
Трансплантацията на клетки, които произвеждат допамин, не е рутинно лечение на болестта на Паркинсон в Европа и не спира самата болест. Малки проучвания от 2025 и 2026 г. показват, че лабораторно създадени предшественици на такива клетки могат да оцелеят в мозъка без видим тумор, а при част от участниците движението се подобрява. Без контролна група този резултат не доказва полза.
От началото на 2025 г. четири ранни изпитвания отчетоха поносима безопасност при подбрани хора. На 4 ноември 2026 г. обзор в Nature описа условно одобрение в Япония, при което националната здравна система поема разхода, докато екипът още седем години следи безопасността и ефекта преди пълно разрешение.
При висока доза ембрионални клетки седем души имаха средно с 23 точки по-добър двигателен резултат без лекарство на 18-ия месец. В европейско проучване с осем участници един човек почина от белодробна гъбична инфекция по време на потискане на имунитета. Британското ръководство за възрастни от 2017 г. продължава да поставя леводопа, а при нужда и дълбока мозъчна стимулация, преди всяка експериментална присадка.
Какво се уврежда в мозъка при болест на Паркинсон
Болестта на Паркинсон е прогресиращо разстройство на движението, причинено главно от бавна гибел на неврони, които произвеждат допамин. Клиниката Майо описва началото като едва забележимо треперене на едната ръка, стъпалото или челюстта, после скованост, забавени движения и нестабилен баланс, който вдига риска от падане. Лицето може да стане безизразно, ръцете да не се люлеят при ходене, а говорът да стане тих или неясен.
Допаминът е химичен сигнал, без който командите за движение стигат до мускулите неравномерно. Същата клиника отбелязва, че хората губят и норадреналин, сигнал, свързан с кръвното налягане, затова при изправяне може да има световъртеж. В мозъка се натрупват телца на Леви, а в тях белтъкът алфа-синуклеин е в бучки, които клетката не разгражда. Защо точно тези промени тръгват, остава неизвестно. Редки генни варианти имат значение най-вече когато болестта е честа в семейството, а продължителен контакт с някои пестициди леко вдига риска, без да е доказана единствена причина.
Възрастта е най-ясният фактор. Обикновено оплакванията започват след 50-годишна възраст, средно около 70 години, а формата преди 50-годишна възраст се нарича ранна и е рядка. Мъжете се разболяват по-често от жените. Няма доказан начин за предпазване. Аеробното движение е свързано с по-нисък риск само като наблюдение и не отменя прегледа при невролог.
Оплакванията не са само двигателни. Депресия, тревожност, запек, нарушен сън, изиграване на сънищата, често уриниране, отслабен нюх, умора и по-късно затруднения с паметта и мисленето могат да съпътстват картината. Затова замяна само на допаминовите клетки, дори да проработи, не обещава да оправи всяко оплакване. Диагнозата се поставя от невролог по историята и прегледа, а не по един кръвен тест. Образните изследвания по-често отхвърлят друга причина, отколкото доказват Паркинсон.

Кое лечение вече се предлага при двигателни симптоми
Одобрените средства облекчават симптомите и не лекуват причината. Най-ефективното лекарство според клиниката Майо е леводопа, обикновено заедно с карбидопа. Леводопа влиза в мозъка и се превръща в допамин, а карбидопа помага повече от дозата да стигне дотам и намалява гаденето. Ползата с годините може да отслабне и да се люшка, което се нарича изчерпване на ефекта. По-високите количества могат да доведат до неволеви движения, дискинезии, и тогава схемата се пренарежда.
Ръководството на Националния институт за здраве и клинично съвършенство във Великобритания (NICE), документ NG71 от 2017 г., казва да се предложи леводопа на човек в ранен стадий, ако двигателните симптоми вече влошават ежедневието. Ако още не пречат на живота, се обмислят леводопа, допаминов агонист или инхибитор на моноаминооксидаза тип B, след разговор за ползите и вредите. Агонистите дават по-скромно подобрение на движението и по-малко двигателни усложнения, но по-често сънливост, халюцинации и разстройства на контрола на импулсите. Агонистите от ерготаминовата група не се предлагат като първи избор.
Когато въпреки добре настроена леводопа се появят дискинезии или дневни колебания, NICE съветва да се потърси специалист преди смяна на схемата и да се обмисли добавка от агонист, инхибитор на моноаминооксидаза тип B или инхибитор на катехол-О-метилтрансфераза. При напреднала болест се предлага най-доброто лекарствено лечение, което може да включва апоморфин на отделни инжекции или на непрекъсната подкожна инфузия. От 2023 г. същият документ посочва и фослеводопа-фоскарбидопа за тежки колебания, когато наличните лекарства не стигат и апоморфин или мозъчна стимулация не са възможни или вече не държат симптомите.
Дълбоката мозъчна стимулация поставя електроди в дълбоки зони на мозъка, свързани с генератор под кожата на гърдите. Клиниката Майо я описва като полезна при тежък тремор и при дискинезии, най-вече при хора, които още отговарят на леводопа. Тя не спира влошаването на болестта. Възможни вреди са кръвоизлив, инфекция, проблеми с говора или зрението и депресия. NICE я обмисля едва когато най-доброто лекарство вече не владее симптомите.
Преди нова схема се обсъждат и недвигателните рискове от самите лекарства.
- Хазарт, хиперсексуалност, преяждане или натрапчиво пазаруване могат да се появят при всяка допаминова терапия, по-често при агонисти.
- Внезапна сънливост при агонист означава да не се шофира и да се обадите на специалиста, преди сами да сменяте дозата.
- Лекарствата за Паркинсон не се спират изведнъж, защото NICE свързва това с остра неподвижност или злокачествен невролептичен синдром.
- При повръщане, операция или прием в болница дозите трябва да идват навреме и да се сменят само със специалист.
Защо присадките от фетална тъкан останаха извън практиката
Идеята да се върнат допаминови клетки в мозъка не започва със стволовите линии. Още през 80-те години на миналия век хирурзи поставят в мозъка тъкан от плода, богата на такива неврони. При отделни хора движението се подобрява за дълго, а аутопсии години по-късно показват, че присадката може да оцелее. Тъканта обаче е рядка, различна при всяка операция и етично спорна, защото идва от прекъсната бременност.
Системният преглед на Astradsson и Aziz, с търсене до септември 2014 г. и публикация на 21 април 2015 г., намира две двойно слепи проучвания срещу привидна операция при общо 74 души с напреднала болест. Те не дават добро доказателство, че феталната присадка подобрява тежестта или намалява нуждата от леводопа за една до две години. Образът с флуоро-ДОПА в путамена може да се подобри, тоест клетките често оцеляват, без това да значи по-добър живот. Авторите отбелязват, че техниката в двете слепи проучвания може да не е била оптимална и че проследяването в поне едното е било кратко.
Най-тежкият урок е дискинезията, предизвикана от самата присадка. Тя се появява без лекарство, често в краката, месеци след операцията. В статията на Tabar и колеги от 2025 г. са припомнени двете стари контролирани серии, в които такива движения има при 13 от 23 души и при 5 от 33 души. Една от работните хипотези е, че във феталната суспензия попадат и серотонинови неврони, които отделят допамин извън нормалния ред. Затова новите продукти се проверяват да не съдържат този вид клетки, преди изобщо да стигнат до операция.
Как стволовата клетка става допаминов неврон
Стволовите клетки влизат в темата, защото от една проверена линия може да се произведе голяма и еднаква партида предшественици, вместо да се чака тъкан от плод. Ембрионалната стволова клетка може да се насочи в лаборатория към допаминов неврон. Индуцираната стволова клетка тръгва от кръв или друга зряла тъкан на възрастен, връща се към стволово състояние и после се насочва по същия път. И двата продукта се слагат в путамена, зоната, която остава без допамин от черната субстанция, и там трябва да узреят и да пуснат връзки.
Продуктът в американско-канадското проучване, бемданепроцел, е замразена готова партида от човешки ембрионални стволови клетки. В европейското проучване STEM-PD клетките идват от клиничната ембрионална линия RC17 и също са готови предварително, а не се правят за всеки човек поотделно. В Киото използват индуцирани клетки от здрав дарител с тъканна съвместимост, честа в японското население. Крайният материал там е около 60% допаминови предшественици и 40% вече по-зрели допаминови неврони, без открити клетки с белега на серотониновите неврони.
Клетките от друг човек могат да бъдат отхвърлени, затова опитите дават потискане на имунитета за около година, а в Киото до 15-ия месец. Клетки от самия болен не изискват такъв режим, но се чакат месеци, докато се произведат, и партидата е различна при всеки. Обзорът в Nature от ноември 2026 г. припомня и животински опит, в който неврони от човек с ген, свързан с Паркинсон, показали ранни болестни белези след присадка. Дали това ще скъси ползата при хора, още не е известно.
Голяма част от поставените клетки не оцеляват. Същият обзор описва замисъла на проучването с бемданепроцел. При ниската доза във всяка страна на мозъка влизат 0,9 милиона клетки с надежда да оцелеят около 150 000, а при високата 2,7 милиона с надежда за около 300 000. След иглата екипът вече не управлява съдбата им. Затова поставеният брой не е равен на броя работещи неврони.
Какво показа опитът с ембрионални клетки при 12 души
При 12 души с болест на Паркинсон двустранната присадка на бемданепроцел в путамена изпълни целта за безопасност на 12-ия месец, без сериозно събитие, отдадено на клетките. Проучването на Tabar и колеги е отворена фаза 1, публикувана на 16 април 2025 г., и не е замислено да докаже ефикасност. Петима получиха 0,9 милиона клетки във всеки путамен, седмина получиха 2,7 милиона. Медианата на възрастта беше 67 години, три четвърти от участниците бяха мъже, а медианата от диагнозата беше 9 години. Хора с резултат под 26 точки на тест за памет и внимание или с по-изразена дискинезия не участваха. Имунитетът се потискаше една година.
Двете сериозни събития не бяха отдадени на продукта. Един човек от ниската доза пренощува в болница заради коронавирусна инфекция около два месеца след операцията. Един от високата доза получи единичен гърч в първите 24 часа, отдаден на самата операция, и прие антиепилептично лекарство два месеца без повторение. Нямаше смърт, тумор, необичаен растеж на тъкан или мозъчен кръвоизлив на магнитен резонанс. До 18-ия месец нямаше и дискинезия, предизвикана от присадката. Повечето от 78-те нежелани събития бяха леки или умерени, а нито едно не беше свързано с клетките.
На 18-ия месец двигателната оценка без лекарство спадна средно с 8,6 точки в ниската доза, но разсейването беше много широко, със стандартно отклонение 29,2, и стигна до средно 34,6 точки. Във високата доза спадът беше средно 23,0 точки, с по-тясно отклонение 7,9, до средно 25,2 точки. Скалата има таван 132 точки и по-ниското число означава по-леко двигателно засягане при прегледа.
Часовете с добро действие на лекарството, без мъчителна дискинезия, се увеличиха средно с 0,2 часа при ниската доза и с 2,7 часа при високата, до 13,6 часа. Малката промяна от 0,2 часа стои вътре в много широк размах и не бива да се чете като сигурен ефект.
Образът с флуоро-ДОПА показа по-силно натрупване в путамена и на 18-ия месец, шест месеца след спиране на имуносупресията, което говори, че поне част от клетките работят. Авторите пишат, че образът има ограничена разделителна способност и че оцеляването на присадката само по себе си не предсказва дълга полза. Всеки участник е знаел, че получава клетки, а плацебо ефектът при мозъчна операция е добре познат. 23-те точки са сигнал за следващо проучване с контролна група.
Какво добави японското проучване с индуцирани клетки
В болницата на университета в Киото седем души на възраст от 50 до 69 години получиха двустранно в путамена допаминови предшественици от индуцирани стволови клетки. Sawamoto и колеги публикуваха отворената фаза 1/2 на 16 април 2025 г. Трима получиха по 2,1 до 2,6 милиона клетки на полукълбо, четирима по 5,3 до 5,5 милиона. Такролимус се даваше с целеви нива в кръвта, дозата се намали наполовина на 12-ия месец и спря на 15-ия месец. Първият опериран имаше две едностранни операции през осем месеца и влезе само в оценката за безопасност, защото един записан човек отпадна преди операция заради коронавирус.
Сериозни събития, които да наложат болница или да завършат със смърт, нямаше. И седемте имаха общо 73 нежелани събития, 72 леки и едно умерено с дискинезия. Едно събитие, скованост на врата и болезнена дистония на дясната ръка в период с лекарство, беше оценено като възможно свързано с клетките. При трима такролимусът беше възможна причина, включително чернодробно отклонение и цистит. Магнитният резонанс показа бавно нарастване на зоната на присадката за 24 месеца без тумороподобен растеж, а белегът за делящи се клетки не се натрупа в оперирания путамен.
При шестимата с оценка на ефекта средната двигателна оценка без лекарство спадна с 9,5 точки, или 20,4%, на 24-ия месец. Четирима се подобриха в този период, петима се подобриха и докато лекарството действаше, средно с 4,3 точки. При четирима стадийът без лекарство по скалата на Хьон и Яр се подобри с една или две степени. Дневниците и въпросникът за качество на живот средно не показаха ясна полза на 24-ия месец, а сборът от ежедневните и двигателните точки без лекарство се отмести само с 3,1 точки. Подобрението на прегледа не значи автоматично по-лек ден.
Синтезът на допамин в путамена, мерен с флуоро-ДОПА, нарасна средно с 44,7% на 24-ия месец. При ниската доза ръстът беше 7,0%, при високата 63,5%, докато в опашатото ядро сигналът спадаше, както се очаква при жива болест. Лекарствата нарочно почти не се пипаха, за да не се обърка сметката. Дискинезиите в период с лекарство се засилиха, средно с 12,3 точки по скалата за неволеви движения, и авторите ги четат като познатия ефект на допамина при задържана доза, а не като класическата присадна дискинезия без лекарство, която мъчи предимно краката.
Какъв е ранният резултат от европейското проучване
Европейското проучване STEM-PD постави ембрионални допаминови предшественици в путамена на осем души с умерена болест и отчете първата година на 9 юли 2026 г. Paul и колеги описват отворена фаза 1/2 в Лунд и Кеймбридж, с по четирима в ниска и висока доза и с имуносупресия за 12 месеца. Медианата на възрастта беше 63 години, в граници от 58 до 70, болестта траеше от 12 до 18 години, а шестима от осемте бяха мъже. Всички бяха във втори стадий по Хьон и Яр в период без лекарство и нямаха тежка дискинезия. Проследяването по протокол стига до 36-ия месец, затова данните за първата година са междинни.
Сериозните събития бяха три и нито едно не беше отдадено на клетките или на хирургичния инструмент. При един човек болничният престой се удължи заради временно влошаване и тревожност, след като допаминовото лекарство беше спряно около упойката. Симптомите отшумяха с връщане на обичайната схема. При друг зрителни халюцинации дойдоха пет месеца по-късно, след вдигане на агонист и при инфекция на пикочните пътища, и отминаха с лечение.
Третото събитие беше смърт на 10-ата седмица от разпространена гъбична инфекция на белите дробове със засягане на нервната система, в групата с по-висока доза. Статията връзва този риск с режима, който потиска имунитета.
На магнитен резонанс до 12-ия месец нямаше тумор. Дискинезия от присадката в период без лекарство не се видя. По хода на една игла имаше малък кръвоизлив без симптоми, който отшумя. При един човек се върнаха дискинезии в период с лекарство между петия и десетия месец въпреки намалената доза и после се стабилизираха. При друг имаше кратко влошаване в първите три седмици. По-леките събития бяха най-често лабораторни отклонения или познати ефекти на имуносупресията.
Двигателната картина не е еднопосочна. Без лекарство резултатът се подобри при трима от четиримата с ниска доза и при един от тримата оцелели с висока доза. Медианата на промяната беше минус 3 точки при ниската доза и плюс 9 точки при високата, тоест при по-високата доза типичният участник беше по-зле на прегледа без лекарство.
Шестима от седемте оцелели намалиха допаминовото лекарство съществено, с 15,6% в ниската доза и с 27,5% във високата. Образът с флуоро-ДОПА показа огнища на по-силен сигнал в оперираните зони. Отношението путамен към опашато ядро на 12-ия месец се вдигна с 3,2% и 5,7% от двете страни при ниската доза и с 14,9% и 11,5% при високата. Недвигателните скали, паметта и настроението останаха в общи линии стабилни.
Какви рискове носят операцията и имуносупресията
Рискът в тези серии идва преди всичко от отвора в черепа, от лекарствата срещу отхвърляне и от несигурния ефект. В публикуваното проследяване няма тумор. Обзорът в Nature от 4 ноември 2026 г. добавя, че опитите са малки, без контролна група и мерят безопасност. Операцията може да даде кръвоизлив или инфекция, а чуждите клетки искат около година имуносупресия.
Привидната операция във фаза 3 прави отвор, без да внася клетки, и участникът не знае коя група е получил. За бемданепроцел тази фаза към ноември 2026 г. набира хора, с цел около 102 участници в САЩ, Канада и Австралия и с оценка на движението за 18 месеца. През 2024 г. американският регулатор е дал на продукта специален статут за регенеративна терапия. Това не е разрешение за продажба. Японското здравно министерство е дало на същия продукт обозначение за пионерно регенеративно средство през декември 2025 г.
Режимът срещу отхвърляне не е домашна рецепта. При бемданепроцел и при STEM-PD той трае 12 месеца, а в Киото такролимусът спира на 15-ия месец. След спирането образът още показва допаминов сигнал, но това не казва коя доза е безопасна извън опит. Чернодробни отклонения и тежка белодробна инфекция вече са видяни. Преди записване е добре да се уточнят три неща.
- Попитайте колко месеца трае потискането на имунитета и кой следи инфекциите след изписване.
- Попитайте дали проучването сравнява клетките с привидна операция без внасяне на клетки.
- Поискайте писмено кой поема усложненията и къде е публикуван резултатът от продукта.
Кои оплаквания клетките не покриват
Присадката цели двигателния недостиг на допамин в путамена и не е лечение на цялата болест. Запекът, загубата на нюх, депресията, нарушеният сън и по-късните затруднения с мисленето идват от по-широко засягане, включително от загуба на норадреналин и от телца на Леви. В STEM-PD недвигателните оценки за една година останаха почти без промяна. В Киото въпросникът за качество на живот средно не се подобри на 24-ия месец, въпреки по-добрия двигателен преглед при част от хората.
Леводопа не пази от късна деменция, а стимулацията не спира влошаването, както клиниката Майо пише за електродите. Клетъчната замяна, ако фаза 3 я потвърди, би върнала допаминов сигнал там, където таблетката вече се люшка. Хората в опитите бяха подбрани. При бемданепроцел отсъстваха тежка дискинезия и по-изразен когнитивен спад. В STEM-PD болестта беше умерена, втори стадий без лекарство, с давност над десетилетие. Резултат при такъв човек не се пренася върху човек с тежки халюцинации, чести падания или нужда от постоянни грижи.
Колко дълго новите неврони ще останат здрави, сериите от една и две години още не казват. Отделни фетални присадки са работили повече от десетилетие, а болестният процес може с годините да засегне и тях. Пълна отмяна на леводопа не се вижда в протоколите, а внезапното спиране си остава опасно.
Кога да отидете на невролог и какво да избягвате
На невролог се отива при първи типични симптоми и при всяка по-рязка промяна. Клиниката Майо съветва преглед при който и да е от тези белези, за да се отхвърли друга причина. NICE иска бързо насочване към специалист по диференциалната диагноза, и то преди да е започнато лечение, защото лекарството може да прикрие белезите. Как се издава направление в България и кои центрове правят стимулация, казва лекуващият невролог.
Стволовата присадка не фигурира сред препоръките на NG71. Условен достъп с поемане на разхода е описан за Япония. За българската каса важи местният ред, който обяснява неврологът. В Европа STEM-PD остава проучване в Швеция и Великобритания. Фаза 3 на бемданепроцел към началото на ноември 2026 г. още набира участници и няма публикуван резултат за ефикасност. Ако някой предлага вливане във вена на клетки от мазнина, костен мозък или пъпна връв, това не е процедурата, при която флуоро-ДОПА в путамена се е вдигала. Поискайте рецензирана публикация, име на регулатора и писмено кой лекува усложненията.
| Подход | На кого се отнася | Какво е показано | Къде е днес |
|---|---|---|---|
| Леводопа | Ранни двигателни симптоми, които пречат в живота | Най-силно облекчение на движението, с риск от колебания и дискинезии | Първи избор в NICE от 2017 г. |
| Дълбока мозъчна стимулация | Напреднала болест, недостатъчно овладяна с лекарства | Помага при тремор и дискинезии, ако има отговор към леводопа | Не се предлага, докато лекарствата стигат |
| Фетална тъкан | Стари опити при напреднала болест | При 74 души в две слепи серии няма ясна полза за една до две години | Не е рутинно лечение |
| Ембрионални стволови клетки | 12 подбрани души без тежка дискинезия | Няма тумор. Високата доза намали двигателния резултат средно с 23 точки | Тече фаза 3 с привидна операция |
| Индуцирани стволови клетки | Седем души на 50-69 години в Киото | Няма сериозни събития. Средно 9,5 точки по-добър резултат без лекарство | Условен достъп в Япония от 2026 г. |
| Продуктът STEM-PD | Осем души с умерена болест от 12-18 години | Няма тумор. Шестима намалиха лекарството. Един почина от инфекция | Проследяването до 36-ия месец продължава |
Прагът за обаждане не е еднакъв за всяко влошаване.
- Ново треперене, забавяне или скованост е повод за бързо насочване към невролог, без самоволно започване на лекарство.
- Кашлица при хранене, заседнала хапка или неволно отслабване изискват оценка на гълтането от логопед.
- При повръщане или пропусната доза се обадете на лекаря, вместо да удвоявате хапчето сами.
- Ако дишането спре или след падане човекът не идва в съзнание, обадете се на 112.
Често задавани въпроси
Има ли лек за болестта на Паркинсон?
Лек няма. Клиниката Майо посочва, че болестта не се излекува, а лекарствата и понякога операцията намаляват симптомите. Стволовите клетки в опитите заместват част от загубените допаминови неврони, без да спират процеса в останалия мозък. Дори при по-добър образ човекът остава под наблюдение и обикновено продължава някакво лекарство.
Помага ли вливане на стволови клетки във вената?
Проучванията, които видяха оцеляване на допаминови клетки, не използваха венозно вливане. Клетките се поставяха с операция в путамена от двете страни. Вливане на материал от мазнина или пъпна връв е друга процедура и тези опити не дават данни за нея. Поискайте публикация и име на регулатора, преди да платите.
След колко време може да се усети ефект от присадката?
В тези серии образът и двигателните оценки се следяха с месеци, не с дни. При ембрионалния продукт данните стигат до 18-ия месец, при индуцираните клетки до 24-ия, а STEM-PD отчете първата година и продължава до 36-ия месец. Клетките трябва да узреят в мозъка. Кратко влошаване веднага след упойка може да идва от спряното лекарство, както се случи при един участник в Европа.
Може ли да спра леводопа след трансплантация?
Не я спирайте сами. В японското проучване дозите нарочно останаха почти същите, за да не се обърка оценката. В европейското проучване шестима от седем оцелели намалиха дозата, но това беше лекарско решение при проследяване. NICE предупреждава, че внезапното спиране може да доведе до остра неподвижност или злокачествен невролептичен синдром.
Защо след присадка се потиска имунитетът?
Клетките от друг човек могат да бъдат отхвърлени, затова в опитите имуносупресори се даваха около 12 до 15 месеца. Този режим носи инфекции. В STEM-PD един участник почина от разпространена гъбична инфекция на белите дробове десет седмици след операцията, без това да бъде отдадено на самите клетки. Дозата не се преписва от статия, а се води от екипа на проучването.
Къде се прави такава трансплантация?
Рутинна трансплантация на тези клетки не е част от лечението, което описва NICE, и местният ред в България се уточнява с невролога. Условен достъп с поемане на разхода е описан за Япония през ноември 2026 г. В Европа STEM-PD е ранно проучване в Швеция и Великобритания, а фаза 3 на другия ембрионален продукт се набира в САЩ, Канада и Австралия. Питайте дали изобщо отговаряте на условията за регистриран опит.
Заключение
Двигателните оплаквания и днес се водят с леводопа и, когато тя престане да стига, с допълнителни лекарства или с дълбока мозъчна стимулация. Лабораторните допаминови клетки добавиха отделна линия. През 2025 и 2026 г. три публикувани серии показаха, че предшественици могат да се поставят в путамена, да се видят на образа и да не образуват тумор в проследения срок. Сериите са малки и отворени и не заместват контролна операция.
Еднаквият извод за всички тях би скрил разликите. Високата доза при 12 души съвпадна със средно 23 точки по-добър двигателен резултат без лекарство, а ниската доза беше толкова разпръсната, че средното число не стига. В Киото средното подобрение беше 9,5 точки, докато дискинезиите в период с лекарство нараснаха, защото дозите се държаха. В Европа шестима намалиха лекарството, а един човек почина от инфекция при потиснат имунитет. Фаза 3 с привидна операция още не е отчела резултат, а условното одобрение в Япония идва със седем години наблюдение.
На следващия преглед попитайте невролога дали сегашните колебания още се овладяват с най-доброто лекарствено лечение и дали гълтането или внезапната сънливост искат отделна стъпка. Попитайте и дали има регистриран опит, за който отговаряте на условията, вместо платена процедура без публикация. Ако дишането спре или след падане човекът не идва в съзнание, обадете се на 112.
Източници
- Tabar V, Sarva H, Lozano AM et al.: Phase I trial of hES cell-derived dopaminergic neurons for Parkinson’s disease. Nature, 16 април 2025 г.
- Sawamoto N, Doi D, Nakanishi E et al.: Phase I/II trial of iPS-cell-derived dopaminergic cells for Parkinson’s disease. Nature, 16 април 2025 г.
- Paul G, Bjartmarz H, Kirkeby A et al.: Human embryonic stem cell-derived dopaminergic cells for Parkinson’s disease: a phase 1/2 open-label trial. Nature Medicine, 9 юли 2026 г.
- Parkinson’s disease in adults. National Institute for Health and Care Excellence, 19 юли 2017 г.
- Parkinson’s disease – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 27 септември 2024 г.
- Parkinson’s disease – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 27 септември 2024 г.
- Astradsson A, Aziz TZ: Parkinson’s disease: fetal cell or stem cell-derived treatments. BMJ Clinical Evidence, 21 април 2015 г.
- Dattaro L: Replacing the neurons that Parkinson’s destroys. Nature, 4 ноември 2026 г.
