
Перитонитът е възпаление на перитонеума, тънката ципа от вътрешната страна на корема, и почти винаги се лекува в болница. Ако кух орган се е спукал, към антибиотика се добавя операция или дренаж. Ако е инфектиран асцитът при цироза и няма дупка в червото, лечението е с лекарства, без разрез.
Дали епизодът е смъртоносен, зависи преди всичко от шока, не от самата дума в диагнозата. В наблюдението WISS, което хирургическата позиция от 2024 г. цитира, смъртността е 1,2% без сепсис и 67,8% при септичен шок. Затова силната болка не се изчаква у дома, докато се появи шок.
При цироза прагът за спонтанен бактериален перитонит е над 250 неутрофила в кубичен милиметър асцит, дори посявката да остане отрицателна. След успешно затваряне на огнището при вторичен перитонит курсът антибиотик в същата позиция от 2024 г. е около 4 дни. Към антибиотика при цироза се добавя венозен албумин, 1,5 g/kg в първия ден и 1 g/kg на третия.
Какво е перитонит и кои видове има
Перитонитът е възпаление на перитонеума, наричан и коремница. Ципата покрива коремната стена отвътре и повечето коремни органи. Възпалението почти винаги тръгва от бактерии или гъбички. По-рядко го предизвикват течности, които нормално не са свободни в корема, като жлъчка, стомашен сок или ензими на панкреаса.
Хирургическата позиция на Глобалния алианс за инфекции в хирургията от 2024 г. дели инфекциозния перитонит на първичен, вторичен и третичен. Първичният, наричан и спонтанен, е разлята инфекция с един микробен вид и без дупка в стомаха или червото. Среща се най-често при цироза с асцит. Лекува се с лекарства. Операция не е показана, ако няма отделна хирургична причина.
Вторичният перитонит е най-честият вид в хирургичните отделения. Появява се, когато стената на кух орган загуби цялост, и в кухината попаднат няколко вида бактерии наведнъж. Изходът се решава от това дали дупката бъде затворена, мъртвата тъкан махната и гнойта източена. Антибиотикът е добавка към тази стъпка, не неин заместител.
Третичният перитонит е инфекция, която продължава, след като опитът да се овладее огнището не е успял. Хората тогава са в тежко състояние, а микробите често са други, включително ентерококи, дрожди, епидермален стафилокок или псевдомонас. Отделно стоят инфекциите около катетър за перитонеална диализа или друго устройство. При гъбички или псевдомонас устройството обикновено се отстранява.
Американското дружество по инфекциозни болести (IDSA) в актуализацията от 2024 г. използва и друга граница. Неусложнената коремна инфекция остава в стената на органа. Усложнената излиза в перитонеалното пространство и вече е перитонит, с или без абсцес. Думата „усложнена“ тук не мери колко зле е човекът, а докъде е стигнало възпалението.

Кога коремната болка налага спешна помощ
При спукан орган болката често започва като тъпа и за минути става остра, постоянна и толкова силна, че човек не може да остане спокоен седнал. Клиниката Кливланд сочи точно тази картина като повод за спешния номер или за директно спешно отделение. В България номерът е 112. Внезапната силна коремна болка, наричана остър корем, е спешна дори ако после се окаже, че причината не е перитонит.
| Какво се е случило | Какво да направите |
|---|---|
| Внезапна силна болка, при която не може да се стои спокойно | Обадете се на 112 или отидете в спешно отделение. |
| Твърд корем, болка при допир, повръщане и температура заедно | Спешно отделение, без да чакате болката да поотмине. |
| Силна болка след удар или нараняване на корема | Обаждане на 112, защото кух орган може да е разкъсан. |
| Цироза с асцит и температура, обърканост или по-малко урина | Болница за пункция на асцита още при приема, дори без силна болка. |
| Мътна диализна течност, бели нишки или болка около катетъра | Веднага обаждане на екипа по диализа, без чакане до следващата смяна. |
Медицинската енциклопедия MedlinePlus описва корема като силно чувствителен и стегнат до дъсковиден, с болка, която се засилва при допир и при движение. Човек често лежи свит и не позволява да го пипнат. Към болката могат да се добавят температура и втрисане, гадене, повръщане, подут корем, по-малко урина, учестен пулс, недостиг на въздух и силна умора. Малко или никакви газове и изпражнения говорят за временно спиране на червата.
Клиниката Майо добавя към тази картина жажда, загуба на апетит, диария, обърканост и усещане за пълнота. При диализа към тях се прибавят мътна течност, бели нишки и болка около катетъра. Ударът в корема не се наблюдава у дома, защото кух орган може да е разкъсан още преди температурата да се вдигне.
Спонтанният перитонит при цироза не винаги изглежда така драматично. Ръководството на Американската асоциация за изучаване на чернодробните болести (AASLD) от 2021 г. сочи болка, болезненост при опипване и спрял чревен пасаж като типични белези, но до една трета от спонтанните инфекции протичат без коремни оплаквания. Тогава на преден план излизат чернодробна енцефалопатия, тоест обърканост и сънливост, или остро влошаване на бъбреците. Тих пациент с асцит, който внезапно се обърква, също има нужда от спешна пункция.
При цироза и септичен шок същото ръководство отчита, че смъртността нараства с 10% за всеки час отлагане на антибиотика. Изчакването „да мине до сутринта“ е точно този час, умножен. Обезболяващо хапче не заменя обаждането. Нестероидните противовъзпалителни, сред които ибупрофен, са сред причините за пробита язва, затова не са удачен избор, докато пътувате към спешното отделение.
Откъде идва вторичният перитонит
Вторичният перитонит започва там, където кух коремен орган се отваря към перитонеума и пуска бактерии в иначе затворена кухина. Клиниката Майо сочи като чести пътища спукан апендикс, пробита стомашна язва, дупка в дебелото черво, дивертикулит, тежък панкреатит, коремна травма и усложнение след коремна операция. По-рядко възпалението тръгва след хранене със сонда или след самата пункция на асцит.
Острият апендицит запушва лумена на апендикса. Бактериите се размножават, стената се лишава от кръв и може да гангреняса или да се спука. Тогава инфекцията излиза извън органа и става перитонит или гноен джоб. Пробитата язва на стомаха или на дванадесетопръстника отваря стената към ципата. Сред причините за такава язва позицията от 2024 г. изброява нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди, тютюнопушене и инфекция с Хеликобактер пилори.
Дивертикулът е малко джобче на стената на дебелото черво. Ако се възпали и се спука, чревно съдържимо попада в корема. Ензимите при тежък панкреатит и жлъчката при гангрена на жлъчния мехур първо дразнят перитонеума химически, а бактериите могат да дойдат след това. Болестта на Крон е сред състоянията, които вдигат риска, защото възпаленото черво по-лесно губи цялост.
Следоперативният перитонит често идва от теч по шев. Разпознава се по-трудно, защото новата болка се смесва с обичайната болка след разрез. Тъпата или прободна травма на корема също отваря път на бактериите и се оглежда спешно, а не се наблюдава у дома, докато температурата реши дали да се вдигне.
Домашно лечение на тези причини няма. Ранният преглед при силна болка съкращава времето, през което дупката замърсява корема. Това не значи, че всяка язва или всеки апендицит може да се „хване“ преди перфорацията. Понякога спукването е първият ясен симптом и единствената полезна стъпка у дома е обаждането на 112.
Как се разпознава спонтанният бактериален перитонит
Спонтанният бактериален перитонит е инфекция на асцитната течност без хирургично огнище в корема. AASLD приема диагнозата при неутрофили над 250 в кубичен милиметър, тоест над 0,25 × 10⁹/L, независимо дали посявката после даде растеж. Прагът е избран така, че инфекцията да не остане без лечение. Огнище като дивертикулит или холецистит може да вдигне същия брой клетки и тогава не се лекува като спонтанен перитонит, а по правилата за конкретната болест, с хирургична консултация.
При спешен прием на човек с цироза и асцит диагностичната парацентеза се прави дори без температура и без болка. Същото важи, ако вече хоспитализиран човек развие белези на инфекция. Пункцията е тънка игла през коремната стена, с която се взима течност за клетки и посявка. Пробата за култура се взема преди първата доза антибиотик и се посява до леглото в шишета за хемокултура, за да може микробът да бъде изолиран и антибиотикът после да се стесни.
Инфекцията обикновено е с един микроб и той често е чревен. Най-чест е Ешерихия коли, а след него идват клебсиела, златист стафилокок и ентерококи. Гъбичките са рядкост. В болнична среда и след скорошен широк антибиотик по-чести са устойчивите щамове и грам-положителните микроби. Затова цефотаксим, който AASLD дава като пример за придобит в общността епизод, не е автоматичен избор при болнична инфекция, скорошна хоспитализация или шок.
За придобит в общността епизод, там където устойчивостта не е висока, примерът в ръководството е венозен цефотаксим 2 g на всеки 12 часа в продължение на 5 до 7 дни. Това е болнична схема, не домашна таблетка. При болнично начало, скорошна хоспитализация или сепсис стартовият антибиотик е по-широк и се стеснява, щом излезе антибиграмата. Кое лекарство е уместно в дадена българска болница, зависи от местната устойчивост. Избира го лекуващият екип.
Ако човекът не се подобрява, екипът разширява антибиотика и търси пропусната перфорация с образна диагностика. Културата може да остане отрицателна и това не отменя диагнозата, нито лечението. Обратно, неутрофили под 250 и положителна посявка без никакви белези на инфекция често са замърсяване или находка, която отшумява. Тогава пункцията се повтаря, вместо да се започва антибиотик на сляпо.
Какво означава мътна течност при перитонеална диализа
При перитонеална диализа мътната течност в сака се приема за перитонит, докато изследването не го изключи. Така е формулирана препоръката на Международното дружество по перитонеална диализа (ISPD) от 2022 г. Диагнозата стъпва на поне два от три белега. Първият е коремна болка и/или мътен диализат. Вторият е над 100 левкоцита на микролитър, тоест над 0,1 × 10⁹/L, след престой на течността поне два часа, като над половината са неутрофили. Третият е положителна посявка.
Отрицателната култура сама по себе си не отменя диагнозата, ако болката и клетките сочат възпаление. Затова сакът не се излива, преди екипът да го види. Белите нишки и парцалчета, които клиниката Майо нарича фибрин, както и необичайната миризма, са същият сигнал. Обаждането е към диализния център веднага, а не към следващата планова смяна на сутринта.
Антибиотикът започва веднага след вземане на материал. Може да е в самата коремна течност или във вената. Схемата е различна за всеки център и трябва да покрива и грам-положителни, и грам-отрицателни бактерии. Конкретните милиграми зависят от остатъчната бъбречна функция и от местната устойчивост, затова ги определя нефрологът. Домашна доза „за всеки случай“ от старо предписание не замества този разговор.
Ако течността остане мътна въпреки подходящ антибиотик, екипът преценява дали катетърът да се махне. При гъбички или псевдомонас махането е по-вероятно. Чревна причина, например спукан апендикс или исхемично черво при човек на диализа, се бърка с обикновената инфекция около катетъра и иска хирургична мисъл, не само антибиотик в сака. Няколко вида бактерии наведнъж подсказват такъв чревен източник, макар той да не винаги се доказва с посявката.
Какви изследвания потвърждават диагнозата
Диагнозата започва с разпит и опипване, не с апарат. MedlinePlus описва типичната находка като болезнен, стегнат или дъсковиден корем и човек, който се свива при допир. При диализа мътният сак понякога стига за клинично решение още преди лабораторията, но брой клетки и посявка пак се правят. Кръвната картина търси повишени левкоцити като белег, че тялото реагира на инфекция или възпаление.
Хемокултура не е автоматична при всеки корем. Актуализацията на IDSA от 2024 г. предлага кръвни посявки при възрастни и деца, ако има температура и поне едно от следното, ниско налягане, учестено дишане или делириум, или ако има основание да се мисли за устойчив микроб, който би сменил антибиотика. Когато тези белези липсват и няма съмнение за устойчивост, рутинни хемокултури не се предлагат. Препоръката е условна, а сигурността на доказателствата е ниска. Ако кръв се взема, това става преди антибиотика.
За образа същото ръководство предлага компютърна томография като първа стъпка при съмнение за остър вътрекоремен абсцес при възрастни извън бременност. При съмнение за остър апендицит при възрастни, които не са бременни, томографията също е предложената първа образна стъпка. При деца със съмнение за абсцес първа е ехографията. Рентгенографията допълва търсенето на причината, когато прегледът не стига. При нестабилен човек с ясна клинична картина екипът може да отиде към операция, без да чака идеален образ.
Парацентеза не се прави на всеки корем. По-вероятна е при асцит от чернодробна болест и при перитонеална диализа. Високото INR, показател за съсирване, и ниските тромбоцити сами по себе си не са причина пункцията при цироза да се отлага и рутинно преливане на плазма или тромбоцити преди нея не се препоръчва от AASLD. Изключение може да има при дисеминирана вътресъдова коагулация. Течността отива за клетки, белтък и посявка. Лапароскопия, оглед с камера през малък отвор, се използва, когато образът и прегледът не стигат.

Как се лекува перитонитът в болница
Вторичният перитонит се лекува в болница, като първата задача е да спре изтичането. Позицията от 2024 г. определя овладяването на огнището като най-силния фактор за изхода и препоръчва то да стане без отлагане. Целите са да се махне инфектираната и мъртва тъкан, да се отворят джобове с гной и да се прекъсне новото замърсяване. Това може да е зашиване на язва, махане на апендикс или жлъчен мехур, резекция на мъртво черво или дренаж на абсцес.
Дренажът под ехографски или томографски контрол понякога замества отворената операция, когато гнойта е събрана на достъпно място. Изборът е на хирурга и на рентгенолога според анатомията, не на предварително правило за всички. Подкрепата около процедурата започва с венозни течности и широк антибиотик, за да се намали рискът от шок. При септичен шок, след като обемът е възстановен, се добавят лекарства, които стягат съдовете.
Веднъж в болницата кръвообращението се подрежда и огнището се затваря веднага щом това е безопасно. Часът на разреза не се избира у дома. У дома се решава само да се тръгне, вместо да се проверява дали болката ще спадне. При цироза и вече настъпил септичен шок закъснението на антибиотика вдига смъртността с 10% на час.
Антибиотикът започва емпирично, преди да е именуван микробът, и се стеснява по посявка. След достатъчно овладяно огнище фиксиран курс от около 4 дни е достатъчен. Това е силна препоръка с високо качество на доказателствата в позицията от 2024 г. Ако на седмия ден все още има белези на коремна инфекция или общо заболяване, антибиотикът се спира и се търси пропуснато огнище или устойчив микроб, вместо курсът да се удължава на сляпо.
Спонтанният перитонит не се оперира, освен ако образът или течността покажат перфорация. При диализа антибиотикът често е в коремната течност, а при неуспех се обсъжда катетърът. Местният протокол в българска болница може да се различава от американския пример с цефотаксим и от диализната схема на ISPD. Въпросът към хирурга или гастроентеролога е кой вид е налице и дали огнището вече е овладяно.
Колко дни трае антибиотикът и кога се влива албумин
Продължителността зависи от вида, не от едно число за всички. При спонтанен перитонит AASLD държи на 5 до 7 дни венозен антибиотик. При вторичен перитонит след успешно затворено огнище мерилото от 2024 г. е около 4 дни, а не лечение, докато всички кръвни показатели станат идеални. Ако огнището не е овладяно, удължаването на антибиотика не замества втора процедура.
Албуминът при спонтанен перитонит не е хранителна добавка и не се пие. Влива се венозно, 1,5 g/kg в деня на диагнозата и 1 g/kg на третия ден, заедно с антибиотика. Ръководството от 2021 г. го свързва с по-добра преживяемост. Ползата е по-ясна, когато бъбреците вече са засегнати или има тежка жълтеница. Острото бъбречно влошаване е главният предсказател за болнична смърт при този вид перитонит, затова течностите и албуминът се следят още от първия ден, не чак при спряла урина. Албумин се влива и след голямо източване на асцит без инфекция, но по друга схема, която екипът определя отделно.
Бета-блокерът за варици може да се спре временно, ако налягането падне или бъбреците се влошат, и да се върне след стабилизиране. Решението е на болничния екип, не на домашно спиране на терапията.
При кръвоизлив от горния храносмилателен тракт на фона на цироза профилактиката в същото ръководство е друга и е кратка. Венозен цефтриаксон 1 g на 24 часа, най-много 7 дни, докато кръвоизливът спре. Пероралният норфлоксацин е отстъпил при това показание заради бактерии, устойчиви на хинолони. Преди да се започне профилактичният антибиотик, самият перитонит трябва да е изключен с пункция, иначе профилактиката прикрива вече започнала инфекция.
Какви усложнения остават възможни
Без лечение перитонитът може да премине в сепсис, инфекция с разстроена реакция на цялото тяло. Клиниката Майо описва този ход като път към шок, органна недостатъчност и смърт. Клиниката Кливланд добавя обезводняване, разбалансирани соли, хепаторенален синдром, паралитичен илеус и сраствания, които по-късно могат да запушат черво. Третичният перитонит е усложнение на неуспешното първо лечение, не отделна болест от самото начало.
Колко тежко свършва епизодът, личи по шока. В кохортата WISS смъртността е 1,2% без сепсис и 67,8% при септичен шок. Позицията от 2024 г. припомня тези числа като по-близки до реалната тежест, отколкото кратките лекарствени проучвания, които често не включват хора в шок. Категорията „тежък сепсис“ от онова наблюдение после отпада. Днес сепсис означава инфекция с органна недостатъчност, а шокът си остава отделната, най-тежка картина.
При спонтанен перитонит забавеното започване на лечението е свързано с по-висока смъртност, а всеки час без антибиотик при вече настъпил септичен шок вдига смъртността с 10%. Острото бъбречно влошаване тежи повече за болничния изход от самата болка в корема. Затова объркаността и малката урина при човек с асцит не се тълкуват като „обичайна умора от цирозата“, докато пункцията не е направена.
При ранно лечение възстановяването може да отнеме няколко седмици, но основната болест остава. Цирозата или бъбречната недостатъчност не изчезват заедно с инфекцията, а органна щета може да е трайна. Пълно изчистване завинаги не се обещава. Преживян епизод вдига риска от нов спрямо човек, който никога не е имал перитонит, което важи и за диализата, и за асцита.
Какво намалява риска от нов епизод
Не всеки перитонит може да се предотврати. Перфорацията понякога е първият симптом на язва или апендицит, и тогава единствената полезна стъпка у дома е да се стигне до болница. При хора с известен риск се влияят хигиената около диализата и профилактичният антибиотик след вече преживян спонтанен епизод.
При перитонеална диализа клиниката Майо съветва ръцете да се измият преди допир до катетъра, включително под ноктите и между пръстите. Кожата около изхода се почиства с антисептик всеки ден, консумативите стоят на чисто място, а по време на смяната се носи хирургическа маска. Ако смяната е станала навик с пропуснати стъпки, диализният екип отново показва верния ред. Мътен сак прекъсва рутината веднага и връща човека при екипа, вместо да чака плановия преглед.
След преживян спонтанен перитонит AASLD препоръчва дългосрочна профилактика с ежедневен норфлоксацин. В САЩ той не е на пазара от 2014 г. и там приемлива алтернатива е ципрофлоксацин 500 mg дневно, макар преките доказателства за тази заместителна доза да са слаби. И американският, и европейският регулатор имат предупреждения за безопасността на флуорохинолоните. Затова профилактиката се решава с гастроентеролог, не се започва самостоятелно от аптека.
Без предишен епизод и без кръвоизлив профилактичен антибиотик се обмисля само при много напреднала цироза и се преценява индивидуално, защото ползата за преживяемостта не е сигурна. При кръвоизлив правилото е по-ясно и е краткият венозен цефтриаксон, не дълъг домашен хинолон. Лекарят може да преразгледа и инхибитор на протонната помпа при човек с висок риск, както отбелязва клиниката Майо. Спирането не става самоволно в деня на болката.
- Измийте ръцете и почистете кожата около катетъра преди всяка смяна на диализата.
- Пазете саковете на чисто място и носете маска, докато свързвате системата.
- Обадете се веднага, ако диализната течност помътнее или катетърът заболи.
- След спонтанен перитонит питайте гастроентеролога за профилактика и за риска от хинолони.
- При цироза и кръвоизлив питайте дали е изключен перитонит, преди профилактичният антибиотик.
Често задавани въпроси
Минава ли перитонитът без операция?
Спонтанният перитонит при цироза се лекува с антибиотик и албумин, без операция, ако няма данни за дупка в орган. Вторичният перитонит почти винаги иска затваряне на огнището, с операция или с дренаж, а антибиотикът е добавка за около 4 дни след успех. При диализа много епизоди минават с антибиотик в коремната течност, без да се отваря коремът. Ако течността не се избистря, екипът преценява катетъра.
Заразен ли е перитонитът за близките вкъщи?
Перитонитът не се предава при обикновен контакт, общо хранене или престой в една стая. Бактериите идват от собственото черво през дупка или през асцита, или влизат по катетъра при смяна на диализата. Близките не се разболяват от същото, като седят до леглото. Хигиената на ръцете пази човека, който прави смяната, защото тогава микробът може да влезе в неговия корем.
Боли ли коремът винаги при цироза с асцит?
Не. До една трета от спонтанните инфекции при цироза протичат без коремна болка или само с обърканост и по-малко урина. Когато болка има, тя може да е по-тиха от рязането при спукан орган, но липсата на силна болка не изключва инфекцията. При спешен прием с асцит се прави парацентеза дори ако коремът е мек.
Какво да направите, ако течността за диализа помътнее?
Обадете се веднага на екипа по диализа и пазете сака, за да го видят и посят. Мътната течност се приема за перитонит, докато изследването не каже друго, дори болката да е слаба. Не чакайте следващата планова смяна и не изливайте сака, преди да сте говорили с центъра. Бели нишки, миризма или болка около катетъра са същият повод.
Може ли обезболяващо у дома да замени спешния преглед?
Не. Внезапната силна болка е повод за 112, а не за проба дали хапчето ще я успокои. Нестероидните противовъзпалителни, като ибупрофен, са сред причините за пробита язва и могат да влошат точно състоянието, което болката сигнализира. До идването на екипа човекът е по-добре в покой, в позата, в която болката е най-поносима.
Връща ли се перитонитът след успешно лечение?
Може. Преживян епизод вдига риска спрямо човек, който никога не е имал перитонит. След спонтанен перитонит гастроентерологът обсъжда дългосрочен антибиотик, норфлоксацин или ципрофлоксацин 500 mg дневно, ако първият не е наличен, заедно с предупрежденията към хинолоните. При диализа неуспехът да се избистри течността може да доведе до махане на катетъра. При вторичен перитонит нов оглед се прави, ако на седмия ден възпалението не стихва.

Заключение
Смъртността при перитонит не е едно число. Без сепсис тя в наблюдението WISS е 1,2%, а при септичен шок стига 67,8%. Разликата се прави от часа, в който човек стига до болница, и от това дали огнището бъде затворено. Домашното чакане болката да поотмине мести човека към по-тежката група, особено ако вече има шок и цироза, където всеки час без антибиотик вдига смъртността с 10%.
При внезапна силна болка, дъсковиден корем или болка след удар обаждането е на 112. При цироза с асцит въпросът към дежурния лекар още в спешното отделение е дали е планирана парацентеза, включително когато коремът не боли, но има обърканост, температура или по-малко урина. При перитонеална диализа мътният сак се пази и екипът се търси веднага, а не на следващата сутрешна смяна.
В болницата попитайте кой от видовете е вашият, дали огнището е овладяно и колко дни антибиотик са планирани. За спонтанния перитонит към това се добавя въпросът дали е назначен венозен албумин, 1,5 g/kg в първия ден и 1 g/kg на третия, и каква профилактика се предлага след изписване. Схемата в България следва местната устойчивост на бактериите и я потвърждава лекуващият лекар.
Източници
- Sartelli M, Barie P, Agnoletti V et al.: Intra-abdominal infections survival guide: a position statement by the Global Alliance For Infections In Surgery. World Journal of Emergency Surgery, 8 юни 2024 г.
- Biggins SW, Angeli P, Garcia-Tsao G et al.: Diagnosis, Evaluation, and Management of Ascites, Spontaneous Bacterial Peritonitis and Hepatorenal Syndrome: 2021 Practice Guidance by the American Association for the Study of Liver Diseases. Hepatology, 3 май 2021 г.
- Li PK, Chow KM, Cho Y et al.: ISPD peritonitis guideline recommendations: 2022 update on prevention and treatment. Peritoneal Dialysis International, 10 март 2022 г.
- Bonomo RA, Chow AW, Edwards MS et al.: IDSA 2024 Guideline Update on the Risk Assessment, Diagnostic Imaging, and Microbiological Evaluation of Complicated Intra-abdominal Infections in Adults, Children, and Pregnant People. Clinical Infectious Diseases, 5 юли 2024 г.
- Peritonitis – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 8 август 2025 г.
- Peritonitis: What it is, Symptoms, Causes & Treatment. Cleveland Clinic, 29 юли 2025 г.
- Peritonitis: MedlinePlus Medical Encyclopedia. MedlinePlus, 10 януари 2026 г.
