
Видеоигрите могат да променят вниманието и връзките в зрителните пътища при хора, които редовно играят бързи екшън заглавия, но при малка част от играещите същата дейност става разстройство със загубен контрол. Повечето хора, които играят, не развиват такова разстройство, а самата игра не е доказана причина за тежко насилие.
Резолюцията на Американската психологическа асоциация от март 2020 г. отхвърля опростеното обяснение, че насилствените заглавия пораждат насилствено поведение. Остава малка връзка с по-леки агресивни реакции, като викане и бутане, и тя не се пренася автоматично към тежки деяния. Отделно Световната здравна организация (СЗО) описва игрално разстройство в МКБ-11 само когато играта измества ежедневието и вреди на функционирането.
Метаанализ на тренировъчни опити, публикуван през 2023 г., намира обща величина на ефекта 0,25 върху познанието при 2 079 души. По критериите на МКБ-11 обобщеният дял в метаанализ от 2024 г. е 3,0 %, а по по-широките критерии на DSM-5 е 7,9 %. Кокранов преглед от 2020 г. при здрави хора на 65 и повече години не показва ясно запазен ефект върху общото познание една година след компютърна когнитивна тренировка.
Какво се променя в мозъка при редовна игра
Редовната екшън игра е свързана с по-силни връзки в гръбния зрителен поток, който насочва погледа и движението, но това не е същото като болестна промяна. Проучване с магнитен резонанс от 28 ноември 2024 г. сравнява 28 млади възрастни, които поне две години играят поне 5 часа седмично стрелба от първо лице, стратегия в реално време, бойна арена или режим с един последен победител, с 19 души, които играят под 30 минути седмично. Групите са на сходна възраст, около 20,6 и 19,9 години.
При играещите функционалната връзка между лявата горна тилна гънка и лявото горно теменно делче е по-силна по време на задача с движещи се точки. По-силната връзка върви заедно с по-бърз отговор, с корелация −0,41. Бялото вещество в съседния ляв път, между горната тилна гънка и долното теменно делче, също показва по-високи показатели за подреденост на влакната, но тези структурни мерки не се свързват с времето за отговор. Извадката е малка, а сред 28-те играещи жените са само четири, затова резултатът описва предимно млади мъже, които вече са избрали този тип игри.
Сравнението е на хора, които вече играят, а не на опит, в който неиграещи започват игра и после се сканират. Затова по-добрата свързаност може да идва от тренировката, но може и да отразява хора, които отначало виждат и реагират по-бързо и затова остават при екшън заглавията. Кахил, Джордан и Дхамала не твърдят, че всяка вечер пред екрана прекроява мозъка по един и същ начин. Една обикновена вечерна сесия не е основание за диагноза.

Екшън игрите подобряват ли вниманието
Вниманието и възприятието се подобряват умерено след тренировка с видеоигра, а паметта в същите опити не показва надежден пренос. Смит и Басак събират 63 рандомизирани проучвания със 118 отделни сравнения и 2 079 участници без клинично заболяване. Търсенето на литературата спира на 1 май 2021 г., а статията излиза на 2 август 2023 г. Общата величина на ефекта върху познанието е 0,25, с доверителен интервал от 0,12 до 0,39, след като авторите отчитат изкривяване към публикуване на положителни резултати.
За внимание и възприятие ефектът е 0,27, с интервал от 0,08 до 0,45. За по-висши умения като контрол и разсъждение е 0,31, с интервал от 0,10 до 0,51. За паметта оценката е −0,14 и интервалът минава през нулата, тоест тренировката не доказва по-добра памет извън самата игра. Етикетите „екшън“, „стратегия“ и „кратка игра“ не предсказват кой печели. По-полезни в модела се оказват конкретни черти на самото играене.
При общото познание игрите с движение спрямо картата пренасят ефекта по-добре от движението спрямо собствения поглед, а изгледът от първо лице се свързва с по-голям пренос, отколкото изгледът от трето лице. За вниманието по-голям пренос върви с изглед от първо лице, с бой като основно действие, с няколко управлявани обекта и с цел, която не е активен противник. За по-висшите умения картината е друга. Там третото лице, боят и един управляван обект се свързват с по-голям пренос. Една и съща черта не подпомага всяко умение.
Авторите изключват клинични групи, игри с физическо натоварване и продукти, направени само като мозъчна тренировка. Числото 0,25 е умерено и е сметнато върху лабораторни тестове, не върху оценки в училище или върху шофиране. Боят в този анализ е черта на задачата в лабораторията. Той не отменя отделните данни за агресивни реакции, които психологическата асоциация разглежда в собствен документ.
Паметта и пространствените умения
Паметта не се вдига надеждно само защото човек тренира с търговска видеоигра, дори когато вниманието му се изостря. В метаанализа от 2023 г. сборът от тестове за памет не стига статистическа надеждност. Това коригира очакването, че триизмерната навигация автоматично пази спомените в ежедневието. Пространствените изисквания на играта могат да натоварят хипокампа, но преносът към несвързан тест за памет остава несигурен в сборните тренировъчни данни.
По-ясна е връзката със зрително-двигателната скорост при хора, които вече играят екшън. В проучването от 2024 г. гръбният поток, а не пътят за разпознаване на предмети, носи по-силната функционална връзка. Гръбният поток следи къде е обектът и накъде се движи. Именно това бързите заглавия искат много пъти в минута. Пътят, по който разпознаваме какво виждаме, не е средището на намерената разлика.
Хипокампът и челният дял се появяват по-скоро при хора с игрално разстройство, а не при обикновена вечерна игра. Образният метаанализ от 25 октомври 2022 г. сравнява пациенти със здрави контроли и намира по-малко сиво вещество в зони за контрол и решение. Това е друга популация. Да се пренася тяхната находка върху всеки, който играе след работа, смесва хоби с клинична група. Умението вътре в нивото не е същото като памет за ключове, имена или уговорен час.
Мозъчните тренировки при хора над 65 години
Компютърната когнитивна тренировка при здрави хора над 65-годишна възраст може леко да подобри общото познание веднага след курса, но ползата не е ясно запазена след една година. Кокрановият преглед на Гейтс, Рутес и Ди Низио и съавтори, публикуван на 27 февруари 2020 г., включва осем рандомизирани опита с 1 183 участници. Търсенето е до 31 март 2018 г. Тренировката трае поне 12 седмици, а в пет от опитите е около три месеца. Качеството на доказателствата е ниско или много ниско.
Срещу друга занимавка, например учебни видеоклипове, общото познание в края на 12 седмици е малко по-добро при тренираните. Разликата е 0,31 стандартни отклонения при 232 души в два опита. Дванадесет месеца по-късно един опит със 77 души вече не показва ясен остатъчен ефект, защото интервалът минава през нулата. Срещу активен контрол епизодичната памет почти не се различава. Работната памет също не показва убедителна разлика в трите опита, събрани за този показател.
Срещу пълна липса на занимание един опит със 150 души намира малко по-добър резултат на тест за епизодична памет след шест месеца. Нито един включен опит не съобщава ефект върху качеството на живот или върху ежедневните дейности и никой не съобщава вреда. Авторите пишат, че клиничната стойност на малката разлика е несигурна. Реклама, която обещава памет като на човек на 20 години или защита от деменция, надхвърля този преглед. Тренировката може да е приятна занимавка. Тя не е лечение на болестта на Алцхаймер.
Насилствените игри и агресията
Насилствените видеоигри не са доказана причина за насилствено поведение, но са свързани с малко по-чести агресивни реакции. На 1 март 2020 г. Съветът на представителите на Американската психологическа асоциация допълва резолюцията от август 2015 г. Поводът е, че медии и политици цитират текста от 2015 г. така, сякаш игрите обясняват тежко насилие, включително масови стрелби. Обновената позиция казва, че такова приписване не е научно издържано и отмества погледа от други фактори.
Прегледът, върху който стъпва решението, потвърждава малка и повтаряща се връзка с агресивни последици. Примерите, които асоциацията дава, са викане и бутане. Същите находки трудно се разтягат към по-тежки деяния. Президентът на асоциацията Сандра Л. Шълман посочва, че насилието е сложен обществен проблем, а предишна история на насилие е силен известен предсказател за ново насилие. Играта остава един от разглежданите фактори за по-леката агресия, не единственото обяснение на престъпление.
За родителя практическият извод е по-тесен от заглавието във вестника. Възрастовата категория и разговорът за съдържанието имат повече опора от търсенето на една игра като причина за чуждо деяние. Малката лабораторна връзка с раздразнение не се превръща в присъда за всяко семейство, в което някой играе стрелба. Ако агресията вкъщи расте, поводът за лекар е поведението на човека, не корицата на диска.
Кога играта става разстройство
Играта става разстройство, когато контролът е нарушен, играта минава пред другите дейности и продължава въпреки вредата, и когато това уврежда живота обичайно поне 12 месеца. Въпросите и отговорите на СЗО описват трите черти в МКБ-11 и за цифрова игра, и за видеоигра. Увреждането трябва да е значимо в личния, семейния, социалния, учебния, професионалния или друг важен живот. Организацията пуска единадесетата ревизия в средата на 2018 г. след експертен преглед, а страницата с разяснението е от 22 октомври 2020 г.
Четирите условия, без които диагнозата по този текст не стои, са следните.
- Контролът върху започването и спирането на играта е нарушен.
- Играта става по-важна от други интереси и от дневните задължения.
- Човекът продължава или засилва играта въпреки вредните последици.
- Картината обичайно трае поне 12 месеца и вреди на функционирането.
Американската психиатрична асоциация, в текст от 28 май 2026 г., напомня, че в DSM-5-TR интернет игралното разстройство стои в раздела за състояния, които искат още изследвания. Това не е същото като напълно утвърдената диагноза в МКБ-11. Признаците, които клиниките търсят, включват заетост с играта, тъга, тревожност или раздразнителност при спиране, продължаване въпреки проблемите и неуспешни опити да се намали времето. Многото часове сами по себе си не стигат за името на разстройството.
Клиника Кливланд, с актуализация от 27 май 2022 г., добавя лъжа за изиграното време, занемарена хигиена, отказ от предишни хобита и употреба на играта, за да се избяга от стрес, вина или безнадеждност. Основното лечение, което и двете страници описват, е разговорната терапия. Когнитивно-поведенческата терапия разглежда мислите, които дърпат към екрана. Груповата и семейната работа помагат, когато контактите са се скъсали. Лекарство, насочено само към това разстройство, няма. Ако едновременно има депресия, тревожност или разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, лекарството е за другото състояние и го избира психиатърът.
Страницата на клиниката отбелязва, че изследователите допускат освобождаване на допамин при игра и печалба, същия предавател, който участва при хазарта и при разстройствата от вещества. Това е хипотеза за механизма, не измерена концентрация в кръвта на конкретен човек. С по-висок риск страницата свързва импулсивност, слаб самоконтрол и тревожност, както и растящи разходи, повече игра през делничните дни, членство в игрална общност и срещи на живо. Тези фактори не са присъда. Те са повод за по-внимателен разговор, ако в ежедневието вече има вреда.

Колко често е игралното разстройство
Честотата зависи от критерия. По-строгата МКБ-11 дава по-нисък дял от по-широкия DSM-5, а числата не са българска статистика. Метаанализът на Джоу, Морита и Огай и съавтори от 29 май 2024 г. събира 22 проучвания, публикувани от януари 2022 г. до януари 2024 г. Суровият сбор е 6,7 %, с интервал от 5,7 % до 7,7 %. Отделните работи се пръскат от 1,8 % до 29,3 %. След корекция за публикационно изкривяване, при която се добавят седем липсващи оценки, сборът пада на 3,3 %, с интервал от 2,1 % до 4,1 %.
| Оценка в метаанализа от 2024 г. | Дял | Какво стои зад числото |
|---|---|---|
| МКБ-11, пет проучвания | 3,0 % (2,1–3,9 %) | По-строги критерии и вреда за живота |
| DSM-5, 17 проучвания | 7,9 % (6,6–9,2 %) | По-широк списък от признаци |
| Европа, три проучвания | 2,6 % (1,6–3,7 %) | България не е отделена в извадката |
| Азия, 19 проучвания | 7,5 % (6,3–8,6 %) | По-висок дял в тези извадки |
| След корекция за пропуснати работи | 3,3 % (2,1–4,1 %) | Суровият сбор от 6,7 % се свива |
В юношеските извадки делът е 7,1 %, а при възрастните е 6,5 %, и разликата не е статистически ясна. По-малките извадки под 1 000 души дават по-висок сбор, 9,7 %, отколкото извадките над 1 000 души, където той е 4,9 %. Психиатричната асоциация цитира по-ранен световен метаанализ на Стивънс и съавтори от 2021 г., в който проблемът засяга около 2–3 % от хората и се съобщава по-често при мъжете. Двете оценки не се сливат в едно число. По-новият анализ показва защо проучванията се разминават толкова силно.
Клиника Кливланд през 2022 г. предава американски оценки от 1,7 % до 10 % именно защото критериите не съвпадат. СЗО не дава процент, а казва, че разстройството засяга малка част от играещите. За мащаба на самото хоби текстът от май 2026 г. цитира американско проучване от 2024 г. Около 85 % от тийнейджърите в САЩ играят видеоигри, а около 40 % се определят като геймъри. Близо две трети от американците между 5 и 90 години играят редовно според браншова оценка, цитирана там. Това са данни за САЩ, не за България.
Как изглежда мозъкът при игрално разстройство
При хора с интернет игрално разстройство образните изследвания намират по-малко сиво вещество в зони за контрол и решение, а не по-голям хипокамп от хобито. Ниу, Гао и Джан и съавтори обединяват 15 структурни проучвания с 422 пациенти и 354 контроли и 30 функционални проучвания с 617 пациенти и 550 контроли. Търсенето покрива периода от януари 2010 г. до 31 октомври 2021 г., а статията е от 25 октомври 2022 г.
Сивото вещество е намалено двустранно в предната и средната поясна кора, в горната и долната челна гънка и в допълнителната моторна зона. В лявата предна поясна кора обемът е по-малък, а активацията при задачи е по-висока. По-висока активация има и в долната челна гънка, предцентралната гънка, лявото предклиние, дясната долна слепоочна гънка и дясната вретеновидна гънка. По-ниска е активацията в езичната гънка от двете страни и в лявата средна челна гънка.
Авторите четат тази картина като засегнат изпълнителен контрол, познание и решения, вързани с възнаграждение. Това прилича по идея на моделите при зависимости, но не доказва, че играта действа като вещество, нито че обикновеният играч има същите отклонения. Във включените работи пациентите са сравнявани със здрави контроли, често без друго психиатрично заболяване по критериите за включване. Корелациите със скали за импулсивност в същия текст не са коригирани за множество проверки, затова обемните разлики са по-стабилната находка от единичните коефициенти.
Деца, сън и семейни правила за екрана
Няма един безопасен брой часове, който да важи за всяко дете и всеки тийнейджър. Страницата на Американската академия по педиатрия (AAP) за екранно време, обновена на 22 май 2025 г., припомня, че още с препоръките от 2016 г. отпада единният таван. Децата ползват екрана за училище, връзка с близки, игра и хоби. Правилата за баланс, съдържание, съвместно гледане и разговор се свързват с по-добро благополучие от правило, което брои само минутите.
Въпросът, който академията предлага на семейството, е дали играта избутва съня, движението, домашните и времето навън. Храната без екран и планът за медиите вкъщи са конкретни стъпки от същата страница. Нощният режим без известия и подсещането за почивка намаляват механизмите, които задържат човека по-дълго в играта. Това не е български норматив. Личният лекар съчетава местната практика с тези американски ориентири, когато семейството поиска съвет.
Психиатричната асоциация съветва родителя да познава играта и възрастовата категория, да слага граници заедно с детето и да не разчита на пълна забрана. Пълната забрана може да отнеме шанса детето да се научи да спира само. Сред тийнейджърите в САЩ, които играят, близо три четвърти посочват общуването като причина, а близо половината са създали приятел в игра. При това 80 % казват, че тормозът около игрите е проблем. Момчетата играят всеки ден по-често от момичетата, 61 % срещу 22 %, и по-често се определят като геймъри, 62 % срещу 17 %. Желанието и импулсът се описват по-често при момчетата, а играта като справяне с трудна емоция по-често при момичетата.
- Проверете възрастовата категория, преди да купите или свалите играта.
- Уговорете часове без екран на масата и преди сън.
- Питайте какво се случва в играта, вместо да броите само минутите.
- Върнете съня и движението, ако сесията ги е избутала от деня.
- Търсете помощ, ако детето не спира въпреки загуби в училище.
Кога да потърсите лекар за видеоигрите
Лекар е нужен, когато за около година играта е извън контрол и вече вреди на училище, работа, сън или отношения, а не когато просто харесвате едно заглавие. СЗО слага прага на значимото увреждане и на обичайната продължителност от 12 месеца. Клиника Кливланд кани на преглед всеки, който се притеснява за себе си или за близък, без да чака идеална самодиагноза. В България първата врата е личният лекар, който може да насочи към психиатър или психолог. Как става насочването у нас, казва същият лекар, защото американските текстове не описват българския ред.
| Ситуация | Какво да направите |
|---|---|
| Играта е хоби, а сънят, училището и работата се пазят | Няма основание за диагноза. Следете дали времето расте. |
| Около 12 месеца контролът липсва и страдат задълженията | Запишете час при личния лекар или при психиатър. |
| При спиране идват тъга, тревожност или раздразнителност | Опишете това на специалиста, вместо да го криете. |
| Има непосредствена опасност някой да нарани себе си или друг | Обадете се на 112, преди плановия преглед. |
Тревожните признаци, събрани от клиниката, се виждат в ежедневието доста преди рядката диагноза.
- Оценките, работата или домакинството падат, защото играта отнема часовете.
- При спиране идват тъга, тревожност или гняв, които блокират деня.
- Нужни са все повече часове, за да дойде същото удоволствие.
- Опитите да се намали времето се провалят въпреки видимата вреда.
- Човекът лъже близките колко дълго е играл през нощта.
- Хигиената и грижата за тялото отстъпват пред поредната сесия.
Ако опасността е непосредствена, номерът в България е 112. След отзвучаване на кризата специалистът ще търси и депресия, тревожност или проблем с вниманието, защото играта понякога прикрива тези състояния. На визитата е полезно да носите бележка за седем дни, с час на заспиване, часове игра и пропуснато задължение. Попитайте дали лекарят вижда хоби с висока ангажираност, или загуба на контрол, която заслужава терапия.
Често задавани въпроси
Пристрастяване към компютърни игри ли е всяка дълга сесия?
Не. Дългият час сам по себе си не е диагноза, а хобито на повечето играещи не стига прага на разстройство. СЗО иска нарушен контрол, приоритет на играта пред живота и продължаване въпреки вредата, обичайно поне 12 месеца, със значимо увреждане. Психиатричната асоциация също отделя многото време от загубата на контрол.
Има ли лекарство, което спира игралното разстройство?
Няма препарат, одобрен специално срещу това разстройство. И Клиника Кливланд, и психиатричната асоциация сочат разговорната терапия, включително когнитивно-поведенческа, групова и семейна работа. Лекарство се обсъжда, ако едновременно има депресия, тревожност или проблем с вниманието, и го избира психиатърът. Обещание за бързо спиране на желанието за игра няма опора в тези страници.
Помагат ли игрите за мозъка срещу отслабване на паметта?
Не бива да се разчита на тях като защита от деменция. Кокрановият преглед от 2020 г. намира малка полза за общото познание веднага след поне 12 седмици тренировка при здрави възрастни, без ясен остатък след една година. Метаанализът на видеоигрови тренировки от 2023 г. не показва надежден пренос към паметта. Опитите не мерят качество на живот, затова практическата полза остава несигурна.
Насилствената игра обяснява ли реално насилие?
Не. Психологическата асоциация на 3 март 2020 г. казва, че няма достатъчно доказателства за причинна връзка с насилствено поведение. Малката връзка с агресивни реакции като викане и бутане не се разтяга към тежки деяния. Да се сочи една игра като причина за престъпление отмества вниманието от по-силни фактори, сред които предишна история на насилие.
Как семейството да сложи граници, без пълна забрана?
Границите се уговарят около съня, храната и съдържанието, а не само около брояча на часове. Академията по педиатрия не дава един час за всички деца и тийнейджъри и държи на баланс, съдържание, съвместно гледане и разговор. Психиатричната асоциация добавя, че пълната забрана може да попречи на детето да се научи да спира само. Ако контролът вече е загубен, часът при личния лекар е по-полезен от ново домашно правило.
По-чести ли са проблемите при момчетата?
В цитирания световен метаанализ от 2021 г. разстройството се съобщава по-често при мъжете, отколкото при жените. Сред тийнейджърите в САЩ момчетата и по-често играят всеки ден. Момичетата по-често ползват играта, за да се справят с трудна емоция, а момчетата по-често описват желание и импулс. И двата мотива заслужават въпрос към специалиста, ако училището, сънят или близките вече страдат.

Заключение
Картината от тренировъчните опити и от скенерите е по-тясна от рекламите. Екшън играта при млади редовни играчи върви с по-силна връзка в гръбния зрителен поток и с по-бърз отговор в лабораторна задача. Сборът от рандомизирани тренировки до 2021 г. дава умерен ефект върху вниманието и по-висшите умения, без надежден пренос към паметта. След 65-годишна възраст компютърната тренировка от поне 12 седмици може да донесе малка и несигурна полза веднага след курса, която една година по-късно не се потвърждава ясно.
Насилието и загубата на контрол са отделни въпроси. Резолюцията от март 2020 г. пази малката връзка с викане и бутане и отказва да прави от играта обяснение на тежко насилие. Игралното разстройство в МКБ-11 е редкият край на спектъра, около 3,0 % в проучванията с този критерий, и изисква загубен контрол плюс вреда за функционирането, обичайно за около година. По-широкият DSM-5 вдига дела до 7,9 %, а европейските извадки в анализа от 2024 г. са малко и по-ниски. Нито едно от тези числа не е дял за България.
Ако сесията избутва съня, училището или работата, запишете седем дни и занесете бележката на личния лекар. Попитайте дали вижда висока ангажираност, или загуба на контрол, и дали трябва оценка за депресия, тревожност или проблем с вниманието. При непосредствена опасност за живота обаждането е на 112, а терапията след това е разговор, не обещано хапче срещу играта.
Източници
- Addictive behaviours: Gaming disorder. World Health Organization, 22 октомври 2020 г.
- APA Reaffirms Position on Violent Video Games and Violent Behavior. American Psychological Association, 3 март 2020 г.
- Gaming and Mental Health: Understanding Internet Gaming Disorder. American Psychiatric Association, 28 май 2026 г.
- Video Game Addiction: What It Is, Symptoms & Treatment. Cleveland Clinic, 27 май 2022 г.
- Screen Time Guidelines. American Academy of Pediatrics, 22 май 2025 г.
- Gates NJ, Rutjes AWS, Di Nisio M et al.: Computerised cognitive training for maintaining cognitive function in cognitively healthy people in late life. Cochrane Database of Systematic Reviews, 27 февруари 2020 г.
- Zhou R, Morita N, Ogai Y et al.: Meta-Analysis of Internet Gaming Disorder Prevalence: Assessing the Impacts of DSM-5 and ICD-11 Diagnostic Criteria. International Journal of Environmental Research and Public Health, 29 май 2024 г.
- Smith ET, Basak C: A game-factors approach to cognitive benefits from video-game training: A meta-analysis. PLOS ONE, 2 август 2023 г.
- Niu X, Gao X, Zhang M et al.: Meta-analysis of structural and functional brain alterations in internet gaming disorder. Frontiers in Psychiatry, 25 октомври 2022 г.
- Cahill K, Jordan T, Dhamala M: Connectivity in the Dorsal Visual Stream Is Enhanced in Action Video Game Players. Brain Sciences, 28 ноември 2024 г.
