Пулсиращ шум в ушите: причини и кога да потърсите лекар

Пулсиращ шум в ушите: причини и кога да потърсите лекар

Пулсиращият шум в ушите е ритмичен звук в такт със сърдечния удар. Обикновено идва от кръвоток край ухото или от повишено налягане в черепа, а не от същото мозъчно пищене, което стои зад обикновения тинитус. Заслужава преглед, защото причина се открива при до 70% от хората с тази форма, а част от причините засягат съдовете или зрението.

Вечер, когато стаята утихне, бученето се чува по-ясно и може да съвпадне с пулса на китката. Сред хората, които търсят помощ за шум в ушите, пулсиращата форма е под 10%, затова лесно минава за обикновено пищене. Националният институт за здраве и клинично съвършенство във Великобритания (NICE) в ръководството си от 11 март 2020 г. все пак предлага образно изследване на всеки с такъв шум, защото зад него може да стои съдова малформация или ненормално вътречерепно налягане.

При нормален оглед на ухото и нормален слухов тест същото ръководство обмисля магнитно-резонансна ангиография или магнитно-резонансна томография на глава, шия и слепоочна кост. При жени с наднормено тегло в детеродна възраст честотата на идиопатичната интракраниална хипертония стига 20 на 100 000. В подбрана група от 616 души със стент на венозен синус шумът е изчезнал напълно при 88,6%, но това не е първа стъпка за всеки.

Какво отличава пулсиращия шум от обикновеното пищене?

Пулсиращият шум следва ударите на сърцето, докато обикновеният тинитус е по-често непрекъснато пищене, бучене или свистене без този ритъм. Разликата променя прегледа, защото при ритмичния вариант лекарят търси реален източник на звук близо до ухото, а не само промяна в начина, по който мозъкът допълва липсващ слухов сигнал.

Повечето хора с тинитус чуват звук, който околните не чуват. Това е субективен тинитус. Обективният е рядък. При него преглеждащият може да долови шума със стетоскоп върху ухото, мастоидния израстък или шията, защото звукът идва от съд или от мускул, а не само от слуховата кора. Професионалното издание на Merck от януари 2025 г. посочва, че обективният шум винаги изисква образно изследване. Клиничният обзор в StatPearls, обновен на 10 април 2023 г., отделя пулсиращия от непулсиращия вариант още в разпита, защото вторият е много по-чест и често върви с намаление на слуха в напреднала възраст.

Под 10% от хората, които се оплакват от тинитус, описват пулсираща форма, а при до 70% от тях се намира причина, която насочва лечението. Прогнозата не е еднаква. Съдова болест може да тежи върху здравето, друга находка няма тежки последици, а при част от хората звукът стихва след лечение на източника. За прегледа е полезно да запомните дали чувате едното ухо, и двете, или звукът е „в главата“.

Жената провери пулса си, като постави два пръста на китката си.

Кога звукът следва пулса и кога е мускулно щракане?

Ако ритъмът съвпада със сърдечния удар, причината по-често е съд или вътречерепно налягане. Ако звукът е щракане извън този такт, се мисли и за мускул на небцето или на средното ухо.

Ръководството на NICE от 11 март 2020 г. дели пулсиращия шум на синхронен и несинхронен. Синхронният върви със сърцето. Несинхронният може да идва от миоклонус на небцето, тоест от неволни кратки съкращения. При съмнение за такава причина се обмисля магнитно-резонансно изследване на главата, а ако то е невъзможно, компютърна томография с контраст. В изданието на Merck щракането при миоклонус на небцето, стремето или мускула тензор тимпани се описва като механичен шум. Движението на небцето или на тъпанчето може да се види, докато човекът чува звука. Причините биват без ясен повод, след травма, при тумор или при болести като множествена склероза.

Венозното бучене често е по-ниско и напомня шумене. Обзорът на Narsinh и колеги от 2022 г. описва как при някои хора то стихва, ако лекарят леко притисне вената от същата страна на шията, и се засилва при натиск отсреща. В StatPearls завъртането на главата към шумното ухо и пробата на Валсалва също могат да намалят венозен звук, докато стихване на звука при притискане на артерия насочва към артериален източник. Тези проби са част от лекарския преглед. Силен самостоен натиск върху шията не е домашен тест, защото може да притисне сънната артерия.

Сравнението с пулса на китката само подсказва, че ритъмът е сърдечен. Лекарят потвърждава дали звукът е обективен, дали има шум над съда и дали тъпанчето се движи в такт. Много силен и непоносим пулсиращ шум вкарва в съображението и артериовенозна малформация, но силата сама по себе си не поставя тази диагноза.

Кои съдове край ухото създават ритмичен шум?

Ритмичният шум се появява, когато плавното течение край ухото стане вихрово или когато съдът е твърде близо до кухините на слепоочната кост. Ухото тогава чува движение, което при друг човек остава под прага на вниманието.

Прегледът на доказателствата към NICE от март 2020 г. изброява сред синхронните причини високо кръвно налягане, анемия, атеросклероза и повишено вътречерепно налягане, а също неправилни съдове и тумори като гломус. StatPearls сочи атеросклерозата на сънната артерия като най-често описваната причина за пулсиращ шум изобщо. Стеснението създава вихър откъм същото ухо. Неконтролираната хипертония е посочена като особено честа при шум, който се появява на пристъпи, и се овладява преди да се търсят по-редки находки. По-редки артериални причини са фибромускулна дисплазия и артериит на Такаясу.

Сред находките, които заслужават отделно внимание, са следните.

  • Атеросклерозата на сънната артерия прави потока турбулентен и шумът обикновено е от същата страна.
  • Гломусният тумор е богат на съдове и понякога се вижда като червеникава маса зад тъпанчето.
  • Дуралната артериовенозна фистула свързва артерия и вена в мозъчната обвивка и носи риск от кръвоизлив.
  • Стеснение или дивертикул на сигмоидния синус предава вихъра през костта към ухото.
  • Високо разположената югуларна луковица е анатомичен вариант и не винаги е причината за звука.

Шумът от гломусен тумор може да се чуе и от лекаря. Изданието на Merck описва червена или синкава маса зад тъпанчето и включва ангиография преди операция, ако диагнозата се потвърди. При дурална фистула първата цел, когато се лекува, е да спадне рискът от кръвоизлив. Обзорът от 2022 г. предупреждава, че внезапното спиране на шума при вече доказана фистула понякога означава пренасочен отток към мозъчни вени, тоест влошаване. Тогава човекът се свързва с лекуващия екип, вместо да чака планов час.

Катетърната ангиография, при която съдовете се снимат през въведен катетър, не е първото изследване. В прегледа на доказателствата от март 2020 г. комисията не я препоръчва в началото заради риск от инсулт и инфаркт, реакция към контраста и лъчево натоварване. Тя остава за подбрани случаи, след като по-щадящите снимки покажат съмнение за анеризма, фистула или малформация, или когато подозрението остане високо. Точният ред у нас определя екипът, който има достъп до апаратурата.

Как повишеното налягане в черепа води до бучене?

Идиопатичната интракраниална хипертония е повишено налягане на ликвора без тумор. Тя е най-честата венозна причина за пулсиращ шум в обзора StatPearls и често дава двустранно бучене, главоболие и промяна в зрението, най-вече при по-млади жени с наднормено тегло.

Честотата, посочена от Narsinh и колеги, е 20 на 100 000 жени с наднормено тегло в детеродна възраст и расте заедно със затлъстяването. По-старото име „псевдотумор на мозъка“ означава, че образното изследване не показва тумор, а не че състоянието е безобидно. Налягането може да увреди зрението. На очното дъно се търси оток на зрителния нерв, папиледем. Диагнозата се опира на нормална компютърна томография или магнитно-резонансно изследване и на повишено налягане на отваряне при лумбална пункция. Шумът се обяснява с пулсации, които ликворът под налягане предава към стените на венозните синуси, често през стеснение между напречния и сигмоидния синус.

Първата линия е отслабване и ацетазоламид, лекарство, което намалява образуването на ликвор. В изпитването NORDIC, описано в обзора от 2022 г., 165 души с лека загуба на зрение са получили или ацетазоламид плюс диета за отслабване с по-малко сол, или само такава диета. На шестия месец групата с лекарството е имала по-добри резултати за зрителното поле, степента на папиледема и налягането на ликвора. Главният измерен резултат е бил зрението, не изчезването на бученето, затова отслабването не обещава, че бученето ще спре. Дозата определя лекарят според поносимостта и местната практика. Същият обзор изброява мравучкане, метален вкус, отпадналост, гадене, метаболитна ацидоза и бъбречни камъни. Като относителни противопоказания там са посочени алергия към сулфонамиди и бременност. Решението е на лекаря, който предписва, а не на списък, преписан от чужд текст.

Някои лекарства и вещества се свързват с това състояние, с най-много данни за излишък на витамин A, тетрациклини и растежен хормон. Спирането им понякога облекчава оплакванията, но само ако лекарят, който ги е назначил, прецени, че спирането е безопасно. Ако зрението се влошава въпреки лекарствата и отслабването, се обсъждат процедури. Сред тях са фенестрация на обвивката на зрителния нерв, отвеждане на ликвор, операция за отслабване и стент на стеснен венозен синус. Всяка има собствен профил на полза и вреда, а изборът зависи от отока на нерва, главоболието и анатомията на синуса. Българският невролог и офталмолог прилагат местния ред, който може да се различава от американските серии.

Кога причината е в кръвта, щитовидната жлеза или средното ухо?

По-бързият кръвоток и проводната загуба на слуха могат да направят нормален съдов шум чуваем. Ухото тогава не създава ритъма, а престава да го заглушава или приема по-силен сигнал от съседния съд.

Анемията увеличава дебита и шума в главата. Свръхактивната щитовидна жлеза ускорява сърцето. Бременността също вдига кръвотока и влиза в списъка на състоянията с висок сърдечен дебит в StatPearls. Клиника Кливланд, с актуализация от 9 септември 2025 г., добавя болестта на Педжет, при която кръвотокът в черепа и слепоочната кост може да се усили, и травмата на главата, ако засегне съдовете край ухото. Високото налягане опъва съдовата стена и прави потока по-шумен. Нито една от тези причини не се доказва само по разказа. Кръвната картина, щитовидните изследвания и измерването на налягането са работа на лекаря, който решава кое е уместно при конкретния човек.

Течност в средното ухо предава пулсации от сънната артерия или от югуларната луковица. Merck отбелязва, че този шум може да стихне, когато течността се оттегли. Тапа от ушна кал, възпаление на канала и проблем с евстахиевата тръба също променят слуховия вход и се виждат на отоскопия. Отосклерозата е сред възможните причини в обзора StatPearls. Затова първият преглед включва оглед на канала и на тъпанчето, преди да се говори за стент или за фистула.

Лекарствата имат отделно място. Антибиотици, някои противотуморни средства, нестероидни противовъзпалителни, ацетилсалицилова киселина и билкови продукти могат да влошат тинитус изобщо, особено при по-високи дози. Това не прави всяко хапче причина за пулсиращ ритъм, но списъкът на лекарствата се носи на прегледа. При бременност ново, едностранно бучене или шум с главоболие, двойно виждане и краткотрайно притъмняване не се оставя „за след раждането“ без преглед. Повишеният дебит обяснява част от случаите, не всички.

Кога да потърсите лекар при пулсиращ шум в ушите?

Нов шум в такт с пулса се показва на лекар скоро, дори да е тих. Част от комбинациите са спешни и не чакат свободен час през следващата седмица.

Страницата на Националната здравна служба на Великобритания (NHS), прегледана на 12 януари 2024 г., отделя неотложен час при общопрактикуващ лекар, ако шумът бие с пулса. Към спешно отделение насочва, ако шумът е след травма на главата или върви с внезапна загуба на слуха, слабост на лицевите мускули или силно въртеливо виене на свят. Съветът там е човекът да не шофира. Клиника Кливланд поставя по-широка граница и съветва спешна помощ при внезапно ритмично шумене, при звук само в едното ухо и при шум заедно със залитане или проблем със зрението. Британският и американският праг не са еднакви. В България номерът за спешна помощ е 112, а срокът за планов УНГ преглед го определя личният лекар според местната организация.

Ръководството на NICE от 11 март 2020 г. дава британски стъпала, събрани в таблицата. Незабавна е помощта при риск от самоубийство, внезапна неврологична слабост, неудържимо виене на свят или съмнение за инсулт. До 24 часа се гледа загуба на слуха, станала за три или по-малко дни през последните 30 дни. До две седмици се оценява дистрес, който продължава да пречи на обичайните дейности и след първия разговор с лекар, както и по-стара внезапна загуба или бързо влошаване за 4 до 90 дни. За постоянен пулсиращ или постоянен едностранен шум специализираното насочване се обмисля, а образното изследване се предлага отделно. След спешния път оценката на шума не спира автоматично.

Ситуация Какво съветва източникът Какво да направите в България
Шумът бие в такт с пулса, без внезапна глухота и без неврологични признаци. NHS иска неотложен час при общопрактикуващ лекар, не спешно отделение. Обадете се на личния лекар за бърз преглед, без да чакате звукът да стане постоянен.
Слухът е спаднал за три или по-малко дни през последните 30 дни. NICE иска преглед в рамките на 24 часа. Потърсете още същия ден УНГ лекар, а ако няма достъп, обадете се на 112.
Шум след удар по главата, слабост на лицето или силно въртеливо виене на свят. NHS насочва към спешно отделение и съветва човекът да не шофира. Обадете се на 112 и не поемайте сами волана.
Внезапно бучене в едното ухо или шум със залитане или промяна в зрението. Клиника Кливланд съветва спешна помощ при тези признаци. При залитане, слабост или промяна в зрението се обадете на 112. Ако сте стабилни и шумът е само едностранен, свържете се с личния лекар още днес.
Шумът спира съня и дневните дейности въпреки първия разговор с лекар. NICE иска оценка до две седмици, когато дистресът пречи на обичайното ежедневие. Кажете на личния лекар колко ви пречи звукът, включително съня и работата.
Има мисли за самоубийство, внезапна неврологична слабост или съмнение за инсулт. NICE иска незабавна помощ, при инсулт по спешния път. Обадете се на 112. При мисли за самоубийство не оставайте сами в чакане.

Таблицата събира чужди прагове, а не български норматив. Ако признаците са смесени, по-краткият срок печели. Главоболие с краткотрайно притъмняване и пулсиращ шум не се записва като „само уши“, защото може да е вътречерепно налягане.

Жена докосваше ухото й и гледаше болезнено.

Какви изследвания разграничават причините?

На всеки човек с тинитус се предлага слухова оценка, а на всеки с пулсиращ шум се предлага и образно изследване. Видът на снимката зависи от огледа, не от един универсален протокол за всички страни.

Ръководството на NICE от 11 март 2020 г. е съставено без рандомизирани сравнения между скенерите. Комисията приема, че снимка се предлага във всяка възраст, защото причината може да е лечима, а понякога и опасна. Когато огледът и слуховият тест са нормални, се обмисля магнитно-резонансна ангиография или магнитно-резонансно изследване на глава, шия, слепоочна кост и вътрешен слухов канал. Ако човек не може да влезе в такъв апарат, например заради имплант или клаустрофобия, се обмисля компютърна томография с контраст на същите зони. При съмнение за костен дефект или за процес в средното ухо, какъвто е гломусният тумор, първата снимка е компютърна томография с контраст на слепоочната кост, а магнитно-резонансното изследване се добавя, ако трябва да се види меката тъкан. Двата метода се допълват, не се конкурират при всеки пациент.

Изданието на Merck от януари 2025 г. подрежда пътя иначе. Там първото съдово изследване обикновено е компютърна томографска ангиография на глава и шия, с артериална и венозна фаза и с костни реконструкции. При около 20% от хората с пулсиращ шум тази снимка не намира причина и тогава се обмисля магнитно-резонансна ангиография и венография. Катетърна ангиография се добавя, ако снимката сочи анеризма, фистула или малформация, или ако шумът се чува със стетоскоп, а томографията е чиста. Британският документ избягва катетърната снимка в началото, а американското издание я държи за втора стъпка при високо подозрение. Лекарят у нас избира според находката и достъпната апаратура.

Преди скенера има обикновен преглед. Отоскопията търси кал, течност, перфорация и маса зад тъпанчето. Слуховата оценка показва дали загубата е проводна или приемна. Тимпанометрия се обмисля при съмнение за средно ухо или за евстахиева тръба. Измерването на височината и силата на тинитуса не се използва като рутинен тест за причината.

Чакането на резултат тревожи, затова лекарят обяснява защо се снима, какви са ползите и какво може да се види. Магнитно-резонансният апарат е шумен и отделението дава тапи за уши. Кръвните изследвания търсят ускорен кръвоток, когато анамнезата сочи анемия или щитовидна жлеза, но не заменят снимката.

Как се лекува откритата причина?

Лекува се причината, която прегледът е намерил, а не „шум в ушите“ като една болест. При до 70% има такава причина. Дали бученето ще стихне, зависи от нея и не се обещава предварително.

Високото кръвно налягане, анемията и свръхактивната щитовидна жлеза се коригират по правилата за тези болести. Клиника Кливланд посочва, че лекарство за атеросклероза може да намали или да премахне шуменето, ако съдът е бил източникът. Течност, кал или възпаление в ухото се лекуват от УНГ лекар. Когато течността се оттегли, предаденият съдов шум може да спре. Гломусният тумор отива при екип, който съчетава образна оценка и план за операция или друго локално лечение. Фистулата се обсъжда първо през риска от кръвоизлив. При вътречерепна хипертония отслабването и ацетазоламидът са началната стъпка, а процедурите идват, ако зрението не се задържа.

Бетахистинът не е лечение на тинитуса в британското ръководство. Препоръката от 11 март 2020 г. е да не се предлага за тази цел. В Обединеното кралство той е лицензиран за болест на Мениер, не за тинитус сам по себе си. Прегледът на доказателствата стъпва на Кокранов обзор от 2018 г. Четири изпитвания с между 243 и 245 души без болест на Мениер не показват клинично значима разлика спрямо плацебо нито за тежестта, нито за силата на шума. Ако лекар е предписал бетахистин заради Мениер, спирането не става самоволно. За пулсиращия ритъм няма основание да се очаква, че хапчето ще го махне. Същият преглед отбелязва, че няма лекарство с доказана полза срещу тинитуса като отделна мишена.

Слуховият апарат влиза в плана, когато има загуба на слуха. NICE предлага усилване, ако загубата пречи на общуването, и го обмисля, ако загуба има, но разговорът не е затруднен. Без загуба на слуха апарат не се предлага. Това правило е за тинитус изобщо. То пази човека от устройство, което няма какво да усили. При проводна загуба, която прави вътрешните звуци по-ясни, лечението на ухото и евентуално усилването се решават заедно със слуховия тест, а не по каталог.

Какво показват данните за стента на венозен синус?

Стентът се обсъжда при доказано стеснение на венозен синус, често след като лекарствата и отслабването не пазят зрението, а не защото снимката е показала „някакво стеснение“ у човек без друг проблем.

Сборният анализ на Schartz и колеги от октомври 2024 г. обхваща 616 души, на които вече е поставен стент. Пълно изчезване на шума е отчетено при 88,6%. Разликата между хората с интракраниална хипертония и хората, стентирани заради самия шум, не е била значима за пълното изчезване. Шумът се е върнал при 6,5% общо, при 10,6% от хората с хипертония и при 2,0%, когато поводът за стента е бил самият шум. Числата важат за подбрани пациенти в публикувани серии, не за всеки с пулс в ухото, и не идват от едно рандомизирано изпитване.

Когато лекарството не пази зрението, обзорът от 2022 г. сравнява процедурите. При стента описва усложнения при 6,6% и тежки усложнения при 2,3%, сред които кръвоизлив, тромбоза на синуса или стента и ретроперитонеален кръвоизлив. Фенестрацията на обвивката на зрителния нерв и отвеждането на ликвор в същите обобщения носят по-висок дял на повторни операции. Числата не са от един български център. Преди съгласие се пита за налягането на отваряне, за градиента през стеснението, за зрението и за опита на екипа с усложнения.

Реконструкция на стената на сигмоидния синус и затваряне на дивертикул със спирали се описват в малки серии. Ако дивертикулът е последица от вътречерепна хипертония, затварянето му само по себе си може да не стигне и шумът да се върне, докато налягането остане високо. Затова очният преглед не се прескача, преди да се избере ендоваскуларна процедура. Човекът, който обмисля стент, пита и какво се случва, ако шумът намалее, а главоболието и зрението не.

Какво остава, когато образното изследване е чисто?

След пълен преглед при част от хората не остава структурна причина. Тогава целта е шумът да пречи по-малко, а не да се обещае, че ще изчезне. Успокоението има място едва след като опасните причини са изключени, не вместо изследването.

В обзора StatPearls е посочено, че намаляването на кафеина, когнитивно-поведенческата терапия, терапията за привикване към тинитус и звуковата терапия се предлагат на практика, но няма изпитвания за ефекта им точно при пулсиращ шум. NICE не е издал практическа препоръка за звукова терапия. Комисията е оставила въпроса за изследване, защото данните не са стигнали за съвет към лекарите. NHS и Клиника Кливланд все пак описват мекия фон като начин за справяне. Пълната тишина прави звука по-натрапчив, затова тих вентилатор, приглушена музика или генератор на мек шум вечер са разумна стъпка за съня. Те не лекуват съд и не заместват снимката.

Когнитивно-поведенческата терапия променя реакцията към звука, а не честотата на пулса. В ръководството от 2020 г. тя се обмисля стъпаловидно при възрастни, на които шумът продължава да пречи на емоциите, социалния живот и дневните дейности след първоначалната подкрепа. Първо е цифрова терапия при психолог, после групова работа, включително осъзнатост, терапия на приемането и ангажирането или поведенческа терапия, и едва след това индивидуална поведенческа терапия. Ако една стъпка не помогне или човекът я откаже, се предлага следващата. В България достъпът до тези програми не копира британската схема. Личният лекар или психологът казват кое реално се предлага.

Обзорът от 2022 г. цитира нидерландско изпитване, в което привикване и поведенческа терапия заедно са били по-полезни от обичайната грижа при тинитус изобщо. Разликата спрямо обичайната грижа е била налице и четири месеца след края. Пренасянето към пулсиращ шум остава предположение. Звуков апарат сам, без разговор и план, не е показал същия резултат в това обобщение.

Няколко ежедневни стъпки допълват лекарския план.

  • Мек фонов звук вечер сваля контраста с шума, без да лекува съда или налягането.
  • Редовният сън и по-малкото напрежение правят ритъма по-малко натрапчив през деня.
  • Силният шум се ограничава, защото допълнително товари слуха.
  • Кафето и другите стимуланти може да се намалят пробно, ако лекарят няма възражение.
  • Тревожността и потиснатостта се казват на прегледа, защото засилват страданието.

Често задавани въпроси

Опасен ли е пулсиращият шум в ушите?

Повечето причини не са непосредствено животозастрашаващи, но част от тях носят риск от инсулт или от загуба на зрение, затова шумът се изследва. Изданието на Merck от януари 2025 г. посочва, че пулсиращият вариант обикновено протича без тежка последица, но често изисква допълнителна оценка, за да не се пропусне опасна находка. Чистата снимка успокоява чак след като е направена, не предварително.

Може ли само високото кръвно да обясни бученето?

Високото кръвно налягане може да създаде турбулентен поток и е честа причина за шум на пристъпи, но не отменя търсенето на друга съдова или вътречерепна причина. StatPearls съветва налягането да се овладее, преди да се мине към по-редки интервенции. Ако звукът е постоянен, едностранен или върви с главоболие и промяна в зрението, кръвното налягане само по себе си не стига за обяснение.

Ще спре ли шумът сам след раждането?

Повишеният кръвоток при бременност може да направи съдовия шум по-чуваем, но изчезването след раждането не е обещано. Нов, едностранен звук или шум с главоболие, двойно виждане и краткотрайно притъмняване не се отлага за края на бременността. Лекарят преценява кое изследване е подходящо в този срок.

Има ли смисъл от бетахистин при този шум?

NICE не препоръчва бетахистин за лечение на тинитус. В четири изпитвания с между 243 и 245 души без болест на Мениер не е имало клинично значима разлика спрямо плацебо за тежестта и за силата на шума. Ако лекарството е предписано заради болест на Мениер, въпросът за спиране се решава с лекаря. За пулсиращия ритъм само по себе си хапчето няма доказана полза.

Помага ли пълната тишина през нощта?

Пълната тишина обикновено прави шума по-натрапчив, затова NHS съветва мека музика или друг тих фон. Това е начин за справяне, не лечение на причината. Отделни изпитвания само при пулсиращ шум липсват, а NICE не е дал практическа препоръка за звукова терапия.

Маха ли отслабването бученето при вътречерепна хипертония?

Отслабването е част от първата линия заедно с ацетазоламид, но не обещава, че бученето ще спре. В изпитването NORDIC при 165 души с лека загуба на зрение са измерени зрителното поле, папиледемът и налягането на ликвора, не изчезването на шума. Ако зрението се влошава въпреки това лечение, се обсъждат процедури, включително стент при доказано стеснение.

Радио набиране в кола в завъртяна кола.

Заключение

Новият пулсиращ шум се записва така, както го чувате. Отбележете дали е в такт с пулса, дали е в едното ухо или в двете, и дали има главоболие, краткотрайно притъмняване, двойно виждане или спад на слуха. На прегледа попитайте дали огледът насочва към магнитно-резонансна ангиография, или към компютърна томография на слепоочната кост, и дали очното дъно трябва да се види заради оток на зрителния нерв.

Ако слухът спадне за часове или за три дни, лицето отслабне, започне силно въртеливо виене на свят или звукът дойде след удар по главата, обаждането е към 112. Същото важи при внезапно едностранно бучене със залитане или промяна в зрението. Пулс без тези признаци в британската система отива първо при общопрактикуващ лекар, а личният лекар у нас превежда смисъла към местния ред.

Когато изследванията не покажат опасна причина, целта става по-поносим ден, а не обещание за тишина. Мекият фон вечер и разговорът за стъпаловидна когнитивно-поведенческа терапия помагат на дистреса. Те не заместват образното изследване, което се предлага още при оценката на този вид шум, нито очния преглед, ако има главоболие и притъмняване.

Източници

  1. Tinnitus: assessment and management. National Institute for Health and Care Excellence, 11 март 2020 г.
  2. National Guideline Centre: Evidence review for imaging to investigate the cause of pulsatile tinnitus. National Institute for Health and Care Excellence, март 2020 г.
  3. National Guideline Centre: Evidence review for betahistine. National Institute for Health and Care Excellence, март 2020 г.
  4. Lenkeit CP, Al Khalili Y: Pulsatile Tinnitus. StatPearls, 10 април 2023 г.
  5. Narsinh KH, Hui F, Duvvuri M et al.: Management of Vascular Causes of Pulsatile Tinnitus. Journal of NeuroInterventional Surgery, 10 февруари 2022 г.
  6. Schartz D, Finkelstein A, Akkipeddi SMK et al.: Outcomes of Pulsatile Tinnitus After Cerebral Venous Sinus Stenting: Systematic Review and Pooled Analysis of 616 Patients. World Neurosurgery, октомври 2024 г.
  7. Formeister EJ: Tinnitus – Otolaryngology – Merck Manual Professional Edition. Merck Manual Professional Edition, януари 2025 г.
  8. Tinnitus – NHS. National Health Service, 12 януари 2024 г.
  9. Pulsatile Tinnitus: Symptoms, Causes & Treatment. Cleveland Clinic, 9 септември 2025 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.