна помощ се търси, когато задухът или хриптенето се влошават бързо, когато бързият инхалатор не донася облекчение, или когато недостигът идва при минимално усилие. NHS добавя обаждане към спешните служби, ако по време на пристъп става по-зле във всеки момент, ако след максималните вдишвания няма подобрение, или ако инхалатор няма. При синия бърз инхалатор техният съвет към пациентите е едно впръскване на всеки 30 до 60 секунди, до 10, със спейсър ако има такъв. При инхалатор за противовъзпалително облекчение или за поддръжка и облекчение съветът е едно впръскване на 1 до 3 минути, до 6. Личният писмен план, ако посочва друг таван, стои над тази обща схема. В България номерът за спешна помощ е 112. Към спешното отделение не се тръгва с личен автомобил, ако дишането се чупи.
| Какво се наблюдава | Какво следва |
|---|---|
| Облекчаващ инхалатор в три или повече дни седмично, или нощно събуждане поне веднъж | Контролът по NICE липсва и схемата се преглежда при лекар, не се чака следващата година. |
| Пиков дебит от 33% до 50%, дишане от 25 в минута, пулс от 110 или недовършено изречение | Остър тежък пристъп по SIGN. Човекът се насочва към болница. |
| Кислород под 92% при тежък пристъп плюс изтощение, тих гръден кош, обърканост или пиков дебит под 33% | Животозастрашаваща картина. Обаждане на 112. |
| Няма подобрение след максималните вдишвания или дишането се влошава по време на пристъпа | Спешна помощ веднага. Не се шофира към болницата. |
Какво да уточните с лекаря при упорити оплаквания
На прегледа физически се носят инхалаторите, за да се види дали задействането е вярно, и бележка за последните две седмици. В нея влизат дните с облекчаващ инхалатор, нощите със събуждане, пропуснатите дози и какво е съвпадало с влошаването, например вирус, прах или спорт на студен въздух. Тази бележка превръща „често ми е лошо“ в критерия на NICE за неконтролирана астма.
Въпросите към лекаря са конкретни. Дали сегашният уред е само бърз бронходилататор и трябва ли да се смени с комбинация, която съдържа кортикостероид и формотерол. Дали техниката и спейсърът са проверени, преди да се качи доза. Дали има място за пробен срок с монтелукаст или с дългодействащ антимускаринов инхалатор, и кой ще следи настроението. Дали повтарящите се курсове преднизолон вече искат пулмолог и разговор за биологично лечение, ако инхалаторите и таблетките не стигат.
Ако на монтелукаст се появи нова раздразнителност, потиснатост, обърканост или мисли за самонараняване, не се чака плановият преглед. Приемът спира и връзката с лекар става в същия ден, както иска американското предупреждение. При рязко влошаване на дишането се следва личният план и при нужда се звъни на 112. Астмата се променя с времето, затова Майо съветва редовен преглед и в тихите седмици, не само след тежък пристъп.
Често задавани въпроси
Февипипрант продава ли се като лечение на астма?
Не. Спонсорът спира разработката на 16 декември 2019 г., защото фаза 3 не показва достатъчна ефикасност, и спира същия ден дългото проследяване SPIRIT. Ако ви предлагат „ново хапче за астма“, питайте кое е активното вещество и има ли разрешение за тази болест.
Може ли хапче да спре пристъп, който вече е започнал?
Монтелукастът не е предназначен да разшири бронхите по време на пристъп. Листовката на FDA иска отделен облекчаващ инхалатор под ръка. Преднизолонът при криза действа с часове и не замества първите вдишвания. Кой уред се ползва веднага, пише в личния план, а при липса на подобрение се звъни на 112.
Монтелукастът замества ли ежедневния инхалатор?
Не. Рязко спиране на инхалаторния или таблетния кортикостероид и преминаване само на монтелукаст е забранено в американската листовка. Хапчето се добавя към вече предписаното лечение, ако лекарят види полза. При алергичен ринит без нужда от него за астма FDA го пази за хора, при които другите средства не стигат или не се понасят.
Колко дни възрастен пие преднизолон при пристъп?
В SIGN 158 курсът е от 40 до 50 mg дневно поне пет дни или до възстановяване, ако то дойде по-късно. Таблетката е равностойна на инжекция, когато се преглъща и се задържа. Инхалаторният кортикостероид не се спира през тези дни. В България точната схема я записва лекарят, който води пристъпа, а не се копира от чужд текст без преглед.
Кои промени в настроението спират монтелукаст?
Приемът се спира и се търси лекар веднага при ново неспокойство, агресия, потиснатост, обърканост, халюцинации или мисли за самоубийство. Такива реакции са описвани и при хора без предишно психично заболяване, включително след спиране на таблетката. Част от оплакванията отзвучават, но някои остават и искат проследяване. Предупреждението е в съобщението на FDA от 4 март 2020 г. и в листовката от април същата година.
Как се познава неконтролираната астма у дома?
По NICE тя е налице при пристъп с кортикостероид през устата, при облекчаващ инхалатор в три или повече дни седмично, или при нощно събуждане поне веднъж седмично. Един спокоен ден не отменя тази сметка. Бележка за две седмици дава на лекаря конкретна основа за следващата стъпка, включително проверка на техниката.
Опасни ли са кръвните еозинофили сами по себе си?
Не като самостоятелна присъда. В Лестър спадът е в храчките, без ясен спад в кръвта, и не се превръща в по-малко пристъпи в големите изпитвания. NICE ползва кръвните еозинофили и FeNO заедно с оплакванията, за диагноза или за насочване към специалист.
Заключение
Малкото проучване с февипипрант показва, че еозинофилите в храчките могат да паднат рязко за 12 седмици, от 5,4% до 1,1% при 61 души. Хилядите участници след това не дават значимо по-малко пристъпи след корекция за много сравнения, а проверката на белодробната функция не отделя хапчето от плацебо. Спонсорът спира програмата, защото молекулата не е достатъчно ефикасна за астма.
Контролът продължава да стъпва на инхалатор с кортикостероид, при нужда в схема за поддръжка и облекчение, както описва NICE от 2024 г. Монтелукастът е допълнение с вечерна доза по листовка и с ясно правило за психични реакции. Преднизолонът при възрастен е кратък курс от 40 до 50 mg, не ежедневна замяна. Астмата не се излекува с хапче, но при точна схема оплакванията при много хора остават редки.
За следващия преглед запишете две седмици с дните на облекчаващия инхалатор и нощите със събуждане и занесете самите устройства. Попитайте дали схемата трябва да мине към комбинация с формотерол, към пробен срок с таблетка, или към специалист по белодробни болести. При рязко влошаване, което инхалаторът не успокоява, се обаждате на 112.
Източници
- Gonem S, Berair R, Singapuri A et al.: Fevipiprant, a prostaglandin D2 receptor 2 antagonist, in patients with persistent eosinophilic asthma: a single-centre, randomised, double-blind, parallel-group, placebo-controlled trial. The Lancet Respiratory Medicine, 5 август 2016 г.
- Brightling CE, Gaga M, Inoue H et al.: Effectiveness of fevipiprant in reducing exacerbations in patients with severe asthma (LUSTER-1 and LUSTER-2): two phase 3 randomised controlled trials. The Lancet Respiratory Medicine, 24 септември 2020 г.
- Castro M, Kerwin E, Miller D et al.: Efficacy and safety of fevipiprant in patients with uncontrolled asthma: Two replicate, phase 3, randomised, double-blind, placebo-controlled trials (ZEAL-1 and ZEAL-2). eClinicalMedicine, 25 април 2021 г.
- Maspero J, Agache IO, Kamei T et al.: Long-term safety and exploratory efficacy of fevipiprant in patients with inadequately controlled asthma: the SPIRIT randomised clinical trial. Respiratory Research, 11 декември 2021 г.
- Asthma: diagnosis, monitoring and chronic asthma management (BTS, NICE, SIGN). National Institute for Health and Care Excellence, 27 ноември 2024 г.
- British guideline on the management of asthma. Scottish Intercollegiate Guidelines Network, май 2025 г.
- Most Recent Asthma Data. Centers for Disease Control and Prevention, 6 октомври 2026 г.
- Asthma – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 8 март 2025 г.
- Singulair (montelukast) and All Montelukast Generics: Strengthened Boxed Warning – Due to Restricting Use for Allergic Rhinitis. U.S. Food and Drug Administration, 4 март 2020 г.
- SINGULAIR (montelukast sodium) tablets, for oral use. U.S. Food and Drug Administration, април 2020 г.
- Asthma. National Health Service, 7 април 2025 г.
- Chauhan BF, Jeyaraman MM, Mann AS et al.: Addition of anti-leukotriene agents to inhaled corticosteroids for adults and adolescents with persistent asthma. Cochrane Database of Systematic Reviews, 16 март 2017 г.
