
Биполярното разстройство от тип II се познава по поне един хипоманиен епизод и поне един голям депресивен епизод, без мания през живота. Хипоманията трае поне четири поредни дни, не стига до психоза и не налага болница, а депресията често заема повечето от времето, в което човек е болен.
Страхът, че това е лека разновидност на тип I, не се покрива с данните за самоубийство. В обзор от май 2025 г. около една трета от засегнатите имат поне един опит за самоубийство през живота, а метаанализ от 2024 г. намира еднакъв риск от завършено самоубийство спрямо тип I.
При депресия от тип II канадско-международното ръководство от 2023 г. поставя на първа линия само кветиапин, а за предпазване от нови епизоди към него се добавят литий и ламотрижин. Британският NICE, обновен на 2 септември 2025 г., държи плазмения литий при първи прием между 0,6 и 0,8 mmol/L и не разрешава валпроат да се започва при хора под 55 години без съгласие на двама специалисти.
Какво означава диагнозата
Тип II е отделна болест на настроението и енергията, а не по-тих вариант на тип I. И DSM-5-TR, и МКБ-11 я описват чрез хипомания плюс голям депресивен епизод и чрез липса на мания. Големият депресивен епизод е период с пълен набор от критерии, а не всяка седмица на униние. Текстът на Клиниката Майо от 7 май 2026 г. казва същото пряко. Манията при тип I може да е опасна, но депресията при тип II често трае по-дълго.
Епизодите при биполярно разстройство изобщо траят от няколко седмици до около шест месеца, като ниските обикновено са по-дълги от високите, отбелязва Merck Manual с актуализация от октомври 2026 г. Между тях има и дълги спокойни месеци, и остатъчни симптоми. Дългосрочно проследяване, събрано в обзора от май 2025 г., показва, че депресивните епизоди или симптоми превишават хипоманийните около 39 пъти, а над 80% от времето в боледуване минава в депресия. Затова прегледът почти винаги започва от ниското настроение.
Разпознаването обикновено идва в юношеството или в ранните двадесет години. Средната възраст на начало при тип II в Световното изследване на психичното здраве е 20 години според същия обзор, докато текстът на CANMAT и ISBD от 2023 г. дава около 25 години за биполярно разстройство като цяло. Двете числа идват от различни групи и не се усредняват.

Как се разпознава хипоманията
Хипоманията е ясно различна от обичайното ви състояние и трае поне четири поредни дни през по-голямата част от деня. Настроението е приповдигнато, разширено или само раздразнително, а енергията и активността са повишени заедно с него. Ако има само раздразнителност, DSM-5-TR иска четири допълнителни симптома, а не три. Промяната се вижда от другите, но не стига до психоза, до изразено сриване на работата или до болничен прием. Появи ли се някое от тези три неща, епизодът е маниен и диагнозата става тип I.
По МКБ-11 дължината е „поне няколко дни“, без фиксиран брой допълнителни симптоми, но промяната трябва да се забелязва и да няма налудности или халюцинации. Лекарят у нас прилага класификацията, която е в сила в практиката му. Допълнителните прояви, от които се броят три или четири, са следните.
- Енергията е по-висока и започнатите задачи се множат спрямо обичайния ви ритъм.
- Самочувствието се вдига и рискът изглежда по-малък, отколкото е в действителност.
- Сънят намалява, без същата умора на следващата сутрин.
- Речта става по-бърза, а мислите скачат от тема на тема.
- Вниманието се разсейва и новото хрумване измества недовършената работа.
- Появяват се харчове, сексуален риск или други решения с възможна вреда.
Самият човек често се чувства добре и не търси помощ в този период. Близките забелязват по-острата реч, по-малкия сън и решения, които не му приличат. По време на такъв епизод NICE съветва да не се взимат важни решения и средата да е по-тиха. Раздразнителността може да е единствената видима промяна на настроението, затова високият период не винаги изглежда ведър.
Как протича депресивният епизод
Големият депресивен епизод трае поне две седмици и включва пет или повече симптома почти всеки ден. Поне един от тях е потиснато настроение или явна загуба на интерес и удоволствие. Останалите трябва да пречат на работата, ученето или отношенията. Картината се сглобява от няколко ежедневни промени.
- Настроението е потиснато, празно или безнадеждно през по-голямата част от деня.
- Интересът към обичайни занимания спада и удоволствието почти липсва.
- Апетитът се променя, а теглото може да мръдне с над 5% за месец.
- Сънят става къс или прекалено дълъг и енергията пада без повод.
- Появяват се вина, бавно мислене или неспокойствие, видимо за другите.
- Идват мисли за смърт, план или опит за самоубийство.
При тип II депресията по-често носи нетипични черти, описани от Berk и съавтори през май 2025 г. Апетитът и сънят се увеличават, вместо да изчезнат, а двигателно неспокойство се съобщава при около 35% от епизодите. Мислите за самоубийство са и симптом, и повод за спешна помощ. Първата година след диагнозата е особено уязвима за нов депресивен епизод.
По какво тип II се отличава от тип I
Тип I се поставя при поне един маниен епизод, дори ако депресията е по-позната на човека. Манията трае поне седем дни, или по-кратко, ако е нужен болничен прием, и може да включва психоза. Циклотимията е друг съсед. При възрастни има поне две години, а при деца и юноши поне една, с чести хипоманийни и депресивни симптоми, които не събират пълен епизод.
| Белег | Хипомания | Мания | Голям депресивен епизод |
|---|---|---|---|
| Най-малка продължителност | Поне 4 поредни дни по DSM-5-TR | Поне 7 дни, или по-кратко при болница | Поне 2 седмици |
| Психоза | Превръща епизода в маниен | Може да я има | Може да я има и при тип II |
| Ежедневие | Няма изразено сриване и болница не е критерий | Има изразено нарушаване на функцията | Има изразено нарушаване на функцията |
| Как се усеща често | Прилив на енергия, видим за другите | Състояние извън обичайния контрол | Тъга, празнота или загуба на интерес |
Психоза по време на депресия не превръща тип II в тип I. В клинични серии, цитирани през 2025 г., психотични черти има при около 15% в тази група и при около 50% при тип I. Психоза по време на приповдигнато настроение обаче изключва хипоманията. Бързите цикли означават четири или повече епизода за 12 месеца, срещат се по-често при тип II и не са пожизнен етикет. NICE предлага същите лечебни подходи, както при останалите форми, защото няма силни доказателства за отделна схема.
Смесеното състояние, с черти на двата полюса наведнъж, засяга до 40% в даден момент от хода, лекува се като мания и се наблюдава за депресия. Граничното личностно разстройство дели импулсивността, но там нестабилността по-често следва междуличностен стрес. Хиперактивността с дефицит на вниманието е траен стил от детството, а не вълна от няколко дни. Ако настроението тръгва само след алкохол, стимулант или кортикостероид, първо се мисли за веществото.
Колко често се среща и какво повишава риска
Доживотната честота на тип II не е едно число. Световното изследване на психичното здраве, цитирано от CANMAT и ISBD през 2023 г., дава 0,4% за тип II и 0,6% за тип I. Метаанализ на 276 221 души, приведен в обзора от 2025 г., стига до 1,6% за тип II и 1,1% за тип I, с по-високи стойности в Северна Африка и Близкия изток. Разликата идва от метода и от прага за хипомания, не от сметка, която може да се усредни.
В биобанката на Майо жените са 66,1% от случаите на тип II срещу 58,6% при тип I, а в шведски регистър 64,9% срещу 57,3%. Това са лекувани групи. Точната причина не е известна. Merck оценява наследствеността на биполярните разстройства на 70 до 90%, а прегледът от 2025 г. дава 60 до 80% за биполярно разстройство изобщо и 21 до 67% за тип II. Родител, брат или сестра вдигат вероятността, без да я правят сигурна.
Тежка злоупотреба в детството се описва при около 23% от пациентите и често съвпада с по-ранно начало. Стресови събития съпътстват първия епизод и по-късните обостряния, но посоката на връзката не е доказана. Разминаването на съня и денонощния ритъм може да отключи и хипомания, и депресия. Алкохолът и стимулантите правят хода по-тежък и дозите по-лесни за пропускане.
Защо диагнозата често идва късно
Хората търсят помощ заради депресията, а хипоманията минава като продуктивен период. В едно амбулаторно проучване, предадено в обзора от 2025 г., половината от случаите на тип II са били неразпознати преди системното интервю, със закъснение от почти осем години. Нелекуваният период се оценява на около десет години и е по-дълъг, отколкото при тип I, затова обикновената депресия е най-честата първа етикетка.
Подозрението се вдига при ранно начало, много отделни епизоди, рязък край, роднина с биполярно разстройство, слаб отговор на антидепресант или хипомания след такъв препарат. Нетипичните черти, с повече сън и апетит, теглят в същата посока. Антидепресант, даден сам при пропусната хипомания, може да влоши хода. Затова NICE иска при депресия в първичната помощ да се пита за предишна свръхактивност. Ако е траяло четири или повече дни, се обмисля насочване за специализирана оценка.
Въпросникът не поставя диагнозата. Mood Disorder Questionnaire има чувствителност около 60% и специфичност около 85% и лови тип I по-добре. Списъкът за хипомания HCL-32 е с чувствителност около 80% и специфичност около 60%. Положителен резултат означава само клиничен разговор, и то с близък, защото високият период се помни по-слабо. Кръвта и прегледът търсят имитатори. Болест на щитовидната жлеза, синдром на Кушинг, кортикостероиди, алкохол и стимуланти могат да дадат сходна картина. Самата диагноза е историята на епизодите. На първия час при психиатър е полезно да носите конкретен разказ.
- Опишете периодите с малко сън и висок тонус, с дати и с това, което близките са видели.
- Кажете дали антидепресант е съвпаднал с рязко вдигане на енергията.
- Споменете алкохол, стимуланти и кортикостероиди в седмиците преди епизода.
- Донесете списък на предишни психиатрични диагнози и на болнични приеми.
При дете или юноша същите критерии за епизод се ползват и в канадско-международния текст от 2023 г., но раздразнителността трябва да идва на отделни вълни, а не да е постоянен нрав. Настроенията при подрастващите могат да се сменят по-бързо. Оценката принадлежи на специалист по детска психиатрия.
Как се лекуват хипоманията и депресията
При хипомания човекът рядко сам търси лекар, а целта е да се ограничат рисковите решения и да не се посее следващата депресия. Големи изпитвания само върху хипомания почти няма. Ако епизодите са чести, тежки или пречат, ръководството от 2023 г. обсъжда литий, валпроат и атипични антипсихотици по клиничен опит, след спиране на антидепресант, стимулант или кортикостероид, ако те подклаждат високото настроение.
NICE е по-стъпаловиден при мания и хипомания при възрастни, и тези стъпки важат и за тип II. Ако човекът не приема антипсихотик или стабилизатор, се предлага халоперидол, оланзапин, кветиапин или рисперидон, според предишен отговор, телесни болести и желанието му. Антидепресант, взет сам, се обмисля за спиране. При лош ефект или бързо наддаване се минава към друго лекарство от същия списък, а ако и то не стига, се обмисля добавяне на литий. Ламотрижин за мания и хипомания не се предлага. След подобрение се обсъжда дали острият препарат да продължи още три до шест месеца. Психиатърът у нас сверява схемата с разрешението, което важи тук.
При депресия от тип II същото ръководство има само една първа линия, и тя е кветиапин. Опората са четири плацебо контролирани проучвания с общо 572 участници, в които кветиапинът сам подобрява депресивните симптоми. На втора линия са литий, по възможност със серумно ниво 0,8 до 1,2 mmol/L, ламотрижин, сертралин и венлафаксин главно при депресия без смесени черти, бупропион като добавка и електроконвулсивна терапия, когато отговорът трябва да е бърз или другите средства не стигат. Луматеперон в доза 42 mg е на втора линия, защото участниците с тип II в изпитването са били малко. Дали е наличен у нас, казва психиатърът.
Британският път при умерена или тежка биполярна депресия не дели двата типа по същия начин. Ако още няма лекарство за биполярно разстройство, NICE предлага флуоксетин заедно с оланзапин или кветиапин сам. При желание се обмислят оланзапин без флуоксетин или ламотрижин сам. Част от тези употреби са отбелязани като извън британската кратка характеристика към 2014 г. Местният психиатър гледа и ефекта, и законния статус на дозата. Свързаното с антидепресант вдигане на настроението при остри изпитвания е около 7,1% при тип II срещу 14,2% при тип I, а спрямо обикновена депресия числата са около 8,1% срещу 1,5%. Затова сертралин и венлафаксин не отварят лечението и в обзора от 2025 г. се препоръчва да вървят със стабилизатор. При тип I антидепресантът не се приема като единствено лекарство.

Какво поддържа стабилността след острия епизод
След епизода повечето хора се нуждаят от продължително лечение. За тип II CANMAT и ISBD слагат на първа линия кветиапин, литий и ламотрижин, а изборът тръгва от това, което вече е помогнало. Венлафаксин е на втора линия за поддръжка. NICE за биполярно разстройство като цяло сочи лития като най-ефективното дългосрочно средство и го предлага пръв, след разговор дали да се продължи лекарството от острия епизод.
Двете подредби не се сливат. Британският текст покрива всички форми, включително смесени състояния и бързи цикли. Канадският има по-тясна листа точно за тип II, защото отделните изпитвания са малко. Метаанализ на Fredskild и съавтори от 2025 г. върху 10 рандомизирани изпитвания и 645 възрастни с тип II намира много ниска сигурност на доказателствата. За нови епизоди литият спрямо плацебо има отношение на рисковете 0,86, с интервал от 0,66 до 1,11. Ламотрижин спрямо плацебо не е събран в обща сметка, а разликата с лития по тежест на депресията пресича нулата. Прегледът не е причина да спрете лекарство, което ви държи стабилно. Той казва, че славата на тези молекули идва най-вече от проучвания при тип I или при смесени групи.
Литият се води с кръв. Във Великобритания NICE не позволява личен лекар да го започва за първи път без споделено проследяване със специалист. У нас ритъмът се уговаря между психиатъра и личния лекар. Преди старта се мерят тегло, урея и електролити с калций, скорост на гломерулна филтрация, щитовидна функция и пълна кръвна картина. Електрокардиограма се прави при сърдечна болест или риск от нея. Нивото се проверява една седмица след началото и след всяка смяна на дозата, докато се стабилизира.
При първи прием NICE цели 0,6 до 0,8 mmol/L. Ниво 0,8 до 1,0 mmol/L поне шест месеца се обмисля след рецидив на литий или при остатъчни симптоми, които пречат. Целта 0,8 до 1,2 mmol/L от канадския текст е за остра депресия от тип II, не за всеки дългосрочен прием. В първата година нивото се мери на три месеца, после обикновено на шест, а по-често при възраст, взаимодействия, риск за бъбрек, щитовидна жлеза или калций и при последно ниво от 0,8 mmol/L нагоре. Бъбреци, щитовидна жлеза, калций и тегло се проверяват на шест месеца.
Повръщане, диария, температура или силно изпотяване се съобщават веднага, защото обезводняването вдига нивото. Нестероидни противовъзпалителни средства без рецепта не се взимат. Изтръпване, нестабилна походка, тремор и затруднено мислене се казват на прегледа дори при ниво в целта. Планирана бременност се обсъжда предварително. Ламотрижинът не гаси хипомания, но се пази заради депресията и по-мекия метаболитен профил. Дозата се вдига бавно по кратката характеристика. В някои осемседмични изпитвания лечебната доза е била налице едва към края и ефектът може да е бил подценен. Преди старта се правят кръвна картина, електролити и чернодробни ензими. Обрив по време на покачването е повод за незабавен контакт с лекаря. Спирането, ако се наложи, е поне за четири седмици.
При антипсихотик преди старта се записват тегло, пулс, кръвно налягане, захар и мазнини. Теглото се мери всяка седмица шест седмици, а захарта и мазнините на дванадесетата. При бързо наддаване NICE търси друго лекарство от списъка.
Валпроатът не е спокойна резерва. От септември 2025 г. NICE, по съвет на британския регулатор, не разрешава първи старт при хора под 55 години, освен ако двама специалисти независимо запишат, че няма друго ефективно и поносимо лечение или че репродуктивният риск не важи. Жена, която може да забременее и вече го приема, се съветва да го спре постепенно под контрол заради малформации и нарушения в развитието на плода. При мъже се препоръчва презерватив плюс контрацепция на партньорката по време на лечението и три месеца след спирането. У нас същото решение минава през психиатър, не през самоволна смяна.
Ако литият все пак се спира, свалянето трае поне четири седмици и по-добре до три месеца, дори когато вече има друго антиманийно лекарство. Три месеца след края се дебнат ранни признаци на мания и депресия. Антипсихотик се сваля поне за четири седмици. След пълно спиране NICE предлага настроението да се наблюдава още две години. Самоволното спиране е чест повод за нов епизод. При по-възрастни хора дозите са по-ниски, защото взаимодействията са повече и част от препаратите тежат на паметта и на походката.
Помагат ли психотерапията и редовният сън
Разговорът по ръководство, добавен към лекарството, се свързва с по-малко нови епизоди, но не го замества. Мрежов метаанализ на 39 рандомизирани изпитвания с 3863 участници, публикуван онлайн на 14 октомври 2020 г., намира отношение на шансовете 0,56 за рецидив спрямо контрола, с интервал от 0,43 до 0,74. Изпитванията са за биполярно разстройство изобщо.
NICE предлага или психологична интервенция, написана специално за биполярно разстройство, или избор между когнитивно-поведенческа терапия, интерперсонална терапия и поведенческа терапия за двойки. Терапевтът трябва да има опит с тази болест, а настроението се следи за хипомания. В поддържащата фаза CANMAT и ISBD слагат психообразованието на първа линия, когнитивно-поведенческата и семейно фокусираната терапия на втора, а интерперсоналната терапия със социални ритми на трета. Последната е единствената с рандомизирано изпитване върху извадка само от тип II.
Сънят не лекува болестта, но често я разклаща. Нарушаването му е честа причина за нестабилност според текста на Майо от 2026 г. Няколко правила се държат и във висок, и в нисък период.
- Дръжте един и същ час за лягане и ставане, включително в почивните дни.
- Не взимайте важни финансови решения, докато енергията е необичайно висока.
- Избягвайте алкохола и другите вещества, защото могат да върнат епизода.
- Помолете близък да ви каже, ако сънят и речта ви се променят.
Движението подкрепя съня и сърцето, но не замества кветиапин, литий или ламотрижин. Дневник на съня прави следващия преглед по-точен.
Кога да потърсите психиатър
Психиатър се търси, когато депресията върви с поне четири дни необичайна активност, разкрепостеност или много малко сън. NICE описва този праг за първичната помощ и иска спешно насочване при съмнение за мания, при тежка депресия или когато има опасност за самия човек или за друг. Личният лекар е обичайната врата към специалист. Непосредствената опасност не чака направление.
| Повод | Къде да се обърнете |
|---|---|
| Мисли за самоубийство, ясен план или опит | Обадете се на 112 или отидете в спешно отделение |
| Подозрение за мания, тежка депресия или заплаха за някого | Спешна психиатрична оценка, а при непосредствена опасност отново 112 |
| Поне четири дни свръхактивност на фона на депресия | Личният лекар да обсъди насочване към психиатър |
| Повръщане, диария или остро боледуване по време на литий | Свържете се с лекаря още същия ден заради риска от токсичност |
| Обрив, докато дозата на ламотрижин се вдига | Незабавен контакт с лекаря, който е написал рецептата |
Ако имате план или вече сте направили опит, 112 е правилната стъпка, дори часът при психиатър да е след седмици. Лекарят може да изпише по-малко таблетки в период на висок риск. Хипоманията сама не е показание за болница. Болничен прием се обмисля при тежка депресия, при опасност за живота или когато епизодът вече е маниен. След него поискайте писмен план с ранни признаци и с имената на лекарствата.
Какви други болести съпътстват тип II
Повечето хора с тази диагноза имат поне още едно психично разстройство, и това мени и разпознаването, и лечението. В Световното изследване на психичното здраве 83% имат поне едно съпътстващо състояние, а над половината имат три или повече. Тревожните разстройства засягат около 75%, често предхождат епизодите и правят депресията по-устойчива. Разстройство, свързано с вещества, се среща при около половината, най-често с алкохол. То имитира епизод и кара човека да пропуска дози.
Гранично личностно разстройство отговаря на критериите при около 20% от групата с тип II, а около 10% от хората с гранично разстройство покриват критериите за тип II. Припокриването не прави двете болести еднакви. Хиперактивност с дефицит на вниманието се съобщава в широк диапазон, от около 5% до около 47%, защото невниманието се бърка с хипомания. Стимулант може да помогне в спокоен период и върху стабилизатор, но пуснат сам вдига риска от нов висок епизод.
Телесната цена е голяма. Над 90% получават някаква телесна болест в даден момент от живота, а очакваната продължителност е с 10 до 20 години по-ниска. Сърдечно-съдовите болести са водеща причина за тази разлика. Рискът от метаболитен синдром е около три пъти по-висок, а автоимунен тиреоидит засяга над 20%. Затова NICE иска поне веднъж годишно да се гледат тегло, хранене, движение, сърдечно-съдов риск и диабет, а при литий още бъбреци, щитовидна жлеза и калций. Хората на антипсихотик трябва да получат и програма за хранене плюс движение.
С годините манийните черти често стават по-тихи, а депресията и паметовите оплаквания излизат напред. Текстът от 2023 г. отбелязва, че над 30% от по-възрастните хора с биполярно разстройство имат значими познавателни дефицити дори извън епизод. Това не е оздравяване. Планът остава лекарство, сън, телесен контрол и ясен праг за спешна помощ.
Често задавани въпроси
Биполярното разстройство от тип II по-леко ли е от тип I?
Не. Манията при тип I може да е по-бурна и да води до болница, но депресията при тип II често трае по-дълго и отнема повечето от боледуването. Метаанализ от 2024 г. намира еднакъв риск от завършено самоубийство при двата типа, с отношение на шансовете 1,00. Около една трета имат поне един опит за самоубийство през живота.
Може ли антидепресант сам да овладее депресията?
Сам по себе си антидепресантът не е първа линия при тип II. Ръководството от 2023 г. започва депресията с кветиапин, а сертралин и венлафаксин оставя за втора линия и главно когато няма смесени черти. При тип I същото ръководство не приема антидепресант като единствено лекарство. Ако вече приемате такъв препарат и се появи хипомания, NICE обсъжда спирането му и предлагане на антипсихотик.
Колко дни трябва да продължи хипоманията?
По DSM-5-TR са нужни поне четири поредни дни с промяна през по-голямата част от деня. МКБ-11 говори за поне няколко дни и за промяна, която другите забелязват, без да копира същия праг. По-кратък прилив на енергия сам по себе си не поставя диагнозата, но си струва да се разкаже на психиатъра заедно с депресивните седмици.
Защо при лечение с литий се изследва кръв?
Литият има тесен полезен обхват и нивото му се мести при обезводняване, боледуване и някои обезболяващи. NICE цели 0,6 до 0,8 mmol/L при първи прием и проверява бъбреци, щитовидна жлеза и калций. В първата година нивото се мери на три месеца, а след това обикновено на шест, ако няма допълнителен риск. Пропуснатото изследване оставя токсичността да се усети късно.
Хипоманията може ли да изглежда като добър период?
Да, и точно затова се пропуска. Сънят намалява, работата потръгва и човекът не се чувства болен, докато близките виждат по-бърза реч, харчове или раздразнителност. След това често идва депресия, която трае по-дълго от високия период. Дневник на съня и разказ на близък помагат да се отличи епизод от обикновен прилив на сили.
Отшумява ли разстройството от само себе си?
Само не отшумява. При част от по-възрастните хора манийните черти стават по-тихи, но депресията и затрудненията с паметта могат да излязат напред, а животът е с 10 до 20 години по-кратък. Лечението може да съкрати епизодите и да намали тежестта им, без да обещава изчезване на болестта. Спиране на лекарството на своя глава вдига риска от нова вълна.
Какво е полезно да занеса на първия преглед при психиатър?
Занесете дати на периодите с малко сън и висок тонус, на депресивните седмици и списък на лекарствата, включително антидепресанти. Полезно е близък да дойде или да напише какво е видял, защото хипоманията се помни по-слабо от самия човек. Кажете и за алкохол, стимуланти и роднини с подобно заболяване. Попитайте дали четиридневният период променя плана и дали антидепресантът трябва да остане сам.

Заключение
Тип II се разпознава по хипомания без мания и по депресия, която отнема повечето от боледуването. Високият тонус не е доказателство за лек ход. Рискът от завършено самоубийство е сравним с този при тип I, а опит за самоубийство през живота има около една трета от засегнатите. Пропуснатата хипомания зад етикета обикновена депресия има цена.
Лекарството не е едно и също за всеки епизод. При депресия от тип II ръководството от 2023 г. започва с кветиапин, NICE при умерена или тежка биполярна депресия добавя и флуоксетин с оланзапин, а за дълъг срок и двете линии държат лития в разговора, с различна цел за кръвното ниво. Валпроатът от септември 2025 г. вече не е лесен резервен избор при хора под 55 години. Изпитванията само при тип II за литий и ламотрижин остават с много ниска сигурност, затова ефектът се гледа при конкретния човек.
Запишете датите на периодите с малко сън и на депресивните седмици, помолете близък да опише какво е видял и поискайте от личния лекар насочване към психиатър. На прегледа попитайте дали четиридневен период на повишена енергия променя диагнозата и дали антидепресантът, ако има такъв, може да стои сам. Ако се появят мисли за самоубийство, план или опит, обадете се на 112 или отидете в спешно отделение, без да чакате плановия час.
Източници
- Bipolar disorder: assessment and management. National Institute for Health and Care Excellence, актуализация 2 септември 2025 г.
- Keramatian K, Chithra NK, Yatham LN: The CANMAT and ISBD Guidelines for the Treatment of Bipolar Disorder: Summary and a 2023 Update of Evidence. Focus, 16 октомври 2023 г.
- Berk M, Corrales A, Trisno R et al.: Bipolar II disorder: a state-of-the-art review. World Psychiatry, 15 май 2025 г.
- Bipolar disorder – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 7 май 2026 г.
- Coryell W: Bipolar Disorders. Merck Manual Professional Edition, актуализация октомври 2026 г.
- Dev DA, Le GH, Kwan ATH et al.: Comparing suicide completion rates in bipolar I versus bipolar II disorder: A systematic review and meta-analysis. Journal of Affective Disorders, 15 септември 2024 г.
- Miklowitz DJ, Efthimiou O, Furukawa TA et al.: Adjunctive Psychotherapy for Bipolar Disorder: A Systematic Review and Component Network Meta-analysis. JAMA Psychiatry, 14 октомври 2020 г.
- Fredskild MU, Bruun CF, Vinberg M et al.: Lithium and lamotrigine for the treatment of bipolar II disorder – a systematic review and meta-analysis of randomized trials. Journal of Affective Disorders, 15 август 2025 г.
