Функционално неврологично разстройство: симптоми и лечение

Функционално неврологично разстройство: симптоми и лечение

Функционалното неврологично разстройство е състояние с реални оплаквания от движение, сетива или пристъпи, които човекът не предизвиква нарочно. Мозъчните мрежи работят различно, без структурна увреда, и образното изследване често остава нормално.

Страхът, че оплакванията са „измислени“, е разбираем и е неверен. Новите случаи се оценяват на 10–22 на 100 000 души годишно, а минималният дял на живеещите със състоянието е 80–140 на 100 000, при широко разминаване между проучванията. Около една трета от нелекуваните пациенти все още имат упорити симптоми на третата година.

При слабост в крака знакът на Хувър има обединена специфичност 99,5 %. На 12-ия месец специализираната физиотерапия не печели по физическа функция, разлика от 3,5 точки, но движението се усеща подобрено при 59 % срещу 38 % при обичайната грижа. При функционални пристъпи когнитивно-поведенческата терапия не намалява достоверно месечния брой, отношение 0,78, а удължава най-дългия период без пристъп, отношение 1,64.

Какво представлява разстройството

Разстройството е проблем във функцията на мозъчните мрежи, а не липса на „истинска“ болест и не е нарочно престорена слабост. Националният институт по неврологични разстройства и инсулт на САЩ (NINDS) описва симптомите като неволни. Те могат да обхванат движение, усещане или пристъпи, които приличат на епилепсия, без човекът да ги произвежда съзнателно.

По-старото име е конверсионно разстройство. То идва от представата, че скрит стрес се превръща в телесен симптом. Клиника Кливланд посочва, че това обяснение вече не описва състоянието точно, защото не при всеки има травма. В обзора на Aybek и Perez от 2022 г. критериите на DSM-5 не изискват такава психологична причина. Диагнозата стъпва на признаци, които не се връзват с позната структурна болест, а не на това, че образното изследване е нормално.

Затова изречението „всички изследвания са нормални, значи няма нищо“ не обяснява оплакването. Нормалното образно изследване често е очаквано, защото структурата е запазена, а сигналът между областите на мозъка се обърква. Британският Национален институт за здравеопазване и клинични постижения (NICE), в препоръките от септември 2024 г., съветва лекаря да каже диагнозата направо и да посочи на какво стъпва. В България неврологът прилага местната организация на грижата, но същият принцип важи за разговора.

Числата за честота не са българска статистика. Систематичният преглед на Finkelstein и съавтори, публикуван през декември 2024 г., разделя годишните нови случаи, 10–22 на 100 000, от минималния дял на хората, които вече живеят със състоянието, 80–140 на 100 000. Проучванията се разминават твърде много, за да се сведат до едно число, и долната граница вече показва, че става дума за обичайна неврологична диагноза.

смутен младеж

Какви оплаквания дават движението и сетивата

Оплакванията са неволни и могат да се менят по сила, да отшумяват и да се връщат. Страницата на Клиника Майо от 11 януари 2022 г. събира двигателни прояви, пристъпи, сетивни промени, болка и умора.

  • Слабостта, треморът и нарушеното ходене се менят по сила и могат да се връщат.
  • Пристъпите наподобяват гърч, но човекът не ги предизвиква съзнателно.
  • Изтръпването, зрението, слухът или говорът също могат да се променят.
  • Болката и умората могат да съпътстват останалите оплаквания и да тежат на деня.

Двигателната форма се усеща като крак, който не държи, ръка, която трепери, или походка, която се разпада точно когато човекът се опитва да върви внимателно. NINDS отбелязва, че симптомите се засилват, когато вниманието е върху тях. Това не е доказателство за симулация. Същият механизъм обяснява защо при разсейване, разговор или музика движението за миг става по-гладко.

Пристъпната форма изглежда като епилептичен гърч за близките и често води до спешно отделение. Човекът може да е уплашен, изтощен и убеден, че има епилепсия. Говорът може да секне или да стане неясен, без това да доказва инсулт и без да го изключва, ако началото е внезапно.

Самото разстройство не е животозастрашаващо, пише Клиника Кливланд в актуализация от 22 септември 2025 г. То обаче може да спре работата и самообслужването, когато слабостта или пристъпите са упорити. Колебанието в силата през деня е част от картината, а не аргумент, че оплакването е маловажно.

Каква е връзката със стрес и други болести

Стресът, травмата, друго неврологично заболяване или тревожност и депресия повишават риска, но не се откриват при всеки. Клиника Майо изброява именно тези фактори и подчертава, че отключващо събитие невинаги се намира.

Затова разказът за „вътрешен конфликт“, който тялото решава чрез парализа, не е днешната диагноза. Човек може да има тежки симптоми при мигрена, епилепсия или друго неврологично заболяване, без отделна психологична история. Друг има тревожност отдавна, а трети не разпознава никакъв повод. Липсата на травма не отменя признаците при прегледа и не прави оплакването по-малко реално.

Настроението и разстройството се вплитат в двете посоки. Депресията и тревожността могат да предхождат симптомите, а могат и да последват месеци, в които човекът не ходи на работа и не получава обяснение. NICE позволява лечение на депресията или тревожността, без да се представя антидепресантът като лекарство за самото разстройство. Ако лекарят търси само стресова история и спира дотам, пропуска и двигателното преобучение, и съпътстващата епилепсия.

Близките често чуват „всичко е от нерви“ и започват да проверяват дали симптомът е истински. По-полезният разговор е друг. Симптомът е неволен, засилва се от внимание и може да се промени с преобучение, без това да значи, че човекът го избира. Такъв разговор не лекува сам по себе си, но намалява спора вкъщи, който държи вниманието върху крака или върху пристъпа.

Как се поставя диагнозата с положителни признаци

Диагнозата се поставя по това, което се вижда при прегледа, а не по нормално образно изследване. Обзорът на Aybek и Perez от 24 януари 2022 г. описва DSM-5 като потвърждение с положителни признаци, а не като изключване на всичко останало. Лекарят търси несъвместимост между симптома и познатата структурна болест. Нормалният ЯМР или нормалното ЕЕГ само по себе си не стига, а психологичен стрес не е задължителен критерий.

При слабост в единия крак се използва знакът на Хувър. Човекът се опитва да вдигне здравия крак срещу съпротива, а в слабия крак се появява разгъване, по-силно от това, което успява да направи нарочно. В пет проучвания обединената специфичност на знака е 99,5 %. Когато е налице, той силно подкрепя функционална слабост, защото показва, че пътят към мускула работи, а волевият контрол се разпада. Неврологът може да покаже знака на пациента и да обясни какво означава.

Пристъпът се отличава по клиничната картина и по записа, когато такъв има. Продължителност над две минути е белег, който в клинични серии сочи по-скоро функционален епизод. Същият обзор обаче предупреждава да не се пропуска епилептичен статус. Дългият гърч не е причина близките да чакат вкъщи, ако човекът не диша добре, ако епизодът е първи или ако не спира.

Около 20 % от хората с функционални пристъпи имат и епилептични гърчове. Двете състояния могат да стоят при един пациент, затова нормален запис на един епизод не зачерква епилепсията завинаги, а епилептична диагноза не зачерква функционалните пристъпи. Неврологът решава кое събитие какво е, често след описание от очевидец или видео, заснето безопасно от близък.

Пътят в ежедневието започва при личния лекар и стига до невролог. NICE смята за разумно съмнението да се каже още при личния лекар, докато тече насочването, ако има основания за това. Окончателното потвърждение е неврологично, защото признаците се учат с практика и защото трябва да се търси съпътстваща болест. Психиатър или психолог се включва за настроението и за терапията, а не за да „докаже“, че симптомът е въображаем.

Кога слабостта или пристъпът налага преглед

Внезапно увиснало лице, слабост в едната ръка или объркана реч се приемат като възможен инсулт, докато спешният екип не каже друго. Националната здравна служба на Великобритания описва точно тези белези и иска незабавно обаждане. В България номерът е 112.

Ситуация Какво да направите
Внезапно увиснало лице, слабост в едната ръка или объркана реч Обадете се на 112 веднага, защото това може да е инсулт.
Първи гърч, спряло дишане или пристъп, който не спира Обадете се на 112, защото може да е епилептичен статус.
Нов вид слабост или ново сетивно оплакване при вече известна диагноза Потърсете невролог скоро, защото новият признак се оценява отделно.
Колеблива слабост или пристъпи, които пречат на ходене и работа Запишете час при личния лекар за насочване към невролог.

Пристъп над две минути може да е функционален при човек с вече изяснена картина, но същото времетраене е и тревожен белег за статус, ако диагнозата не е сигурна. Близките не могат да направят тази разлика вкъщи. Обаждането на 112 е правилното действие при първи епизод, при нарушено дишане и когато човекът не се възстановява.

След потвърдена диагноза не всеки лош ден е нова болест. Оплакванията се колебаят. Ново оплакване, което не прилича на досегашните, NICE препоръчва да се прегледа отново, защото друго неврологично заболяване може да се появи по-късно или да е било пропуснато. Около една пета от хората с функционални пристъпи имат и епилепсия, което прави самонаблюдението недостатъчно.

При дете със същите оплаквания първата стъпка също е преглед, а не домашно заключение. Педиатърът и детският невролог преценяват дали картината е функционална. Изпитванията Physio4FMD и CODES са при възрастни.

Какво показват физиотерапията и психотерапията

Лечението започва с ясно обяснение и продължава с преобучение на движението, а при част от хората с пристъпи и с когнитивно-поведенческа терапия. Препоръките на NICE от септември 2024 г. описват физиотерапия, която връща автоматичното движение чрез пренасочване на вниманието, например с разговор или музика. Целта не е да се „уличи“ пациентът, а да се даде на нервната система опит от движение, което става без вторачване в симптома.

Клиника Майо допълва, че при говорни оплаквания може да помогне логопед, а психологичната работа е отделна линия, не заместител на физиотерапията. Няма един режим за всички. Човек със слабост в крака и човек с повтарящи се пристъпи не получават еднакъв план. Ранната грижа е свързана с по-благоприятен ход, без това да обещава изчезване на симптомите.

Най-голямото сравнение на физиотерапия при двигателна форма е британското изпитване Physio4FMD, публикувано на 17 май 2024 г. На 12-ия месец 59 % от участниците със специализирана физиотерапия оценяват движението като подобрено, срещу 38 % при обичайната грижа. Разликата във физическата функция е 3,5 точки и не е статистически значима. Специализираният протокол не е доказал предимство по този въпросник, макар повече хора да усещат двигателния проблем като по-лек. Резултатът важи за подбрани възрастни в тази схема на грижа, не за всяка зала по рехабилитация.

При функционални пристъпи опорното изпитване е CODES, публикувано през юни 2020 г. Сред 368 възрастни медианата на месечните пристъпи на 12-ия месец е 4 в групата с когнитивно-поведенческа терапия плюс стандартна грижа и 7 при стандартната грижа без добавената терапия. Отношението на честотите е 0,78 и разликата не е статистически значима, тоест изпитването не показва достоверно по-малко пристъпи. По-ясната полза е друга. Най-дългият период без пристъп се удължава, отношение 1,64, и ежедневното функциониране се подобрява.

Взети заедно, двете изпитвания не подкрепят обещание за излекуване. Те подкрепят опит за преобучение и за терапия, насочена към пристъпите, с честна мярка за успех. Успехът може да е по-сигурно ходене, по-дълъг спокоен период или връщане към част от задълженията, а не нула симптоми. Ако в града няма терапевт, който познава тази диагноза, въпросът към невролога е кой кабинет все пак работи по този принцип.

Подход Какво е измерено Как да се чете резултатът
Специализирана физиотерапия срещу обичайна Разлика от 3,5 точки във физическата функция на 12-ия месец, без статистическа значимост Движението се усеща подобрено при 59 % срещу 38 %.
Когнитивно-поведенческа терапия при пристъпи Медиана 4 срещу 7 пристъпа месечно, отношение 0,78, без значима разлика Най-дългият период без пристъп расте, отношение 1,64, и ежедневието се подобрява.
Лекарство за самото разстройство Няма одобрен от американската FDA медикамент за това състояние Антидепресант се обмисля при депресия или тревожност, не като лечение на разстройството.
психиатър, който отбелязва

Кога лекарството помага и кога вреди

Няма лекарство, одобрено от Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) за самото разстройство, и NICE съветва да не се предписва медикамент с тази цел. Антидепресант може да се обмисли, когато има депресия или тревожност, които сами по себе си искат лечение. Дозата и изборът са работа на лекаря по местната практика, не на обща схема от чужда листовка.

Антиепилептичните лекарства не лекуват функционалните пристъпи. NINDS посочва, че те могат дори да ги влошат. Ако неврологът е сигурен, че пристъпите са само функционални, започването на такъв препарат няма опора в тази препоръка. Самостоятелното спиране е друга грешка. Около 20 % от хората с функционални пристъпи имат и епилепсия, а при тях схемата пази от епилептични гърчове. Промяната минава през невролога, който познава и двата вида събития.

Обезболяващо за съпътстваща болка или лек за безсъние също не е лечение на разстройството. Клиника Майо ги отделя от основната линия, която е физиотерапия, логопедия при говор и психологична работа. Ако единствената промяна след диагнозата е нова рецепта, а никой не е показал признака при прегледа и не е предложил преобучение, планът е непълен.

Редът има значение. Първо идва обяснението на диагнозата и проверката за друго заболяване, после преобучението на движението или терапията на пристъпите. Лекарството за настроението се добавя, когато депресията или тревожността сами се нуждаят от лечение. Ако в плана има само рецепта, а няма физиотерапия или разговор за пристъпите, той не следва тази последователност.

Каква е прогнозата при ранно и по-късно лечение

Ходът не е еднакъв и пълното отшумяване не е правилото при възрастните. Клиника Кливланд описва състоянието като неживотозастрашаващо и свързва по-ранната грижа с по-благоприятен ход. Това не е гаранция. Означава, че месеците без диагноза не са безобидно чакане.

Давността на симптомите променя размера на подобрението, без да го заличава. В обзора на Thomas и съавтори от 5 октомври 2025 г. са събрани резултати от лечение при различна продължителност на оплакванията. Всяка допълнителна година намалява двигателното подобрение с 3,24 точки по скала от 0 до 100. Същият анализ показва, че подобрение все пак се наблюдава и при по-дълготрайни оплаквания. Ранният преглед е за предпочитане, а късният не е безполезен.

Без лечение картината често остава тежка. Около една трета от нелекуваните пациенти имат упорити симптоми на третата година, отново по този обзор, който се позовава на по-ранни проследявания. Числото не е български регистър и не казва какво ще стане с конкретен човек. То спира съвета „ще мине само, щом изследванията са чисти“.

Мярката за напредък е по-добре да е функция, а не само брой на симптомите. CODES не показа достоверна разлика в месечните пристъпи, но показа по-дълъг спокоен период и по-добро ежедневно функциониране. Physio4FMD не показа значима разлика по въпросника за физическа функция, но по-голям дял от хората усетиха движението като подобрено. И двете четения могат да са верни едновременно. Човекът може да работи повече и пак да има лоши дни.

Рецидивът е възможен, защото оплакванията по природа се колебаят. Планът с невролога включва какво да правите в лош ден, кое е пренасочване на вниманието и кой нов признак означава нов преглед. Ако целта е нула симптоми до петък, разочарованието идва преди терапията да е имала шанс.

Какво да подготвите за неврологичния преглед

На прегледа носете конкретика, за да може неврологът да търси положителни признаци, а не само да изрежда изключени болести. Краткият разказ кога е започнало, как се мени през деня и какво се случва при разсейване спестява време. Видео на пристъп или на тремор, заснето без риск за падане, често е по-полезно от общо описание.

  • Помолете да ви покажат признака, на който стъпва диагнозата, например знака на Хувър.
  • Попитайте дали се търси и епилепсия, защото тя съпътства около 20 % от функционалните пристъпи.
  • Уточнете накъде ще ви насочат за физиотерапия, логопед или психотерапия.
  • Запишете кои нови симптоми искат нов преглед, вместо да се броят автоматично за рецидив.

Вземете списък на лекарствата, включително антиепилептични и антидепресанти, с дозата, която пиете. Кажете, ако имате депресия, тревожност или скорошна травма, без да приемате, че без такава история диагнозата отпада. Попитайте и какво да кажете на близките в едно изречение. Добрата формулировка е, че симптомът е реален и неволен, а работата е да се върне по-автоматичното движение или да се удължат спокойните периоди.

Ако вече имате диагноза и се появят белези на инсулт, не чакайте плановия час. Обадете се на 112. Плановият преглед е за колебаещите се оплаквания и за плана на преобучението.

Често задавани въпроси

Конверсионно разстройство ли е същото състояние?

Да, конверсионното разстройство е по-старото име на функционалното неврологично разстройство. Днешната диагноза не изисква да се докаже скрит психичен конфликт. Лекарят търси признаци, които не пасват на структурна болест, и обяснява, че оплакванията са неволни.

Може ли човек сам да предизвиква симптомите?

Не, когато диагнозата е тази. NINDS и Клиника Майо описват оплакванията като неволни и извън съзнателен контрол. Засилването при вторачване в тялото е част от механизма, а не улика за симулация. Съзнателното престорение е отделна клинична преценка и не следва от нормално образно изследване.

Минава ли само, след като изследванията са нормални?

Не при всички. Около една трета от нелекуваните пациенти имат упорити симптоми на третата година. По-ранната грижа е свързана с по-благоприятен ход, а при по-дълги двигателни оплаквания подобрение все пак се наблюдава, макар всяка допълнителна година да го намалява с 3,24 точки по скала от 0 до 100.

Помага ли когнитивно-поведенческата терапия при функционални пристъпи?

Може да помогне на ежедневието, без да обещава по-малко пристъпи при всеки. В изпитването CODES при 368 възрастни месечният брой не е паднал достоверно, отношение 0,78. Най-дългият период без пристъп се е удължил, отношение 1,64, и ежедневното функциониране се е подобрило. NICE я предлага на част от хората с такива пристъпи, включително ако има предупредително усещане преди епизода.

Трябва ли антиепилептично лекарство при тези пристъпи?

Не, ако неврологът е сигурен, че пристъпите са само функционални. NINDS посочва, че тези лекарства не ги лекуват и могат да ги влошат. Ако има и епилепсия, което се случва при около 20 %, схемата не се спира и не се започва самостоятелно.

Опасно ли е за живота?

Само по себе си не е животозастрашаващо. Може обаче да ограничи ходенето, работата и настроението, а внезапна едностранна слабост с увиснало лице или объркана реч може да е инсулт. Тогава в България се обаждате на 112, вместо да чакате планов преглед.

физическа терапия на дамска ръка

Заключение

Реалната слабост, треморът, нарушеното ходене и пристъпите при това разстройство идват от объркан сигнал в мозъчните мрежи, не от нормално образно изследване и не от нарочно престорение. Годишно се появяват около 10–22 нови случая на 100 000 души, а живеещите със състоянието са поне 80–140 на 100 000. Диагнозата се поставя по признаци като знака на Хувър, а стресът не е задължителен вход.

Физиотерапията с пренасочване на вниманието и когнитивно-поведенческата терапия при пристъпи могат да подобрят движението, спокойните периоди или ежедневието при част от хората. Големите изпитвания не показват гаранция, че месечният брой на пристъпите ще падне или че въпросникът за физическа функция ще се раздели ясно между двата вида физиотерапия. Лекарство за самото разстройство няма. Антидепресантът е за депресия или тревожност, а антиепилептичният препарат не се започва за чисто функционални пристъпи.

Следващата стъпка, ако оплакването пречи на ходене или на работа, е час при личния лекар с молба за невролог. На прегледа поискайте да видите признака, на който стъпва диагнозата, и питайте дали се търси съпътстваща епилепсия. Поискайте и накъде да продължите за преобучение на движението или за терапия на пристъпите. Ако лицето внезапно увисне, едната ръка отслабне или речта се обърка, обадете се на 112, преди да търсите обяснение в тази диагноза.

Източници

  1. Finkelstein SA, Diamond C, Carson A et al.: Incidence and prevalence of functional neurological disorder: a systematic review. Journal of Neurology, Neurosurgery and Psychiatry, 11 декември 2024 г.
  2. Thomas ST, Thomas ET, Schembri E et al.: Treatment outcomes in functional neurological disorder: a systematic review and meta-analysis exploring the influence of symptom chronicity. BMJ Neurology Open, 5 октомври 2025 г.
  3. Aybek S, Perez DL: Diagnosis and management of functional neurological disorder. The BMJ, 24 януари 2022 г.
  4. Functional neurological disorder: Scenario: Management of functional neurological disorder. National Institute for Health and Care Excellence, септември 2024 г.
  5. Nielsen G, Stone J, Lee TC et al.: Specialist physiotherapy for functional motor disorder in England and Scotland (Physio4FMD): a pragmatic, multicentre, phase 3 randomised controlled trial. The Lancet Neurology, 17 май 2024 г.
  6. Goldstein LH, Robinson EJ, Mellers JDC et al.: Cognitive behavioural therapy for adults with dissociative seizures (CODES): a pragmatic, multicentre, randomised controlled trial. The Lancet Psychiatry, юни 2020 г.
  7. Functional neurologic disorder/conversion disorder – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 11 януари 2022 г.
  8. Functional neurologic disorder/conversion disorder – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 11 януари 2022 г.
  9. Functional Neurologic Disorder. National Institute of Neurological Disorders and Stroke, актуализация 2024 г.
  10. Functional Neurological Disorder (Formerly Conversion Disorder). Cleveland Clinic, 22 септември 2025 г.
  11. Symptoms of a stroke. National Health Service, 12 септември 2024 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.