Синдром на хроничната умора: възпаление и симптоми

Синдром на хроничната умора: възпаление и симптоми

Синдромът на хроничната умора не е доказан като възпалително заболяване, което се хваща с отделен кръвен тест. Имунни находки се описват при част от хората, но обзор на 101 публикации от 24 май 2023 г. не намира достатъчно данни, за да се класифицира състоянието като възпалителна или автоимунна болест, а британските насоки посочват оскъдни патологични доказателства за възпаление на мозъка.

През 2021–2022 г. 1,3% от възрастните в САЩ съобщават поставена от лекар диагноза, която още е налице. Жените са 1,7%, мъжете 0,9%, а хората без диагноза остават извън тази сметка, затова действителният дял може да е по-висок. Очакването, че високият С-реактивен протеин (CRP) ще потвърди синдрома, не се сбъдва. Този показател влиза в изследванията, за да се търси друга болест.

В Обединеното кралство диагнозата се потвърждава след 3 месеца, а американските критерии държат на 6 месеца с водещите симптоми. Метаанализ от 17 октомври 2024 г. върху 28 проучвания и 2 982 души намира около половината от нормалната способност на естествените клетки убийци да унищожават заразени клетки, без повторяем профил на цитокините. Одобрен лек няма. В оценката за Англия и Уелс около 25% от засегнатите са приковани към дома или леглото.

Възпалително заболяване ли е синдромът на хроничната умора

Класическо възпаление с отделен кръвен тест това не е. Клиничното име е миалгичен енцефаломиелит (ME/CFS), а Националният институт за здраве и клинично съвършенство (NICE) смята името енцефаломиелит за проблемно, защото патологичните данни за възпаление на мозъка са оскъдни. Състоянието е биологично заболяване, а не симулация.

При част от хората естествените клетки убийци работят по-слабо и производството на възпалителни цитокини може да е по-високо. Цитокините са сигнални белтъци, с които имунните клетки си съобщават при инфекция. Тази находка не важи за всеки и не е достатъчно чувствителна и специфична, за да служи за диагноза. Клиничният преглед на Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC) от 10 май 2024 г. обобщава точно това ограничение. Няма един биологичен белег, който сам да поставя диагнозата.

Същият обзор минава отвъд отделните кръвни панели и събира 101 публикации. Биомаркер, който да е утвърден за практика, няма, а доказателствата не стигат, за да се обяви болестта за възпалителна или автоимунна. Метаанализът от 17 октомври 2024 г. раздалечава две имунни следи. Намалената способност на клетките убийци се повтаря между проучванията, докато отклоненията в цитокините не се възпроизвеждат.

Грипоподобното чувство и болката не се тълкуват автоматично като скрито възпаление, което CRP ще покаже. CRP, функцията на щитовидната жлеза и феритинът се гледат, за да се изключи друга причина. Ставната болка при този синдром е без остро зачервяване, оток или течност в ставата. Появят ли се тези белези, търси се възпалително ставно заболяване, а не се слага етикет само по умората.

уморена жена в леглото

Кои симптоми отделят състоянието от обикновена умора

Обикновената умора след недоспиване или тежка седмица се маха с почивка. При ME/CFS по критериите на CDC способността за предишните дейности е намалена над шест месеца, умората не идва от еднократно претоварване и не се оправя със сън. Без този праг дългото изтощение остава симптом, който може да идва от анемия, щитовидна болест, нарушения на съня или друго.

Към шестмесечната умора се добавят още два задължителни белега и поне един от два допълнителни. Задължителни са неразположението след усилие и неосвежаващият сън. Допълнителният белег е или нарушение на мисленето и паметта, или влошаване, докато човекът стои или седи изправен. Липсва ли тази комбинация, рано е да се говори за синдрома, дори умората да е мъчителна.

Неразположението след усилие не е мускулна треска от нова тренировка. Физическо, умствено или емоционално натоварване, което преди не е било проблем, влошава симптомите. В указанията на CDC за справяне с болестта от 10 май 2024 г. е посочено, че влошаването често идва 12–48 часа по-късно и може да задържи човека дни наред. Обичайните съвети за аеробно натоварване при здрав човек могат да навредят, защото границата не се усеща в самия час на усилието.

Картината, по която изобщо се мисли за тази диагноза, включва следното.

  • Умората трае над шест месеца и не отзвучава след почивка.
  • След усилие симптомите се влошават, често чак след 12–48 часа.
  • Сънят не връща силите, дори когато нощта е била дълга.
  • Замъгленото мислене или влошаването при изправяне допълва картината.

Ставите могат да болят, но без острото зачервяване, отока и излива, по които се разпознава друго възпаление. Денят рядко е равен. Кратка задача сутринта може да изглежда поносима, а спадът да дойде чак вечерта или на другия ден, когато вече никой не свързва двете.

Как се поставя диагнозата и кои изследвания изключват друго

Диагнозата е клинична. Няма изследване, което само по себе си да я потвърждава, и това важи както за CRP, така и за по-редките имунни панели от научните лаборатории. Лекарят събира историята, преглежда и търси друга болест, която обяснява същите оплаквания.

Сроковете не са еднакви в различните страни и не бива да се представят като един световен закон. В насоките NG206 на NICE от 29 октомври 2021 г. съмнение при възрастен започва след шест седмици с всички водещи симптоми, а при дете или юноша след четири. Диагнозата се поставя на третия месец, ако друга болест не обяснява картината. В САЩ CDC иска същите водещи симптоми да са налице над шест месеца. Лекарят в България прилага местната практика за насочване. Числата тук са британски и американски прагове, не автоматично правило за кабинета у нас.

Докато се чака потвърждаването, изключването на други причини не се отлага. Сред изследванията, които NICE дава за тази цел, са CRP, функция на щитовидната жлеза и феритин. Отклонен CRP не доказва синдрома. Такъв резултат измества търсенето към инфекция, ревматично или друго възпалително заболяване. Феритинът помага да не се пропусне железен дефицит, а щитовидните изследвания хващат хипотиреоидизъм, който също оставя човека неотпочинал. Ако ставната болка е със зачервяване, оток или излив, това вече не е типичната болка при ME/CFS.

Плановият срок не е разрешение да се мълчи при тревожна промяна. Тежкото влошаване при изправяне и припадъкът искат навременна лекарска оценка, а не чакане с месеци до формалното потвърждение. Третият месец по NICE и шестият по CDC са за името на диагнозата, след като другата патология е потърсена, а не за първото обаждане при лекаря.

Какво показват цитокините и естествените клетки убийци

Естествените клетки убийци са лимфоцити, които могат да унищожават заразени клетки без предварителна среща с конкретен микроб. При ME/CFS именно тази способност е най-повторяемата имунна разлика в обобщените данни. Цитокиновият панел, обратно, се мени според метода, момента на вземане и подбора на хората.

Работата от 17 октомври 2024 г. събира 28 проучвания и 2 982 участници. В лабораторните сравнения тази способност е около половината от нивото при здрави хора. Отклоненията на провъзпалителните и противовъзпалителните цитокини не се възпроизвеждат със същата устойчивост. CDC от 10 май 2024 г. все пак пише, че при част от пациентите клетките убийци или Т-лимфоцитите са по-слаби и възпалителните цитокини могат да са трайно по-високи. Двете описания не се обезсилват взаимно. Средната разлика при клетките убийци е по-повторяема, а цитокиновият подпис не е стабилен за всички.

Такъв резултат не е тест, с който в обичайната практика се поставя диагноза. Той не е достатъчно специфичен, а цитокините не дават един и същ профил от лаборатория до лаборатория. Затова обещанието, че по възпалителните белтъци в кръвта ще се познае синдромът, не се е превърнало в клиничен стандарт. Обзорът върху 101 публикации от май 2023 г. описва същата празнина. Биологични разлики има, готов и проверен тест няма.

Практическият извод за кабинета е скромен. Нормален CRP не отхвърля оплакванията, а разместени цитокини в научно съобщение не ги доказват. Диагнозата продължава да стъпва на симптомите и на изключването на други болести, не на един имунен график.

Какво добави сравняването на 17 души с начало след инфекция

На 21 февруари 2024 г. е публикувано подробно сравняване на тясна група. Включени са 17 души с ME/CFS след инфекция и 21 здрави участници. Наивните B клетки, тоест B лимфоцити, които още не са се специализирали срещу познат причинител, са повече при болните. Това не е обикновен диагностичен тест и не замества разпита.

Малката група не представя всички, при които умората е започнала без ясна инфекция. Авторите не предлагат панел, който личният лекар да пусне вместо историята на симптомите и търсенето на друга болест. Повече наивни B клетки говорят за променен имунен профил. Те не са същото като висок CRP и не превръщат синдрома в класическо възпалително заболяване с готов лабораторен белег.

Същата граница се вижда и в по-широките прегледи. Обзорът от 2023 г. не класифицира болестта като възпалителна или автоимунна, а метаанализът на клетките убийци сочи друга, по-повторяема разлика, която също още не е рутинен тест. Дори имунната следа при 17-те души да се потвърди в по-големи групи, към 2024 г. няма одобрен лек, който да я коригира. Промяната в B клетките е посока за изследване, не рецепта и не доказателство, че противовъзпалителна таблетка ще махне болестта.

След какво започва болестта

Една единствена причина не е доказана. До 80% от хората развиват състоянието след остро вирусоподобно заболяване, но причинителят на тази първа инфекция често остава неизвестен. Нито един микроб не е приет за обяснение на всички случаи, колкото и често разказът да започва с температура и болки в тялото.

Вирусоподобното начало не означава, че синдромът е заразна болест, която се предава вкъщи чрез кашлица. То означава, че при много хора прагът е била инфекция, след която умората, неразположението след усилие и неосвежаващият сън не са отзвучали като при обикновен вирус. Понеже няма установен единствен причинител, от тези данни не следва антибиотик или добавка, която лекува ME/CFS. Одобрен лек, който да премахва болестта, няма.

Състоянието не се обяснява и с това, че човекът симулира. CDC го описва като биологично заболяване. При деца и юноши шансът за пълно или частично възстановяване на функциите е по-добър, отколкото при възрастни, което не прилича на избран отказ от активност. Как инфекцията при едни хора свършва, а при други оставя този ход, проучванията още не затварят. Затова първата задача на лекаря си остава да не пропусне лечима друга болест, а не да назначи противовирусно средство само защото началото е било грипоподобно.

Колко често се среща и при кого

В САЩ оценките не са една цифра и не бива да се цитират като една. Клиничният преглед на CDC от 2024 г. посочва до 3,3 милиона души. Отделно националното здравно интервю за 2021–2022 г., публикувано през декември 2023 г., намира 1,3% от възрастните с вече поставена диагноза. Броенето опира на отговор, че лекар е казал диагнозата и тя продължава, затова хората без диагноза не влизат. Авторите отбелязват, че истинската честота може да е по-висока.

В същото проучване жените са 1,7%, а мъжете 0,9%. Най-висок дял има при възраст 60–69 години, 2,1%. Това е разрез на вече поставени диагнози в САЩ, не възраст на първите симптоми и не българска статистика. Защо жените са повече, интервюто не обяснява. Разликата се съобщава, без от нея да се извежда причина.

NICE се позовава на оценка за Англия и Уелс, в която случаите надхвърлят 250 000, а около една четвърт са с тежко протичане и не напускат жилището. Такъв дял не е рядка крайност, която почти не се случва. Той е част от описанието на тежестта в този източник. Намалената способност за предишните дейности е в самата дефиниция и при по-леките форми, а при тежката четвърт дневните задачи спират още на прага. Числата са американски и британски. За България в тези документи няма отделен дял.

Какво се промени за движението и психотерапията

През 2007 г. NICE препоръчва когнитивно-поведенческа терапия и стъпаловидно натоварване с фиксирани увеличения на активността. На 29 октомври 2021 г. ръководството NG206 вече не предлага този модел на натоварване. Фиксираното стъпаловидно натоварване означава да се определи поносима база и после да се добавят предварително зададени увеличения на времето в движение. Именно този подход не се препоръчва.

Обичайната аеробна програма за здрав човек също може да навреди. Влошаването след усилие често идва 12–48 часа по-късно, затова в залата още не личи, че границата е мината. Съветът просто да се увеличи движението, докато симптомите отминат, не следва от тези насоки. Няма и одобрен лек, с който натоварването да се издържи, докато тялото свикне.

Когнитивно-поведенческата терапия, накратко КПТ, остава в разговора с друга задача. Тя подкрепя справянето с хроничното заболяване и не се предлага като лечение, което маха ME/CFS. Лекарство или хранителна добавка с обещание за излекуване също не се предлагат. Разликата спрямо документа от 2007 г. е точно тук. Психотерапията не се представя като лек, а фиксираните увеличения на движението отпадат от препоръките.

Какво следва за активността, без да се обещава връщане към стария режим.

  • Не се започва самоволно програма с предварително зададени увеличения на натоварването.
  • Не се пренасят готовите фитнес схеми за здрави хора върху този синдром.
  • Почивката след усилие се планира, защото спадът може да дойде чак на другия ден.
  • Целта е по-малък риск от срив, а не гаранция за предишния обем на деня.

Кои лекарства облекчават болката, без да лекуват болестта

Няма одобрено лекарство, което да премахва ME/CFS, и NICE казва да не се предлагат лекарства или добавки като лек. Това затваря схемите „за имунитета“ или „против възпалението“, когато се продават като излекуване. Противовъзпалителна таблетка не става лечение на синдрома само защото при част от хората цитокините са по-високи.

Болката е отделен въпрос и се обсъжда симптом по симптом. Клиника Майо, в страница от 17 януари 2026 г., посочва, че ако ибупрофенът и напроксенът не стигат, могат да се обмислят дулоксетин, прегабалин, амитриптилин или габапентин. Там те са дадени като примери и за болка от типа на фибромиалгията, не като средство с доказано излекуване на ME/CFS. Дози тук няма, защото източникът не публикува схема за самолечение. В България кое от тях се изписва, в каква доза и при какви противопоказания решават лекарят и фармацевтът по местната практика.

Тези лекарства не се пият, защото в едно проучване B клетките са разместени. Те не коригират наивните B клетки при описаните 17 души и не връщат клетките убийци до нивото на здравите. Ако помогнат, помагат на болка или на съпътстващ проблем, и ефектът се преценява при конкретния човек. Подобрение на болката не се чете като доказателство, че болестта е била ставно възпаление. Ставната болка при синдрома си остава без остро зачервяване, оток или излив.

Кога умората изисква преглед

Прегледът не се отлага, докато човекът сам преброи шестия месец. При възрастен водещите симптоми над шест седмици са повод за лекарска оценка по британските насоки, а при дете или юноша прагът за съмнение е четири седмици. Диагнозата ME/CFS се потвърждава по-късно, на третия месец по NICE или след шест месеца по CDC, но търсенето на друга болест започва на първите прегледи. В България това минава през личния лекар, а при дете и през педиатър, по начина, по който се насочва на място.

Находка Следваща стъпка
Възрастен с водещите симптоми над шест седмици Преглед и изследвания за друга болест, сред тях CRP, щитовидна жлеза и феритин
Дете или юноша със същите симптоми над четири седмици Преглед при лекар, без да се чака възрастният шестмесечен срок
Ставна болка със зачервяване, оток или течност в ставата Търсене на друго възпалително заболяване, не е типичната болка при ME/CFS
Припадък или тежко влошаване при изправяне Навременна лекарска оценка, а не чакане с месеци до формална диагноза
Припадък без съвземане Обаждане на 112, докато се изясни причината

Тежкото влошаване при изправено положение и самият припадък изискват своевременна оценка. Номерът 112 е за момента, в който човекът не идва в съзнание и не може да се чака планов кабинет. Ако припадъкът е кратък и човекът се съвземе, пак е нужна лекарска преценка, защото NICE не оставя такива симптоми за края на многомесечно чакане.

Нормален CRP не отхвърля синдрома, а висок CRP не го доказва. В британските данни около една четвърт са толкова ограничени, че не излизат от жилището. Такова ограничение не се обяснява със симулация и не се оставя без проследяване само защото липсва възпалителен тест. Ако излизането до кабинет е трудно, това се казва на лекаря още при обаждането, за да се търси възможен начин за преглед, а не се чака „да мине само“.

Как протича състоянието с времето

Ходът не е един за всички. При деца и юноши шансът функциите да се върнат напълно или отчасти е по-добър, отколкото при възрастни. За възрастните цитираните тук документи не дават процент на оздравяване, който да се обещае в кабинета. Тежката четвърт от британската оценка често не излиза от жилището. Това е описание на тежестта, не прогноза за всеки новозаболял.

След усилие спадът може да дойде след 12–48 часа и да трае дни. По-леката седмица затова не доказва, че болестта е минала, ако следващото натоварване пак събаря деня. Няма одобрен лек, който да скъси този ход, и фиксираните увеличения на движението не се предлагат като път към оздравяване. Подобрение, когато го има, се мери с по-малко сривове и с повече поносими задачи, не с нормален CRP.

Биологичният характер на болестта не я прави лечима с една противовъзпалителна схема. При юноши по-добрият шанс за възстановяване е причина прегледът да не се отлага и границата след усилие да се пази. За възрастните остава по-тесен извод. Тежко ограничение се среща, а обща цифра за оздравяване тези източници не дават.

Често задавани въпроси

Има ли кръвно изследване, което доказва синдрома?

Не. Нито CRP, нито цитокинов панел, нито броят на наивните B клетки служи като утвърден тест за ME/CFS. Обзорът от 24 май 2023 г. върху 101 публикации не намира биомаркер за практика, а CDC посочва, че описаните биологични разлики не са достатъчно специфични. Кръвта се изследва, за да се изключат други болести, сред тях чрез CRP, щитовидна функция и феритин.

Заразен ли е синдромът на хроничната умора?

Не е установен микроб, който да се предава от болен на здрав и да обяснява всички случаи. До 80% описват вирусоподобно начало, но причинителят на онази първа инфекция често остава неизвестен. Това не превръща самото състояние в заразна болест за домашните. Одобрено противомикробно лекарство, което да го маха, няма.

Опасна ли е тренировката във фитнес залата?

Готовата аеробна програма за здрав човек може да навреди, а фиксираното стъпаловидно натоварване NICE от 2021 г. не препоръчва. Влошаването често идва 12–48 часа след усилието, затова в залата още не личи, че границата е мината. Движение с предварително зададени увеличения не е лечение и не се започва самоволно, преди лекар да е запознат със симптомите.

Лекува ли се болестта с психотерапия?

КПТ не лекува ME/CFS. NICE я описва като помощ за справяне с хроничното заболяване, не като средство, което премахва симптомите. Документът от 2007 г. е препоръчвал когнитивно-поведенческа терапия заедно със стъпаловидно натоварване, а насоките от 29 октомври 2021 г. отделят двете. Фиксираните увеличения на движението отпадат, а разговорът с терапевт не се представя като лек.

Защо жените по-често имат тази диагноза?

В американското интервю за 2021–2022 г. жените са 1,7%, а мъжете 0,9% сред възрастните с поставена диагноза. Проучването не обяснява разликата и не я връзва с един хормон или с едно изследване за възпаление. Числото важи за САЩ и за хора, които вече имат лекарска диагноза. То не е българска статистика и не е тест, по който се познава болестта.

Какво да кажа на личния лекар при първия преглед?

Кажете откога умората пречи на предишните ви дейности, дали почивката я премахва и дали след усилие има спад чак след 12–48 часа. Добавете как е сънят и дали мисленето или стоенето изправени се влошават. Помолете да се обсъдят изследвания за друга болест, сред тях CRP, щитовидна функция и феритин, и споменете ставна болка, ако ставата е зачервена, подута или с излив.

Заключение

Първата стъпка при умора, която от седмици сваля работата, ученето или грижата за дома, е преглед при личния лекар, а не самообявяване на възпаление. На прегледа има смисъл да кажете откога трае умората, дали се влошава 12–48 часа след усилие, как е сънят и дали мисленето или стоенето изправени се влошават. Помолете да се обсъдят изследвания, които изключват друга болест, сред тях CRP, функция на щитовидната жлеза и феритин.

Докато резултатите не са ясни, общата програма за фитнес с предварително зададени увеличения не е безопасен опит. Насоките NG206 от 29 октомври 2021 г. не предлагат такова стъпаловидно натоварване, а документът на NICE от 2007 г. вече не е последната дума по този въпрос. Ако при изправяне има припадък и човекът не се съвзема, обадете се на 112, вместо да чакате планов час.

Около една четвърт според NICE остават вкъщи или на легло, затова намалената активност не е симулация. При деца и юноши шансът функциите да се върнат е по-добър, отколкото при възрастни, но нито възрастта, нито едно кръвно изследване не обещават излекуване. По-реалистичният въпрос към лекаря е кои други болести са изключени и каква активност не влошава симптомите на следващия ден.

Източници

  1. Clinical Overview of ME/CFS. Centers for Disease Control and Prevention, 10 май 2024 г.
  2. Symptoms of ME/CFS. Centers for Disease Control and Prevention, 10 май 2024 г.
  3. Manage ME/CFS | ME/CFS | CDC. Centers for Disease Control and Prevention, 10 май 2024 г.
  4. Vahratian A, Lin JS, Bertolli J et al.: Myalgic Encephalomyelitis/Chronic Fatigue Syndrome in Adults: United States, 2021–2022. National Center for Health Statistics, 7 декември 2023 г.
  5. Context | Myalgic encephalomyelitis (or encephalopathy)/chronic fatigue syndrome: diagnosis and management. National Institute for Health and Care Excellence, 29 октомври 2021 г.
  6. Recommendations | Myalgic encephalomyelitis (or encephalopathy)/chronic fatigue syndrome: diagnosis and management. National Institute for Health and Care Excellence, 29 октомври 2021 г.
  7. Myalgic encephalomyelitis/chronic fatigue syndrome (ME/CFS) – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 17 януари 2026 г.
  8. Maksoud R, Magawa C, Eaton-Fitch N et al.: Biomarkers for myalgic encephalomyelitis/chronic fatigue syndrome (ME/CFS): a systematic review. BMC Medicine, 24 май 2023 г.
  9. Baraniuk JN, Eaton-Fitch N, Marshall-Gradisnik S: Meta-analysis of natural killer cell cytotoxicity in myalgic encephalomyelitis/chronic fatigue syndrome. Frontiers in Immunology, 17 октомври 2024 г.
  10. Walitt B, Singh K, LaMunion SR et al.: Deep phenotyping of post-infectious myalgic encephalomyelitis/chronic fatigue syndrome. Nature Communications, 21 февруари 2024 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.