Тестостерон и агресия при мъжете: реакция на мозъка

Тестостерон и агресия при мъжете: реакция на мозъка

Една доза тестостерон може да засили реакцията на мозъка към гневни лица, след като собственото производство е свалено и хормонът е върнат към обичаен обхват. Това обаче не показва, че всяко повишение прави мъжа агресивен в ежедневието.

При 16 здрави мъже зоните, които обработват заплаха, реагират по-силно на гневно лице, а въпросникът за гняв същия следобед не се променя. Разликата между снимка на мозъка и реален сблъсък е същината на въпроса, защото скенерът и поведението не се покриват автоматично.

Метаанализ при мъже дава слаба връзка между изходния тестостерон и агресията, с коефициент 0,071. При 121 мъже една доза увеличава агресивното поведение само при висока доминантност или нисък самоконтрол. При заместващо лечение хематокрит над 54 % е праг за спиране на терапията, докато стойността спадне.

Как тестостеронът променя реакцията към гневни лица

Еднократната доза засилва мозъчния отговор към гневно лице, но не измерва побой, вик или конфликт у дома. В двойно сляп опит с плацебо всеки от 16-те мъже минава и двете условия в различни дни. Когато получава тестостерон, лявата кортикомедиална част на амигдалата, хипоталамусът и периакведукталното сиво вещество реагират по-силно на гневни лица, отколкото на неутрални. Goetz и колеги описват този резултат в Biological Psychiatry от 15 август 2014 г.

Амигдалата отбелязва емоционално значими сигнали, хипоталамусът участва в телесната готовност, а периакведукталното сиво вещество е зона около мозъчния водопровод, свързана със защитни реакции. Авторите ги разглеждат като верига за заплаха и реактивна агресия, защото при животни тези ядра са богати на рецептори за полови хормони. При хората същото не доказва, че по-силен сигнал в скенера ще стане удар. Задачата е била да се познае кое от две лица долу съвпада с лицето горе, а не да се отвърне на обида.

Участниците са здрави мъже на 18–44 години, със средна възраст 26,81 години, без ендокринно или психиатрично заболяване и без редовни лекарства. Точността е средно 97,7 %, а нито дозата, нито видът на лицето не променя верните отговори или времето за реакция. Сигналът в мозъка се променя, без мъжът да става по-бърз или по-небрежен в сравнението на снимки.

Опитът е малък, от една болница, и трае часове, не месеци. По-ранни скенирания с една доза са правени предимно при жени, затова мъжката група запълва празнина, без да затваря темата. Ефектът се вижда до около 90 минути след гела, по-бързо от чакането от 4–4,5 часа в по-стари опити, и говори за бързо действие върху нервната клетка, не за размера на агресията навън.

Агресивен човек

Защо в опита първо свалят собствения хормон

Свалянето на собствения тестостерон изравнява старта, за да не се мери ефектът на дозата върху различни изходни нива. Сутринта между 8 и 9 часа мъжете получават 3 mg цетрореликс подкожно. Това е антагонист на гонадотропин-освобождаващия хормон и спира сигнала от хипофизата към тестисите. Следобед, между 17 и 18 часа, идва функционалният магнитен резонанс. Двата дни са разделени с поне три седмици.

Преди инжекцията средният общ тестостерон е 5,73 ng/mL, тоест 573 ng/dL. След антагониста пада до 1,74 ng/mL (174 ng/dL), което авторите описват като обхват на хипогонадизъм. Кръв има от 14 от 16-те мъже. После 100 mg тестостеронов гел, продуктът AndroGel в опита, вдига нивото. На втория час средната стойност е 3,48 ng/mL (348 ng/dL) срещу 1,34 ng/mL при плацебо. Още на 30-ата минута гелът е над плацебо.

По съотношението от насоките, където 320 ng/dL отговарят на 11 nmol/L, тези 348 ng/dL са около 12 nmol/L. Авторите наричат покачването връщане към нормален физиологичен обхват, но числото на втория час е скромно. Изводът важи за кратко връщане след изкуствено свален хормон, не за месеци висок тестостерон и не за домашна рецепта. Цетрореликсът и гелът са дадени с катетър и кръв на всеки 15 минути. Доза за лечение определя лекар след изследвания.

Гневните лица не са същото като уплашените

По-силният отговор след дозата се вижда при гневни лица, а не при уплашени и не при изненадани. При пряко сравнение с плацебо гневните изрази вдигат сигнала в лявата кортикомедиална амигдала, хипоталамуса и сивото вещество около водопровода. Същото сравнение за страх и за изненада не дава разлика между гел и плацебо. Отделният тест дали дозата взаимодейства с вида емоция е значим в хипоталамуса, но не в амигдалата и не в сивото вещество.

Това е по-тясно от идеята, че хормонът просто усилва цялата реакция на мозъка. И без доза амигдалата отговаря на уплашени лица. В този опит тестостеронът не добавя ефект точно върху страха. Гневното лице е сигнал за предизвикателство, а уплашеното е сигнал за опасност без непременно сблъсък. Смесването на двете в един център на агресията излиза извън данните.

Същият следобед въпросникът за настроение, с подскали за напрежение, потиснатост, гняв, бодрост, умора и объркване, не се различава между гел и плацебо. Всички сравнения са с p над 0,05, затова авторите не развиват тази мярка. Човек може да има по-силен мозъчен отговор към гневно лице и пак да не се усеща по-ядосан в този час. Липсата на промяна в самооценката не отменя снимката, но спира скока от скенер към характер.

Има и обратна находка при собствени нива, без доза. При 10 мъже Stanton и колеги през 2009 г. намират, че по-високият собствен тестостерон върви с по-слаба, не с по-силна реакция на амигдалата към гневни лица. В пасивното гледане корелацията вляво е r = −0,90, число от много малка група и затова нестабилно. При жените в същата работа връзка няма. Експериментът от 2014 г. мери какво става, като нивото се принуди да се качи след сваляне. Корелацията от 2009 г. мери обичайното ниво. Двете не се осредняват в едно правило.

Колко силна е връзката между тестостерон и агресия

Връзката при хората е слаба, по-ясна при мъжете, отколкото при жените, и не става силна причина само защото една доза е дадена нарочно. Метаанализът на Geniole и колеги от юли 2020 г. в Hormones and Behavior събира три вида данни. Изходният тестостерон и агресията корелират с r = 0,054 общо. При мъжете коефициентът е 0,071, с интервал от 0,041 до 0,101. При жените е 0,002 и не е значим.

Промяната на хормона при предизвикателство, например състезание, се връзва по-плътно с агресията. Общо r = 0,108, а при мъжете r = 0,162, с интервал от 0,076 до 0,246. При жените промяната почти не се връзва с поведението. Коефициент около 0,16 обяснява малка част от разликите. Кой ще повиши тон, зависи повече от ситуацията, навика и самоконтрола, отколкото от една цифра в кръвта.

Когато тестостеронът е даден отвън, общият причинен ефект е още по-малък и не е статистически значим. Оценката е r = 0,046, с интервал от −0,015 до 0,108. Интервалът минава през нулата. Полът и това дали извадката е от правонарушители променят картината. Слабият резултат не отменя хормона при реално насилие, но спира преувеличението, че нивото само обяснява агресията.

Въпрос Резултат Източник
Изходен тестостерон и агресия при мъже Слаба връзка, r = 0,071 Geniole и колеги, 2020 г.
Промяна на хормона при предизвикателство при мъже По-плътна връзка, r = 0,162 Geniole и колеги, 2020 г.
Даден отвън тестостерон и агресия, общ ефект r = 0,046, интервалът минава през нулата Geniole и колеги, 2020 г.
Мозък след кратка доза в обичаен обхват По-силен сигнал към гневни лица при 16 мъже Goetz и колеги, 2014 г.
Поведение след една доза при здрави мъже Ефект само при висока доминантност или нисък самоконтрол Carré и колеги, 2017 г.
Самоотчет за агресия в опити със стероиди Малък ефект, g = 0,171, след махане на едно отклонение Chegeni и колеги, 2021 г.

Числата в таблицата са корелации или мярка за ефект, не рискът на отделен човек да стане опасен. Корелация 0,07 не се превежда като „7 % от мъжете стават агресивни“. Тя казва, че двете величини се движат слабо в една посока в събраните извадки.

При кои мъже една доза променя поведението

Една доза сама по себе си не вдига агресията при всички здрави мъже. В двойно сляп опит с плацебо Carré и колеги включват 121 възрастни мъже и ги разделят на тестостерон или плацебо. После те играят задача, в която агресията се мери като отговор на социална провокация. Общо хормонът не променя поведението. Ефектът се появява при мъже с по-изразена доминантност или с по-нисък самоконтрол. Статията излиза в Biological Psychiatry на 15 август 2017 г., а промяната е в рамките на около 60 минути.

Скенерът пита как гневното лице движи веригата за заплаха, а играта пита дали мъжът ще отвърне по-остро на провокация. Вторият отговор зависи от черти, измерени в опита, не от домашен въпросник и не от диагноза. Здрав мъж с обичаен тестостерон няма основание да тълкува лош ден като висок хормон. Мъж с нисък самоконтрол няма основание да търси тестостерон като средство за увереност. Опитът не дава милиграми за вкъщи и показва, че дори наличният ефект не е универсален.

Какво казват насоките за терапия и настроение

Заместващата терапия е за мъже със симптоми на недостиг и повторно нисък сутрешен тестостерон, не за укротяване или засилване на агресията. Насоките на Ендокринното дружество, публикувани на 17 март 2018 г. с водещ автор Bhasin, искат диагноза само при съчетание от признаци и недвусмислено ниско ниво. Първият тест е общ тестостерон сутрин на гладно, после се повтаря. Ако стойността е близо до долната граница или ако белтъкът, който свързва хормона, е променен, се добавя свободен тестостерон с надежден метод. Целта на лечението е средната част на нормалния обхват за млади здрави мъже, не максимумът.

В поръчания от дружеството преглед на опити при мъже със симптоми и скрининг под 300 ng/dL тестостеронът подобрява слабо либидото, ерекцията и сексуалната активност. За енергия и настроение значима разлика спрямо плацебо няма. Отделно изпитването TTrials при симптоматични мъже на 65 и повече години за една година описва малко подобрение на настроението и на депресивните оплаквания, без ефект върху жизнеността и паметта. Терапията не подобрява депресията, когато тя вече е клинична. Малка полза за настроението при част от по-възрастните не е лечение на гняв.

В европейското проучване на стареещите мъже, цитирано в същите насоки, само сексуалните симптоми се събират в синдром с общ тестостерон под 320 ng/dL (11 nmol/L). Това са слаби сутрешни ерекции, спаднало желание и еректилна дисфункция. Раздразнителността, умората и лошото настроение се срещат при ниски нива в анкети, но не образуват същия синдром, след като възрастта е отчетена. Гняв без сексуални оплаквания е слаб повод за хормонално изследване и силен повод да се търсят сън, алкохол, щитовидна жлеза, лекарства и депресия.

Американските насоки не препоръчват старт в следните случаи. В България лекарят прилага местните правила, които могат да се различават в детайла.

  • Близко планирано бащинство е причина терапията да не започва.
  • Рак на гърдата или на простатата изключва този прием.
  • Възел или уплътнение в простатата иска урологична оценка преди това.
  • Простатноспецифичният антиген над 4 ng/mL също спира старта.
  • Антиген над 3 ng/mL при висок риск иска първо уролог.
  • Хематокрит над нормата на лабораторията е пречка за начало.
  • Тежка нелекувана сънна апнея се лекува преди хормона.
  • Тежки оплаквания от долните пикочни пътища отлагат старта.
  • Неконтролирана сърдечна недостатъчност е причина за отказ.
  • Инфаркт или инсулт през последните шест месеца отлагат началото.
  • Тромбофилия също е в списъка на противопоказанията.

Проследяването включва тестостерон и хематокрит между 3-ия и 6-ия месец според формата, после на 12-ия месец и веднъж годишно. При гел нивото се гледа 2–8 часа след нанасяне, след поне една седмица редовна употреба. Ако хематокритът мине 54 %, терапията се спира, докато кръвта се върне в безопасен обхват, търсят се недостиг на кислород и сънна апнея, и чак тогава се обсъжда по-ниска доза. В поръчания метаанализ такава еритроцитоза е по-честа при тестостерон, с относителен риск 8,14 и широк интервал от 1,87 до 35,40. Посоката е ясна, точният размер не е.

Високите дози и анаболните стероиди

Злоупотребата с високи дози не е същото нещо като заместване до средната норма, но и там ефектът върху агресията в опитите е малък и зависи как се мери. Chegeni и колеги събират 12 рандомизирани опити с 562 здрави мъже, публикувани в Psychopharmacology с онлайн дата 20 март 2021 г. След махане на едно силно отклонение самоотчетената агресия нараства с g = 0,171, интервал от 0,029 до 0,312. При само острия прием оценката е g = 0,291. Мярката около 0,2 се смята за малка. При агресия, оценена от наблюдател, ефектът не се потвърждава. Не се потвърждава и когато анализът се ограничи до дози над 500 mg или до прием от 3 дни до 14 седмици.

Етикетът на гела AndroGel 1,62 %, редакция ноември 2020 г., дава честота от изпитване от 182 дни. Емоционална лабилност има при 6 от 234 мъже на гел, тоест 2,6 %, и при нито един от 40 на плацебо. В понятието влизат смяна на настроението, нетърпение, гняв и агресия. Плацебо групата е малка, затова нулата при нея не доказва липса на риск. След пускането на пазара е описана и раздразнителност. Злоупотребата с анаболни андрогени може да доведе до враждебност, агресия, мания и психоза. Същият текст казва, че не е известно дали гелът е подходящ при нисък тестостерон само заради възрастта.

Монографията на MedlinePlus за перорален тестостерон ундеканоат, прегледана на 15 май 2025 г., предупреждава, че дози над предписаните могат да дадат агресивно или неприятелско поведение, мания, халюцинации и налудности, както и инфаркт, инсулт, чернодробна увреда или гърч. Текстът е за капсули при възрастни мъже, не за всеки гел. Рязкото спиране след свръхдози може да донесе депресия, силна умора, желание за нов прием, раздразнителност и безсъние. Насоките от 2018 г. описват същото след дълъг висок прием. Възстановяването на собственото производство може да трае месеци или години, а част от мъжете се връщат към високите дози заради тези симптоми. Това се обсъжда с ендокринолог.

Сърце, гъста кръв и сънна апнея

Големият сърдечен въпрос при заместване не се решава с фразата, че тестостеронът „носи риск за сърцето“ при всички мъже. Изпитването TRAVERSE, публикувано на 16 юни 2023 г. от Lincoff и колеги, включва 5 246 мъже на 45–80 години със симптоми на хипогонадизъм, два пъти тестостерон на гладно под 300 ng/dL и вече налична сърдечна болест или висок риск. Дневен гел 1,62 % държи нивото между 350 и 750 ng/dL, около 12–26 nmol/L по съотношението 320 ng/dL = 11 nmol/L. Средното лечение е 21,7 месеца, а проследяването 33,0 месеца. Финансирането е от AbbVie и други.

Първо тежко сърдечно събитие, смърт от сърдечна причина, нефатален инфаркт или нефатален инсулт, има при 182 мъже на тестостерон (7,0 %) и при 190 на плацебо (7,3 %). Отношението на риска е 0,96, с интервал от 0,78 до 1,17. Опитът е заложен да изключи увеличение от 50 % или повече, не да докаже пълна еднаквост. В тази група и за този краен резултат гелът не отстъпва на плацебо. По-чести са предсърдното мъждене, острата бъбречна увреда и белодробната емболия. Това не е чиста присъда „безопасно за сърцето“.

Страницата на Mayo Clinic от 19 януари 2024 г. все още казва, че част от изследванията свързват терапията с по-висок сърдечен риск и че са нужни още данни. Същата страница изрежда по-конкретни вреди, които не зависят от спора за инфаркта. Сънната апнея може да се влоши. Възможни са акне, растеж на доброкачествена простата и на вече съществуващ рак на простатата, уголемяване на гърдите, по-малко сперматозоиди и по-малки тестиси. Твърде много червени кръвни клетки улесняват съсирек, който може да стигне до белия дроб. Тези точки съвпадат с по-честия ембол в TRAVERSE и с прага за хематокрит от насоките.

Същата страница описва спад около 1 % годишно след 30 или 40 години. По-ниското желание, по-редките ерекции, промененото тяло и потиснатостта могат да идват от хормона, но и от лекарства, апнея, щитовидна жлеза, диабет или депресия. Терапия за обикновено остаряване не се препоръчва. Цитираните там насоки на Американския колеж на лекарите допускат известно подобрение на сексуалната функция и намират малко данни за жизненост. Нивото се мери поне два пъти преди рецепта.

Гелът се нанася така, че жени и деца да не поемат хормона от кожата, и опаковката не се споделя. Промяна в съня, дишането, уринирането или настроението се съобщава на лекаря. Капсулите от монографията не са за жени, юноши и деца, защото могат да спрат растежа на костите и да предизвикат ранен пубертет. Ако някой вкъщи колабира след доза, в България номерът за спешна помощ е 112.

Кога раздразнителността е повод за преглед

Раздразнителността сама не доказва нито висок, нито нисък тестостерон, но част от съчетанията не търпят изчакване. Ново насилие, заплаха за удар или мисли за самонараняване са спешни, независимо от последното хормонално изследване. На 112 се обаждате, ако има непосредствена опасност за вас или за друг човек. Монографията на MedlinePlus казва лекар веднага при смяна на настроението към депресия, тревожност или мисли за самоубийство по време на перорален тестостерон. Същото поведение е разумно и при гел, защото листовката му също иска сигнал при промяна в настроението.

В Обединеното кралство Националната здравна служба, на страница прегледана на 4 август 2026 г., съветва личен лекар, ако гневът не се овладява, ако самопомощта не стига, ако има обидно или насилствено поведение, ако стресът, тревожността или депресията тежат, или ако ниското настроение трае над две седмици. Това е британска рамка, не български протокол. У нас първата врата при неспешен проблем е личният лекар, който преценява дали да насочи към психиатър, психотерапевт или ендокринолог. Британската страница описва и телесни белези на гнева, които си струва да разпознаете рано.

  • Сърцебиене, стегнати мускули и свити юмруци може да предхождат избухването.
  • Стягане в гърдите и усещане за горещина също влизат в телесния гняв.
  • Вик, чупене на вещи или започване на сбиване вече е поведение, не само чувство.
  • Самонараняването при гняв изисква лекар, а при опасност и спешна помощ.
  • Потиснатост над две седмици заедно с гнева е повод за преглед, не за хормон отнякъде.

Самопомощта от същата британска страница не лекува хипогонадизъм. Броене до десет, по-бавно дишане, разходка и разговор с човек извън спора могат да дадат пауза. Алкохолът, цигарите, хазартът и наркотиците не се препоръчват като успокоение, защото влошават контрола. Ако това не стига, следва лекар, не покупка на тестостерон. Дали при вас има програма за гняв с когнитивно-поведенческа работа, казва лекуващият лекар.

Хормонален тест влиза в разговора, когато до гнева има сексуални симптоми от списъка на европейското проучване, или когато мъжът вече пие тестостерон и настроението се смени след старта или след вдигане на дозата. Тогава въпросът е дали нивото е над целта, дали хематокритът е висок и дали сънната апнея се е влошила. Апнеята сама къса съня и прави човека избухлив, дори хормонът да е в норма.

Какво да обсъдите с лекаря преди терапия

Преди рецепта разговорът е за симптоми, два сутрешни теста и противопоказания, не за желание да сте по-спокойни или по-твърди. Носете списък с лекарства, включително опиоиди и стероиди без рецепта, и кажете дали планирате дете. Насоките отбелязват, че хроничните опиоиди могат да потиснат производството на тестостерон и да вървят със сексуални оплаквания и ниско настроение. Това е недостиг, не излишък, и се решава с лекаря, който е изписал обезболяващото.

Попитайте каква е целта в числа за вашата лаборатория и кога се взима кръвта спрямо гела или инжекцията. Попитайте и за хематокрита, простатноспецифичния антиген и съня. Ако вече имате гел, кажете дали партньорка или дете докосват кожата. Ако вземате капсули или „курс“ без рецепта, кажете го открито. Лекарят не може да тълкува гнева, без да знае какво влиза в тялото.

  • Два сутрешни теста на гладно предхождат разговор за рецепта.
  • Сексуалните симптоми тежат повече от самия гняв при съмнение за недостиг.
  • Хематокрит, сън и простата се проверяват преди старт и по време на прием.
  • Не вдигайте дозата сами, защото средната норма вече е целта.
  • Спирането след самоволен висок прием се прави с лекар, не наведнъж вкъщи.

Резултатът от скенера през 2014 г. не е аргумент нито за, нито против рецепта. Той показва, че мозъкът на здрав млад мъж може да реагира по-остро на гневно лице, когато нивото се върне след сваляне. Дали при вас има недостиг, излишък или друга причина за избухливостта, се решава с преглед и кръв.

Често задавани въпроси

Повишеният тестостерон води ли до агресия?

Не като общо правило. Метаанализът от 2020 г. намира слаба връзка при мъжете и недоказан общ причинен ефект, когато хормонът се дава нарочно. Една доза увеличава агресивното поведение главно при висока доминантност или нисък самоконтрол. Мозъчната реакция към гневно лице може да се усили, без човекът да се усети по-ядосан същия ден.

Ниският тестостерон ли прави мъжа раздразнителен?

Раздразнителността се среща при ниски нива в анкети, но не е сигурният белег на недостиг. В европейското проучване, цитирано от Ендокринното дружество, синдромът с общ тестостерон под 11 nmol/L се държи на сексуалните симптоми. Умора и лошо настроение имат много други причини, включително сънна апнея, депресия и лекарства. Два сутрешни теста имат смисъл, когато и оплакванията съвпадат.

Една лабораторна доза опасна ли е за настроението?

В опита с 16 мъже въпросникът за гняв не се променя в деня на гела, а задачата с лица остава еднакво точна. Това не прави самоволната доза безопасна. Протоколът със сваляне на собствения хормон е лабораторен и не се повтаря вкъщи. При лечебни дози промяната в настроението се съобщава на лекаря, вместо да коригирате дозата сами.

Терапията с тестостерон увеличава ли риска от инфаркт?

В TRAVERSE при мъже с нисък тестостерон и висок сърдечен риск големите събития са 7,0 % срещу 7,3 % при плацебо за средно 33 месеца. Опитът изключва голямо увеличение, не всяка разлика. По-чести са предсърдното мъждене, острата бъбречна увреда и белодробната емболия. Страницата на Mayo Clinic от 2024 г. още държи сърдечния въпрос за незатворен и отделно предупреждава за гъста кръв и съсирек.

Какво да направя, ако на гел или капсули стана по-гневен?

Не вдигайте и не спирайте дозата на своя глава, а се обадете на лекаря, който я е изписал. Попитайте за нивото спрямо целта, за хематокрита и за съня. При мисли за самонараняване или при заплаха към друг човек потърсете спешна помощ на 112. Свръхдозата, особено при капсули над рецептата, е описана като риск за агресивно поведение и не се „балансира“ с още една таблетка.

Агресията може ли да няма нищо общо с хормона?

Да, и това е честият случай. Гневът се подклажда от несправедливост, стрес, алкохол, безсъние и стар навик да се реагира с вик. Британската здравна служба съветва преглед при личен лекар, ако насилието или потиснатостта над две седмици останат, след като простите паузи не стигат. Хормонът се изследва, когато има и сексуални симптоми или вече тече терапия, не вместо разговор за поведението.

Заключение

По-силният сигнал към гневно лице в амигдалата, хипоталамуса и сивото вещество около водопровода е реален в малкия опит от 2014 г. и е по-тесен, отколкото звучи една обща фраза за мъжкия мозък. Той не важи по същия начин за уплашените лица, не променя самооценката на гнева същия ден и стои до по-стара корелация в обратна посока при собствени нива. Метаанализът от 2020 г. и опитът със 121 мъже местят тежестта към слаб общ ефект и към значението на доминантността и самоконтрола.

Заместващото лечение си остава терапия на доказан недостиг, с два сутрешни теста, цел в средната норма и спиране при хематокрит над 54 %. То не е средство срещу остаряването и не прави характера по-спокоен или по-твърд по поръчка. Високите дози носят отделен риск за настроението, а рязкото им спиране също може да развали съня и търпението. Сърдечното изпитване от 2023 г. не показва повече големи инфаркти и инсулти в строго подбрана група, но отчита повече емболии, мъждене и бъбречни увреди.

Ако гневът вече е заплаха, обадете се на 112, преди да търсите хормонално обяснение. Ако приемате тестостерон и ставате по-избухливи, свържете се с лекаря преди следващата доза и поискайте ниво, хематокрит и оценка на съня. Ако избухливостта е стара, без сексуални симптоми и без терапия, започнете от личния лекар с въпроса за сън, алкохол и настроение. Кръв за тестостерон има смисъл, когато оплакванията и двата сутрешни резултата сочат недостиг.

Източници

  1. Goetz SM, Tang L, Thomason ME et al.: Testosterone Rapidly Increases Neural Reactivity to Threat in Healthy Men: A Novel Two-Step Pharmacological Challenge Paradigm. Biological Psychiatry, 15 август 2014 г.
  2. Geniole SN, Bird BM, McVittie JS et al.: Is testosterone linked to human aggression? A meta-analytic examination of the relationship between baseline, dynamic, and manipulated testosterone on human aggression. Hormones and Behavior, юли 2020 г.
  3. Carré JM, Geniole SN, Ortiz TL et al.: Exogenous Testosterone Rapidly Increases Aggressive Behavior in Dominant and Impulsive Men. Biological Psychiatry, 15 август 2017 г.
  4. Bhasin S, Brito JP, Cunningham GR et al.: Testosterone Therapy in Men With Hypogonadism: An Endocrine Society Clinical Practice Guideline. The Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism, 17 март 2018 г.
  5. Lincoff AM, Bhasin S, Flevaris P et al.: Cardiovascular Safety of Testosterone-Replacement Therapy. New England Journal of Medicine, 16 юни 2023 г.
  6. Chegeni R, Pallesen S, McVeigh J et al.: Anabolic-androgenic steroid administration increases self-reported aggression in healthy males: a systematic review and meta-analysis of experimental studies. Psychopharmacology, 20 март 2021 г.
  7. Testosterone therapy: Potential benefits and risks as you age. Mayo Clinic, 19 януари 2024 г.
  8. Testosterone: MedlinePlus Drug Information. MedlinePlus, 15 май 2025 г.
  9. Get help with anger. National Health Service, 4 август 2026 г.
  10. Label: ANDROGEL- testosterone gel. DailyMed, ноември 2020 г.
  11. Stanton SJ, Wirth MM, Waugh CE et al.: Endogenous testosterone levels are associated with amygdala and ventromedial prefrontal cortex responses to anger faces in men but not women. Biological Psychology, 25 март 2009 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.