
Разстройството на поведението в REM съня е парасомния, при която липсва временната мускулна парализа на сънуването и човекът изиграва съня с глас и движения. В българските текстове същото състояние се среща и като REM поведенческо разстройство. Епизодите идват най-често във втората половина на нощта, събуждането е лесно, а споменът за съня често е ясен.
Голямото притеснение е дали ударите в леглото означават близка болест на Паркинсон. При 1 280 души с изолирана форма, без паркинсонизъм и без деменция в началото, преминаването към такава болест е около 6,3% годишно, а оценката към 12-ата година стига 73,5%. Това не е прогноза за всяка нощна врява и не означава, че до една година ще се появи тремор.
Потвърждението иска видеополисомнография, на която се вижда REM сън без атония, тоест без нормалната мускулна парализа. Ръководството на Американската академия по сънна медицина от 2023 г. дава условна препоръка за мелатонин с незабавно освобождаване от 3 mg или за клоназепам, често от 0,25 mg, заедно с обезопасена спалня. Нито едното не обещава да изтрие епизодите, нито да предотврати по-късна невродегенерация.
Какво се случва с мускулите по време на REM сън
В обичайния REM сън мозъкът сънува, а скелетните мускули са временно отпуснати, за да не се разиграе сънят чрез тялото. При това разстройство спирачката не сработва и движенията излизат навън. Първият епизод обикновено идва най-малко час и половина след заспиване и може да се повтори към сутринта, затова буйното движение рядко съвпада с първите минути в леглото.
Атонията се командва от пътища в мозъчния ствол. Когато те се увредят, мускулният тонус остава висок точно във фазата на сънищата и записът показва REM сън без атония. Същата зона се засяга и при болести, в които в невроните се трупа белтъкът алфа-синуклеин. Затова изолираната форма, при която още няма паркинсонизъм или деменция, се разглежда като ранна проява на тази група, а не като безобиден навик.
Повечето движения всъщност са дребни тръпки на крайниците и с месеци остават незабелязани. Опасният удар, ритник или падане може все пак да дойде във всяка нощ, дори след дълга тиха седмица. Затова защитата на спалнята не се отлага до „достатъчно тежък“ епизод. Човекът по време на епизода не избира действията си и не ги помни като будно решение.
Парасомнията означава нежелано събитие около съня, а не психично разстройство и не таен характер. Съдържанието на съня и нощното поведение в голяма степен не отразяват дневния нрав. Псувня или удар към партньора в съня не доказват скрита агресия, но могат да наранят, и точно нараняването е поводът за преглед.
![[хъркане]](https://demedbook.com/images/1/what-is-rem-sleep-behavior-disorder-rbd.jpg)
Как изглежда епизодът и с какво не бива да се бърка
Епизодът е изиграване на сън, докато човекът още спи. Партньорът описва говорене, вик, смях, псувня, замах, ритник, хващане или падане от леглото, а ако човекът се събуди в момента, често разказва ярък сън за гонене, нападение или защита. На сутринта самият той може да не помни движенията и да научи за тях от другия човек в стаята или от синина.
Активни епизоди може да има до четири пъти в една нощ. Първият обикновено идва най-малко час и половина след заспиване и може да се повтаря чак до събуждане. Алкохолът може да отключи епизод и да направи нощта по-буйна, затова напитката преди лягане не е начин „да се заспи по-дълбоко“.
Разликата с другите нощни състояния се вижда при събуждане и по това дали човекът напуска стаята.
- При това разстройство човекът се събужда лесно и обикновено веднага се ориентира.
- Очите остават затворени и той рядко излиза от спалнята.
- Ходенето насън по-често е с отворени очи и с напускане на стаята.
- При нощен страх събуждането е трудно и след него остава объркване.
- Нелекуваната сънна апнея може да имитира ударите, докато дишането не се оправи.
Апнеята в този случай се нарича имитация, защото поведенията могат да изчезнат, след като се лекуват паузите в дишането. Затова силното хъркане, спирането на дъха и дневната сънливост се казват на лекаря преди да се реши, че всяка нощна врява е една и съща болест. Лечението на апнеята и лечението на изиграването на сънища не са взаимозаменяеми.
Колко често се среща и кого засяга
В швейцарско популационно изследване от 2018 г. с домашна полисомнография честотата е 1,06%, с доверителен интервал от 0,61 до 1,50%, сред 1 997 възрастни на средна възраст 59 години. Няма разлика между мъже и жени. Сред хората с потвърдена находка 23,8% са приемали антидепресант, срещу 5,4% при останалите. Това е европейска извадка на средна и по-напреднала възраст, не преброяване на България, но е от малкото оценки с истински запис на съня, а не само с въпросник.
Клиничните серии изглеждат съвсем другояче. В международната група от 2019 г. 82,5% от 1 280 души са мъже, а средната възраст е 66,3 години. Популационният запис не показва разлика между мъже и жени, затова кабинетът не описва всички, които имат находката.
Страницата на Кливландската клиника, обновена през 2022 г., посочва, че около 8 от 10 души с разстройството имат нараняване, свързано със съня, а над 60% от партньорите също са били ударени. Синината и падането от леглото са честа причина изобщо да се стигне до лекар, а не рядък край на иначе тиха нощ.
Много хора научават за епизодите от партньора, а не от собствен спомен. Ако спите сами, повод може да са необясними синини, разместени завивки или предмет, съборен до леглото. Липсата на свидетел не изключва проблема, но прави разказа по-непълен и записът по-важен.
Кога причината е болест, лекарство или имитация
Има три практически групи и те не носят една и съща прогноза. Изолираната форма възниква без вече поставена невродегенеративна болест и без лекарство, което да я обясни. Вторичната върви с вече налично заболяване, най-често болест на Паркинсон, деменция с телца на Леви, мултисистемна атрофия или нарколепсия тип 1. Лекарствената се свързва най-често със серотонинов антидепресант.
При нарколепсия тип 1 вторична форма има до 36% от хората. Тези епизоди не се нареждат автоматично при изолираната форма на по-късна възраст и не носят същия разговор за дългосрочен риск. Дневната непреодолима сънливост се казва на лекаря заедно с нощните движения.
Серотониновият антидепресант може да изкара епизодите. Спирането му, ако е безопасно за депресията или тревожността, заради които е предписан, може да ги намали, но решението е на лекаря, който го е написал. Самоволното спиране крие връщане на тежкото настроение. Ако след спиране изиграването на сънищата остане, се мисли за изолирана или вторична форма и се лекува като такава.
Имитацията от сънна апнея се познава по хъркане, паузи и сънливост и се проверява на същия нощен запис. Докато апнеята не е лекувана, няма как да се каже коя част от ударите е истинско разстройство и коя е объркано събуждане от задух. Алкохолът стои отделно като отключващ фактор, не като диагноза.
Какъв е рискът от болест на Паркинсон
При изолирана форма с потвърден запис рискът от по-късна синуклеинопатия, тоест болест с натрупване на алфа-синуклеин, е висок, но е разтеглен в години. В проучването от 2019 г. на 1 280 души средното реално проследяване е 4,6 години, а 73,5% към 12-ата година е оценка по хода на проследяването, не дял, видян лично при всеки участник. Годишният темп е около 6,3%. Сред преминалите 56,5% първо развиват паркинсонизъм, а 43,5% първо деменция. Паркинсонизмът тук обхваща болестта на Паркинсон и мултисистемната атрофия, а деменцията в тази връзка е преди всичко деменция с телца на Леви.
Метаанализ на Galbiati и колеги, публикуван през 2018 г., дава 33,5% на петата година и 96,6% на 14-ата. Двете числа не се сливат в едно „средно“. Проучването на 1 280 души от 2019 г. е по-ясната опора за разговор с невролога, а по-високият дял от събраните серии показва колко нагоре може да стигне оценката при дълъг хоризонт. Нито едната цифра не значи, че всеки човек ще се разболее още тази година.
По-близък срок се очертава, ако към нощните епизоди има отслабено обоняние, запек или световъртеж при ставане. Ръководството от 2023 г. сочи, че такава комбинация често предхожда явната болест с по-малко от пет години. В голямата група по-висок риск носят двигателните белези, загубата на обоняние, запекът и когнитивната промяна. Няма доказано лекарство, което да спре този ход. Проследяването служи, за да се хване промяната рано и да се лекуват симптомите, които вече пречат, а не за да се обещае предпазване.
Същите проценти не се пренасят върху човек, при когото епизодите тръгват от антидепресант, от нарколепсия или изчезват след лечение на апнея. Там първо се маха или се лекува конкретната причина. Изолираната форма е тази, за която важи дългият неврологичен риск.
Как се потвърждава диагнозата
Диагнозата не се поставя само по разказ. Нужен е нощен видеозапис, полисомнография, която показва REM сън без атония, и обяснение, което не се покрива по-добре от друго сънно, телесно, психично, лекарствено или веществено състояние. На същия запис се гледа дали има епилептична активност, която да имитира движенията. Кливландската клиника предава тези изисквания по Международната класификация на сънните разстройства в страница, обновена на 22 ноември 2022 г.
Лекарят пита и партньора, защото засегнатият често не е видял собствените си действия. Дневникът на съня, в който сутрин се записва часът, викът, падането, синината и споменът за сън, дава на прегледа конкретни нощи вместо общо „понякога се мята“. Носят се и всички лекарства, включително антидепресантът и препаратите за сън, както и бележка за хъркане и алкохол.
Неврологичният преглед търси вече видим паркинсонизъм или когнитивна промяна, за да се отдели изолираната форма от вторичната. Къде точно се прави нощният запис у нас, решава лекарят според местната практика и наличната лаборатория.
Въпросникът може да отсее кого да насочите към запис, но не замества самия запис. Много хора отговарят, че изиграват сънища, а критериите на полисомнографията се покриват от малка част от тях. В швейцарската извадка 368 души са посочили такова поведение, а записът е потвърдил диагнозата при 21. Затова саморазказът стига за направление, не за окончателно име на болестта.
![[подчерта човек]](https://demedbook.com/images/1/what-is-rem-sleep-behavior-disorder-rbd_2.jpg)
Кога да потърсите лекар за нощните движения
Повод за преглед е повтарящ се вик, ритник, удар или падане от леглото, особено ако на сутринта има синина или партньорът се страхува да остане в същото легло. Личният лекар е първата стъпка и от него се иска направление за запис на съня и, при нужда, към невролог. Не чакайте тремор, за да кажете за нощите. Изолираната форма по определение още няма този тремор.
Спешната помощ е за травмата, не за самия сън. На телефон 112 се обаждате при удар в главата, нараняване с нарушено съзнание, припадък или състояние, в което човекът не се събужда по ясния начин, познат от обичайните епизоди. Обикновеното събуждане при това разстройство е лесно и човекът е ориентиран. Ако това не се случи, картината може да е друга и не се изчаква до сутринта.
| Какво се е случило | Какво да направите |
|---|---|
| Повтарящи се викове, ритници или падане без явна травма | Личен лекар и направление за нощен запис на съня |
| Синина или порязване, открити на сутринта | Преглед при личния лекар в следващите дни |
| Удар в главата, припадък или съзнание, което не се възстановява | Обадете се на 112 |
| Нов тремор, ситен почерк, забавена походка или залитане | Преглед при невролог |
| По-слабо обоняние, нов запек или световъртеж при ставане след вече поставена диагноза | Планов неврологичен контрол |
| Силно хъркане с паузи в дишането | Запис за сънна апнея, защото тя може да имитира епизодите |
На прегледа е полезно да попитате три неща. Първо, записът отделя ли изолирана форма от лекарство, нарколепсия и апнея. Второ, има ли вече тих двигателен или обонятелен белег. Трето, каква защита на спалнята е нужна още тази седмица, преди да се избере лекарство.
Как се обезопасява спалнята
Първата мярка не е таблетката, а стаята. Ръководството от 2023 г. я описва като практика, без която лечението не е пълно, защото и при добър отговор отделен бурен епизод остава възможен. Малките тръпки не бива да успокояват дотолкова, че до леглото да стоят предмети, които в съня стават оръжие.
- Махнете оръжия, стъкло и тежки предмети от обсега на леглото.
- Отместете нощното шкафче или омекотете ръбовете и таблата.
- Сложете мек килим или дюшек на пода до леглото.
- При бурни епизоди партньорът спи отделно или с възглавница между вас.
Лампата до леглото изглежда безобидна, докато в съня не бъде замахната. По-ниско поставеният матрак скъсява падането. По-безопасно е разстояние и събуждане отстрани, когато това става лесно, вместо хващане на мятащите се ръце.
Тези стъпки не лекуват причината. Те намаляват цената на нощта, докато се чака запис и се преценява лекарство. Ако епизодите останат редки и без удар, не се вдига дозата само за да изчезне и тихото говорене. По-високата доза увеличава риска от падане по пътя до тоалетната.
Какви лекарства описва ръководството от 2023 г.
За възрастни ръководството от 2023 г. предлага клоназепам и мелатонин с незабавно освобождаване като условни възможности срещу липса на лечение. Условна препоръка значи, че лекарят и пациентът претеглят ползата и вредата, защото академията няма пряко сравнение кое средство е по-добро. В практическа статия на CMAJ от 2023 г. се цитира намаление на симптомите при 32,9% с мелатонин срещу 66,7% с клоназепам и мелатонинът се сочи като по-поносим. Това не отменя клоназепама, а обяснява защо при човек, който залита, често се тръгва от мелатонин.
Мелатонинът с незабавно освобождаване се започва с 3 mg преди сън и се вдига със стъпка от 3 mg до 15 mg, ако епизодите продължават и лекарството се понася. За формата с удължено освобождаване данните не стигат за препоръка. Сънливост, главоболие, гадене и усещане за замъглено мислене са описаните нежелани ефекти. Какъв продукт и каква доза са уместни в България, решава лекарят, а не етикет, купен без преглед.
Клоназепамът често се използва в диапазона от 0,25 до 1,0 mg преди сън, а при по-възрастни и при вече налична невродегенерация се тръгва от долния край. Цената е дневна сънливост, нестабилност, повлияна памет и възможно влошаване на сънната апнея. Човек с хъркане и паузи не бива да го започва, преди дишането в съня да е оценено. При тих проблем с равновесието същото лекарство може да превърне нощното ставане в падане.
| Лекарство | За кого е условната идея | Доза от ръководството от 2023 г. | Какво да се пази |
|---|---|---|---|
| Мелатонин с незабавно освобождаване | Възрастни с изолирана или вторична форма | От 3 mg преди сън, после със стъпка 3 mg до 15 mg | Сънливост, главоболие, гадене, замъглено мислене |
| Клоназепам | Същите възрастни, по-ниско при по-възрастни | Често от 0,25 до 1,0 mg преди сън | Сънливост, нестабилност, памет, по-тежка апнея |
| Прамипексол | Само при изолирана форма | От 0,125 mg до 2,0 mg вечер | Гадене, сънливост, спад на налягането, импулсивни действия |
| Ривастигмин като пластир | Леко когнитивно нарушение или болест на Паркинсон | От 4,6 mg на 24 часа до 13,3 mg | Гадене, забавен пулс, дразнене на кожата |
| Дълбока мозъчна стимулация | Не се използва, за да се спрат епизодите | Няма доза с тази цел | Не отменя стимулация, избрана заради двигателния Паркинсон |
Прамипексолът е условна възможност само при изолирана форма. Ривастигминът като пластир се обсъжда, когато има леко когнитивно нарушение или болест на Паркинсон и другите средства не стигат. Дълбоката мозъчна стимулация не се прави, за да се лекуват нощните епизоди. Ако вече е обсъждана заради тремора и сковаността при Паркинсон, тази отделна препоръка не я отменя.
Няма смисъл да се вдига дозата, докато изчезне всяко помръдване. Част от изиграването и от виковете остава и при лечение, а по-тежката седация вдига нощните падания. Схемите по-горе са за възрастни.
Какво проследяване има смисъл след диагнозата
След изолирана форма има смисъл от неврологичен контрол, дори нощите да утихнат. Пита се за обоняние, запек, световъртеж при ставане, почерк, тремор, походка и памет. Тези белези не доказват сами болест на Паркинсон, но нареждат човека сред тези, при които промяната може да дойде по-скоро от пет години, и дават на невролога какво да мери.
Колко да се каже за дългия риск, се решава с пациента. Едни искат числото, за да планират работа и близки. Други в тежък период на тревожност или депресия понасят по-зле една прогноза, за която още няма предпазващо лекарство. Лекарят пита какво вече сте чели и колко искате да чуете. Да се скрие връзката не е по-мило, защото тя се намира и без разговор, но и не се поднася като присъда на следващия месец.
Партньорът има нужда от същото обяснение. Ударът в съня не е избор и не се оправя с упрек. Ако след обезопасяване и подходящо лекарство още има синини, се мисли за отделни легла, а не за по-висока доза на всяка цена. Дневникът продължава и след започване на лечението, за да се види дали падат ударите, или само се добавя сутрешна сънливост.
При вече поставена болест на Паркинсон мелатонинът с незабавно освобождаване и ниският клоназепам се преценяват заедно с паданията, паметта и кръвното при ставане. Стимулацията на дълбоките мозъчни ядра, ако се обсъжда за движението, не се очаква да изчисти сънищата.
Често задавани въпроси
Може ли антидепресантът да предизвика нощните движения?
Да, серотониновите антидепресанти са типичният лекарствен повод. В популационния запис хората с потвърдена находка са приемали такъв препарат по-често от останалите, 23,8% срещу 5,4%. Спиране или смяна се обсъжда само с лекаря, който е предписал лекарството, защото самоволното спиране може да върне депресията. Ако епизодите останат и след това, се търси изолирана или вторична форма.
Развива ли се винаги болест на Паркинсон?
Не винаги и не само тя. При изолирана форма със запис изчисленият риск към 12-ата година е 73,5% за паркинсонизъм или деменция, при годишен темп около 6,3%. Метаанализът стига до 96,6% на 14-ата година. Процентите не важат автоматично, ако причината е антидепресант, нарколепсия или апнея. Няма доказано средство, което да предотврати този ход.
Бива ли мелатонин от аптеката без преглед?
Не е разумно да се започва самоволно, особено с висока доза. Ръководството описва мелатонин с незабавно освобождаване от 3 mg до 15 mg при вече поставена задача да се намалят епизодите, а не като витамин за всеки лош сън. Формата с удължено освобождаване няма достатъчна опора. В България конкретният продукт се избира с лекар.
Кога партньорът да спи в друго легло?
Когато епизодите са бурни, вече има удар или защитата в общото легло не стига. Възглавница между двамата е по-меката стъпка, отделното легло е по-сигурната при падане и замах. Разделянето не е знак за провален брак, а начин да няма нараняване, докато лекарството и записът се изяснят. Над 60% от партньорите са били удряни според страницата на Кливландската клиника.
Псувните нощем означават ли скрита агресия?
Не. Сънят и движенията в голяма степен не копират дневния характер. Човекът не избира псувнята и често не я помни на сутринта. Партньорът има право да се пази и да поиска отделно легло, без да търси скрит конфликт. Упрекът по време на епизода не спира поведението, защото то не е будно решение.
Спира ли дълбоката мозъчна стимулация епизодите?
Не се използва с тази цел. Проследените серии не показват значимо намаление на изиграването на сънищата от стимулацията. Ако стимулация се обсъжда заради тремор и скованост при болест на Паркинсон, тази забрана не я отменя. Нощните епизоди се третират отделно, със спалня, мелатонин или клоназепам, според паданията и паметта.
Заключение
Нощният удар и ясният сън за бягство или нападение са една медицинска картина, а не черта на характера. Видеозаписът я отделя от ходенето насън, от нощния страх и от апнеята. Обезопасената стая пази още преди таблетката, а мелатонинът с незабавно освобождаване и клоназепамът са условни възможности за възрастни, не гаранция, че всяко помръдване ще спре.
Числото 73,5% към 12-ата година се отнася за изолирана форма с потвърден запис при хора без паркинсонизъм и без деменция в началото. То не се прехвърля върху епизоди, които тръгват с нов антидепресант, нито върху поведения, които гаснат след лечение на апнея. Метаанализът дава 96,6% на 14-ата година и двете оценки остават една до друга, без да се събират в една цифра и без да има лекарство, което да спре хода.
До прегледа водете дневник на съня и списък на лекарствата, после поискайте от личния лекар направление за нощен запис. Ако записът потвърди изолирана форма, уговорете преглед при невролог и питайте за обоняние, запек, почерк, походка и световъртеж при ставане. До този разговор махнете опасните предмети от леглото и не спирайте антидепресант сами.
Източници
- Howell M, Avidan AY, Foldvary-Schaefer N, et al.: Management of REM sleep behavior disorder: an American Academy of Sleep Medicine clinical practice guideline. Journal of Clinical Sleep Medicine, 1 април 2023 г.
- Postuma RB, Iranzo A, Hu M, et al.: Risk and predictors of dementia and parkinsonism in idiopathic REM sleep behaviour disorder: a multicentre study. Brain, 20 февруари 2019 г.
- Haba-Rubio J, Frauscher B, Marques-Vidal P, et al.: Prevalence and determinants of rapid eye movement sleep behavior disorder in the general population. Sleep, 1 февруари 2018 г.
- Galbiati A, Verga L, Giora E, et al.: The risk of neurodegeneration in REM sleep behavior disorder: A systematic review and meta-analysis of longitudinal studies. Sleep Medicine Reviews, 8 ноември 2018 г.
- REM Sleep Behavior Disorder: What It Is, Symptoms & Treatment. Cleveland Clinic, 22 ноември 2022 г.
- REM Sleep Behavior Disorder. Sleep Education by the American Academy of Sleep Medicine, януари 2021 г.
- Cuperfain AB, Chang B, Mak M: Violent behaviour during sleep. Canadian Medical Association Journal, 17 юли 2023 г.
