Резултатите от две международни клинични проучвания могат да трансформират лечението на напреднал меланом, най-смъртоносния тип рак на кожата. Но в момента пациентите с меланом, чийто рак се е разпространил, са изправени пред несигурно и често мрачно бъдеще.
Но сега експертите, които съобщават за резултатите от проучването, казват, че новите тествани терапии трябва да намалят шансовете за повтаряне на заболяването и да подобрят преживяемостта при много пациенти.
Изследователите наскоро представиха констатациите от проучванията в Конгреса на Европейското общество за медицинска онкология 2017, проведен в Мадрид, Испания. Те също така се публикуват в.
Изследванията вече показват, че имунотерапиите и целевите терапии могат успешно да лекуват пациенти с меланома, чийто рак е достигнал напреднал стадий (етап IV), но не може да бъде отстранен хирургически.
Имунотерапиите са лечения, които стимулират имунната система, а целевите терапии са насочени към специфични болестни гени или протеини, свързани с тях.
Но двете нови проучвания са първите в света, които предлагат на пациентите с меланома възможност за лечение на по-ранен стадий на заболяването, с цел предотвратяване на разпространението и рецидив.
"Резултатите от тези клинични проучвания предполагат, че можем да спрем болестта по пътя й – ефективно да я предотвратим да разпространяваме и спасяваме живота", казва авторката на проф. Джорджина Лонг, председател на медицинската онкология на меланома и изследванията на транслацията в университета в Сидни в Австралия, който работи по двете изпитания.
Метастатичен меланом много по-трудно за лечение
Меланомът е предимно рак на кожата, но може да възникне и в други части на тялото, като очите. Тя започва в клетките, наречени меланоцити, които произвеждат меланин – пигмента, който дава на кожата, косата и очите си цвят. Излагането на ултравиолетова светлина, като например от слънцето или солариум, е основен рисков фактор за меланома.
Въпреки че е по-рядка от много други видове рак на кожата, меланомът е "по-вероятно да расте и да се разпространява". Повечето смъртни случаи от рак са резултат от метастази, което е стадий на заболяване, при който раковите клетки от първоначалния тумор се отделят и пораждат по-трудни за лечение вторични тумори в други части на тялото.
В Съединените щати честотата на новите случаи на меланома се е удвоила между 1982 и 2011 г., година, в която повече от 65 000 души са открили, че са имали заболяването и повече от 9 000 са умрели от него.
В Австралия, където професор Лонг е също така и медицински директор на Melanoma Institute Australia, степента на меланома е една от най-високите в света. През 2017 г. се очаква близо 14 000 души в страната да бъдат диагностицирани с болестта и повече от 1800 се очаква да умрат от нея.
Ако бъде открит рано, има много добра възможност да се излекува меланома чрез хирургично отстраняване на първичния тумор. Въпреки това, в около 10% от случаите, ракът се открива твърде късно и вече е образувал вторични тумори (метастази).
При пациентите с меланома, при които има висок риск от рецидив, често се дават лекарства, за да се опитат да предотвратят метастази след първоначално лечение на рак, като например след операция. Двете проучвания са изследвали два различни вида адювантна терапия за напреднал меланом.
Проучване COMBI-AD
В проучването COMBI-AD изследователите изследват комбинация от две лекарства – дабрафениб и трамениб – срещу плацебо като постхирургично лечение за пациенти с напреднал меланом (етап III), мутации в BRAF гена и смятат, че са с висок риск на повторение.
Резултатите показват, че в сравнение с плацебо, комбинацията е довела до "значително по-нисък риск от рецидив" и подобрена преживяемост. Те също не показват нови токсични ефекти от лекарствата, използвани в комбинация.
В двойно-сляпо, плацебо контролирано проучване са разпределени 870 пациента, които получават 12 месеца или комбинация от дабрафебиб (при перорална доза от 150 милиграма два пъти дневно) и траманиб (при перорална доза от 2 милиграма веднъж дневно), или две съответстващи плацебо таблетки.
Резултатите показват, че 58% от пациентите са преживели медиана от 2,8 години без релапс, в сравнение с 39% в групата на плацебо – намаление на риска от 53%.
Групата с комбинирана терапия също така показа подобрена обща 3-годишна продължителност на преживяемостта (т.е. намаляване на риска от 43%), "подобрена оцеляването на далечни без метастази и свобода от рецидив".
Пробна версия на CheckMate 238
В проучването CheckMate 238 екипът установи, че наркотикът nivolumab е по-безопасен и по-ефективен при лечението на пациенти, които са претърпели операция за напреднал меланом (етап III и етап IV), в сравнение със сегашния стандарт на лекуващия лекар ипилимумаб. Той също така установи, че нивулумаб води до "значително по-дълго оцеляване без рецидив".
Двете лекарства са одобрени за лечение на напреднал меланом. Те се насочват към превключване на имунните клетки, за да засилят атаката си срещу раковите клетки.
За двойно-сляпото проучване изследователите набират 906 пациенти, които са били подложени на хирургична интервенция за пълно отстраняване на фаза III или IV стадий на меланома и се счита, че са с висок риск от рецидив.
Те са разпределени на случаен принцип, за да получават интравенозни инфузии от 3 милиграма ниволумаб на килограм телесно тегло на всеки 2 седмици или 10 милиграма ipilimumab на килограм на всеки 3 седмици за четири дози и след това на всеки 12 седмици за период до 1 година.
Комитетът за мониторинг на проучването го е спрял, тъй като междинните резултати показват ясни доказателства за ползата от нивулумаб в сравнение с ипилимумаб. На 18 месеца, честотата на преживяемост без релапс при nivolumab е 66,4%, докато при ipilimumab той е само 52,7%.
Главен изследовател Джефри С.Вебер, заместник-директор на Центъра за рак на Perlmutter в Университетското училище по медицина в Нюйоркския университет, казва, че тези резултати показват, че "ниволумаб е по-ефективен при лечението на пациенти с меланом в стадий III и IV, като намалява риска от рецидив с трета".
Както заключава проф. Дъд, "Нашата крайна цел да направим меланома хронична, а не терминална болест, сега е много по-близо до постигането й."
"Подобни резултати ще променят начина, по който практикуваме медицина".
Джефри С. Вебер
