
Кървенето от ухото е кръв или кръвенист секрет от ушната мида или от слуховия канал. Най-често идва от одраскана кожа, спукано тъпанче или инфекция, а след удар в главата може да е признак за фрактура на основата на черепа.
Кръв по памучния тампон след почистване е позната домашна сцена, защото каналът не се нуждае от бъркане. След падане, катастрофа или удар картината е друга. В британското ръководство NICE от 2023 г. кръв от едното или от двете уши е сред признаците за фрактура на основата на черепа, а компютърната томография се прави в рамките на един час, след като такъв признак е установен.
Малка дупка често се затваря сама. В проспективно проучване от 2011 г. със 126 пациенти 72 % от перфорациите, по-малки от една четвърт от тъпанчето, се затворили за месец, а от по-големите за същото време се затворили само 25 %. При неусложнен външен отит първото средство са капки, не антибиотик през устата, и то след като лекарят види дали мембраната е цяла.
Какво означава кръв от ухото
Кръвта от ухото е симптом, а не отделна болест. Тя може да е от кожата на мидата, от разранения канал, от скъсано тъпанче или, след тежка травма, от основата на черепа.
Ухото има три части. Ушната мида и каналът са външното ухо. Тъпанчето, тънка мембрана, дели канала от средното ухо, където трите слухови костици (чукче, наковалня и стреме) предават звука, а Евстахиевата тръба изравнява налягането към носоглътката. Навътре са охлювът, който служи за слуха, и преддверието с полукръглите канали, които пазят равновесието. Кръв само по ръба на мидата обикновено е кожна драскотина. Кръв от дълбочината на канала вече може да идва от мембраната или от средното ухо.
Не всеки секрет е чиста кръв. Изтичането от ухото, наричано още оторея, бива бистро, примесено с кръв или гнойно. Професионалното издание на Merck, прегледано през януари 2025 г., сочи като най-чести причини остър среден отит със скъсано тъпанче, хроничен среден отит (понякога с холестеатом) и външен отит. Най-сериозните причини в същия текст са некротизиращ външен отит, счупване на черепната основа и рак на ухото. Цветът и давността на секрета насочват прегледа по-силно от самата дума „кървене“. Клиника Кливланд, с актуализация от 20 март 2023 г., съветва преглед при всяка кръв от ухото, защото рискът е в пропуснатата причина, не в самата капка.

Кога кървенето от ухото налага спешна помощ
Кръв или бистра течност от ухото след удар в главата е спешно състояние. В България се звъни на 112, без да се чака да „мине до сутринта“.
Кръвта в този случай не означава, че мозъкът изтича през канала. Силата е стигнала до слепоочната кост или до основата на черепа и е отворила път от средното ухо, а понякога и от пространството около мозъка. Течността може да е от съвсем бистра до чисто кървава. Бистрата съставка може да е ликвор, гръбначномозъчната течност. Лекарите я търсят с лабораторна проба за бета-2 трансферин, белтък, който е в ликвора, а не в обикновения ушен секрет. Домашна проверка върху кърпа не замества тази проба.
Британското ръководство NICE NG232, публикувано на 18 май 2023 г., изброява кръв от едното или от двете уши, бистра течност от ухото или носа, синина зад ухото (знак на Батъл) и кръвонасядане около очите без удар в тях като признаци за фрактура на основата, отворена или хлътнала фрактура. При такъв признак, включително кръв зад здраво на вид тъпанче (хемотимпанум), изтичане на ликвор и тези синини, томография на главата се прави в рамките на един час, след като признакът е установен. При човек на 16 и повече години същото едночасово правило важи и ако след травмата повърне повече от веднъж, има гърч или огнищен неврологичен признак. При дете под 16 години праговете са отделни и включват съмнение за неслучайна травма. Това е британска рамка за спешното отделение, не български норматив. У нас екипът на 112 и лекарят прилагат местния протокол.
Слабост на лицето, силен световъртеж или рязко влошен слух след травма на ухото също не се оставят за планов час. Професионалният текст на Merck от юни 2026 г. отбелязва, че световъртежът при травматична перфорация е рядък, но сочи увреда на вътрешното ухо, а тежката загуба на слуха може да означава разместени слухови костици. Статия в CMAJ от 2024 г. добавя към спешните поводи за УНГ преглед и слабостта на лицето.
| Какво виждате | Какво да направите |
|---|---|
| Кръв или бистра течност след удар, падане или катастрофа | Обадете се на 112 и не слагайте нищо в канала. |
| Повръщане повече от веднъж, гърч, объркване или слабост на лицето след травма на главата | Спешна помощ по 112, защото тези белези влизат в спешната оценка на черепномозъчната увреда. |
| Силен световъртеж или внезапна тежка загуба на слуха | Спешен УНГ преглед, защото може да е засегнато вътрешното ухо или костиците. |
| Болка, оток на канала, температура или гной без травма на главата | Преглед при личния лекар в същия ден, без стари капки от аптечката. |
| Кръв само от видима драскотина по мидата, която спира бързо | Почистете кожата. Ако не сте сигурни, че каналът е сух и празен, пак отидете на преглед. |
След удар Клиника Кливланд добавя като спешни и кръвта от носа, проблема със зрението и загубата на съзнание.
Спукано тъпанче: болка, кръв и приглушен слух
Спуканото тъпанче често започва с внезапна силна болка, после с кръв, приглушен слух и шум в ухото. Мембраната е кожна преграда. Като порязана кожа, малката дупка има склонност да зараства, но дотогава средното ухо е отворено към канала.
Причините за травматична перфорация, изброени в изданието на Merck от 2026 г., са предмет в канала (най-често памучен тампон), шамар с отворена длан или взрив, травма на главата със или без счупване на черепната основа, силно засмукване на канала, баротравма при полет или гмуркане и лекарски действия като промивка, вадене на ушна кал или поставяне на тръбичка. Пробивната травма може да размести костиците, да счупи стъпалото на стремето или да отвори фистула на вътрешното ухо, през която изтича перилимфа. Затова голяма дупка, силен световъртеж или силно намален слух се гледат от УНГ лекар скоро, а не чак след месеци.
Гноен секрет може да се появи след 24 до 48 часа, особено ако в средното ухо е влязла вода. Болката в първите минути е от самото късане. Ако по-късно се върне заедно с температура и миризма, вече става дума за инфекция върху отворена мембрана, а не за обичайно кървене. Националната здравна служба на Великобритания (NHS), чиято страница е прегледана на 19 април 2023 г., добавя към признаците и сърбеж, бистра течност или гной, световъртеж и висока температура. Оплакванията обикновено са в едното ухо.
Диагнозата е отоскопия. Кръвта, която закрива мембраната, се отстранява внимателно и с ниско налягане. Промивка и пневмоотоскопия, при която се продухва, за да мръдне тъпанчето, се избягват, защото могат да внесат инфекция. Много малка дупка понякога личи едва под микроскоп. Слухът, когато това е възможно, се измерва преди и след лечението, за да не се обърка травмата с увреда от капките.
Кога инфекцията пуска кръв или гной
Инфекцията кърви, когато разранената кожа на канала поддаде или когато гной скъса тъпанчето. Двата отита се лекуват различно, затова болката при дърпане на мидата е полезен белег още преди отоскопа.
Външният отит е разлято възпаление на канала, понякога и на мидата или на мембраната. Ръководството на Американската академия по оториноларингология (AAO-HNS) от 2014 г., което замества версията от 2006 г., го описва при хора на 2 и повече години. Началото е бързо, обикновено до 48 часа, а оплакванията са от последните три седмици. Типичната болка се усилва непропорционално, ако се натисне трагусът (хрущялът пред отвора) или се дръпне мидата. В ръководството болка се посочва при около 70 % от пациентите, сърбеж при около 60 %, усещане за пълно ухо при 22 % и намален слух при 32 %. Каналът е оточен и зачервен, със или без секрет. Секретът по-често е гноен, отколкото чисто кървав. Кръв се появява, ако възпалената кожа се одраска с нокът или с тампон. Чест повод е водата след плуване плюс местна травма.
При среден отит гнойта стои зад цяла мембрана. Болката е силна, а когато мембраната се скъса, гнойният или кръвенистият секрет изтича и болката често намалява в същия час. Клиника Кливланд посочва кървенето сред проявите на тежък среден отит именно защото събраната течност къса тъпанчето. Облекчението не доказва, че ухото е оздравяло. Дупката остава, докато ръбът ѝ се затвори, и през нея влиза вода. Разликата с външния отит има значение, защото средният отит може да изисква антибиотик през устата, а неусложненият външен не.
Ако за 48 до 72 часа от правилните капки болката на външния отит не стихва, прегледът се повтаря. Ръководството от 2014 г. иска тогава диагнозата да се потвърди отново, защото зад „упорит външен отит“ се крият среден отит, чуждо тяло, кожна реакция от самите капки или по-рядка болест на канала. В клиничните изпитвания, цитирани там, болката често спада още след първия ден, а при повечето хора почти изчезва за 4 до 7 дни. Минимални оплаквания се очакват към седмия ден. Липса на такъв ход е сигнал, не повод за втора кутия от същото шише.
Памучният тампон и чуждото тяло
Памучният тампон е честа причина за травматична дупка, защото върхът му достига тъпанчето или наранява кожата на канала. Ухото се самопочиства. Миене на мидата с кърпа стига. Предмети в канала не вадят ушната кал, а я бутат навътре и раняват.
В американска извадка от спешни отделения, публикувана през 2018 г. от Карниол и колеги, има 949 посещения за травматична перфорация за 2010–2014 г. Данните дават национална оценка около 4 852 посещения в САЩ, а не българска статистика. Предмет в канала е причината в 581 случая (61,2 %), а памучният апликатор е 261 от тях (44,9 %). Хора до 18 години са 63,4 %, деца под 6 години са 34,9 %, и при тях предметът обяснява 85,8 % от дупките. При юноши от 13 до 18 години водеща е водната травма (38,1 %). В китайска серия, която същите автори съпоставят, шамарът е 78,4 %. Причините се подреждат различно според страната и навика.
Чуждото тяло е по-често при дете, което не се оплаква веднага. Мънисто, играчка или парче храна дават болка, кръв или по-късно миризлив гноен секрет. Предметът често се вижда, освен ако отокът го скрие. Ваденето е работа на лекар, обикновено в кабинет, а дълбоко заседнало тяло се поема от УНГ специалист. Втори тампон, пинсета или пръст бутат предмета към мембраната. Ако детето вече е вадило нещо и кръвта е спряла, пак е нужен оглед дали тъпанчето е цяло. Същият навик след душ драска влажната кожа и поддържа външния отит.
Кръв след полет, гмуркане или силен шум
Рязка разлика в налягането при кацане, гмуркане или удар с длан може да скъса тъпанчето и да пусне кръв. Болката и приглушеният слух тръгват почти веднага с промяната, не дни по-късно.
При шамар или взрив въздухът в канала се сгъстява и удря мембраната, без в ухото да влиза предмет. При полет или гмуркане с акваланг същото прави разликата между налягането отвън и това в средното ухо. NHS описва болката от опънато тъпанче при смяна на височина като нещо често, а истинската дупка като рядък край на тази баротравма. Гмуркането, водните ски и ударът на вода в главата спадат към водната травма от американската спешна серия. Взривната вълна е рядка там, около 1,6 % от случаите, но късането може да е голямо и слухът да пострада по-тежко. Силен шум без взрив по-често дава шум в ушите, отколкото струя кръв, но кръв след концерт пак иска оглед.
Ако дупката вече е налице, според NHS може да се лети. След операция за затваряне (мирингопластика) се лети чак когато хирургът каже, че е безопасно. До затваряне ухото се пази от вода, включително в басейн и при гмуркане, защото водата влиза право в средното ухо. Клиника Кливланд предлага тапи за полет, за да се намали натрупването на налягане, и защита на слуха при силен шум. Човек с настинка, който не може да изравни налягането, решава полета с лекаря, който вижда тъпанчето.
Холестеатом, тумор на канала и тежък отит
Продължителен кървав или гноен секрет без прясна травма може да е холестеатом, гранулации или, рядко, тумор на канала. Еднократното петно след тампон не прилича на тази картина.
Холестеатомът е торбичка от кожни люспи в средното ухо или в джоб на хлътнало тъпанче. В канала се виждат бели люспи, а понякога полип или гранулационна тъкан, която кърви при допир. Има дълга история на перфорация или на повтарящ се секрет. Нужни са компютърна томография и често посявка. Антибиотикът подсушава секрета за дни, после той се връща, ако торбичката остане. Това не е повод за месеци домашно лечение със стари капки.
Ракът на ушния канал е рядък. Merck отбелязва, че секретът често е кървав, болката е умерена, а лезията в канала в началото се бърка с външен отит. Диагнозата е биопсия, а при нужда томография или ядрено-магнитен резонанс. Клиника Кливланд добавя изтръпване и загуба на слуха. Кървав секрет, който не се връзва с остра инфекция, и видимо място в канала, което не се повлиява от капки, са повод за УНГ преглед без отлагане.
Некротизиращият външен отит, по-рано наричан малигнен, не е обикновеният външен отит след плуване. Среща се главно при диабет или отслабен имунитет. Болката е тежка и продължителна, има оток около ухото и гранулации в канала, а понякога отпада и лицевият нерв или други черепномозъчни нерви. Томография и магнитен резонанс се допълват. Това е болнично лечение, не схема от аптеката. Мастоидитът, инфекция на костта зад ухото, дава температура, зачервяване и болка върху мастоида след недовършен среден отит и също се изяснява с образна диагностика.
Друга възможност е алергия към капките. Сърбежът тогава е по-силен от болката, а кожата на ушната висулка, където капката е изтекла, се зачервява. Каналът може да изглежда възпален, а мембраната да е здрава. Смяната на препарата е работа на лекаря, който е предписал първите капки.

Как се разбира причината
Диагнозата започва с разказа и с отоскоп. Промивка не се прави, ако има и най-малко съмнение за дупка.
Лекарят пита откога тече секрета, дали е имало плуване, тампон, полет, шамар или удар в главата, дали има тръбички, диабет или слаб имунитет. После дърпа мидата и натиска трагуса. Отокът и секретът понякога скриват мембраната. Тогава внимателното изсмукване отваря поглед и същевременно позволява капките да стигнат до кожата. Налягането при това почистване е ниско. Насочен към ухото душ, спринцовка и домашно изплакване остават забранени, докато мембраната не е видяна цяла.
Камертон върху челото помага за груба ориентация. При проводна загуба (дупка или средно ухо) звукът се чува по-силно в болното ухо. Ако звукът отива към здравото ухо, съмнението е за увреда на вътрешното ухо и УНГ прегледът е по-спешен. Това не замества аудиограма. При травматична перфорация статията в CMAJ от 2024 г. препоръчва измерване на слуха около третия месец, за да се потвърди затварянето. Професионалното издание на Merck иска изследване и преди лечението, когато това е практически възможно.
Образните изследвания не са за всяка капка кръв. След травма на главата с белег за счупване в основата томографията е спешна според NICE. При усложнен среден отит, с абсцес, нов световъртеж или слабост на лицето, Merck посочва високоразделителна томография на слепоочната кост. При гранулации, които не са ясен холестеатом, се мисли за биопсия. При съмнение за ликвор секретът се праща за бета-2 трансферин.
Личният лекар в България поема първия оглед при болка и секрет без травма на главата. УНГ лекар е нужен при дупка, която не се затваря, при чуждо тяло, което не се вади лесно, при световъртеж, при слабост на лицето и при секрет, който се връща. След удар с кръв от ухото пътят е спешното отделение, не чакане за талон.
С какво се лекува според причината
Лечението следва причината. Малка травматична дупка се пази суха и често се наблюдава. Тя не се оперира в първия ден и не се залива с произволни капки.
Сухото ухо значи без плуване и с памук, намазан с вазелин, само във външната част при миене на косата. Така описват предпазната мярка и NHS, и Merck. Памукът не се набива до мембраната, а промивка за ушна кал е забранена, докато дупката е отворена. Рутинни антибиотични капки не са нужни на чиста перфорация. Нужни са, ако в ухото е влязла мръсотия или вода, или ако се появи гной.
Ако средното ухо се инфектира, изданието на Merck от 2026 г. дава пример за възрастни с амоксицилин 500 mg през устата на всеки 8 часа в продължение на 7 дни, но подчертава, че обикновено стигат само флуорохинолонови капки с ципрофлоксацин или офлоксацин. Капки с неомицин, тобрамицин или полимиксин не се предписват при дупка или при тръбичка, защото могат да увредят вътрешното ухо. Дозата от 500 mg е пример за възрастен от този американски текст, а не детска схема и не рецепта за България. Лекарят у нас избира препарата.
При неусложнен външен отит ръководството от 2014 г. има силна препоръка да не се започва с антибиотик през устата или във вена, освен ако възпалението е излязло извън канала или има диабет, слаб имунитет, или лъчелечение в зоната. Първото средство са локални капки, плюс обезболяване според силата на болката. Около 20 до 40 % от хората с този отит все пак получават антибиотик през устата. След първото издание на ръководството този дял дори се е вдигнал от 22 % на 31 %. Пеницилини, макролиди и цефалоспорини често не покриват псевдомонас аеругиноза, чест причинител заедно със златистия стафилокок, и в цитираните данни са свързани с по-упорита болест, с отношения на честотите от 1,56 до 1,91. Ако има съмнение за дупка, капките не бива да съдържат аминогликозид или алкохол. При силно подут вход се поставя фитил, за да стигне лекарството навътре.
Merck, с опора върху серия от 2018 г., посочва операция, ако травматичната дупка стои повече от два месеца, както и при разместени костици или увреда на вътрешното ухо. Статията на Харви, Рой и Гърбърг в CMAJ от 29 януари 2024 г. препоръчва насочване за хирургична оценка, ако перфорацията е още отворена на третия месец, и по-рано при чуждо тяло, гной, която не спира след две седмици капки, тежък спад на слуха, световъртеж или слабост на лицето. NHS казва, че дупката обикновено се оправя сама до два месеца и че мирингопластика се обсъжда, ако това не стане. Голяма мембрана с обърнати ръбове се показва на специалист по-рано, защото ръбовете понякога трябва да се върнат на мястото им.
Хартиен пластир, поставен от лекар върху прясна дупка, в метаанализ от 2021 г. затваря малко по-често от чистото изчакване. Пет проучвания с 393 перфорации дават самозатваряне при изчакване между 76,7 % и 84,8 %, а с пластир между 84,2 % и 95,2 %. Отношението на рисковете е 1,12 (доверителен интервал от 1,04 до 1,21). Пластирът не е домашно парче салфетка. Решението е на УНГ лекар.
Чуждото тяло се вади в кабинет. Потвърден тумор се поема от онколог, обичайно с операция и лъчелечение. При съмнение за продължителен ликворен теч Merck отбелязва, че антибиотик без сигурна диагноза може да скрие началото на менингит. При силно съмнение за хроничен теч се обсъжда пневмококова ваксина, а затварянето на теча намалява риска от менингит. Острият теч след травма се поема в спешното отделение.
Какво помага у дома до прегледа
До прегледа не бъркайте в канала и не слагайте капки, които не са предписани за този случай. Сухото и спокойно ухо е цялата полезна самопомощ.
- Не поставяйте тампон, фиба или пръст по-навътре от входа на канала.
- Не промивайте ухото със спринцовка и не ползвайте стари капки, олио или спирт.
- Не плувайте и не оставяйте вода да влезе при миене на косата.
- Не се секнете силно, защото налягането удря мембраната, докато още е отворена.
- За болка NHS и Клиника Кливланд посочват парацетамол или ибупрофен.
Топлата кърпа отвън върху ухото може да облекчи болката, докато чакате преглед. Тя не спира кървене след фрактура и не затваря дупка. След удар в главата не се прави компрес, за да се види какво ще стане, а се звъни на 112. Памук с вазелин се слага само на входа и само за да спре водата при душ, след като вече се знае, че става дума за перфорация, а не за чуждо тяло или за ликвор.
Ако кръвта е от драскотина по мидата, кожата се пази чиста и не се чопли. Зачервяване, което се шири, или температура след такава драскотина връщат човека при лекар. Обезболяващото се избира с фармацевт, когато става дума за дете, за бременност или за човек с болест на стомаха, бъбреците или кръвта. Дозата не се преписва от чужда опаковка.
Затваря ли се дупката и връща ли се слухът
Повечето малки дупки се затварят сами и слухът се връща, но голяма перфорация и увреда на костиците зарастват по-бавно и не винаги минават без операция.
Размерът дели прогнозата. В проучването от 2011 г., цитирано в CMAJ през 2024 г., под една четвърт от площта на тъпанчето 72 % се затварят за месец, а над този размер само 25 %. NHS обобщава, че оздравяването обикновено е до два месеца и че слухът се връща към обичайното. Проучване от 2008 г. върху 47 уши с проводна загуба след травма, отново цитирано през 2024 г., съобщава, че повечето аудиограми се нормализират без операция. Проводната загуба, която остава, насочва към прекъсната верига на костиците.
Усложненията, които Клиника Кливланд изброява, ако причината остане без лечение, включват нови инфекции, шум в ушите, мастоидит, временна или трайна загуба на слуха, главоболие, световъртеж, нарушено равновесие и разместени костици. При нелекувана тежка травма е възможна и увреда на мозъка. Постоянна дупка държи риска от инфекции при вода. Шумът в ушите може да остане и след като мембраната се затвори, затова при траен шум се прави аудиограма.
Често задавани въпроси
Опасна ли е кръвта, ако болката внезапно спре?
Внезапното стихване често значи, че тъпанчето се е скъсало и налягането в средното ухо е паднало. Облекчението не затваря дупката и не отменя прегледа. Гной или кръв могат да се появят в следващите едно-две денонощия, особено ако влезе вода. Личният лекар или УНГ лекар трябва да види мембраната, преди да се капне каквото и да е.
Може ли почистване с памучен тампон да спука тъпанчето?
Да. В американската спешна серия предмет в канала е причина за 61,2 % от травматичните перфорации, а памучният апликатор е най-честият от тези предмети. Достатъчен е един по-дълбок натиск, особено при дете. Ушната кал се изнася сама към входа. Мидата се бърше отвън, без да се влиза в канала.
Бистра течност след удар също ли е спешна?
Да. Бистрата течност от ухото или носа след удар е в същия списък на NICE като кръвта и може да е ликвор. Обадете се на 112 и не запушвайте канала с тампон. Лабораторията търси бета-2 трансферин. Пръстен върху чаршафа не доказва и не отхвърля ликвор.
Колко време зараства спукано тъпанче?
Малка дупка често се затваря за около месец, а NHS дава ориентир до два месеца за повечето хора. По-големите дефекти за месец се затварят по-рядко, около една четвърт в проучването от 2011 г. Ако на втория или третия месец дупката е още там, УНГ лекар обсъжда операция. Слухът се проверява, а не се предполага по усещане.
Разрешено ли е плуването, докато има кръв или дупка?
Не. Водата в отворено средно ухо подхранва инфекция, а гной може да тръгне още на следващия ден. Душът се прави с вазелинов памук на входа, без набиване. Гмуркането се отлага по същата причина. Летене при вече доказана дупка по NHS е възможно, но не и веднага след операция на мембраната.
Кои капки са опасни при дупка в тъпанчето?
Опасни са капките с неомицин, тобрамицин, полимиксин или алкохол, защото могат да увредят вътрешното ухо през отворената мембрана. При нужда от капки се използват нетоксични препарати, често с ципрофлоксацин или офлоксацин, и само по лекарско назначение. Старо шише от предишен отит не се слага „докато мине“.
Кръвта от ухото признак ли е за рак?
Много рядко. Обичайните причини са травма, спукано тъпанче и инфекция. За тумор се мисли при упорит кървав секрет с лека болка и видимо място в канала, което в началото прилича на външен отит и не се повлиява от капки. Тогава УНГ лекар взема биопсия. Едно петно след тампон не сочи към рак.

Заключение
Кръвта от ухото се чете според събитието преди нея. След удар, падане или катастрофа тя е възможен белег за счупване в основата на черепа и пътят е 112, без капки и без тампон в канала. След памучен тампон, шамар, полет или инфекция по-често става дума за драскотина или за дупка в тъпанчето, които се виждат с отоскоп още същия ден.
Докато чакате този преглед, ухото стои сухо, без промивка и без шише от аптечката. Питайте лекаря две конкретни неща. Цяла ли е мембраната и безопасни ли са капките, ако ще се пишат. При травматична дупка питайте и кога да се повтори изследването на слуха. Статията в CMAJ от 2024 г. слага слуховото изследване около третия месец, а решението за операция в изданието на Merck от 2026 г. идва, ако дупката надхвърли два месеца или ако загубата на слуха остане проводна.
Повечето малки перфорации се затварят без операция, ако водата стои навън. Голяма дупка, световъртеж, слабост на лицето и секрет, който се връща въпреки лечението, не се вписват в това спокойно чакане. Те искат УНГ лекар, преди да са минали седмиците, в които мембраната обикновено се справя сама.
Източници
- Ear Bleeding: Causes, Signs & Treatment. Cleveland Clinic, 20 март 2023 г.
- Jan TA: Traumatic Perforation of the Tympanic Membrane. Merck Manual Professional Edition, юни 2026 г.
- Formeister EJ: Otorrhea. Merck Manual Professional Edition, януари 2025 г.
- Perforated eardrum. National Health Service, 19 април 2023 г.
- Head injury: assessment and early management. National Institute for Health and Care Excellence, 18 май 2023 г.
- Carniol ET, Bresler A, Shaigany K, et al.: Traumatic Tympanic Membrane Perforations Diagnosed in Emergency Departments. JAMA Otolaryngology–Head and Neck Surgery, 1 февруари 2018 г.
- Harvie M, Roy CF, Gurberg J: Traumatic tympanic membrane perforations. Canadian Medical Association Journal, 29 януари 2024 г.
- Rosenfeld RM, Schwartz SR, Cannon CR, et al.: Clinical Practice Guideline: Acute Otitis Externa. Otolaryngology–Head and Neck Surgery, 3 февруари 2014 г.
- Simani L, Oron Y, Handzel O, et al.: Paper Patching Versus Watchful Waiting of Traumatic Tympanic Membrane Perforations: A Meta-Analysis. The Laryngoscope, септември 2021 г.
