
Хроничната възпалителна демиелинизираща полиневропатия, съкратено CIDP, е имунно увреждане на миелина по периферните нерви и води до двустранна слабост и промяна в усета. Оплакванията се задълбочават поне осем седмици или се връщат на пристъпи, а лечението може да намали инвалидността, без да обещава еднакъв изход за всеки.
Страхът, че краката ще останат слаби завинаги, е разбираем при тази диагноза. Пълно възстановяване е възможно, но трайна загуба на нервна функция не е рядкост, а прегледът на Cochrane от 2024 г. показва, че около четирима души трябва да получат венозен имуноглобулин, за да има един допълнителен човек със значимо подобрение спрямо плацебо в първите две до шест седмици.
Съвместните насоки от 2021 г. разделят типичната форма от вариантите и изваждат автоимунните нодопатии от CIDP. При инвалидизиращи симптоми първа линия са венозен имуноглобулин в обща доза 2 g/kg или кортикостероид, а актуализацията на Европейската агенция по лекарствата от 30 юли 2025 г. допуска ефгартигимод алфа едва след вече използван кортикостероид или имуноглобулин.
Какво уврежда CIDP в периферните нерви
CIDP уврежда миелиновата обвивка на много периферни нерви и на коренчетата им, затова страдат едновременно сила и усет. Миелинът ускорява импулса към мускула и кожата, а когато бъде разграден, сигналът закъснява или се губи.
Процесът се приема за автоимунен. Защитата атакува собствената обвивка на нерва, появява се възпаление и в оголените участъци се включват макрофаги. В началото преобладава сегментно снемане на миелина. Ако то се повтаря, част от аксоните се увреждат трайно и слабостта не се връща напълно, дори възпалението после да бъде овладяно.
Няма един кръвен тест, който сам поставя типичната диагноза. Точната белтъчна мишена при повечето хора остава неизвестна, затова неврологът съчетава оплакванията, рефлексите и изследването на проводимостта. На български се среща и съкращението ХВДП. Международното име включва и коренчетата, защото възпалението често е по-силно близо до гръбначния стълб, отколкото в пръстите.

Колко често се среща и на каква възраст започва
CIDP е рядка болест и засяга по-често мъже, но няма една цифра, която да важи за всяка държава. Метаанализът на Broers и колеги, публикуван на 22 януари 2019 г., събира проучвания до 18 май 2017 г. и дава обединена болестност 2,81 на 100 000 души, с интервал от 1,58 до 4,39.
Отделните проучвания в същия обзор се движат от 0,67 до 7,7 на 100 000, защото критериите не са еднакви. Цифра от рода на пет до седем на 100 000 описва отделна оценка, не сборния резултат.
Новите случаи са 0,33 на 100 000 човекогодини, с интервал от 0,21 до 0,53. Съотношението мъже към жени в отделните работи е между 1,4 и 4,4, а болестността расте с възрастта. Типичната форма може да започне на всяка възраст, най-често между 40 и 60 години, включително при кърмаче и дете. Детският ход се решава от детски невролог. Кой препарат се заплаща у нас, казват лекуващият невролог и аптеката.
Какви симптоми се усещат в ръцете и краката
Водещите оплаквания са двустранна мускулна слабост и сетивна промяна, които се задълбочават седмици наред. Слабостта при типичната форма е и в бедрата или раменете, и в стъпалата или пръстите, а не само в най-далечните мускули.
Насоките от 2021 г. описват началото най-често с мравучкане и слабост в далечните части на крайниците и със затруднено ходене. Прегледът намира симетрична проксимална и дистална слабост, сетивна загуба поне в два крайника и отслабени или липсващи сухожилни рефлекси и в четирите крайника. Слабостта обикновено е по-изявена от мравучкането. Усетът за вибрация и за положението на ставата страда повече от лекото докосване, защото са засегнати дебелите миелинови влакна.
В ежедневието това изглежда така.
- Ходенето става несигурно, особено по стълби и при ставане от стол.
- Стъпалото увисва и човек се спъва в праг, килим или неравен бордюр.
- Фината сила на пръстите намалява и закопчаването на копчета се затруднява.
- Мравучкането и онемяването обикновено тръгват от стъпалата и после обхващат ръцете.
- Сухожилните рефлекси отслабват или изчезват, най-често и в четирите крайника.
Умората и нестабилната стойка също се срещат. Нестабилността често идва от загубен усет за положението на стъпалото, а не от болест на малкия мозък. Двойното виждане, пресипналият глас и затрудненото гълтане не са типичното начало. Черепномозъчните нерви се засягат по-рядко, отколкото при синдрома на Гилен-Баре, а дишането и вегетативните прояви са изключение. Ако се появят, не се изчакват у дома. Ходът може да е бавно прогресиращ или на вълни, с частично връщане между пристъпите.
По какво се различава от синдрома на Гилен-Баре
Двете болести си приличат по слабостта и по демиелинизацията, но се разделят по това колко дълго оплакванията продължават да се задълбочават. Осем седмици не са „продължителността на CIDP“, а минималният срок, след който прогресията вече не се води остра.
При синдрома на Гилен-Баре слабостта обикновено расте три или четири седмици, после се задържа или започва да се връща. Болестта е еднофазна. Кратко влошаване скоро след лечението може да е колебание от самата терапия, а не нова хронична болест. Дихателните и сърдечно-съдовите колебания при CIDP са редки, а рефлексите спадат на фона на по-бавен ход. Общодостъпният текст на MedlinePlus от май 2026 г. още я нарича хронична форма на синдрома на Гилен-Баре, докато наръчникът Merck от октомври 2026 г. и насоките от 2021 г. ги разделят именно по срока на задълбочаване.
До 13 % от хората с CIDP започват остро и в първите четири седмици изглеждат като синдром на Гилен-Баре. Около 5 % от първоначално наречените така по-късно се прекласифицират като остро начало на CIDP. Прекласификацията се обмисля, ако влошаването продължи след осмата седмица или ако след първото подобрение има поне три нови срива.
В острата фаза няма изследване, което сигурно да раздели двете. Към хроничната болест насочват запазеното самостоятелно ходене, по-рядката лицева слабост и по-богатите сетивни нарушения, но това са само насоки. Човек, лекуван като за синдром на Гилен-Баре, има нужда от контрол, ако силата отново падне след втория месец, защото острото начало на CIDP иска поддържащо лечение, а не една инфузия.
Кои форми влизат в диагнозата и кои остават извън нея
Типичната форма иска всички белези наведнъж. Слабостта е симетрична, проксимална и дистална, в ръце и крака, има сетивно засягане поне на два крайника, ходът е прогресиращ или рецидивиращ поне осем седмици, а рефлексите са намалени във всички крайници.
Насоките от 2021 г. махат етикета „атипична“ и говорят за варианти, защото всеки има собствен образ и може с времето да премине в типична форма. Дисталната форма дава сетивна загуба и слабост предимно в краката и нестабилна походка. Мултифокалната, наричана още синдром на Люис-Самнер, е асиметрична, често тръгва от ръцете и по-често хваща черепномозъчни нерви. Фокалната е рядка и остава в един крайник. Двигателната е слабост без сетивни оплаквания и без сетивни отклонения в проводимостта. Сетивната е нарушен усет и атаксия без мускулна слабост.
Две граници са важни, за да не се лекува грешна болест със схема за CIDP. Около две трети от хората с дистална форма имат IgM парапротеин, често с антитела срещу миелин-асоциирания гликопротеин. Невропатията с тези антитела стои извън CIDP и обикновено не отговаря на венозен имуноглобулин или кортикостероид. При сетивната форма дългото проследяване показва, че слабост се появява по-късно при около 70 % от хората, така че „чистият“ сетивен етап може да е временен.
Автоимунните нодопатии също не са вариант на CIDP. Антитела срещу контактин-1, неврофасцин-155, Caspr1 или неврофасцин 140/186 засягат възела, през който импулсът прескача, а не класическото макрофагеално снемане на миелин. Картината често е подостра, с атаксия, тремор или дистална слабост, и със слаб отговор към имуноглобулин. Ритуксимаб може да помогне при част от тези хора, но доказателствата са ограничени. Изследването се обсъжда при нетипичен образ или при липса на отговор, не като домашен тест.
При чисто двигателна форма кортикостероидът може да влоши слабостта. Затова насоките посочват венозния имуноглобулин като начално средство именно при нея. Ако сетивната проводимост все пак е нарушена, формата е двигателно преобладаваща, не чисто двигателна.
Какви изследвания потвърждават диагнозата
Диагнозата стъпва на клиниката плюс електроневрография, а не на едно изолирано отклонение. Насоките от 2021 г. оставят само две степени на сигурност, CIDP и възможна CIDP, защото старите степени „сигурна“ и „вероятна“ не се различават достатъчно по точност.
Електроневрографията е силно препоръчана и за типичната форма, и за вариантите. Търсят се белези на демиелинизация по двигателните нерви и задължително се гледат и сетивните. До около 20 % от клинично типичните случаи не покриват минималните двигателни критерии. Тогава е възможна диагноза, ако има обективно подобрение от доказано лечение и поне още един подкрепящ белег. Повторение на изследването след време е разумно, когато първото е гранично.
Ликворът често показва висок белтък при нормален брой бели кръвни клетки, но чувствителността в сбор от кохорти е само 42–77 %. Нормален белтък не отхвърля болестта. След 50-годишна възраст белтъкът и без CIDP е по-висок и за подкрепа на диагнозата трябват по-високи стойности. В текстовете към насоките се цитира праг над 0,6 g/L след тази възраст. Пункцията не е нужна, когато клиниката и проводимостта вече стигат. Тя помага, ако картината е необичайна и трябва да се изключат инфекция или тумор. Висок белтък при неубедителна проводимост е чест път към грешна диагноза.
При всеки съмнителен случай насоките силно съветват и следните стъпки.
- Електромиографията проверява дали мускулът още получава сигнал от засегнатия нерв.
- Имунофиксацията на кръв и урина търси моноклонален белтък, включително когато се мисли за POEMS.
- Кръвната захар на гладно, кръвната картина, бъбреците и черният дроб се гледат заедно с проводимостта.
- Ултразвук или магнитен резонанс на коренчетата е помощ, не заместител на проводимостта.
- Биопсия на нерв се прави рядко, защото носи трайно онемяване в зоната на изследвания нерв.
Диабет, ХИВ, моноклонална гамапатия и някои тумори могат да стоят редом с CIDP, без да я превръщат в отделна болест. Подобна картина дават и лупус, възпалителна чревна болест, хроничен хепатит и болест на щитовидната жлеза. При дистална и болезнена форма с парапротеин се мисли за POEMS и за измерване на VEGF.
Кога да потърсите невролог
Невролог се търси при загуба на сила или усет, особено ако оплакването се засилва седмица след седмица. MedlinePlus от май 2026 г. съветва преглед именно при такава загуба и посочва, че по-активно лечение се обсъжда, когато ходенето, дишането, самообслужването или работата вече страдат.
Дихателното засягане при типична CIDP е изключение, но затрудненото дишане е описано сред възможните прояви. Остро влошаване за часове или дни, с невъзможност за стоене, с ново затруднено гълтане или с недостиг на въздух, не се проследява вкъщи. В България спешният номер е 112. Така се покрива и границата с острия синдром на Гилен-Баре, докато още не е ясно коя от двете болести протича.
| Какво забелязвате | Какво да направите |
|---|---|
| Двустранна слабост и мравучкане, които растат над осем седмици | Запишете час при невролог за преглед и нервна проводимост. |
| Слабост, която пречи на ходене, работа или самообслужване | Потърсете невролог скоро, защото тогава се обсъжда активно лечение. |
| Затруднено дишане, внезапно влошено гълтане или срив за часове | Обадете се на 112, защото дишането и гълтането изискват спешна оценка. |
| Чисто двигателна слабост без онемяване и без мравучкане | Кажете го на невролога, защото кортикостероидът може да влоши тази форма. |
| Пареща болка, която не се обяснява само със слабостта | Обсъдете отделно средство за невропатна болка, не само имунното лечение. |
До визитата е полезно да запишете датата на първото спъване или мравучкане, дали са засегнати и двете страни и дали е имало инфекция в седмиците преди това. Носете списък на лекарствата. Ако вече имате електроневрография, вземете описа, не само устното „нервите са забавени“.
Личният лекар е първата врата при бавно оплакване, а потвърждаването и лечението са работа на невролог с опит в нервно-мускулни болести. При дете това е детски невролог. Не отлагайте месеци само защото болката е поносима. Активното възпаление още може да се повлияе, а загубеният аксон не се връща със същата скорост.

Как действат имуноглобулинът и кортикостероидите
При инвалидизиращи симптоми насоките от 2021 г. силно препоръчват венозен имуноглобулин или кортикостероид като начало. Плазменият обмен е съпоставим по ефект, но се понася по-трудно. Изборът се прави заедно с човека, след като са обяснени противопоказанията, достъпът до процедурата и нежеланите ефекти.
Венозният имуноглобулин е препарат от антитела на дарители. Обичайната въвеждаща доза в насоките е 2 g/kg, разпределена в 2 до 5 дни. Не всеки отговаря на първия курс. Преди средството да се обяви за неефективно, може да трябват още две до пет дози от 1 g/kg на всеки 3 седмици, или втори курс от 2 g/kg. В изпитванията поддържащата схема често е 1 g/kg на 3 седмици. В практиката се търси най-ниската полезна доза, често 0,4–1 g/kg на всеки 2 до 6 седмици. Няма данни едно търговско име да превъзхожда друго.
Кортикостероидът също е първа линия, но най-добрата схема не е известна. Често използваната дневна доза в насоките е 60 mg преднизон или преднизолон, равностойни на 48 mg метилпреднизолон, с бавно сваляне за 6 до 8 месеца. Някои центрове започват с 1 до 2 mg/kg, без доказателство, че по-високата доза е по-добра.
Друг вариант е пулс с дексаметазон 40 mg дневно за 4 дни всеки месец или с венозен метилпреднизолон 500 mg дневно за 4 дни в месеца в продължение на 6 месеца. При 41 души пулсовият дексаметазон не подобрява инвалидността повече от дневния преднизолон. Има слаби данни, че пулсът дава по-дълга ремисия. Тези схеми са описани в насоките и не са рецепта за самолечение.
Подобрението от кортикостероид обикновено започва след няколко седмици или месеци и дозата се пробва надолу, за да се види дали високият прием още трябва, или вече има ремисия. Дългият курс има значими нежелани ефекти, включително върху кръвната захар и костите. Имуноглобулинът често се понася по-добре при дълъг прием и подобрението може да дойде по-бързо, но е по-скъп. При относителни противопоказания за висок кортикостероид насоките предпочитат имуноглобулина.
Прегледът на Cochrane от 14 февруари 2024 г. събира девет рандомизирани изпитвания с 372 души. Срещу плацебо имуноглобулинът повишава вероятността за значимо подобрение на инвалидността до шестата седмица, с относителен риск 2,40 и нужда да се лекуват около четирима души за един допълнителен успех. Данните са с висока сигурност и идват от пет изпитвания с 269 участници.
Всяко изпитване мери успеха по свой начин, затова няма един процент отговорили, който да важи за всички. В едно по-голямо изпитване ползата върху скалата за инвалидност се задържа до 24-ата седмица. Сериозните нежелани ефекти вероятно са сходни с плацебо. Спрямо преднизолон и спрямо венозен метилпреднизолон краткият ефект върху инвалидността вероятно е подобен.
Кога се стига до плазмен обмен или ефгартигимод
Ако обективният отговор липсва или поддържащата доза носи тежки нежелани ефекти, първо се пробват другите доказани средства. Плазменият обмен отделя плазмата с циркулиращи антитела и я замества. При започване ефектът му е близък до този на имуноглобулина, но за дълъг прием е трети избор, защото иска венозен достъп и може да свали кръвното налягане. Помага и когато трябва бързо да се спре тежък срив.
Подкожният имуноглобулин е за поддържане при хора, които вече са отговорили на венозния и болестта им е активна. Насоките не предпочитат единия начин пред другия за поддръжка и не съветват лечението да започва само подкожно. В изпитването PATH при 172 души подкожната форма е по-добра от плацебо. Седмичните дози в сравнението са 0,2 g/kg и 0,4 g/kg. Няма сигурно доказателство, че по-високата е по-ефикасна, но в отвореното продължение рецидивите са по-малко, затова дозата се наглася поотделно. При смяна от венозно към подкожно приложение се тръгва от същата средна седмична доза. Чести са оток и болка на мястото на убождането.
Ефгартигимод алфа блокира неонаталния Fc рецептор и сваля автоантителата. Не е първа линия. Към обзора на Европейската агенция по лекарствата от 30 юли 2025 г. Vyvgart е монотерапия при възрастни с активна прогресираща или рецидивираща CIDP след кортикостероид или имуноглобулин.
Поставя се подкожно всяка седмица от лекар с опит в нервно-мускулни болести, а при добър отговор интервалът може да стане две седмици. След четири обучения инжекции човекът или обучен близък може да продължи. Дозата е в европейската листовка. Американският препарат с хиалуронидаза е разрешен за възрастни с CIDP в характеристиката от юни 2024 г. и дозата му не се пренася върху европейския продукт.
В ADHERE, публикувано на 18 септември 2024 г., 322 души с активна болест получават отворено лечение до 12 седмици и 214 от тях се подобряват, 66 % с интервал 61,0–71,6 %. Тази част няма плацебо. После 221 отговорили продължават лекарството или минават на плацебо.
Отношението на риска за рецидив е 0,39, с интервал 0,25–0,61. Рецидив настъпва при 27,9 % от хората на лекарството срещу 53,6 % на плацебо. Авторите отбелязват, че липсват дълги данни и пряко сравнение с досегашните средства. В увода на същото изпитване пише, че около една трета от хората не се повлияват от наличните лечения.
Реакции на мястото на инжекцията и инфекции на горните дихателни пътища засягат повече от 1 на 10 души, а инфекция на пикочните пътища до 1 на 10. Лекарството е под допълнително наблюдение в ЕС. Американската характеристика отлага дозата при активна инфекция и не препоръчва живи ваксини, докато нивото на IgG е по-ниско. Преди ваксина у нас лекарят сверява европейската листовка.
Метотрексатът е слабо непрепоръчан, защото в изпитване не помага на повече хора да намалят кортикостероида или имуноглобулина. Интерферон бета-1а е силно непрепоръчан, а финголимодът е слабо непрепоръчан. Азатиоприн, микофенолат мофетил или циклоспорин се споменават като пестящи средства с много слаби данни. Циклофосфамид, циклоспорин или ритуксимаб се обсъждат едва след неуспех на трите доказани лечения. Трансплантация на стволови клетки остава последна възможност в специализиран център, с реален риск и без достатъчно доказана полза.
Как се лекуват болката и ограниченията в ежедневието
Болката се оценява отделно от слабостта и не е причина сама по себе си да се засилва имунното лечение. В доказателствения преглед към насоките от 2021 г. болка по някое време от хода е оценена на около 46 %, а в отделни проучвания делът е от 7 % до 72 %. В една група от 79 души невропатна болка има при 20 %, и още 20 % вече са пили средство за нея.
Болката може да е невропатна, с парене и неприятни усети, или механична, от променена походка и увиснало стъпало. Имунното лечение не се започва основно заради нея, защото данните за такъв ефект са много слаби.
За невропатната болка насоките препращат към общите ръководства за невропатна болка. Те поставят на първа линия трициклични антидепресанти, прегабалин, габапентин или инхибитори на обратното захващане на серотонин и норадреналин, дулоксетин или венлафаксин. При самата CIDP доказателствата за тези средства са слаби, затова изборът и дозата остават при невролога. Карбамазепин не е в този първи ред. Средствата често причиняват сънливост, световъртеж или отоци и се преценяват срещу силата на болката.
Движението и битът се планират успоредно с лекарството. Насоките съветват да се обсъдят грижа за стъпалата, упражнения, хранене, шофиране и начин на живот, а при нужда ортеза, физиотерапия, трудотерапия, психологическа подкрепа и рехабилитатор.
- Ортезата при висящо стъпало намалява спъването, докато силата постепенно се връща.
- Физиотерапията пази ставите подвижни и учи по-безопасен начин на ходене.
- Трудотерапията търси приспособления за копчета, хранене и работа с ръце.
- Огледът на стъпалата предпазва от рани, които отслабеният усет може да скрие.
Ако кракът не контролира педала, попитайте невролога за шофирането. Отделна „противовъзпалителна диета“ не лекува CIDP и не замества имуноглобулина или кортикостероида. Храненето в насоките е съвет за ежедневието, редом с движението. Кръвната захар се проследява, защото диабетът имитира болестта, а кортикостероидът може да я вдигне. Няма списък от храни, които да възстановяват миелина.
Каква е прогнозата след започване на лечение
Изходът е различен при всеки. MedlinePlus, прегледан на 4 май 2026 г., посочва, че болестта може да продължи дълго или да се връща на епизоди, че пълно възстановяване е възможно и че трайна загуба на нервна функция не е рядкост. Лечението често трае дълго.
Няма контролирано основание за очакване, че около 90 % от хората се повлияват. Допълнителната полза от имуноглобулин спрямо плацебо в краткия срок е около един успех на четирима лекувани. В увода на ADHERE около една трета не се повлияват от наличните средства. Двете числа мерят различно нещо.
Неврологът отделя активната болест от дефицита, който вече няма да мръдне заради тежка аксонна загуба. Активността се вижда по прогресия, рецидив или зависимост от лечението. Подобрението се мери обективно, със сила на хвата, ходене и скала за инвалидност, не само с усещането „по-добре съм“. Субективното подобрение без находка е допринасяло за свръхдиагностика, особено когато проводимостта е леко забавена, а белтъкът в ликвора е само умерено висок.
След максималната полза дозата се сваля или интервалът се удължава до най-ниската полезна поддръжка. Самоволното спиране е рисковано, защото част от хората се влошават и показват, че още зависят от средството. Кога да се пробва пауза, решава неврологът по обективните мерки. По-ранното разпознаване има смисъл, защото възпалението още може да се повлияе, а загиналият аксон не се възстановява със същата скорост.
Често задавани въпроси
Може ли CIDP да отшуми напълно?
Пълно възстановяване е възможно, но не е обещано и не настъпва при всеки. MedlinePlus от май 2026 г. посочва, че трайна загуба на сила или усет не е рядкост и че ходът може да е дълъг или на пристъпи. Лечението цели да спре атаката срещу миелина и да върне функция, доколкото нервът още може да проведе сигнал.
Диабетът ли дава същите оплаквания?
Диабетната полиневропатия може да прилича, но не е CIDP и не се лекува с имуноглобулин. При съмнение се гледа кръвна захар на гладно, а при нужда и гликиран хемоглобин. Двата проблема могат да са налице заедно, затова диабетът не обяснява автоматично слабост в бедрата.
Острото начало винаги ли е синдром на Гилен-Баре?
Не. До 13 % от случаите на CIDP тръгват остро и първо биват приети за синдром на Гилен-Баре. Ако влошаването мине осмата седмица или след подобрението има поне три нови срива, се мисли за остро начало на хроничната болест. В първите седмици няма тест, който да раздели двете сигурно, затова контролът след изписването е част от диагнозата.
Замества ли диетата имуноглобулина?
Не. Насоките от 2021 г. не посочват хранителен режим като лечение, което да замести имуноглобулина, кортикостероида или плазмения обмен. Съветът за хранене стои при грижата за ежедневието, редом с движението и стъпалата. Меню с много зеленчуци не възстановява миелина и не отменя обективното проследяване на силата.
Защо при двигателна форма не се започва с кортикостероид?
При чисто двигателна CIDP кортикостероидът може да усили слабостта, затова началното средство е венозен имуноглобулин. Това важи, когато и клиниката, и сетивната проводимост са без сетивно засягане. Ако проводимостта на сетивните нерви е нарушена, формата е двигателно преобладаваща и решението се взема по целия запис.
Кога се обсъжда ефгартигимод?
Ефгартигимод алфа в Европейския съюз е за възрастни с активна прогресираща или рецидивираща CIDP, след като вече е имало кортикостероид или имуноглобулин. Той не е първа линия и в контролираната фаза на ADHERE е сравнен с плацебо само при хора, които преди това са се подобрили. Дали препаратът е наличен и подходящ във вашия случай, казва неврологът по европейската листовка.
Колко време минава, докато се разбере ефектът?
Кортикостероидът обикновено започва да действа след няколко седмици или месеци. Имуноглобулинът може да подейства по-бързо, но липсата на отговор на първия курс не е окончателен отказ. Неврологът преценява обективно след обсъдените повторни дози и едва тогава сменя средство. Усещането за бодрост без по-силна ръка или по-стабилно ходене не стига за доказване на ефект.

Заключение
CIDP се разпознава по двустранната слабост и сетивната промяна, които напредват поне осем седмици или се връщат на вълни, и по демиелинизацията на електроневрографията. Осемте седмици не описват колко ще трае болестта. Те я отделят от синдрома на Гилен-Баре и улавят онези около 5 % от острите случаи, които по-късно се оказват хронични.
Първата линия при инвалидизиращи симптоми остава венозният имуноглобулин или кортикостероидът, с плазмен обмен като по-труден равностоен вариант и с подкожен имуноглобулин за поддръжка при вече отговорили. Метотрексатът не е стандартно пестящо средство. Ефгартигимод алфа е допълнителна възможност след предходно лечение, с доказан по-нисък риск от рецидив при отговорилите в ADHERE, без директно сравнение с имуноглобулина.
На прегледа носете датиран разказ кога е тръгнало спъването, дали са засегнати двете страни и какви лекарства вече са опитвани. Попитайте дали проводимостта покрива критериите от 2021 г., дали формата е чисто двигателна и с какъв обективен показател ще се решава свалянето на дозата. Ако дишането или гълтането се влошат внезапно, обадете се на 112, без да чакате плановия час.
Източници
- Van den Bergh PYK, van Doorn PA, Hadden RDM, et al.: European Academy of Neurology/Peripheral Nerve Society guideline on diagnosis and treatment of chronic inflammatory demyelinating polyradiculoneuropathy: Report of a joint Task Force—Second revision. Journal of the Peripheral Nervous System, 30 юли 2021 г.
- Broers MC, Bunschoten C, Nieboer D, et al.: Incidence and Prevalence of Chronic Inflammatory Demyelinating Polyradiculoneuropathy: A Systematic Review and Meta-Analysis. Neuroepidemiology, 22 януари 2019 г.
- Bus SRM, de Haan RJ, Vermeulen M, et al.: Is intravenous immunoglobulin safe and effective for people with chronic inflammatory demyelinating polyradiculoneuropathy?. Cochrane, 14 февруари 2024 г.
- Feldman AM: Chronic Inflammatory Demyelinating Polyneuropathy (CIDP). Merck Manual Professional Edition, октомври 2026 г.
- Chronic inflammatory demyelinating polyneuropathy. MedlinePlus, 4 май 2026 г.
- Vyvgart: EPAR – Medicine Overview. European Medicines Agency, 30 юли 2025 г.
- VYVGART HYTRULO (efgartigimod alfa and hyaluronidase-qvfc) injection, for subcutaneous use. U.S. Food and Drug Administration, юни 2024 г.
- Allen JA, Lin J, Basta I, et al.: Safety, tolerability, and efficacy of subcutaneous efgartigimod in patients with chronic inflammatory demyelinating polyradiculoneuropathy (ADHERE): a multicentre, randomised-withdrawal, double-blind, placebo-controlled, phase 2 trial. The Lancet Neurology, 18 септември 2024 г.
