
Котка, която ляга до болен човек, не е доказан начин да се познае часът на смъртта. Есе от 26 юли 2007 г. в New England Journal of Medicine разказва, че котаракът Оскар е бил до леглото при повече от 25 смъртни случая в дом за хора с напреднала деменция, но текстът не измерва верни и грешни прогнози.
В такова отделение смъртта е честа, а бележката към есето дава само числител. Без дневник на всички посещения числото „над 25“ не показва колко пъти котаракът е останал при човек, който не е починал. Усещането, че животното знае часа, изпреварва това, което лекарят може да провери.
Проследяване на 357 души с напреднал рак, публикувано през 2014 и 2015 г., отделя късни признаци със специфичност над 95% за смърт в следващите три дни. Британското ръководство NICE от 16 декември 2015 г. напомня, че подобрението може да означава стабилизиране. Обаждането към екипа опира до болка, която не отшумява, ново объркване и дишане, което тревожи самия човек.
Какво описва есето за котарака Оскар
Текстът на Дейвид М. Доса е разказ за един ден, не протокол от изследване. Авторът е гериатър в болницата на Роуд Айлънд и по това време асистент в медицинското училище „Уорън Алпърт“ на университета „Браун“ в Провидънс. Мястото е домът за сестрински грижи и рехабилитация Steere House, трети етаж, отделение за напреднала деменция. Популярното име „болнична котка“ идва от медиите. Самият текст говори за дом с две крила, не за остро болнично отделение.
На третия етаж котаракът е около двегодишен. Персоналът го е взел още като коте. В разказа той съска на разхождаща се обитателка, после души въздуха при жена с тежко раково боледуване и излиза от стаята. При друга обитателка се свива на леглото и остава. Сестрата вижда това, вдига телефона и близките пристигат. В сцената минава около час, докато той лежи неподвижно, после още около половин час до идването на семейството и още половин час до смъртта. Това е ходът на разказания ден, не среден интервал, измерен при всички случаи.
Бележката под есето казва, че дотогава Оскар е присъствал на смъртта на повече от 25 обитатели на третия етаж. Лекарите и сестрите възприемали самото му оставане до леглото почти като сигурен знак, за да предупредят семействата. Там е записано и че е правил компания на хора, които иначе биха починали сами. На стената виси плакет от местна хосписна организация за състрадателна хосписна грижа. Плакетът хвали присъствието. Той не е отчет за чувствителност и специфичност.
Последното изречение твърди, че на третия етаж никой не умирал без посещение на котарака. Фразата затваря разказа, но есето не брои смъртните случаи в негово отсъствие, нито дългите посещения без смърт след тях. „Над 25“ остава спомен на екипа, не резултат от сляпо проследяване.
Защо бройката над 25 не е точност
Точност иска две числа. Трябват случаите, в които знакът се е появил и смъртта е настъпила скоро, и случаите, в които знакът се е появил, а човекът е останал жив. Есето дава първото число като „повече от 25“ и не съобщава второто. Без знаменател не може да се каже нито колко често котаракът е бил прав, нито колко често е подвел сестрите.
Смъртта в отделение за напреднала деменция не е рядко събитие. Животно, което обикаля стаите всеки ден, често ще се окаже до човек, който умира в същите часове, дори ако не разпознава нищо. Когато персоналът вече вярва на знака, запомня попаденията и по-лесно отминава посещенията без последствие. Преглед от 2017 г. за обучени животни, които търсят болест по миризма, показва същия капан. Ако водачът очаква къде е пробата, кучето може да посочи мястото заради човека, а не заради миризмата. Авторите припомнят ефекта на Умния Ханс. Очакването на наблюдателя се бърка с умението на животното.
В разказаната сцена котаракът души тежко болна жена и си тръгва. Оставането не съвпада с всеки видимо тежък час дори вътре в самото есе. Текстът не сравнява животното с лекарите и не дава среден интервал в часове за всичките случаи. Единствената бройка е „повече от 25“, и тя стои в бележка, не в таблица. Без дневник на всяко посещение котката до леглото не е инструмент, с който се спира лечение или се викат близки от друг град.
Може ли миризмата да издаде наближаваща смърт?
Миризмата е правдоподобна хипотеза, не доказан механизъм при Оскар. Човешкото тяло отделя летливи органични съединения с дъха, потта, кожата, урината и други течности. Част от тях идват от обичайната обмяна, част от бактерии, част от болестен процес. Систематичен преглед от 2022 г. събира проучвания, в които кучета и плъхове търсят рак или инфекция по проби, и отбелязва, че конкретното вещество, което животното усеща, остава неясно. Авторите пишат, че дотогава не е утвърден един специфичен летлив маркер за отделна болест.
Същият преглед обхваща 62 оригинални статии, публикувани от началото на 2000 г. до 1 май 2021 г. Чувствителността в отделни работи пада до 0,17, а специфичността до около 0,29. Други съобщават и двете стойности равни на 1. Само шест проучвания са двойно слепи и близки до истински скрининг. Качеството на доказателствата е ниско, а рискът резултатът да е изкривен от начина на теста е висок. Котки не влизат в този обзор. Търсени са кучета и плъхове, и то върху проби, не върху свободно животно в стая.
Прегледът предупреждава да не се пренася успех от подредени проби върху животно, което души човек в стая със сапун, храна, лекарства и други пациенти. По-ранният обзор от 2017 г. намира 28 проучвания. Само девет биха могли да се ползват в реална работа. Почти всички детектори са кучета, а извън тях остават нематоди и гигантски африкански плъхове, обучени за туберкулоза, бактериурия, тежка чревна инфекция, ниска кръвна захар или рак. Прогноза за смърт от котка не е сред тези задачи.
В есето Оскар души въздуха, преди да остане или да си тръгне. Това описва жест. То не идентифицира молекула и не сравнява дъха на умиращ човек с дъха на съсед в съседното легло. Че котките имат остро обоняние за храна, опасност и следи от други животни, не превръща леглото в лаборатория. Докато няма сляп тест с предварително зададени правила, миризмата остава идея, с която се обяснява една трогателна история.
Кои промени сочат последните дни от живота
Сигурен час няма и за опитен екип. Ръководството NICE NG31, публикувано на 16 декември 2015 г., е за възрастни в последните два до три дни от живота. То казва направо, че често е трудно да се твърди със сигурност, че човекът умира. Препоръките са британски. В България лекарят прилага местния ред. Смисълът им обаче е ясен и тук. Един знак не затваря въпроса.
Когато екипът подозира последните дни, събира повече от един белег. Гледат се тялото, настроението, социалните и духовните нужди, досегашните болести, целите на човека и мнението на близките, ако той иска те да участват. Сред телесните промени ръководството изброява възбуда, дишане тип Чейн-Стокс, спадане на съзнанието, петниста кожа, шумни дихателни секрети и напредваща загуба на тегло. Към тях се добавят растяща умора и загуба на апетит, по-слаба реч, по-малка подвижност и отдръпване от хората.
Същите промени се проверяват отново поне на всеки 24 часа, защото картината може да се обърне. Подобрение на признаците или на ежедневните способности може да означава, че човекът се стабилизира или дори се възстановява, макар и временно. Затова NICE съветва да не се поръчват изследвания, които вече няма да променят грижата, освен ако резултатът наистина води до решение, например кръвна картина преди вливане на тромбоцити при риск от тежък кръвоизлив.
Обяснението към семейството, според същото ръководство, трябва да е честно и без фалшив оптимизъм, но и без фалшива точност за часа. Човекът решава колко подробности иска и дали близките да са в стаята. При противоречиви знаци екипът търси колега с повече опит в грижата в края на живота. Домашна котка не влиза в този списък. Тя не отменя нито прегледа, нито обаждането.
Честите ранни промени, които близките забелязват у дома, изглеждат така.
- Сънят се удължава, а човекът се събужда по-рядко и по-трудно.
- Апетитът спада и приемът на течности може да спре почти напълно.
- Дишането става по-плитко, неравномерно или шумно от секрет в гърлото.
- Някои хора се отдръпват, а други стават неспокойни и видимо възбудени.
Кои признаци са късни и по-специфични
При напреднал рак има по-точна сметка за отделни късни белези. Екипът на Дейвид Хуи проследява 357 поредни пациенти в две остри палиативни отделения, едно в САЩ и едно в Бразилия. Данните са събирани през 2010 и 2011 г. Сестрите отбелязват белези на всеки 12 часа от приема до смърт или изписване. В първата публикация, от 23 април 2014 г., 203 от 357 души умират по време на престоя. В американския център това са 52 от 151, в бразилския 151 от 206.
Три промени се явяват често и обикновено повече от три дни преди смъртта. Това са снижено съзнание, скала за палиативна дееспособност от 20% или по-ниско, тоест пълен престой на легло, и трудно преглъщане на течности. Специфичността им е под 90%, а отношението на правдоподобие е под 5. Виждат се и при хора, които не умират в следващите три дни, затова са фон, не часовник.
Седем други белега излизат по-късно. Дори в последните 12 часа всеки от тях липсва при повече от половината починали. Пет от тях почти не се срещат при хората, които остават живи през тези три дни, със специфичност над 95%. Отношението на правдоподобие показва колко пъти по-често починалите са имали белега. В таблицата са пулсът на китката, урината, дишането тип Чейн-Стокс, движението на челюстта и шумните секрети.
Втората публикация, от 15 март 2015 г., добавя още осем белега със специфичност поне 95%. Най-силно се открояват зениците без реакция на светлина, незатварящите се клепачи и грухтенето от гласните връзки. Кръвоизлив от горната част на храносмилателния тракт също има високо отношение, но се е явил само при около 5% и не е знак за дебнене у дома. По-слабият отговор на глас и на гледка, отпуснатата бразда от носа към устата и главата, отметната назад, също влизат в късната група.
Числата не се пренасят автоматично у дома. В тези отделения предварителната вероятност за смърт до три дни е била 38%, с интервал от 19% до 57%. При такова високо начало грухтенето от гласните връзки вдига оценката до около 88%. Извън остро палиативно отделение началото е друго и същият белег не носи същия процент. Средната възраст е 58 години, от 18 до 88, и става дума за напреднал рак, не за деменция. Авторите наричат резултатите предварителни, докато друго проучване ги потвърди. Урината не е записвана рутинно в бразилския център, затова този белег опира на американските данни.
| Признак | Кога се вижда по-често | Какво добавя към преценката |
|---|---|---|
| Умора, слаб апетит, отдръпване | Дни или седмици, не точен час | NICE, 2015 г., ги включва в цялата картина, не като часовник |
| Снижено съзнание, легло, трудно гълтане на течности | Често повече от три дни преди смъртта при рак | Специфичност под 90%, отношение под 5 |
| Дишане тип Чейн-Стокс | Предимно краят на третото денонощие | Специфичност над 95%, отношение 12,4 |
| Шумни секрети в гърлото | Предимно в същия кратък период при рак | Специфичност над 95%, отношение 9 |
| Липсващ пулс на китката | Късно и не при всеки починал | Специфичност над 95%, отношение 15,6 |
| Дишане с движение на долната челюст | Късно, със същата логика | Специфичност над 95%, отношение 10 |
| Урина под 100 мл за 12 часа | Късно, мерено в единия център | Специфичност над 95%, отношение 15,2 |
| Зеници без реакция на светлина | Късно при пациентите с рак | Отношение 16,7 във втората публикация |
Ако белег от таблицата липсва, това не успокоява напълно. Чувствителността на късните знаци е ниска и много хора умират, без да покажат точно този от тях. Объркването, неволното изпускане и трудното гълтане са чести към края, но в проучването започват по-рано и не отличават добре последните три дни. Лекарите често надценяват оставащото време. Белезите помагат на разговора и не дават минута.
Какво означава промененото дишане
Промененото дишане плаши близките повече от почти всяка друга промяна, а често тревожи тях повече, отколкото човека в леглото. При типа Чейн-Стокс се редуват по-дълбоки или по-бързи вдишвания и пауза, в която гърдите сякаш спират. В групата с рак този рисунък е бил тясно свързан с оставащите три дни, но не се е появявал при всеки. Паузата сама по себе си не е заповед да се брои обратно.
Шумът в гърлото идва от слюнка и секрет, които отслабналите мускули вече не преглъщат. Близките го описват като хриптене или бълбукане. NICE оценява първо дали шумът тежи на умиращия, или само на хората около него. Ръководството казва, че шумът може да е мъчителен за слушане, но е малко вероятно да причинява дискомфорт на самия човек. Първата стъпка е немедикаментозна. Обръщане настрани, по-висока възглавница и спокойно обяснение често стигат. Лекарство се обмисля, ако секретът мъчи човека, не за да се заглуши звукът заради стаята.
Британският списък включва атропин, гликопирониев бромид и хиосцин, като през декември 2015 г. тази употреба е била извън одобрените показания във Великобритания. Дозата я определя лекарят там. Тук продуктът и дозата са работа на лекуващия лекар или на палиативния екип, не на таблица от чуждо ръководство. Ефектът се проверява, за предпочитане на всеки 4 часа и поне на всеки 12 часа. Ако след 12 часа шумът още мъчи човека или се появят сухота в устата, задръжка на урина, делир или твърде дълбок сън, лекарството се сменя или спира.
За задуха NICE първо търси обратима причина, например течност в белия дроб или в плеврата. Кислород не се започва рутинно само защото дишането изглежда тежко. Предлага се, когато ниското насищане е известно или клинично вероятно. Опиоид или бензодиазепин за задух също са лекарско решение, с имената и дозите от местната практика. Внезапен нов задух при човек, който допреди час е дишал спокойно, не се слага в графата „очаквана промяна“, докато екипът не го види.
Страницата на Националния институт по рака на САЩ, обновена на 28 юни 2021 г., казва, че циклите в дишането и шумът от секрет обикновено не означават мъка за човека. Близкият не решава това сам. Ако дишането изглежда мъчително и човекът е уплашен, се обаждате на екипа. Един шум без другите късни белези не доказва, че остават часове.
Храна, течности и кожа в края на живота
Слабият апетит в последните дни е част от забавянето на тялото, не отказ от грижа. Институтът по рака обяснява, че тялото харчи по-малко енергия и по-трудно използва храната. Човекът избира дали и кога да хапне. Малки глътки и любима хапка имат място, ако преглъщането е безопасно. Настояването за пълен порцион уморява и може да доведе до задавяне. Сухата уста идва и от дишане през устата, и от някои лекарства. Устните се намазват, а устата се почиства с влажна кърпа.
За течностите британското ръководство е предпазливо. Ако човекът иска и може да пие без опасност да вдиша течността, екипът го подкрепя, след като провери гълтането. За вливанията по вена или сонда NICE казва, че ползата за дължината на живота е несигурна. Не е ясно дали вливането удължава живота, нито дали липсата му го скъсява. При мъчителна жажда или делир, които може да се дължат на обезводняване, се обсъжда кратък опит и се следи поне на 12 часа за полза или за оток. Решението следва желанието на човека, включително ако то е записано предварително.
Кожата на ръцете и стъпалата често изстива, а по коленете, ходилата и дланите може да се появи петнист, мраморен рисунък. NICE включва петнистата кожа сред нещата, които се оценяват за последните дни. В проучването при рак хладната кожа и петнистият рисунък имат отношение на правдоподобие около 4 до 5, тоест по-слабо от липсващия пулс на китката. Те подкрепят впечатлението, но не го затварят. Електрическо одеяло и грейка са лоша идея. Институтът по рака предупреждава, че тънката кожа се изгаря лесно. Стига лека завивка.
Урината намалява, защото се пие по-малко и бъбреците забавят работа. Количество под 100 мл за 12 часа е сред късните и по-специфични белези в онкологичното проучване, с уговорката, че не е мерено навсякъде. Изпускането на пикочен мехур или черво е друго. То е често към края, но започва по-рано и само по себе си не датира смъртта. Запекът също е чест, особено при обезболяващи. Омекотител или катетър се решават от екипа, ако има дискомфорт. По-малкото урина без болка в корема не е причина близките да наливат течности насила.
Домашна котка до леглото на болен човек
Домашна котка, която се свива върху завивката, търси топлина и тишина много по-често, отколкото изпълнява „визитация“. Оскар в есето не е бил гальовен към всеки. Той съска на жената, за която още не е дошъл часът, и не обръща внимание на дъщерята до леглото. Избира празното място до един човек и подминава друг, който също изглежда тежко болен. Дори ако приемем разказа буквално, жестът му не съвпада с всеки видим признак на умиране.
Компанията може да е истинска утеха, без да е прогноза. Бележката към есето казва, че семействата ценели присъствието и че някои хора не оставали сами. Това е достатъчна причина котката да стои, ако близките я искат и ако не пречи на грижата. Не е причина да се отложи обаждане, защото животното е излязло от стаята, нито да се обявят „последните два часа“, защото е легнало. Децата, които питат защо котката е там, имат нужда от спокойно изречение, не от присъда за часа.
При деменция човекът често не може да каже, че го боли. NICE препоръчва утвърдена скала по поведение, а не догадка по това дали животното е спокойно. Стягане на тялото, сбърчено лице, стон и отказ от обръщане са по-пряк език от мястото, което котката е избрала. Ако животното стряска болния или ляга върху гърдите и пречи на дишането, изместете го. Решението за часа остава при лекаря, който вижда дишането, пулса и болката.
Кога да повикате лекар при влошаване?
Очакваните промени в последните дни първо се съобщават на лекуващия екип или на личния лекар, а не се тълкуват от котка. Институтът по рака изброява конкретни поводи за обаждане, докато човек с рак се гледа у дома. Списъкът е американски. Същите оплаквания са разумен повод и тук, защото описват дискомфорт, не местна административна норма.
Обадете се на екипа в следните ситуации.
- Болката не отшумява след вече предписаната доза обезболяващо.
- Появяват се ново гадене, повръщане, объркване, тревожност или силно неспокойствие.
- Човекът стене, мръщи лице или показва дискомфорт по друг начин.
- Човекът не може да уринира или да се изходи и това го мъчи.
- Задухът се усилва и човекът изглежда уплашен от него.
- Човекът е паднал, или вие не можете да дадете лекарството безопасно.
На 112 се звъни при внезапно тежко кървене, гърч или падане с нараняване, когато екипът не може да стигне веднага. NICE отделя тежкия кръвоизлив и гърча като ситуации, в които може да потрябва спешно облекчаване, и затова в британската практика част от лекарствата се предписват предварително. Ако човекът каже, че иска да сложи край на живота си, потърсете веднага екипа или 112. Не чакайте този разговор да мине сам.
Обаждане заслужава и обратната посока. Ако сънят намалее, човекът започне да пие и дишането се успокои за часове, а не за една по-жива минута, кажете на лекаря. NICE тълкува подобрението като възможен знак за стабилизиране. Внезапен прилив на енергия след дълъг сън, описан от клиниката в Кливланд в страница от 27 май 2022 г., може пък да стои близо до смъртта. Разликата я прави цялата картина, не една по-добра вечер. Запишете откога почти не пие, как се е сменило дишането и дали болката се укротява. Тези три реда спестяват на дежурния лекар неясни описания.
Какво облекчава човека в последните часове
Говорете, дори когато отговор няма. Институтът по рака съветва близките да продължат разговора, защото човекът може още да чува. Клиниката в Кливланд, в страницата си от 2022 г., казва, че допирът и слухът могат да останат, след като съзнанието се е отдръпнало. Тихият глас и ръката върху дланта не обещават събуждане. Те пазят връзката. Не е нужно стаята да се пълни с новини.
Устата, положението в леглото и завивката вършат повече от опитите да се нахрани човек, който вече не преглъща. Зъбите или протезата се почистват, ако това не го мъчи. Глътка се предлага само при безопасно гълтане. Устните се държат влажни. Обръщането предпазва тънката кожа. Кливланд описва загуба на тегло и мускул, по-бавно обновяване на кожата и рани от натиск. Една и съща поза с часове ускорява раната. Достатъчна е лека завивка, без грейка.
Болката не е задължителна в последните дни. NICE казва това изрично и добавя, че ако болка има, тя се търси и се облекчава бързо, включително когато причината е пълно черво или пълен мехур. Възбудата понякога е неизразена болка, не „част от умирането“, която трябва да се изтърпи. При човек, който не говори, се гледа лицето и тялото. Лекарствата, които вече не помагат за симптома или вредят, се спират след разговор. Мускулната инжекция се избягва. Подкожният или венозният път е този, който британското ръководство предпочита, когато устата вече не е вариант. Имената и дозите остават местни.
В САЩ Medicare приема хоспис, когато лекарят очаква, че при този вид и стадий човекът обикновено няма да живее повече от шест месеца. Това не е български праг. Тук питайте личния лекар какво покрива местната грижа и кой вдига телефона през нощта. NICE иска поименно отговорен човек от екипа и ясен номер извън работно време. Попитайте кои два белега при този човек биха означавали дни, а не седмици, и кое лекарство да има вкъщи преди нощ със засилваща се болка или задух.
Често задавани въпроси
Наистина ли котаракът Оскар е предсказвал смъртта?
Есето от 2007 г. казва, че е бил до леглото при повече от 25 смъртни случая и че екипът е смятал оставането му за почти сигурен знак. Това е наблюдение на персонала в отделение, където смъртта е честа, без броене на грешните посещения. Няма сляп тест, който да е измерил чувствителност и специфичност на котка. Затова историята не доказва, че животното познава часа.
Ако котката легне до болния, да викам ли близките от друг град?
Самото лягане на котка не е причина за пътуване. В есето сестрите се обаждали, защото вече гледали животното като знак, а не защото жестът му е бил проверен. Близките се викат, когато лекарят вижда късни белези при тежко боледуване, или когато човекът е поискал да ги има. Попитайте екипа дали картината тази вечер оправдава пътуването.
Липсата на късен признак изключва ли близка смърт?
Не. В проучването при напреднал рак късните белези имат висока специфичност и ниска чувствителност. Липсващият пулс на китката или шумните секрети почти не се явяват при хора, които не умират до три дни, но много от починалите не ги показват. NICE добавя, че часът често остава несигурен и че се гледа цялата картина, не един липсващ детайл.
Шумното дишане в гърлото причинява ли болка?
Обикновено мъчи слушащите, не човека, който диша. NICE го описва като секрет, който отслабналото гърло не преглъща, и казва, че дискомфортът за умиращия е малко вероятен. Обръщане настрани и по-висока глава често стигат. Лекарство се обсъжда, ако самият човек е обезпокоен. Дозата я определя лекарят.
Трябва ли да се настоява за храна и вливания?
Не се настоява за ядене, когато човекът отказва и гълтането е трудно. Малка глътка има място само ако няма опасност от задавяне. За венозните и сондните течности NICE казва, че ефектът им върху това колко още ще живее човекът е несигурен. Устата и устните се грижат и без система. Дали да се започне вливане, решава екипът заедно с човека или с неговите близки.
Кога промяната е повод за обаждане още същата нощ?
Обадете се на екипа, ако болката не стихва след предписаната доза, ако се появят повръщане, объркване или силно неспокойствие, или ако задухът плаши човека. Падане, невъзможност за уриниране и стон също са в списъка на института по рака. На 112 се звъни при внезапно тежко кървене или гърч, и ако човекът каже, че иска да сложи край на живота си.
Заключение
Оскар остава разказ за котарак в отделение за напреднала деменция, който е лежал до хора в последните им часове, и за екип, който е вярвал на този жест. Публикацията от 26 юли 2007 г. не е тест. Тя не казва колко често знакът е лъгал и не намира молекулата, която носът му е следвал. Прегледите на обучени кучета и плъхове до 2022 г. също не превръщат свободна котка в средство за прогноза.
По-твърдата опора е клинична. NICE от 2015 г. кара екипа да гледа няколко промени наведнъж и да проверява отново поне веднъж на денонощие, защото подобрението може да е стабилизиране. При напреднал рак пет късни белега от 2014 г. и още осем от 2015 г. почти не се срещат извън последните три дни, но липсата им не изключва близка смърт. Числата са от палиативни отделения, не от всеки хол.
Преди следващия разговор с лекаря запишете откога човекът почти не пие, как се е сменило дишането и дали болката се укротява с предписаната доза. Попитайте кои два белега при този човек биха означавали дни, а не седмици, и кой номер вдигате през нощта. Ако през тази нощ има внезапно тежко кървене, гърч или думи за край на живота, номерът е 112.
Източници
- Dosa DM: A Day in the Life of Oscar the Cat. The New England Journal of Medicine, 26 юли 2007 г.
- Hui D, dos Santos R, Chisholm G et al.: Clinical Signs of Impending Death in Cancer Patients. The Oncologist, 23 април 2014 г.
- Hui D, dos Santos R, Chisholm G et al.: Bedside clinical signs associated with impending death in patients with advanced cancer: Preliminary findings of a prospective, longitudinal cohort study. Cancer, 15 март 2015 г.
- Care of dying adults in the last days of life. National Institute for Health and Care Excellence, 16 декември 2015 г.
- End-of-Life Care for People Who Have Cancer. National Cancer Institute, 28 юни 2021 г.
- Death: What Happens When You Die. Cleveland Clinic, 27 май 2022 г.
- Bauër P, Leemans M, Audureau E et al.: Remote Medical Scent Detection of Cancer and Infectious Diseases With Dogs and Rats: A Systematic Review. Integrative Cancer Therapies, 21 декември 2022 г.
- Edwards TL, Browne CM, Schoon A et al.: Animal Olfactory Detection of Human Diseases: Guidelines and Systematic Review. Journal of Veterinary Behavior, 8 май 2017 г.
