Болест на Алцхаймер: очен тест, диагноза и изследвания

Болест на Алцхаймер: очен тест, диагноза и изследвания

Обикновеният очен преглед за очила не открива болест на Алцхаймер и не може да я изключи. Снимките на ретината се проучват като възможен белег за риск, а диагнозата се изгражда от разказа за ежедневието, проверка на паметта и, когато резултатът би променил решението, от биомаркери в кръв, гръбначномозъчна течност или образ на мозъка.

През 2021 г. Световната здравна организация отчита 57 милиона души с деменция, като болестта на Алцхаймер може да стои зад 60–70% от случаите. Страхът да се пропусне ранна промяна е разбираем, но часът при оптик не отговаря на този въпрос и не замества лекаря.

В тъканно изследване от 2017 г. площта на ретиналния бета-амилоид била около 4,7 пъти по-голяма само при 8 донори срещу 7 контроли, а при живи хора индексът след куркумин се вдигнал около 2,1 пъти в малка подгрупа. Систематичен обзор от 2026 г. на 22 проучвания с оптична кохерентна томография намира противоречиви, неспецифични находки. През май 2025 г. американският регулатор допуска кръвно съотношение за възрастни на 55 и повече години със симптоми, при което 91,7% от положителните резултати съвпадат с амилоид на скенер или в ликвора.

Може ли очен преглед да открие болест на Алцхаймер

Не. Прегледът, на който се избират очила, мери острота, пречупване и често очно налягане, но не доказва амилоидни плаки в мозъка. Обзор от 2024 г. върху ретинални изображения поставя този подход като възможно бъдещо отсяване според риска, не като решение за вече явна деменция, при която кратките тестове с лист и химикал отдавна работят задоволително.

Същият обзор скицира и бъдеща пътека. Снимка от общностен очен кабинет би могла да се чете от програма, а човекът с по-висок риск да отиде за кръвен тест, проверка на паметта или ликвор. Авторите държат първо да се докаже точността извън избрани центрове. Дотогава очният кабинет не е мястото, на което се поставя тази диагноза.

При съмнение британското ръководство NICE, публикувано през 2018 г., тръгва от анамнеза, телесен преглед, кръв и урина и кратък когнитивен тест, после към специализирана служба за деменция. Ретинална снимка не фигурира сред тези стъпки. Очният преглед в същото ръководство има друга работа, описана по-долу, и тя е за зрението, не за плаките.

Хората често смесват два различни въпроса. Единият е дали лошото зрение имитира объркване, защото човек не вижда часовника или надписите. Другият е дали в окото вече се вижда болестта на мозъка. Първият се проверява при очния лекар и при личния лекар. Вторият все още няма одобрен очен тест.

близък до окото на по-възрастната жена

Защо ретината се изследва при съмнение за деменция

Ретината е единствената част от централната нервна система, която може да се разгледа пряко, без операция и с висока разделителна способност. Тя споделя произход с мозъка и реагира на увреда по сходен начин, затова изследователите търсят там отлагания и изтъняване, преди оплакванията да станат тежки.

При починали хора с потвърдена болест в ретината са описвани амилоидни отлагания, по-често към горната и долната половина и около съдовете, както и свръхфосфорилиран тау и загуба на нервни влакна и ганглийни клетки. Плаките в мозъка са струпвания на бета-амилоид извън клетките, а кълбата са от тау вътре в невроните. И двете увреждат връзките между клетките. Ретината не е мазен слой около невроните, а нервна тъкан със собствени слоеве.

Тъканните данни не са единодушни. Обзор от 2024 г. припомня, че част от патологоанатомичните трудове не намират извънклетъчни плакоподобни структури в ретината или не намират тау там, а при някои хора без тази деменция тау в ретината все пак се вижда. Модел при мишки свързва хронична травма на главата с ретинален тау, което подсказва, че находката може да е реакция, а не белег само на една болест. Идеята за пряк поглед към мозъка остава работна, не готова диагноза.

Дългият тих период подхранва надеждата за ранен сигнал. Систематичен обзор от 2026 г. посочва, че оплакванията често идват след 10–15 години, в които промените в мозъка вече са в ход. Именно тогава очният тест би бил най-полезен, ако беше точен. Същият обзор заключава, че за рутинна употреба още липсват еднакви протоколи, дълги проследявания и сравнение с други деменции.

Какво измери опитът с куркумин върху живи пациенти

Числото, което често се цитира като „почти пет пъти повече плаки в окото“, идва от микроскоп върху тъкан, не от камера в кабинета. В публикацията на Koronyo и колеги от 2017 г. очите и мозъците са от 23 души с клинично и патологично потвърдена болест, средно на 78,8 години (от 48 до 98), и от 14 контроли без нея, средно на 76,7 години (от 58 до 95). Увеличението от 4,7 пъти се отнася за площта на отлагания, белязани за бета-амилоид 42, в горно-слепоочни участъци при 8 донори срещу 7 контроли, подбрани по възраст и пол.

Ретиналните отлагания наподобявали мозъчните, но били средно 6 до 7 пъти по-малки в диаметър. Често стояли в периферията на горната половина, близо до съдове, във вътрешните слоеве, а в задния полюс били оскъдни. В малка подгрупа натоварването в ретината следвало плаките в първичната зрителна кора, с коефициент на корелация 0,84–0,91. В същата работа е описана и загуба на неврони. Това е изследване на дарена тъкан, не проверка на живи хора в оптиката.

При живи участници методът не бил обикновена автофлуоресценция. Хората приемали куркумин в мастна обвивка през устата в продължение на 2 или 10 дни, а ретината се снимала с променен сканиращ лазерен офталмоскоп преди приема и след него. Куркуминът се свързва с амилоидните фибрили и свети. Сравнението с изходната снимка е нужно, защото възрастовият пигмент липофусцин също свети и може да имитира петна. В примера сигналът намалявал към 29-ия ден след спиране, тоест багрилото не остава завинаги в окото.

Опитът включвал 16 души, от които 10 с болестта и 6 контроли. Контролите в цялата група били по-млади и без когнитивни оплаквания. Увеличението от 2,1 пъти на ретиналния амилоиден индекс е съобщено за подгрупа от 11 души, при които възрастта не се различавала значимо. В малката група индексът не съответствал на резултата от краткия тест на паметта. Самите автори пишат, че чувствителността и специфичността трябва да се мерят в по-големи групи, изравнени по възраст и пол. Това не е част от обикновения час за очила.

Какво вижда оптичната кохерентна томография

Оптичната кохерентна томография, наричана ОСТ, прави срез на ретината със светлина, без багрило и без пункция. Ангиографският вариант, ОСТА, добавя карта на фините съдове по движението на кръвните клетки и не изисква венозна боя. И двете са обичайни за глаукома и болести на макулата. Въпросът е дали същите апарати четат и деменция.

Обзор от декември 2024 г. събира най-често съобщаваните разлики при хора с болестта. Сред тях са по-тънък слой на нервните влакна около папилата, по-малка дебелина на макулата, по-широка безсъдова зона в центъра на жълтото петно и по-ниска плътност на съдовете в повърхностното и дълбокото капилярно сплетение. В отделни трудове тези мерки се свързват с атрофия на ядрено-магнитен резонанс, с амилоидно натоварване на позитронно-емисионна томография и с по-слаби резултати на тестове за памет.

Систематичният обзор от януари 2026 г. гледа само ранна и предклинична фаза, с търсене до април 2025 г., и включва 22 проучвания. Описани са изтъняване на слоя на нервните влакна и на ганглийните клетки, промени в дебелината на макулата и хориоидеята и съдови промени на ОСТА. Картината е разнопосочна. В началото някои групи виждат удебеляване или по-гъсти съдове, което авторите свързват с възпаление или компенсация, а по-късно изтъняване и разреждане, по-близко до загуба на неврони.

Повечето от тези 22 проучвания са със средно качество, с малки групи, еднократни снимки и непълно отчитане на очни и общи болести. Само част потвърждават мозъчната патология със скенер или ликвор, а останалите разчитат на клинична диагноза, която понякога не съвпада с истинската причина. Обзорът от 2024 г. също държи методът да мине през многоцентрови проучвания, преди да се говори за програма. Днес ОСТ остава кандидат-биомаркер в изследователски центрове, не насока от личния лекар към оптика „за Алцхаймер“.

Защо една ретинална находка не сочи само Алцхаймер

Изтъняването, което се търси при тази деменция, се среща и при други болести на мозъка и на окото. Обзорът от 2026 г. посочва, че сходни структурни и съдови промени са описани при болест на Паркинсон, съдова деменция и други невродегенерации. Сравнение, което слага едно до друго Алцхаймер, амнестично леко когнитивно нарушение, Паркинсон и деменции извън Алцхаймер, не намира значима разлика в слоя на нервните влакна, ганглийния слой или обема на макулата. Докато няма директни сравнения, ОСТ е по-скоро белег за невродегенерация изобщо.

Снимката се разваля и от самото око. Повишено вътреочно налягане, помътняване на очните среди, сухо око, свързана с възрастта дегенерация на макулата, високо късогледство и лошо фиксиране местят границите на слоевете. Движение по време на ОСТА прави съдовите числа несигурни. Операторът също влияе, защото фините разлики в предклиничната фаза са малки и искат точно сегментиране. Една и съща машина и един и същ протокол са условие, което между кабинетите още не е спазено.

От това следва практично правило. Ако ОСТ покаже тънък нервен слой, очният лекар търси глаукома и други очни причини и лекува тях. Находката не се превежда като „имате Алцхаймер“ и нормална дебелина не се превежда като „нямате го“. Обзорът от 2024 г. добавя, че при вече разгърната деменция технологичното решение не е нужното, защото клиничните тестове стигат за разпознаване на синдрома. Биологията зад синдрома е отделен въпрос и се решава с други изследвания.

Как се потвърждава диагнозата с биомаркери

Критериите на работната група на Асоциацията по Алцхаймер, публикувани през юни 2024 г., обновяват рамката от 2018 г. Те отделят синдрома, тоест оплакванията, от биологията. Болестта се определя от невропатологичната промяна. Ранните биомаркери от основната група, които излизат извън нормата около времето на амилоидния скенер, могат да я установят. В списъка влизат амилоидна позитронно-емисионна томография, одобрени съотношения в ликвора (бета-амилоид 42 към 40, фосфорилиран тау 181 към бета-амилоид 42, общ тау към бета-амилоид 42) и точни плазмени тестове, особено за фосфорилиран тау 217.

„Точен“ тук има праг. За клинична употреба групата иска поне 90% точност спрямо умерени или чести невритни плаки на аутопсия, или спрямо одобрен заместител, какъвто към онзи момент са амилоидният скенер или ликворът, и то в населението, за което тестът е предназначен. Не всеки търговски кръвен тест минава тази летва. Точността в публикациите варира от около 60% до над 90%. Ретина, ОСТ и куркуминов индекс не са в таблиците с биомаркери.

Същите критерии казват ясно за кого не са клиничен инструмент. Биомаркерът може да е положителен при човек без оплаквания, но групата не смята, че такава диагноза трябва да се поставя в практиката към онзи момент. Документът свързва науката с практиката, без да е готов протокол за кабинета, и не е еднакво приложим във всяка държава. В България лекарят се съобразява с това, което е достъпно на място, а не автоматично с американската рамка.

Британският път в NICE остава клиничен и е по-тесен за допълнителните тестове. След анамнеза от човека и от близък, преглед и изключване на обратими причини се ползва кратък утвърден тест на паметта. Нормален сбор сам по себе си не отхвърля деменция. Структурен образ, за предпочитане магнитен резонанс, се предлага, освен ако деменцията е отдавна ясна. Допълнителен скенер на мозъчната обмяна или ликвор за тау и бета-амилоид се обсъждат само ако подтипът е неясен и ако това знание би променило лечението. По-напредналата възраст увеличава риска от фалшиво положителен резултат в ликвора. Аполипопротеиновият генотип и електроенцефалографията не се ползват, за да се постави тази диагноза.

Кръв, ликвор или скенер и кое изследване кога

През май 2025 г. Агенцията по храните и лекарствата на САЩ допуска до пазара първия кръвен тест в помощ на диагнозата, Lumipulse, който смята отношението на фосфорилиран тау 217 към бета-амилоид 1-42. Той е за възрастни на 55 и повече години със симптоми, в специализирана грижа, и не е скрининг, нито самостоятелна диагноза. В проучването върху 499 проби 91,7% от положителните резултати имали амилоид на скенер или в ликвор, а 97,3% от отрицателните нямали. Под 20% от пробите останали неопределени.

Фалшиво положителният резултат може да доведе до грешна диагноза, излишно лечение, разход и психологическо натоварване. Фалшиво отрицателният забавя полезната стъпка. Критериите от 2024 г. напомнят, че нарушената бъбречна функция може да измести някои плазмени стойности, както и травма на главата или спиране на сърцето и дишането могат временно да вдигнат фосфорилирания тау. Резултатът се чете заедно с клиниката, не вместо нея.

Ръководството на същата асоциация от юли 2025 г. е за специалисти по паметта, не за масов кабинет и не за хора без обективен когнитивен дефицит. Тест с чувствителност поне 90% и специфичност поне 75% може да служи за отсяване. Отрицателният резултат тогава отхвърля патологията с висока вероятност, а положителният иска потвърждение със скенер или ликвор. Тест с чувствителност и специфичност поне 90% може да замества тези потвърждения.

Препоръките са условни, при ниска сигурност на доказателствата, и много търговски тестове не покриват праговете, особено с един-единствен праг.

Клиника Майо, с актуализация от август 2026 г., добавя, че кръвните биомаркери вече помагат да се прецени вероятността за амилоид. Не се прилагат при хора без симптоми, не са навсякъде и в американската практика не винаги се покриват от застраховка.

Изследване Какво добавя При кого се обсъжда Какво не върши
Обикновен очен преглед Острота, диоптър, очни болести След деменция, ако не е правен скоро, после на две години Не доказва и не отхвърля плаки в мозъка
ОСТ и ОСТА Дебелина на слоеве и фини съдове Изследователски протокол, не рутинна програма Не е специфично за една деменция
Кръвно отношение тау към амилоид Вероятност за амилоидни плаки Симптоми, 55 и повече години, специализирана грижа в САЩ Не е скрининг и не е единствената диагноза
Ликвор за амилоид и тау Потвърждение на биологията Когато подтипът би променил решението, или при бърз и по-млад ход По-чест фалшиво положителен резултат в напреднала възраст
Амилоиден скенер на мозъка Карта на плаките По-често при необичайно или много ранно начало Скъп е, ползва радиоактивен белег и не е очен тест
Анамнеза и кратък тест на паметта Синдромът и ефектът върху деня Първа стъпка при съмнение, с разказ и от близък Нормален сбор сам не изключва деменция

В САЩ две инфузионни лекарства, леканемаб и донанемаб, са за лек Алцхаймер и за леко когнитивно нарушение поради него. Те пречат на слепването на амилоидните плаки. Преди започване и по време на курса се прави магнитен резонанс, защото може да има оток или малки кръвоизливи в мозъка. Рядко отокът води до гърчове, а кръвоизливът в отделни случаи до смърт.

Носителите на вариант е4 на аполипопротеин Е имат по-висок риск, затова регулаторът в САЩ препоръчва изследване на този ген преди терапията, не като тест, който сам поставя диагнозата. Кръворазреждащи лекарства увеличават риска от кръвоизлив. Дали тези лекарства се предлагат в България, казва лекуващият лекар. Очната снимка не замества потвърждението, което те изискват.

За самите оплаквания Световната здравна организация посочва, че лек няма, но има средства, които облекчават част от симптомите. Инхибитор на холинестеразата като донепезил се ползва при тази болест, а мемантин при тежка форма и при съдова деменция. Дозата и изборът зависят от лекаря и от това кое лекарство е достъпно при вас, не от очния кабинет.

За какво служи очният преглед след деменция

Очният преглед влиза в грижата, след като деменцията вече е разпозната, и влиза по друга причина. През юни 2025 г. NICE поправя препоръката си така, че проблемите със зрението да се хващат скоро след диагнозата, за да спадне рискът от падане и да се пази качеството на живот. Препоръчва се очен тест скоро след диагнозата, ако не е правен наскоро, и после на всеки две години. Ако човекът сам не може да организира часа, екипът обмисля да го насочи.

Същото ръководство по-рано в пътя иска обратимите причини да са проверени, преди някой да бъде пратен към службата за деменция. Сред тях са делир, депресия, сетивен дефицит като загуба на зрение или слух и лекарства с висок антихолинергичен товар. Лошата острота може да прави човека бавен, несигурен на стълби и привидно объркан, без да става дума за нова деменция. Корекцията на зрението тогава лекува окото, не плаките в мозъка.

Световната здравна организация слага загубата на зрение и слух сред факторите, които вдигат риска от деменция, а сред ранните знаци включва погрешна преценка на разстоянието до предмети. Слухов апарат, където е нужен, е сред стъпките за намаляване на риска. Това отново е грижа за сетивото и за ежедневието. Не превръща прегледа при очния лекар в търсене на амилоид. В България редът на профилактичните прегледи може да се различава от британския, затова честотата се уточнява с лекуващия лекар.

Кога зрителните оплаквания не се оправят с диоптър

Част от хората с тази болест първо се оплакват от зрението, не от паметта за имена. Обзор от 2024 г. описва зрителен вариант, често преди 65-годишна възраст, свързан със задна кортикална атрофия на теменната и тилната кора. Четенето се разпада, дълбочината и цветът се губят, лицата и предметите се разпознават трудно, а погледът може да е неточен. Зрителните полета често показват едноименна загуба на половина или четвърт от полето. На обичайния очен преглед много пъти няма находка, която да обясни оплакването.

Затова новият диоптър, който „не ляга“, не е доказателство, че оплакването е въображаемо, и не е доказателство за Алцхаймер. Същият обзор предупреждава, че този вариант се бърка с функционална загуба на зрение, с деменция с телца на Леви или с мигрена. Разграничаването иска невроофталмолог, невропсихологично изследване и често магнитен резонанс и позитронно-емисионна томография, не само по-силни стъкла.

Британската здравна служба описва в средната фаза трудност при пространствени задачи, например преценка на разстояние. Световната здравна организация слага същата зрителна грешка още сред ранните знаци на деменция изобщо. Ако четенето и разстоянията се влошават за месеци, а остротата с корекция е приемлива, разговорът е с личния лекар. Внезапната загуба на зрение в едното или двете очи е друга пътека и е описана при инсулт, не при бавния ход на тази болест.

Кога да потърсите лекар при проблеми с паметта

Постепенното забравяне на скорошни разговори, загубени вещи, трудни думи и повтарящи се въпроси са повод за личния лекар, не за изчакване, докато оплакванията се влошат. Британската здравна служба, в текст от юли 2024 г., съветва да отидете и ако се притеснявате за паметта на близък, като предложите да влезете заедно. Паметта се влошава и от депресия, стрес, лекарства и други болести, не само от деменция.

Ранните знаци, които Световната здравна организация изброява, си струва да се кажат с конкретни примери, а не с общото „забравям“.

  • Човек забравя скорошни неща или губи представа за часа и датата.
  • Обърква се на познато място или се загубва при ходене и шофиране.
  • Трудно намира думи, следи разговор или върши обичайна задача.
  • Погрешно преценява разстояние до предмети, дори с подходящи очила.
  • Настроението отива към тревожност, тъга, гняв или отдръпване от хора.

Ходът обичайно е бавен, с години, и скоростта е различна при всеки. Ако вече поставената деменция тръгне рязко надолу, същата служба иска преглед, защото зад скока може да стоят инфекция, инсулт, делир или лекарства, а част от тези причини се лекуват. NICE праща много бързо прогресиращата деменция към неврологична служба с достъп до ликвор, заради рядки болести като тази на Кройцфелд–Якоб. Възрастта сама не отменя оценката. Деменцията е по-честа след 65 години, но не е нормална част от стареенето. Начало преди 65 години има при до 9% от случаите.

Внезапните мозъчни знаци не се записват за друг ден. Британската страница за инсулт, прегледана през септември 2024 г., сочи увиснало лице от едната страна, слабост или изтръпване на ръката, размазан или объркан говор, както и внезапна загуба на зрение, силно главоболие, световъртеж и остро объркване. Дори знаците да отминат за минути, помощта е спешна. В Обединеното кралство номерът е 999. В България се обаждате на 112, без да шофирате сами до спешното отделение.

На първия разговор е полезно да носите списък с въпроси, а не само тревогата.

  • Попитайте дали зрението, слухът, лекарствата и настроението са проверени като друга причина.
  • Попитайте кой тест на паметта е използван и дали нормален сбор изключва деменция.
  • Попитайте дали е нужен специалист по паметта и кое изследване би променило лечението.
  • Попитайте дали кръвен биомаркер се предлага при вас и как се чете междинен резултат.
Какво се е случило Къде е първата стъпка
Месеци на забравяне на скорошни разговори Личен лекар, по възможност с близък на часа
Рязко влошаване за дни при вече известна деменция Лекар скоро, заради инфекция, делир или инсулт
Увиснало лице, слаба ръка или размазан говор 112, дори ако знакът е отминал през последното денонощие
Четене и разстояния се разпадат, а диоптърът е нормален Личен лекар и при нужда невроофталмолог
Много бърза деменция за седмици Неврологична служба с възможност за ликвор

Често задавани въпроси

Нормални очила изключват ли болест на Алцхаймер?

Не. Подходящият диоптър показва, че остротата може да се коригира, а не какво се отлага в мозъка. Ретиналните методи, които се проучват, не са част от обикновения час за очила. Ако паметта или ориентацията ви притесняват, мястото е при личния лекар, дори очният преглед да не е открил болест на окото.

Има ли полза от снимка на ретината при запазена памет?

Към момента не като клиничен тест за хора без оплаквания. Критериите от 2024 г. изрично не препоръчват биомаркерна диагноза в практиката при човек без когнитивен дефицит, макар биологията да може да започне по-рано. ОСТ в тази фаза дава разнопосочни резултати и не е достатъчно специфична. Снимка „за всеки случай“ в оптиката не замества разговор с лекар, ако няма зрително оплакване.

Кръвният тест замества ли прегледа при специалист?

Не го замества. Американското разрешение от май 2025 г. описва кръвното съотношение като помощ в специализирана грижа при хора със симптоми, заедно с останалата оценка. Ръководството от юли 2025 г. също държи тестът да стои вътре в пълната диагностика, не вместо анамнезата и прегледа. Отрицателен или положителен резултат се тълкува според точността на конкретния тест и според това колко вероятна е болестта още преди него.

На каква възраст се прави кръвно изследване за амилоид?

Разрешеният в САЩ тест Lumipulse е за възрастни на 55 и повече години, които вече имат признаци на болестта. Той не е за здрав човек, който просто иска да „види дали има плаки“. По-млади хора с оплаквания се оценяват клинично. Ранното начало не се доказва с очен апарат и не се отхвърля само защото възрастта е под 65 години.

Само забравянето на имена достатъчно ли е за диагноза?

Не. Едно име, изгубено от време на време, не е диагноза, а повтарящо се забравяне на скорошни разговори, дати и пътища вече е повод за преглед. Лекарят търси и депресия, лекарства, инфекция, проблеми с щитовидната жлеза или витамините, лошо зрение и лош слух. Едва след това се решава дали е нужна специализирана оценка и биомаркер.

Колко често се проверява зрението след деменция?

Британското ръководство, с поправка от юни 2025 г., насърчава очен тест скоро след диагнозата, ако не е правен наскоро, и после на всеки две години. Целта е да се намерят проблеми, които вдигат риска от падане и пречат на ежедневието. Това не е график за търсене на амилоид. Как се подрежда същото при вас, казва лекарят според местната практика.

Може ли куркума в храната да покаже плаки в окото?

Не. В опита от 2017 г. се ползва специална мастна форма на куркумин за няколко дни и лабораторно обработена снимка преди и след приема, не подправка в яденето. Сигналът при отделни участници спадал седмици след спиране. Куркумата от кухнята не е изследване и не лекува тази болест. Не започвайте високи добавки с надеждата да „осветите“ ретината.

Заключение

Очният кабинет пази зрението. Той не поставя и не отхвърля диагнозата болест на Алцхаймер. Тъканният сигнал от 2017 г. и по-късните снимки с ОСТ показват, че ретината участва в научната картина, но находките са малки, неспецифични и още не стават за час при оптик. Пътят, който реално се ползва, минава през разказа за ежедневието, кратък тест на паметта и, когато това би променило лечението, през кръв, ликвор или скенер на мозъка в специализирана грижа.

Ако от месеци се губят скорошни разговори, пътища или думи, запишете час при личния лекар и поканете човек, който ви вижда у дома. Носете списъка с лекарства и питайте кое изследване би променило плана, вместо да търсите „тест за Алцхаймер“ между диоптрите. При вече поставената деменция отделният очен преглед е за остротата и за риска от падане, ако не е правен скоро.

Увиснало лице, слаба ръка, размазан говор или внезапна загуба на зрение не чакат този час. Обадете се на 112. Бавната загуба на памет и внезапният инсулт се разделят по скоростта и по едностранните знаци, а не по това колко силно ви е страхът.

Източници

  1. Dementia. World Health Organization, 26 октомври 2026 г.
  2. Dementia: assessment, management and support for people living with dementia and their carers. National Institute for Health and Care Excellence, 20 юни 2018 г.
  3. Jack CR, Andrews JS, Beach TG et al.: Revised criteria for diagnosis and staging of Alzheimer’s disease: Alzheimer’s Association Workgroup. Alzheimer’s & Dementia, 27 юни 2024 г.
  4. Palmqvist S, Whitson HE, Allen LA et al.: Alzheimer’s Association Clinical Practice Guideline on the use of blood-based biomarkers in the diagnostic workup of suspected Alzheimer’s disease within specialized care settings. Alzheimer’s & Dementia, 29 юли 2025 г.
  5. FDA Clears First Blood Test Used in Diagnosing Alzheimer’s Disease. U.S. Food and Drug Administration, 16 май 2025 г.
  6. Lepoittevin M, Greig J, Erol O et al.: Retinal biomarkers for early Alzheimer’s detection: a systematic review of optical coherence tomography (OCT) findings. BMJ Open Ophthalmology, 21 януари 2026 г.
  7. Chan VTT, Ran AR, Wagner SK et al.: Value Proposition of Retinal Imaging in Alzheimer’s Disease Screening: A Review of Eight Evolving Trends. Progress in Retinal and Eye Research, 22 август 2024 г.
  8. Koronyo Y, Biggs D, Barron E et al.: Retinal amyloid pathology and proof-of-concept imaging trial in Alzheimer’s disease. JCI Insight, 17 август 2017 г.
  9. Olivares Ordoñez MA, Smith RC, Yiu G et al.: Retinal Microstructural and Microvascular Changes in Alzheimer Disease: A Review. International Ophthalmology Clinics, 23 декември 2024 г.
  10. Alzheimer’s disease – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 1 август 2026 г.
  11. Alzheimer’s disease – Symptoms. National Health Service, 4 юли 2024 г.
  12. Symptoms of a stroke. National Health Service, 12 септември 2024 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.