
Nuedexta е капсула с фиксирани дози декстрометорфанов хидробромид 20 mg и хинидинов сулфат 10 mg. В Съединените щати тя е разрешена за псевдобулбарен афект, състояние с внезапни и чести епизоди на смях или плач, които не съответстват на вътрешното чувство. Комбинацията не лекува депресия и не променя хода на инсулта, множествената склероза или амиотрофичната латерална склероза (АЛС).
Европейската комисия издава разрешение за същата комбинация на 24 юни 2013 г., а на 15 февруари 2016 г. го оттегля по искане на притежателя, преди капсулата да бъде пусната на пазара в Съюза. Публичното съобщение сочи търговска причина, не ново заключение, че лекарството е вредно. За човек в България това означава, че продуктът не се отпуска рутинно в аптеката и изборът на терапия минава през невролог.
В 12-седмичното сравнение с плацебо при хора с АЛС или множествена склероза дневната честота на епизодите при доза 20/10 mg е с 49% по-ниска от тази в контролната група. Американският етикет започва с една капсула дневно за седем дни и от осмия ден минава към една капсула на около 12 часа. Замаяност е отчетена при 10% на активното лечение срещу 5% при плацебо, затова при нестабилна походка се внимава за падания.
Какво представлява неконтролируемият смях или плач
Псевдобулбарният афект е нарушение на показаната емоция, а не на самото настроение. Човекът продължава да усеща тъга, радост или спокойствие по обичайния за него начин, но лицето и гласът реагират по-силно от повода или без ясен повод. Епизодът идва внезапно, трудно се спира и обикновено трае секунди до няколко минути, след което предишното състояние се връща.
Плачът се среща по-често от смеха. Понякога смехът преминава в сълзи, а лек повод, от който друг човек само би се усмихнал, предизвиква неудържим смях. В американския етикет епизодите са описани като неволни, внезапни и чести, и като отделно състояние, различно от другите форми на емоционална лабилност при неврологична болест или нараняване.
Няма едно изследване, което само по себе си поставя диагнозата. Лекарят се опира на разказа за епизодите, на неврологичната болест или травмата и на прегледа. При нужда образно изследване като скенер или магнитен резонанс търси причината за мозъчното увреждане, а не „доказва“ афекта. Диагнозата може да постави невролог, психиатър, невропсихолог или интернист, който познава основното заболяване.
Точният механизъм в мозъка не е напълно изяснен. Водещата хипотеза е прекъсване на пътищата, които озаптяват израза на емоцията, включително връзки към малкия мозък. Затова и антидепресантите, и комбинацията декстрометорфан с хинидин се обсъждат при едно и също оплакване, без някое от двете да поправя основната болест.
По какво се различава от депресията
Краткият и взривен плач без трайна тъга и без промяна в съня или апетита насочва към псевдобулбарен афект, а не към депресивен епизод. При депресия тъгата се задържа, а ако има плач, той трае по-дълго и е по-близък до вътрешното чувство. Двете състояния могат да съществуват у един човек, затова наличието на едното не отменя търсенето на другото.
| Белег | Псевдобулбарен афект | Депресивно настроение |
|---|---|---|
| Начало на плача | Внезапно и често взривно | По-разлято във времето |
| Колко трае епизодът | Секунди до минути, после връщане назад | По-дълго, ако изобщо има плач |
| Връзка с чувството | Реакцията надхвърля или не следва настроението | Проявата е по-близка до тъгата |
| Сън и апетит | Не са част от самия афект | Често са нарушени |
| Заедно | Може да стои редом с депресия | Депресията не изключва афекта |
Объркването идва най-често когато водещият симптом е плачът. Човекът се срамува, отдръпва се от срещи и изглежда потиснат, макар вътрешно да не е в трайна тъга. Клиника Майо добавя, че същото внезапно превключване понякога се приема за биполярно разстройство, тревожност, личностово разстройство, шизофрения или дори епилепсия. Затова на прегледа помага конкретен разказ: кога е тръгнал епизодът, колко е траял и дали е съвпадал с чувството.
В регистъра PRISM хората с резултат по скалата за лабилност от поне 13 по-често вече са приемали антидепресант или антипсихотик, 53,0% срещу 35,4% при по-нисък резултат. Това не доказва, че лекарството е причинило епизодите. Показва колко често оплакването вече е минало през психиатрична терапия, понякога преди да бъде наименувано правилно.
Антидепресантите все пак имат отделна роля. Клиника Кливланд посочва, че трициклични средства, селективни инхибитори на серотонина и инхибитори на серотонина и норадреналина се използват за епизодите, обикновено в доза, по-ниска от тази при депресия. Лекарят определя точната схема според другите препарати и сърдечния риск.
При кои болести се среща и колко често
Епизодите се появяват върху вече съществуваща неврологична болест или след увреда на мозъка, а не като самостоятелна „нервна криза“ у иначе здрав човек. В описанията на Клиника Майо и Клиника Кливланд влизат инсулт, АЛС, множествена склероза, болест на Алцхаймер и други деменции, болест на Паркинсон, травма, мозъчен тумор, прогресивна супрануклеарна парализа, епилепсия и болест на Уилсън. Списъците не са напълно еднакви, защото става дума за свързани наблюдения, не за един регистър.
Числата се разминават, защото прагът за „случай“ не е еднакъв. Клиника Кливланд, с актуализация от 11 октомври 2022 г., обобщава оценки до 50% при АЛС, до 48% след черепно-мозъчна травма и до 46% при множествена склероза. Същата страница дава широк американски диапазон от 2 до 7 милиона души и обяснява разминаването с различната тежест и с честата погрешна диагноза.
По-тесен поглед дава регистърът PRISM, публикуван на 21 август 2013 г. В него 5 290 души с една от шест диагнози попълват скалата CNS-LS. Резултат от поне 13, прагът от изпитванията при множествена склероза и АЛС, имат 1 944 души, или 36,7%. Най-нисък е делът при болест на Паркинсон, 26,0%, а най-висок след травма, 52,4%. По-строгият праг от 21 точки, по-близък до тежките епизоди, е достигнат само от 9,3%.
Скалата има седем въпроса, четири за смях и три за плач, и сбор от 7 до 35. При 99 души с АЛС резултат от поне 13 съвпада с лекарската диагноза в 82% от случаите, с чувствителност 0,84 и специфичност 0,81. Това е инструмент за клиника и проучване, не домашен тест.
Авторите на регистъра предупреждават, че част от лекарите може да са канили по-скоро хора с вече подозирани епизоди, а финансирането е от производителя на капсулата. Затова 36,7% не бива да се чете като дял сред всички неврологично болни в една страна. Хората с по-висок резултат все пак оценяват удара върху ежедневието като по-тежък, средно 6,7 срещу 4,7 по скала от 0 до 10.
Как действат декстрометорфанът и хинидинът
Декстрометорфанът в капсулата е неконкурентен антагонист на NMDA рецептора и агонист на сигма-1 рецептора. NMDA рецепторът участва в глутаматната сигнализация. Хинидинът не се добавя като антиаритмично средство. В тази ниска доза той спира чернодробния ензим CYP2D6, за да не се разгражда декстрометорфанът веднага и да достигне по-висока концентрация в кръвта. Точният път, по който това намалява епизодите, остава ненапълно изяснен.
Дозата хинидин е далеч под антиаритмичната. След прием на 30 mg декстрометорфан с 10 mg хинидин два пъти дневно средната върхова концентрация на хинидина е едва 1 до 3% от диапазона, нужен за лечение на аритмия, цитиран в етикета като 2 до 5 µg/mL. Затова капсулата не е заместител на сърдечен хинидин и не бива да се „сглобява“ у дома от сироп против кашлица и таблетка хинидин. Допълнителен хинидин, хинин или мефлохин е изрично противопоказан.
Около 7 до 10% от хората с европейски произход и 3 до 8% от афроамериканците са бавни метаболизатори по CYP2D6 и без това почти не разграждат декстрометорфана. При тях хинидинът не добавя полезен ефект, но нежеланите му реакции остават възможни. При висок риск от хинидинова токсичност етикетът допуска генетично изследване преди решението за лечение.
Лекарствата, които минават през същия ензим, могат да се натрупат, а при кодеин и хидрокодон активният метаболит може да не се образува и обезболяването да отслабне. Етикетът тогава предлага друг аналгетик, вместо дозата на кодеина да се вдига на сляпо.
Първоначалното американско разрешение е от 2010 г. и показанието в актуалния текст на DailyMed, обновен на 21 октомври 2025 г., остава лечение на псевдобулбарен афект. Ревизията на кратката характеристика, отбелязана върху етикета, е от юни 2019 г. Промяната, която има значение за Европа, не е в американското показание, а в това, че тукашното разрешение вече не е в сила.
Какво показва изпитването при АЛС и множествена склероза
Най-прякото доказателство е 12-седмично двойносляпо изпитване, публикувано от Pioro и колеги през ноември 2010 г. Включени са 326 възрастни с АЛС или множествена склероза и резултат по CNS-LS от поне 13. Два пъти дневно те получават плацебо, 30 mg декстрометорфан с 10 mg хинидин или 20 mg с 10 mg. До края остават 283 души, или 86,8%.
При предварително зададения анализ дневната честота на епизодите е с 49,0% по-ниска за дозата 20/10 mg спрямо плацебо и с 46,9% по-ниска за 30/10 mg. И двете сравнения са с p < 0,0001. Скалата CNS-LS спада средно с 8,2 пункта и при двете активни дози, срещу 5,7 пункта при плацебо. Разликата спрямо плацебо е статистически значима, p = 0,0113 за по-ниската доза и p = 0,0002 за по-високата. Етикетът добавя, че между 20/10 mg и 30/10 mg няма клинично важна разлика, и одобрената капсула е именно 20/10 mg.
Плацебо групата също се подобрява. Затова 8,2 пункта не бива да се четат като чист ефект на капсулата. Допълнителната полза върху скалата е разликата спрямо тези 5,7 пункта. Изпитването намира и по-голяма вероятност за ремисия в последните 14 дни и при двете дози, а при по-високата още и подобрение в социалното функциониране.
Около 60% от участниците имат АЛС и около 40% множествена склероза. Възрастта е от 25 до 80 години, средно около 51. За 12-те седмици умират трима души с АЛС във всяка група на активно лечение и един в групата на плацебо. Етикетът отбелязва, че смъртните случаи съответстват на естествения ход на болестта, а не ги представя като доказана вреда от капсулата. По-стари изпитвания с 30/30 mg, четири седмици при АЛС и 12 седмици при множествена склероза, служат само като подкрепящи данни. Тази по-висока доза не е одобрената.
Какво се знае за ефекта след инсулт
Плацебо-контролираното изпитване, върху което стъпва разрешението, не е правено при инсулт, деменция или травма. Етикетът казва, че контролираните проучвания включват само АЛС и множествена склероза, а неконтролирани серии добавят 45 души след инсулт и 23 след травма. При други основни болести могат да се появят нежелани реакции, които таблицата от краткосрочното изпитване не описва.
След инсулт има отделна отворена серия, публикувана от Zorowitz и колеги на 31 януари 2019 г. В нея 113 възрастни с клинична диагноза получават 20/10 mg два пъти дневно в продължение на 90 дни, като психиатричните им лекарства могат да останат стабилни. Скалата CNS-LS спада с 6,2 пункта на 30-ия ден и със 7,6 пункта на 90-ия. Броят на епизодите спрямо собственото начало намалява с около 65% и 75%. Около три четвърти от лекарите и около две трети от пациентите или близките описват изразено подобрение. Проучването няма плацебо група.
Тази уговорка е решаваща. В изпитването при множествена склероза и АЛС скалата пада и при плацебо, с 5,7 пункта. Спад от 7,6 пункта без контролна група не доказва същия размер на лекарствен ефект. Част от авторите на серията след инсулт са свързани с производителя. Подобрението е съвместимо с полза, но не я измерва така чисто, както двойносляпото сравнение.
Прегледът на Cochrane от 17 ноември 2022 г. търси лекарства именно при емоционална лабилност след инсулт и не намира нови изпитвания спрямо предходната версия. Включените сравнения са малки и засягат антидепресанти. Изводът е, че те може да намалят честотата и тежестта на плача или смеха, но сигурността на доказателствата е от много ниска до умерена. Отделно, в три изпитвания със 164 души антидепресантите вероятно увеличават дела на хората с по-малко сълзливост. Изпитване на декстрометорфан с хинидин в този преглед няма.
Насоката зависи и от страната. Британската насока NICE от 18 октомври 2023 г. иска след инсулт да се оцени появата на труден контрол върху плача или смеха и при траен проблем на шестия месец или на годишния преглед да се насочи човекът за подробна оценка. Тя не именува тази капсула. Канадските препоръки, публикувани онлайн на 21 юни 2019 г., казват, че при тежка, упорита или мъчителна сълзливост е разумно да се опита антидепресант, с ниво на доказателственост A. Българската практика не се извежда от тези текстове. Неврологът съобразява местните възможности и останалите лекарства.
Как се приема дозата според американския етикет
Одобрената схема в САЩ е една капсула дневно през устата през първите седем дни. От осмия ден нататък се приемат общо две капсули на денонощие, с около 12 часа между тях. Не се преминава към повече от две капсули в рамките на 24 часа. Ако една доза бъде пропусната, следващата не се удвоява. Храната не променя съществено количеството на двете съставки в кръвта, така че приемът не е вързан за хранене.
Нуждата от продължаване се преоценява периодично, защото при част от хората епизодите стихват и без лекарство. Клиника Кливланд същевременно описва проблема като обикновено дълготраен, когато основната болест е дълготрайна, например множествена склероза или болест на Алцхаймер. Дали конкретната капсула още е нужна, се решава на контролен преглед.
Под 18 години безопасността и ефективността не са установени. Сред участниците в програмата 14% са на 65 или повече години и само 2% са на 75 или повече, което не стига, за да се каже дали възрастните реагират различно. Етикетът съветва по-предпазлив избор при тях, обикновено от ниския край на дозовия диапазон, именно защото сърцето, бъбреците и черният дроб по-често са уязвими. Схемата с една капсула през първата седмица вече е този нисък край.
При леко или умерено бъбречно увреждане и при леко или умерено чернодробно увреждане корекция на дозата не се изисква. При тежко увреждане фармакокинетиката не е изследвана, а нивата на декстрометорфан, хинидин или и двете вероятно ще се вдигнат. Няма достатъчно данни за бременни жени. При плъхове и зайци комбинацията показва токсичност за плода, включително малформации при зайци, затова бременността се обсъжда с лекаря преди начало. Хинидинът преминава в кърмата, а за декстрометорфана това не е известно.
Капсулата е керемиденочервена, с надпис DMQ 20-10. Алкохолът и другите средства, които потискат централната нервна система, се комбинират внимателно. И двете подробности са от американския етикет и не заместват българска листовка.
Кога капсулата е противопоказана
Противопоказанията в американския етикет са конкретни и не се заобикалят с по-ниска доза. Списъкът по-долу следва този текст, а не общ съвет „да се внимава със сърцето“.
- Едновременният прием с хинидин, хинин или мефлохин е противопоказан.
- Предишна тромбоцитопения, хепатит или лупусоподобна реакция към тях изключват капсулата.
- Известна свръхчувствителност към декстрометорфан, с обрив или уртикария, също я изключва.
- МАО-инхибитор се спира поне 14 дни преди началото и 14 дни след края.
- Удължен QT интервал, вроден дълъг QT, данни за опасна камерна тахикардия или сърдечна недостатъчност са пречка.
- Пълен атриовентрикуларен блок без кардиостимулатор прави приема недопустим.
- Тиоридазин и пимозид не се комбинират със състава, защото удължават QT и минават през CYP2D6.
Хинидинът удължава QT интервала дозозависимо и може да предизвика опасна полиморфна камерна тахикардия. При хора с риск етикетът иска електрокардиограма преди първата доза и отново 3 до 4 часа след нея. В тази група влизат прием на друго лекарство, което удължава QT, силен или умерен инхибитор на CYP3A4, както и левокамерна хипертрофия или отслабена лява камера. Последната двойка е по-вероятна при дългогодишна хипертония, исхемична болест на сърцето или преживян инсулт и се търси с ехокардиография или друг образен метод.
Сокът от грейпфрут е в списъка на CYP3A4 инхибиторите редом с верапамил, дилтиазем, кларитромицин и някои противогъбични средства. Ниският калий и ниският магнезий се коригират преди старта и се следят по време на лечението. При припадък или сърцебиене капсулата се спира и човекът се изследва, вместо припадъкът да се отдаде на вълнение. Повторна електрокардиограма се обмисля, ако се появи нов фактор за ритъмно нарушение, включително бавен пулс.
Серотониновият синдром е отделен риск, когато капсулата се съчетае със селективен инхибитор на обратното захващане на серотонина, например флуоксетин, или с трицикличен антидепресант като кломипрамин и имипрамин. Белезите включват промяна в съзнанието, високо кръвно налягане, мускулни потрепвания, висока температура и треперене. При такава картина лекарството се спира. Взаимодействието с дезипрамин, изследвано при по-висока комбинация от 30/30 mg, вдига нивото му около осем пъти и етикетът не препоръчва над 40 mg дезипрамин дневно. При пароксетин същото по-високо съчетание увеличава количеството на пароксетин в кръвта около 1,7 пъти, а кратката характеристика описва покачването като около двукратно и не препоръчва над 35 mg дневно. Дигоксинът също може да се повиши в кръвта.
Хинидинът има антихолинергичен ефект. При миастения и при други състояния, чувствителни към него, се следи дали оплакванията не се засилват.
Какви нежелани реакции са по-чести от плацебо
В 12-седмичното изпитване най-честите реакции, които се срещат при поне 3% и поне два пъти по-често от плацебо, са стомашно-чревни и общи, не сърдечен арест. Таблицата е за дозата 20/10 mg два пъти дневно при 107 души срещу 109 на плацебо. Условията на изпитванията се различават, затова процентите не се пренасят автоматично в кабинета.
| Реакция | Nuedexta, 107 души | Плацебо, 109 души |
|---|---|---|
| Диария | 13% | 6% |
| Замаяност | 10% | 5% |
| Кашлица | 5% | 2% |
| Повръщане | 5% | 1% |
| Отпадналост | 5% | 2% |
| Отоци по крайниците | 5% | 1% |
| Инфекция на пикочните пътища | 4% | 1% |
| Грип | 4% | 1% |
Повишена гама-глутамилтрансфераза е отчетена при 3% срещу 0%, а газове при 3% срещу 1%. Сред причините за спиране при тази доза, когато са поне 2% и над плацебо, етикетът посочва мускулна спастичност при 3%, коремна болка, отпадналост и замаяност при по 2%, мускулни спазми при 2% и падане при 1%.
Именно замаяността носи предупреждението за падания, особено при нарушена походка или предишни падания. В отворената серия след инсулт 5,3% спират заради нежелана реакция, но без плацебо този дял не се сравнява с таблицата по-горе.
Отделно проучване на QT интервала използва 30 mg декстрометорфан с 10 mg хинидин, тоест малко повече декстрометорфан от одобрената капсула, при 50 здрави доброволци. Средната промяна на коригирания QT е 6,8 ms, а най-голямата средна разлика спрямо плацебо е 10,2 ms, с горна граница на доверителния интервал 12,6 ms.
Тромбоцитопенията от хинидин може да бъде тежка и дори фатална. Преди или заедно с нея може да има замайване, втрисане, треска, гадене и повръщане. Капсулата се спира веднага, освен ако спадът на тромбоцитите явно няма връзка с лекарството, и не се подновява при вече сенсибилизиран човек. Хепатит, включително грануломатозен, е описван при хинидин обикновено в първите седмици, често с треска. Повечето случаи на хепатит отшумяват след спиране. Шум в ушите, двойно виждане и объркване се описват при много по-високи дози хинидин, от стотици милиграми, а не при 10 mg в капсулата.
Кога да потърсите лекар при внезапен смях или плач
Самият епизод на смях или плач не е повод за спешно обаждане, но нов, неконтролируем и социално мъчителен пристъп при човек с инсулт или друга неврологична болест е повод за преглед. Много хора не споменават оплакването, защото не знаят, че има отделно име. Ако вече се лекувате при невролог, започнете от него. Клиника Майо съветва да се потърси лекар и когато епизодите притесняват, без да се чака те да „минат от само себе си“ с години.
На прегледа помага дневник, а не общата фраза, че сте станали по-емоционални. За всеки по-ярък епизод запишете дали сте могли да го спрете, колко е траял, дали е съвпадал с чувството, какъв е бил поводът и дали след това сте избегнали среща. Носете списък на всички лекарства, включително сиропи за кашлица, хинин, антидепресанти и сърдечни препарати. Ако имате последна електрокардиограма или ехокардиография, вземете ги.
Докато чакате часа, клиниките предлагат няколко похвата за самия епизод. Те не са изпитани като лечение в голямо сравнително проучване и не заместват диагнозата.
- При започнал епизод съветът е бавно и дълбоко дишане до затихване.
- Превключването на вниманието към друга тема е вторият практически похват.
- Отпускането на раменете и лицевите мускули намалява допълнителното напрежение.
- Смяната на позата е уместна само ако движението е безопасно.
- Кратък разказ пред близките обяснява, че реакцията не е нарочна.
Спешните белези се отнасят до лекарството и до сърцето, не до самия смях. Припадък или силно сърцебиене по време на прием означава спиране и преглед. Ако човекът загуби съзнание, има гърчове или не може да бъде събуден, се обадете на 112. Съчетание от объркване, висока температура и мускулни потрепвания също е повод за спешна оценка, защото може да е серотонинов синдром. Треска, втрисане и лесно кървене през първите седмици се съобщават още същия ден заради възможна тромбоцитопения или хепатит, без да се чака планов час.
Какво означава оттегленото разрешение в Европейския съюз
Европейското разрешение от 24 юни 2013 г. е било за симптоматично лечение на псевдобулбарен афект при възрастни, с изричната уговорка, че ефикасността е проучена само при АЛС и множествена склероза. На 15 февруари 2016 г. Европейската комисия го оттегля по молба на Jenson Pharmaceutical Services Ltd. Продуктът не е бил продаван в Съюза. Страницата на Европейската агенция по лекарствата и до днес го води като оттеглено лекарство, а не като актуално разрешение.
За читател в България следствието е практическо. Капсулата не е обичайно лекарство в аптечната мрежа на Съюза. Въпросът към невролога е друг. Дали епизодите изобщо отговарят на псевдобулбарен афект, дали има депресия, която иска собствено лечение, и кое средство, ако има такова, е достъпно и безопасно при сегашните лекарства и сърдечния статус. Канадският текст залага на пробен антидепресант при мъчителна сълзливост след инсулт. Cochrane показва, че тази следа е тънка и не избира едно конкретно лекарство.
Неразпознатите епизоди, според Клиника Кливланд, носят по-висок риск от депресия, тревожност и отдръпване от хората. Дневник от няколко седмици дава на лекаря по-ясна картина от едно изречение в коридора. Ако терапията вече тече, новият разговор тръгва от честотата през последната седмица, от съня и от пълния списък на препаратите.
Често задавани въпроси
Има ли Nuedexta в аптеките в България?
Комбинацията няма действащо разрешение в Европейския съюз от 15 февруари 2016 г. и преди това не е била пускана на пазара. Аптеката в България не я предлага като обикновен рецептурен продукт. Неврологът може да обясни какво се използва на място при същото оплакване и дали въобще става дума за псевдобулбарен афект.
Колко време минава, докато епизодите намалеят?
Етикетът не посочва ден, в който ефектът задължително започва. Контролираното изпитване следи хората 12 седмици, а скалата се подобрява и при част от приемалите плацебо. В отворената серия след инсулт резултатът е по-нисък още на 30-ия ден, но без контролна група това не доказва кога лекарството започва да действа. Ако епизодите стихнат, нуждата от продължаване пак се преценява, защото подобрение има и без капсула.
Може ли капсулата да се комбинира с антидепресант?
Комбинацията със селективен инхибитор на обратното захващане на серотонина или с трицикличен антидепресант вдига риска от серотонинов синдром и не е забранена поголовно, но изисква лекарско решение. При дезипрамин етикетът ограничава дневната доза до 40 mg, а при пароксетин до 35 mg, въз основа на взаимодействие при по-висока доза хинидин. МАО-инхибиторите са отделна, твърда забрана с пауза от 14 дни от двете страни.
Опасен ли е самият пристъп на смях или плач?
Краткият неволен смях или плач е мъчителен и смущаващ, но сам по себе си не е сърдечна спешност. Опасните сигнали идват от ритъма и от взаимодействията, ако човекът приема капсулата. Припадък, несвестие или картина на серотонинов синдром с объркване и висока температура изискват обаждане на 112, а не изчакване епизодът да отмине.
Помага ли при болест на Алцхаймер?
Плацебо-контролираното изпитване, което носи разрешението, включва АЛС и множествена склероза, не болест на Алцхаймер. Отворени серии са приемали и хора с деменция, но без плацебо група спадът на скалата не се равнява на доказаната разлика от 49% спрямо плацебо. Капсулата не е лечение на паметта. Ако има епизоди на смях или плач при деменция, неврологът първо отделя афекта от депресия, болка и странични ефекти на други лекарства.
Какво да се прави при пропусната доза?
Пропуснатата капсула не се наваксва с двойна. Следващият прием остава на обичайното отстояние от около 12 часа, а за денонощието не се минава над две капсули. Ако пропуските станат чести, това се казва на лекаря, вместо схемата да се прекроява самостоятелно. Същата граница важи и когато човек не е сигурен дали вече е взел дозата.
Заключение
Капсулата с 20 mg декстрометорфан и 10 mg хинидин остава разрешена в САЩ за псевдобулбарен афект, с най-чисто доказателство от 12-седмично сравнение при АЛС и множествена склероза, където дневната честота на епизодите е с 49% по-ниска от плацебо, а скалата пада и в контролната група. След инсулт данните са отворени и по-слаби, а европейското разрешение от 24 юни 2013 г. е оттеглено на 15 февруари 2016 г., преди да започнат продажбите. Сърдечната недостатъчност, дългият QT интервал, МАО-инхибиторите и допълнителният хинидин не са дребни уговорки, а изрични противопоказания в етикета.
Следващата стъпка е час при невролога, който вече познава основната болест, или при личния лекар за насочване, ако такъв специалист още няма. Занесете дневник на епизодите от две-три седмици, списък на всички лекарства и последната електрокардиограма, ако я имате. Попитайте дали плачът съвпада с трайна тъга и с нарушен сън, или е кратък и несвързан с чувството, и кое средство е реално достъпно и поносимо при вашия сърдечен статус.
Ако вече провеждате лечение за същото оплакване, новият разговор включва и паданията, замаяността и всяко ново сърдечно лекарство. Подобрението не се обявява за излекуване. При част от хората епизодите намаляват и без препарат, а при други остават, докато основната болест е налице.
Източници
- NUEDEXTA (dextromethorphan hydrobromide and quinidine sulfate) capsules, for oral use. DailyMed, 21 октомври 2025 г.
- Nuedexta | European Medicines Agency (EMA). European Medicines Agency, 15 февруари 2016 г.
- Pioro EP, Brooks BR, Cummings J et al.: Dextromethorphan plus ultra low-dose quinidine reduces pseudobulbar affect. Annals of Neurology, ноември 2010 г.
- Brooks BR, Crumpacker D, Fellus J et al.: PRISM: A Novel Research Tool to Assess the Prevalence of Pseudobulbar Affect Symptoms across Neurological Conditions. PLoS ONE, 21 август 2013 г.
- Allida S, House A, Hackett ML: Pharmaceutical interventions for emotionalism after stroke. Cochrane Database of Systematic Reviews, 17 ноември 2022 г.
- Stroke rehabilitation in adults. National Institute for Health and Care Excellence, 18 октомври 2023 г.
- Lanctôt KL, Lindsay MP, Smith EE et al.: Canadian Stroke Best Practice Recommendations: Mood, Cognition and Fatigue following Stroke, 6th edition update 2019. International Journal of Stroke, 21 юни 2019 г.
- Pseudobulbar affect – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 23 декември 2025 г.
- Pseudobulbar affect – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 23 декември 2025 г.
- Pseudobulbar Affect (PBA): Causes, Symptoms & Treatment. Cleveland Clinic, 11 октомври 2022 г.
- Zorowitz RD, Alexander DN, Formella AE et al.: Dextromethorphan/Quinidine for Pseudobulbar Affect Following Stroke: Safety and Effectiveness in the PRISM II Trial. PM&R, 31 януари 2019 г.
