
Церебралната парализа е група нарушения на движението, равновесието и позата, причинени от необичайно развитие или увреда на мозъка, докато той още се изгражда. Тя е най-честото двигателно увреждане в детството, не се предава при битов контакт и самото мозъчно увреждане не напредва, макар мускулите, ставите и ежедневната функция да се променят с годините.
В страните с високи доходи раждаемостната честота е спаднала до 1,6 на 1 000 живородени според систематичния анализ на McIntyre и колеги от 2022 г., а в Европа и Австралия честотата преди и около раждането е намаляла в 11 от 14 региона. Страхът, че почти всеки случай идва от недостиг на кислород при раждането, не се потвърждава. Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC) описват тази причина като обяснение само за малка част от случаите, а от 85 до 90 % са вродени.
Спастичната форма, със сковани мускули, обхваща около 80 % от хората със състоянието. Британският Национален институт за здравеопазване и клинични постижения (NICE) препоръчва насочване, ако детето не седи до 8 месеца коригирана възраст, а при възрастни с генерализирана спастичност първото лекарство за обмисляне е баклофен през устата или сонда.
Какво е церебралната парализа
Двигателното нарушение е трайно, но не е болест, която година след година разрушава нова мозъчна тъкан. В страницата си от юни 2026 г. CDC описва, че състоянието не се влошава с времето, макар точните прояви да могат да се променят през живота. Клиника Майо добавя през май 2026 г., че мозъчната находка обикновено не прогресира, а скъсяването на мускулите и вдървеността могат да нарастват, ако не се лекуват последователно.
Тежестта е много различна. При лек вариант човек ходи малко нестабилно и често няма нужда от помощно средство. При тежък вариант ходенето може да е невъзможно и да е нужна грижа през целия живот. Общото за всички е затруднението с движението и позата. При много хора се добавят интелектуално затруднение, епилептични пристъпи, проблеми със зрението, слуха или речта, изкривяване на гръбнака и контрактури.
В българския разговор състоянието често се нарича детска церебрална парализа, включително при възрастните, защото увредата е настъпила в периода на развитие. Името не означава, че след детството тя изчезва. Няма метод, който да премахне вече настъпилата мозъчна увреда, но ранното разпознаване и целенасочената грижа могат да подобрят движението, общуването и самостоятелността.
![[човешки мозък]](https://demedbook.com/images/1/whats-to-know-about-cerebral-palsy.jpg)
Колко често се среща
Числото за днешната картина в богатите страни е 1,6 на 1 000 живородени, с интервал от 1,5 до 1,7. Това е обобщената раждаемостна честота от регистри за родени след 2010 г. в анализа на McIntyre и колеги. Случаите преди и около раждането са 1,5 на 1 000, а придобитите след неонаталния период са около 0,8 на 10 000. Данните не са българска национална статистика. Те идват от 41 региона в 27 държави.
В пет общности в САЩ през 2022 г. честотата сред 8-годишните е 2,4 на 1 000, с интервал от 2,2 до 2,7, а сред 4-годишните е 2,2 на 1 000. Това е дял от деца на дадена възраст в избрани общности, не раждаемостна честота от регистри.
Намалението в Европа и Австралия засяга случаите преди и около раждането, в 11 от 14 региона, докато придобитата след новороденото форма не показва същия спад. От страни със средни и ниски доходи данните са по-малко, а там честотата преди и около раждането достига до 3,4 на 1 000 в отделни оценки. Рискът расте при раждане преди 37-ата седмица, особено преди 32-рата, и при тегло под 2 500 g, още повече под 1 500 g. По-висок е при близнаци и тризнаци, най-вече ако едно от децата почине преди или скоро след раждането. Наличието на такъв фактор не означава, че детето ще има церебрална парализа.
Какви са причините
Точната причина често остава неизвестна. От 85 до 90 % от случаите са вродени, а недостигът на кислород в родилния период обяснява само малка част от всички случаи. При децата със състоянието, родени след 35-ата седмица, NICE дава по-тесен обхват. Неонатална енцефалопатия, отдадена на хипоксично-исхемична увреда около раждането, е описана при около 20 %, а енцефалопатия без такава увреда при около 12 %. Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) не може да определи точно момента на хипоксичната увреда.
На снимките NICE посочва приблизителни дялове. Увреда на бялото вещество е около 45 %, включително перивентрикулна левкомалация, тоест размекване около мозъчните стомахчета. Тя е по-честа при недоносените и при спастичната форма. Увреда на базалните ганглии или дълбокото сиво вещество е около 13 % и се свързва най-вече с дискинетичната форма. Вродена малформация е около 10 %, по-честа при родените на термин. Огнищен инфаркт е около 7 %. При част от децата причина така и не се намира.
След неонаталния период придобитите случаи са малцинство. CDC ги свързва най-често с менингит или травма на главата и ги отнася към увреда повече от 28 дни след раждането. В ръководството от 2017 г. сред тази придобита група приблизителните дялове са менингит около 20 %, други инфекции около 30 % и травма на главата около 12 %. Енцефалопатията при новороденото може да дойде от хипоксия, от сепсис или от съчетание на няколко увреждащи събития.
Инфекции по време на бременността, които CDC свързва с по-висок риск, включват варицела, рубеола, цитомегаловирус и бактериално възпаление на плацентата, плодните ципи или таза на майката. Клиника Майо добавя токсоплазмоза, херпес, сифилис и инфекция с вируса Зика, както и генни промени. Генетично обусловената форма не се предотвратява с режим по време на бременността. Кръвоизлив, инсулт на плода или на новороденото, отлепване на плацентата, разкъсване на матката и проблем с пъпната връв също могат да прекъснат кръвоснабдяването.
Какво намалява риска
Пълна профилактика няма, защото при много деца причината не е ясна. CDC описва стъпки преди, по време на и след бременността, които могат да намалят риска от проблеми в развитието, включително от церебрална парализа. Това е американска практика. Акушер-гинекологът в България прилага местната схема за ваксини, кръвни групи и преждевременно раждане.
Магнезиевият сулфат преди очаквано ранно преждевременно раждане намалява риска сред оцелелите новородени. CDC се позовава на систематичен преглед и на метаанализ на индивидуални данни от 2017 г. Лекарството не се дава на всяка бременна и не покрива случаите при родени на термин. При част от бременностите след асистирана репродукция добавеният риск минава през недоносеност и многоплодие, затова прехвърлянето на един ембрион намалява шанса за близнаци.
Няколко конкретни стъпки се повтарят в съветите на CDC и на Клиника Майо.
- Ваксините срещу варицела и рубеола се поставят преди зачеването.
- При температура по време на бременността се обаждате на лекаря.
- Жълтеницата се проверява в болницата и до 48 часа след изписване.
- Каската и столчето за кола пазят главата след раждането.
При разлика в кръвната група или Rh несъвместимост CDC описва имунен глобулин около 28-ата седмица и отново скоро след раждането, за да се намали рискът от тежка жълтеница с мозъчна увреда, наречена керниктер. Ваксините срещу хемофилус инфлуенце тип B и пневмокока предпазват от менингит. Клиника Майо свързва алкохола, тютюна и незаконните дроги по време на бременността с по-висок риск. Леката жълтеница при много новородени не е същото като нелекуваната тежка жълтеница.
Какви са ранните признаци
Главният ориентир е забавянето на двигателните умения, но същият белег се среща и при деца без това състояние, затова един признак сам по себе си не е диагноза. CDC подрежда сигналите по възраст, а NICE дава прагове за насочване, без да се чака прохождане.
При кърмаче под 6 месеца картината може да изглежда така.
- Главата изостава, когато вдигнете бебето от положение по гръб.
- Тялото е необичайно сковано или необичайно отпуснато при гушкане.
- Гърбът и вратът се извиват назад, сякаш детето се отблъсква.
- Краката се сковават и се кръстосват, когато го вдигнете.
След шестия месец тревожи липсата на обръщане към двете страни, невъзможността да събере ръцете си и протягането само с едната ръка, докато другата остава свита в юмрук. След десетия месец пълзенето накриво или придвижването седнало, без лазене на четири крака, също е повод за разговор с лекаря. Дългото хранене, задавянето и слабото сучене влизат в същата група.
В ръководството NG62 от 2017 г., прегледано през 2024 г. без промяна на тези прагове, са посочени трите най-чести закъснения. Детето не седи до 8 месеца коригирана възраст, не ходи до 18 месеца коригирана възраст или показва ясно предпочитание към едната ръка преди първата година. Упоритото ходене на пръсти също води към оценка. При недоносените месеците се броят от термина, не от деня на раждането.
За деца с повишен риск е предвидено по-често проследяване до 2 години коригирана възраст. Между раждането и третия месец може да се обмисли оценка на генерализираните движения. Ранни белези са и оскъдните или несиметрични движения, отпуснатият, скованият или променлив тонус и късният контрол на главата. При такъв белег при рисково дете насочването е спешно, а не отлагане с години.
Как се поставя диагнозата
Диагнозата се поставя клинично, след история на бременността и развитието, оглед на тонуса, рефлексите, позата и движенията и след като се отхвърлят други причини. CDC посочва, че това обикновено става през първата или втората година, а при леки прояви потвърждението понякога идва по-късно. В американското наблюдение от 2022 г. медианата на най-ранната записана диагноза е 29 месеца. Само 9,1 % са разпознати преди да навършат 12 месеца. Децата, които ходят самостоятелно, по-рядко са имали диагноза до 24-месечна възраст, 30,9 % срещу 46,3 % при тези без самостоятелно ходене.
Пътят минава през проследяване при всеки преглед и през кратък скрининг. CDC предава препоръката на Американската академия по педиатрия за скрининг на 9, 18 и 24 или 30 месеца. При съмнение оценката може да я направи личният лекар или педиатърът, а по-задълбочено детски невролог, лекар по детско развитие или лекар по физикална медицина. В България точното звено определя лекуващият лекар по местния ред.
Когато причината не е ясна от историята, развитието, прегледа и ехографията на главата, NICE препоръчва ЯМР. Тънки промени могат да не се видят преди 2-годишна възраст, а при малки деца често е нужна упойка. Повторен ЯМР се обмисля, ако ходът се промени или се появят белези на прогресираща неврологична болест. Електроенцефалография се прави при съмнение за пристъпи. Изследвания на кръв, урина или кожа търсят генетично или обменно заболяване. Само по снимката не се предсказва дали детето ще проходи.
Има белези, при които диагнозата трябва да се преразгледа от детски невролог. Такива са липсата на известни рискови фактори, фамилна прогресираща неврологична болест, загуба на вече усвоени умения, нова огнищна находка и ЯМР, който не съответства на клиниката. Ако на 2-годишна възраст детето седи, самостоятелното ходене до 6-годишна възраст е вероятно, но не е сигурно. Ако тогава нито седи, нито се обръща, самостоятелно ходене е малко вероятно.
![[ходило на церебралната парализа]](https://demedbook.com/images/1/whats-to-know-about-cerebral-palsy_2.jpg)
Какви форми има и какво още се засяга
Лекарите описват формата според водещото двигателно нарушение. Скованите мускули са спастична форма, неволевите движения са дискинетична, нарушеното равновесие е атаксична, а съчетанието е смесена. CDC приема спастичната за около 80 %. В петте американски общности през 2022 г. тя е записана при 72,1 %, смесената при 7,9 %, а атаксичната, дискинетичната и хипотоничната заедно при 6,0 %, като при 14,0 % формата не е уточнена. Разликата идва и от начина, по който диагнозата е извлечена от записите.
При диплегия са засегнати предимно краката, които се кръстосват в коленете. При хемиплегия е засегната едната страна, обикновено ръката повече от крака. При квадриплегия са засегнати четирите крайника, тялото и лицето. Дискинетичната форма носи бавни или резки движения и тонус, който се мени през деня, често с трудно сучене и говор. Атаксичната форма прави походката нестабилна и пречи на точните движения. Най-честата смесена форма е спастично-дискинетичната. Отпуснатият тонус може да е ранен белег, но CDC не го води като четвърта основна форма.
За грубата моторика се използва петстепенна скала, GMFCS. В речника на детското ръководство на NICE за спастичност степените са описани така.
| Степен | Какво описва за движението |
|---|---|
| I | Човекът ходи без ограничения в ежедневните дейности. |
| II | Ходенето е възможно без помощно средство в ръката. |
| III | За ходене е нужно помощно средство, държано в ръка. |
| IV | Самостоятелното придвижване е ограничено. |
| V | Дори с помощ самостоятелното придвижване е силно ограничено. |
Сред 8-годишните с данни за ходене 58,4 % ходят самостоятелно, което отговаря на I или II степен, 12,9 % ходят с уред в ръка, а 28,8 % имат ограничено или никакво ходене. Скалата не е валидирана за възрастни. Нивото на 12-годишна възраст обаче предсказва добре подвижността по-късно, особено в лекия и в най-тежкия край.
По NG62 интелектуално затруднение с коефициент под 70 има около половината деца, а тежко, с коефициент под 50, около едно на четири. Епилепсия има около едно на три деца и около половината при дискинетична форма. Зрително нарушение има около едно на две, мозъчно зрително около едно на пет, слухово около едно на десет. Затруднение в общуването има при около половината, а поне едно на десет се нуждае от знаци или говорещо устройство. Трудната реч не доказва сама по себе си интелектуално затруднение. В американските записи от 2022 г. епилепсия е отбелязана при 47,2 %, а данни за мисленето е имало само при 47,5 %, сред които 61,1 % са с интелектуално затруднение.
Как се лекува при деца
Няма лечение, което да изтрие мозъчната увреда. Целта е умения, участие в ежедневието и предпазване от болка и контрактури. Всяко дете със съмнение се насочва спешно към екип с лекар, физиотерапевт, ерготерапевт, логопед и достъп до ортопедия. Родителите участват в решенията. Физиотерапията е и у дома. След ботулинов токсин, помпа, операция или селективна дорзална ризотомия тя остава задължителна. Ортеза за разтягане по-вероятно помага при носене поне 6 часа дневно и се сваля, ако болката не минава след наместване на крайника.
Детското ръководство на NICE за спастичност е от 2012 г., с проверка през 2016 г. без промяна на препоръките. Дозата в България я определя лекуващият лекар. Диазепам през устата се обмисля за бърз ефект при болка или спазми, обикновено преди сън. За по-траен ефект се предпочита баклофен, с ниска начална доза и покачване за около 4 седмици. Поне на 6 месеца се преценява ползата, а спирането е постепенно, за да няма симптоми на отнемане.
Ботулинов токсин тип A е за огнищна спастичност, която пречи на грижата, движението или ортезата. След алергична реакция не се предлага, а единиците на препаратите не са взаимозаменяеми. Клиника Майо описва повторение около всеки 3 месеца и риск от болка на мястото, грипоподобни оплаквания и затруднено дишане или гълтане. Помпа с баклофен около гръбначния мозък се обсъжда след пробна доза, когато лекарствата през устата не стигат. Селективната дорзална ризотомия се обмисля за ходене при II или III степен. Тя е необратима, а дългосрочният резултат не е напълно сигурен.
Рентген на тазобедрените стави се предлага на 24 месеца при двустранна форма и при клинично съмнение. При III, IV и V степен може да се повтаря всяка година. Изместване над 30 % или нарастване с повече от 10 процентни пункта годишно води към ортопед. Болка в таза, разлика в дължината на краката и по-трудна хигиена са податки за това. Ако за походката трябват няколко корекции, NICE предпочита да се направят наведнъж. Когато причина за болката не се намери, се допуска пробен курс с парацетамол или ибупрофен при лека до умерена болка, а лекарят определя дозата. Сондовото хранене се обсъжда, когато през устата не стига храната. Връзката му с по-кратък живот отразява тежестта на гълтането, а не вреда от сондата.
Какво се променя при възрастните
Мозъчната увреда остава непрогресираща и в зряла възраст, но опорно-двигателната функция може бавно да се влошава. Болката, дишането, храненето и костите искат отделен план според британското ръководство от януари 2019 г. Клиника Майо добавя умора, контрактури, артроза и депресия.
При генерализирана спастичност с болка, спазми или пречка във функцията първото лекарство е баклофен през устата или сонда. Дозата тръгва ниско и се покачва за около 4 седмици. Диазепам не се предлага рутинно, освен при остра силна болка или тревожност, за разлика от детското ръководство. Ако баклофенът не помага, следва екип за мускулен тонус. Ботулиновият токсин е за ограничен брой мускули, които пречат на обличане, хигиена или участие. Помпата идва след пробна доза, с разговор за повреда на батерията, изтичане и рязко спиране или предозиране. Селективната дорзална ризотомия се обмисля само ако другите пътища са неуспешни. Тя е необратима и след нея е нужна дълга физиотерапия.
Част от хората използват спастичността, за да стоят или да се прехвърлят, и намаляването на тонуса може да влоши това движение. Целта се записва преди лечението. На преглед се пита за инфекция на пикочния мехур, запек, болка, рани от натиск и промяна в лекарствата. Ако речта е трудна, болката се търси със скала или с помощта на близките. Ниската костна плътност е честа при малко натоварване, при антиепилептични лекарства или инхибитори на протонната помпа и след фрактура от лек удар. Рентген на таза и гръбнака не се прави рутинно след края на растежа, освен при болка или спад във функцията.
Дихателната недостатъчност е по-вероятна, отколкото при хора без това състояние, и ранните симптоми се пропускат лесно.
- Задухът идва при усилие, което доскоро е било поносимо.
- Сутрешното главоболие се повтаря заедно с накъсан и плитък сън.
- Гръдните инфекции зачестяват, без да има друга ясна причина.
- Дневната сънливост расте, а пристъпите на епилепсията зачестяват успоредно.
При IV и V степен по-чести са аспирацията, тежката гръбначна изкривеност и лошият контрол на слюнката. Профилактичен антибиотик се обмисля само при висок риск и по съвет на специалист по дишането. Повтарящи се инфекции със съмнение за нарушено гълтане водят към логопед. Годишен преглед е за хора със сложни нужди, например IV или V степен плюс трудно общуване, интелектуално затруднение или няколко болести. На преглед се пита и за настроение и сън, защото психичното натоварване може да тежи колкото телесното. По-тежкото засягане прави по-вероятна по-кратка продължителност на живота. NICE не дава една цифра за всички.
Кога да потърсите лекар
Закъснение в сядането, ранно предпочитание към едната ръка или упорито ходене на пръсти е повод за преглед, а не за чакане до училище. Личният лекар или педиатърът решава дали да насочи към детски невролог и към рехабилитация. Загубата на вече усвоени умения не е типичният ход и изисква детски невролог, защото може да има друга болест.
| Какво се е появило | Какво да направите |
|---|---|
| Детето не седи до 8 месеца коригирана възраст. | Запишете час при личния лекар или педиатъра за насочване. |
| Едната ръка се използва ясно повече преди първата година. | Не чакайте прохождане, а поискайте оценка на развитието. |
| Ходенето на пръсти се задържа и не отминава. | Поискайте преглед за упорито ходене на пръсти, както съветва NICE. |
| Детето губи умения или пристъпът не спира. | Обадете се на 112 и след това на детски невролог. |
| Има задавяне със задух, посиняване или детето не се събужда. | Обадете се веднага на 112, докато чакате спешния екип. |
| Възрастен има нов задух, сутрешно главоболие или чести гръдни инфекции. | Запишете преглед и питайте за насочване към специалист по дишането. |
| Боли тазобедрената става или краката стават различни по дължина. | Поискайте ортопедична оценка заради възможно изместване на ставата. |
При възрастен нов спад в ходенето или в прехвърлянето, нова болка в таза и кашлица след почти всяко хранене също не се отлагат с месеци. Задух в покой, пристъп, който не спира, и задавяне без възможност за дишане са повод за обаждане на 112. Номерът е единният европейски номер за спешна помощ и в България.
Често задавани въпроси
Детската церебрална парализа заразна ли е?
Не. Тя не се предава при контакт, защото причината е в развитието или увредата на мозъка, а не в причинител, който се отделя от човека. Менингитът може да доведе до придобита форма, но самата парализа след него не е заразна за околните. Ваксините срещу хемофилус тип B и пневмокока намаляват част от този риск.
Има ли метод, който премахва увредата?
Няма. И CDC, и Клиника Майо казват, че лек, който да възстанови мозъка, няма, а грижата подобрява функцията и самостоятелността. Ранният старт има значение, защото уменията се градят, докато детето расте. Обещание за пълно изчезване на признаците не следва от ръководствата.
Винаги ли е засегнат интелектът?
Не. По NICE около половината деца имат коефициент под 70, а около едно на четири има тежко затруднение с коефициент под 50. При по-леко ходене мисленето по-често е в обичайните граници, но това не е правило за всяко дете. Трудната реч може да скрие запазено мислене.
Ще проходи ли детето?
Зависи от това какво може на 2-годишна възраст, а не от една снимка. Ако седи тогава, самостоятелно ходене до 6-годишна възраст е вероятно, но не е обещано. Ако не седи и не се обръща, самостоятелно ходене е малко вероятно. В американските данни от 2022 г. 58,4 % от 8-годишните с известен статус ходят без помощно средство.
Ботулиновият токсин за всеки схванат мускул ли е?
Не. При деца NICE го обмисля за огнищна спастичност, която пречи на грижа или ортеза, а при възрастни за ограничен брой мускули с болка или пречка в ежедневието. Единиците на препаратите не се смесват, а инжекцията може да затрудни дишането и гълтането. След нея физиотерапията остава част от плана.
Всеки възрастен ли минава на годишен преглед?
Не всеки. Годишен преглед е за хора със сложни нужди, например IV или V степен по GMFCS и допълнително трудно общуване, интелектуално затруднение или няколко болести. За останалите честотата се договаря. Отказът от редовен преглед не отменя писмения съвет кога да се потърси лекар.
Магнезиевият сулфат пази ли всяка бременност?
Не. Ползата, която CDC описва, е преди очаквано ранно преждевременно раждане и се отнася до оцелелите новородени, не до всички бременности. Лекарството не покрива случаите при родени на термин. Решението е на акушер-гинеколога по местната схема.

Заключение
Ако бебето не седи стабилно до 8 месеца коригирана възраст или ясно предпочита едната ръка преди първия рожден ден, следващата стъпка е час при личния лекар или педиатъра. На този час се пита дали е нужен насочен преглед на развитието и ЯМР, ако причината не е ясна, и кога се пада рентген на тазобедрените стави при засягане на двата крака. Изчакването с години, за да се види тежестта, пропуска прозореца, в който NICE иска спешна оценка.
При възрастен на поредния преглед се пита дали има именувано проследяване на болката, гълтането, дишането и костите, особено ако ходенето е ограничено. Спад в прехвърлянето, нов задух или кашлица след хранене не се отлагат. При задух в покой, пристъп, който не спира, или задавяне без възможност за дишане се звъни на 112. Планът, който работи на 3-годишна възраст, не е автоматично верният на 30-годишна възраст, затова целите се записват преди всяко намаляване на тонуса.
Източници
- About Cerebral Palsy. Centers for Disease Control and Prevention, 12 юни 2026 г.
- Risk Factors for Cerebral Palsy. Centers for Disease Control and Prevention, 26 февруари 2026 г.
- Screening for Cerebral Palsy. Centers for Disease Control and Prevention, 27 февруари 2026 г.
- Cerebral palsy in under 25s: assessment and management. National Institute for Health and Care Excellence, 25 януари 2017 г.
- Cerebral palsy in adults. National Institute for Health and Care Excellence, 15 януари 2019 г.
- Spasticity in under 19s: management. National Institute for Health and Care Excellence, 25 юли 2012 г.
- McIntyre S, Goldsmith S, Webb A et al.: Global prevalence of cerebral palsy: A systematic analysis. Developmental Medicine and Child Neurology, 11 август 2022 г.
- Patrick ME, Shaw KA, Claridy M et al.: Prevalence of Cerebral Palsy Among Children Aged 4 and 8 Years in 5 US Communities in 2022. Pediatrics Open Science, 5 юни 2026 г.
- Cerebral palsy – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 1 май 2026 г.
- Cerebral palsy – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 1 май 2026 г.
