Централна серозна ретинопатия: симптоми и методи за лечение

Централна серозна ретинопатия: симптоми и методи за лечение

Централната серозна ретинопатия е събиране на бистра течност под макулата, защото съдовете на хориоидеята пропускат, а пигментният епител не успява да я задържи. Първият остър епизод често се успокоява без процедура в рамките на няколко месеца, но нова мъгла, петно или огъната линия в центъра изисква преглед при очен лекар, за да не се пропусне друга причина за спада.

Страхът от загуба на зрението е разбираем, а честният отговор зависи от това колко дълго течността стои. При остър епизод отлепването се прибира само при 84–100% от случаите до шестия месец и остротата обикновено се възстановява добре, сочи обзорът на Американската академия по офталмология от юни 2024 г. При хронично задържане същото обобщение посочва, че до 13% от пациентите стигат след 10 години до зрение, отчетено като юридическа слепота.

Доказателственото ръководство от 2024 г. позволява наблюдение до 3–4 месеца при остър епизод и поставя фотодинамичната терапия с половин доза вертепорфин на първо място, когато формата вече е хронична. Таблетката еплеренон, сравнена с плацебо в продължение на една година, не подобрява остротата. Кортикостероидът, включително спрей за нос и крем за кожа, остава най-ясният известен рисков фактор.

Какво е централната серозна ретинопатия

Течността се събира между ретината и пигментния епител, без дупка и без кръв. Макулата, малката зона за четене и за разпознаване на лица, се повдига и образът в центъра става неясен, по-малък или крив. В кабинетите у нас същото състояние се записва и като централна серозна хориоретинопатия, и по-рядко като централен серозен хориоретинит.

Хориоидеята, мрежата от съдове под ретината, при това заболяване често е по-дебела, с разширени дълбоки вени и изтънени капиляри. По-високото налягане отдолу отваря дребни дефекти в пигментния епител, който иначе спира течността да мине към светлочувствителните клетки. Ръководството на Feenstra и колеги от 2024 г. описва теча именно като последица от тази хориоидна промяна, а не като обикновено възпаление на ретината.

След неоваскуларната възрастова макулна дегенерация, диабетния макулен оток и венозната оклузия на ретината това е четвъртата по честота ретинопатия в същото ръководство. Засяга хора в трудоспособна възраст и може да влоши ежедневието още преди зрителната острота да падне силно. Удебелена хориоидея се намира и в окото без оплаквания, затова снимката не бива да спира само върху страната с мъглата.

Отлепването тук е серозно. Ретината е повдигната от течност, а не откъсната след разкъсване, и затова не се лекува като отлепване с дупка. Объркване става, когато течността е много, особено при човек, който приема кортикостероид. Тогава очният лекар първо търси скъсване, преди да приеме тази диагноза.

Анатомичен модел на окото за демонстриране на централна серозна ретинопатия

Как изглежда зрението при епизод

Оплакването е в средата на полето и често само в едното око. Ако закриете едното око и погледнете рамката на вратата, огъването се вижда по-ясно, отколкото върху пъстра картина. Страничното зрение обикновено се пази, затова човек може да се движи из стаята и пак да не може да чете реда.

Клиничният обзор StatPearls, актуализиран през август 2023 г., описва едностранно замъгляване, по-малък образ, криви линии, относително тъмно петно, нарушено усещане за цвят и временна далекогледост. Остротата най-често е между 6/9 и 6/60, а при повечето хора остава по-добра от 0,5, тоест от 6/12. Далекогледството идва от изместения фокус на повдигнатата макула и може да отшуми, щом течността спадне.

  • Централното зрение се замъглява, сякаш в средата има петно или мазно стъкло.
  • Правите линии изглеждат вълнообразни или пречупени, когато гледате само с болното око.
  • Предметите изглеждат по-малки или по-далечни, отколкото са, ако ги сравните със здравото око.
  • Белият цвят губи чистотата си и може да изглежда леко кафяв.
  • В средата на полето може да стои тъмно петно, дори когато страничното зрение е запазено.

Болка не фигурира сред тези оплаквания нито в StatPearls, нито в текста на Клиника Кливланд от март 2025 г. Течност извън макулата може да не даде никакъв симптом и да се открие случайно на преглед. Затова тихото второ око не е доказателство, че хориоидеята му е тънка и спокойна.

Кой е изложен на по-висок риск

Мъжете се разболяват по-често, а типичното начало е между 35 и 50 години, с връх около 35–44 години. Две оценки в ръководството от 2024 г. не бива да се пренасят автоматично към България, защото идват от различни страни и методи. В американски данни за 1980–2002 г. годишната честота е 9,9 на 100 000 мъже и 1,7 на 100 000 жени. В японски регистър при хора на 30 и повече години тя е 54,2 при мъжете и 15,7 при жените на 100 000 човекогодини, около 3,5 пъти разлика.

Човекогодина означава нови случаи сред 100 000 души, проследени една година.

Кортикостероидите са най-силната известна връзка и тя не е вързана за един път на прием. Таблетка, мускулна или венозна инжекция, спрей за нос и крем за кожа са описвани дори при малък прием. Обзорът на академията отбелязва, че по-високият риск не зависи само от висока доза.

В тайвански данни при перорален кортикостероид годишната честота е 54,5 на 100 000 мъже и 34,2 на 100 000 жени. Корейска кохорта при всякакъв кортикостероид дава около 54 и 16 на 100 000 човекогодини при мъже и жени. Страните и начините на броене се различават, но посоката е една и съща. Стероидът вдига риска и при двата пола.

Не спирайте сами кортикостероида. Рязкото спиране може да бъде опасно за астмата, трансплантирания орган или другата болест, заради която е предписано. Очният лекар съобщава на колегата, който го е назначил, и двамата решават дали дозата може да се намали. Ако стероидът трябва да остане, по-ниската доза понякога ускорява пресъхването, пише същият обзор на академията.

Бременността и болестта на Кушинг вдигат собствения кортизол и също са свързани със състоянието, отбелязва StatPearls. При наддаване на трупа, широки стрии, лесни синини, заоблено лице и мускулна слабост очният лекар насочва към ендокринолог. Ретинопатията понякога е първият видим белег на висок кортизол.

Лошият сън, сменната работа и стресът се срещат по-често при заболелите. MedlinePlus, прегледана през юли 2024 г., пише, че няма доказателство намаляването на стреса да предпазва или да премахва вече събраната течност. По-стари наблюдения свързват болестта с напрегната „личност тип А“, а по-късно изследване при хронична форма, цитирано от академията, не намира повече такива черти.

В едно проспективно изследване от същия обзор сънна апнея е установена при 61% от прегледаните. Кажете, ако хъркате силно и заспивате през деня. Дали трябва изследване на съня, решава съответният специалист. Нелекуваното високо кръвно, алкохолът и силденафилът са съобщавани като възможни фактори, без да са равностойни на стероида.

Остра и хронична форма

При първи остър епизод течността обикновено се прибира за 3–4 месеца и перспективата за остротата е добра. Академията посочва спонтанно прибиране при 84–100% до шестия месец. StatPearls описва стихване за 3–6 месеца и нарича хронична формата след този срок. MedlinePlus пише, че повечето случаи отминават за 1–2 месеца. За срока на изчакване тежи ръководството от 2024 г., което слага границата на 3–4 месеца.

Ако течността стои по-дълго, пигментният епител изтънява, появяват се пътеки от разместен пигмент и фоторецепторите се увреждат. Тогава се говори за хронична форма. До 13% от пациентите с хронично протичане стигат след 10 години до ниво, отчетено като юридическа слепота. Академията свързва тази форма и с по-ниско качество на живот, свързано със зрението. Целта на лечението е течността да изчезне напълно, преди клетките да пострадат трайно.

Поне един нов епизод се появява при 43–51% от хората с остра форма, ако тя остане без лечение, сочи ръководството. Отделно, в рамките на първата година повторение е описвано при до половината пациенти. Белези в двете очи има при до 42%. След 50-годишна възраст двустранната болест се среща при около половината, а преди тази възраст при 28,4%. Деленето на „остра“ и „хронична“ не е единодушно между специалистите, но срокът на течността все още решава кога се минава от наблюдение към процедура.

Как се поставя диагнозата

Диагнозата започва с разширена зеница и оглед на очното дъно. Вижда се кръгло или овално повдигане на макулата, бистро, без кръвоизлив, понякога с жълтеникави отлагания. Първото изследване, с което се мери течността, е оптичната кохерентна томография. Тя показва и отлепване на пигментния епител, налично при до 63% от очите според академията, както и дебелината на хориоидеята. Същият скенер служи за контрол, защото пресъхването се вижда на снимка, а не се предполага по усещането, че линиите са по-прави.

Флуоресцеиновата ангиография търси точката на теча след багрило във вена на ръката. Сред типичните находки в обзора на академията при 31% образът е мастилено петно, което се разширява кръгово, при 12% прилича на издигащ се пушек, а при 7% точката почти не расте. Останалите течове изглеждат иначе, затова трите образа не покриват всички случаи.

Индоцианиновата ангиография показва по-широка зона на пропускливост в хориоидеята и по нея се насочва лазерът при фотодинамична терапия. Без багрило, оптичната кохерентна ангиография може да открие нови съдове при до 20% от хроничните случаи, пише StatPearls.

Снимките отделят състоянието от възпаление, тумор, ямка на зрителния нерв и от нови съдове при възрастова макулна дегенерация. След 50-годишна възраст разликата с полипоидна хориоидна васкулопатия е особено важна, защото планът с инжекции и лазер не е същият. За диагнозата се търсят серозно отлепване, промяна в пигментния епител и поне още един белег, например теч на флуоресцеина или хориоидея, дебела поне 400 микрометра под центъра.

Кога да отидете на очен лекар

Всяка нова мъгла, петно или огъната линия в центъра е повод за очен лекар в близките дни, а не на следващия годишен преглед. Клиника Кливланд и MedlinePlus съветват да се потърси лекар при всяко влошаване, защото зад сходен симптом може да стои друга болест на ретината. Ако спадът е внезапен и тежък, обадете се на 112. Бульозната форма, с много течност под ретината, може да наподобява отлепване с разкъсване, а то се лекува по друг начин и не търпи отлагане.

На прегледа носете кратък списък, за да не забравите нещо, което променя плана.

  • Запишете откога е мъглата и дали огъването се вижда с всяко око поотделно.
  • Опишете всеки кортикостероид, включително спрей за нос, инхалатор, крем и инжекция.
  • Кажете за бременност, високо кръвно налягане, силно хъркане и скорошна промяна в теглото.
  • Попитайте дали томографията на ретината може да се направи още на този преглед.

Ако вече сте в период на наблюдение и към третия или четвъртия месец течността не спада, контролът не се отлага. Тогава се решава дали да се мине към процедура. Ново огъване след спокойни седмици също е причина да се обадите в кабинета по-рано от насрочената дата.

Стремеж и уморен човек, който тренира очи пред лаптопа.

Кога се наблюдава и кога се лекува

При първи остър епизод процедурата често се отлага с до 3–4 месеца, защото при много хора течността се прибира сама в този прозорец. Доказателственото ръководство от 2024 г. описва точно този срок. По-ранна терапия с половин доза вертепорфин или с пълна доза и по-слаба светлина се обсъжда, когато работата изисква бързо остро зрение или когато другото око вече не носи полезен образ. Изчакването не е правило за всеки.

Наблюдението не означава да се чака без контрол. Прави се повторна томография, преглеждат се стероидите и се следи дали се появява кръв или нова съдова мембрана. Усещането, че линиите са се изправили, не замества снимката. Малко течност може да остане под центъра и да продължи да вреди на фоторецепторите. Ако към четвъртия месец тя още се вижда, ръководството вече не препоръчва ново отлагане.

При хронична и при връщаща се форма същото ръководство сочи фотодинамичната терапия като предпочитано лечение, стига вертепорфин и нужният лазер да са налични. Обикновеният лазер остава запасен вариант при единичен теч извън центъра, когато фотодинамичната терапия липсва. Планът в България може да се различава според апаратурата и според това кое лекарство се доставя. Очният лекар казва какво реално се предлага на място и прилага местната практика.

Фотодинамична терапия и лазер

Предпочитаната процедура при хронична форма използва вертепорфин в намалена доза. Лекарството се влива във вена на ръката за около 10 минути. Около 15 минути по-късно върху разширената зеница се поставя контактна леща и лазер с дължина 689 nm активира веществото в хориоидеята, без да изгаря ретината. Пълната доза при други макулни болести е 6 mg/m². Тук се прилага половината, 3 mg/m², за да се намали рискът от тежка исхемия на хориоидеята. Възможна е и пълна доза със светлина на половин енергия.

Вертепорфин е одобрен за нови съдове при макулна дегенерация и при силно късогледство. При тази ретинопатия употребата е извън одобреното показание, но има най-много сравнителни данни. Кожата и очите остават чувствителни към светлина до 48 часа, включително при половин доза. Обзорът на академията отбелязва световен недостиг на лекарството през 2021–2022 г., затова наличността се проверява преди насрочване.

  • През първите 48 часа избягвайте пряко слънце и други силни ултравиолетови източници.
  • Чувствителността към светлина важи и при половин доза, не само при пълната доза вертепорфин.
  • Обадете се на кабинета, ако в тези два дни централното зрение спадне рязко.

В изпитването PLACE, публикувано през октомври 2018 г., влизат 179 души. След 6–8 седмици течността е изчезнала напълно при 51,2% (41 от 80 с данни на визитата) след половин доза и при 13,8% (11 от 80) след микропулсов лазер с висока плътност. След 7–8 месеца съотношението е 67,2% (45 от 67) срещу 28,8% (19 от 66). Пълното пресъхване е по-често след фотодинамичната терапия.

Остротата в началото се вдига с около 4,6 срещу 1,4 букви, а накрая разликата от около 6,8 срещу 4,5 букви вече не е статистически значима (p = 0,099). По-сигурният резултат е пресъхването, не голяма разлика в буквите. Една година по-късно нов оток е имало при 7% след вертепорфин и при 47% след микропулсовия лазер, по проследяването в ръководството от 2024 г.

Подход Кога се обсъжда Какво показват сравнителните данни
Наблюдение Първи остър епизод до 3–4 месеца Течността често се прибира сама, затова процедурата може да изчака
Фотодинамична терапия с половин доза Хронична форма и подбрани остри случаи Предпочитана в ръководството от 2024 г. и по-често пресъхва в PLACE
Обикновен термичен лазер Единичен теч извън центъра, ако няма вертепорфин Може да скъси епизода, но изгаря тъкан и може да остави тъмно петно
Подпрагов микропулсов лазер Когато терапията с вертепорфин не е достъпна В PLACE отстъпва по пълно пресъхване и по по-късни повторения
Еплеренон Пробван при хронична форма над 4 месеца В VICI през 2020 г. не превъзхожда плацебо по зрителна острота
Инжекция срещу нови съдове Само при доказани нови съдове под макулата Без такава мембрана не подобрява остротата на шестия месец

Тежки увреди след процедурата са редки. Атрофия на пигментния епител, изтъняване на хориоидеята и нови съдове се случват и от самата болест, затова връзката с лазера не е сигурна. При половин или пълна сила на светлината едно ретроспективно проучване, цитирано в ръководството, отчита атрофия при 4% от очите и остър тежък спад на зрението при 1,5%. При 57 пациенти с петно в центъра, лекувани с половин доза в PLACE и SPECTRA, след две години не е намерена такава атрофия.

Ако вертепорфин липсва, а течът е единичен и извън центъра, може да се обсъди обикновен термичен лазер. Той скъсява епизода с до около два месеца, но изгаря тъкан и може да остави тъмно петно. Разкъсване на мембраната на Брух може да пусне нови съдове. В центъра на макулата този лазер не се поставя. Микропулсовият лазер не оставя видим белег и може да мине през фовеята, но в PLACE отстъпва по пресъхване и по повторения.

Таблетки и инжекции без доказана полза

Еплеренонът, таблетка срещу минералкортикоидния рецептор, не вдига остротата повече от плацебо. В британското изпитване VICI от 25 януари 2020 г. участват 114 души на 18–60 години с нелекувана болест от поне 4 месеца в 22 болници. В активната група дозата е 25 mg дневно една седмица и после 50 mg до една година, срещу еднакви капсули без лекарство.

На дванадесетия месец разликата е 1,73 букви, с 95% доверителен интервал от −1,12 до 4,57 и p = 0,24. Авторите пишат офталмолозите, които предписват еплеренон за тази болест, да прекратят практиката. Висок калий е имало при 14% и в двете групи.

Изпитването SPECTRA, предадено в ръководството от 2024 г., сравнява половин доза фотодинамична терапия с еплеренон при 107 души с хронична форма. На третия месец течността е изчезнала при 78% след процедурата и при 17% след таблетката. На дванадесетия месец процентите изглеждат близки само защото 83% от започналите с еплеренон после са получили фотодинамична терапия заради останала течност. Подобрението на остротата на първата година е по-голямо при хората, започнали с лазера. Спиронолактонът, родствен препарат, има само малки и нееднородни серии. Сегашните данни не подкрепят тази група таблетки като ефикасно лечение.

Ако лекар все пак обсъжда такъв препарат, ръководството сочи противопоказания. Креатининов клирънс 30 ml/min или по-нисък и калий 5,5 mmol/L или по-висок спират назначението, защото калият може да се вдигне и да смути сърдечния ритъм. Не започвайте таблетката сами. Лекарят, който би я написал, проследява калия и бъбречната функция.

Инжекцията срещу съдовия ендотелен растежен фактор не е общо лечение на течността. Без нова съдова мембрана метаанализ на четири контролирани проучвания с бевацизумаб не показва по-добра острота или по-тънка макула на шестия месец. Когато такава мембрана е доказана, ръководството съчетава половин доза фотодинамична терапия, инжекция или и двете. Именно затова ангиографията без багрило има значение. При до 20% от хроничните очи тя намира нови съдове, и само тогава инжекцията влиза в плана.

Лечението на хеликобактер пилори не дава надежден ефект върху течността, защото изпитванията си противоречат. Аспирин и бета-блокери не са първи избор. MedlinePlus споменава капки с нестероидно противовъзпалително средство, но те не влизат в алгоритъма от 2024 г. Седем часа сън и по-малко кафе или алкохол са съвет за самогрижа на Клиника Кливланд, не резултат от изпитване върху отока.

Какво остава след пресъхване на течността

След като течността спадне, остротата често се подобрява и при част от хората се връща близо до предишната. MedlinePlus обаче отбелязва, че зрението често не е същото като преди епизода. Траен белег в центъра е рядък, но възможен. Могат да останат леко криви линии, по-слаб контраст и по-неточни цветове, защото подреждането на фоторецепторите не се възстановява веднага. Ако течността е стояла много месеци, загубата в средата на полето може да остане.

Нов епизод може да дойде в същото око или в другото, включително след процедура, която първия път е пресушила отока. Затова контролът не свършва в деня, в който линиите се изправят. Повторете томографията в срока, който лекарят е определил, и се обадете по-рано, ако петното се върне. На визитата попитайте три неща. Остра ли е формата, има ли нови съдове и достъпна ли е терапия с вертепорфин, ако на четвъртия месец течността още се вижда.

Често задавани въпроси

Опасна ли е за централното зрение?

Острият епизод рядко оставя тежка загуба, защото при 84–100% течността се прибира до шестия месец. Хроничното задържане може да увреди пигментния епител, а до 13% от тези пациенти след 10 години стигат до много ниско централно зрение. Нов епизод се случва при 43–51%, ако първият не е лекуван. Прегледът отделя състоянието от по-спешни причини за спад.

Може ли да засегне и двете очи едновременно?

Да, макар че мъглата често се усеща само от едната страна. Белези в двете очи се намират при немалка част от пациентите, а след 50-годишна възраст двустранното засягане е по-често. Хориоидеята може да е удебелена и в окото, с което още четете добре. Затова лекарят преглежда и двете, дори когато оплакването е едностранно.

Спира ли се кортикостероидът в деня на диагнозата?

Не го спирайте сами в деня, в който чуете диагнозата. Рязкото спиране може да бъде опасно за болестта, заради която таблетката, инхалаторът, спреят, кремът или инжекцията са предписани. Очният лекар пише на колегата, който ги е назначил, и заедно решават дали дозата може да се намали. Ако стероидът трябва да остане, по-ниската доза понякога ускорява пресъхването.

Има ли полза от по-малко стрес, кафе и алкохол?

Лошият сън, сменната работа и стресът са свързвани с по-висок риск, но няма доказателство, че успокояването лекува вече събраната течност. Съветът за седем часа сън и за ограничаване на кафе и алкохол е обща самогрижа, не резултат от изпитване върху отока. Мярката с най-ясна връзка остава прегледът на кортикостероидите заедно с лекаря, който ги е написал.

Боли ли окото при този епизод?

Типичната картина е без болка. Човек описва мъгла, петно, криви линии, по-малък образ и по-матови цветове. Болката не влиза в описанията на MedlinePlus и на Клиника Кливланд. Ако окото боли или зрението падне внезапно и силно, причината може да е друга и оценката е спешна, включително чрез 112.

Среща ли се по време на бременност?

Да, бременността е известен рисков фактор заради по-високия собствен кортизол. Кажете на очния лекар още при записването, за да съобрази изследванията и евентуалната процедура с този факт. Дали се изчаква, или се предлага процедура, решава очният лекар след прегледа.

Връща ли се остротата до предишната?

При повечето хора остротата се подобрява, често и без процедура, но няма обещание, че ще бъде точно каквато е била преди епизода. След пресъхване могат да останат леко криви линии, по-слаб контраст или по-неточни цветове. Колкото по-дълго течността стои под центъра, толкова по-голям е шансът загубата да остане. Контролната томография показва дали още има оток, или оплакването идва от белег.

Жена, която спи в леглото.

Заключение

Първият остър епизод често се наблюдава до третия или четвъртия месец, а терапията с половин доза вертепорфин е процедурата с най-силни сравнителни данни, когато течността остане или се върне. Еплеренонът не бива да се пие с очакване, че ще вдигне буквите на таблицата. Голямото британско изпитване не показа полза спрямо плацебо. Инжекцията срещу нови съдове има място само ако такава мембрана е доказана на снимка.

На прегледа носете списък на всички кортикостероиди, включително спрей за нос, инхалатор, крем и инжекция в става, и не ги спирайте преди разговор с лекаря, който ги е предписал. Попитайте дали формата е остра, кога ще се повтори томографията и дали при вас се прави фотодинамична терапия, ако до четвъртия месец течността още е там. При внезапен тежък спад на зрението се обадете на 112, защото обилното серозно отлепване може да наподобява отлепване с разкъсване.

Дори след спокойно пресъхване има смисъл от контрол, защото нов епизод може да дойде в същото или в другото око. Ако линиите пак се огънат или петното се върне, не чакайте следващата насрочена дата. Вземете я по-рано и носете предишните снимки, за да се сравни дебелината на течността, а не само разказът какво виждате.

Източници

  1. Feenstra HMA, van Dijk EHC, Cheung CMG et al.: Central serous chorioretinopathy: An evidence-based treatment guideline. Progress in Retinal and Eye Research, 1 февруари 2024 г.
  2. van Dijk EHC, Fauser S, Breukink MB et al.: Half-Dose Photodynamic Therapy versus High-Density Subthreshold Micropulse Laser Treatment in Patients with Chronic Central Serous Chorioretinopathy: The PLACE Trial. Ophthalmology, октомври 2018 г.
  3. Lotery A, Sivaprasad S, O’Connell A et al.: Eplerenone for chronic central serous chorioretinopathy in patients with active, previously untreated disease for more than 4 months (VICI): a randomised, double-blind, placebo-controlled trial. The Lancet, 25 януари 2020 г.
  4. Mi CW, Lee DW, Sun J et al.: Central Serous Chorioretinopathy. American Academy of Ophthalmology, 6 юни 2024 г.
  5. Gupta A, Tripathy K: Central Serous Chorioretinopathy. StatPearls, 25 август 2023 г.
  6. Central Serous Retinopathy: What It Is, Symptoms & Treatment. Cleveland Clinic, 9 март 2025 г.
  7. Central serous choroidopathy: MedlinePlus Medical Encyclopedia. MedlinePlus, 9 юли 2024 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.