
ХОББ е хетерогенно белодробно състояние с хроничен задух, кашлица, храчки или обостряния, при което дихателните пътища, алвеолите или и двете са увредени и издишването остава затруднено. Емфиземът е именно разрушаването на алвеолите и може да се види на скенер и без тази обструкция, затова сам по себе си не означава ХОББ.
Страхът, че думата емфизем вече значи разрушени дробове и край на лечението, често изпреварва изследването. През 2023 г. болестта е третата причина за смърт в света, с 3,4 милиона смъртни случая, около 6% от всички, по данните, които Световната здравна организация (СЗО) събира към 10 юни 2026 г. Увредата на алвеолите не се връща назад, но спирането на тютюна, инхалаторите и рехабилитацията облекчават задуха, а находка без обструкция още не е тази диагноза.
Потвърждението идва със спирометрия след бронходилататор, когато отношението между обема за една секунда и виталния капацитет остане под 0,7. От 2023 г. първият инхалатор се избира по групи A, B и E, а при еозинофили поне 0,3 × 10^9/L и повтарящи се обостряния британският NICE към 29 юли 2026 г. допуска и биологично лекарство. Дълготраен кислород се обмисля под 7,3 kPa, а задух, при който не излизат думи, е повод за 112.
Каква е разликата между ХОББ и емфизем
ХОББ е клиничната диагноза за трайно затруднено издишване, а емфиземът е структурна увреда на алвеолите, която може да причини това затруднение, но не го замества. Човек може да има и двете, само увреда на дихателните пътища, или емфизем на скенера при още нормално отношение след бронходилататор.
В обобщението на Глобалната инициатива за хронична обструктивна белодробна болест (GOLD) от 2023 г. определението е стеснено до това, което отличава болестта. Хронични дихателни симптоми се дължат на отклонения в бронхите и бронхиолите, в алвеолите или в двете, и тези отклонения дават упорита, често напредваща обструкция.
СЗО отбелязва, че в ежедневния език ХОББ понякога се нарича емфизем или хроничен бронхит. Това е популярно име, не критерий. Емфиземът е скъсване на въздушните торбички, хроничният бронхит е кашлица с храчки, а при повечето хора тежестта на двете е различна. Така ги описват Националният институт за сърце, бял дроб и кръв на САЩ (NHLBI) към 8 ноември 2024 г. и Клиника Майо към 19 ноември 2024 г.
При емфизем стените между алвеолите се късат, еластичността пада и белият дроб по-лесно се свива при издишване. Въздухът се задържа, новите порции влизат по-трудно, а площта за обмяна на кислород и въглероден диоксид намалява. Ръководството Merck от октомври 2026 г. добавя, че най-ранната лезия често е запушване на малките дихателни пътища, преди самите алвеоли да изчезнат, и че механичното преразтягане прави горните дялове особено уязвими.
| Въпрос | ХОББ | Емфизем | Хроничен бронхит |
|---|---|---|---|
| Какво е увредено | Дихателни пътища, алвеоли или и двете, с трайна обструкция | Стените на алвеолите и еластичността на белия дроб | Лигавицата на дихателните пътища и отделянето на храчки |
| Задължителна ли е обструкцията | Да, иначе диагнозата ХОББ не се поставя | Не, находка без обструкция е състояние преди ХОББ | Не, част от хората още нямат обструкция |
| Как се доказва | Спирометрия след бронходилататор с отношение под 0,7 | Скенер или тъканна находка, дори при нормално отношение | Кашлица с храчки поне 3 месеца годишно в 2 поредни години |
| Кое оплакване води | Задух, кашлица, храчки, свирене или обостряния в различно съчетание | Най-често задух при усилие, понякога години без ясна кашлица | Кашлица с храчки, често подценявана като кашлица на пушач |
| Лекува ли се еднакво | Инхалаторите следват обструкцията и обострянията | Без обструкция няма доказана инхалаторна схема само заради скенера | Спиране на тютюна и при част от хората антимускаринов инхалатор |
Малките дихателни пътища се стесняват и се пълнят със секрет, а скъсаните алвеоли отнемат опората, която държи бронхиолите отворени при издишване. Двете промени не винаги вървят заедно. Затова еднакъв задух може да стои върху съвсем различен скенер.

Хроничен бронхит и емфизем без обструкция
Хроничният бронхит е кашлица с храчки поне три месеца в годината, две поредни години, ако друга болест не обяснява храчките. Емфизем без спадане на отношението под 0,7 не е ХОББ, а състояние преди нея, и за него няма доказан най-добър инхалатор.
В същото обобщение хроничният бронхит се среща при 27–35% от хората с вече доказана обструкция. По-чест е при мъже, при по-млада възраст, при по-голям тютюнев стаж, при по-тежко стеснение, на село и при професионални прахове. Свързва се с по-бърза загуба на обем, с повече обостряния и с по-висока смъртност. Сред мерките са спиране на тютюна и дългодействащ антимускаринов инхалатор. Инхалаторните муколитици не са показали полза.
Терминът pre-COPD, на български състояние преди ХОББ, покрива хора на всяка възраст със симптоми, със структурна находка или с функционална отлика при отношение след бронходилататор над 0,7. Функционалната отлика може да е задържан въздух, нисък дифузионен капацитет или бърз спад на обема. Част от тези хора по-късно развиват трайна обструкция, други не, а изпитване за най-доброто лекарство още няма.
Отделно стои PRISm, при който отношението е поне 0,7, а обемът за една секунда е под 80% от предвидения. В проучванията това е 7,1–20,3% от изследваните, по-често при пушачи, и върви с по-висока обща смъртност. Лекарство за тази група също не е изяснено.
Ако скенер или рентгенография, направени по друг повод, покажат емфизем, британският Национален институт за здравеопазване и клинични постижения (NICE) в ръководството NG115, прегледано на 29 юли 2026 г., препоръчва преглед и спирометрия. При пушач с нормални обеми и без симптоми се предлага помощ за отказ и съвет да се върне при нов задух. При непушач в същото положение се пита за лична или фамилна белодробна или чернодробна болест и се мисли за дефицит на алфа-1 антитрипсин. Емфиземът на скенера остава независим рисков белег за белодробен рак и при двете групи.
Как се усещат задухът, кашлицата и обострянето
Водещите оплаквания са задух, особено при усилие, кашлица със или без храчки, свирене, стягане в гърдите и умора. При емфизем задухът при движение е главният симптом, а кашлицата може дълго да липсва.
Години наред оплакването може да липсва, докато човекът не започне да избягва стълбите. По-късно задухът идва и в покой, а към късната картина влизат отслабване, оток на глезените и загуба на мускули, както описват Клиника Майо, NHLBI и Merck.
NICE съветва болестта да се подозира при човек над 35 години с риск, най-често тютюн, и поне едно от следните оплаквания. Задух при усилие, хронична кашлица, редовни храчки, чести зимни бронхити или свиркащо дишане. На прегледа се пита и за отслабване, по-малка издръжливост, нощно събуждане от задух, оток на глезените, умора, професионални вредности, болка в гърдите и кръв в храчките. Последните две са необичайни за тази болест и теглят към друга диагноза.
Задухът се степенува по скалата на Медицинския изследователски съвет. Рехабилитация обикновено започва от степен 3, когато човекът върви по-бавно от връстниците си или спира за въздух при собствено темпо. При степен 4 спира след около 100 m, а при степен 5 се задъхва още при обличане.
Обострянето е рязко влошаване за дни, понякога за седмици, което иска допълнително лечение. СЗО посочва, че епизодът често трае няколко дни. Отключващи фактори са респираторна инфекция, дим, силни миризми и рязко време. Клиника Майо предупреждава, че без навременна помощ тежкото обостряне може да стигне до дихателна недостатъчност. След болнично обостряне петгодишната смъртност е около 50% според стратегията от 2023 г. По-възрастна възраст, нисък индекс на телесна маса, сърдечна болест, белодробен рак и нужда от кислород при изписване влошават прогнозата.
При еднакво стеснение жените съобщават по-силен задух и повече обостряния. В страните с развита икономика болестта е почти еднакво честа при двата пола.
Какво причинява увредата: тютюн, въздух и гени
Главните външни фактори са тютюневият дим и вдишването на токсични частици от домашния и външния въздух. Под половината от тежките пушачи развиват ХОББ. Около половината от случаите идват от ускорен спад на обема, а другата половина от недостигнат върхов капацитет в младостта.
По фактологичния лист на СЗО тютюнът обяснява над 70% от случаите в страните с висок доход. В страните с нисък и среден доход делът му е 30–40%, а димът от дърва, въглища и тор в лошо вентилирани жилища е другият голям фактор. Близо 90% от смъртните случаи преди 70-годишна възраст са в тези страни. Болестта е и седмата причина за лошо здраве, мерено със загубени години живот в здраве. Числата са световни, не българска статистика.
В САЩ, не в България, картината е друга. През 2023 г. възрастово изгладената честота на съобщена диагноза е 3,8% от възрастните, 4,1% при жените и 3,4% при мъжете, и стига 10,5% след 75-годишна възраст, по Националния център за здравна статистика към Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC). Същата година там болестта е петата причина за смърт, а починалите са 141 733 души. NHLBI посочва над 14 милиона възрастни с болестта и много други без диагноза.
Белият дроб расте до около 20–25 години. Недоносеност, тютюн на майката, тежки детски инфекции и детска астма режат този връх, а в редица региони туберкулозата и ХИВ добавят риск в зряла възраст.
- Тютюневият дим остава най-силният предотвратим фактор в страните с висок доход.
- Домашният дим от твърдо гориво тежи повече там, където готвенето става на открит огън.
- Праховете и парите на работното място се трупат върху тютюна, а не вместо него.
- Пасивният дим, пурите, наргилето и марихуаната също влизат в риска.
- Ранният живот определя каква част от белодробния капацитет въобще ще бъде достигната.
Най-важният единичен ген е SERPINA1. Той кодира алфа-1 антитрипсина, който пази белия дроб от еластазата на неутрофилите. Генотипът PiZZ засяга 0,12% от хората с ХОББ според доклада от 2023 г. Прегледът на Фейтоса и колеги от 16 ноември 2024 г. припомня по-стара очаквана честота 1–4% и после по-нов европейски дял от 0,12%, с граници 0,08–0,24% според страната. По-новото число съвпада с доклада и е далеч от твърдение, че дефицитът стои зад емфизема при всеки осми. Хетерозиготите MZ и SZ без тютюн нямат повишен риск. Много хора с PiZZ изобщо не развиват емфизем.
Показанията за изследване не съвпадат между документите. Прегледът от 2024 г. предава препоръката на СЗО и на GOLD за поне едно изследване при всяка ХОББ. NICE ограничава серумния тест до ранно начало, малък тютюнев стаж или фамилна анамнеза. Merck от 2026 г. го иска при симптоматична болест преди 50-годишна възраст, при непушачи на всяка възраст, при преждевременна болест или необяснима чернодробна болест в семейството и при емфизем предимно в основите. В България пулмологът прилага местната практика. Ниско ниво се потвърждава с фенотип или генотип.
Специфичното лечение е вливане на пречистен човешки алфа-1 антитрипсин. Прегледът го описва като одобрено при непушачи с тежък дефицит, серумна концентрация под 11 µmol/L (под 57 mg/dL) и загуба на функция над обичайната за възрастта. Останалото лечение следва правилата за обструкцията. Възможно е да се разпознават едва около 10% от случаите, затова фамилията на открития човек също се изследва.
Спирометрия и скенер: кое поставя диагнозата
Диагнозата се потвърждава със спирометрия след бронходилататор, не със скенер и не с пулсоксиметър. Отношение под 0,7 при симптоми и риск е прагът и на стратегията от 2023 г., и на NICE.
Изследването се прави при диагнозата, при неочаквано добър отговор на лечението и за проследяване. Отношение между 0,60 и 0,80 се повтаря в друг ден. Под 0,60 спонтанно връщане над 0,7 е малко вероятно. Фиксираният праг е прост, но може да подцени младите и да надцени възрастните. NICE сочи референтните стойности GLI от 2012 г., които не важат за всички етнически групи.
Степента при вече доказано отношение под 0,7 се чете по обема за една секунда спрямо предвидения. При 80% или повече стеснението е леко и диагнозата се поставя само ако има типичен симптом. Между 50% и 79% е умерено, между 30% и 49% е тежко, а под 30% или под 50% с дихателна недостатъчност е много тежко. Обемът сам не избира инхалатора. Симптомите и обострянията се гледат отделно.
Масов скрининг при хора без симптоми и без значимо излагане вероятно не е показан. При оплаквания или риск, включително тютюнев стаж над 20 пакетогодини, тоест повече от кутия дневно в продължение на 20 години, добивът е по-висок и спирометрията е търсене на случай. NICE я иска и при човек над 35 години, който пуши или е пушил и има хронична кашлица. Степента на обратимост вече не решава дългосрочното лечение. Тя не отличава ХОББ от астма, освен когато след препарата обструкцията изчезне напълно, което с тази болест не се връзва.
Рентгенографията не потвърждава диагнозата. Тя може да покаже раздут бял дроб и да изключи друга находка. При първата оценка NICE иска рентгенография, пълна кръвна картина и индекс на телесна маса. Скенерът показва колко емфизем има и дали разпределението е за операция или за клапи. Около 30% от хората с обструкция имат видими бронхиектазии, свързани с по-чести обостряния. Дифузионният капацитет пада при емфизем и често е нормален или висок при астма, но ниските му стойности не са специфични. Артериалната кръв мери кислорода, не поставя името на болестта.
Инхалатори според симптомите и обострянията
Лекарството винаги върви със спиране на тютюна, ваксини и движение. От 2023 г. по-симптоматичните групи започват направо с два дългодействащи бронходилататора, а двойката дългодействащ бета-агонист плюс само инхалаторен кортикостероид вече не е предпочитан старт.
Групите A и B остават разделени по симптоми, а бившите C и D са слети в група E заради обострянията, независимо колко силен е ежедневният задух. За група B двойката дългодействащ бета-агонист (LABA) и дългодействащ антимускаринов препарат (LAMA) е по-ефективна от един дългодействащ препарат, при сходни нежелани ефекти. За група E стартът е същата двойка, освен при еозинофили поне 0,3 × 10^9/L, когато може да се обмисли тройна терапия. Ако има и астма, се лекува като астма. Това е международна стратегия, не автоматично българска рецепта.
NICE върви по друг ред. Краткодействащ бронходилататор при нужда е първата стъпка срещу задуха. LAMA плюс LABA се предлага, ако след помощ за отказ от тютюн, немедикаментозни мерки, ваксини и краткодействащ препарат човекът остава задъхан или има обостряния и няма черти на астма. Двойка LABA плюс кортикостероид се обмисля именно когато такива черти има. Хора с добре контролирани симптоми на по-стар режим не се сменят принудително.
При проследяване се гледат задухът и обострянията. Ако задухът остане на един бронходилататор, се минава към двойка. Ако обострянията продължат и еозинофилите са поне 0,1 × 10^9/L, се добавя кортикостероид. Под този праг ползата е малка, а над 0,3 × 10^9/L тя е най-вероятна. При пневмония кортикостероидът може да се спре, но при високи еозинофили спирането по-често връща обострянията. Рофлумиласт остава за специалист при хроничен бронхит, обем под 50% и обостряния въпреки тройната комбинация.
Към 2026 г. NICE добавя меполизумаб върху тройна терапия и дупилумаб върху нея или върху LABA плюс LAMA, ако кортикостероидът не е подходящ. Условието е неконтролирана болест, поне едно тежко или две умерени обостряния за 12 месеца, плюс високите еозинофили от група E. На 12-ия месец лекарството се спира, ако тежките обостряния са се увеличили. Това е британско решение за финансиране. Дали същото лекарство се отпуска в България, казва пулмологът.
Техниката се проверява при започване и при всяко посещение, защото грешната техника прави иначе подходящата молекула безполезна. Ефектът се съди и по ежедневните дейности, не само по спирометъра. Кортикостероидът във вдишване носи риск от пневмония, който се казва, преди да се добави.

Обостряне, кортикостероид и ваксини
Обострянето е остро влошаване на задуха, кашлицата или храчките, което иска допълнително лечение. Къде да се лекува, зависи от тежестта, от изходната болест и от това дали у дома има кой да помогне.
Показанията за болница в стратегията от 2023 г. са конкретни.
- Внезапно засилване на задуха в покой, учестено дишане, спад на насищането, объркване или сънливост искат болнична оценка.
- Нова цианоза или нов оток по крайниците не се изчаква с дни у дома.
- Липса на отговор на първоначалното лечение е повод за преместване, не за още едно изчакване.
- Сериозно придружаващо заболяване, например сърдечна недостатъчност или нова аритмия, тегли към болница.
- Остра дихателна недостатъчност и липса на подкрепа у дома също влизат в този списък.
Системният кортикостероид при обостряне подобрява обема и кислорода и скъсява болничния престой. Стратегията от 2023 г. посочва 40 mg преднизонов еквивалент дневно за 5 дни. По-дълъг курс вдига риска от пневмония и смърт, а таблетката е равна по ефект на венозния път. NICE дава 30 mg преднизолон дневно за 5 дни на приетите в болница, ако няма важно противопоказание, и го обмисля у дома, когато задухът пречи на ежедневието. Двете дози не се сливат в една. Лекарят избира по местната практика. Честите курсове повдигат въпроса за костите.
Антибиотикът не е автоматичен при всяко засилване на кашлицата. СЗО казва, че при обостряне често се ползват стероидни таблетки и антибиотици, особено когато причината е инфекция. Решението зависи от гнойните храчки и нуждата от болница. Краткодействащият бронходилататор, който започва да действа за секунди и държи 4–6 часа, е препаратът за епизода. Дългодействащите се вдишват всеки ден и не се спират по време на влошаването, освен ако лекарят не каже друго.
Посещение до един месец след изписване е свързано с по-малко нови приемания, а преди това се проверява техниката на инхалатора. При COVID-19 рискът е по-висок за болница и смърт, не непременно за самото заразяване.
Ваксините намаляват инфекциите, които отключват обостряния. Документът от 2023 г. предлага, според местните правила, грип, пневмокок, COVID-19, коклюш и херпес зостер, ако не са поставени. NICE изрично иска пневмококова ваксина и ежегоден противогрипен препарат. СЗО добавя всички налични дози срещу COVID-19. Коя схема е актуална в България, казва личният лекар.
Рехабилитация, кислород и операции при емфизем
Белодробната рехабилитация подобрява задуха и ходенето дори при тежко стеснение, а кислородът и операцията са за подбрани хора, не за всеки скенер с емфизем. Без спиране на тютюна към нож или клапа не се минава.
NICE я предлага на всеки, който се чувства ограничен, обикновено от степен 3 на скалата за задух, включително след скорошна болница. Не е подходяща, ако човекът не може да ходи, има нестабилна стенокардия или скорошен инфаркт. Програмата съчетава тренировка, обучение, хранене и психологична работа. Групи B и E я получават и в общностен или домашен вариант.
Кохрейн прегледът на Маккарти и колеги от 23 февруари 2015 г. събира 65 рандомизирани проучвания с 3 822 участници. Тренировка поне четири седмици удължава шестминутното ходене средно с 43,93 m, с интервал от 32,64 до 55,21 m. Задухът и умората също минават прага за осезаема промяна, при среден обем 39,2% от предвидения в групата с тренировка. Ефектът е мерен към края на програмата.
Дълготрайният кислород не лекува задуха при нормален кислород в покой. NICE го обмисля при непушачи, ако парциалното налягане в артериална кръв е под 7,3 kPa (около 55 mmHg), или е над 7,3 и под 8 kPa и има вторична полицитемия, периферен оток или белодробна хипертония. Газовете се мерят два пъти през поне три седмици, при оптимално лечение и спокойна болест. Препаратът се диша поне 15 часа в денонощието. Не се предлага за изолирано нощно спадане. Неуместен кислород може да потисне дишането.
Оценка се прави при обем под 30% от предвидения, при цианоза, отоци или насищане 92% или по-ниско, а при обем 30–49% също се обмисля. Пулсоксиметърът греши по-често при тъмна кожа, затова гранична цифра не замества артериалната кръв.
Операцията е за малцина след изчерпано лечение и отказ от тютюн. NICE предлага оценка за намаляване на обема след рехабилитация при обем под 50%, задух, който потиска ежедневието, и поне 140 m за шест минути. Клапи или операция се обсъждат при хиперинфлация и емфизем на скенер, а спирали се поставят само в изпитване. Булектомия се обсъжда, ако булата, въздушно пространство поне 1 cm, заема една трета от гръдната половина. Трансплантация се обмисля при същите граници, а предишно намаляване на обема не е причина за отказ.
Какво може да се направи у дома
Най-важната домашна стъпка е спирането на тютюна или вейпа, дори след дълги години, защото то още променя хода. Инхалаторът, ваксините и движението се добавят към отказа, не го заместват.
Ако храчките са много, NICE иска физиотерапевт да научи уреди с положително налягане при издишване и активния цикъл на дишане. При отслабване се иска хранителен план, защото напредналият емфизем гори мускули, а ниският индекс на телесна маса влошава прогнозата след болнично обостряне. Тревожността се казва на лекаря, особено при тежък задух, нисък кислород или скорошна болница. Домашен кислород се пали само ако е предписан след кръвни газове.
- Отказът от тютюн остава мярката с най-голям ефект върху по-нататъшната увреда.
- Движението се гради в рехабилитация, после се пази с разходка по поносимост.
- Ваксините режат инфекциите, които пълнят болниците през зимата.
- Храчките се чистят с научена техника, а не с безредно кашляне до изтощение.
- Нова умора, оток или кръв в храчките се казват на лекар преди нов сироп от аптеката.
Кога да потърсите лекар при задух и кашлица
Личният лекар и после пулмологът се търсят при задух от месеци, който ограничава ходенето, и при кашлица на пушач, която не се маха. Спешната помощ е за задух, при който не се говори, за посинели устни и за объркване.
Клиника Майо съветва преглед, ако необяснимият задух трае няколко месеца, засилва се или спира ежедневните задачи. Да се припише само на възрастта е начин находката да закъснее. NICE слага прага над 35 години плюс тютюн или друг риск и поне един типичен симптом. Кръв в храчките и болка в гърдите се проверяват скоро, защото за тази болест са нетипични. Нов оток на глезените може да е белег, че дясното сърце се напряга.
| Повод | Къде се търси помощ |
|---|---|
| Задух от месеци, който пречи на ходене, работа или обличане | Личен лекар и насочване за спирометрия след бронходилататор |
| Пушач над 35 години с кашлица, храчки, хрипове или чести зимни бронхити | Същият път, без да се чака оплакването да мине с годините |
| Кръв в храчките, болка в гърдите или нов оток на глезените | Своевременен преглед, защото за типичната ХОББ това е необичайно |
| Задух без думи, посинели устни или нокти, внезапно объркване | Обаждане на 112 и спешно отделение, без сам да шофира задъханият човек |
Внезапният срив на дишането при известен емфизем може да е пневмоторакс от скъсана була, както описва Merck. Посинели устни, недовършено изречение и объркване са повод за 112, а нов задух, който инхалаторът не хваща, не чака плановия месец. На плановия преглед питате за групата по обостряния, за еозинофилите и за това дали кръвните газове въобще се налагат.
Често задавани въпроси
Емфиземът винаги ли е ХОББ?
Не. Емфиземът е разрушаване на алвеолите, а ХОББ се поставя, когато след бронходилататор отношението на обемите остане под 0,7 и има подходящи симптоми и риск. Находка на скенер без тази обструкция е състояние преди ХОББ, не самата диагноза. Част от тези хора по-късно развиват обструкция, други не.
Може ли емфизем да има и непушач?
Да. В страните с нисък и среден доход тютюнът обяснява само 30–40% от случаите, а домашният дим е голям дял от останалото. Редкият дефицит на алфа-1 антитрипсин дава емфизем и при малък тютюнев стаж, често в основите и на по-млада възраст. Под половината от тежките пушачи изобщо стигат до болестта.
Опасен ли е емфиземът, открит случайно на скенер?
Той е повод за спирометрия, не за автоматично име ХОББ. При пушач с нормални обеми и без симптоми се предлага отказ от тютюн, защото емфиземът на скенера е независим белег за белодробен рак. При непушач без симптоми се мисли за алфа-1 антитрипсин, ако има лична или фамилна белодробна или чернодробна болест.
Има ли лек за белодробен емфизем?
Няма възстановяване на скъсаните алвеоли. Лечението облекчава задуха и намалява обострянията, ако тютюнът спре и инхалаторите се ползват редовно. При подбрани хора с тежка увреда се обсъждат кислород, клапи, операция или трансплантация. Нито една от тези стъпки не се обещава като излекуване.
Кога се добавя инхалаторен кортикостероид?
В стратегията от 2023 г. той не е първи избор сам с дългодействащ бета-агонист. Добавя се към двата бронходилататора, когато обострянията продължават и еозинофилите стигнат долния праг, а при група E и високия праг тройната терапия може да е начална. Под долния праг ползата е малка, а рискът от пневмония се казва предварително. NICE още пази двойка с кортикостероид, ако има черти на астма.
Колко часа на ден се диша домашният кислород?
Ако дълготрайният кислород бъде предписан, NICE съветва поне 15 часа в денонощието. Предписва се на непушачи след два артериални анализа през поне три седмици, при кислород под 7,3 kPa или при междинна стойност плюс полицитемия, оток или белодробна хипертония. Не се пали за задух при нормално насищане и не лекува изолирано нощно спадане.

Заключение
Емфиземът обяснява защо издишаният въздух се задържа, а ХОББ се доказва, когато това задържане вече е трайна обструкция след бронходилататор. Скенер без спирометрия не стига за името на болестта, а кашлицата на пушача не е доказателство, че така правят всички. Световните 3,4 милиона смъртни случая през 2023 г. показват цената на закъснението, без да превръщат всяка находка в присъда.
Ако изкачването на един етаж задъхва или сутрешните храчки траят с месеци, поискайте от личния лекар спирометрия след бронходилататор и насочване към пулмолог. Носете списък на цигарите по години, на работното място и на обострянията за последните 12 месеца. Попитайте в коя група попадате, мерени ли са еозинофилите и дали рехабилитацията е показана при вашия задух.
При вече поставена диагноза следващата среща е за техниката на инхалатора, за ваксините и за това дали кислородът въобще подлежи на кръвни газове. Задух, при който не се довършва изречение, посинели устни или внезапно объркване не чакат този час. Тогава се обаждате на 112.
Източници
- Agustí A, Celli BR, Criner GJ et al.: Global Initiative for Chronic Obstructive Lung Disease 2023 Report: GOLD Executive Summary. American Journal of Respiratory and Critical Care Medicine, 1 март 2023 г.
- Chronic obstructive pulmonary disease (COPD). World Health Organization, 10 юни 2026 г.
- Chronic obstructive pulmonary disease in over 16s: diagnosis and management. National Institute for Health and Care Excellence, 29 юли 2026 г.
- Weeks JD, Elgaddal N: Chronic Obstructive Pulmonary Disease in Adults Age 18 and Older: United States, 2023. NCHS Data Brief, май 2025 г.
- Emphysema – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 19 ноември 2024 г.
- Wise RA: Chronic Obstructive Pulmonary Disease (COPD). Merck Manual Professional Edition, октомври 2026 г.
- McCarthy B, Casey D, Devane D et al.: Pulmonary rehabilitation for chronic obstructive pulmonary disease. Cochrane Database of Systematic Reviews, 23 февруари 2015 г.
- Feitosa PHR, Castellano MVCO, Costa CHD et al.: Recommendations for the diagnosis and treatment of alpha-1 antitrypsin deficiency. Jornal Brasileiro de Pneumologia, 16 ноември 2024 г.
- COPD – What Is COPD?. National Heart, Lung, and Blood Institute, 8 ноември 2024 г.
