Разстройство на натрупването: симптоми, рискове и помощ

Разстройство на натрупването: симптоми, рискове и помощ

Разстройството на натрупването е отделна психична диагноза, при която човек трайно не може да се раздели с вещи, защото усеща, че трябва да ги запази, а мисълта за изхвърляне носи силен дистрес. Стаите, в които се живее, се запълват дотолкова, че готвенето, сънят или миенето стават невъзможни, и това вече не е въпрос на неподредена етажерка или на подредена колекция.

Кухненският плот, мивката и печката изчезват под вестници, дрехи и пликове, а леглото престава да е място за сън. Метаанализ от 2019 г. върху 11 проучвания с 53 378 възрастни в трудоспособна възраст оценява честотата на 2,5 %, с интервал от 1,7 до 3,6 %, при сходни дялове при мъжете и жените. Много хора не виждат проблем в навика си, затова помощта често закъснява с десетилетия след юношеското начало.

Депресията съпътства състоянието по-често от обсесивно-компулсивното разстройство. В извадка от 217 души голямо депресивно разстройство е установено при 50,7 %, а обсесивно-компулсивно разстройство при 18 %. Специализираната когнитивно-поведенческа терапия може да намали симптомите, но немалка част от хората остават затруднени след нея, а към ноември 2025 г. няма висококачествени изпитвания на лекарства именно за това разстройство.

Какво е разстройството на натрупването

Трайната трудност да се изхвърлят или подарят притежания, без значение дали имат парична стойност, е ядрото на диагнозата. Тя идва от усещането, че вещта трябва да се запази, и от дистреса при мисълта за раздяла с нея. Когато купчините изпълнят дневната, кухнята или спалнята така, че помещенията не служат за целта си, и това носи страдание или пречи на работата, отношенията и безопасността, става дума за разстройство, а не за вкус към стари предмети.

До 2013 г. навикът се водеше като форма на обсесивно-компулсивно разстройство. В петото издание на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства той е отделен, а текстовата ревизия от 2022 г. пази същите основни критерии. През 2019 г. състоянието влиза и в Международната класификация на болестите, единадесета ревизия (МКБ-11). В клиничните описания на Световната здравна организация (СЗО) от 2024 г. кодът е 6B24. Повечето хора с това разстройство нямат типичните натрапчиви мисли и ритуали на обсесивно-компулсивното разстройство, а началото, ходът и отговорът към лечението също се различават.

Ходът обикновено е хроничен, със слаби колебания и без спонтанно отзвучаване, както го описва професионалното ръководство MSD към ноември 2025 г. Критичността към проблема често е слаба или липсва. Човекът е убеден, че убежденията и навиците му не са проблемни, въпреки затрупаните стаи, и затова не търси помощ и не споменава темата, дори когато го попитат. Срамът и медийните образи на домове, потънали в отпадъци, карат и хората с иначе запазена критичност да премълчават.

Помощта обикновено започва по друг повод. Пациентът идва за депресия, болка или домашен ремонт, а затрупаният дом излиза едва когато майсторът не може да влезе или когато близък опише риска. В британската първична помощ лекарите са съветвани да питат спокойно и при нужда с домашно посещение, вместо да чакат човекът сам да нарече проблема.

По какво се различава от колекциониране и безпорядък

Колекцията и натрупването не са едно и също, дори когато и двете пълнят шкафове. Колекционерът търси определен вид предмети, подрежда ги и често ги показва. При натрупването придобиването е по-скоро импулсивно, темата на вещите е размита, а безпорядъкът пречи на ежедневието и на безопасността в дома.

Ръководството на СЗО от 2024 г. очертава същата граница. Колекционерите също се привързват към предмети и не обичат да ги дават, но купуват по-целенасочено, организират ги и по-рядко ги трупат до опасен обем. Клиника Майо добавя, че голямата колекция сама по себе си не пречи на съня, готвенето и безопасността. Професионалното ръководство MSD от 2025 г. отделя и временното струпване, например след наследство. То не е разстройство, ако човекът не се съпротивлява трайно на подаряването или продажбата и ако стаите отново стават използваеми.

Пестеливостта също не е диагноза. СЗО изрично казва, че културният навик да се пазят вещи за по-късно, особено след недостиг, не бива да се обявява за разстройство, ако не надхвърля нормата за тази среда. При малките деца събирането до около 6-годишна възраст е обичайно за развитието и само по себе си не доказва болест. При юноши безпорядъкът може да е скрит в една стая, защото възрастните ограничават покупките, и тогава липсата на цял затрупан апартамент не изключва проблема.

Ежедневният език у нас често ползва думата „хординг“ и израза „трупане на вещи“. Те описват същото поведение, но не всяка препълнена къща покрива критериите. Диагнозата изисква и дистрес или нарушено функциониране, и стаи, които не могат да се ползват, освен ако близки или служби не са ги разчистили вместо човека. Пълният гараж при иначе проходима дневна не е същото като печка, върху която не може да се готви.

Кои признаци водят до диагноза

Диагнозата се поставя по клиничен разговор, а не с кръвен тест или снимка. По критериите на текстовата ревизия от 2022 г., цитирани в MSD през 2025 г. и в страницата на Американската психиатрична асоциация (APA) от септември 2024 г., трябва да са налице четири ядра. Разделянето с вещи е трудно независимо от стойността им. Запазването изглежда необходимо и носи дистрес. Активните жилищни помещения са затрупани. Има значим дистрес или увреда на социалния живот, работата или безопасността.

Складовете и мазетата не се броят за активни стаи в този смисъл. Ако дневната е празна само защото семейството е изнесло вещите, критерият за затрупване пак може да е изпълнен. МКБ-11, в описанието на СЗО от 2024 г., добавя и повтарящи се пориви или действия по събиране. Те биват пасивни, като неразтворена поща и реклами, или активни, като купуване, взимане на безплатни предмети или кражба. Симптомите трябва да носят значим дистрес или да пречат на личния, семейния, учебния или професионалния живот.

В американския наръчник прекомерното придобиване е уточнение, а не задължителен критерий, но засяга около 80 до 95 % от хората със състоянието. Отделно се отбелязва критичността. При добра или задоволителна критичност човекът разбира, че навиците са проблемни. При слаба критичност е убеден в противното, въпреки очевидните факти. При липсваща критичност убеждението е пълно и понякога е непоклатимо до степен, която наподобява налудност. СЗО ползва сходни уточнения, с кодове 6B24.0 и 6B24.1, и отбелязва, че критичността може да се срине точно в мига, в който някой принуждава човека да изхвърля.

Преди тази диагноза се изключват други обяснения. Натрупването не бива да се дължи на друго медицинско състояние, например мозъчна травма, мозъчносъдова болест или синдром на Прадер и Вили, нито да се обяснява по-добре с налудности при шизофрения, с липсата на енергия при тежка депресия, с когнитивен упадък при деменция или с тесните интереси при разстройство от аутистичния спектър. Оценката често иска и чужд разказ, и поглед към самия дом, защото самоописанието подценява безпорядъка. Вещите обикновено се пазят заради спомен, очаквана бъдеща полза или усещане, че са ценни сами по себе си.

Типичният куп няма обща тема. Вестници, дрехи, документи и книги се смесват с предмети, които външен човек би изхвърлил веднага. Националната здравна служба на Великобритания (NHS), в страница, прегледана на 12 януари 2026 г., добавя и дигитален вариант, при който се пазят огромни масиви от имейли и твърди дискове. Хората посочват повтарящи се причини. Вещта щяла да потрябва, свързана е с близък или с по-добър период, дава усещане за сигурност, или изхвърлянето ѝ изглежда като разхищение. Към ядрото често се добавят нерешителност, перфекционизъм, отлагане, слаба организация и лесно разсейване.

  • Човекът трудно се разделя с вещи, независимо от реалната им стойност.
  • Запазването изглежда необходимо, а изхвърлянето носи силен дистрес.
  • Дневните помещения се пълнят и престават да служат за целта си.
  • Страданието или нарушеното ежедневие са част от самата диагноза.
  • При повечето хора има и прекомерно придобиване на нови вещи.

Колко често се среща и на каква възраст започва

Най-стабилната оценка за възрастни в трудоспособна възраст идва от метаанализа, публикуван на 4 юни 2019 г. Единадесет проучвания с нисък риск от систематична грешка, общо 53 378 души от развити страни, дават обобщена честота 2,5 %, с интервал от 1,7 до 3,6 %, сходна при мъжете и жените. Това не е българска статистика. APA от септември 2024 г. посочва около 2,6 % и по-високи стойности след 60-годишна възраст, особено при тревожност и депресия.

Професионалното ръководство от ноември 2025 г. още посочва по-широк диапазон, от 1,5 до 6 % във всеки един момент, поравно при жените и мъжете. Оценката от 2019 г. е по-тясна, защото включва само големи проучвания при възрастни в трудоспособна възраст, докато текстът от 2025 г. цитира и по-разнородни оценки, включително при по-възрастни.

Началото е рано, а тежестта расте с годините. Описанията на СЗО от 2024 г. поставят старта между 11 и 15 години, смятат начало след 40-годишна възраст за рядко и съобщават честоти до 2–3,7 % към средата на юношеството. APA посочва, че повечето проучвания намират начало между 15 и 19 години. Ръководството от ноември 2025 г. описва лек старт в юношеството и клинично значима увреда около 35-годишна възраст, а Клиника Майо добавя, че към средната възраст безпорядъкът става по-труден за лечение.

Навикът тръгва в юношеството, а до лекар често се стига след 60-годишна възраст, когато паданията и самотата вече са тежки. Клиника Кливланд отбелязва, че състоянието по-често се разпознава именно тогава. В клиничните извадки жените преобладават, докато някои епидемиологични проучвания намират по-висока честота при мъжете. Слабата критичност удължава мълчанието. Прегледът от 2023 г. описва как семейството поема част от безпорядъка с десетилетия, а самият човек не смята навика за болест.

Какво увеличава вероятността от натрупване

Една-единствена причина не е доказана. Клиника Майо, APA и NHS описват една и съща празнина. Наследствеността, работата на мозъка и тежките житейски събития се изследват, но нито едно от тях не обяснява всички случаи само по себе си. Няма и начин, доказан като профилактика, който да спре появата при човек без признаци.

Семейната връзка е най-устойчивият рисков белег. Хората с близък, който също трупа или събира, се срещат по-често сред засегнатите. APA добавя, че е рано за твърди изводи за конкретни мозъчни вериги, защото диагнозата е отделена скоро. При част от хората страдат планирането, решаването на задачи, зрително-пространствената памет, вниманието, работната памет и организирането. Слабата организация сама по себе си не означава разстройство.

Събитията, които NHS и Клиника Майо свързват с влошаване, са конкретни. Смърт на близък, раздяла, пожар, бедност в детството, отнети вещи, малтретиране, занемаряване, страх от грешка и дълга самота увеличават шанса. Прегледът от 2023 г. добавя, че травмите често водят до изолация и недоверие към службите. СЗО предупреждава да не се бърка късното начало с класическия ход. То по-често отразява деменция, а не юношески старт, който е останал скрит.

Ранното разпознаване може да ограничи влошаването, защото когато безпорядъкът вече се вижда от съседите, навикът обикновено вече е продължавал с години. Клиника Майо казва това без обещание за предотвратяване. Лечението при първите ясни признаци не изтрива предразположението, но може да спре прехода от тясна пътека между куповете към напълно неизползваема кухня.

Депресия, ОКР и други съпътстващи състояния

Голямото депресивно разстройство е най-честата съпътстваща диагноза, не обсесивно-компулсивното. В проучване на 217 души, набрани заради самото натрупване, а не от кабинет за обсесии, депресия е имало при 110 души, или 50,7 %. Данните са публикувани през 2011 г. и препечатани на 15 април 2015 г. Генерализирано тревожно разстройство е установено при 24,4 %. Обсесивно-компулсивно разстройство е покрито само от 18 %, като при жените делът е 15 %, а при мъжете 28 %. Невнимателният тип на хиперактивност с дефицит на вниманието е диагностициран при 28 % от хората с натрупване и само при 3 % в групата с обсесивно-компулсивно разстройство без натрупване.

Тази картина обръща впечатлението от кабинетите за обсесии, където пациентите бяха набирани именно заради ритуали и натрупването изглеждаше като подвид. Когато извадката се събира по признаците на натрупване, депресията, тревожността и проблемът с вниманието излизат по-напред. Прегледът от 2023 г. затова сочи депресията като най-честото съпътстващо състояние в първичната помощ. СЗО добавя, че при мъжете обсесивно-компулсивното разстройство е по-вероятно спътник, а жените по-често придобиват прекомерно, включително чрез компулсивно пазаруване.

Разликата в преживяването е практическа. При обсесивно-компулсивно разстройство вещите се трупат, за да се намали страх, например от зараза, вреда или усещане за незавършеност, и поведението обикновено е нежелано. При разстройството на натрупването придобиването може да носи удоволствие, а страданието идва главно при раздялата с предмета. Двете диагнози могат да стоят заедно, ако критериите и на двете са изпълнени. Лечение, насочено само към ритуалите при обсесии, пропуска вярванията за полезност, идентичност и разхищение, които държат купчините.

Не всяко затрупано жилище е това разстройство. Ако човекът няма трудност да се раздели с вещите, а домът е пълен заради деменция, шизофрения, тежка депресия или защото болката и ограничената подвижност пречат на почистването, прегледът от 2023 г. съветва да не се слага тази диагноза. Силната привързаност и страхът вещите да не бъдат изхвърлени, изгубени или отнети сочат към самото разстройство. При съмнение за деменция или психоза първо се оценяват те, защото късното начало рядко е класическият юношески ход. При по-възрастните СЗО посочва депресивните, тревожните и свързаните със стреса разстройства, включително посттравматичното, като най-чести спътници.

Натрупване на животни и рискът за дома

Натрупването на животни е тежка проява, при която се събират много животни без достатъчно храна, хигиена, място и ветеринарна грижа, въпреки че животните отслабват или боледуват, а домът става опасен. Ръководството от ноември 2025 г. го описва като форма на същото разстройство. Клиника Майо говори за десетки или стотици животни, затворени вътре или навън, при условия, които увреждат и хората, и животните. APA добавя, че критичността при този вариант обикновено е ограничена. Човекът често е убеден, че спасява, докато средата вече не е обитаема.

Систематичен преглед от 21 август 2023 г. обхваща литературата до октомври 2022 г. и данни за 538 души. В тези проучвания преобладават жени на средна възраст, без партньор, които живеят сами в града, най-често в антисанитарно жилище. Котките и кучетата идват често от непланирано размножаване. Рецидивът варира от 13 до 41 %, а трупове на животни са намирани в до 60 % от имотите. Повечето включени проучвания са слаби, честотата в населението е неизвестна, а лечебни изпитвания прегледът не е намерил.

Прегледът описва три положения, а не три отделни болести. При едното грижата се срива след промяна в обстоятелствата, при другото движеща е мисията да се спасяват животни, а при третото животните се придобиват с малко грижа за страданието им. Много любимци в чист и обгрижен дом не са тази картина.

Ако животните са без вода, храна или възможност за преглед, въпросът не е само психиатричен. Клиника Майо и Клиника Кливланд съветват да се включи и служба за защита на животните, успоредно с лекар. Отнемането без план за човека не лекува навика, затова след намесата трябва психиатрична оценка, а не само извозване.

Кога домът става опасен и кога да потърсите лекар

Затрупаният дом става медицински проблем, когато вещите затварят пътя към вратата, печката или леглото, а не когато просто има много книги. СЗО посочва пожар, нараняване при падане, развалена храна, прах и алергени, както и невъзможност да се излезе при авария, да се намери важна сметка или да се ползват мивка, печка и легло. Клиника Майо добавя изолация, семейни конфликти, слаби резултати в работата, изгонване и риск човек да остане затиснат от нестабилен куп. NHS съветва преглед, ако смятате, че имате това разстройство, ако близък го забелязва у вас, и ако вече започнатото лечение не помага.

Непосредствената опасност се отделя от плановия преглед. Дим, огън, човек, който не може да излезе, или припадък сред нестабилни купове са повод за обаждане на 112. Същият номер важи, ако в опасния дом има дете или безпомощен възрастен и заплахата е в момента. За планиран разговор адресът е личният лекар, който преценява дали да насочи към специалист по психично здраве. Как се организира социалната закрила в България, решава местната практика. Праговете по-долу идват от СЗО, NHS и Клиника Майо, а не от български нормативен текст.

Ситуация Какво показва Към кого да се обърнете
Стаите не се ползват, но вратите и печката са свободни Вероятни признаци без непосредствена опасност Личен лекар или специалист по психично здраве
Печка, отопление или изход са затрупани Пожар и трудна евакуация Личен лекар; при дим, огън или блокиран човек се звъни на 112
Падания, невъзможно къпане или готвене Нараняване и срив на хигиената Личен лекар; при травма или заклещване се звъни на 112
Много животни без храна, вода или преглед Риск за хората и за животните Личен лекар и служба за защита на животните
В опасния дом има дете или безпомощен възрастен Засегната е чужда безопасност Личен лекар; при непосредствена заплаха се звъни на 112

Таблицата не е списък за самодиагноза. Един блокиран коридор при възрастен човек с нестабилна походка тежи повече от пълен гардероб в иначе проходимо жилище. Срамът често спира обаждането. NHS отбелязва, че много хора не осъзнават проблема и че съседи, приятели или семейство го забелязват първи. Ако се притеснявате за друг човек, поканете го към преглед, вместо да влизате и да изнасяте вещи. Специалистът ще пита за настроение, поведение, здраве и фамилна анамнеза, преди да реши дали друга болест обяснява безпорядъка по-добре.

Какво показват терапията и лекарствата

Първата линия е когнитивно-поведенческа терапия, пригодена за натрупването, а не обща беседа и не еднократно разчистване. Прегледът на APA от септември 2024 г. посочва, че рандомизирани изпитвания подкрепят този подход. Човекът се учи да се разделя с ненужни вещи с по-малък дистрес, да ограничава новото придобиване и да тренира организация, решения и отпускане. Ръководството от ноември 2025 г. добавя, че мотивационните техники често удържат човека в лечението, че резултатите от изпитванията са смесени и че терапията с приемане и ангажимент може да има сходен ефект.

Метаанализът от 3 май 2021 г. събира 16 проучвания с 505 души, средна възраст 56 години и 72 % жени. От началото до края ефектът върху симптомите е голям, със стойност 1,11 и интервал от 0,92 до 1,29. До проследяването, само в четири проучвания, стойността е 1,25, с интервал от 0,94 до 1,56. Върху депресивните симптоми ефектът е малък, със стойност 0,45. Форматът, домашните посещения и броят седмици не променят резултата в този анализ. Сравнението е вътре в групата, преди и след терапия, защото контролирани изпитвания още са малко.

Големият среден ефект не означава празен дом. APA пише, че съществена част от хората остават клинично затруднени след терапията, а Клиника Кливланд описва прогнозата като често неблагоприятна. Подобрението се мери с по-малко дистрес при решенията и с по-проходими стаи, не с обещание за празно жилище.

Висококачествени проучвания на лекарства липсват. Малки наблюдателни серии със серотонинов инхибитор, със серотониново-норадреналинов инхибитор или с атомоксетин показват известно намаление на тежестта, по-правдоподобно при съпътстваща депресия или тревожност. Отворени серии, без контролна група, съобщават за известна полза от пароксетин, венлафаксин с удължено освобождаване и атомоксетин, без данни кое е по-добро. Те се обсъждат след опит с терапията. Лекарят избира дозата според съпътстващата болест и местното разрешение, защото схема именно за това разстройство няма.

Насоката CG31 на британския Национален институт за здравеопазване и клинични постижения (NICE) е от 29 ноември 2005 г. и е писана за обсесивно-компулсивно и телесно дисморфично разстройство, не като отделен документ за натрупване. Тя допуска домашно лечение, ако тежкото натрупване държи възрастен човек с обсесии вкъщи, и терапия по телефон, ако безпорядъкът не пуска терапевта. Прегледът от 1 април 2023 г. добавя, че доказателствата в общата практика остават недостатъчни, защото по-старите изпитвания са смесвали обсесии и натрупване. NHS към януари 2026 г. все пак предлага терапията, сама или в група, и антидепресант при тревожност, с уговорката, че облекчението отнема време. Тази британска подредба не е българска норма.

Какво могат да направят засегнатият човек и близките

Разговорът с личния лекар е първата стъпка, която източниците подкрепят, дори когато критичността е слаба. NHS кани на преглед човека, който се съмнява в себе си, и насърчава близките да предложат същото, вместо да крият проблема от срам. Специалистът пита за настроение, поведение, здраве и фамилна анамнеза и преценява дали друга болест обяснява безпорядъка по-добре. В България пътят минава през личния лекар и към психиатър или клиничен психолог според местната организация. Британският модел с пожарна, жилищни служители и закрила на възрастни е описан за Обединеното кралство и не се пренася автоматично тук.

На прегледа помага конкретен разказ, не общата дума „безпорядък“.

  • Опишете кои стаи вече не служат за сън, готвене или миене.
  • Кажете дали вратите, печката и отоплението са затрупани.
  • Споменете падания, гризачи, мухъл или животни без грижа.
  • Посочете тъга, тревожност и трудност да задържате вниманието.
  • Попитайте за терапия, насочена към натрупването, а не само към ритуали.

Принудителното разчистване не е лечение. Прегледът от 2023 г. е ясен по този въпрос. Изнасянето на вещите без участието на човека влошава психичното състояние, носи силен дистрес и дава само временен резултат. Ако друг изход няма, разчистването се обсъжда предварително и се прави със съгласие и с участие на обитателя. Изненадата, платената бригада зад гърба му и изхвърлянето в негово отсъствие противоречат на тази препоръка. Намаляването на вредата е по-реалистична цел от празния апартамент. Свободни изходи, достъпна печка, легло и място за миене пазят живота, докато терапията работи върху причината купчините да се връщат.

Самият човек може да подкрепи терапията с малки, предварително избрани стъпки, но те не заместват специалиста. APA описва постепенно разделяне с вещи, ограничаване на новото придобиване и упражнения за решения. При 80 до 95 % има прекомерно придобиване, затова подаръкът от вещи и изгодната покупка не са неутрални жестове. Близкият, който седи до човека, докато той самият решава съдбата на един рафт, помага повече от близкия, който решава вместо него. Решението за всяка вещ остава на собственика, освен когато има непосредствена опасност за живот.

Ако живеете заедно, договорете поне един проходим път до вратата и едно място за сън и хранене. Когато поканата в дома е непоносима, срещата може да е навън, защото изолацията храни и депресията, и новото трупане. Ако след терапия симптомите не мърдат, NHS съветва нов разговор със специалиста. Подкрепата не включва да поемете цялото жилище или да заплашвате с изгонване.

Често задавани въпроси

Хординг и разстройство на натрупването едно и също ли са?

В ежедневния български език „хординг“ и „трупане на вещи“ сочат към същото поведение, което клиниките наричат разстройство на натрупването. Думата сама не поставя диагноза. Нужни са трайна трудност при разделяне, дистрес и стаи, които не могат да се ползват, както ги описват текстовата ревизия от 2022 г. и МКБ-11 с код 6B24.

Може ли натрупването да е само от файлове и имейли?

Да. NHS описва и пазене на огромни масиви от имейли и твърди дискове редом с хартията и животните. Диагнозата пак иска дистрес или нарушено функциониране, не просто пълен диск. Ако архивът не пречи на работата, отношенията и безопасността, това е навик, а не разстройство.

Помага ли разчистването без терапевт?

Еднократното изнасяне на вещи без участието на човека обикновено влошава дистреса и безпорядъкът се връща. Така го формулира прегледът за общопрактикуващи лекари от 2023 г. Малки стъпки имат място вътре в терапията, а не като неин заместител. Целта на първия етап често е безопасен път до вратата, а не празен апартамент.

Предава ли се натрупването в семейството?

Рискът е по-висок, ако близък също трупа, но наследствеността не е присъда и механизмът не е изяснен. Клиника Майо и APA говорят за силна семейна връзка, без да посочват един ген. Дете, което пази играчки до около 6-годишна възраст, не покрива тази картина. СЗО смята такова събиране за обичайно за развитието.

Натрупването след 60 години винаги ли е деменция?

Не. Разстройството често се разпознава след 60-годишна възраст, но началото му обикновено е в юношеството. СЗО отделя късното начало, което по-често идва с деменция, от класическия ход с ранен старт. Ако разделянето с вещи не е трудно, а домът е пълен заради памет и подвижност, тази диагноза не е уместна.

Какво да кажа на личния лекар при първия разговор?

Кажете кои стаи не се ползват, дали изходът и печката са свободни и дали има падания, животни или силен страх от изхвърляне. Попитайте за насочване към терапия за натрупване и за оценка на депресия и внимание. Лекарят решава дали първо да търси деменция, психоза или друго обяснение, преди да постави тази диагноза.

Заключение

Срещата с личния лекар е конкретната следваща стъпка, когато поне една всекидневна стая вече не служи за сън, готвене или миене. На прегледа кажете кои пътища към вратата са тесни, дали печката работи и дали има падания, животни без грижа, тъга или загуба на концентрация. Попитайте дали насочването е към когнитивно-поведенческа терапия за самото натрупване и дали депресията или вниманието ще бъдат оценени отделно.

Големият ефект в метаанализа от 2021 г. и уговорката на APA, че мнозина остават затруднени след терапия, стоят заедно. Реалистичната цел е по-безопасен дом и по-малко дистрес при решенията, а не празни стаи за един уикенд. Принудителното изнасяне, описано като вредно в британския преглед за първична помощ, не ускорява този ход и често връща купчините заедно с по-силен срам.

Ако има дим, огън, затиснат човек или изход, блокиран точно когато трябва евакуация, се обадете на 112, преди да търсите планов час. В останалите случаи запазете час при личния лекар и кажете още в началото, че става дума за натрупване на вещи, което пречи на стаите и на безопасността. Така разговорът тръгва от критериите и от риска, а местният специалист прилага организацията на помощта, която важи във вашето населено място.

Източници

  1. Clinical descriptions and diagnostic requirements for ICD-11 mental, behavioural and neurodevelopmental disorders. World Health Organization, 2024 г.
  2. What is Hoarding Disorder?. American Psychiatric Association, септември 2024 г.
  3. Phillips KA, Stein DJ: Hoarding Disorder. MSD Manual Professional Edition, ноември 2025 г.
  4. Hoarding disorder – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 26 януари 2023 г.
  5. Hoarding disorder – NHS. National Health Service, 12 януари 2026 г.
  6. Postlethwaite A, Kellett S, Mataix-Cols D: Prevalence of Hoarding Disorder: A systematic review and meta-analysis. Journal of Affective Disorders, 4 юни 2019 г.
  7. Rodgers N, McDonald S, Wootton BM: Cognitive behavioral therapy for hoarding disorder: An updated meta-analysis. Journal of Affective Disorders, 3 май 2021 г.
  8. Frost RO, Steketee G, Tolin DF: Comorbidity in Hoarding Disorder. Focus, 15 април 2015 г.
  9. Morein-Zamir S, Ahluwalia S: Hoarding disorder: evidence and best practice in primary care. British Journal of General Practice, 1 април 2023 г.
  10. Recommendations | Obsessive-compulsive disorder and body dysmorphic disorder: treatment. National Institute for Health and Care Excellence, 29 ноември 2005 г.
  11. Stumpf BP, Calácio B, Branco BC et al.: Animal hoarding: a systematic review. Brazilian Journal of Psychiatry, 1 май 2023 г.
  12. Hoarding Disorder: What It Is, Causes, Symptoms & Treatment. Cleveland Clinic, 12 юли 2022 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.