
Социалното тревожно разстройство, наричано и социална фобия, е силен страх от ситуации, в които човек може да бъде оценен, засрамен или отхвърлен. За да се постави диагноза, страхът или избягването траят поне 6 месеца и пречат на работа, училище или близки отношения.
В българската национална извадка от инициативата за световно психично здраве на Световната здравна организация (СЗО), с данни от 2003–2007 г. и публикация през 2017 г., доживотната честота е 0,8 %. В същата таблица при възрастните в САЩ тя е 12,1 %. Сред българите с доживотна диагноза при 74,7 % разстройството е налице и през предходните 12 месеца, така че то често се задържа, а не отминава като кратка срамежливост.
Британският Национален институт за здравеопазване и клинични постижения (NICE) в насока CG159 от 22 май 2013 г. предлага на възрастните първо индивидуална когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), създадена точно за това състояние. Прегледът на страницата с обзора на 21 май 2024 г. опростява текста, без да променя практиката. Ако човекът откаже КПТ и избере лекарство, се обсъждат есциталопрам или сертралин, с преценка след 10–12 седмици. Мислите за самоубийство са повод за обаждане на 112.
Какво отличава разстройството от обикновената срамежливост
Обикновеното притеснение преди среща, изпит или изказване не е социално тревожно разстройство. При разстройството страхът от чужда оценка е силен, повтаря се и пречи на отношения, работа, училище или други обичайни дейности.
Срамежливостта е черта на темперамента. Човек може да е по-тих в нова компания, да желае да участва и да се съвзема бързо, без да подрежда седмицата си около избягването. При разстройството тревогата често започва дни или седмици преди събитието. По време на него вниманието се свива върху собствения вид, глас и изпотяване, а след това случилото се се преглежда отново в търсене на грешка.
Много хора приемат този страх за личен недостатък и не знаят, че състоянието се разпознава и се лекува. Насоките на NICE отбелязват точно това още при първия контакт. Страхът може да се усеща неуправляем дори когато човекът вижда, че реалният риск от унижение е по-малък от преживяването. Националната здравна служба на Великобритания (NHS), на страница, прегледана на 17 май 2023 г., добавя, че притеснението е преди ситуацията, по време на нея и след нея, а не само в самия миг.
Има и форма, ограничена до изпълнение. При нея силният страх се появява при говор, спорт или музика пред други хора, а в обикновените разговори, на парти или при хранене с компания го няма. Клиника Майо описва тази форма отделно от по-широкия страх, при който трудно се издържат ежедневни контакти. Двете форми не се лекуват по един и същ първи план, особено когато става дума за лекарство само за една реч.

Какви признаци дават тялото и поведението
Признаците са телесни, мисловни и поведенчески, и се събират около страха да не бъдете оценени зле. Само по себе си зачервяването или едно учестено сърцебиене не поставя диагнозата.
Телесните прояви, описани от Клиника Майо и от Националния институт по психично здраве на САЩ (NIMH), могат да включват следното.
- Сърцето бие учестено, дланите се потят, а гласът може да трепери.
- Появяват се зачервяване, гадене, замаяност или усещане за недостиг на въздух.
- Умът внезапно се изпразва и е трудно да се намери следващата дума.
- Мускулите се стягат, стойката се сковава, а гласът става много тих.
Поведението често изглежда като отдръпване, а не като липса на желание за контакт. Човекът може да иска разговор и въпреки това да избягва поглед, да отлага обаждане или да не влиза в стая, в която хората вече са седнали. NIMH отбелязва, че местата с други хора се заобикалят дори когато има желание за участие. След срещата идва подробен преглед на „грешките“ и очакване за най-тежкия изход, макар той да не се е случил.
Трудни стават и съвсем обичайни неща. NHS изброява среща с непознат, пазаруване, говорене по телефона, хранене с компания и парти. Клиника Майо добавя връщане на стока, среща с цел запознанство и използване на обществена тоалетна. Симптомите се менят с времето и често се засилват при стрес, смяна на работа или ново изискване да се говори пред група. Краткото избягване облекчава в момента, но без лечение страхът обикновено остава.
При част от хората в трудната ситуация се появява панически пристъп, с внезапен силен страх за няколко минути. NHS го описва като възможна проява. Пристъпът не означава автоматично отделно паническо разстройство, но е повод да се разкаже на лекаря какво точно се е случило и колко често се повтаря.
Кога притеснението стига до диагноза
Диагнозата не се поставя по една трудна вечер. Изданието на NIMH от 2025 г. изисква страх от оценка поне 6 месеца, с избягване или тежък дискомфорт и с пречка за работа, училище или отношения. Клиника Майо през 2021 г. добавя, че тревожността е прекомерна спрямо ситуацията и не се обяснява по-добре с друго заболяване, с лекарство или с вещество. Шестте месеца са праг за диагнозата. Ако животът вече е разстроен, помощта не чака този срок да се навърши.
Лекарят пита кога е започнало, колко често се случва и какво точно се избягва. Прави се и телесен преглед, за да не се пропусне друго заболяване или лекарство, което само по себе си усилва тревожността.
При възрастни NICE предлага кратък въпросник Mini-SPIN. Резултат 6 или повече води към пълна оценка. Същият ход следва и ако човекът отговори с „да“ на поне един от два въпроса. Избягва ли социални ситуации или дейности. Страхува ли се или се срамува в тях. Въпросникът не замества разговора. За проследяване на ефекта от лечението насоките дават пример със Social Phobia Inventory (SPIN) и със скалата на Либовиц (LSAS).
Колко често се среща и кога започва
Честотата зависи от държавата и не се пренася от американски заглавия към България. В анализа на Стайн и колеги от 2017 г. върху 28 проучвания и 142 405 души доживотната честота за всички страни е 4,0 %, за 12 месеца е 2,4 %, а за 30 дни е 1,3 %.
Българската извадка е национално представителна, с 5 318 възрастни и отговор 72 %, събирана през 2003–2007 г. Доживотната честота е 0,8 %, за 12 месеца е 0,6 %, а медианата на началото е 14 години. За Източна Европа в същата таблица доживотната честота е 1,5 %, за Западна Европа 3,0 %, а за страните с висок доход 5,5 %. В САЩ числата в същото сравнение са 12,1 % доживот и 7,1 % за 12 месеца и съвпадат със страницата на NIMH за проучването NCS-R от 2001–2003 г. Там за последната година честотата е 8,0 % при жените и 6,1 % при мъжете. Тежка степен по скалата на Шийхан имат 29,9 % от засегнатите, умерена 38,8 % и лека 31,3 %.
Разликите не следват топъл или студен климат. Доживотната честота в таблицата от 2017 г. е 1,2 % в Испания и 1,9 % в Италия, а в Северна Ирландия е 6,0 %. Авторите отбелязват, че въпросите може да подценяват честотата, защото не питат за страха, че човек ще обиди другите, а стигмата намалява отговорите в част от страните. Затова 0,8 % е оценката от това домакинско проучване, а не днешен регистър на България.
Началото е рано. Клиника Майо сочи типично ранните и средните тийнейджърски години, а при американски юноши на 13–18 години доживотната честота в проучване от 2001–2004 г. е 9,1 %. При доживотна диагноза в анализа на Стайн 78,8 % имат и друго психично разстройство, най-често друга тревожност (59,8 %), разстройство на настроението (47,0 %) или проблем с вещество (26,7 %). Социалният страх започва по-рано от разстройството на настроението в 71,8 % от тези двойни случаи. Помощ през последната година са получили 38 % от хората с активно разстройство, по-рядко в страните с по-нисък доход.
Какво повишава риска
Няма една доказана причина. NIMH казва, че състоянието се среща по-често в някои семейства, но никой не знае със сигурност защо едни роднини го развиват, а други не. Изследват се мозъчни зони, свързани със страха, както и наследствени особености в работата им, стресът и средата. Клиника Майо добавя, че амигдалата може да участва в реакцията на страх, без това да е находка, която сама поставя диагноза. Твърдението, че „нивото на серотонина не е правилно“, не стои в изданието на NIMH от 2025 г. Серотониновите лекарства се ползват, защото в опити намаляват симптомите, а не защото преди рецептата е измерен личен недостиг.
Рискът е по-висок, ако биологичен родител или брат или сестра имат същото състояние. По-уязвими може да са деца след подигравки, отхвърляне или унижение, както и хора след семеен конфликт, травма или насилие. Темперамент със свиване пред нови лица също тежи. Родител, който показва силен страх в компания или е силно контролиращ, се свързва с по-висок риск, без семейството да е „виновно“. Ново изискване за реч или нова работа може да извади симптомите за първи път. Заекване, видим белег или тремор усилват самонаблюдението при някои хора. При деца NICE отделя тормоза от връстници като фактор, който поддържа страха и трябва да се оцени.
Без лечение страхът може да стесни училището, работата и връзките. Клиника Майо сочи сред последствията ниско самочувствие, изолация, по-слаби учебни и професионални резултати, злоупотреба с алкохол и мисли или опити за самоубийство. Това не е присъда за всеки, а причина помощта да не се отлага с години.
Как минава прегледът при лекаря
Пътят обикновено започва при личния лекар, който снема историята и преценява дали да насочи към психиатър или психолог. В Обединеното кралство NHS описва и директно записване към служба за разговорни терапии. В България редът се уточнява в кабинета, защото местните пътеки не съвпадат автоматично с британските.
Самият преглед може да е труден, защото контактът с непознат е част от страха. NICE допуска първият разговор да е по телефона, ако явяването на място е твърде тежко, с цел по-нататък оценката да стане лице в лице. Може да помолите за по-тих час и за формуляри на спокойно място.
Пълната оценка при възрастни обхваща страх, избягване, дистрес и нарушение на функциите. Лекарят пита и за съпътстващи състояния. Сред тях са избягващо личностно разстройство, алкохол и други вещества, разстройства на настроението, други тревожни разстройства, психоза и аутизъм. Конкретните теми в разговора са следните.
- Описват се ситуациите, които се избягват, и какво се страхувате да не се случи.
- Пита се за зачервяване, пот, треперене и страх, че ще изглеждате скучни.
- Отбелязват се предпазните ходове, например отдръпване на погледа.
- Разглеждат се мислите преди събитието и разборът след него.
- Уточняват се работа, учене, пари, лекарства, алкохол и други вещества.
Ако има и депресия, NICE иска да се разбере кое е започнало първо. Когато значимият социален страх се е появил едва с депресивния епизод, първо се лекува депресията по насоките за нея. Когато социалният страх е по-стар, лекарят пита дали бихте останали депресирани, ако социалните ситуации вече не ви плашеха. Отговор „не“ насочва към тревожността, освен ако депресията е твърде тежка за това. Отговор „да“ води към план и за двете, като предпочитанието ви тежи при избора кое да започне първо.
Алкохолът и другите вещества често се ползват, за да се издържи компания, и не са причина лечението на тревожността да се отмени. При рискова употреба NICE сочи кратка намеса. При вредна употреба или зависимост се обмисля насочване към специализирана служба. На прегледа е полезно да носите списък на избягваните ситуации, давността на страха, всички лекарства и добавки и честен отговор дали има мисли за самонараняване.
Какво лечение се предлага първо на възрастните
Първият избор за възрастни в насоките на NICE е индивидуална КПТ, разработена за социално тревожно разстройство, по модела на Кларк и Уелс или по модела на Хаймберг. Груповата КПТ не се предлага рутинно вместо индивидуалната. Тя превъзхожда повечето други подходи, но отстъпва на индивидуалната по клинична и по разходна ефективност.
Курсът по Кларк и Уелс е до 14 срещи по 90 минути за около 4 месеца. В него влизат следните стъпки.
- Обяснява се как се поддържа социалната тревожност в ежедневието.
- Тренира се внимание навън, а не само към собствения вид и глас.
- Запис от упражнение помага да се види изкривеният образ за себе си.
- В кабинета и като домашна работа се проверяват мрачните предвиждания.
- Накрая се прави план какво да се прави, ако страхът се върне.
Моделът на Хаймберг е 15 срещи по 60 минути и една среща от 90 минути за експозиция, пак за около 4 месеца. Тежестта пада върху пренареждане на мислите и степенувано излагане, а не върху скачане в най-тежката сцена още на първия ден. Ако човекът откаже КПТ, но иска друга психологична помощ, NICE предлага подкрепена самопомощ, до 9 срещи за 3–4 месеца и около 3 часа подкрепа. Кратка психодинамична психотерапия, до 25–30 срещи, се обмисля само след отказ и от КПТ, и от лекарство. Ефектът ѝ е по-ограничен.
Мрежовият метаанализ на Мейо-Уилсън и колеги от 2014 г. в The Lancet Psychiatry обхваща 101 изпитвания и 13 164 души. Индивидуалната КПТ има голям ефект спрямо листа на чакащите и е единственият психологичен подход в анализа, който превъзхожда и психологично плацебо. За хората, които отказват психологично лечение, най-последователните данни са при селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI). Метаанализът на Хол и колеги от 19 юни 2024 г., с 37 изпитвания и 3 234 възрастни, дава голям ефект за индивидуалната форма (g = 0,95) и за дистанционната (g = 0,90) и среден за груповата (g = 0,71), без статистически значима разлика между трите. Това не отменя старта с индивидуална КПТ в NICE. Клиника Майо през 2021 г. описва двете форми по-широко, като еднакво полезни. Питайте терапевта дали курсът включва експозиция и работа върху мислите. NICE не препоръчва рутинно интервенции, основани на осъзнатост, нито подкрепяща терапия.

Кои лекарства влизат в разговора и за колко време
Лекарството не е автоматична първа стъпка. NICE го предлага, когато възрастният откаже КПТ и след разговор за отказа пожелае фармакологично лечение. Първите имена са есциталопрам или сертралин, антидепресанти от групата на SSRI. Рецептата не означава, че има депресия.
Пълният успокояващ ефект се развива за 2 седмици или повече, а в първите дни тревожността, неспокойствието и безсънието могат да се усилят. Клиника Майо отбелязва, че забележима промяна понякога идва след няколко седмици или месеца, затова дозата тръгва ниско. Частичният отговор се преценява след 10–12 седмици и тогава към лекарството се добавя индивидуална КПТ. Ако няма отговор или ефектите не се понасят, идват флувоксамин, пароксетин или венлафаксин, инхибитор на обратното захващане на серотонина и норадреналина (SNRI). При пароксетин и венлафаксин спирането по-често дава синдром на отнемане. Към май 2013 г. флувоксаминът няма британско разрешение за възрастни с това разстройство. Дали препаратът е разрешен в България, казва лекарят или фармацевтът.
В САЩ Агенцията по храните и лекарствата (FDA) е одобрила за това показание пароксетин, сертралин, флувоксамин и венлафаксин. Обзорът на Шнайер от септември 2024 г. добавя, че есциталопрамът е ефективен в рандомизирани изпитвания, без да е в този одобрен списък. След неуспех на тези стъпки NICE стига до фенелзин или моклобемид, с ограничения от британския формуляр, и отново предлага индивидуална КПТ. Това е специалистична стъпка, не домашен опит.
Шнайер обобщава над 30 изпитвания. При курс от 8–20 седмици клинично значимо подобрение има при около 40–80 % от участниците, а ремисия при около 20–35 %. Прегледът на Cochrane от 2017 г. върху 66 изпитвания и над 11 597 възрастни намира при SSRI около 1,65 пъти по-висок шанс за отговор спрямо плацебо, при много ниско качество на доказателството. Повече хора спират SSRI или венлафаксин заради нежелани ефекти, отколкото при плацебо, а абсолютният дял на отказалите остава нисък.
По-леките ефекти включват гадене, покачване на теглото, сексуални смущения, апатия, главоболие и нарушен сън. При човек под 30-годишна възраст NICE предупреждава за по-висок риск от суицидни мисли и самонараняване при малка част от хората. Прегледът е до една седмица от първата рецепта и после всяка седмица през първия месец. При добър отговор през първите 3 месеца лекарството продължава още поне 6 месеца, защото смяната с плацебо в обобщените опити връща симптомите при една трета до две трети. Дозата се сваля бавно и само с лекаря.
Бензодиазепини, антиконвулсанти, трициклични антидепресанти и антипсихотици не се предлагат рутинно. Cochrane вижда сигнал за бензодиазепини в малко опити, с ниско качество и риск от зависимост. NIMH ги описва като бързи, но с привикване, затова остават за кратък срок, ако изобщо се използват. За формата, ограничена до изпълнение, бета-блокер може да намали пулса, изпотяването и тремора преди конкретна реч. Клиника Майо не го сочи за общото лечение. Жълт кантарион, ботулинов токсин срещу изпотяване и ендоскопска гръдна симпатектомия не се предлагат, защото няма добри данни за полза и има риск от вреда.
| Стъпка | Какво се предлага | Ориентир за срок |
|---|---|---|
| Първи избор при възрастни | Индивидуална КПТ по Кларк и Уелс или по Хаймберг | Около 4 месеца |
| Отказ от КПТ, желание за психологична помощ | Подкрепена самопомощ с ръководство по КПТ | 3–4 месеца, около 3 часа подкрепа |
| Отказ от КПТ и избор на лекарство | Есциталопрам или сертралин | Преценка след 10–12 седмици |
| Частичен отговор на първия препарат | Към лекарството се добавя индивидуална КПТ | След 10–12 седмици |
| Липса на отговор или непоносимост | Флувоксамин, пароксетин или венлафаксин | По план на лекаря |
| Добър отговор през първите 3 месеца | Лекарството продължава | Още поне 6 месеца |
| Деца и юноши | Индивидуална или групова КПТ, лекарства не рутинно | 8–12 срещи |
Как изглежда състоянието при деца и юноши
При децата страхът от оценка се вижда по-често като поведение. NHS, Клиника Майо и NIMH описват плач, гняв, избягване на деца и на възрастни, страх от училище, коремна болка, главоболие и отказ от говор. NICE съветва лекари и учители да бъдат нащрек при бягство от училище, групови игри или говорене и при дете, което е неотлъчно от родителя. Един утвърдителен отговор за страх от говор, хранене, спорт или четене на глас води към пълна оценка, не към етикет още на прага.
Оценката включва време насаме с детето, разказ на родител и поглед към тормоза, други тревожни състояния, депресия, хиперактивност с дефицит на вниманието, аутизъм, обучителни трудности и реч. Селективният мутизъм, при който детето не говори в определени ситуации, може да върви редом и се отбелязва отделно. Инструменти като детската версия на скалата на Либовиц помагат за проследяване, но не заместват разговора.
Лечението, което NICE предлага, е индивидуална или групова КПТ, насочена към социалната тревожност. Индивидуалните срещи са 8–12, по 45 минути. Груповите са 8–12, по 90 минути, с деца на сходна възраст. Влизат обучение за състоянието, излагане на страшните ситуации, социални умения и репетиция. Родителите, особено на малките деца, получават насоки как да подкрепят упражненията у дома, без да вършат социалната стъпка вместо детето. Лекарства не се предлагат рутинно на деца и юноши. Юноша на около 15 години или по-голям, ако има нужната зрелост, може да бъде обсъден за психологичен курс, разработен за възрастни.
Кога да потърсите лекар при социална тревожност
Лекар се търси, когато страхът и избягването на обичайни социални ситуации носят срам, силно притеснение или паника и вече пречат на училище, работа или близки. Така го формулират Клиника Майо и NIMH. Не се чака страхът „да мине от само себе си“.
Хората с това разстройство по-рядко стигат сами до кабинет, а лекарят често го разпознава, докато лекува депресия или проблем с алкохол. Ако ви е трудно да влезете в сградата, кажете го още при записването. Мисли за самоубийство или за самонараняване не се оставят за редовния час. В България номерът за спешна помощ е 112, включително ако след старт на SSRI или SNRI, особено под 30-годишна възраст, се появят нови мисли за самонараняване и няма как да стигнете до лекаря веднага.
| Повод | Къде да се обърнете |
|---|---|
| Страхът и избягването пречат на работа, училище или близки отношения | Личен лекар или специалист по психично здраве |
| Има мисли за самоубийство или за самонараняване | Спешна помощ на телефон 112 |
| Под 30-годишна възраст след старт на SSRI или SNRI идват мисли за самонараняване | Лекарят, който е предписал, още през първата седмица, а при непосредствена опасност телефон 112 |
| Алкохол или друго вещество става начин да се издържи социална ситуация | Личен лекар, без да се отлага помощта за тревожността |
Какво помага у дома по време на терапията
Домашните стъпки могат да намалят напрежението, но не заместват КПТ или предписаното лечение. NIMH го казва прямо за съня, движението и храненето. Докато се чака терапевт, помагат и следните опори.
- Водете дневник на мислите и на поведението в трудните ситуации.
- Разделете страшната сцена на малки стъпки и упражнявайте по една.
- Слушайте какво казва събеседникът, вместо да приемате най-лошия изход.
- Не използвайте алкохол, за да издържите среща, парти или реч.
- Ограничете кафето и пазете съня, без да заменяте с това терапията.
Клиника Майо дава примери за първите стъпки. Хранене с близък човек на обществено място, поздрав, молба към продавач. По-добре една малка стъпка няколко пъти, отколкото едно голямо парти, след което седмица не излизате. Ако има терапевт, стълбата се съгласува с него. Алкохолът, кафето и никотинът могат да усилят тревожността след краткото притъпяване. При зависимост спирането се планира с лекаря. Подкрепяща група може да покаже, че очакваната присъда е по-жестока от реалната реакция, но съвет от участник не замества плана на клинициста.
Често задавани въпроси
Социална фобия и социално тревожно разстройство едно и също ли са?
Да, в клиничните текстове това са две имена на едно състояние. NICE и NHS използват и двете, а „социална фобия“ вече не е отделна диагноза. Разликата, която има значение за плана, е между широкия страх от общуване и формата, ограничена само до изпълнение пред други хора.
Може ли алкохолът да успокои страха преди среща?
Алкохолът може за кратко да притъпи напрежението, но не лекува разстройството. NICE приема, че често се пие точно за да се издържи социална ситуация, и не смята тази употреба за причина помощта за тревожността да се отложи. При рискова употреба се предлага кратка намеса, а при зависимост се обмисля специализирана служба.
Защо се предлага антидепресант, ако няма депресия?
Есциталопрамът и сертралинът са антидепресанти, но NICE ги предлага и при социално тревожно разстройство, когато човекът е отказал КПТ. Наличието на такава рецепта не означава, че задължително има депресия. Ако депресията и тревожността вървят заедно, лекарят пита кое е започнало първо и кое пречи повече в момента.
Колко време минава, преди КПТ или лекарството да помогнат?
Пълният успокояващ ефект на SSRI или SNRI се развива за 2 седмици или повече, а частичният отговор NICE преценява след 10–12 седмици. Индивидуалната КПТ по двата модела в насоката е курс от около 4 месеца, не една среща. При добър отговор на лекарството през първите 3 месеца то продължава още поне 6 месеца.
Опасно ли е да спрете сертралина изведнъж?
Спирането става с постепенно намаляване на дозата, след разговор с лекаря, който го е предписал. NICE посочва, че пароксетинът и венлафаксинът по-често дават синдром на отнемане, понякога по-слаб при форми с удължено освобождаване. Ако след сваляне страхът се върне, дозата може да се вдигне, лекарството да се върне или да се предложи индивидуална КПТ.
Помага ли жълтият кантарион при социална тревожност?
NICE не препоръчва жълт кантарион и други препарати без рецепта за това разстройство. Причината е липсата на добри данни за безопасна употреба и възможните взаимодействия с предписани лекарства. Преди всяка билкова добавка въпросът се задава на лекаря, който познава останалата терапия.
Предава ли се социалната тревожност в семейството?
Тя се среща по-често, когато я има родител или брат или сестра, но NIMH казва, че никой не знае със сигурност защо едни роднини я развиват, а други не. Вероятна е смесица от наследени особености, работа на мозъчните зони за страх и житейски опит, включително подигравки или свръхзакрила. Семейната анамнеза повишава риска, без да предопределя диагнозата.

Заключение
Страхът от оценка, който с месеци пренарежда работата, училището или срещите, е разстройство с ясни критерии, а не характер, който трябва да се крие. В българската извадка от 2003–2007 г. то е по-рядко, отколкото показват често цитираните американски дялове, но при хората, които го имат, обикновено не отзвучава само. Индивидуалната КПТ е първата стъпка в британските насоки от 2013 г., потвърдени като практика и при прегледа през 2024 г. Лекарството е обсъден избор, когато терапията е отказана или отговорът остава частичен.
На прегледа носете кратък списък. Кои ситуации избягвате, откога трае страхът, какво приемате, включително алкохол, и дали има мисли за самонараняване. Попитайте дали може да започнете индивидуална КПТ, насочена към социалната тревожност, и ако се стигне до лекарство, кой препарат е първият и кога ще се прецени ефектът. При мисли за самоубийство се обадете на 112, без да чакате редовния час.
Източници
- Recommendations | Social anxiety disorder: recognition, assessment and treatment. National Institute for Health and Care Excellence, 22 май 2013 г.
- Overview | Social anxiety disorder: recognition, assessment and treatment. National Institute for Health and Care Excellence, 22 май 2013 г.
- Stein DJ, Lim CCW, Roest AM, et al.: The cross-national epidemiology of social anxiety disorder: Data from the World Mental Health Survey Initiative. BMC Medicine, 31 юли 2017 г.
- Social Anxiety Disorder. National Institute of Mental Health, 2001–2003 г.
- Social Anxiety Disorder: What You Need to Know. National Institute of Mental Health, актуализация 2025 г.
- Social anxiety disorder (social phobia) – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 19 юни 2021 г.
- Social anxiety disorder (social phobia) – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 19 юни 2021 г.
- Social anxiety (social phobia). National Health Service, 17 май 2023 г.
- Williams T, Hattingh CJ, Kariuki CM, et al.: Medication for social anxiety disorder (SAnD): a review of the evidence. Cochrane Database of Systematic Reviews, 19 октомври 2017 г.
- Hall M, Luo A, Bhullar N, et al.: Cognitive behaviour therapy for social anxiety disorder: a systematic review and meta-analysis investigating different treatment formats. Australian Psychologist, 19 юни 2024 г.
- Mayo-Wilson E, Dias S, Mavranezouli I, et al.: Psychological and pharmacological interventions for social anxiety disorder in adults: a systematic review and network meta-analysis. The Lancet Psychiatry, 26 септември 2014 г.
- Schneier FR: When is pharmacological intervention recommended for adults with social anxiety disorder?. Expert Review of Neurotherapeutics, 10 септември 2024 г.
