
Акатизията е невропсихиатричен синдром, при който човек усеща вътрешно неспокойство и силна нужда да се движи, най-често с краката, и трудно остава седнал. Най-често се появява след антипсихотик, в първите часове, дни или седмици от започването, или скоро след като дозата е вдигната.
В чакалнята това се вижда като кръстосване на краката, поклащане от пета на пета или крачене, което почти не облекчава напрежението. В група от 372 души с шизофрения на стабилно лечение поне четири седмици акатизия е намерена при 18,5%, а при два антипсихотика от второ поколение делът е 34%.
Клинични текстове от 2017 и 2022 г. описват острата форма като траеща под шест месеца, а канадската клинична оценка брои за хронично продължението над три месеца. При халоперидол новата акатизия в обобщени изпитвания е 24,8%, при кветиапин 5,2%. Първата стъпка е преглед на дозата и на комбинацията, без самоволно спиране на лекарството.
Какво представлява акатизията
Акатизията е състояние на вътрешно напрежение с неудържим подтик за движение. Думата идва от гръцки и означава неспособност да се седи спокойно. Човекът не избира да нервничи. Усещането се натрупва, докато тялото не се раздвижи, и след кратка пауза се връща.
Най-честата причина е лекарство, преди всичко антипсихотик, който блокира допаминови сигнали. Същият образ е описан и при болест на Паркинсон, при възпаление на мозъка и след черепно-мозъчна травма. Движенията обикновено са повтарящи се и засягат краката от таза до глезените, а дистресът е част от синдрома.
Има субективна и обективна страна. Човекът разказва за нуждата да се движи, а лекарят вижда крачене, поклащане или смяна на позата. Когато движенията се виждат, но човекът не описва вътрешното напрежение, се говори за псевдоакатизия. Дали това е късна фаза, в която усещането е избледняло, или вариант на тардивна дискинезия, канадската оценка от 2018 г. оставя отворено.

Как се усеща и какво виждат околните
Водещото усещане е вътрешно неспокойство с принуда за движение, събрана най-силно в долната част на тялото. Хората го описват като напрежение, което не ги оставя да се отпуснат, и като тягост, докато стоят неподвижно, например на опашка. Дистресът често докарва тревожност отгоре.
Околните виждат повтарящи се движения, които приличат на обикновено нетърпение. Клиничен текст от май 2017 г. посочва поклащането от крак на крак в право положение, при лекарство, за което се търси връзка с оплакването, като особено характерен белег. Прегледът е по-сигурен, ако човекът бъде наблюдаван и седнал, и прав на едно място.
Типичните прояви, събрани от клиничните описания, изглеждат така.
- Човекът многократно кръстосва и отново разкръстосва краката, докато седи.
- Човекът прехвърля тежестта от единия крак на другия или се поклаща прав.
- Човекът крачи напред и назад или марширува на място без външна причина.
- Човекът става от стола след минути, защото седенето усилва напрежението.
При деца и юноши оплакването рядко звучи като „не мога да седя“. По-често се виждат раздразнителност, импулсивност и усилена хиперактивност, които лесно се приемат за синдром на дефицит на вниманието или за влошаване на психозата. Страницата на здравния департамент на щата Ню Йорк подчертава, че тогава историята за новото лекарство и прякото наблюдение разделят акатизията от тези състояния.
Хроничната форма се свързва с тежък дистрес, по-лошо качество на живот, безсъние и трудно съсредоточаване. Оценката от 2018 г. казва, че не е сигурно доколко акатизията сама е рисков фактор за самоубийство, макар при първи епизод на психоза да е намирана връзка със суицидност и с агресивно поведение.
Остра, хронична, тардивна и при спиране
Срокът, след който акатизията се нарича хронична, не е еднакъв във всички текстове. Cleveland Clinic (2022 г.) и клиничният преглед от 2017 г. описват острата форма като поява в ранните дни или след вдигане на дозата, с траене под шест месеца. Хронична за тях е тази, която продължава по-дълго, понякога с години, и може да се смеси с леки неволеви движения на крайниците или лицето.
Канадската оценка, публикувана на 23 април 2018 г., ползва по-къс праг. Остра нарича акатизията в ранните дни на лечението, а хронична обикновено смята продължението на белезите над три месеца. На преглед се записва откога трае напрежението след последната промяна на дозата.
Тардивната акатизия също се именува различно. Клиничните страници я описват като късна поява, обикновено повече от три месеца след започване или след смяна на дозата, често редом с тардивна дискинезия. Оценката от 2018 г. предупреждава, че в литературата същият етикет ту се дава на късна акатизия, която се влошава при намаляване на антипсихотика и временно стихва при вдигане на дозата, ту се ползва за всяка късна поява без тази особеност.
Отделна е акатизията при спиране или намаляване. След сваляне или прекратяване на антипсихотик може да се появи картина, която на вид съвпада с острата. Критериите на DSM-5, предадени в прегледа от 2017 г., включват и поява в рамките на седмици, след като се намали лекарство срещу екстрапирамидни оплаквания, например антихолинергик. Затова рязкото спиране у дома не е безопасен ход. Клиничният текст от 2017 г. смята псевдоакатизията за късен етап с движения, но без усещане за неспокойство. Разборът от април 2018 г. иска лекарят да отдели тази картина от тардивната дискинезия.
Защо се появява
Точният механизъм не е доказан с една схема, която да покрива всички лекарства. При антипсихотиците водещото обяснение е блокада на допаминовите рецептори от втори тип. Допаминът участва в управлението на движението, и когато сигналният път е притиснат, се появяват нежелани двигателни прояви, сред които е и акатизията.
При острата дистония обяснението сочи нигростриарния път. За акатизията нюйоркската клинична страница сочи по-слаба допаминова активност във вентралния стриатум и нарушение в серотониновата сигнализация. Прегледът от 2017 г. говори за намалена допаминова активност по мезокортикалния път от вентралната тегментална област към лимбичната система и префронталната кора. Двете описания се доближават, а окончателен механизъм още няма.
Серотониновата хипотеза обяснява защо акатизия се вижда и при лекарства, които не са класически блокери на допамина. Увеличение на серотонина и норадреналина може косвено да намали допамина в същите зони. Това пасва на съобщенията за селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, без да превръща всяка тревожност в началото на антидепресант в акатизия.
Рискът расте, когато допаминовата блокада е по-силна и по-бърза. Висока доза, високопотентен антипсихотик от първо поколение и рязко вдигане на дозата се повтарят във всички по-нови клинични текстове. Първият контакт с антипсихотик и комбинацията от две такива лекарства добавят отделен риск, независим от възрастта.
За възрастта източниците не сочат едно и също. Cleveland Clinic (2022 г.) включва средната и по-напредналата възраст сред обстоятелствата, при които акатизията е по-вероятна. Нюйоркската страница, позовавайки се на проучване от 2022 г., сочи по-висок риск при млади възрастни и юноши с първи епизод на психоза и при мъже. За решението на лекаря по-пряко тежат дозата, скоростта на вдигане и броят на антипсихотиците, защото върху тях може да се действа.
Кои лекарства я предизвикват
Всички антипсихотици могат да предизвикат акатизия, но делът не е еднакъв. Лекарствата от първо поколение с висок потенциал, като халоперидол, се свързват по-често от повечето средства от второ поколение. При второто поколение акатизията също се среща. Рисперидон, арипипразол, оланзапин, зипразидон, кветиапин, клозапин и палиперидон имат регистрирана нова акатизия в изпитвания.
Антидепресантите я предизвикват по-рядко от антипсихотиците, но я има в описанията. Сред тях са селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина, включително флуоксетин и пароксетин, по-старите инхибитори на моноаминооксидазата и трицикличните антидепресанти. При биполярно разстройство от първи тип Cleveland Clinic дава оценка, че акатизия се развива при около 10 до 18% от хората на антидепресант.
И други, всекидневни лекарства влизат в списъците на клиничните страници.
- Метоклопрамидът за гадене може да предизвика акатизия, както антипсихотиците.
- Буспиронът, използван при тревожност, също фигурира сред възможните причини.
- Цинаризинът и дилтиаземът фигурират сред блокерите на калциевите канали.
- Резерпинът и метилдопата също се свързват с акатизия при лечение на кръвно.
В същите описания се споменават лекарства за световъртеж, някои успокоителни и по-рядко антибиотикът азитромицин. Амфетамин, метамфетамин и кокаин също могат да я предизвикат. Повод за разговор с лекаря е новото неспокойство около старта или смяната на дозата. Антипсихотик се предписва и при биполярно разстройство, тежка депресия и някои тревожни състояния, така че човек може да получи акатизия, без да свързва лекарството си с шизофрения. Относителният риск на всяко отделно име още не е подреден окончателно, затова числата по-долу са групов ориентир.
Колко често се среща при антипсихотици
Честотата зависи от това кого броим. В кратки изпитвания се записва нова акатизия след започване на конкретно лекарство. В кабинетите се брои делът сред хора, които отдавна приемат лечение. Двете числа не бива да се четат като едно.
Обзорът на Martino и колеги от 2018 г. събира рандомизирани изпитвания, вече включени в Кокрънови прегледи за шизофрения, и смята дела с нова акатизия. При лекарствата от второ поколение оценките вървят от 3,3% при палиперидон до 16,4% при сулпирид. Халоперидол остава по-високо и интервалът му се застъпва значимо само с този на сулпирид.
| Лекарство | Дял с нова акатизия | Изпитвания и участници |
|---|---|---|
| Халоперидол | 24,8% | 33 изпитвания, 1 278 души |
| Сулпирид | 16,4% | 8 изпитвания, 211 души |
| Хлорпромазин | 15,9% | 40 изпитвания, 2 087 души |
| Рисперидон | 14,2% | 28 изпитвания, 3 263 души |
| Оланзапин | 8,7% | 27 изпитвания, 4 569 души |
| Арипипразол | 8,5% | 70 изпитвания, 6 552 души |
| Кветиапин | 5,2% | 35 изпитвания, 3 392 души |
Палиперидон е на 3,3% в шест изпитвания с 1 496 души. Зипразидон е около 8,3%. Клозапин е 7,9% само в четири изпитвания, с широк интервал от 2,7 до 20,7%, а за азенапин данни за акатизия липсват. При сулпирид интервалът е от 8,5 до 29,3% върху едва 211 души. В част от опитите с халоперидол е бил позволен антихолинергик при двигателни оплаквания, затова 24,8% не е дял от хора без всякакво облекчение. Рисперидон се доближава до хлорпромазин, а кветиапин и палиперидон стоят по-ниско.
В живота извън изпитването числата са други. Сред 372 души с шизофрения на непроменена схема поне четири седмици общият дял е 18,5%. Един антипсихотик от второ поколение е свързан с 11%, един от първо с 21%, два от първо поколение с 40%, а два от второ с 34%. Cleveland Clinic отделно посочва, че около 24% от хората с шизофрения на лечение имат хронична акатизия. Това е дълготрайна картина, не новият случай от първите седмици на изпитване.

Как се разпознава и с какво се бърка
Диагнозата се поставя клинично, без кръвен тест или снимка, които да я потвърдят. Лекарят пита кога е започнало неспокойството спрямо новото лекарство или новата доза, какво друго се приема и дали има мисли за самонараняване. След това гледа седенето и стоенето, а не само разказа.
Най-ползваната скала е тази на Barnes. Тя оценява видимите движения, осъзнаването на неспокойството, дистреса и обща тежест. Глобална оценка от 2 или повече точки по скалата на Barnes се приема за наличие на акатизия. Канадската препоръка съветва такава скала да се ползва още преди първия антипсихотик и отново, докато дозата се нагласява.
Критериите в DSM-5, както ги предава прегледът от 2017 г., искат субективно неспокойство, често с видими излишни движения, в рамките на няколко седмици след започване или вдигане на дозата на лекарство като невролептик, или след намаляване на средство срещу екстрапирамидни симптоми. При хоспитализирани наблюдения острата форма често тръгва още в часове или дни. Двата срока описват различен начин на проследяване.
Акатизията се бърка с тревожност, с възбуда при психоза или мания, с депресия, със синдрома на неспокойните крака, с отнемане на лекарство или вещество и с тардивна дискинезия. При тревожността центърът е страх или грижа. При акатизията центърът е нуждата от движение, а тревогата идва като последица и затова състоянието често се записва като „упорита тревожност“.
Тардивната дискинезия е друг късен двигателен проблем от същите лекарства. Движенията са неволни, често около езика, долната част на лицето и челюстта, и могат да останат след спиране на лекарството. При акатизията човекът усеща подтика и се движи, за да го облекчи. Двете могат да съжителстват, затова едното име не отменя търсенето на другото.
Ако неспокойството се приеме за влошаване на психозата и дозата на антипсихотика се вдигне, акатизията може да се засили. Националният институт за здраве и клинично съвършенство във Великобритания (NICE) иска страничните ефекти да се следят особено по време на нагласяне на дозата, като изрично посочва припокриването между акатизия и възбуда или тревожност. Нюйоркската страница предлага въпрос за неспособност да се седи спокойно в началото, всяка седмица през първите две седмици след старт и всяка седмица през двете седмици след вдигане на дозата.
Какво се променя първо в лечението
Първата стъпка е преглед на антипсихотика. Оценката от 2018 г. подрежда така действията. Намалява се дозата, ако психичното състояние го позволява. Спира се комбинацията от два антипсихотика, когато тя не е наложителна. Обмисля се смяна към лекарство с очаквано по-нисък риск. Едва след това се добавя средство срещу самата акатизия.
Намаляването и смяната не са безобидни. Доза под лечебната може да върне психозата, а смяната може да разклати състояние, което дотогава е било стабилно. NICE, в текста последно обновен на 4 септември 2026 г., не разрешава редовна комбинация от антипсихотици освен за кратък период, например докато едно лекарство се сменя с друго. Същата логика стои и в канадската оценка, която цитира преглед срещу рутинни комбинации и срещу високи дози.
Скоростта на вдигане е отделен лост. NICE иска в началото доза в долния край на разрешения диапазон и бавно покачване, с проба на оптималната доза 4 до 6 седмици, преди лекарството да се обяви за неефективно. Забраната за високи повторни дози и за бързо вдигане при остър епизод е отбелязана в същия текст като изменена през 2026 г. Това съвпада с канадския съвет да се избягва рязкото покачване, защото то вдига риска от остра акатизия.
Към кое име да се мине, не е универсална рецепта. Нюйоркската страница дава за пример клозапин или кветиапин, когато акатизията налага смяна. Обзорът на изпитванията слага кветиапин и палиперидон в ниския край на новите случаи, а оценката за клозапин е несигурна заради широкия интервал. Лекарят в България ще съобрази местната практика и листовката на конкретния продукт.
Самоволното спиране е лоша първа стъпка. Психозата може да се върне, а самото сваляне понякога пуска акатизия, която прилича на острата. Ако спирате антихолинергик, който е прикривал двигателни оплаквания, неспокойството също може да излезе в следващите седмици. Промяната се прави с човека, който е написал рецептата.
Добавени лекарства и витамин B6
Ако дозата и схемата не могат да се променят достатъчно, идва добавено лекарство за ограничен срок. Доказателствата са къси изпитвания с малко участници, а изводите зависят от това кой преглед се чете.
Кокръновият преглед от 18 октомври 2004 г. намира само три изпитвания с общо 51 души и най-дълго проследяване 72 часа и не препоръчва бета-блокери с централно действие. Оценката от април 2018 г. събира седем сравнения на пропранолол с плацебо при 194 души, с дози от 20 до 120 mg на ден и траене обикновено от 2 до 12 дни. В шест от седемте има подобрение. При два дни често няма разлика, а към петия ден в по-късни опити вече има. Ако се добавя пропранолол, съветът е старт ниско, например 10 mg два пъти дневно, покачване според ефекта и преценка след поне пет дни, освен при непоносими ефекти.
Пропранололът може да свали кръвното и да забави пулса, а антипсихотикът може да усили този ефект. Преди старта се преглеждат противопоказанията при конкретния човек и се мерят кръвно и пулс легнал и прав. Колко дълго да остане лекарството, ако помогне, изпитванията не казват, защото са траели дни, не месеци.
Мрежовият метаанализ на Gerolymos и колеги от 7 март 2024 г. включва 15 двойно слепи изпитвания с 492 участници и десет добавени средства. Спрямо плацебо най-голям ефект върху оценката има миртазапин 15 mg на ден за поне пет дни. След него в основния модел се подреждат бипериден, витамин B6, тразодон, миансерин и пропранолол. Преките сравнения между самите активни лекарства не стигат статистическа значимост, така че класацията не доказва победа на едното над другото при всеки пациент.
При по-строг повторен анализ резултатът за пропранолол не се задържа, за разлика от повечето останали средства. Авторите свързват това с изпитвания от два дни или по-малко. В последния абзац те посочват пропранолол около 50 mg на ден за поне осем дни и не виждат полза от вдигане над 50 mg. Съветът да се изчакат поне пет дни остава. Две денонощия не са пълен тест на бета-блокера.
В двете по-ранни изпитвания миртазапин е по 15 mg, с преценка на петия или седмия ден, при общо 116 души. Общата оценка по скалата на Barnes спада спрямо плацебо, без докладвано влошаване на психозата. Най-честият нежелан ефект е сънливост, а анализът от 2024 г. добавя и възможно наддаване на тегло. По-висока доза от 15 mg не е изпитвана в тези опити. Канадският текст пази миртазапин за случаите, в които пропранолол е противопоказан, не се понася или не стига.
Витамин B6 в два петдневни опита при общо 80 хоспитализирани души, с 600 или 1 200 mg на ден, подобрява субективната и общата оценка спрямо плацебо, но не и обективните движения. Единият опит сравнява витамин B6, миансерин и плацебо като отделни рамена. Кратък курс се допуска едва след неуспех на другите възможности. Прием над 1 000 mg на ден по-дълго от 12 месеца може да причини тежка напредваща сетивна невропатия, която може да остане трайна. Схемата е за лекарски контрол.
Антихолинергиците, сред които бипериден, не се препоръчват рутинно. Изпитванията са малки, дозите в част от тях надхвърлят обичайните, а паметта страда. Полза се търси по-скоро когато има и лекарствен паркинсонизъм. Анализът от 2024 г. все пак намира ефект на бипериден, включително режим около 6 mg на ден за поне 14 дни, със седация при немалка част от хората. Резултатът от кратките опити не прави антихолинергика стандартен отговор.
Клоназепам в оценката от 2018 г. е кратка опция, със старт около 0,5 mg и диапазон в опитите от 0,5 до 2,5 mg дневно, после постепенно спиране, щом напрежението се успокои. Дългият прием носи привикване, зависимост и затруднява мисленето. В мрежата от 2024 г. клоназепам, ципрохептадин, золмитриптан и валпроат не се отделят сигурно от плацебо. Миансерин по 15 mg и тразодон показват ефект в малки къси опити. Миансерин почти не се ползва в практиката, а тразодон често приспива. При мъже тразодон рядко се свързва с приапизъм, затова и той не е домашна добавка.
Кога да потърсите лекар за акатизия
Ново неспокойство в първите две седмици след старт или след по-висока доза е повод за разговор с психиатъра, който е написал рецептата, или с личния лекар, ако през него стигате по-бързо. Не чакайте плановия преглед след месец, ако не можете да седите, не спите или ви се иска да спрете лекарството сами. Колкото по-рано се запише денят на промяната, толкова по-лесно се отличава акатизията от вълна на самата болест.
Спешна помощ се търси при по-тежки белези от обикновеното нетърпение. Мисли за самонараняване или непоносимо напрежение водят към 112. Висока температура със силно вдървяване на мускулите, обърканост и ускорен пулс или нестабилно кръвно може да е злокачествен невролептичен синдром. Спазам на челюстта, спряло преглъщане, извъртяни нагоре очи или извиване на тялото назад са белези на остра дистония и също водят към 112, защото дишането може да пострада.
| Какво забелязвате | Какво да направите |
|---|---|
| Неспокойство в дните след ново лекарство или по-висока доза | Обадете се на лекуващия лекар и не спирайте приема сами. |
| Не можете да седите спокойно и напрежението расте с часове | Поискайте преглед скоро, още в първите две седмици от промяната. |
| Мисли да се нараните или усещане, че не издържате повече | Обадете се на 112 или отидете в спешно отделение. |
| Висока температура, силно вдървени мускули и обърканост | Обадете се на 112 заради възможен злокачествен невролептичен синдром. |
| Спазам на челюстта, спряло преглъщане или извъртяни нагоре очи | Обадете се на 112, защото острата дистония може да затрудни дишането. |
Докато чакате обаждането, не добавяйте сами пропранолол, миртазапин или високи дози витамин B6. Противопоказанията за бета-блокера, сънливостта от миртазапин и рискът за нервите при дълъг висок прием на витамина се преценяват върху вашата схема. Запишете часа, в който неспокойството е станало явно, имената на лекарствата от последните четири седмици и дали дозата е пипана.
Ако акатизията се хване рано и лекарството, което я тласка, може да се намали или смени, изгледите в клиничните описания са добри. Когато това не е възможно, защото болестта се връща без антипсихотик, остава внимателно добавено лечение и редовна проверка дали напрежението намалява, или само се е преместило в друго оплакване. Нелекуваното състояние влошава ежедневието и кара част от хората да спрат нужното лекарство, с което се връща и първоначалната болест.
Често задавани въпроси
Акатизията само от стари антипсихотици ли се появява?
Не. Халоперидол и другите средства от първо поколение дават по-високи дялове в изпитванията, но нова акатизия е записана и при рисперидон, арипипразол, оланзапин, кветиапин и останалите често използвани молекули от второ поколение. В обзора от 2018 г. рисперидон е близо до хлорпромазин, а кветиапин и палиперидон са по-ниско. Антидепресанти и метоклопрамид също влизат в клиничните списъци, макар по-рядко от антипсихотиците.
Може ли антидепресант да предизвика същото неспокойство?
Да, макар по-рядко от антипсихотик. Описани са селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, сред които флуоксетин и пароксетин, както и по-стари групи антидепресанти. При биполярно разстройство от първи тип една клинична оценка говори за около 10 до 18% от хората на антидепресант. Всяка начална тревожност не е акатизия. Търси се нуждата от движение във времето на новото лекарство или на по-високата доза.
Едно и също ли е със синдрома на неспокойните крака?
Не е същото състояние и лечението не се пренася автоматично. Акатизията е вътрешен подтик с видимо неспокойство, често през деня и след ново лекарство. Синдромът на неспокойните крака е отделна диагноза, с която акатизията често се бърка, затова лекарят гледа и седенето, и стоенето, и календарната връзка с рецептата. Тардивната дискинезия също е различна. Там движенията са неволни и често са около устата и езика.
Помага ли витамин B6, ако го взема сам?
Не е средство за самолечение. В два петдневни опита при хоспитализирани пациенти 600 или 1 200 mg на ден подобряват част от оценката спрямо плацебо, а метаанализът от 2024 г. го държи сред по-добре поносимите кратки варианти. Препоръката от април 2018 г. го пази за хора, при които другите стъпки не са стигнали. Доза над 1 000 mg, приемана по-дълго от година, може да увреди сетивните нерви тежко и трайно.
Колко бързо отшумява, ако се намали дозата?
Няма единен срок, който да важи за всеки. При част от хората напрежението спада, след като дозата се снижи или лекарството се смени, и ранното разпознаване подобрява изгледите. Самото намаляване обаче понякога пуска сходна картина, а ако акатизията продължи над три месеца по канадския праг, или над шест по клиничните страници, тя вече се води хронична. Спирането без лекар може да върне психозата, дори неспокойството за кратко да стихне.
Опасни ли са мислите за самонараняване при това състояние?
Да, те са спешен сигнал, дори причинната връзка да не е напълно изяснена. Оценката от 2018 г. е предпазлива и казва, че не е сигурно дали акатизията сама по себе си води към самоубийство, но връзка със суицидност при първи психотичен епизод е описвана. Клиничните страници говорят по-пряко за по-висок риск от самонараняване при тежкия дистрес. Ако такива мисли са налице, обадете се на 112, вместо да чакате редовния час и вместо да спирате антипсихотика тайно.

Заключение
Акатизията се разпознава по вътрешното напрежение и по видимото местене, а не по лабораторен резултат. В изпитванията халоперидол стига 24,8% нови случаи, кветиапин 5,2%, а в кабинетите сред хора на стабилна схема общият дял в една група от 372 души е 18,5%, с рязък скок при два антипсихотика наведнъж. При второто поколение дяловете са по-ниски, отколкото при халоперидол, а оплакването остава.
Лечението започва с дозата, със скоростта, с която тя е вдигната, и с въпроса дали наистина трябват две лекарства. Пропранолол, миртазапин от 15 mg или кратък контролиран курс витамин B6 имат данни от дни, не от години, и метаанализът от 2024 г. не показва сигурна победа на едното над другото. Изборът минава през пулса, кръвното, сънливостта и риска за нервите при дълъг висок прием на витамина.
За следващия разговор запишете кой ден неспокойството е тръгнало спрямо нова опаковка или по-висока таблетка, дали издържате две-три минути седнали и дали имате мисли да се нараните. Тези три неща помагат акатизията да се отдели от тревожност и от влошаване на психозата. Ако мислите за самонараняване вече са тук, потърсете 112, преди да пипате схемата сами.
Източници
- Pringsheim T, Gardner D, Addington D et al.: The Assessment and Treatment of Antipsychotic-Induced Akathisia. Canadian Journal of Psychiatry, 23 април 2018 г.
- Martino D, Karnik V, Osland S et al.: Movement Disorders Associated With Antipsychotic Medication in People With Schizophrenia: An Overview of Cochrane Reviews and Meta-Analysis. Canadian Journal of Psychiatry, ноември 2018 г.
- Gerolymos C, Barazer R, Yon DK et al.: Drug Efficacy in the Treatment of Antipsychotic-Induced Akathisia: A Systematic Review and Network Meta-Analysis. JAMA Network Open, 7 март 2024 г.
- Akathisia: What It Is, Symptoms, Causes & Treatment. Cleveland Clinic, 5 август 2022 г.
- Psychosis and schizophrenia in adults: prevention and management. National Institute for Health and Care Excellence, 4 септември 2026 г.
- Barnes TRE, Soares-Weiser K, Bacaltchuk J: Central action beta-blockers versus placebo for neuroleptic-induced acute akathisia. Cochrane Database of Systematic Reviews, 18 октомври 2004 г.
- Diagnosis and Management of Medication-Induced Movement Disorders (MIMDs). New York State Department of Health, актуализация 2025 г.
- Tachere RO, Modirrousta M: Beyond anxiety and agitation: A clinical approach to akathisia. Australian Family Physician, май 2017 г.
