
Напредналата множествена склероза означава, че болестта вече уврежда тежко движението или мисленето и човек не може сам да извършва повечето обичайни дейности. Нужна е чужда помощ, но това е описание на тежестта, а не отделен тип на болестта и не определя колко време остава.
Страхът, че тази дума покрива последните месеци, не съвпада с клиничните описания. В европейската насока за палиативни грижи при тежка прогресия част от хората живеят много години, а смъртта по-често идва след пневмония от задавяне, инфекция на пикочните пътища, падане или рана от залежаване.
При пристъп, който пречи на ежедневните задачи, NICE предлага метилпреднизолон по 0,5 g дневно в продължение на 5 дни. При активна вторично-прогресираща форма обзор от 2023 г. свързва сипонимод с 21% по-нисък риск от потвърдена прогресия за 3 месеца. Годишният преглед обхваща преглъщането, дишането и кожата на местата под натиск.
Какво означава напреднала множествена склероза
Напреднала множествена склероза е степен на натоварване, а не отделна диагноза със собствен срок. В насоката за възрастни на Националния институт за здраве и клинично съвършенство във Великобритания (NICE) така се описва състояние, при което симптомите тежко засягат тялото или мисленето, човекът не извършва сам повечето ежедневни дейности и се нуждае от помощ. Обикновено това се вижда късно при първично-прогресиращ или вторично-прогресиращ ход. Типът и годините от първия симптом сами по себе си не стигат за това име.
Друга европейска граница е по-ранна и служи за палиативните грижи, а не за етикет „край“. В насоката на Европейската академия по неврология от 2020 г. тежка прогресираща болест означава постоянна двустранна опора, за да извърви човек 20 метра без почивка, тоест оценка над 6 по разширената скала за степен на увреждане EDSS, или по-тежко ограничение. Човек може да е на този праг и години наред да живее у дома с помощ, без да е в последната фаза.
Неврологът казва кой от двата прага е достигнат при вас. Атаката е към миелина, а по-късно и към самото нервно влакно, и няма лечение, което да премахва болестта. Има средства, които скъсяват пристъпа, намаляват новите огнища при част от хората и облекчават отделни симптоми.

Как се различават пристъпният и прогресиращият ход
Ходът се дели по начина, по който се трупа увреждането, а не по това колко „късна“ изглежда една седмица. Около 85% от хората започват с пристъпно-ремитентна форма, а около 15% имат първично-прогресиращ ход от самото начало. Същата оценка от около 85% за пристъпното начало дава и клиниката Cleveland в страница, актуализирана на 25 януари 2024 г. Първият изолиран епизод и случайна находка на ядрено-магнитен резонанс без оплаквания са ранни картини, а не напреднала болест.
| Форма | Как протича | Какво съобщават източниците |
|---|---|---|
| Пристъпно-ремитентна | Нови симптоми се появяват за дни и после отзвучават частично или напълно. | Около 85% от хората с тази болест започват така. |
| Вторично-прогресираща | След пристъпен период увреждането се трупа постепенно, със или без нови пристъпи. | Поне 20 до 40% от хората с пристъпен ход стигат до нея за 10 до 40 години. |
| Първично-прогресираща | Влошаването тръгва от началото и обикновено няма ясни ремисии. | Около 15% имат този ход още при първите прояви. |
| Напреднала болест | Това е тежест, а не отделен тип. | Човекът не извършва сам повечето ежедневни дейности. |
Преходът не идва на една и съща година. Делът от 20 до 40% в таблицата е обобщение на клиниката Майо от 2024 г., а обзорът на Pozzilli и колеги от 2023 г. дава друга граница, до 5% преминаване за една година. Второто число е горна годишна оценка, не лична прогноза.
Инвалидността може да расте и без ясен пристъп. В същия обзор това е прогресия, независима от пристъпна активност. В клинични изпитвания такива събития са били около 70 до 90% от случаите на натрупано увреждане при проследяване от 2 до 10 години. Тихата седмица без ново огнище не доказва, че функциите са спрели да се менят. Неврологът сравнява ходенето, ръцете и EDSS през месеци.
След видим напредък темпът и възрастта, на която се стига до даден праг, са сходни при двата прогресиращи хода. Възрастта е по-силен ориентир от името на формата. Пушенето влошава прогнозата, а по-младите хора с все още активно възпаление по-често имат полза от лекарствата, които променят хода. Решението стъпва на пристъпи, нови лезии, функции и възраст.
Какви симптоми се очакват при тежко засягане
Симптомите зависят от увредените пътища и при тежко засягане се събират, вместо да се сменят. Слабостта по-често засяга краката, става двустранна и спастична, а походката се втвърдява. В късен стадий спастичността заедно с малкомозъчната нестабилност може да ограничи човека до инвалидна количка. Болезнени сгъвателни спазми се появяват и от лек допир, например от завивката. Към това се добавят бавна накъсана реч, неясно произношение и тремор при целево движение, а част от хората губят ходенето за дълго.
При тежко засягане по-чести са и тези промени:
- Тазовите резервоари водят до незадържане на урина или на изпражнения, не само до често подканяне.
- Преглъщането става несигурно и храната или течността може да попадне в дихателните пътища.
- Умората се усилва от топлина, инфекция, болка или лош сън и не е обикновена сънливост.
- Мисленето, паметта и настроението се променят, понякога без човекът да свърже това с болестта.
- Зрението може да остане засегнато от по-ранен епизод, с болка при движение на окото или двойни образи.
Повечето хора с тази болест имат някакъв проблем с пикочния мехур още преди късния етап, а при тежко засягане незадържането става явно. Сетивните оплаквания остават парене, изтръпване или ток по гърба при навеждане на главата. Малък възход на телесната температура, топла баня или треска временно усилва стари симптоми. Това не е нов пристъп, а обратимо влошаване, докато температурата спадне.
Депресията е най-честото емоционално нарушение и може да идва от живота с увреждане или от огнища в мозъка. Тревожност и резки смени на настроението също се срещат, а припадъците са много редки. Спад на настроението заедно с изолация е тема за годишния преглед.
Кои усложнения променят ежедневието
Усложненията идват по-често от обездвижването и от гълтането, отколкото от нов пристъп. Намалената подвижност вдига риска от остеопороза, скъсяване на мускули и сухожилия и рани от залежаване върху изпъкнали кости. При тежко ограничено движение NICE посочва кожата да се преглежда при всеки контакт, костите да се проследяват редовно, а контрактурите да се търсят целенасочено. Залежалият човек се пази и от инфекции на пикочните пътища.
Задавянето е отделен риск, защото аспирационната пневмония е сред пътищата към смърт при тежка прогресия. Кашлица при хранене, мокър глас след глътка и отказ от течности заслужават оценка на говора и гълтането, преди да се чака температура. Ако храненето през устата стане опасно, екипът обсъжда хранителна подкрепа по насоките за хранене при възрастни, към които препраща NICE.
Паданията и счупванията стават по-вероятни, когато балансът и силата спаднат, а остеопорозата прави костта по-крехка. Сексуалната функция също се засяга, със затруднена ерекция, намалено желание или нарушено чувство, и това се пита на годишния преглед, защото рядко се казва спонтанно.
При болестта като цяло източниците не дават една продължителност на живота. Клиниката Cleveland посочва, че при съвременно лечение се очаква обичайна продължителност, докато по-стари проучвания са описвали до 10 години по-малко, а смъртен изход само от болестта е много рядък. NHS, с преглед на страницата на 16 август 2024 г., пише, че повечето хора доживяват старост, средно с няколко години по-малко. Справочникът Merck, актуализиран през април 2026 г., ограничава скъсяването до много тежките случаи.
Пристъп ли е всяко ново влошаване
Не всяко влошаване е пристъп и не всеки пристъп се лекува с кортикостероид. В британската насока пристъп е нов симптом или усилване на стар, което трае над 24 часа, без инфекция и без друга причина, след поне един стабилен месец. Преди този извод се търси инфекция, особено на пикочните пътища и на дихателните пътища, и се отделя колебанието на симптомите от истински нов епизод. Оплаквания, които вече траят над 3 месеца, обикновено не се водят като пристъп.
Топлината и треската имитират пристъп, защото временно забавят провеждането във вече увредени влакна. След като температурата спадне, човекът се връща към предишното ниво, без ново огнище. Затова при внезапно по-слаби крака първият въпрос е за температура, кашлица, парене при уриниране и мътна урина, а не за венозен кортикостероид. Личният лекар или неврологът могат да направят тази разлика още същия ден.
Когато епизодът пречи на обичайните задачи, NICE предлага лечение възможно най-рано и в рамките на 14 дни. Схемата там е орален метилпреднизолон 0,5 g дневно за 5 дни. Венозен метилпреднизолон 1 g дневно за 3 до 5 дни се обмисля, ако оралният курс не се понася или не помага, или ако тежкият пристъп изисква болница, включително при диабет или депресия. По-ниска доза не се препоръчва за остър пристъп и не се оставя запас от таблетки у дома.
Кортикостероидът скъсява острия епизод, но не е доказано, че отлага дългосрочната инвалидност. Възможни са временни безсъние, потиснатост, объркване, възбуда и по-висока кръвна захар при диабет. Не всеки пристъп има нужда от стероид. В България неврологът прилага местния протокол, а британските грамове са само ориентир.
Ако високата доза не намали тежкия пристъп при пристъпна форма, се обсъжда плазмафереза. Клиниката Майо посочва, че около половината от хората без достатъчен отговор на стероида получават значимо подобрение след кратък курс на обмяна на плазмата. Методът не се използва за първично-прогресиращ ход без пристъпи. Симптомите на пристъп обикновено тръгват за 24 до 48 часа, траят дни до седмици и после се подобряват в голяма степен, често с около 80 до 100%.
Кои лекарства още могат да забавят хода
Лекарствата, които променят хода, потискат имунната атака, за да има по-малко пристъпи и нови лезии и за да се отложи инвалидността. Те не възстановяват вече загубени влакна и не лекуват болестта окончателно. Ползата при прогресиращ ход е по-голяма при по-млади хора и при все още активно възпаление, клинично или на ядрено-магнитен резонанс. При тихо влошаване без пристъпи и без нови лезии очакването е по-скромно и се казва открито.
В Европа сипонимод е показан при възрастни с вторично-прогресираща форма и активна болест, разпозната по пристъпи или по образни белези на възпаление. NICE го приема като вариант на същата основа. В изпитването EXPAND, както го обобщават Pozzilli и колеги, сипонимод е снижил риска от потвърдена прогресия за 3 месеца с 21% спрямо плацебо и риска за 6 месеца с 26%. В тази група 56% вече са имали EDSS поне 6. Резултатът не се пренася автоматично върху човек, прикован на легло и без възпалителна активност.
Окрелизумаб, антитяло срещу B-клетките, се влива веднъж на около 6 месеца и се използва при пристъпни форми и при първично-прогресираща, обикновено докато човекът още ходи. В британската насока е вариант за ранна първично-прогресираща форма с образни белези на възпаление. В изпитването ORATORIO, в същия обзор, е забавил потвърдената прогресия за 12 седмици спрямо плацебо, с коефициент на риск 0,76, и тази за 24 седмици, с коефициент 0,75. Финголимод в друго изпитване при този ход не е показал същата полза при по-възрастна и по-малко активна група.
Спирането не се решава само защото бастунът вече не стига. При нови пристъпи или нови лезии много специалисти продължават или сменят лекарството. При стабилен човек без проблем с поносимостта също се обсъжда продължаване. Не прекратявайте приема сами. Неврологът казва кое от тези лекарства се назначава при местните условия.
Част от молекулите отслабват надзора срещу вируса JC и могат да отключат прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия. Рискът е най-висок при натализумаб, после при финголимод, сипонимод, ритуксимаб, окрелизумаб и офатумумаб, а при диметилфумарат е рядък. Преди старт се изследват антитела, а при отрицателен резултат тестът се повтаря на всеки 6 месеца, докато приемът продължава. Митоксантронът днес се ползва по-рядко заради увреда на сърцето и риск от левкемия. В Европа и Канада ритуксимаб често се използва, защото е по-евтин от окрелизумаб. Дали влиза във вашата схема, се решава на място.

Как се облекчават спастичността, болката и умората
Облекчаването на симптомите остава смислено и когато лекарството за хода вече няма голяма роля. Спастичността се подозира при стягане, спазми, клонус или промяна в ходенето и в ръцете. Преди таблетка се проверява за рана от залежаване, проблем с мехура или червата, инфекция, лоша поза и болка. Част от хората опират на вдървеността, за да стоят или да се прехвърлят, и релаксантът тогава може да влоши преместването.
Първи избор в британската насока при ясна цел е орален баклофен, ако няма противопоказание. Ако не се понася или не стига, се обмисля габапентин, извън показанието за тази употреба във Великобритания към юни 2022 г. При съвместен прием има риск от тежка потиснатост на дишането. Баклофенът не се спира внезапно, а дозата се наглася по характеристиката на продукта и по бъбречната функция. Ако движението остава тежко нарушено, се включва екип с опит в спастичността, а ботулиновият токсин в стегнатия мускул е вариант, когато таблетките не стигат.
При тежка спастичност европейската насока дава силна препоръка за оромукозен спрей с набиксимолс, ако е достъпен и се понасят замаяност, сънливост и гадене. В трите изпитвания, събрани от насоката, оценката е паднала средно с 0,51 точки спрямо плацебо. Това е облекчение, не връщане на ходенето, и неврологът казва дали спреят влиза в местния избор.
Болката се разделя по причина. Нервната болка се води по правилата за невропатна болка, а мускулно-скелетната често идва от неподвижност, спастичност и поза. За мъчителни парестезии справочникът Merck сочи габапентин или прегабалин, а сред другите възможности са амитриптилин, карбамазепин и при нужда опиоид.
Умората не се приписва автоматично на болестта. Търсят се лош сън, болка, спастичност, проблем с мехура, странично действие на лекарство, инфекция, анемия, щитовидна дисфункция, тревожност и депресия. Аеробни, силови и балансови упражнения, включително йога и пилатес, може да помогнат. Конкретна диета не премахва умората, инжекции с витамин B12 и хипербарна кислородна камера не се предлагат за нея, а омега-3 и омега-6 не се дават като лечение на самата болест.
Ако все пак се опитва лекарство за умора, NICE оставя избора на специалист. Обсъждат се амантадин, модафинил и селективен инхибитор на обратния захват на серотонина, и трите извън показанието за тази цел във Великобритания към юни 2022 г. Модафинил не се използва при бременност или при план за бременност. Той може да намали ефекта на хормоналните контрацептиви и изисква сърдечно-съдова оценка. Дозата е най-ниската полезна и се преразглежда.
Витамин D не се предлага в NG220 единствено като лечение на болестта. Тази бележка е отбелязана като текст от 2014 г. Справочникът Merck от 2026 г. описва добавка примерно от 600 до 4000 IU дневно, за да се достигне 50 до 125 nmol/L, заради смесени данни за прогресията и заради костите при обездвижване. Ефектът не е постоянен в изпитванията. Не започвайте доза сами. Лекарят решава след изследване на нивото.
Каква рехабилитация и помощ вкъщи са полезни
Движението остава полезно и при тежко засягане, стига да е съобразено с умората и с топлината. Редовното упражнение може да има благоприятни ефекти и не уврежда самата болест. Дори при напреднал стадий справочникът Merck включва велоергометър, пътека, плуване, разтягане и баланс, със или без физиотерапевт. Така се поддържат сърцето и мускулите, намалява се спастичността и се пазят контрактури и падания. При умора и тежка болест европейската насока, със слаба сила на доказателствата, предлага и тренировка на горната част на тялото и на придвижване с количка.
При умерено нарушено ходене, EDSS поне 4, NICE обмисля съчетание от наблюдавана аеробна и умерена силова работа с поведенчески техники. Ако има проблем с равновесието в стоеж, се обмисля и вестибуларна рехабилитация. Изборът е този, който човекът може да продължи след края на програмата. Физиотерапевт с опит в тази болест, ерготерапевт и при нужда логопед влизат в плана, а не чакат пълната загуба на ходенето.
Когато болестта става по-напреднала, британската насока покрива изолацията и потиснатостта, помощните средства и промените в жилището, заедно с трудотерапия, палиативни грижи и социални услуги. Оценката на потребностите на полагащия грижа е описана за Обединеното кралство. В България личният лекар и неврологът казват кои местни услуги и помощни средства реално съществуват.
Годишният преглед е поне веднъж и го прави екип с опит в усложненията. В него влизат ходене и падания, ръце, спазми, тремор, тазови и сексуални функции, болка, говор и гълтане, зрение, памет, умора, настроение, сън и дишане. Отбелязват се прогресия, активност, пристъпите за годината и дали още има място за лекарство, което променя хода. Пушенето се спира, защото увеличава прогресията на инвалидността. Ваксинацията не изглежда да вдига риска от обостряне. Силната топлина и претоварването се избягват, без пълен отказ от движение.
Ако мисленето остава засегнато, се обмисля ерготерапевт или невропсихолог, след като се проверят сънят, настроението и лекарствата, които също влошават паметта. Говорът се гледа заедно с гълтането, а близките се питат какво поемат.
Кога палиативните грижи имат място
Палиативната грижа е активна помощ за болката, психическите, социалните и духовните трудности при тежко заболяване, а не синоним на последните дни. NICE казва на човека с напреднала болест и на близките му кои служби има, включително палиативни, и помага за достъпа. Отделно препоръчва насочване към палиативен екип за контрол на симптомите и, когато му дойде времето, за грижа в края на живота. Двете неща не започват в един и същи ден.
Европейската насока предлага домашна палиативна грижа при тежка прогресия, от лекар с основни умения или от специализиран екип. Препоръката е слаба, а сигурността на данните е ниска. В обединените изпитвания е имало подобрение на болката и на съня спрямо обичайната грижа, без ясен ефект върху качеството на живота. Специализираната грижа в анализа по протокол е намалила и тежестта върху полагащия грижа.
Разговорът занапред е добре да започне, докато човекът още може да обясни какво иска. NICE съветва планът да се обсъди по-рано, ако се очаква да спаднат говорът, мисленето или способността за решения. Европейската насока също предлага ранно говорене за бъдещето, макар пряк ефект при тази болест да не е доказан. Без него близките после решават спешно за антибиотик, болница или място на грижата.
Прогнозата при тежка прогресия остава широка. Част от хората с нужда от двустранна опора живеят много години, а други се влошават бързо след една инфекция. Повечето умират в болница, а не у дома. Темпът на спада е по-полезен от една снимка на скалата. Палиативният екип се вика заради симптоми и план. Срок от месеци не е медицинско определение на тази тежест.
Кога да потърсите невролог или спешна помощ
Спешната помощ се вика за внезапна картина, която може да не е от болестта, а плановият невролог поема пристъпа, инфекцията и бавното влошаване. Телефонът в България е 112. Той е за задавяне, нов задух и за признаци, които приличат на инсулт. Новият симптом без задух и без едностранна внезапна слабост отива първо към невролога или личния лекар, особено ако има температура.
| Какво се е променило | Към кого да се обърнете |
|---|---|
| Нови или по-силни симптоми над 24 часа, без инфекция, след поне един стабилен месец | Невролог възможно най-скоро, а ако задачите вкъщи са засегнати, оценка за лечение в рамките на 14 дни. |
| Парене при уриниране, кашлица, температура и внезапно по-слаби крака | Личен лекар или невролог още същия ден, защото инфекцията имитира пристъп. |
| Задавяне, невъзможност да се преглътне слюнка или нов задух | Спешна помощ на телефон 112. |
| Внезапна слабост или изтръпване на едната ръка, внезапна загуба или замъгляване на зрението, внезапно нарушено равновесие | Спешна помощ на 112, защото картината може да е инсулт. |
| Ново объркване, загуба на реч или отпадане на половината зрително поле при натализумаб, финголимод, сипонимод, окрелизумаб или офатумумаб | Спешна оценка с ядрено-магнитен резонанс за прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия. |
| Мисли за самонараняване или усещане, че животът няма смисъл | Спешна помощ на 112 или незабавен разговор с лекаря. |
При хора на изброените лекарства новата загуба на реч, промяната в съзнанието, отпадането на половината зрително поле или новата атаксия не се чакат като пореден пристъп. Справочникът Merck иска незабавен резонанс на мозъка и след това лумбална пункция за ДНК на вируса JC. Ако лекарството е било натализумаб, плазмаферезата може да го изчисти по-бързо. Рана от залежаване с температура също не чака годишния преглед.
Често задавани въпроси
Напредналата форма означава ли, че остават само месеци?
Не. При тежка прогресия част от хората живеят много години, а за болестта като цяло по-новите текстове описват дълъг живот, със скъсяване главно при много тежко протичане. Рискът идва по-често от инфекция, задавяне и падане, отколкото от календарна дата. Питайте невролога за темпа през последните месеци, а не за фиксиран срок.
Може ли вторично-прогресиращият ход още да дава пристъпи?
Да. Формата се познава по постепенно трупане на инвалидност след пристъпен период, но пристъпи и нови лезии могат да продължат и това е повод в Европа да се обсъди сипонимод. Липсата на пристъп не доказва стабилност, защото увреждането расте и без нов епизод. Неврологът сравнява функциите и образите, а не само дневника на кризите.
Помагат ли кортикостероидите при бавно влошаване без пристъп?
Те са за остър епизод над 24 часа, който пречи на функциите, а не за бавния спад месец след месец. В британската насока оралният метилпреднизолон е 0,5 g дневно за 5 дни, а симптоми над 3 месеца обикновено не се водят като пристъп. Неврологът у нас прилага местната схема и първо изключва инфекция.
Трябва ли лекарството за хода да спре, щом ходенето стане трудно?
Не автоматично. Ползата е по-голяма при по-млади хора и при все още активно възпаление, а окрелизумаб при първично-прогресиращ ход се обсъжда обикновено, докато човекът още ходи. Без пристъпи и без нови лезии ефектът върху чистата прогресия е по-неясен. Не спирайте сами нито това лекарство, нито баклофена, защото рязкото спиране на баклофена може да навреди.
Как близките да разпознаят задавяне или уроинфекция?
Кашлица при хранене, мокър глас след глътка и отказ от течности искат оценка на преглъщането, защото задавянето води до пневмония. Парене, мътна урина, температура или внезапно по-трудно ходене често идват от инфекция и се проверяват още същия ден. Задавяне със задух или невъзможност да се преглътне слюнката е повод за 112.
Витамин D спира ли напредването на болестта?
Не е доказан като самостоятелно лечение. Британската насока не го предлага единствено за лечение на болестта, а справочникът Merck от 2026 г. описва добавка с проследяване на нивото заради смесени данни и заради костите при обездвижване. Дозата, ако изобщо се даде, се решава с лекаря след изследване.

Заключение
Тежестта се мери с това какво човекът вече не може да върши сам, а не с годините от първия симптом и не със срок от месеци. Пристъпният, вторично-прогресиращият и първично-прогресиращият ход се лекуват различно, а инвалидността може да расте и в тихи периоди. Сипонимод и окрелизумаб имат място главно при по-ранна и все още активна прогресия, докато баклофенът, рехабилитацията и грижата за кожата, мехура и гълтането остават смислени и по-късно.
На следващия преглед питайте дали през годината е имало пристъп или нова лезия и дали сипонимод или окрелизумаб още влизат във вашия случай. Уговорете кого да потърсите още същия ден при температура със слаб крак и при кашлица по време на ядене. Внезапната едностранна слабост е повод за обаждане на 112. Ако ходенето вече е загубено, поискайте преглед на гълтането, на местата под натиск и на костите.
Източници
- Multiple sclerosis in adults: management. National Institute for Health and Care Excellence, 26 август 2026 г.
- Solari A, Giordano A, Sastre-Garriga J et al.: EAN Guideline on Palliative Care of People with Severe, Progressive Multiple Sclerosis. Journal of Palliative Medicine, ноември 2020 г.
- Pozzilli C, Pugliatti M, Vermersch P et al.: Diagnosis and treatment of progressive multiple sclerosis: A position paper. European Journal of Neurology, януари 2023 г.
- Multiple sclerosis – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 1 ноември 2024 г.
- Levin MC: Multiple Sclerosis (MS). Merck Manual Professional Edition, април 2026 г.
- Multiple sclerosis. National Health Service, 16 август 2024 г.
- Multiple Sclerosis (MS): What It Is, Symptoms & Treatment. Cleveland Clinic, 25 януари 2024 г.
