
Амиотрофичната латерална склероза е прогресиращо заболяване на двигателните неврони в главния мозък, мозъчния ствол и гръбначния мозък. Няма средство, което да възстанови загиналите клетки, но рилузол, подкрепата на дишането и координираната грижа могат да удължат живота с месеци и да облекчат част от симптомите.
Страхът, че слабостта ще стигне до дишането, е основателен. Медианата след началото на оплакванията е около 3 години и водещата причина е дихателна недостатъчност, по ръководството на Европейската академия по неврология (EAN) от март 2024 г. Около 1 на 10 души все пак живее 10 години или повече. През май 2024 г. Европейската агенция по лекарствата (EMA) разреши тоферсен за рядката форма, свързана с гена SOD1, а комбиниран препарат, одобрен в САЩ през 2022 г., бе свален от пазара, след като по-голямо изпитване не потвърди ползата.
На всеки с тази диагноза EAN предлага рилузол по 50 mg два пъти дневно. При съмнение за болест на моторния неврон британският Национален институт за здравеопазване и клинични постижения (NICE) иска насочване към невролог без отлагане. Генетичен тест, който включва C9orf72 и SOD1, се обсъжда при всички, защото мутация в SOD1 има при около 2 % от случаите и само тогава тоферсен изобщо влиза в разговора.
Какво представлява амиотрофичната латерална склероза
Амиотрофичната латерална склероза, накратко АЛС, унищожава нервните клетки, които командват волевите движения. От тях зависят ходенето, говоренето, дъвченето и дишането. Когато клетката загине, мускулът остава без сигнал, отслабва, потрепва и изтънява. В англоезични текстове болестта се среща и като болест на Лу Гериг. В материалите за пациенти у нас името е амиотрофична латерална склероза.
Паметта и способността да се разбира обикновено се запазват, затова човекът осъзнава загубата на движения. Това само по себе си може да донесе тревожност и потиснатост, описва Националният институт по неврологични разстройства и инсулт на САЩ (NINDS). При част от хората се появяват и промени в езика или в решенията, а някои развиват фронтотемпорална деменция. Болестта не е инфекция и не се предава при контакт.
В Съединените щати с АЛС живеят между 16 000 и 32 000 души. Такава оценка дава съобщението на Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) от 2023 г., което се позовава на Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC). Числото е американско и не описва честотата в България. Болестта остава рядка, но ходът ѝ при отделния човек не се чете от общата бройка.

Как започват симптомите
Първите оплаквания често са леки и лесно се отдават на умора или на притиснат нерв. NINDS сочи потрепване в ръка, крак, рамо или език, крампи, стегнати мускули, слабост в една ръка, един крак или врата, носов и неясен говор, затруднено дъвчене или гълтане. Слабостта е прогресираща. Тя не се връща след няколко дни почивка.
Клиника Майо добавя препъване, несръчност на ръката и слабост в ходилото или глезена. Често началото е в ръцете, ходилата, мишниците или краката и едва после се разпространява. В ранния период болката обикновено липсва, а и по-късно не е водещ белег. Пикочният мехур и сетивата, вкус, обоняние, допир и слух, по правило не се засягат. Ако те доминират от самото начало, неврологът търси друга причина, а не приема картината за типична АЛС.
Симптомите, с които NICE съветва лекарите да мислят за болест на моторния неврон, са конкретни и ежедневни.
- Губи се сръчността, човек се препъва или пада без ясна ортопедична причина.
- Говорът или гълтането се променят, а езикът потрепва сам.
- Мускул отслабва, изтънява, потрепва, схваща се или е болезнено стегнат.
- Задухът при усилие, сутрешното главоболие или сънливостта денем нямат друго обяснение.
По-късно се затрудняват дъвченето, гълтането и дишането. Появяват се обилно слюноотделяне, неволен смях или плач, запек и трудност да се удържи теглото. Накрая много хора не могат сами да станат, да ходят или да дишат без помощ, но скоростта при всеки е различна.
Как се засягат говорът, гълтането и мисленето
Горните двигателни неврони вървят от главния мозък към гръбначния, а долните от гръбначния мозък към мускулите. АЛС уврежда и двете групи, посочва Клиника Майо. От страна на долния неврон NINDS описва потрепване и изтъняване. В ранните оплаквания влизат и стегнати, спастични мускули, което сочи и към горния неврон. Комбинацията се изяснява на неврологичния преглед, а не по един симптом, забелязан у дома.
Когато началото е в говора, гълтането или езика, невролозите говорят за булбарна форма. NICE я посочва отделно, защото тя се познава по-трудно и защото, ако е налице още при диагнозата, се свързва с по-къс живот. Човекът може дълго да няма слабост в краката, а близките да забележат първо носовия глас или задавянето с вода. Това не е „само логопедичен проблем“ и не бива да се чака, докато ръцете също отслабнат.
Мисленето не е пощадено при всички. EAN отбелязва, че при до половината има засягане извън двигателните зони, най-често на челните и предните слепоочни дялове, с поведенчески или когнитивни промени. Около 10 % покриват критерии за фронтотемпорална деменция още при диагнозата. Мнозина все пак запазват паметта и разбирането, посочва NINDS. По-често се променят инициативата, езикът или поведението.
Понякога първият повод за лекар е промяна в поведението или неволен смях и плач, които не следват настроението. NICE отделя тази емоционална лабилност от деменцията. Екипът оценява двете поотделно, защото деменцията променя решенията за сонда и вентилация.
Наследствена ли е болестта и кой е с по-висок риск
При повечето хора причината остава неизвестна. Около 10 % от случаите са фамилни, по описанието на NINDS. Мутация се намира при около 20 %, включително при част от хората без болни роднини, както е формулирано в европейското ръководство от 2024 г.
C9orf72 е най-честата генетична причина при хора с европейски произход и обяснява около 1 на 10 случая, със или без фамилна анамнеза за АЛС или фронтотемпорална деменция. Проникването е непълно. Носителството не означава, че болестта ще се появи със сигурност. Това е силен извод на консенсусните насоки от септември 2023 г. При фамилните случаи NINDS отрежда на C9orf72 около 25 до 40 %, а на SOD1 около 12 до 20 %. От всички хора с АЛС мутация в SOD1 има при около 2 %, еднакво по данните на FDA и на EMA.
Дете на човек с АЛС няма автоматично 50 % риск да се разболее. Ако е намерен доминантен болестен вариант, всяко дете има около 50 % шанс да наследи варианта, както Клиника Майо описва повечето наследствени случаи. Проявата не е сигурна при непълно проникване. Когато болестта изглежда спорадична и познат вариант няма, доживотният риск за роднина от първа линия в европейски популации е около 1 до 3 %, по насоките от 2023 г. Повечето роднини няма да развият АЛС.
Същите насоки казват генетичен тест да се предлага на всеки с диагнозата, не само при болни в рода. Минимумът е изследване за експанзия в C9orf72 плюс секвениране на SOD1, FUS и TARDBP, заедно с генетична консултация преди и след резултата. Отрицателният тест не изключва наследствена форма, защото не всички гени са известни. Повечето познати варианти се предават доминантно, но има и рецесивни и свързани с X хромозомата. Затова родословието и разговорът с консултант предхождат всяко решение за изследване на здрави роднини.
Симптомите най-често започват между 55- и 75-годишна възраст, макар да се срещат и по-рано, и по-късно. Мъжете са малко по-засегнати, а в по-напреднала възраст разликата с жените изчезва. И двете наблюдения са от NINDS. Тютюнопушенето е рисков фактор според Клиника Майо, по-изразен при жени пушачки след менопауза. Някои проучвания намират, че военните ветерани се разболяват около един и половина до два пъти по-често, без изяснена причина. Няма едно доказано вещество и няма доказан начин болестта да се предотврати. Рядка детска форма, свързана с гена SPTLC1 и с начало около 4-годишна възраст, е описана през 2021 г. и не променя съвета при начало след 50 години.
Как се поставя диагнозата
Няма единствен тест, който сам да докаже АЛС. Невролог, който познава болестта, снема анамнезата, преглежда силата и рефлексите и повтаря оценката, за да види дали слабостта напредва. Точната диагноза е нужна рано, защото наличните средства може да са по-полезни близо до началото, посочва NINDS. Обяснението за диагнозата, прогнозата и лечението дава невролог с опит в болестите на моторния неврон, освен ако състоянието не налага спешен разговор.
Изследванията служат главно да отхвърлят друга болест. Електромиографията (ЕМГ) с иглен запис показва електрическата активност в мускула, а изследването на нервната проводимост проследява сигнала по нерва. Магнитният резонанс оглежда главния и гръбначния мозък и може да покаже притискане, което имитира слабостта. Кръв, урина, понякога лумбална пункция и мускулна биопсия се назначават, когато картината го изисква. Нито едно от тях не „потвърждава АЛС“ само по себе си.
Докато резултатите се събират, несигурността е част от пътя. NICE иска през това време човекът и близките да получават информация и опора, а не да останат без обяснение между изследванията. След диагнозата се предлага среща на живо с член на специализирания екип до 4 седмици. В Обединеното кралство контролните оценки после обикновено са на 2 до 3 месеца. EAN през 2024 г. говори за 3 до 6 месеца според скоростта на хода. В България ритъмът го определя местният екип, а не чуждестранният интервал сам по себе си.
При съмнение за когнитивна промяна NICE съветва тя да се обсъди още при диагнозата и при нужда да се направи формална оценка. От нея зависи дали човекът разбира решенията за вентилация и за хранене през стомаха.
Кога да отидете на невролог
Ако слабостта, препъването, неясният говор или задухът при усилие се задълбочават без ясна причина, мястото е при личния лекар и оттам при невролог, без да се чака оплакването „да мине“. NICE, с препоръки от 2016 г. и преглед на 27 ноември 2024 г. без промяна по същество, казва при съмнение за болест на моторния неврон човекът да бъде насочен без отлагане. Ако състоянието изглежда спешно, лекарят се свързва направо с невролога и пише възможното съмнение в направлението.
Дихателните тревожни признаци не са само крайният задух. NICE следи задух, задух в легнало положение, повтарящи се гръдни инфекции, неспокоен или неосвежаващ сън, дневна сънливост, сутрешно главоболие, умора и слаб кашличен тласък. Насищането на кислорода се мери в покой на стаен въздух. Ако то е 94 % или по-ниско при човек без белодробна болест, или 92 % или по-ниско при известна белодробна болест, се прави кръвно-газов анализ. При парциално налягане на въглеродния диоксид над 6 kPa (около 45 mmHg) NICE иска преглед от служба за вентилация до една седмица.
| Какво се случва | Какво да направите |
|---|---|
| Прогресираща необяснима слабост, препъване или несръчност на ръката | Преглед при личния лекар и насочване към невролог без отлагане |
| Променен говор, задавяне или потрепване на езика | Невролог без отлагане, защото това може да е булбарно начало |
| Задух в легнало положение, сутрешно главоболие или слаб кашличен тласък | Оценка на дишането. При въглероден диоксид над 6 kPa NICE иска преглед до една седмица |
| Внезапен задух в покой, посиняване или задавяне със спиране на дишането | Обадете се на 112 |
Прагът за 112 е внезапната невъзможност да се диша, а не всяко ново потрепване. Задух, който се трупа със седмици, минава през личния лекар и невролога. При вече поставена диагноза и нов задух в легнало положение NICE иска по-ранна оценка, без да се чака плановият преглед.
Кои лекарства променят хода и при кого
Рилузол остава лекарството, което EAN предлага на всеки с АЛС още при диагнозата, доживот, ако се понася. Дозата в ръководството е 50 mg два пъти дневно. При нежелани реакции първо се обсъжда по-ниска доза и нова оценка, а спиране идва, ако оплакванията продължат. Течна или друга форма се предпочита, когато таблетката се гълта трудно, но не всяка форма е налична във всяка страна. Препоръката е силна и не обещава спиране на болестта.
Систематичният преглед на Кокран от 14 март 2012 г., с автори Miller, Mitchell и Moore, събира четири рандомизирани изпитвания. При 100 mg дневно вероятността да се доживее една година в сравнимите изпитвания е 58 % с рилузол и 49 % с плацебо. Медианата на преживяемост без трахеостомия, мерена от включването в проучването, нараства от 11,8 на 14,8 месеца. Авторите обобщават ползата като вероятно около 2 до 3 месеца. Това не е общият живот от първия симптом, който се брои в години. Трикратно покачване на АЛАТ е по-често при рилузол, отколкото при плацебо, затова нежеланите реакции се следят и дозата се преразглежда.
Тоферсен е къса лабораторна верига, която се свързва с РНК на SOD1 и намалява производството на белтъка. FDA го одобрява ускорено на 25 април 2023 г. по спад на леката верига на неврофиламента в плазмата, маркер за увреда на аксона, а не по доказан клиничен край. Дозата е 100 mg (15 ml) в гръбначномозъчната течност. Три начални дози са през 14 дни, после по една на всеки 28 дни, от лекар с опит в лумбалната пункция. EMA разрешава лекарството при изключителни обстоятелства на 29 май 2024 г. за възрастни с АЛС и мутация в SOD1. Започва го лекар с опит в болестта.
В основното сравнение 72 души получават тоферсен и 36 плацебо за 28 седмици. Скалата за функция ALSFRS-R, от 0 до 48 точки, спада с 4,5 точки при тоферсен и с 5,8 при плацебо. Разликата не е статистически значима и може да е случайна. EMA все пак приема, че спадът на SOD1 и на неврофиламента и по-дългите наблюдения говорят за възможен по-бавен ход, а ползата надвишава риска при тази рядка форма. Сериозни нежелани реакции включват миелит, повишено налягане около мозъка, оток на зрителния нерв, радикулит и асептичен менингит. Болка, умора, температура и повишен белтък или левкоцити в ликвора се срещат при повече от 1 на 10. EAN предлага тоферсен като първа линия при прогресираща SOD1 форма, след разговор за тези рискове и за тежестта на инжекциите. При бавен ход балансът полза–вреда се обсъжда отделно. Дали лекарството се заплаща в България, се решава на национално ниво. Попитайте невролога каква е местната практика.
Едаравонът дели пътищата. NINDS го описва като антиоксидант, венозно или през устата, включително през сонда, който при част от хората забавя загубата на ежедневна функция. EAN през март 2024 г. не препоръчва венозен или перорален едаравон извън клинично изпитване. Препоръката е временна, докато излезе европейско изпитване фаза III на пероралната форма. Твърдението, че лекарството забавя спада с една трета при АЛС изобщо, не е позицията на европейското ръководство.
| Лекарство | За кого се обсъжда | Какво показват данните | Документ |
|---|---|---|---|
| Рилузол, 50 mg два пъти дневно | Всеки с АЛС, доживот, ако се понася | В изпитванията около 2 до 3 месеца към медианата без трахеостомия | EAN, 2024 г., и Cochrane, 2012 г. |
| Тоферсен, 100 mg в гръбначния канал | Възрастни с патогенна мутация в SOD1, около 2 % | На 28-ата седмица разликата във функцията не е статистически значима | EMA, 29 май 2024 г. |
| Едаравон, венозно или през устата | В САЩ се използва при част от хората за по-бавен функционален спад | EAN не го препоръчва извън клинично изпитване | NINDS и EAN, 2024 г. |
| Натриев фенилбутират с таурурсодиол | Одобрен в САЩ през септември 2022 г. по едно по-малко изпитване | Производителят го сваля през 2024 г., след като по-голямо изпитване не потвърждава ползата | NINDS |
Натриевият фенилбутират с таурурсодиол не е актуален избор. EAN не го препоръчва извън изпитване, а NINDS описва свалянето му от пазара през 2024 г. Клетъчни терапии също остават само за изпитвания с положителна фаза III. Витамини и антиоксидантни добавки не са сред средствата, които ръководството приема за променящи хода.
Как се пазят дишането и храненето
Задухът се оценява отрано, а не чак когато човекът не може да лежи. EAN казва неинвазивна вентилация с маска да се предлага на всеки, при когото симптоми, белези или изследвания сочат дихателна недостатъчност, и да се положат усилия това да стане независимо от булбарната слабост. NICE дава числови прагове за разговора. Форсиран витален капацитет под 50 % от предвидения, или под 80 % заедно със задух, особено в легнало положение, е повод. Същото важи при назално инспираторно налягане или максимално инспираторно налягане под 40 cm воден стълб, и при по-висок праг, ако вече има симптоми. Маската облекчава задуха и може да удължи живота, но не спира самата болест. NICE изрично казва, че тя може да се спре по всяко време.
Отначало маската често трябва само нощем. По-късно някои хора я ползват и денем. Инвазивната вентилация през трахеостома е отделно решение. EAN съветва то да се обсъди предварително, в плана за грижа, а не в нощта на непланирано постъпване. Диафрагмен пейсинг при АЛС не се използва. Препоръката на EAN е силна и отрицателна. Ако маската не се понася, не се приема или вече не стига, за облекчаване на задуха се обсъждат опиоиди, а бензодиазепин, когато задухът се усилва от тревожност. Дозите са работа на екипа, който познава дишането, а не схема за дома.
Слабата кашлица се оценява отделно, защото секретът засяда. EAN допуска механичен асистент за кашлица и при нужда аспиратор. Кислород без вентилация не решава задържания въглероден диоксид, затова апарат не се започва без кръвно-газов анализ.
Теглото, гълтането и течностите се проверяват при диагнозата и на всяка среща на екипа. Сонда през коремната стена към стомаха, гастростома, се обсъжда рано и после отново, дори докато човекът още се храни през устата. NICE обяснява, че късното поставяне носи по-ниска телесна маса, дихателни усложнения, обезводняване и по-висок риск при самата процедура. EAN добавя ред, който лесно се пропуска. Ако вече има дихателна недостатъчност, първо се въвежда маската и гастростомата се прави при установена вентилация. Докато се чака процедурата, може да се ползва сонда през носа. Част от хората отказват гастростома. Отказът се уважава, след като ползите и рисковете са обяснени.
При фронтотемпорална деменция неврологът от екипа преценява преди сондата дали човекът разбира решението и дали ще понесе грижата. Жаждата и недохранването при човека с деменция се следят по-внимателно, защото сам може да не съобщи, че престава да се храни.
Как се облекчават спазмите, слюнката и ежедневието
Крампите, спастичността и болката от позата се лекуват симптомно. Те не връщат загиналите неврони, но променят деня. EAN от 2024 г. допуска за крампи натриеви блокери, сред които хининов сулфат, а също габапентин, прегабалин и баклофен. Хининовият сулфат се започва в ниска доза, от 100 до 200 mg дневно, със сърдечна оценка преди и след назначаването. Ако има и спастичност, баклофен може да е първият избор. Това са решения на невролога. Дали дадено средство е разрешено за тази употреба в България, се проверява при него, а не по чужда схема.
Сковаността се облекчава и без хапче. EAN допуска физиотерапия, а сред лекарствата баклофен, тизанидин или габапентин. В британското ръководство габапентинът е свързан с предупреждение за злоупотреба и зависимост. Не се приема самоволно като обикновено болкоуспокояващо. Болката по-късно често идва от крампа, скована раменна става, притискане или неудобна поза, а не от самия неврон. EAN иска причината да се назове, преди да се трупат лекарства.
Слюнката се оценява по количество, гъстота, гълтане, поза и дишане. Първите стъпки са съвет за гълтане, храна, положение и устна хигиена, плюс аспирация при нужда. Когато лекарствата не стигат при тежко слюноотделяне, EAN допуска ботулинов токсин. Операция за слюнката не се предлага. За неволния смях и плач същото ръководство допуска комбинация от декстрометорфан и хинидин, ако тя е налична локално.
Движението се пази с програма по мярка, а не с изтощителна тренировка. Целта е да се запази обемът в ставите, да се ограничат контрактурите и да се намали сковаността, със спиране преди изтощението. Програмата може да е със съпротивление, с помощ или пасивна. NINDS дава за пример ходене, плуване или велоергометър с леко натоварване. Ерготерапевтът подбира приспособления за хранене и обличане, а ортезите се осигуряват без излишно бавене.
Говорът се оценява от логопед без отлагане. NICE включва табла с букви и устройства с гласов изход, а NINDS описва съхраняване на собствения глас, докато речта е ясна. Близките, които помагат всеки ден, имат нужда от почивка. NICE отделя време и за техния психологически товар.
Ядрото на екипа по NICE включва невролог, специализирана медицинска сестра, диетолог, физиотерапевт, ерготерапевт, специалист по дихателна функция, логопед и човек с опит в палиативната грижа. При нужда се добавят психология, гастроентерология и помощни средства. EAN държи срещите да са планирани, включително у дома, ако клиниката е трудно достъпна.
Какво влияе на продължителността на живота
Срокът се брои най-често от първия симптом, не от деня, в който е поставена диагнозата. EAN дава медиана около 3 години, главно заради дихателна недостатъчност, тоест половината умират преди около третата година. NINDS описва обичаен интервал от 3 до 5 години и около 1 на 10 души с живот 10 години или повече.
По-къс живот се очаква, ако още при диагнозата са налице няколко белега, събрани от NICE.
- Булбарното начало с нарушен говор или гълтане скъсява очаквания срок.
- Загубата на тегло и слабото дишане към момента на диагнозата тежат неблагоприятно.
- По-напредналата възраст и по-ниският резултат на скалата за функция също скъсяват срока.
- Краткият път от първия симптом до диагнозата бележи бърз ход, а не повод за чакане.
Последната точка често се чете наопаки. По-бързо поставената диагноза при човек, който се е влошил за седмици, отразява агресивен ход. Тя не е причина да се отлага прегледът с надежда „срокът да изглежда по-дълъг“. Ранното насочване отваря рилузол, оценка на дишането и разговор за хранене, докато решенията още могат да се вземат спокойно.
Към месеците от рилузола се добавя ползата от маската и от грижата за теглото при конкретния човек. NICE казва, че неинвазивната вентилация може да удължи живота, без да спира болестта. Колко ще е ползата, зависи от булбарната слабост, от часовете с маската и от момента, в който е започната. Решенията се сглобяват в екипа на всеки 2 до 6 месеца, според скоростта при вас.
Често задавани въпроси
Болката първи признак ли е?
Обикновено не. Клиника Майо описва ранния ход като неболезнен, а болката и по-късно не е типичният водещ симптом. Потрепване, крампа, несръчност или неясен говор предхождат болката при повечето хора. Ако по-късно се появи болка, EAN търси крампа, скована става или неудобна поза и ги лекува отделно.
Децата на човек със спорадична форма имат ли 50 % риск?
Не. Петдесетте процента се отнасят за шанса да се наследи вече намерен доминантен вариант, а не за всяко дете на всеки болен. При видимо спорадична болест без познат ген доживотният риск за роднина от първа линия в европейски популации е около 1 до 3 %, по насоките от 2023 г. Повечето роднини няма да се разболеят. Разговорът за изследване на здрави хора има смисъл след генетична консултация, а не по обща цифра от интернет.
Отрицателният генетичен тест изключва ли наследствена болест?
Не я изключва. Насоките от 2023 г. казват, че при значителна част от фамилните случаи сегашните панели не намират причина, защото остават неизвестни гени. Отрицателният резултат все пак е полезен. Той прави тоферсен неуместен, защото лекарството е само за SOD1, и променя съвета към роднините. Консултацията обяснява и неопределените находки, не само „да“ или „не“.
Препоръчва ли се едаравон в Европа?
EAN през март 2024 г. не препоръчва венозен или перорален едаравон извън клинично изпитване. В САЩ NINDS го описва като средство, което при част от хората забавя загубата на ежедневна функция. Лекарят в България следва местното разрешение, а не американската практика по подразбиране.
Може ли маската за дишане да се спре?
Да. NICE казва, че неинвазивната вентилация може да се спре по всяко време и че човекът може да поиска помощ, ако вече разчита на нея много часове. Спирането не се прави самотно в нощта на паника. Екипът обяснява какво облекчава задуха после, включително лекарства в края на живота, и преговаря решението, преди зависимостта да стане денонощна.
Кога се говори за хранене през стомаха?
Рано, още докато гълтането е частично запазено. NICE и EAN съветват гастростомата да се обсъжда отрано и после отново, защото късната процедура е по-рискована при ниско тегло и слабо дишане. Ако вече има дихателна недостатъчност, първо се стабилизира маската. Човекът може да откаже. Отказът е валиден, след като е чул ползите и рисковете с думи, които разбира.
Заключение
АЛС отнема волевите движения, защото загиват двигателните неврони, и най-често застрашава живота през дишането. Медианата е около 3 години от първия симптом, а около 1 на 10 души живее 10 години или повече. Рилузол по 50 mg два пъти дневно е предложението за всеки, който го понася, с реалистична добавка от около 2 до 3 месеца в изпитванията. Тоферсен е отделна линия, само при доказана мутация в SOD1, с разрешение в Европейския съюз от 29 май 2024 г. и с честна уговорка, че на 28-ата седмица разликата във функцията не е статистически значима.
Ако слабостта, неясният говор или задухът в легнало положение се трупат, запишете час при личния лекар и поискайте насочване към невролог без отлагане. При внезапен задух в покой, посиняване или задавяне със спиране на дишането се обадете на 112. Когато диагнозата вече е поставена, на следващата среща попитайте дали е предложен генетичен тест с C9orf72 и SOD1, кога е проверката на дишането и теглото и кой вдига телефона между прегледите. Тези три въпроса сглобяват грижата по-добре от търсене на добавка, която да спре болестта.
Източници
- Van Damme P, Al-Chalabi A, Andersen PM et al.: European Academy of Neurology (EAN) guideline on the management of amyotrophic lateral sclerosis in collaboration with European Reference Network for Neuromuscular Diseases (ERN EURO-NMD). European Journal of Neurology, 12 март 2024 г.
- Recommendations | Motor neurone disease: assessment and management | Guidance | NICE. National Institute for Health and Care Excellence, 27 ноември 2024 г.
- Amyotrophic Lateral Sclerosis (ALS). National Institute of Neurological Disorders and Stroke, актуализация 2024 г.
- Amyotrophic lateral sclerosis (ALS) – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 6 май 2026 г.
- FDA approves treatment of amyotrophic lateral sclerosis associated with a mutation in the SOD1 gene. U.S. Food and Drug Administration, 25 април 2023 г.
- Qalsody : EPAR – Medicine overview. European Medicines Agency, 29 май 2024 г.
- Miller RG, Mitchell JD, Moore DH: Riluzole for amyotrophic lateral sclerosis (ALS)/motor neuron disease (MND). Cochrane Database of Systematic Reviews, 14 март 2012 г.
- Roggenbuck J, Eubank BHF, Wright J et al.: Evidence-based consensus guidelines for ALS genetic testing and counseling. Annals of Clinical and Translational Neurology, 10 септември 2023 г.
