Булимия нервоза: симптоми, диагноза и как се лекува

Булимия нервоза: симптоми, диагноза и как се лекува

Булимия нервоза е хранително разстройство, при което човек има повтарящи се пристъпи на преяждане с усещане, че не може да спре, и после се опитва да предотврати качването на тегло. Компенсацията става чрез нарочно повръщане, лаксативи, диуретици, гладуване или много тежки тренировки, а самооценката е вързана твърде силно за формата и килограмите.

Опасната страна често остава скрита, защото теглото може да изглежда обичайно, докато загубата на течности и калий вече товари сърцето. Обзор от 2021 г. привежда метаанализ от 2011 г., в който стандартизираното отношение на смъртността при това разстройство е 1,9, тоест рискът е около два пъти по-висок от очаквания за възрастта и пола. Психотерапията може да намали пристъпите, но пълното им спиране не е обещание и не идва от по-строга диета.

При възрастни ръководството на NICE за хранителните разстройства, актуализирано през декември 2020 г., започва с насочена самопомощ и чак след това с индивидуална когнитивно-поведенческа терапия до около 20 срещи. Американската психиатрична асоциация (APA) през февруари 2023 г. съчетава същата терапия с флуоксетин 60 mg дневно, а етикетът на Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) от август 2023 г. показва, че доза от 20 mg не е надминала плацебо. То не се дава като единствено лечение.

Какво е булимия нервоза

Булимия нервоза е цикъл от пристъп на преяждане и последващ опит да се неутрализира изяденото. В ежедневния език често се казва само булимия. Пристъпът означава количество храна, явно по-голямо от това, което повечето хора биха изяли за същото време и при същите обстоятелства, заедно с чувство за загуба на контрол. След него идват компенсаторни действия, насочени към теглото.

Храната по време на пристъп често е сладка и мазна, например сладолед или торта, а количеството варира и понякога стига хиляди килокалории. Пристъпите могат да бъдат отключени от стрес, да се случват тайно и при част от хората по няколко пъти на ден. След това обикновено идват вина, срам и страх от килограмите. Страхът води към още по-строги правила за хранене, а нарушеното правило отново отваря пристъпа.

За разлика от анорексия нервоза тук не се изисква голяма загуба на тегло. Професионалното издание Merck, обновено през януари 2026 г., описва теглото като обичайно нормално, като само при малцина е над нормата. Клиника Майо през февруари 2024 г. добавя, че човекът може да е със средно или с наднормено тегло, затова по фигурата не се познава дали има разстройство. Ако същото поведение се явява само в хода на анорексията, диагнозата не е булимия.

Хората с булимия по-често осъзнават проблема и изпитват вина, отколкото хората с анорексия, и по-лесно говорят, когато лекар пита спокойно. По-чести са импулсивните постъпки, алкохолът или другите вещества и явната депресия. Клиника Майо подчертава, че хранителното разстройство не е личен избор и променя начина, по който човекът преценява себе си.

[жена и хладилник]

По какво се различава от пристъпното преяждане

Разделителната линия е редовната компенсация, а не самото голямо хранене. При разстройство с пристъпно преяждане човекът също губи контрол над количеството, но не повръща нарочно, не злоупотребява с лаксативи или диуретици и не гладува системно след пристъпа, за да „върне“ калориите. Ако такава компенсация е редовна, картината е на булимия нервоза.

Едно обилно празнично ядене не е диагноза. Нужни са повтарящи се епизоди, а не единичен случай на преяждане. В обобщен анализ на Циен и съавтори от 2021 г. доживотната честота на пристъпното преяждане е 1,53 %, по-висока от тази на булимията в същите проучвания. Двете състояния се лекуват различно и не бива да се смесват само защото и при двете има големи хранения.

Част от хората повръщат и след по-малко храна, или пристъпите им са по-редки от диагностичния праг. Клиника Кливланд отбелязва, че понякога и по-малко количество отключва желание за повръщане, а Клиника Майо добавя, че и по-редките епизоди могат да бъдат опасни. Ако критериите не са покрити напълно, NICE предлага да се обмисли лечението на най-близкото хранително разстройство. Строгата диета между пристъпите не спира цикъла, а го подхранва, затова терапията започва с редовно хранене.

Какви признаци се забелязват у дома

Най-видимият знак у дома е скритото хранене, последвано от дълго стоене в банята. Човекът може да изглежда зает с работа или с училищни задачи, а в същото време да крие опаковки и да избягва общата маса. Близките често забелязват поведението по-рано от лекар, защото в кабинета теглото изглежда „в ред“.

Поведението, което Клиника Майо и Merck описват, обикновено изглежда така.

  • Човекът яде необичайно много наведнъж и после избягва да се храни пред други.
  • След хранене се затваря в банята и остава там дълго време.
  • Храни изчезват бързо, а празни опаковки се появяват в кошчето.
  • Тренировките след преяждане стават много тежки и трудно се пропускат.
  • По кокалчетата или по гърба на ръката има мазоли и драскотини.
  • Зъбният емайл се износва, а околоушните жлези подуват бузите.
  • Менструацията става нередовна или спира за известно време.
  • Настроението рязко се сменя и срещите, на които има храна, се отбягват.

Мазолите по ръката, наричани белег на Ръсел, идват от зъбите, когато пръстите предизвикват повръщане. Липсата им не изключва разстройството, защото част от хората повръщат без ръка или крият следите. Подутите бузи идват от увеличени околоушни жлези, а не от „напълняване за един ден“. Киселините, възпаленото гърло и увредените зъби са последица от стомашната киселина.

Кръвясали очи, запек, мускулна слабост и припадък също се срещат, но не при всеки. Клиника Кливланд добавя срам след ядене и съпътстващи тревожност или депресия. Укорът за липса на воля обикновено затваря разговора. По-полезен е конкретният въпрос какво се случва след хранене и предложение за час при лекар.

Как се поставя диагнозата

Диагнозата се поставя по разказа и прегледа, а не по един лабораторен тест. Няма кръвен показател, който сам да докаже булимия нервоза. Лекарят пита за хранене, за начини за сваляне на тегло, за повръщане, лаксативи, диуретици, глад и тренировки, после прави физикален преглед и преценка на настроението. Кръв, урина, бъбречни показатели и електрокардиограма (ЕКГ) търсят усложнения, а не заместват психиатричната оценка.

В Диагностичния и статистически наръчник DSM-5-TR, върху който стъпват Merck и Клиника Майо, картината включва пристъпи със загуба на контрол и компенсаторно поведение средно поне веднъж седмично в продължение на три месеца. Самооценката зависи твърде силно от формата и теглото, а състоянието не се явява единствено по време на анорексия нервоза. В DSM-IV прагът е бил два пъти седмично. Анализът на Циен и съавтори от 2021 г. отбелязва, че DSM-5 сваля този праг на веднъж седмично и така обхваща хора, които по-старият праг е оставял без тази диагноза.

Британският Национален институт за здравеопазване и клинични постижения (NICE) не разрешава скринингов въпросник, например SCOFF, да бъде единственият начин да се реши дали има хранително разстройство. Индексът на телесната маса също не бива да е единствената причина някой да получи или да не получи помощ. Повод за оценка са и бърза промяна на теглото, отдръпване от ситуации с храна, тревога за формата, нередовен цикъл, необясними стомашни оплаквания, износен емайл и електролитен дисбаланс без друга ясна причина.

При съмнение NICE насочва към подходяща за възрастта служба за хранителни разстройства, след като са преценени тялото, депресията, тревожността, самонараняването, обсесивно-компулсивните симптоми, алкохолът и другите вещества. Отделно се преценява дали физическото състояние или рискът от самоубийство изискват спешна помощ. В България пътят минава през личния лекар, който прилага местната организация на грижата.

Колко често се среща и защо започва

Една-единствена цифра за „колко хора имат булимия“ няма, защото проучванията броят различно. В американско домакинско проучване с диагностични интервюта при 36 306 възрастни, публикувано през 2018 г. от Удо и Грило, доживотната честота по DSM-5 е 0,28 % общо, 0,46 % при жените и 0,08 % при мъжете. За последните 12 месеца същата извадка дава 0,14 %. Това са данни за САЩ, не за България.

Обобщеният анализ на Циен и съавтори от 2021 г. върху 19 проучвания и 198 102 души дава доживотна честота 0,63 %, с интервал от 0,33 % до 1,02 %. При жените оценката е 1,22 %, при мъжете 0,38 %, а за последните 12 месеца общата честота е 0,31 %. В западните проучвания от същия анализ тя е 1,02 %, а в азиатските 0,14 %. Американското интервю и обобщението броят различни страни и критерии. Обзорът на ван Еден, ван Хукен и Хук от 2021 г. допълва, че в отделни проучвания доживотните оценки при жените стигат до 3 %, а при мъжете над 1 %.

Точната причина не е известна. Клиника Майо и Merck сочат съчетание от наследственост, диети и емоционален дистрес, а не една „грешна мисъл“. Рискът е по-висок, ако родител, брат, сестра или дете вече има хранително разстройство, ако човекът държи строги диети и ако има депресия, тревожност или злоупотреба с вещества. Тормоз заради теглото, тежки преживявания и малтретиране в детството също се свързват с по-висок риск. Гимнастика, балет, професионален спорт, мода, танц и моделиране са дейности, в които формата се следи отблизо и в които разстройството се среща по-често.

Началото може да е на всяка възраст. NICE посочва най-висок риск от хранително разстройство между 13 и 17 години и при момчета, и при момичета. Обзорът от 2021 г. поставя пика на новите случаи на булимия нервоза между 15 и 29 години и описва спад на заболеваемостта с времето в проследените регистри. В американското проучване медианата на възрастта на началото е 16 години, а средната е 20 години, защото при част от хората първият епизод идва по-късно. Мъжете боледуват по-рядко, но разстройството при тях се пропуска по-лесно, ако всички гледат само към момичетата.

Какви вреди носи повръщането върху тялото

Най-пряката телесна вреда е загубата на течности и соли, особено на калий. Merck описва тежките електролитни нарушения и най-вече хипокалиемията, тоест ниския калий, като възможни, но не при всеки. Ниският калий може да наруши сърдечния ритъм. Повръщането, лаксативите и диуретиците махат течност и калий по различен път, а при няколко начина наведнъж нарушението става по-дълбоко. Прекомерното пиене на вода с цел да се повлияе теглото също влиза в поведенията, при които NICE иска проверка на водно-солевия баланс.

Сред възрастни, приети в болница или в денонощна програма без предварително медицинско стабилизиране, Мелер и съавтори през 2018 г. намират нисък калий при 26,2 % от хората с булимия и метаболитна алкалоза при 23,4 %. Алкалозата е изместване на киселинно-алкалния баланс. Делът е от по-тежко болни хора, стигнали до прием, и не описва всеки, който крие повръщане у дома.

Зъбите и хранопроводът поемат киселината директно. Повтарящото се повръщане износва емайла на предните зъби, възпалява хранопровода и може да увеличи околоушните жлези, обикновено без болка. Клиника Майо добавя заболяване на венците, сълзи по хранопровода, дупка в стомаха или тънкото черво и пролапс на ректума, при който част от дебелото черво се показва навън. Merck описва спукването на стомаха или разкъсването на хранопровода като изключително редки, но животозастрашаващи. Дългият прием на сироп от ипекакуана, използван за предизвикване на повръщане, може да увреди сърдечния мускул.

Докато лечението тече, NICE съветва зъбите да не се мият веднага след повръщане, устата да се изплаква с некиселинен разтвор и силно киселите напитки да се ограничат. Нужни са редовни прегледи при зъболекар. Обезводняването може да увреди бъбреците, менструацията да спре, а ритъмът или сърдечната слабост да се появят и при човек, който не изглежда измършавял. Клиника Майо свързва състоянието още с безнадеждност, мисли за самоубийство, самонараняване, тревожност, депресия, личностни разстройства, биполярно разстройство и злоупотреба с алкохол или други вещества.

Кога да потърсите лекар при булимия нервоза

При всеки такъв цикъл мястото е при личния лекар, а не се чака теглото да стане опасно ниско. Колкото по-рано започне оценката, толкова по-малък е шансът електролитите и зъбите да са вече увредени. Обикновено лечението тече извън болница. Прием, включително спешен, се налага при тежки усложнения, а някои програми предлагат дневно лечение вместо непрекъснат болничен престой.

Ситуация Какво да направите
Има пристъпи на преяждане и компенсация, дори теглото да изглежда нормално Запишете час при личния лекар и кажете какво се случва след хранене
Болка в гърдите, припадък, силно замайване, сърцебиене, тежък задух или силно възпалено гърло Обадете се на 112 или отидете веднага в спешно отделение
Мисли за самоубийство или физическото състояние се влошава за часове Потърсете спешна помощ на 112, без да чакате планов преглед
Има тежък електролитен дисбаланс, тежко обезводняване, тежко недохранване или признаци на отказ на орган Нужен е спешен медицински прием, включително в болница
Повръщането, лаксативите или диуретиците вече са редовни Помолете за електролити и за преценка дали е нужна ЕКГ

Болката в гърдите, припадъкът, задухът и силно възпаленото гърло са повод за 112 според списъка на Клиника Кливланд за незабавна помощ. Спешният прием при тежък електролитен дисбаланс, тежко недохранване, тежко обезводняване или начеваща органна недостатъчност следва NICE. Ако калият трябва да се възстанови, същото ръководство предпочита прием през устата, освен когато нарушението е тежко или червото не усвоява добавката.

ЕКГ се обмисля при тежко повръщане, лаксативи или диуретици, мускулна слабост, вече известен ритъмен проблем, много бърза загуба на тегло, прекомерни тренировки, рядък пулс, ниско кръвно налягане и много кофеин, включително от енергийни напитки. Същият преглед е уместен и когато се предписва лекарство, което може да удължи QT интервала или да влоши ниския калий. Диабет или цьолиакия, които изведнъж стават трудни за управление, също са повод за оценка, защото храненето и лечението на хроничната болест се преплитат.

[булимия включва изчистване]

Каква психотерапия препоръчват ръководствата

При възрастни първата стъпка във Великобритания не е хапче. NICE предлага да се обмисли насочена самопомощ, съсредоточена върху булимията. Тя използва материали за когнитивно-поведенческа самопомощ и кратки подкрепящи срещи, например 4 до 9 срещи по около 20 минути в продължение на 16 седмици, отначало всяка седмица. Ако този път е неприемлив, противопоказан или няма ефект след 4 седмици, се обмисля индивидуална когнитивно-поведенческа терапия, насочена към хранителното разстройство.

Индивидуалната терапия при възрастни обикновено е до 20 срещи за около 20 седмици, като в началото срещите могат да са два пъти седмично. Първата фаза държи на участието, на обяснението как се поддържа цикълът и на редовното хранене. После се работи върху крайното ограничаване на храната, тревогата за форма и тегло и пристъпите, които идват след трудни мисли и чувства. Към края срещите се разреждат, прави се план срещу рецидив и при нужда се включва близък човек. На човека се казва ясно, че психотерапията има ограничен ефект върху килограмите. Целта не е слабеене.

При деца и младежи NICE предлага семейна терапия, насочена към булимията, обикновено 18 до 20 срещи за 6 месеца. Терапията не обвинява младежа, родителите или полагащите грижи. Семейството научава за регулацията на теглото, за вредата от диетите и за вредата от повръщане, лаксативи и други опити за контрол на килограмите. Храненето се подрежда съвместно, младежът има и самостоятелни срещи, а в края се готви по-голяма самостоятелност и план срещу връщане на симптомите. Ако семейната терапия е неприемлива или не помага, се обмисля индивидуална терапия от около 18 срещи за 6 месеца, с до 4 допълнителни срещи за родителите.

APA през 2023 г. препоръчва на възрастните насочена към разстройството когнитивно-поведенческа терапия и селективен инхибитор на обратното захващане на серотонина, например флуоксетин 60 mg дневно, още в началото или ако за 6 седмици само психотерапията почти не помръдва симптомите. При юноши и млади възрастни с ангажиран полагащ грижи APA предлага семейно лечение. Двете ръководства поставят разговора в центъра. Различават се по това дали лекарството влиза веднага. В България лекарят съобразява местната организация и местната характеристика на продукта, а не копира автоматично едната схема.

Merck също поставя когнитивно-поведенческата терапия на първо място, обикновено 16 до 20 срещи за 4 до 5 месеца. Междуличностната терапия е резерва, когато тя не е достъпна, и гледа отношенията, които поддържат разстройството. Клиника Майо посочва, че родителите не причиняват хранителното разстройство. Помагат редовни семейни хранения, без разговори за килограми у дома и без насърчаване на диети.

Каква доза флуоксетин се използва при възрастни

При възрастни американският етикет от август 2023 г. посочва 60 mg флуоксетин сутрин за умерена до тежка булимия нервоза. Показанието покрива пристъпите на преяждане и повръщането, включително поддържащо лечение, а не само съпътстваща депресия. При част от хората дозата се вдига до 60 mg за няколко дни, а не от първата сутрин. Дози над 60 mg не са системно проучени при това разстройство. В контролираните изпитвания са сравнявани 20 mg, 60 mg и плацебо, и само 60 mg е намалила значимо честотата на преяждане и повръщане.

Ефектът върху булимичните епизоди не е зависел от изходната депресия. Разликата спрямо плацебо в медианното намаление е била 1 до 2 пристъпа на преяждане седмично и 2 до 4 епизода на повръщане седмично. Колкото по-чести са били епизодите в началото, толкова по-голямо е било намалението. Част от участниците са спрели напълно преяждането и повръщането, но при повечето ползата е била частично намаление, не изчезване. В 16-седмично двойно сляпо изпитване приемалите 60 mg са отслабнали средно с 0,45 kg, а групата с плацебо е наддала средно с 0,16 kg. Това не прави флуоксетина средство за слабеене.

Поддържащата полза е показана при вече отговорили. При 150 пациенти, които за 8 седмици на 60 mg са намалили повръщането поне наполовина, продължаването на същата доза е отдалечило рецидива спрямо плацебо в наблюдение до 52 седмици. Етикетът иска периодична проверка дали поддържащото лечение още е нужно. Схемата не се подновява с години само защото някога е имало ефект.

В американските плацебо-контролирани изпитвания при булимия безсъние е имало при 33 % от приемалите 60 mg и при 13 % от групата с плацебо. Тревожност е съобщена при 15 % срещу 9 %, напрегнатост при 11 % срещу 5 %, а намален апетит при 8 % срещу 4 %. Етикетът носи предупреждение за по-висок риск от суицидни мисли и поведение при деца, юноши и млади възрастни, които приемат антидепресанти, и изисква проследяване. В таблицата с дози за булимия няма педиатрична доза. При младежи NICE първо предлага семейна терапия, а не хапче като единствено лечение.

Комбинациите, които етикетът забранява, не се решават в аптеката без лекар.

  • Флуоксетин не се започва по-рано от 14 дни след спиране на МАО-инхибитор.
  • След спиране на флуоксетин МАО-инхибитор се изчаква поне пет седмици.
  • Лекарството не се комбинира с пимозид, нито с тиоридазин.
  • Ибупрофен, аспирин и варфарин увеличават риска от кървене.

МАО-инхибиторите блокират ензима моноаминооксидаза. Флуоксетин не се започва и ако човекът вече получава линезолид или венозно метиленово синьо. Етикетът предупреждава за удължен QT интервал, за серотонинов синдром при други серотонинергични лекарства и за нисък натрий. При чернодробно увреждане, в напреднала възраст и при много съпътстващи лекарства се обмисля по-ниска или по-рядка доза, без отделно число в етикета. В късна бременност тези антидепресанти се свързват с риск за адаптацията на новороденото, затова решението е на лекаря. NICE и тук не разрешава лекарството да бъде единственото лечение.

Какво не замества разговора с лекар

Билките за отслабване, слабителните „за почистване“ и йогата не лекуват разстройството. Клиника Майо предупреждава, че добавки и билки, които обещават по-слаб апетит или по-ниско тегло, имат тежки нежелани ефекти и стават още по-опасни заедно с други лекарства. Надписът „натурално“ не означава безопасно. Хранителните добавки в САЩ не минават през същото одобрение, през което минава флуоксетинът. Преди всяка добавка въпросът е към лекаря, не към етикета на кутията.

NICE изрично не предлага физически методи като транскраниална магнитна стимулация, акупунктура, силови тренировки, йога или загряваща терапия като част от лечението на хранителните разстройства. Човек може да се движи по план, съгласуван с екипа, ако тренировките не са компенсация. Тези методи обаче не са терапия на самата булимия. Слабителните и диуретиците, взети за контрол на теглото, са част от симптома и влошават електролитите.

Редовното хранене е част от лечението, а не страничен съвет. Пропуснатата закуска и дългият глад увеличават шанса за следващ пристъп. Диетолог, който познава хранителните разстройства, може да помогне с ритъм на храненията и с достатъчна храна, без целта да е нова диета за слабеене. Ако повръщането е често, витамини и минерали се обсъждат с лекар или с диетолог, но основата остава храната, не шепа капсули. Алкохолът и другите вещества се лекуват заедно с хранителното разстройство, а ако пречат на терапията, NICE предлага съвместна работа със службата за зависимости.

Каква е прогнозата след лечение

Пълно спиране на преяждането и повръщането след психотерапия се постига при малцинство. Метаанализ на Линардон и Уейд от 2018 г. върху 45 рандомизирани изпитвания и 78 сравнявани психотерапии намира въздържание при 35,4 % от завършилите и при 29,9 % от всички включени, заедно с прекратилите. Най-високи са оценките при когнитивно-поведенческа и поведенческа терапия. При проследяването делът остава близък, 34,6 % от завършилите. Над 60 % не стигат до пълно спиране дори след най-проучените терапии.

Пълното въздържание не е същото като по-редки епизоди. Merck отбелязва, че много хора се подобряват, част отпадат или не отговарят, и че когато подобрението дойде, то обикновено се задържа. Клиника Майо и Клиника Кливланд описват възстановяването като възможно и бавно, с връщане на пристъпите при стрес. Рецидивът е повод да се върнете към екипа рано, преди цикълът отново да стане ежедневен.

Без лечение ходът често е дълъг. В американското проучване от 2018 г. средната продължителност на епизода е 12,2 години, медианата е 8 години, а 54,7 % от възрастните с доживотна диагноза са покривали критериите и през последните 12 месеца. При 61,4 % е имало някаква форма на смущение в ежедневието, отношенията или задълженията. Това е снимка на хора, които някога са покрили критериите, а не резултат от терапия. Заедно с отношението на смъртност 1,9 от метаанализа от 2011 г. тези данни показват защо чакането „да мине само“ не е план.

Често задавани въпроси

Може ли човек с булимия нервоза да има нормално тегло?

Да. Теглото обикновено е нормално, а при част от хората е над нормата, затова близките не разпознават разстройството по фигурата. Клиника Майо посочва, че човекът може да е със средно или с наднормено тегло. Ако цикълът от преяждане и компенсация е налице, прегледът не се отлага заради числото на кантара.

Опасен ли е флуоксетинът за юноши?

Американският етикет няма доза за булимия при деца и юноши и предупреждава за суицидни мисли при млади хора, които приемат антидепресант. При деца и младежи NICE първо предлага семейна терапия, а не лекарство като единствено лечение. Всяко хапче се решава от лекар, който познава и местната характеристика на продукта.

Трябва ли зъбите да се мият веднага след повръщане?

Не. NICE съветва зъбите да не се мият веднага след повръщане, устата да се изплакне с некиселинен разтвор и да се ограничат силно киселите храни и напитки. Редовният преглед при зъболекар е част от същото проследяване. Киселината от стомаха е тази, която износва емайла при често повръщане.

Помагат ли билки или слабителни за спиране на пристъпите?

Не. Слабителните са форма на компенсация и могат да разстроят електролитите, а не да спрат разстройството. Клиника Майо предупреждава, че билки и добавки за отслабване имат тежки нежелани ефекти и не минават през същото одобрение като лекарствата. NICE не включва йога, акупунктура и сходни методи в лечението на хранителните разстройства.

Колко дълго се приема флуоксетин след първото подобрение?

Няма автоматична доживотна схема. При възрастни, които за осем седмици са намалили повръщането поне наполовина, продължаването на 60 mg е отдалечило рецидива спрямо плацебо в проследяване до 52 седмици. Етикетът изисква периодична преценка дали поддържащото лечение още е нужно. Спирането се планира с лекаря.

Едно обилно празнично ядене булимия ли е?

Не. Едно голямо ядене без губещ се контрол и без редовна компенсация не покрива диагнозата. За булимия нервоза пристъпите и компенсацията са средно поне веднъж седмично в продължение на три месеца, а самооценката е завързана за формата и теглото. По-редки епизоди също могат да бъдат опасни и са повод за разговор с лекар.

[казвайки на лекар за булимия]

Заключение

Цикълът от преяждане и компенсация се лекува с конкретна психотерапия и с медицинско проследяване на калия, а не с по-строга диета или с билка. NICE, актуализирано през декември 2020 г., при възрастни започва с насочена самопомощ и после с когнитивно-поведенческа терапия, а при младежи предлага семейна работа без обвинение. APA през 2023 г. добавя към терапията на възрастните флуоксетин 60 mg, дозата, която в етикета на FDA от август 2023 г. единствена е надминала плацебо. Пълното спиране на пристъпите след психотерапия остава при около 30 до 35 % от участниците в изпитванията, а частичното намаление пак е реална полза.

Следващата стъпка е час при личния лекар, на който казвате откога има пристъпи, колко пъти седмично повръщате или ползвате лаксативи и дали има припадък, сърцебиене или мисли за самоубийство. Помолете за електролити и за преценка дали е нужна ЕКГ, и питайте към каква терапия да ви насочат според възрастта. Не започвайте флуоксетин, слабителни или добавки за слабеене сами.

Болка в гърдите, припадък, тежък задух или мисли за самоубийство не чакат плановия час. Тогава номерът е 112. Ако симптомите се върнат след период на по-спокойно хранене, ранното обаждане към същия екип е по-полезно от нов опит да се „стегнете“ с глад.

Източници

  1. Eating disorders: recognition and treatment. National Institute for Health and Care Excellence, 16 декември 2020 г.
  2. Crone C, Fochtmann LJ, Attia E, et al.: The American Psychiatric Association Practice Guideline for the Treatment of Patients With Eating Disorders. American Journal of Psychiatry, 1 февруари 2023 г.
  3. Bulimia nervosa – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 29 февруари 2024 г.
  4. Bulimia nervosa – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 29 февруари 2024 г.
  5. Bulimia Nervosa: What It Is, Symptoms & Treatment. Cleveland Clinic, 16 май 2025 г.
  6. Attia E, Walsh BT: Bulimia Nervosa. Merck Manual Professional Edition, януари 2026 г.
  7. FLUOXETINE tablets, for oral use. U.S. Food and Drug Administration, август 2023 г.
  8. Udo T, Grilo CM: Prevalence and Correlates of DSM-5 Eating Disorders in Nationally Representative Sample of United States Adults. Biological Psychiatry, 17 април 2018 г.
  9. Qian J, Wu Y, Liu F, et al.: An update on the prevalence of eating disorders in the general population: a systematic review and meta-analysis. Eating and Weight Disorders, 8 април 2021 г.
  10. van Eeden AE, van Hoeken D, Hoek HW: Incidence, prevalence and mortality of anorexia nervosa and bulimia nervosa. Current Opinion in Psychiatry, ноември 2021 г.
  11. Linardon J, Wade TD: How many individuals achieve symptom abstinence following psychological treatments for bulimia nervosa? A meta-analytic review. International Journal of Eating Disorders, 8 февруари 2018 г.
  12. Mehler PS, Blalock DV, Walden K, et al.: Medical findings in 1,026 consecutive adult inpatient-residential eating disordered patients. International Journal of Eating Disorders, 8 февруари 2018 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.