
Биполярният спектър събира няколко свързани диагнози, при които настроението, енергията и активността излизат извън обичайните колебания и пречат на работата, ученето или отношенията. В текстовата редакция на американското диагностично ръководство от 2022 г., позната като DSM-5-TR, тук влизат биполярно разстройство тип I, тип II и циклотимия, а също състояния, предизвикани от вещество или от друго заболяване, плюс категориите „друго уточнено“ и „неуточнено“.
Страхът, че всяка по-силна смяна на настроението означава тази болест, не се потвърждава от честотата. Преглед от 2024 г. оценява доживотната честота на биполярните разстройства между 0,4 и 1,1%. По-голямата цена идва от закъснялата диагноза. Същият преглед посочва, че точното разпознаване може да дойде до седем години по-късно, защото първата проява често е депресия, която прилича на обикновена депресия.
Разликата между формите се държи на продължителността и на тежестта, не на усещането „добре съм, значи е леко“. Манийният епизод трае поне седем дни или налага болница, а хипоманийният трае поне четири дни без тежко нарушение, а циклотимията при възрастни остава под прага на пълен епизод поне две години. В британските насоки на Националния институт за здраве и клинично съвършенство (NICE), обновени на 2 септември 2025 г., литият е първи избор за дългосрочно лечение, с цел от 0,6 до 0,8 mmol/L при първи прием. При мисли за самоубийство, план или опит в България се обаждате на 112.
Какво включва биполярният спектър
Спектърът не е една линия от лека към тежка форма на една и съща болест. Той е група диагнози с обща ос от приповдигнато или раздразнително настроение, промяна в енергията и, при повечето хора, депресивни периоди. Прегледът от 2024 г. подрежда седем категории от DSM-5-TR и отделя тип I по наличието на поне един маниен епизод, без депресията да е задължителна за самата диагноза.
По-старото име „маниакално-депресивно разстройство“ се посочва от Националния институт по психично здраве на САЩ (NIMH) като остаряло. Новата рамка не изисква всеки човек да мине през двата полюса с еднаква сила.
| Диагноза | Какво я определя | Продължителност, която разделя формите |
|---|---|---|
| Тип I | Поне един маниен епизод. Депресията е честа, но не е условие за диагнозата. | Мания поне 7 дни, или по-кратко, ако се налага болнично лечение. |
| Тип II | Хипомания и голям депресивен епизод, без мания досега. | Хипомания поне 4 последователни дни. Депресия поне 2 седмици. |
| Циклотимия | Хипоманийни и депресивни симптоми под прага на пълен епизод. | 2 години при възрастни и 1 година при деца и юноши. |
| От вещество или от друга болест | Манийната картина идва от дрога, лекарство или телесна болест. | Връзката по време е решаваща, не самото настроение. |
| Друго уточнено | Биполярна картина под класическите прагове, с посочена причина. | Пример е хипомания от 2 или 3 дни заедно с депресия. |
| Неуточнено | Има биполярни черти, но историята не стига за точна категория. | Често се ползва при спешен преглед с непълни данни. |
В Международната класификация на болестите, 11 ревизия, тип I и тип II също са отделни, но смесеният епизод остава самостоятелна категория. DSM-5-TR вместо това слага уточнение „със смесени черти“ вътре в манийния, хипоманийния или депресивния епизод. Кой код се записва, решава психиатърът. Английските числа по-долу не са българска наредба.
Категорията NOS, „неуточнено по друг начин“, вече не се ползва в тази редакция. На нейно място са две различни врати. „Друго уточнено“ означава, че лекарят вижда биполярна картина и може да каже защо класическите критерии не са изпълнени. „Неуточнено“ означава, че сведенията не стигат, например в спешно отделение преди да има разказ от близък.
Примерите за „друго уточнено“ пазят хора, които страдат, без да покрият тип I, тип II или циклотимия.
- Хипомания от два или три дни може да стои редом с голяма депресия.
- Хипоманийните симптоми могат да са твърде малко за пълен епизод.
- Хипомания без досегашен голям депресивен епизод също влиза тук.
- Циклотимна картина под две години при възрастни се описва отделно.
- Маниен епизод може да се насложи върху шизофрения, без да се слее с нея.

По какво се различават тип I и тип II
Тип I се поставя след поне един маниен епизод, дори депресия никога да не е била налице. Merck, с пълен преглед от януари 2026 г., описва прага. Манията съчетава трайно приповдигнато, експанзивно или само раздразнително настроение с повишена енергия или активност, през повечето часове и почти всеки ден, поне седем дни. По-кратък срок стига, ако се наложи болнично лечение.
Към настроението и енергията трябват още поне три симптома от работния списък. Ако настроението е само раздразнително, без приповдигнатост, прагът е четири симптома. Епизодът нарушава тежко работата или отношенията, включва психотични прояви, или води до болница, и не се обяснява само с вещество или с друга болест. Налудностите и халюцинациите изключват хипоманията. Тогава епизодът вече е маниен, а диагнозата се мести към тип I, ако останалите условия са налице.
Тип II изисква поне един хипоманиен епизод и поне един голям депресивен епизод, без мания през живота досега. Хипоманията ползва същите допълнителни симптоми и също включва повишена енергия, но трае поне четири последователни дни. Тя се вижда отстрани като ясна промяна спрямо обичайното поведение, без тежко нарушение, без психоза и без нужда от болница. Ако се появи някое от тези три, епизодът не остава хипоманиен.
Клиниката Майо, в текст от 7 май 2026 г., казва пряко, че тип II не е по-лека версия на тип I. Манията при тип I може да е опасна, а при тип II депресията често трае по-дълго и събаря работата и близките. Хипоманията понякога се усеща като продуктивност, затова човекът не я брои за болест.
Началото обикновено е рано, но източниците не дават една възраст. В американско домакинско проучване от 2001 до 2003 г. средната възраст на първи епизод е 18,2 години при тип I и 20,3 години при тип II. Това са данни, публикувани през 2007 г. по стари критерии, и не описват днешна България. NIMH говори за късно юношество или ранна зряла възраст, а пациентският текст на Американската психиатрична асоциация от април 2024 г. поставя средното начало към средата на двадесетте. Разликата идва от различни извадки.
Циклотимия и формите извън трите основни диагнози
Циклотимията е хронично колебание под прага на пълен епизод, а не съкратен тип II. При възрастни периодите с хипоманийни и с депресивни симптоми продължават поне две години. При деца и юноши Майо дава поне една година. Американската психиатрична асоциация допълва, че през този срок симптомите са налице повече от половината време и не липсват повече от два месеца подред. Пълен маниен, хипоманиен или голям депресивен епизод изключва циклотимията и премества диагнозата към тип I или тип II, според това кой епизод се е появил.
Вещества и болести могат да копират манията, без човекът да има тип I. Merck посочва кокаин, амфетамини, кортикостероиди и някои антидепресанти, както и болест на Кушинг и черепно-мозъчна травма. Майо добавя множествена склероза и инсулт. Тогава диагнозата е биполярно разстройство, предизвикано от вещество или лекарство, или биполярно разстройство поради друго медицинско състояние. Лечението тръгва от причината. Алкохолът и стимулантите могат и да отключат епизод при вече налично разстройство, затова отрицателен тест не затваря въпроса, а положителен не отменя нуждата от психиатрична преценка.
Как се разпознават манията, хипоманията и депресията
Манията и хипоманията делят симптоми, но не делят последиците. Манията пречи осезаемо на работата, училището и отношенията и може да включи психоза. Хипоманията е същата посока на енергията, ограничена по тежест и без болница. И двете трябва да са промяна спрямо обичайния човек, видима за хора, които го познават, а не едно добро настроение след почивка.
Големият депресивен епизод е отделен праг. По Merck той изисква поне пет симптома в едни и същи две седмици, почти всеки ден. Поне един от тях е потиснато настроение или загуба на интерес и удоволствие. Останалите се броят от съня, апетита, енергията, вината, концентрацията, забавените или неспокойните движения и мислите за смърт. Промяна на теглото с над 5% за месец, без да има нарочна диета, влиза в апетитния симптом.
При мания и хипомания допълнителните прояви се групират около енергията, съня и преценката.
- Настроението е трайно приповдигнато, експанзивно или силно раздразнително.
- Енергията и целенасочената дейност са по-високи от обичайното за човека.
- Сънят пада рязко, а сутринта човекът се чувства отпочинал.
- Речта се ускорява и темите се сменят, преди мисълта да е свършила.
- Вниманието се хваща за странични дразнители и плановете се множат.
- Харченето, сексът или инвестициите стават импулсивни и носят реална вреда.
Депресивният полюс изглежда обратно, но не винаги тихо.
- Потиснатото настроение или загубата на интерес трае почти всеки ден.
- Апетитът и теглото се менят и в двете посоки, не само надолу.
- Сънят е накъсан, твърде кратък или прекомерно дълъг.
- Движенията се забавят или стават неспокойни, видимо за околните.
- Появяват се вина, безполезност и мисли за смърт или самоубийство.
При деца и юноши депресията по-често изглежда като гняв, а не като тиха тъга, отбелязва Майо. Най-ясният знак е промяна, която не прилича на обичайния нрав на детето и чупи училището или дома. Диагнозата в тази възраст иска детски психиатър. Седемдневният праг на манията не се скъсява само защото младият човек е по-буен от съучениците си.
Смесени черти, бърза смяна и времето между епизодите
Смесената картина означава симптоми от противоположния полюс вътре в иначе манийен, хипоманиен или депресивен епизод. В DSM-5-TR това е уточнение, а не отделна болест. МКБ-11, по сравнението на Олива и колеги, пази смесения епизод като самостоятелна категория. И в двата подхода човекът може в едни и същи дни да е ускорен, да спи малко и същевременно да се чувства празен, виновен или да мисли за смърт. Честите смесени състояния се свързват с по-тежък и по-хроничен ход, повече раздразнителност, по-слаб отговор на лечението и повече придружаващи разстройства.
Бърза смяна означава четири или повече епизода на мания, хипомания или депресия в рамките на една година. Така я описват и NIMH, и Merck. Епизодите се броят, когато отговарят на критерии, а не при всяка лоша вечер. Малцина се люлеят механично от мания към депресия при всеки цикъл. При повечето хора единият полюс преобладава, а другият идва по-рядко или по-слабо.
Между епизодите настроението може да се върне към обичайното, но това не е обещание. Прегледът от 2024 г. обобщава, че хората с биполярно разстройство са в стабилно настроение средно само около половината от времето. От останалото време повече от половината е депресия или депресивни симптоми, а остатъкът се дели между приповдигнатост и бърза или смесена картина. Отделните епизоди траят от няколко седмици до около шест месеца, като депресивните обикновено са по-дълги от манийните. Средните числа не са личен календар и не са причина да се чака „да мине само“.
Колко често се среща и какво го задвижва
Доживотната честота зависи от това колко широк е спектърът, затова отделните оценки не се сливат в едно число. Прегледът на Олива и колеги от 2024 г. дава от 0,4 до 1,1% за биполярните разстройства. Merck, с препратка към обзор в JAMA от 2023 г., посочва световна доживотна честота около 2,5% при мъжете и 2,3% при жените. По-ниският интервал покрива по-тясно определени форми. По-високият включва по-широк кръг. И двете числа са оценки, не български регистър.
В САЩ домакинско проучване от 2001 до 2003 г., което NIMH още публикува, намира 2,8% от възрастните с биполярно разстройство през последната година, като при 82,9% нарушението е било тежко. Ако се брои и спектърът под прага, доживотната честота е 4,4%: тип I е 1,0%, тип II е 1,1%, а формите под прага са 2,4%. Средната възраст на начало за целия спектър там е 20,8 години. Критериите са стари, а числата не са снимка на България.
Една-единствена причина не е установена. Семейните и близначните проучвания, събрани от Олива и колеги, оценяват наследствеността на около 90%. Merck дава диапазон от 70 до 90%. Това е дял от различията между хората в популацията, не шансът на конкретен син или брат. Същият преглед отбелязва 64 участъка в генома от най-голямото проучване дотогава, но наследствеността, обяснена от единични варианти, е едва около 25%. NIMH напомня, че еднояйчни близнаци могат да се разминат. Единият развива разстройството, а другият не. Гените създават уязвимост, а не присъда.
Майо сочи тежка загуба, травма, нарушен сън и употреба на алкохол или дрога като неща, които могат да отключат епизод при уязвим човек. Родител или брат със същото разстройство прави болестта по-вероятна, но NIMH подчертава, че не всеки с такава роднина се разболява.

Как се поставя диагнозата и с какво се бърка
Няма кръвен тест, който сам да доказва биполярно разстройство. Диагнозата ляга на тежестта, продължителността и броя на епизодите през живота, заедно със семейната история. Merck препоръчва психиатрична оценка, изследване на тироксина (Т4) и тиреостимулиращия хормон, за да се изключи хипертиреоидизъм, токсикологичен скрининг за стимуланти и рутинни лабораторни изследвания. Въпросникът за разстройства на настроението може да подскаже посока. Той не поставя диагноза и не замества разпита.
По време на мания човекът често няма критика и описва седмицата като най-добрата в живота си. Близките дават по-точна картина за харченето, съня и конфликтите, затова психиатърът, с разрешение, пита и тях. Разговор само в разгара на депресия лесно изпуска хипомания отпреди месеци.
Разпознаването може да закъснее с до седем години, с по-труден отговор на лечението и по-висок риск от самоубийство. Хората с тип II търсят помощ заради депресията, а хипоманията се брои за характер. Ако първата депресия се лекува само с антидепресант, без стабилизатор на настроението, NIMH предупреждава, че може да се отключи мания или бърза смяна.
Припокриването с други състояния е често, не изключение. Около 65% от хората с биполярно разстройство имат поне едно друго психично разстройство, според Олива и колеги. Сред честите спътници са тревожните разстройства, употребата на алкохол или дрога, личностовите разстройства, хиперактивност с дефицит на вниманието и обсесивно-компулсивното разстройство. Те не отменят биполярната диагноза, но променят плана и обясняват защо едно лекарство не стига.
Шизофренията се обсъжда, когато психозата продължава и при стабилно настроение. При биполярна психоза налудностите по-често следват полюса. В депресия човек може да е убеден, че е разорен, а в мания, че има особени способности. Граничното личностно разстройство, посттравматичният стрес и болестта на щитовидната жлеза могат да наподобят смените, особено ако има и вещества.
Лекарства при мания, депресия и поддържане
Лекарствата са основата на лечението при разгърнат епизод, а схемата зависи от полюса и от това коя насока следва екипът. Великобритания и канадско-международните препоръки не съвпадат стъпка по стъпка. Нито една от двете не е автоматично правило за България. Психиатърът избира препарат, който е разрешен локално и може да се проследява с наличните лаборатории.
При остра мания или хипомания британските насоки NICE, с последна редакция на 2 септември 2025 г., предлагат халоперидол, оланзапин, кветиапин или рисперидон, ако човекът още не приема антипсихотик или стабилизатор. Ако манията е тръгнала върху антидепресант, взет сам, текстът съветва да се обмисли спирането му и пак да се предложи антипсихотик. Ако първото средство не се понася или не действа в максималната лицензирана доза, се минава към друго от същия списък. След това може да се добави литий. Ламотрижин не се предлага за лечение на мания.
Наръчникът на Merck обобщава канадско-международните препоръки с актуализация на доказателствата от 2023 г. и подрежда първата линия при остра мания другояче. Там влизат литий, кветиапин, валпроат под формата на дивалпроекс, азенапин, арипипразол, палиперидон и карипразин. Литият обикновено подейства за 4 до 10 дни, затова при силна възбуда често се добавя по-бърз препарат. Във Великобритания при нова мания антипсихотикът е първата стъпка, а литият е добавка или избор за години напред.
При умерена или тежка биполярна депресия NICE предлага флуоксетин заедно с оланзапин, или кветиапин самостоятелно, според предпочитанието и предишния отговор. Ако човекът предпочита друг ход, се обмислят оланзапин без флуоксетин или ламотрижин сам. Антидепресант без опора от стабилизатор или антипсихотик не е препоръчаният път, защото може да обърне настроението към мания. В САЩ за остра биполярна депресия са одобрени още луразидон, карипразин и луматеперон. Не всички са налични във всяка държава, затова изборът минава през психиатъра, не през американския списък.
За години напред NICE посочва лития като най-ефективното дългосрочно средство. При първи прием целта е плазмена концентрация от 0,6 до 0,8 mmol/L. Ако е имало рецидив по време на литий или са останали подпрагови симптоми, може да се опита от 0,8 до 1,0 mmol/L поне шест месеца. Нивото се мери една седмица след старта и след всяка смяна на дозата, после на три месеца през първата година.
След първата година интервалът често става шест месеца, но остава три при по-възрастни, при взаимодействия, при лош контрол и при последно ниво от 0,8 mmol/L нагоре. Преди старта се проверяват тегло, електролити с калций, бъбреци, щитовидна жлеза и кръвна картина, а при сърдечен риск и електрокардиограма. Първият прием не се започва при личния лекар, освен при споделено проследяване със специалист.
Рязкото спиране вдига риска от нов епизод, затова дозата се сваля поне четири седмици, по-добре до три месеца, дори ако вече е започнато друго антиманийно лекарство. Нестероидните противовъзпалителни без рецепта могат да вдигнат нивото на лития. При повръщане, диария, висока температура или обезводняване се търси лекар още същия ден, защото токсичност идва и при иначе обичайна доза. Тремор, нестабилна походка, изтръпване и по-слаба памет се следят и когато лабораторното ниво е в целта.
Валпроатът носи отделни ограничения след предупрежденията на британския регулатор. От декември 2023 г. NICE не позволява първи старт при хора под 55 години, мъже или жени, освен ако двама специалисти независимо запишат, че няма друго ефективно или поносимо лечение, или че репродуктивният риск не важи. От септември 2025 г. на момчета и мъже се препоръчва презерватив плюс контрацепция при партньорката по време на лечението и три месеца след спиране.
Прием в бременност се свързва с малформации при около 11% от бебетата и с нарушения в развитието при 30 до 40% от децата. На жена, която може да забременее и вече приема валпроат, се предлага постепенно спиране под контрол. Процентите са британски. В България редът го определя психиатърът преди зачеване.
Антипсихотиците често покачват тегло, захар и липиди, затова NICE записва още в началото тегло, пулс, кръвно налягане, кръвна захар на гладно или гликиран хемоглобин и липиден профил. Теглото се мери ежеседмично през първите шест седмици, а на дванадесетата седмица се повтарят захарта и липидите. Веднъж годишно се гледат сърцето, диабетът, теглото и дишането. Габапентин и топирамат не се предлагат. При по-възрастни дозите обикновено са по-ниски.
Смъртността не идва само от самоубийство. Метаанализ от 2023 г. върху 57 проучвания и 678 353 души намира обща смъртност 2,02 пъти по-висока от тази в общото население. Сърдечносъдовата смъртност е 1,76 пъти по-висока, а смъртността от самоубийство е 11,69 пъти по-висока, с интервал от 9,22 до 14,81. Затова годишният телесен контрол е част от психиатричния план, не странична задача.
Електроконвулсивната терапия не е първа стъпка. NICE я оставя за продължителна или тежка мания, когато другото не е помогнало или има заплаха за живота. NIMH я обсъжда и при нужда от бърз отговор, например висок риск от самоубийство или кататония. След отзвучал епизод се говори до четири седмици дали лечението да продължи още три до шест месеца.
Психотерапия, сън и ежедневни опори
Разговорът не замества лекарството при разгърнат епизод, но намалява рецидивите, когато е построен за това разстройство. NICE предлага структурирана интервенция с публикувано ръководство, индивидуално, в група или със семейството, а при депресия още когнитивно-поведенческа терапия, интерперсонална терапия или терапия за двойки. Терапевтът следи дали настроението не се обръща към мания.
NIMH добавя терапия на социалните ритми, която изравнява съня и контактите, и семейна терапия след епизод, заедно със стабилизатор. Лекарството остава основата. Терапията учи човека да хване ранния сигнал и да не спира приема сам, когато седмицата изглежда спокойна.
Ежедневието има конкретни лостове.
- Редовният сън е по-важен от героизма на късните нощи, защото недоспиването тласка към нов епизод.
- Алкохолът и уличните дроги влошават симптомите и се бъркат с действието на лекарствата.
- Дневник на настроението, съня и харченето прави следващия преглед по-точен от общ разказ.
- По време на мания важните договори, заеми и раздели се отлагат, докато епизодът отмине.
- Дозата не се намалява вкъщи, дори седмицата да изглежда спокойна.
Ходенето или плуването подкрепят съня, но не лекуват епизода. Хранителни добавки и билки не са одобрени за това разстройство от американския регулатор и могат да променят съня или нивото на лития, затова психиатърът трябва да знае за тях.
Кога да потърсите психиатър
Биполярното разстройство не отминава от само себе си. Майо съветва преглед при симптом на мания или депресия, дори приповдигнатостта да изглежда полезна, и особено ако в миналото е имало седмици с малко сън и много планове. Близък често вижда щетите по-рано, защото в мания критиката липсва.
Непосредствената опасност се отделя от плановия час. Мисли за самоубийство, план или опит, агресия, невъзможност човек да се пази или загуба на връзка с реалността изискват обаждане на 112 или спешно отделение. NICE включва в оценката на риска още шофиране, безогледно харчене и финансова или сексуална експлоатация.
| Какво се случва | Накъде да се обърнете |
|---|---|
| Мисли за самоубийство, план или опит | Обадете се на 112 или отидете в спешно отделение. |
| Мания с психоза, агресия или невъзможност да се опазите | Спешна психиатрична помощ, а при пряка опасност отново 112. |
| Повръщане, диария или остро боледуване по време на литий | Същия ден при лекар заради риск от токсичност. |
| Признаци на чернодробен или кръвен проблем при валпроат | Незабавна медицинска помощ, без да спирате дозата на своя глава. |
| Нов епизод без пряка опасност, който пречи на работата | Планов преглед при психиатър, с дневник на съня и енергията. |
Метаанализ от 2019 г. намира опит за самоубийство при 33,9% от хората с биполярно разстройство през живота, с интервал от 31,3 до 36,6%. Това е обобщение на проучвания до юни 2018 г., не предсказание за отделен човек. Дългосрочният литий се свързва с по-нисък риск от самоубийство, но не го нулира и не прави самоволното спиране безопасно.
Ако вече има диагноза, прагът за обаждане е ранният личен сигнал, а не само кризата. NICE описва план с отключващи фактори, ранни знаци и човек, който вдига телефона. При планирана бременност разговорът за литий и валпроат става преди зачатието, не след положителен тест.
Често задавани въпроси
Биполярното разстройство тип II по-леко ли е от тип I?
Не. Тип II е отделна диагноза, а не намалена мания. Хипоманията не стига до тежко нарушение, психоза или болница, но депресията при тип II често е по-дълга и именно тя събаря работата и отношенията. Клиниката Майо го формулира така в текста си от 2026 г.
Може ли антидепресант сам да спре биполярната депресия?
Не се препоръчва антидепресант като единствено лекарство. NIMH посочва, че сам той може да отключи мания или бърза смяна на епизодите. При биполярна депресия NICE тръгва от кветиапин или от флуоксетин, комбиниран с оланзапин, а не от антидепресант без опора.
Има ли изследване, което доказва биполярния спектър?
Няма лабораторен тест, който сам да постави диагнозата. Кръвните изследвания изключват хипертиреоидизъм и други телесни причини, а токсикологията търси стимуланти. Диагнозата идва от продължителността на епизодите, нарушението във функционирането и историята, често с разказ на близък.
Какво отличава смесените черти от отделен смесен епизод?
В DSM-5-TR смесените черти са уточнение вътре в мания, хипомания или депресия, когато има симптоми от другия полюс. МКБ-11 пази смесения епизод като отделна категория. И в двата случая NICE лекува острата смесена картина по правилата за мания и следи дали не изплува депресия.
Циклотимията при дете изисква ли същите две години?
Не. При деца и юноши срокът, който Майо предава от диагностичните критерии, е поне една година, а при възрастни поне две. Симптомите трябва да са налице повече от половината време и да не изчезват за повече от два месеца. Пълен маниен или голям депресивен епизод вече не е циклотимия.
Трябва ли лекарствата да продължат след стабилно настроение?
При повечето хора да, защото епизодите се връщат, ако приемът спре внезапно. NICE обяснява, че литият е най-ефективното дългосрочно средство, и съветва сваляне поне за четири седмици, по-добре до три месеца. След остър епизод продължението се преговаря за още три до шест месеца и после се преглежда.

Заключение
Спектърът се чете по епизоди, не по етикета „настроенски човек“. Тип I стои върху мания от поне седем дни или върху болничен престой, тип II върху хипомания от поне четири дни плюс депресия, а циклотимията остава под тези прагове с години. Подпраговите форми, веществата и другите болести също са в DSM-5-TR, затова категорията NOS вече не описва картината, която психиатърът има предвид днес.
Времето в депресия при много хора е повече от времето в мания, а опитът за самоубийство в обобщените проучвания е чест, без това да предписва хода на отделен живот. Дългосрочният литий, с измерена концентрация и контрол на бъбреците и щитовидната жлеза, е британският първи избор за предпазване от нов епизод. Валпроатът след предупрежденията от 2023 и 2025 г. не е свободен резерв под 55 години и при планирана бременност. Антидепресантът сам не отговаря на тези насоки.
Следващата полезна стъпка е преглед при психиатър с дневник за последните месеци. В него влизат сън, енергия, харчене, раздразнителност и периоди, в които сте се чувствали необичайно способни при три или четири часа сън. Попитайте дали картината покрива тип I, тип II, циклотимия или друго уточнено състояние и кое лекарство е уместно при вашите бъбреци, щитовидна жлеза и планове за дете. Ако днес има план за самоубийство или мания, в която не можете да се опазите, номерът е 112, преди плановия час.
Източници
- Oliva V, Fico G, De Prisco M, et al.: Bipolar disorders: an update on critical aspects. The Lancet Regional Health Europe, 29 ноември 2024 г.
- Coryell W: Bipolar Disorders. Merck Manual Professional Edition, октомври 2026 г.
- Bipolar disorder – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 7 май 2026 г.
- What Are Bipolar Disorders?. American Psychiatric Association, април 2024 г.
- Bipolar Disorder. National Institute of Mental Health, данни 2001–2003 г.
- Bipolar Disorder. National Institute of Mental Health, 2022 г.
- Merikangas KR, Akiskal HS, Angst J, et al.: Lifetime and 12-Month Prevalence of Bipolar Spectrum Disorder in the National Comorbidity Survey Replication. JAMA Psychiatry, май 2007 г.
- Dong M, Lu L, Zhang L, et al.: Prevalence of suicide attempts in bipolar disorder: a systematic review and meta-analysis of observational studies. Epidemiology and Psychiatric Sciences, 25 октомври 2019 г.
- Biazus TB, Beraldi GH, Tokeshi L, et al.: All-cause and cause-specific mortality among people with bipolar disorder: a large-scale systematic review and meta-analysis. Molecular Psychiatry, 25 юли 2023 г.
- Recommendations | Bipolar disorder: assessment and management. National Institute for Health and Care Excellence, 2 септември 2025 г.
- Update information | Bipolar disorder: assessment and management. National Institute for Health and Care Excellence, 2 септември 2025 г.
