Първично прогресираща МС: ранни симптоми и лечение

Първично прогресираща МС: ранни симптоми и лечение

Първично прогресиращата множествена склероза е ход, при който неврологичният дефицит се трупа още от първите симптоми, обикновено без отделни пристъпи и пълни ремисии. Най-честият ранен белег е бавно влошаване на походката, а не внезапна загуба на зрение.

В проучването ORATORIO от 2017 г. окрелизумаб намали дела на хората с потвърдено влошаване на инвалидността на 12-ата седмица от 39,3% при плацебо до 32,9%. Лекарството може да забави хода при част от хората с ранна болест и възпалителни белези на МРТ, но не връща загубената сила и не спира прогресията при всеки.

Насоките на Националния институт за здраве и клинично съвършенство на Великобритания (NICE), обновени на 26 август 2026 г., искат диагноза по ревизията на критериите на McDonald от 2024 г. При прогресиращо начало две лезии в гръбначния мозък могат да потвърдят, че процесът е на повече от едно място, а оценката на NICE от 2019 г. допуска окрелизумаб само при ранна форма с активно възпаление.

Какво е първично прогресиращата множествена склероза

Първично прогресиращата множествена склероза, накратко ППМС, е форма, при която инвалидността нараства от самото начало, без начална пристъпно-ремитентна фаза. Имунната атака уврежда миелиновата обвивка на нервните влакна в главния и гръбначния мозък, а с времето страдат и самите влакна, затова сигналите към мускулите и сетивата отслабват.

Делът не е еднакъв в отчетите. Прегледът на Siger от 2022 г. посочва 10 до 15% от хората с множествена склероза, а Клиниката Кливланд през 2023 г. дава около 10%. В германския регистър NeuroTransData към 1 януари 2021 г. този ход е записан при 5,0% от 23 356 пациенти. Разликата идва от начина на класиране.

Възрастта също отделя прогресиращото начало. В германския регистър на обществото за множествена склероза, публикуван през 2020 г. от Rommer и колеги, средната възраст в началото е 43,3 години при жените и 42,3 години при мъжете, срещу 32,1 и 33,2 години при пристъпно начало. Клиниката Кливланд отбелязва, че диагнозата най-често се поставя между 40 и 50 години, макар болестта да е възможна и по-рано.

В мрежата NeuroTransData средното време от първите симптоми до записана диагноза ППМС е 10,5 години, а до първата диагноза множествена склероза е 3,2 години. При 12,9% е имало по-ранен етикет пристъпно-ремитентна форма. Затова възрастта на първото оплакване и годината, в която в документите се появява „първично прогресираща“, често не съвпадат.

Съотношението между половете е по-близко, отколкото при пристъпния ход, но не е напълно равно. При 18 728 души в регистъра от 2020 г. жените са 1,3 пъти повече от мъжете при прогресиращо начало и 2,7 пъти повече при пристъпно. Натрупването на инвалидност там е сходно при двата пола. Жените по-често съобщават за памет, настроение и болка, а мъжете по-често за сексуална функция.

По-възрастен човек, падащ по стълбите

По какво ходът се различава от пристъпния

Пристъпно-ремитентната форма започва с епизоди. Нов симптом или влошаване на стар трае над 24 часа след поне един стабилен месец и не се дължи на инфекция или друга явна причина. След години при част от хората се развива вторично прогресиращ ход. ППМС няма такава начална пристъпна фаза. Пристъп все пак е възможен, но е по-рядък.

Международната група по фенотипите, в текст на Lublin и колеги от 15 юли 2014 г., махна отделната категория прогресивно-рецидивираща форма. Човек с постепенно начало и отделен пристъп или нова лезия на магнитно-резонансната томография (МРТ) се описва като първично прогресиращ ход с активност. Ако през оценявания период няма нито пристъп, нито нови или нарастващи лезии, ходът е без активност. Дали има прогресия, се преценява поне веднъж годишно, защото влошаването не е равномерно и може да има по-спокойни месеци.

NICE разделя лекарствата, които променят хода, според този етикет. За активен пристъпен ход има няколко отделни разрешения. За вторично прогресираща форма с пристъпи или нови лезии насоките посочват сипонимод. За ППМС единствената им препоръка е окрелизумаб, и то при ранна болест с възпалителни белези. Лекарство за вторично прогресиращ ход не се прехвърля само заради думата „прогресираща“.

Белег Пристъпно начало Първично прогресиращ ход
Типично начало Остри епизоди над 24 часа Постепенно влошаване поне 12 месеца
Жени към мъже Около 2,7 към 1 Около 1,3 към 1
Средна възраст в началото Около 32 до 33 години Около 42 до 43 години
По-чест първи симптом Сетивен или зрителен Двигателен, със скованост и нестабилна походка
Лечение по NICE, което променя хода Няколко лекарства при активна болест Окрелизумаб само в ранната група с активен образ

Човек, който чака драматичен епизод, преди да потърси невролог, може да изгуби месеци, в които походката вече се скъсява. Активността се чете и по новите лезии.

Кои симптоми се влошават постепенно

Водещият симптом е бавно влошаване на ходенето. В регистъра от 2020 г. двигателни оплаквания в началото са имали 71% от жените и 76% от мъжете с прогресиращо начало, срещу 37% и 41% при пристъпно начало. Проблемите с походката, мускулната скованост и нестабилността са били най-честите текущи симптоми и са се срещали по-често, отколкото при пристъпния ход. Зрителният неврит като първи симптом е бил по-рядък, около 20% при жените и 18% при мъжете, срещу над 40% при пристъпно начало.

Други прояви могат да се трупат месеци и в началото да изглеждат дребни.

  • Походката става по-къса и по-нестабилна заради слабост и мускулна скованост.
  • Появяват се изтръпване, стягане около гръдния кош или корема и болка.
  • Зрението се променя, а при навеждане на главата може да премине ток по гърба.
  • Умората, затруднената концентрация и промяната в настроението се усилват с времето.
  • Пикочният мехур, червата и сексуалната функция се контролират по-трудно.

Сами по себе си умората, потиснатото настроение, световъртежът и смътните сетивни оплаквания не стигат, за да се подозира множествена склероза. NICE съветва да се мисли за болестта, когато има огнищен неврологичен белег. Такива са отслабване на зрението в едното око с болка при движение, двойно виждане, възходяща слабост или сетивно нарушение и прогресиращо влошено равновесие. При типичен пристъп оплакванията обикновено се развиват над 24 часа и без температура.

Топлината и стресът могат да усилят умората. Краткото засилване на стар симптом при прегряване не е нов пристъп, но слабост над денонощие или температура е повод за обаждане, защото инфекцията имитира влошаване. Клиниката Кливланд добавя, че скоростта е индивидуална и може да доведе до трайна скованост, спад на зрението и затруднена памет.

Как се поставя диагнозата след ревизията от 2024 г.

Няма единствен анализ, който сам да докаже или да отхвърли ППМС. Диагнозата съчетава анамнеза, неврологичен преглед, МРТ и лабораторни данни. По актуализацията на NICE от 26 август 2026 г. се следват критериите на McDonald в ревизията от 2024 г. Преди те да се приложат, не бива да има по-добро обяснение на оплакванията и на образа.

Прогресия означава обективно влошаване без пристъпи в продължение на поне 12 месеца. Ревизията в The Lancet Neurology от октомври 2025 г. ползва една рамка за пристъпен и прогресиращ ход и добавя зрителния нерв като пета зона до перивентрикуларните, кортикалните или юкстакортикалните, инфратенториалните и гръбначномозъчните лезии. Дисеминация в пространството означава характерни лезии в поне две от тези пет зони.

При прогресиращо начало две или повече лезии в гръбначния мозък също покриват това условие, защото мозъчните плаки често са малко. Изолирани гръбначномозъчни лезии само с ликвор се тълкуват предпазливо. При лезии в четири или пет зони допълнително доказателство не се иска. При две или три зони е нужно поне едно от трите: ново огнище във времето, положителна ликворна находка или признак на централната вена.

При хора на 50 и повече години, при мигрена и при съдови рискови фактори критериите настоятелно искат допълнителна опора. Подходящи са гръбначномозъчни лезии, положителна ликворна находка или образен белег като централна вена или парамагнитен ръб. Малките съдови огнища наподобяват плаки и без тази опора грешната диагноза е по-лесна. Когато картината съчетава неврит на зрителния нерв и възпаление на гръбначния мозък, неврологът може да поиска антитела срещу аквапорин-4 и срещу миелин-олигодендроцитния гликопротеин, за да не се пропусне друга демиелинизираща болест.

Личният лекар потвърждава, че епизодът е неврологичен, отсява по-чести причини и насочва към невролог. При спешност NICE иска пряк контакт, не само рутинно направление. Ако критериите още не са изпълнени, се планира повторен преглед, например веднъж годишно.

Какво показват МРТ и изследването на ликвора

Образът при тази форма не е умалено копие на пристъпната. Прегледът на Siger от 2022 г. описва по-малко огнищни Т2 лезии и по-малко лезии, които се усилват след контраст, тоест по-малко видимо остро възпаление. По-характерни са бавно нарастващите лезии, усилването на мозъчните обвивки и атрофията на главния и на гръбначния мозък. Тези белези подкрепят клиниката, но не я заместват.

Ликворът се взима с лумбална пункция. По обобщението на центъра Мелен към Клиниката Кливланд за критериите от 2024 г. производството на антитела в централната нервна система се доказва със специфични олигоклонални фракции или с индекс на капа свободните леки вериги. Само индексът на IgG не се препоръчва като единствено потвърждение, защото е по-неточен. Често цитиран праг на индекса на капа веригите е 6,1, но всяка лаборатория сверява собствения си метод и резултатът се чете заедно с образа, не като изолирано число.

Признакът на централната вена, лезиите с парамагнитен ръб и оптичната кохерентна томография на ретината са допълнителни белези, когато са налични, и не са задължителни при всеки. Кръвните изследвания отхвърлят други причини.

Прегледът на Siger още описва правилата от 2017 г.: една година влошаване плюс два от три белега, сред които мозъчна лезия, поне две гръбначномозъчни лезии или олигоклонални фракции. Публикацията от октомври 2025 г. пази нуждата от прогресия поне 12 месеца, но добавя зрителния нерв и капа свободните леки вериги. Ако оплакванията продължават, стар отрицателен извод може да се прегледа наново.

Помага ли окрелизумаб и при кого

Окрелизумаб е антитяло срещу CD20 върху B-лимфоцитите. Намалява тези клетки и част от възпалението, но не поправя разрушен миелин и не връща отдавна загубена сила. Клиниката Кливланд го дава като пример за забавяне на влошаването и при пристъпна, и при тази форма, там където още има възпаление за мишена.

В ORATORIO 732 души са разпределени 2 към 1 към венозен окрелизумаб 600 mg или плацебо на всеки 24 седмици, за поне 120 седмици. Участниците са били на 18 до 55 години, с резултат по разширената скала за статус на инвалидност (EDSS) от 3,0 до 6,5. Давността на симптомите е била под 15 години при EDSS над 5,0 и под 10 години при EDSS до 5,0. Потвърдено влошаване на 12-ата седмица е имало при 32,9% с лекарството и при 39,3% с плацебо, отношение на риска 0,76. На 24-тата седмица дяловете са 29,6% и 35,7%, с отношение 0,75. Абсолютната разлика е около шест процентни пункта. Прогресията не изчезва.

До 120-ата седмица времето за ходене на около 7,6 m се е влошило с 38,9% при окрелизумаб и с 55,1% при плацебо. Обемът на Т2 лезиите е намалял с 3,4% и е нараснал със 7,4%. Загубата на обем на мозъка е била 0,90% срещу 1,09%. Физическият показател на въпросника за качество на живот не е показал значима разлика за този срок. Авторите заключават, че клиничната и образната прогресия са по-бавни, а дългосрочната безопасност иска по-дълго наблюдение.

Европейската комисия разрешава Ocrevus на 8 януари 2018 г. за възрастни с ранна ППМС според давността и степента на инвалидност и с образни белези на възпалителна активност. NICE в оценка TA585 от 12 юни 2019 г. приема същата група и отбелязва, че размерът и трайността на ефекта са несигурни. Резултатът от ORATORIO не се пренася автоматично върху хора над 55 години, с по-дълга давност или с EDSS над 6,5, защото те не са групата, в която ефектът е измерен. Дали конкретен човек още е в ранната разрешена група, решава неврологът по местната практика.

MRI сканиране

Как се прилага и какви рискове описва етикетът

При възрастни началната венозна доза от 600 mg се разделя на две инфузии по 300 mg през две седмици. След това 600 mg се вливат на всеки 6 месеца, като между дозите остават поне 5 месеца. Ако предишните вливания са минали без тежка реакция, следващите могат да траят около 2 часа. След края човекът се наблюдава поне един час. Продуктовата информация на Европейската агенция по лекарствата (EMA) описва и подкожна форма от 920 mg на всеки 6 месеца, поставена от медицински специалист в корема за около 10 минути. Възрастен може да започне с венозния или с подкожния път. Коя форма е налична локално, казва лекуващият екип.

Преди всяка венозна инфузия се поставят 100 mg метилпреднизолон около 30 минути по-рано и антихистамин 30 до 60 минути по-рано. Парацетамол може да се добави. Обмисля се спиране на лекарствата за кръвно налягане 12 часа преди вливането и по време на него.

Реакциите, по-чести при първата доза, включват обрив, задух, оток в гърлото, спад на налягането и рядко анафилаксия. Могат да се появят до 24 часа след вливането. При свиване на бронхите или съмнение за свръхчувствителност вливането се спира трайно.

Окрелизумаб не се започва при активна инфекция, тежко потиснат имунитет, известен активен злокачествен тумор или свръхчувствителност към съставката. Поредната доза се отлага, докато инфекцията отмине. Преди старта се търси хепатит B. Живи ваксини не се препоръчват по време на лечението и докато B-клетките не се възстановят. В изпитванията при възрастни медианата на това възстановяване е 72 седмици. Нужните ваксини се завършват поне 6 седмици преди първата доза. Инактивирана противогрипна ваксина се препоръчва и по време на лечението, макар отговорът да може да е по-слаб. Други имуносупресори не се комбинират с окрелизумаб. Изключение са кортикостероидите, дадени заради пристъп.

В основното проучване при ППМС инфекции е имало при 72,2% с окрелизумаб и при 69,9% с плацебо. Животозастрашаващите са били 1,6% срещу 0,4%, а фаталните 0,6% срещу 0%. Всички животозастрашаващи инфекции са отзвучали без спиране на лекарството. При затруднено преглъщане рискът от пневмония след вдишване на храна е по-висок и лекарството може да го увеличи. Прогресивната мултифокална левкоенцефалопатия е много рядка при антитела срещу CD20. Нов или необичайно бърз неврологичен симптом се съобщава веднага, за да се спре дозата и да се търси вирусът JC.

В ORATORIO новообразувания е имало при 2,3% срещу 0,8%. След около 10 години непрекъснато лечение EMA посочва честота в очакваните граници за хора с множествена склероза, а скринингът на гърдата остава обичайният. При известен активен тумор лекарството не се започва.

Жени, които могат да забременеят, ползват контрацепция по време на лечението и 4 месеца след последната доза. По време на бременност окрелизумаб се избягва, освен ако ползата за майката надвишава риска за плода. В SOPRANINO при 13 кърмачки средната относителна доза за кърмачето е била 0,27%. Групата е малка и часът на дозата се решава с невролога.

Как се облекчават спастичността, умората и ходенето

Окрелизумаб не замества грижата за отделните симптоми. NICE съветва хората с множествена склероза да се движат. Редовното упражнение може да помогне и няма данни, че уврежда самата болест. При проблем с ходенето или с умората се обмислят наблюдавани програми с умерено силово и аеробно натоварване, а при ограничен баланс и вестибуларна рехабилитация. След края на програмата движението има смисъл да продължи, ако човекът може да го задържи.

Умората не винаги идва от плаките. Болка, скованост, пикочен мехур, сън, депресия и лекарства се търсят отделно. NICE няма доказателство, че определена диета я намалява. Пълноценното хранене подкрепя общото здраве, а витамин B12 и хипербарната кислородна терапия не се предлагат за тази цел. Аеробни, силови и балансови упражнения, включително йога и пилатес, могат да помогнат. Лекарство за умора се обсъжда със специалист.

Спастичност се подозира при неволни свивания, скованост, болка в определена поза и промяна в ходенето или в ръцете. Преди мускулен релаксант се търсят рани от натиск, проблем с пикочния мехур или червата, инфекция, лоша поза и болка, защото те я влошават. Част от хората се опират на сковаността, за да стоят прави и да се прехвърлят. Релаксантът може да отслаби тази опора и това се казва предварително.

Пероралният баклофен е първи избор в насоките на NICE, когато има конкретна цел, например по-леко ходене или по-малко болка. Ако не се понася или не стига, се обмисля габапентин. В текста на NICE от юни 2022 г. тази употреба на габапентин е отбелязана като извън кратката характеристика във Великобритания и носи риск от зависимост. Комбинацията с баклофен иска внимание заради тежко потискане на дишането. Дозата се вдига бавно, на стъпки от поне две седмици, до поносим ефект. Баклофенът не се спира изведнъж. Точните милиграми идват от местната характеристика и от бъбречната функция, не от обща таблица. Годишният преглед на дозата е част от плана.

При пристъп, който пречи на обичайните дейности, NICE предлага перорален метилпреднизолон 500 mg (0,5 g) дневно в продължение на 5 дни. Оценката е възможно най-рано и до 14 дни от началото. Венозен метилпреднизолон 1 g дневно за 3 до 5 дни се обмисля, ако пероралният курс не е понесен или човекът е в болница заради тежък пристъп, диабет или депресия. По-ниски дози не се препоръчват за лечение на пристъп, а запас от стероид за домашно самолечение не се дава. При ППМС такива епизоди са по-редки. Влошаване над три месеца обикновено не се нарича пристъп. Преди стероид се изключва инфекция, особено на пикочните пътища и на дихателните пътища. Това е британска схема. Неврологът у нас прилага местната препоръка.

Колко бързо нараства инвалидността

Скалата EDSS обобщава неврологичния преглед от 0 до 10. В регистъра NeuroTransData праг 4 означава, че човекът още ходи без помощ около 500 m въпреки изразена инвалидност. Праг 7 означава, че движението е ограничено основно до инвалидна количка. Сроковете по-долу не тръгват от първия симптом. Те тръгват от първата оценка след диагнозата при хора без лекарство, което променя хода, и затова не се събират на едно с кохорти, които мерят от началото на оплакванията.

Праг Какво описва в регистъра Наблюдаван срок без лекарство, което променя хода
EDSS 4 Ходене без помощ около 500 m при изразена инвалидност Медиана 6,9 години от първата оценка при изходен медианен EDSS 3,0
EDSS 7 Движението е основно с инвалидна количка 25% стигат прага за 9,7 години при изходен медианен EDSS 4,0

При 481 души с преглед в последните две години преди 1 януари 2021 г. средната възраст е била 60,5 години, средният EDSS 4,9, а жените са били 59,9%. За десет години средният EDSS при хора без такова лекарство се е покачил от 4,6 на 5,7. Делът със самоотчетена пенсия за намалена работоспособност в германската осигурителна система е нараснал от 18,9% на 33,3%. Числото описва този регистър, не българските права за помощ.

Умерени до крайни проблеми с придвижването е имало при 38,5%, с обичайните дейности при 30,8% и с болка при 28,4%. Клиниката Кливланд посочва, че ППМС не скъсява пряко живота, но падане с травма, пневмония при задавяне и тежка инфекция при потиснат имунитет искат помощ веднага. Годишният преглед по NICE включва падания, помощни средства, тазови функции и памет, а при слабо движение се оглежда и кожата за рани от натиск.

Кога да потърсите невролог при влошаване

Постепенно влошаване на походката със седмици е повод за личния лекар и за невролог, не за чакане на пристъп, който може да не дойде. Пряк контакт с невролога е уместен, когато слабостта или сетивната загуба се качват бързо, зрението на едното око пада с болка, или новият симптом пречи на ходенето и трае над 24 часа без температура. Проследяването след вече поставена диагноза е поне веднъж годишно. Първата подробна среща в британските насоки е до 6 седмици след диагнозата. Попитайте кой е срокът във вашето проследяване.

Какво се е случило Какво да направите
Походката се влошава със седмици, без температура Преглед при личния лекар и насочване към невролог
Нов симптом над 24 часа след стабилен месец Обаждане на невролога, за да се отдели пристъп от прогресия
Температура, парене при уриниране или кашлица и по-слаби крака Първо се търси инфекция, преди да се говори за пристъп
Планирана инфузия при активна инфекция Дозата се отлага до оздравяване
Задух, оток на гърлото или обрив до 24 часа след вливане Обаждане на 112
Падане с травма на главата или невъзможност да станете Обаждане на 112 или преглед в спешно отделение
Нов неврологичен симптом, различен от обичайния ход, по време на лечение срещу CD20 Веднага на лекуващия екип заради редкия риск от ПМЛ

Таблицата събира прагове от NICE, от продуктовата информация на EMA и от съвета на Клиниката Кливланд при падане с нараняване. Тя не замества индивидуалния план. Ако преглъщането е затруднено и се появи температура с кашлица, пневмонията се търси без отлагане, защото на фона на окрелизумаб вдишването на храна е по-опасно.

Често задавани въпроси

Има ли пристъпи при първично прогресираща склероза?

Да, но те са по-редки, отколкото при пристъпно-ремитентния ход. Отделен епизод или нова лезия означава активност върху прогресиращия ход, а не отделна четвърта форма на болестта. Влошаване, което трае над три месеца, NICE обикновено не нарича пристъп.

Може ли топлината да усили умората?

Да. NICE обяснява, че умората при множествена склероза може да се събуди от топлина и от физически или емоционален стрес. Краткото засилване на стар симптом при прегряване не доказва нов пристъп. Ако слабостта остане над 24 часа или се появи температура, свържете се с лекаря.

Окрелизумаб спира ли напълно влошаването?

Не. В ORATORIO на 24-тата седмица влошаване е имало и при 29,6% от лекуваните. Лекарството намалява относителния риск спрямо плацебо, без да връща отдавна загубена функция. То е вариант за ранната група с активен образ, не за всеки стадий, и NICE смята размера на ефекта за несигурен.

Какво да кажете, ако планирате бременност?

Кажете го преди зачеването, особено ако приемате лекарство, което променя хода. По етикета на EMA жените, които могат да забременеят, ползват контрацепция по време на окрелизумаб и 4 месеца след последната доза, а по време на бременност лекарството се избягва, освен ако ползата за майката надвишава риска за плода. NICE посочва, че самата множествена склероза не пречи на зачеването и че бременността не увеличава риска от прогресия. Живи ваксини при кърмаче, изложено в утробата, се отлагат, докато неговите B-клетки се възстановят.

Ползва ли се сипонимод при тази форма?

Не по препоръката на NICE за първично прогресиращ ход. Сипонимод е посочен за вторично прогресираща форма с пристъпи или с възпаление на образа. За ППМС същите насоки сочат окрелизумаб и само в ранната група с възпалителни белези. Дали етикетът на хода е точен, решава неврологът, не самостоятелно прочетена листовка.

Колко често е прегледът след диагнозата?

Поне веднъж годишно, а при рязка промяна и по-рано. NICE включва в годишния преглед ходене, падания, помощни средства, тазови функции и памет. Първата подробна среща в британските насоки е до 6 седмици след диагнозата. Поискайте телефон за симптом, който се променя в рамките на ден.

По-възрастен човек, който рехабилитира дясната си ръка

Заключение

Походката, която се скъсява месец след месец, е по-типична за първично прогресиращия ход от внезапния пристъп. Диагнозата днес стъпва на ревизията на McDonald от 2024 г., публикувана през октомври 2025 г., с отделно внимание към гръбначния мозък, ликвора и възрастта над 50 години. Окрелизумаб може да забави потвърденото влошаване в ранната група с активен МРТ, както показват 32,9% срещу 39,3% на 12-ата седмица в ORATORIO, без да спира болестта.

На следващия преглед носете датите на първите симптоми, последния резултат по EDSS и последния МРТ доклад, за да се прецени дали давността и активността на образа още попадат в ранната група. Попитайте дали има нови гръбначномозъчни лезии, дали ликворът е изследван за олигоклонални фракции или за капа свободни леки вериги и кое средство е за симптома, който най-много пречи на ходенето. Ако дозата вече е насрочена, кажете за всяка текуща инфекция, за планирана бременност и за ваксините, които не са завършени.

При задух, оток на гърлото или обрив в първите 24 часа след вливане, както и при падане с травма, се обаждате на 112. По-бавното влошаване на походката със седмици отива при невролога, заедно с въпроса дали това е прогресия, пристъп или инфекция. План с име и телефон за такава промяна ориентира по-добре от чакане ходът сам да се изясни.

Източници

  1. Montalban X, Hauser SL, Kappos L et al.: Ocrelizumab versus Placebo in Primary Progressive Multiple Sclerosis. New England Journal of Medicine, 19 януари 2017 г.
  2. Lublin FD, Reingold SC, Cohen JA et al.: Defining the clinical course of multiple sclerosis: The 2013 revisions. Neurology, 15 юли 2014 г.
  3. Rommer PS, Ellenberger D, Hellwig K et al.: Relapsing and progressive MS: the sex-specific perspective. Therapeutic Advances in Neurological Disorders, 23 септември 2020 г.
  4. Siger M: Magnetic Resonance Imaging in Primary Progressive Multiple Sclerosis Patients: Review. Clinical Neuroradiology, 8 март 2022 г.
  5. Braune S, Bluemich S, Bruns C et al.: The natural history of primary progressive multiple sclerosis: insights from the German NeuroTransData registry. BMC Neurology, 5 юли 2023 г.
  6. Montalban X, Lebrun-Frénay C, Oh J et al.: Diagnosis of multiple sclerosis: 2024 revisions of the McDonald criteria. The Lancet Neurology, октомври 2025 г.
  7. Multiple sclerosis in adults: management. National Institute for Health and Care Excellence, 26 август 2026 г.
  8. Ocrelizumab for treating primary progressive multiple sclerosis. National Institute for Health and Care Excellence, 12 юни 2019 г.
  9. Ocrevus: EPAR – Product information. European Medicines Agency, 8 януари 2018 г.
  10. Primary Progressive Multiple Sclerosis (PPMS): Symptoms. Cleveland Clinic, 23 май 2023 г.
  11. Diagnosing MS Using the 2024 McDonald Criteria. Cleveland Clinic, актуализация 2025 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.