
Космическият полет не поправя увредено човешко сърце и не е лечение след инфаркт. Опитите на Международната космическа станция показват, че микрогравитацията променя сърдечни клетки в култура, включително гени за калциев сигнал, но никой от тези полети не е изпитване върху пациент с белег.
При неонатални клетки предшественици, държани 12 дни на станцията, експресията на WNT5A е около 36 пъти по-висока от земния контрол, докато възрастните клетки от същия опит не минават към по-ранен стадий. По-зрели инженерни тъкани в отделен полет губят сила на съкращение към 12-ия ден и не я връщат през деветте дни след кацане.
Метаанализ на реални полети отчита средно с 3,44 удара по-висок пулс. Обновеното кокрановско обобщение върху 53 изпитвания и 4 159 души не намира по-ниска смъртност след вливане на клетки от собствен костен мозък. Натиск или болка в гърдите над 15 минути е повод за обаждане на 112, преди всякакъв разговор за експериментални клетки.
Как микрогравитацията пренарежда кръвта и сърцето
Микрогравитацията не отваря запушена артерия и не заличава белег. Тя премахва тежестта, която на Земята държи кръвта в краката, и сърцето започва да работи при друг обем и друго съпротивление.
На Земята около 70% от телесните течности са под нивото на сърцето. В полет хидростатичният стълб изчезва и към главата се изместват около 2 литра, както обобщава обзорът на Скот и колеги в Circulation Research от 17 март 2022 г. Първите часове камерите се пълнят по-обилно. После организмът възприема това като излишък и сваля количеството циркулираща кръв.
Техническият бюлетин на НАСА за ортостатична непоносимост от 2023 г. описва спад на вътресъдовия обем с около 15% за по-малко от два дни. По-ранни измервания от ерата на совалките, събрани в същия обзор от 2022 г., дават около 20% по-малко плазма още през първото денонощие и около 10% по-малка еритроцитна маса. Двете числа са различни показатели. Едното е сегашната оценка за обема в съдовете, другото е разделянето на плазма и червени клетки при кратки мисии.
След 10 дни полет магнитно-резонансно измерване, цитирано от Скот и колеги, е показало 12% по-малка маса на лявата камера. По-нови предварителни снимки след 4 до 6 месеца, вече при редовни тренировки на станцията, не намират промяна в масата, в помпената функция или фиброза. Краткият спад не бива да се чете като трайно смаляване на сърцето при днешните екипажи. Постелен режим с наклон на главата надолу показва атрофия с магнитен резонанс и електрокардиограма в рамките на две седмици, но това е земен модел.
Повечето измерени отклонения се връщат към изходните стойности до около месец след кацане, ако има тренировки. Този срок не важи за човек след инфаркт. Белегът на Земята не се разтоварва от липса на тегло и не се пълни отново при завръщане в гравитация.

Пулс, ударен обем и шийни вени след полет
Пулсът при реален полет е умерено по-висок, а шийните вени се разширяват. Това е картина на приспособяване и детренираност, не доказан по-висок брой инфаркти сред екипажите.
Метаанализът на Замбета и колеги, публикуван на 26 юли 2024 г. във Frontiers in Physiology, събира 62 статии и 963 участия. Авторите предупреждават, че един и същ човек може да влиза в повече от едно проучване. Двадесет и шест от работите са истински полети със средна продължителност 163,7 дни, от 12 до 327 дни. В тях участват 346 души, средна възраст 46,6 години, и екипажите са предимно мъже, средно около десет мъже и три жени на проучване.
Сборът за пулса при полет стъпва на 11 проучвания и 131 души. Средната разлика е 3,44 удара в минута, с 95% доверителен интервал от 0,82 до 6,06. При дълга земна симулация пулсът също се вдига. Сборният анализ не показва значима промяна на систолното налягане при самите полети, докато при кратка симулация налягането пада. Ударният обем и сърдечният дебит намаляват отчетливо при хроничен постелен режим, но при истински полет сборната разлика не достига статистическа значимост.
Във всички три условия напречното сечение и обемът на югуларната вена са по-големи. Вариабилността на ритъма и чувствителността на барорефлекса по-често намаляват при полет и при дълга симулация. Авторите оприличават това на стареене и обездвижване и допускат по-висок сърдечносъдов риск, без да броят нови инфаркти като краен показател.
Отделни екипажи дават по-конкретна анатомия. Скот и колеги предават, че при 6 от 11 души на станцията към 50-ия ден има застой или обратен ток във вътрешната югуларна вена. Един астронавт е получил запушване, лекувано с лекарства, а при друг възможен частичен тромб е забелязан по-късно по записа. След шест месеца сковаността на каротидната артерия в цитираното от тях измерване наподобява повече от десет години обичайно стареене. Пиковата консумация на кислород пада още към 15-ия ден в полет, десет дни след кацане е с около 15% под изходната и към 30-ия ден на Земята се връща, ако тренировките продължат.
Ортостатичната непоносимост е прилошаване или загуба на съзнание при изправяне, защото налягането и мозъчният кръвоток не се удържат. При сегашните тренировки и възстановяване на обема Скот и колеги пишат, че тя се предотвратява при над 95% от астронавтите. Бюлетинът на НАСА изброява мерки само за екипаж, не за домашно лечение след инфаркт.
- Аеробната и силовата тренировка по време на полета противодействат на отслабването на сърцето и мускулите.
- Соленият разтвор преди кацане е около 0,7 до 1,4 литра и зависи от телесната маса.
- Компресионните облекла подпомагат венозното връщане от краката и намаляват риска от прилошаване.
- Късата центрофуга има ефект в проучвания на постелен режим, но не и доказан ефект в полет.
- Лекарства като мидодрин и октреотид имат ограничени данни и не се ползват широко в полет.
Налягането в противопретоварващия костюм стига около 75 mmHg, а градиентното компресионно облекло е около 55 mmHg на подбедрицата, 30 mmHg на бедрото и 20 mmHg на корема. Мерките се комбинират, защото никоя не стига сама. В наклонени тестове след дълъг постелен режим жените прилошават по-често и около половината стигат до пресинкоп за 10 минути при наклон 30 градуса. Това е лабораторен модел, не процент за всеки полет.
Какво се промени в прогениторните клетки на станцията
Дванадесет дни на станцията връщат неонаталните предшественици към по-ранен генен профил и усилват калциевия сигнал. Възрастните клетки от същите опити не правят същия завой, а в орбита са летели култури, не пациенти.
Работата на Байо и колеги в npj Microgravity от 26 юли 2018 г. използва клонове човешки сърдечносъдови клетки предшественици. Те носят маркери на ранен сърдечен зачатък и могат в насочена култура да дадат мускулни, ендотелни и гладкомускулни клетки. Сравнени са линии от новородени и от възрастни, по три клона във всяка възраст. Част от материала е фиксирана на станцията след 12 дни, за да се измери генната експресия. Друга част остава около 30 дни и после на Земята се проверяват деленето и способността им да образуват тръбички.
При неонаталните клетки механочувствителният път стихва. YAP1 пада до 0,24 от земната стойност, а RHOA до 0,15. Гените на цитоскелета се вдигат, включително нестин около 22 пъти. Неканоничният Wnt лиганд WNT5A е около 36 пъти по-висок, WNT9A около 17 пъти, а гените PLCG1 и PRKCA, свързани с калций и протеинкиназа С алфа, около 14 и 12 пъти. Ранните мезодермни маркери се усилват, а готовността да се образуват ендотелни тръбички след 30 дни намалява. В миграционен тест неонаталните клетки от станцията са средно 2 963 срещу 1 972 в земния контрол.
Възрастните линии се държат иначе. YAP1 при тях се вдига около 2,6 пъти, WNT9A пада до 0,39, а профилът на ранно развитие почти не се променя. Миграцията им също расте, 2 247 клетки срещу 1 394. И двете възрасти усилват гени за поправка на ДНК. При неонаталните ATM е около 11 пъти по-висок, при възрастните около 24 пъти. Гени за апоптоза не се включват и жизнеността в културата не пада. Това е устойчивост на клетки в съд, не доказателство, че увредено сърце се възстановява.
Малката бройка клонове означава, че една донорска линия тежи много в средната стойност. Авторите сами пишат, че повторението на тези пътища на Земята е само възможна посока за бъдеща поправка, не готова процедура.
Калцият и опитът да се повтори ефектът на Земята
Шест до седем дни на клиностат са земен модел, не престой на станцията. На Земята добавен човешки Wnt5a активира протеинкиназа С алфа и вдига ранни развойни маркери, без доза и без показание за пациент.
Отделната статия на същата група, Байо и колеги в Stem Cells and Development от 15 юни 2018 г., нарочно слага двата срока един до друг. Клиностатът върти съда около хоризонтална ос в продължение на 6 до 7 дни и само наподобява безтегловност, защото земното притегляне не изчезва. Генният срез от станцията в тази работа е 12 дни. И двете среди включват гени, типични за по-ранен етап на сърдечносъдово развитие. На клиностата падат RHOA и CDC42, а WNT5A и PRKCA се вдигат. На станцията гените за калциев обмен са по-високи, а самата протеинкиназа С алфа, калций-зависим ензим, е активирана към 30-ия ден. Киназата Akt също е активирана, а фосфорилираната извънклетъчно регулирана киназа не се променя.
За да проверят дали калцият е лостът, авторите на Земята подават човешки Wnt5a и така включват протеинкиназа С алфа. Ранните развойни маркери се вдигат и без полет. Част от тези транскрипти се срещат и в синусовия възел, тъкан, която пази по-първичен вид миокард. Изводът им описва механизма, не лечението. Калциевият сигнал усеща разтоварването и насочва свойствата на неонаталните предшественици. Те предлагат още опити в космоса и на Земята, преди клетките да се ползват по-точно в регенеративни схеми.
Публикацията не дава милиграми, схема за човек след инфаркт или сравнение с отваряне на артерия. Калцият участва и в ритъмни нарушения, затова лабораторният лост не е таблетка за вкъщи.
Стволови кардиомиоцити след седмици в орбита
По-дългите полети с човешки сърдечни клетки дават две различни картини според вида на културата. Единичен слой бие по-неравномерно, а триизмерни предшественици се множат по-охотно от контролата при изкуствена земна тежест на самата станция.
Вноровски и колеги публикуват на 7 ноември 2019 г. в Stem Cell Reports опит с кардиомиоцити от индуцирани плурипотентни стволови клетки. Културата стои на станцията 5,5 седмици и се сравнява със земен контрол в същата апаратура. Между полета, пробите след завръщане и земния контрол се различават 2 635 гена, включително пътища на митохондриите. Към 2,5 седмици честотата на ударите е сходна и скоростта на съкращение не се различава значимо от земната. Калциевият преход затихва по-бавно, а разсейването на интервала между ударите расте и след връщане към обичайна тежест.
Друга линия, Рамполди и колеги в същото списание от 8 септември 2022 г., тръгва от замразени триизмерни сфери предшественици. На станцията те растат три седмици при микрогравитация и се сравняват не със Земята, а с центрофуга на борда, която държи 1 g. Така радиацията и останалата среда са общи, а се отделя тежестта. Сферите в микрогравитация са около три пъти по-големи, ядрата са около 20 пъти повече, а делът на кардиомиоцитите надминава 90%. Калциевият обмен и гените за съкращение изглеждат по-подредени, не по-слаби. Къс престой от три дни вече вдига гени за делене, оцеляване и сърдечна диференциация.
Хван и колеги на 9 декември 2023 г. в npj Microgravity дават транскриптома на същата схема, полет SpaceX CRS-20, с култура около 22 дни. Срещу бордовата тежест от 1 g се различават 470 гена, 271 нагоре и 199 надолу. Сред повишените са гени за клетъчен цикъл и сърдечна диференциация. Присаждане в човешко сърце няма.
| Опит и година | Клетки и сравнение | Основна посока |
|---|---|---|
| Байо, npj Microgravity, 2018 | Предшественици, 12 дни срещу Земята | Неонаталните вдигат WNT5A около 36 пъти и мигрират повече. |
| Байо, Stem Cells and Development, 2018 | Клиностат 6 до 7 дни и култура на станцията | Протеинкиназа С алфа се активира към 30-ия ден. |
| Вноровски, Stem Cell Reports, 2019 | Плосък слой кардиомиоцити, 5,5 седмици | Калцият се прибира по-бавно и ритъмът е по-неравен. |
| Рамполди и Хван, 2022 и 2023 | Сфери предшественици срещу 1 g на борда | Сферите са по-големи и гените за делене се вдигат. |
| Мейър, PNAS, 2024 | Инженерна тъкан около 30 дни срещу Земята | Силата пада от 12-ия ден и не се връща за девет дни. |
Инженерна тъкан, която отслабва за 30 дни
Инженерната тъкан, която по-добре наподобява мускул, отслабва в орбита. Силата пада към 12-ия ден и не се възстановява през деветте дни наблюдение след кацане, докато неравномерният ритъм се успокоява.
Мейър и колеги описват на 23 септември 2024 г. в PNAS платформа сърце върху чип. Кардиомиоцити от индуцирани стволови клетки са в гел между две гъвкави колонки. В началото има 20 тъкани за полета и 16 земни контроли в същата кутия. На станцията остават около 30 дни, после част от пробите се гледат още девет дни на Земята. Към края остават по четири тъкани във всяка група.
След 12 дни силата на потрепване вече е по-ниска и от собствената изходна стойност, и от земния контрол. Към 39-ия ден средният спад спрямо старта е 12,5 микронютона при полетните тъкани и 3,93 микронютона при земните. Разликата не е само „остаряване в кутията“, защото земният спад е по-малък. Неравномерността на интервала между ударите на 19-ия ден е с 35,6 милисекунди по-висока от старта при полетните проби, докато земните стават по-равномерни. След кацане тази аритмичност се връща, а силата не.
Електронната микроскопия на 39-ия ден показва по-къси саркомери и по-тесни Z линии, които не се възстановяват след кацане. Митохондриите са по-големи и по-кръгли. Над половината от разгледаните митохондрии в полетните проби имат нарушена вътрешна структура, срещу под една десета в контролата. Гените за съкратителни белтъци, сред тях тропонин I и титин, са по-слаби, а пътища, свързани със сърдечна недостатъчност, оксидативен стрес и възпаление, са по-активни. Авторите сравняват картината с ускорено стареене на тъкан и я предлагат като модел за търсене на защита, не като източник на лечебни клетки.
Клетки от костен мозък след инфаркт
Клетки от собствен костен мозък след инфаркт не намаляват смъртността. Това е извод с висока сигурност от кокрановски преглед, който на 7 август 2024 г. обновява версия от 2015 г. и търси опити до февруари 2022 г., а регистрите до януари 2023 г.
Прегледът на Зветслот и колеги включва 53 рандомизирани изпитвания и 4 159 души, от които 2 297 получават клетки и 1 862 са контроли. Сравнява се вливане на автоложни клетки от костен мозък срещу плацебо или само стандартно лечение при хора с остър миокарден инфаркт. Краткосрочното проследяване е под една година, дългото е година или повече.
Общата смъртност в краткия срок е 24 случая сред 1 145 души с клетки срещу 18 сред 779 контроли. Относителният риск е 0,79, а 95% интервалът е от 0,44 до 1,40 и минава през единица. При дълъг срок рискът е 0,88, с интервал от 0,60 до 1,31, върху 1 910 души. Сърдечносъдовата смъртност и сборът от смърт, нов инфаркт и нова хоспитализация за сърдечна недостатъчност също не се разделят убедително. Събитията са малко, затова авторите казват, че и да има разлика, тя би била малка, и не очакват нови опити от същия вид да обърнат извода.
Има образен сигнал, който не бива да се чете като спасен живот. При магнитен резонанс дългосрочната фракция на изтласкване на лявата камера е по-висока с 1,85 процентни пункта, интервал от 0,13 до 3,56, в 12 проучвания и 968 души. Изходна фракция под 45% предсказва този прираст на образа, но не и по-ниска смъртност. Ехокардиографията и изотопното изследване също показват малък прираст на фракцията. Сериозните събития около процедурата, 138 в 33 изпитвания, са редки и според авторите обикновено не се дължат на клетките.
Тези изпитвания не включват културите от станцията. Малък прираст на помпата върху снимка не е същото като по-малко смъртни случаи.
Какво реално отваря запушената артерия
Работещата стъпка при запушена коронарна артерия е балонът и стентът, не клетъчната инфузия. Белегът след мъртъв мускул не се заличава от престой в безтегловност и не се лекува с протокол за екипаж.
В разбираемото резюме на същия кокрановски преглед стандартът при сърдечен удар е да се отвори запушеният съд с балон, процедура, наречена първична ангиопластика, и да се постави стент, който държи артерията отворена. Клетките от костен мозък са изследвани като добавка след това, не като заместител. Ако съдът остане затворен, никаква култура от станцията не стига до мускула, който вече е без кръв.
Космическите мерки за обем се бъркат лесно с домашен съвет, а не бива. Солената вода преди кацане компенсира свален плазмен обем при предварително здрав астронавт. След инфаркт същото натоварване с течност и сол може да е опасно и не идва от кардиологичен стандарт в тези източници. Мидодрин и октреотид също са споменати от НАСА само като ограничени данни при екипаж, без доза за пациента и без препоръка за широка употреба.
Клиниката Майо отделя и обичайната профилактика, която няма връзка с орбита. Тя включва отказ от тютюн, редовно движение, контрол на теглото, по-малко сол и наситени мазнини, ограничаване на алкохола, справяне със стреса, проследяване на налягането, кръвната захар и холестерола и сън от 7 до 9 часа. Конкретните цели за налягане и мазнини ги поставя лекуващият лекар, защото българската схема не е описана в тези американски страници.
Ако след вече лекуван инфаркт някой предлага клетъчна процедура, полезните въпроси към кардиолога са три и не изискват вяра в микрогравитация.
- Попитайте дали процедурата е регистрирано клинично изпитване, или се предлага като готова услуга.
- Попитайте дали главният показател е смъртността, или само фракцията на изтласкване върху образ.
- Уточнете какво остава от лечението със стент и от вече назначените лекарства.
Лекарят в България прилага местната препоръка. Тя може да се различава в подробностите от текста на американска или британска страница и не се измисля от разказ за станцията.
Кога да потърсите лекар при болка в гърдите
Нова болка или натиск в гърдите се третира като спешност, не като повод за домашно изчакване. Прагът, който Клиниката Майо дава на 3 април 2026 г., е болка, която обичайно трае над 15 минути и може да е лека или силна.
Инфарктът е увреда от намален или спрял кръвоток към сърдечния мускул. Оплакването може да е леко, да няма класическа болка в гърдите и да започне часове или дни по-рано, особено при жени, хора с диабет и по-възрастни.
| Оплакване | Какво да направите |
|---|---|
| Натиск, стягане или болка в гърдите, които продължават над 15 минути | Обадете се на 112 и не чакайте оплакването да отмине само. |
| Болка към рамо, ръка, гръб, шия, челюст или корем със задух, студена пот или гадене | Обадете се на 112, дори болката да не е много силна. |
| Само гадене или кратка болка във врата, ръката или гърба при жена, човек с диабет или по-възрастен | Обадете се на 112, защото инфарктът може да протече без типичен натиск. |
| Човек без пулс и без дишане | Притискайте гръдния кош и поискайте дефибрилатор, ако има наблизо. |
Спешният номер в текста на Майо е местният. В България той е 112. Ако линейка не може да дойде, друг човек кара до най-близката болница. Сами зад волана се тръгва само когато няма никаква друга възможност.
- Обадете се на 112, преди да търсите аспирин или да подкарвате кола.
- Аспирин се взема само ако лекар или операторът на телефона го каже.
- Нитроглицерин се взема само от човека, на когото е предписан, и по неговата схема.
- Ако няма пулс и дишане, притискайте гръдния кош около 100 до 120 пъти в минута.
Аспиринът може да ограничи увредата само ако лекар или операторът го разреши, и обаждането не се отлага заради таблетката. Ако сте обучени, след 30 притискания може да дадете две вдишвания. Дефибрилаторът наблизо казва стъпките и пуска ток само когато е нужно.
Прилошаването при изправяне след дълъг полет е проблем на екипажа и се води от медицинския екип на полета. За човек на Земята загубата на съзнание, силен нов задух или гръдна болка не се чакат вкъщи.
Защо космическият опит още не е терапия
Космическият опит още не е терапия, защото клетъчните резултати сочат в различни посоки и няма краен показател при пациенти. Три клона от всяка възраст не стигат за болнична процедура, а инженерната тъкан дори отслабва.
Неонаталните предшественици се връщат към по-ранен профил, плоските кардиомиоцити забавят калция, триизмерните сфери се уголемяват, а инженерният мускул губи сила. Посоката зависи от възрастта на донора, от вида на културата и от това дали контролата е на Земята, или в центрофуга на борда.
Цялото тяло добавя фактори, които културата от клетки не носи. Метаанализът напомня за радиация, затворен обем, недоспиване, друга храна и по-висок въглероден диоксид. Промяна в пулса или във вената не се приписва само на липсата на тегло, а клетъчният полет не включва кръв, нерви и белег след инфаркт. Връзката между двете остава хипотеза.
Сборът от клиничните изпитвания вече е отговорил на друг въпрос. Добавката от костен мозък не сваля смъртността, макар образът на помпата леко да се подобрява. Докато нова стратегия не покаже по-малко смърт или по-малко тежки събития, микрогравитацията остава инструмент за биолози, които произвеждат клетки, и за лекари, които пазят екипажи. За човек с болка в гърдите първата стъпка е 112, а за човек след инфаркт първата стъпка е кардиологът и отворената артерия.
Често задавани въпроси
Опасна ли е микрогравитацията за здраво сърце?
Не е доказано, че кратък полет сам по себе си причинява инфаркт, но пулсът в метаанализа е по-висок и част от екипажите имат застой в шийните вени. След кацане острият проблем е прилошаването в право положение, което тренировките и възстановяването на обема ограничават при над 95% от астронавтите. Човек със сърдечно заболяване не бива да приема протоколите за екипажа като личен режим.
Помагат ли стволови клетки след сърдечен удар?
Клетки от собствен костен мозък, вливани след инфаркт, не намаляват смъртността според кокрановския преглед с висока сигурност на доказателствата. Има малък късен прираст на фракцията на изтласкване при магнитен резонанс, около 1,85 процентни пункта, без по-малко смъртни случаи. Културите от станцията не са лечение, което се предлага в болница.
Защо клетките от новородени реагират различно от възрастните?
В опита на Байо само неонаталните предшественици усилват ранни развойни гени и калциевия път Wnt. Възрастните линии пазят по-близък до изходния профил, макар и двете групи да мигрират по-охотно след станцията. Находката е за култури от донори на различна възраст и не се пренася автоматично върху сърцето на възрастен човек след инфаркт.
Връща ли се ритъмът на тъканта след Земята?
В инженерните тъкани неравномерният интервал между ударите се успокоява след кацане, а загубата на сила и по-късите саркомери остават поне през деветте дни на наблюдение. При астронавтите повечето измерени промени се връщат към изходните около месец след кацане, ако има тренировки. Двата модела не описват белега след инфаркт.
Трябва ли да се вземе аспирин при съмнение за инфаркт?
Първо се обаждате на 112. Аспирин се взема само ако лекар или операторът на спешния телефон го каже, защото Клиниката Майо не дава доза за самоволно приемане. Чужд нитроглицерин не се ползва. Ако човекът няма пулс и не диша, започва се притискане на гръдния кош около 100 до 120 пъти в минута.
Може ли калциевият сигнал от космоса да стане лекарство?
Активирането на протеинкиназа С алфа с Wnt5a на Земята повтаря част от лабораторния профил на неонаталните клетки, но в цитираните опити няма одобрена доза, показание или изпитване върху пациенти. Калцият в сърдечната клетка участва и в ритъмни нарушения, не само в „по-млад“ генен профил. Въпросът към кардиолога е дали процедурата е регистрирано изпитване и дали мери смъртност, или само образ.
Какъв е стандартът след запушена коронарна артерия?
Стандартът, описан в кокрановския преглед, е първична ангиопластика с балон и стент, който държи артерията отворена. Клетъчното вливане е изследвано като добавка и не замества отварянето на съда. Местният ред в България го определя лекуващият екип, а не разказът за микрогравитация.
Заключение
Микрогравитацията показва как сърцето и клетките се приспособяват към разтоварване и не премахва белега след инфаркт. Неонаталните предшественици на станцията се връщат към по-ранен генен профил и мигрират по-охотно, а инженерната тъкан от по-зрели клетки губи сила и подредени саркомери. Посоките са противоположни и никоя от тях не е изпитана като процедура, която намалява смъртността.
След запушена коронарна артерия работещата стъпка си остава бързото отваряне с балон и стент. Клетки от костен мозък, добавени след това, не намаляват смъртността в сборния анализ с висока сигурност, макар дългосрочният магнитен резонанс да показва около 1,85 процентни пункта по-висока фракция на изтласкване. Ако някой предлага клетъчна процедура, въпросът към кардиолога е дали тя е регистрирано клинично изпитване и кой е главният показател, смърт или само снимка на помпата.
При натиск или болка в гърдите над 15 минути, при разпространение към ръка, челюст или гръб, или при нетипично гадене у жена, човек с диабет или по-възрастен, се обаждате на 112. Солената вода и компресионните костюми са протокол за екипаж преди кацане и не се пренасят вкъщи след сърдечен удар.
Източници
- Baio J, Martinez AF, Silva I et al.: Cardiovascular progenitor cells cultured aboard the International Space Station exhibit altered developmental and functional properties. npj Microgravity, 26 юли 2018 г.
- Baio J, Martinez AF, Bailey L et al.: Spaceflight Activates Protein Kinase C Alpha Signaling and Modifies the Developmental Stage of Human Neonatal Cardiovascular Progenitor Cells. Stem Cells and Development, 15 юни 2018 г.
- Zambetta RM, Signini EF, Ocamoto GN et al.: Effects of weightlessness on the cardiovascular system: a systematic review and meta-analysis. Frontiers in Physiology, 26 юли 2024 г.
- Scott JM, Stoudemire J, Dolan L et al.: Leveraging Spaceflight to Advance Cardiovascular Research on Earth. Circulation Research, 17 март 2022 г.
- Wnorowski A, Sharma A, Chen H et al.: Effects of Spaceflight on Human Induced Pluripotent Stem Cell-Derived Cardiomyocyte Structure and Function. Stem Cell Reports, 7 ноември 2019 г.
- Rampoldi A, Forghani P, Li D et al.: Space microgravity improves proliferation of human iPSC-derived cardiomyocytes. Stem Cell Reports, 8 септември 2022 г.
- Hwang H, Rampoldi A, Forghani P et al.: Space microgravity increases expression of genes associated with proliferation and differentiation in human cardiac spheres. npj Microgravity, 9 декември 2023 г.
- Mair DB, Tsui JH, Higashi T et al.: Spaceflight-induced contractile and mitochondrial dysfunction in an automated heart-on-a-chip platform. Proceedings of the National Academy of Sciences, 23 септември 2024 г.
- Zwetsloot PP, van der Naald M, Jones D et al.: Are stem cells taken from a person’s bone marrow and delivered to their heart a safe and effective treatment following a heart attack?. Cochrane, 7 август 2024 г.
- Heart attack: First aid. Mayo Clinic, 3 април 2026 г.
- Orthostatic Intolerance. National Aeronautics and Space Administration, актуализация 2023 г.
