Хипералгезия: симптоми, причини и кога да потърсите лекар

Хипералгезия: симптоми, причини и кога да потърсите лекар

Хипералгезията е по-силна болка от стимул, който нормално вече причинява болка. Това е клиничен признак за променена обработка на болковия сигнал, а не диагноза, че даден нерв е увреден.

Допир върху прясно изгоряла от слънцето кожа боли рязко повече, отколкото същият натиск върху здравата ръка. При вече установена невропатна болка алодинията и хипералгезията засягат от 15 до 50% от пациентите. Оценката е от обобщението на Jensen и Finnerup в The Lancet Neurology през 2014 г. Листът на Международната асоциация за изучаване на болката (IASP) от 2021 г. сочи тази статия сред източниците си.

Терминологията на IASP отделя признака от алодинията, при която боли стимул, който обикновено не е болезнен. При хора на опиоиден агонист метаанализ от 2024 г. отчита с 29 секунди по-ниска поносимост към студ, без да доказва, че лекарството е причината. Ако опиоидът се намалява след година или повече, ръководството на Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC) от 2022 г. описва темп около 10% на месец или по-бавно.

Какво е хипералгезия

Усиленият отговор към вече болезнен стимул е цялото съдържание на хипералгезията. Убождане, топлина или натиск върху наранена кожа се усещат непропорционално тежко, без това само по себе си да доказва увреда на нерв.

Определението на IASP е клинично и не посочва механизъм. Признакът описва по-интензивен отговор при стимулация над прага, а прагът е най-ниската сила, при която усещането се разпознава като болка. Стимулът и отговорът остават в един и същ вид усещане. Болката си остава болка, само че е по-мъчителна. За болка от допир, лек натиск или умерена температура, които обикновено не болят, същото ръководство използва думата алодиния.

В ежедневието двата признака често се сливат в думата свръхчувствителност, но прегледът ги разделя. Болка от памук или от ръба на дрехата върху иначе здрава кожа е алодиния. Много по-мъчително убождане върху изгаряне, сравнено със здравата ръка, е хипералгезия. Хиперестезията е по-широкото име и включва и двете.

Признакът не означава, че човекът преувеличава. Клиника Кливланд посочва през 2022 г., че нервната система реагира по-силно на събитие, което и без това би боляло. Променена е силата на предупреждението, не искреността на оплакването.

човек в болка

Първична и вторична зона на болката

Първичната хипералгезия стои в самата увредена тъкан, а вторичната се усеща извън нея. Мястото подсказва дали промяната е предимно местна, или обработката на сигнала се е разширила.

При слънчево изгаряне допирът върху зачервената кожа боли много по-силно от същия допир на здраво място. Текстът на Клиника Кливланд от 2022 г. дава точно този пример за първичната форма и нарежда изгарянията, ухапванията и пряката травма сред честите поводи. Вторичната форма се усеща в кожа, която не е била пряко ударена, изгорена или оперирана. Там няма нова рана, но нервната система обработва сигналите по друг начин и зоната на болката се разширява.

Отразената хипералгезия се усеща близо до истинския проблем, защото двете зони споделят нервни връзки, и е по-силна от очакваното. Висцералната засяга дълбоки органи и може да се проектира към съседна област, особено ако самият орган има малко рецептори за болка. Същият текст от 2022 г. отбелязва, че мигрената често включва хипералгезия и при част от хората свръхчувствителност се открива и извън главата.

След операция е нормално разрезът да боли. Повод за преоценка е друго поведение на болката. Тя расте, вместо да спада със заздравяването, или излиза извън шева, а раната не показва нов проблем. Това не доказва рядка диагноза. Показва, че лекарят трябва да разграничи местно възпаление, инфекция, нервна увреда и промяна в централната обработка.

Периферна и централна сенсибилизация

Усилената болка може да тръгне от по-възбудими рецептори в периферията, от по-възбудими неврони в централната нервна система, или от двете. Клиничният признак не казва сам кой процес преобладава.

IASP определя сенсибилизацията като повишена възбудимост на ноцицептивните неврони към обичайния им вход, понякога и към сигнали, които преди са били под прага. Терминът е неврофизиологичен. Той се прилага строго, когато са известни и входът, и изходът на изучаваната система. В кабинета сенсибилизацията се предполага косвено по хипералгезия или алодиния, а не се вижда на обикновена снимка.

Периферната сенсибилизация е повишена възбудимост и по-нисък праг на ноцицептивните неврони в периферията спрямо стимули в рецептивното им поле. Curatolo предава това определение на IASP в обзор от 2023 г. и отбелязва, че процесът има основна роля за болката и хипералгезията след травма или възпаление. Медиаторите около увредата правят окончанията по-лесни за възбуждане, затова топлината и натискът върху изгарянето болят повече. Този механизъм обикновено остава вързан за мястото на увредата.

Централната сенсибилизация е повишена възбудимост на ноцицептивните неврони в централната нервна система към нормален или подпрагов вход от периферията. При чисто централния вариант периферните неврони работят обичайно, а промяната е в централните. Тя може да включва и по-слаба работа на системите, които потискат болката. Затова вторичната хипералгезия извън раната се обяснява по-добре с централна обработка, отколкото с възпаление на здравата кожа.

Същият обзор от 2023 г. казва ясно къде свършва сигурността на клиниката. Човешките проби улавят свръхчувствителност, но не разделят надеждно централния от периферния дял, защото възпалителни медиатори в кръвта могат да възбудят рецептори и далеч от раната. Разлятата болка не е готова диагноза „централна сенсибилизация“. Тя е възможно обяснение след преглед.

Ноцицептивна, невропатна и ноципластична болка

Хипералгезията не е равнозначна на невропатна болка. Невропатната болка изисква увреда или болест на сетивната нервна система, а същият признак се среща и при обикновено възпаление, и при болка без ясна тъканна или нервна увреда.

Ноцицептивната болка по IASP идва от действителна или заплашваща увреда на тъкан, която не е нерв, и се дължи на активиране на ноцицептори. Слънчевото изгаряне е такъв пример. Сетивната система работи, но местните рецептори са по-лесни за събуждане и болката на мястото е по-силна. Ако всяка хипералгезия се нарече невропатна, се пропуска този чест и често обратим вариант.

Невропатната болка е болка от лезия или болест на соматосензорната система. Самото оплакване, включително болка от допир, не стига за това име. Нужни са данни за увреда по неврологични критерии или болест с известна причина, като инсулт, васкулит или захарен диабет. Листът на IASP от 2021 г. допълва, че двата признака обикновено стоят в зоната на засегнатия нерв и само понякога излизат извън нея. След остра увреда свръхчувствителността може да намалее, а при бавно напредваща невропатия може да расте. Ранната свръхчувствителност може да увеличи вероятността болката да стане трайна.

Ноципластичната болка е третият клиничен описател в текущата терминология на IASP. Тя възниква от променена ноцицепция, без ясни данни за тъканна увреда, която активира периферни ноцицептори, и без болест на сетивната система, която да обяснява болката. Човек може да има съчетание на ноцицептивна и ноципластична болка. Хипералгезията тук е признак в картината, не име на отделна болест.

Рамката от 15 до 50% при Jensen и Finnerup не е дял от цялото население. Тя казва, че при вече установена невропатна болка двата признака са чести и си струва да се пита за тях отделно от силата на спонтанната болка.

Опиоидна хипералгезия и толеранс

Опиоидната хипералгезия е състояние, при което опиоидът, предписан да намали болката, се свързва с парадоксално засилване на усещането. Тя не съвпада с толеранса, при който по-висока доза връща облекчението, нито с абстиненцията след спиране.

Обзорът на Wilson и колеги в Pain Management от 2021 г. описва явлението и при кратък периоперативен прием, и при продължителна употреба, и подчертава, че то остава спорно като отделна единица. Точната честота не е известна. Повечето проценти опират на отделни съобщения при високи хронични дози, а в анкета, предадена там, канадски лекари го възприемат като рядко в собствената си практика. Част от случаите вероятно се записват като толеранс или тревожност.

Работното описание в обзора е практично. Подозрение има при разлята болка без друго обяснение, като инфекция, инсулт, увреда на гръбначния мозък или напредване на болестта, ако болката се влошава при по-висока доза или се облекчава при по-ниска. Тя може да се смени към парене или да излезе от първоначалния дерматом. Повишаването на дозата за проба е лекарска стъпка под наблюдение, не домашен опит. Облекчение при по-висока доза сочи по-скоро толеранс. Влошаване сочи по-скоро опиоидна хипералгезия. Това все още не е утвърден диагностичен стандарт.

Толерансът е фармакологично привикване. Същата доза вече не дава същия ефект и покачването или смяната на опиоида може да го преодолее. Абстиненцията е група оплаквания след спад на стимулацията на мю-рецепторите. CDC през 2022 г. изброява тревожност, безсъние, коремна болка, повръщане, диария, изпотяване, разширени зеници, тремор, учестен пулс и настръхване. При краткодействащи опиоиди обзорът на Wilson посочва начало обикновено до 12 часа, връх към 36 до 72 часа и стихване за 4 до 7 дни. Опиоидната хипералгезия може да трае по-дълго от този прозорец и календарът помага на разграничението, без да го заменя.

Състояние Какво усеща човекът Какво прави промяната на опиоидната доза
Хипералгезия Усилен отговор към убождане, топлина или натиск, които и без това болят. Сама по себе си не се доказва с промяна на дозата.
Алодиния Болка от допир или умерена температура, които обикновено не болят. Промяната на дозата не е критерий за алодиния.
Опиоиден толеранс Обичайната доза вече не покрива предишната болка. По-висока доза обикновено връща облекчението.
Опиоидна хипералгезия Разлята или променена болка без нова травма и без напредване на болестта. По-висока доза влошава болката, а по-ниска може да я облекчи.
Опиоидна абстиненция Тревожност, безсъние, коремна болка, повръщане, диария, изпотяване или тремор. Оплакванията следват намалението, а не покачването на дозата.

Механизмът не е един. Wilson и колеги приемат за вероятна дисфункция на низходящите пътища от мозъчния ствол, които вместо да потискат болката в гръбначния мозък започват да я улесняват. Обсъждат се още микроглия, глутаматни рецептори за N-метил-D-аспартат (NMDA) и периферни промени. Същите пътища участват и в толеранса, затова лабораторната прилика не заменя клиничното разграничение.

Метадонът и бупренорфинът не са доказана защита. Метадонът има NMDA-блокиращ компонент в d-изомера и може да позволи по-ниска обща доза заради непълна кръстосана толерантност, но дългият полуживот носи риск от закъсняло потискане на дишането и препаратът се титрира бавно от лекар с опит. Бупренорфинът в отделни модели показва антихипералгезичен ефект, а същият обзор от 2021 г. отбелязва, че с времето може отново да се свърже с хипералгезия.

Метаанализът на Trøstheim и Eikemo в JAMA Psychiatry от 14 август 2024 г. събира 39 проучвания с 1 385 души с история на разстройство, свързано с употреба на опиоиди, и 741 контроли. При лечение с агонист, най-често метадон или бупренорфин, студовият праг е средно с 2 до 3 секунди по-нисък, около 22%, а поносимостта е с 29 секунди по-ниска, около 52%. Доверителните интервали не минават през нулата, но тестовете за публикуване подсказват, че разликата може да е надценена. Метарегресиите не дават ясна подкрепа хипералгезията да се дължи на самия опиоид. Не е ясно дали тя е била налице преди лечението, независимо от него, или в резултат на дългия прием. Поносимостта е с около 5 секунди по-висока веднага след дневната доза, отколкото непосредствено преди нея, което напомня и за наближаваща абстиненция.

Как се разпознава без единствен тест

Няма лабораторен тест, който сам да потвърди хипералгезия или опиоидната ѝ форма. Лекарят съпоставя историята, прегледа и внимателна промяна на лечението, след като изключи инфекция, напредване на болестта и неврологична увреда.

Разпитът покрива къде е започнала болката, дали зоната е пораснала, дали качеството се е сменило към парене, пробождане или тъпа дълбока болка и какво се е случило след последната промяна на дозата. Пита се и за сън, настроение и за това дали болката спира обичайните дейности. При невропатна болка британското ръководство, прегледано от Националния институт за здраве и грижи (NICE) на 22 септември 2020 г., иска планът да отчита тежестта, съня и дали основното състояние се е влошило.

На леглото се сравнява болезнената зона със здраво огледално място. По-силният отговор на убождане или натиск в болната зона говори за хипералгезия, а болка от леко поглаждане говори за динамична механична алодиния. Количественото сетивно изследване мери прагове със стандартизирани топлинни и механични стимули. То е полезно в специализирани кабинети и в проучвания, но не е общодостъпен тест и не поставя диагнозата само. Curatolo през 2023 г. припомня, че такива проби не отделят сигурно централния от периферния принос.

При съмнение за опиоидна хипералгезия първо се търси друго обяснение. Нова инфекция на рана, напреднал тумор, инсулт или увреда на гръбначния мозък могат да усилят болката и не се лекуват с намаляване на обезболяващото. Едва когато тези причини не се потвърдят, има смисъл от лечебно наблюдение на дозата. Подобрение след внимателно снижение подкрепя съмнението. Влошаване след повишение също го подкрепя, но само ако повишението е решено от лекаря и човекът е наблюдаван за сънливост и забавено дишане.

В обзора на Wilson и колеги от 2021 г. неефективното опиоидно обезболяване, подозрително за тази картина, се свързва с по-висок резултат от въпросник за фибромиалгия, повече невропатни оплаквания и по-изразена депресия. В описаната кохорта диагноза фибромиалгия е имало под 5%, а над 40% са покривали критериите на въпросника. Хипералгезията не е фибромиалгия, но депресивните оплаквания влизат в плана.

опиоиди

Лечение според причината на болката

Лечението следва причината, а не самото име на признака. При заздравяващо изгаряне болката често отшумява с кожата, а при невропатна болка NICE предлага избор между четири лекарства, различни от морфин.

За много чести остри болки, сред които болка в кръста и шията, лека травма, зъбна болка и епизодична мигрена, CDC през 2022 г. посочва, че неопиоидните средства са поне толкова ефективни, колкото опиоидите. Препоръката е парацетамол, нестероидно противовъзпалително средство и мерки като лед, топлина, покой или движение, според проблема. В България лекарят и фармацевтът съобразяват местните разрешения, бъбречната функция, стомаха и другите лекарства.

Когато признакът е част от невропатна болка при възрастен извън специализиран кабинет, препоръките на NICE дават избор, не един задължителен препарат.

  • Като начален избор се предлагат амитриптилин, дулоксетин, габапентин или прегабалин, освен при тригеминална невралгия.
  • Ако първото лекарство не помогне или не се понася, предлага се едно от останалите три.
  • Капсаицинов крем се обсъжда при локализирана невропатна болка, ако човекът иска да избегне таблетки или не ги понася.
  • Трамадол се обмисля само като кратко спасително средство, а не като дългосрочно започване извън специалист.
  • Морфинът не се започва за невропатна болка в неспециализирана среда, освен ако специалист изрично го е посъветвал.

Дозите не са еднакви за всички и ръководството ги оставя на индивидуално титриране, с ранен преглед за поносимост и после с редовна проверка на болката, съня и нуждата лечението да продължи. При спиране схемата се намалява постепенно. Това е британска рамка за невропатна болка, не рецепта за всяко изгаряне. Личният лекар решава кое лекарство е уместно у нас.

Насочване към служба по болка или към служба за конкретното заболяване се обмисля във всеки етап, ако болката е тежка, ако ограничава съня и участието, или ако основното състояние се влошава. При тригеминална невралгия началното лекарство в същото ръководство е карбамазепин, с отделни предупреждения при бременност. Този избор не се пренася автоматично върху всяка хипералгезия.

Около операция по-полезно е рискът да се намали предварително, отколкото симптомът да се търси едва след това. Wilson и колеги предават идеята хроничният опиоид да се намали преди планова интервенция, а при по-висок риск тя да се отложи за мултидисциплинарна подготовка. Точните прагове се уточняват с анестезиолога. В операционната мощните краткодействащи опиоиди се държат ниски и се спират постепенно. Венозният кетамин, поставен от анестезиолога, може да намали нуждата от опиоид, защото блокира NMDA рецептори, и не е домашно лекарство.

Нервният блок, а при част от хората и радиочестотната аблация или транскутанната електрическа стимулация, се обсъждат от специалист по болка. Клиника Кливланд ги изброява през 2022 г. като възможности според причината, без обещание болката да изчезне. Целта е поносима болка и запазена дейност.

Намаляване на опиоида по CDC от 2022 г.

Ако опиоидът се намалява, CDC през 2022 г. съветва това да става бавно и заедно с пациента, а не със самоволно или рязко спиране. След година или повече по-поносим е темп около 10% на месец или по-бавно.

Ръководството от 2022 г. идва след данни, че препоръките от документа на CDC от 2016 г. на места са били прилагани като бързи намаления и внезапно спиране, включително при хора, за които текстът не е бил предназначен. Новият документ казва, че ползите и рисковете и на продължаването, и на намаляването се претеглят индивидуално. Освен при признаци на животозастрашаващо предозиране опиоидът не се спира отведнъж и високата доза не се срязва рязко. Признаците, които CDC дава за надвиснало предозиране, са объркване, сънливост и неясен говор.

Доказателствата за един идеален процент са ограничени и темпът се наглася според човека. При прием около година или по-дълъг месечната стъпка от около една десета, или още по-бавна, може да отнеме месеци или години. Когато приемът е траел седмици до месеци, спад с около 10% от първоначалната доза на седмица, докато остане около 30%, и после с около 10% от остатъка всяка седмица, по-рядко предизвиква абстиненция. Ясни абстинентни оплаквания са повод темпът да се забави или да се паузира. Преди дозата да се върне нагоре, лекарят отново обсъжда ползите и рисковете.

След доброволно снижение на дългосрочна доза повечето хора в обобщените наблюдения съобщават по-стабилна функция, по-слаба тревожност и по-добро настроение, без по-силна болка или с по-слаба болка. Други съобщават безсъние, тревожност, депресивни оплаквания и по-силна болка, особено в началото. CDC отбелязва, че тази по-силна болка може да е свързана с хипералгезия или с абстиненция и при част от хората може да се проточи. Внезапното връщане към старата висока доза е опасно, защото толерансът към потискането на дишането вече е по-нисък. Лекарят предупреждава за това и обсъжда налоксон, когато рискът от предозиране го оправдава.

По време на намалението неопиоидните мерки остават, а контролът е поне веднъж месечно. Ако пациентът и лекарят не са съгласни дали намалението е нужно, CDC иска разногласието да се признае и човекът да не бъде изоставен. В България схемата се уточнява с лекаря, който издава рецептата, и с фармацевта. Самоволно рязане на таблетки не повтаря този план.

Какво може да помогне у дома

Хипералгезията не се лекува с домашна схема, избрана без лекар. При леко слънчево изгаряне от първа степен кожата често се успокоява сама, а лед, топлина и покой са мерки за острата болка, не заместител на диагнозата.

Изгаряне от първа степен обикновено не изисква преглед и болката спада със заздравяването, стига да пазите кожата от ново слънце и от триене. Изгаряне от втора степен, както и изгаряне на главата, лицето или гениталиите, често се нуждае от грижа според Клиника Кливланд от 2022 г. Парацетамол или нестероидно средство се обсъждат с фармацевт и могат да намалят възпалителната болка около прясна увреда, без да лекуват опиоидна хипералгезия.

Ако вече приемате опиоид, не го спирайте вкъщи, защото усещането е станало по-странно. Обадете се на предписалия лекар и кажете дали зоната се е разширила след последната доза. Предоперативното обучение е свързано с по-нисък разход на опиоид след интервенция, но движението не е доказан лек срещу опиоидна хипералгезия при хора. Обзорът от 2021 г. държи животинските данни за движение отделно от човешката практика.

Кога необичайно силната болка изисква преглед

Преглед е нужен, когато болката пречи на съня и ежедневието, се разлива без нова травма или се засилва след по-висока опиоидна доза. На 112 се обажда, ако човек на опиоид е объркан, силно сънлив или говори неясно.

Праговете идват от различни документи. NICE, в прегледа от 2020 г., смята за повод за специализирана оценка тежката невропатна болка, ограничения сън и влошаването на основното заболяване. CDC през 2022 г. отделя животозастрашаващите признаци при човек на опиоид, а Wilson и колеги през 2021 г. настояват инфекция, инсулт, увреда на гръбначния мозък и напредване на болестта да се изключат, преди болката да се обясни с опиоида.

Какво се е променило Къде да се обърнете
Болката пречи на съня, работата или обичайните дейности, или основното заболяване се влошава. Личен лекар. При невропатна болка NICE допуска насочване към специализирана служба по болка.
След по-висока опиоидна доза болката става по-силна, по-разлята или сменя характера си, без нова травма. Лекарят, който е предписал лекарството. Дозата не се увеличава самоволно.
Объркване, силна сънливост или неясен говор при човек, който приема опиоид. Спешна помощ на телефон 112. CDC от 2022 г. сочи тези признаци като предупреждение за предозиране.
Подозрение за инфекция на рана, инсулт или увреда на гръбначния мозък като обяснение на новата болка. Спешна оценка, включително на 112, преди болката да се обясни с хипералгезия.
Изгаряне от втора степен или изгаряне на главата, лицето или гениталиите. Преглед при лекар. Клиника Кливланд от 2022 г. посочва, че тези изгаряния често се нуждаят от грижа.

Продължителната силна болка сама променя обработката на сигналите. Клиника Кливланд предупреждава, че пренебрегнатата болка може да стане по-упорита, без това да значи, че всяко изгаряне става хронично. Когато болката вече пречи на съня или се държи различно от раната, ранният разговор с личния лекар е по-полезен от чакане.

Често задавани въпроси

Минава ли хипералгезията след заздравяване на изгаряне?

При изгаряне от първа степен болката върху увредената кожа обикновено спада, докато кожата заздравее. Клиника Кливланд от 2022 г. отбелязва, че такова изгаряне често не се нуждае от лекар, освен ако е на главата, лицето или гениталиите или е от втора степен. Ако болката расте или излиза извън зачервеното поле, заздравяването вече не е достатъчно обяснение и е нужен преглед.

Алодиния и хипералгезия едно и също ли са?

Не. При хипералгезия убождането или топлината, които и без това болят, се усещат много по-тежко, а при алодиния боли стимул, който нормално не боли, например леко поглаждане. IASP подчертава, че и двете са клинични думи и не посочват механизъм. Хиперестезията е по-общото име и е по-добре да се замени с точното, когато лекарят описва находката.

Увеличаването на обезболяващото може ли да усили болката?

Да, това е възможно при опиоидна хипералгезия и е различно от толеранса. При толеранс по-високата доза обикновено връща облекчението, а при опиоидна хипералгезия по-високата доза влошава болката или я прави по-разлята, без нова травма. Пробата с доза се прави от лекаря, не вкъщи, защото по-високият опиоид носи риск от сънливост и потиснато дишане.

Има ли кръвен тест, който доказва хипералгезия?

Няма кръвен тест или снимка, които сами да докажат признака. Разпознаването опира на разказа, сравнението със здрава кожа и изключването на инфекция, напредване на болестта и неврологична увреда. Количественото сетивно изследване може да измери прагове в специализиран кабинет, но не е задължителен общ тест и не замества клиничната преценка.

Метадонът предпазва ли от опиоидна хипералгезия?

Не е доказано, че метадонът предпазва. Той има NMDA-блокиращ компонент и понякога позволява по-ниска обща доза, но се титрира бавно заради дългия полуживот и риска от закъсняло потискане на дишането. Метаанализ от 2024 г. намира по-ниска студова поносимост и при метадон, и при бупренорфин, без да доказва, че лекарството е причинило хипералгезията. Решението е на лекар с опит в тези препарати, не на самостоятелна смяна.

Кои лекарства се обсъждат при невропатна болка с този признак?

Когато болката е невропатна, NICE в прегледа от 2020 г. предлага на възрастни извън специализиран кабинет избор между амитриптилин, дулоксетин, габапентин и прегабалин. Морфинът не се започва в тази среда без съвет на специалист, а трамадолът се пази за кратко спасяване. Дозите се титрират индивидуално, а в България наличността и местната препоръка се проверяват с лекаря.

Какво да попитам лекаря на прегледа?

Попитайте дали по-силната болка е в самата рана, извън нея, или и на двете места, и дали стимулът, който я събужда, нормално би болял. Ако приемате опиоид, попитайте дали последната промяна на дозата съвпада с влошаването и дали планът е бавно снижение, а не ново покачване. Попитайте и кой симптом трябва да ви отведе към спешна помощ, вместо към чакане на следващия записан час.

лекар проверява бележките на таблетка

Заключение

Ако болката около изгаряне, рана или операция остане много по-силна от очакваното или се разлее извън първоначалното място, разговорът с лекаря започва с мястото, със стимула и с лекарствата. Хипералгезията е по-силен отговор на нещо, което вече боли, а алодинията е болка от нещо, което обикновено не боли. За невропатна болка става дума, когато има увреда или болест на сетивната система, а не само защото усещането е силно.

При опиоид по-важният въпрос е какво се е случило след последната промяна на дозата. Влошаване при повишение и облекчение при внимателно снижение подкрепят съмнението, след като са изключени инфекция и напредване на болестта. Метадонът и бупренорфинът не са автоматична защита, а метаанализът от 2024 г. показва студова свръхчувствителност по време на лечението с тях, без да доказва причина. Ако намалението е решено след година или повече, то следва бавния месечен темп от ръководството на CDC от 2022 г. и се води от лекаря, който издава рецептата.

На прегледа помолете да се запише дали има хипералгезия, алодиния, или и двете, и кой ще проследи следващата стъпка. Ако болката е невропатна и ограничава съня, попитайте дали е уместно някое от четирите начални лекарства в рамката на NICE и дали е време за служба по болка. При объркване, силна сънливост или неясен говор на фона на опиоид се обажда на 112, без дозата да се вдига, за да мине болката.

Източници

  1. Terminology | International Association for the Study of Pain. International Association for the Study of Pain, актуализация 2011 г.
  2. Allodynia and Hyperalgesia in Neuropathic Pain. International Association for the Study of Pain, 9 юли 2021 г.
  3. Jensen TS, Finnerup NB: Allodynia and hyperalgesia in neuropathic pain: clinical manifestations and mechanisms. The Lancet Neurology, септември 2014 г.
  4. Hyperalgesia: What It Is, Causes, Symptoms & Treatment. Cleveland Clinic, 25 юли 2022 г.
  5. Curatolo M: Central Sensitization and Pain: Pathophysiologic and Clinical Insights. Current Neuropharmacology, 6 септември 2023 г.
  6. Wilson SH, Hellman KM, James D et al.: Mechanisms, diagnosis, prevention and management of perioperative opioid-induced hyperalgesia. Pain Management, 29 март 2021 г.
  7. Trøstheim M, Eikemo M: Hyperalgesia in Patients With a History of Opioid Use Disorder: A Systematic Review and Meta-Analysis. JAMA Psychiatry, 14 август 2024 г.
  8. Dowell D, Ragan KR, Jones CM et al.: CDC Clinical Practice Guideline for Prescribing Opioids for Pain — United States, 2022. Morbidity and Mortality Weekly Report, 4 ноември 2022 г.
  9. Neuropathic pain in adults: pharmacological management in non-specialist settings. National Institute for Health and Care Excellence, 22 септември 2020 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.