
При транссексуалната младеж диагноза за депресия или тревожност и запис за мисли за самоубийство се срещат по-често, отколкото при връстниците със съвпадаща полова идентичност. Разликата се вижда и в здравни досиета, и в училищна анкета, но размерът ѝ зависи от възрастта и от това дали се брои лекарска диагноза, или отговор на самия ученик.
Страхът вкъщи обикновено е опитът за самоубийство. В националната анкета на американските гимназисти от 2023 г., публикувана през 2024 г., 25,9% от транссексуалните ученици съобщават за такъв опит през предходната година, при 5,3% от момчетата в същата извадка. Опитът не е смърт, а записът за суицидни мисли в клиничните досиета на юноши е около 8% и около 10%, защото анонимният отговор и поставената диагноза не мерят едно и също.
При децата от 3 до 9 години в тези досиета най-чести са дефицитът на вниманието (около 15%) и тревожността, а при юношите от 10 до 17 години депресията стига 48,5% и 61,5% според групата. Ръководството на Ендокринното дружество от 2017 г. допуска потискане на пубертета след неговото начало при подбрани юноши, докато NHS England през 2024 г. не назначава такива хормони рутинно под 18 години.
Какво има в здравните досиета преди първия запис
В голямото американско проучване на електронни досиета диагнозите са вече по-чести към датата, на която транс статусът е записан за първи път. Това е дял на минали кодове, не прогноза, че конкретно дете ще заболее догодина. Екипът на Becerra-Culqui публикува работата на 16 април 2018 г. в списание Pediatrics и обхваща първи запис между 1 януари 2006 г. и 31 декември 2014 г.
Трите системи на Kaiser Permanente са в Северна Калифорния, Южна Калифорния и Джорджия, с координация от университета Емъри. След проверка на кодовете и клиничните бележки потвърдените са 1 347. Четиринадесет души без ясен пол при раждане отпадат и анализът остава върху 1 333, съпоставени с 13 151 момчета и 13 149 момичета. Сравнението е по година на раждане, етническа група, регион и година на членство.
От анализираните 588 (44%) са трансфемининни, тоест с мъжки пол при раждане и идентичност в женска посока, а 745 (56%) са трансмаскулинни, с женски пол при раждане и идентичност в мъжка посока. Под 10 години са 27% от първата група и само 12% от втората, затова ранното разпознаване не изглежда еднакво. Хора с разстройство на половото развитие са изключени нарочно, защото медицинската им история е друга.
За всички психични диагнози, взети заедно, запис някога преди първия транс запис имат 71,0% от юношите с мъжки пол при раждане и 74,5% от юношите с женски пол. Спрямо подбраните връстници това е около 3,0 до 3,7 пъти. В шестте месеца преди първия запис делът е 59,3% и 65,5% в същия ред, а множителят е около 8 до 9. При децата от 3 до 9 години същият шестмесечен прозорец дава около 29% и множител от около 6 до 13, като 13 се отнася за трансфемининните деца спрямо момичетата в контролата. Едно кръгло „три до тринадесет пъти“ смесва тези прозорци и не важи за всяка отделна болест.

Какво показва анкетата сред учениците
През 2023 г. националната анкета за рисково поведение сред учениците на Центровете за контрол и превенция на заболяванията за първи път пита представителна извадка американски гимназисти дали са транссексуални. От 20 103 ученици 3,3% отговарят утвърдително, а 2,2% казват, че не са сигурни. Останалите, които отговарят отрицателно, са приети за връстници със съвпадаща идентичност, макар част от небинарните младежи да са попаднали именно там.
След отчитане на расата, етноса и училищния клас потиснатост или безнадеждност през последните 12 месеца има при 71,9% от транссексуалните ученици, при 68,9% от несигурните, при 50,5% от момичетата със съвпадаща идентичност и при 26,0% от момчетата. Лошо психично здраве през повечето време през последните 30 дни, включително стрес, тревожност и депресия, има при 64,9% от транссексуалните ученици. Сериозно обмисляне на самоубийство през годината има при 52,9% от тях, а осъществен опит при 25,9%, срещу 11,0% от момичетата и 5,3% от момчетата в сравнението. При несигурните ученици опитът е 25,8%.
Това не е клинична диагноза. Въпросът за тъгата е маркер за депресивни чувства, не преглед за депресивен епизод. Анкетата включва ученици без контакт с лекар и пропуска отсъстващите от училище, затова опит от 25,9% за една година и код от около 8–10% за суицидни мисли в досиетата могат да са верни заедно.
Тормоз в училище през годината съобщават 40,1% от транссексуалните и 39,9% от несигурните ученици, при 20,3% и 14,8% при момичетата и момчетата от сравнението. Заради чувство за опасност поне един учебен ден са пропуснали 25,3% и 26,4%. Близост с хората в училище усещат 36,6% от транссексуалните ученици при 61,9% от момчетата, които не се описват като транссексуални. Нестабилно жилище през последните 30 дни има при 10,7% срещу 1,8% при момичетата от сравнението. Докладът е от 10 октомври 2024 г. и описва САЩ, не България.
Депресия, тревожност и самонараняване по възраст
При децата водещи са дефицитът на вниманието и тревожността, а при юношите депресията. Смесването на двете възрасти създава грешната картина, че депресията е най-честият проблем още в началното училище и че същите проценти важат за връстниците извън транс групата. В досиетата числата по-долу са за целия период преди първия запис.
| Група | Дефицит на вниманието | Тревожност | Депресия |
|---|---|---|---|
| Деца 3–9 г., мъжки пол при раждане (161) | 14,9% | 11,8% | 5,6% |
| Деца 3–9 г., женски пол при раждане (90) | 15,6% | 15,6% | 11,1% |
| Юноши 10–17 г., мъжки пол при раждане (427) | 25,1% | 37,2% | 48,5% |
| Юноши 10–17 г., женски пол при раждане (655) | 16,2% | 38,9% | 61,5% |
Мъжкият пол при раждане в тази таблица отговаря на трансфемининната група, а женският на трансмаскулинната. Депресията при юношите е около 4,4 до 7,0 пъти по-честа от тази при подбраните връстници, когато се гледа целият предходен период. В шестте месеца непосредствено преди записа делът остава висок, 40,3% и 49,8% за двете юношески групи от таблицата, а множителят се качва към 10 до 23 пъти, защото депресията в контролата през този кратък прозорец е по-рядка. Интервалите тук са по-тесни, отколкото при редките събития, защото самите случаи са много.
Суицидни мисли някога преди записа има при 7,5% от юношите с мъжки пол при раждане и при 10,4% от тези с женски пол. Самонараняването, включително отравянията, е 2,6% и 8,2%. В шестмесечния прозорец множителят за самонараняване при трансмаскулинните юноши спрямо момчетата стига около 144, но доверителният интервал е от 36 до 1 248. Такова число не е стабилна прогноза. То се получава, когато в контролната група почти няма случаи. Абсолютният дял, около 8% за целия предходен период, е по-четимият ориентир за родител.
Код за аутистичен спектър има при 5,0% от трансфемининните деца и при нито едно от 90-те трансмаскулинни деца, а при юношите дяловете са 7,3% и 3,7%. Това са кодове, не специализирано интервю, и знаменателят не е ограничен до потвърдена полова дисфория. При болничен прием юношеският профил остава сходен, което показва, че част от състоянията са тежки. След поправка за по-честите прегледи множителите леко спадат, без да изчезнат. Тревожността при малките трансфемининни деца спрямо момчетата пада от около 23 на 9 пъти, а суицидните мисли при трансфемининните юноши от около 54 на 38.
Полова дисфория и транс идентичност не са едно и също
Транс идентичността не е психиатрична диагноза. Така я описва пациентската страница на Американската психиатрична асоциация, обновена през юли 2025 г. Половата дисфория е отделното име на страданието, когато усещането за пол и полът при раждане не съвпадат и това пречи на живота. Не всеки млад човек с транс идентичност покрива критериите, а дисфорията понякога започва едва след пубертета.
В DSM-5-TR от 2022 г. при юноши несъответствието трае поне шест месеца, включва поне два признака и носи значимо страдание или пречка в училище, у дома или сред хората. При децата прагът е по-висок и сред признаците стои желанието детето да бъде от другия пол. Текстът на Mayo Clinic от 1 януари 2025 г. предава същото с всекидневни думи.
Накратко условията са четири.
- При юноши несъответствието трае поне шест месеца и включва поне два признака.
- Без значимо страдание или пречка в ежедневието диагнозата не се поставя.
- При децата признаците са повече и включват желанието да бъдат от другия пол.
- Самата транс идентичност без страдание не стига за тази диагноза.
Полът при раждане, усещането за себе си, облеклото и сексуалното влечение не са взаимозаменяеми. Асоциацията ги разделя нарочно, защото тормозът и клиничната оценка се объркват, когато всичко се нарича с една дума. Опитът с психолог насила да се промени самата идентичност е свързан с по-лоши психични последици. Хормони и операции не се препоръчват преди пубертета.
Защо психичното здраве страда по-често
По-високият дял се свързва и със страданието от несъответствието, и със стреса от тормоз, отхвърляне и очакване на враждебност. Нито едното не е доказано като единствена причина. Прегледът на Wittlin, Kuper и Olson от 9 май 2023 г. събира проучванията именно около тази двойна рамка и предупреждава, че повечето данни са срезове, не опити, в които причината се изолира.
В същия преглед метаанализ на работи до 2018 г., главно от клиники за пола, дава 28,2% самонараняване без суицидна цел някога през живота, 28% суицидни мисли и 14,8% опит. По-ново сравнение на клиники в Канада, Нидерландия и Обединеното кралство намира комбинация от суицидност и самонараняване, по-висока от тази в обичайна извадка, но близка до тази при юноши със съвпадаща идентичност, които вече се лекуват за психичен проблем. Разликата спрямо целия клас е голяма. Разликата спрямо други млади хора вече в психиатрична помощ може да е много по-малка.
Тормозът от връстници е по-чест и в училищните извадки, и в прегледа, и често е насочен към това как младият човек изглежда или как се обръщат към него. При 109 юноши в американска клиника по-силното вътрешно стигматизиране е свързано с по-висок шанс да се покрият критерии за депресия и генерализирана тревожност. Асоциацията на психиатрите посочва семейното и общественото отхвърляне като силен предсказател за психични затруднения при транссексуалните хора изобщо, не само при учениците. Подкрепата на близките може да е защитна, но причинната връзка не е доказана със случайно разпределение.
В досиетата контактът с лекар е по-чест сред транс групата и това само по себе си вдига шанса едно оплакване да получи код. Поправката за броя прегледи не заличава разликата. Допускането, че контролата е изцяло със съвпадаща идентичност, може дори да я смали, ако там са останали неразпознати млади хора. Множителят е ориентир за клиниката, не лична вероятност.
Небинарните младежи и границите на сравненията
Небинарните младежи, с идентичност извън двойката момче и момиче, имат отделни числа и те не са по-успокояващи. Метаанализът на Klinger и колеги, публикуван на 9 октомври 2024 г., събира 21 проучвания от шест държави с търсене до октомври 2023 г. Влизат 16 114 небинарни, 11 925 транссексуални и 283 278 връстници със съвпадаща идентичност на възраст от 11 до 25 години, тоест и млади възрастни.
Общото психично здраве е по-лошо, отколкото при транссексуалните връстници, с малка разлика (d = 0,24), и по-лошо, отколкото при групата със съвпадаща идентичност, с умерена разлика (d = 0,48). Депресивните симптоми спрямо втората група дават d = 0,52, а тревожните d = 0,44. Шансовете за суицидни мисли някога през живота са около два пъти по-високи спрямо връстниците със съвпадаща идентичност (OR 2,14). За мисли през последната година шансовете са малко по-ниски, отколкото при транссексуалните връстници (OR 0,79). Самонараняването и суицидното поведение са сходни с тези при транссексуалната група.
Авторите подчертават, че небинарната идентичност сама по себе си не е болест и не изисква лечение. Страдание от разминаване с тялото може да покрие критерии за полова дисфория, но не при всеки. Досиетата от Калифорния и Джорджия не отделят тази група, а училищната анкета може да я е сложила при отговорилите „не“. Затова нито 3,3%, нито 61,5% описват всички млади хора с нетипична идентичност. Процентите не се пренасят автоматично към България, защото извадките не са български.
Хормони в юношеството и две различни препоръки
Американското ендокринно дружество през 2017 г. предлага потискане на пубертета след първите физически промени при юноши, които покриват критериите, искат лечение и са оценени от екип. NHS England през август 2024 г. не възлага рутинно хормони, потискащи пубертета, под 18 години при полово несъответствие или полова дисфория, заради ограничени данни за безопасност, рискове, ползи и изход. Двете страници не си противоречат по факта, че депресията е по-честа. Противоречието е дали медицинското потискане на пубертета е достатъчно обосновано.
На страницата на дружеството от 25 октомври 2024 г. все още стоят препоръките от 2017 г., изготвени и с европейски ендокринни дружества. Хормони преди пубертета не се препоръчват. След началото му потискането е предложение от по-слаб клас, с оценени като слаби доказателства. Където е показано, се сочат аналози на гонадотропин-освобождаващия хормон.
Половите хормони към идентичността са отчасти необратими. Започват се с бавно покачване, след като екип потвърди устойчива дисфория и способност за съгласие, каквато повечето юноши имат към 16 години. По-ранен старт се допуска по изключение, но данните за възраст под 14 години са оскъдни. Преди потискане се препоръчва разговор за запазване на плодовитостта. При вече започнати полови хормони прегледът е на 3 до 6 месеца, а лабораторията на 6 до 12. Операция с отстраняване на половите жлези се предлага да чака поне до пълнолетие.
Британският институт NICE, в преглед с данни до 14 октомври 2020 г., намира девет наблюдателни проучвания без контролна група и оценява сигурността за половата дисфория и психичното здраве като много ниска. Общата картина е малка промяна от началото до проследяването. В нидерландската серия на de Vries от 2011 г. средният резултат за депресия при 41 души пада от 8,31 на 4,95, което е статистически значимо, но и двете стойности са в най-леката зона на скалата от 0 до 13. Тревожността и резултатът за дисфория в същото проследяване не се променят значимо. Без контролна група не се знае дали липсата на влошаване сама по себе си е ефект. Същите данни подсказват, че аналозите може да намалят очакваното натрупване на костна плътност по време на пубертета, пак с много ниска сигурност.
Пакетът на NHS England от август 2024 г. описва и по-предпазлива оценка на социалния преход, особено при по-малките деца, и психосоциален подход като основен. Ако екип смята, че медицинска стъпка е подходяща, тя е предвидена в рамките на изследователска програма, а не като рутинна поръчка. Това е правило за английската служба. Не е световен закон и не описва какво ще предложи лекарят в България.
Психологична помощ без обещание за изчезване на риска
Разговорът със специалист по психично здраве цели по-поносим живот, не смяна на усещането за пол. Така е формулирана целта в текста на Mayo Clinic. Терапията може да помогне на човек да подреди изразяването на пола, да намали последиците от предразсъдък и да лекува отделна депресия или тревожност. Тя не идва с обещание, че рискът от опит за самоубийство изчезва.
Прегледът от 2023 г. е откровен за празнината. Семейната подкрепа, връзката с училището и употребата на избраното име са свързани с по-малко депресивни симптоми в наблюдения, но няма достатъчно изпитвания, които да кажат коя програма произвежда този ефект. Подкрепата у дома остава среда, в която оплакванията се чуват навреме, а не лекарство с гарантиран изход.
От пациентските текстове следват четири конкретни стъпки.
- Питайте директно за мисли за смърт, защото въпросът не посажда идеята.
- Приемайте „по-добре да ме няма“ насериозно и не го наричайте каприз.
- Депресията, тревожността и дефицитът на вниманието си искат отделен план.
- Опитите насила да се смени идентичността са свързани с по-лош изход.
Ако лекар започне антидепресант, текстът на Mayo Clinic припомня предупреждението на американската агенция по храните и лекарствата. При хора под 25 години мислите за самоубийство може да се засилят през първите седмици или след смяна на дозата. В дългосрочен план същото лечение по-често намалява риска, защото подобрява настроението. Лекарството не се спира самоволно. Обажда се на лекаря, който го е назначил, ако състоянието се влоши. Дозата зависи от препарата и от местната практика.
Кога да потърсите лекар за транссексуална младеж
Планов преглед е навременен при потиснатост, която трае седмици, при отдръпване от училище и при страдание заради пола, дори да няма дума за смърт. Спешната помощ е друга линия. Тя започва, когато има изречен план, вече причинена тежка вреда или усещане, че нараняването предстои. В България спешният номер е 112.
Страницата на Mayo Clinic за суицидни мисли, с дата 19 юли 2022 г., сочи конкретни предупреждения. Говорене за смърт, осигуряване на начин, раздаване на вещи, сбогуване като за последно, рязка смяна на съня или храненето, отдръпване, безнадеждност и рязко рисково поведение са сред тях. При юноши повод са и тормоз, загуба на близък приятел и промяна, която възрастният би подценил. Най-прекият въпрос е дали младият човек мисли да се убие. Ако отговорът е да или „понякога“, той не се оставя сам с надеждата, че ще мине.
Британската страница на NHS, прегледана на 26 април 2024 г., слага прага за линейка така. При тежко самонараняване, например предозиране, или когато вредата е на път да се случи, се вика спешна помощ, а не се чака планов час. В Англия номерът е 999. В България същото действие е обаждане на 112 или директно спешно отделение. Телефоните за помощ от британската страница не се пренасят тук.
| Какво виждате | Какво да направите |
|---|---|
| Седмици наред потиснатост, лош сън, отдръпване от училище | Час при личния лекар или детски психиатър, без да се чака криза |
| Тормоз или страдание заради пола, без мисли за смърт | Спокоен разговор и планирана оценка при специалист |
| Говори за смърт, раздава вещи или търси начин да се нарани | Не остава сам и още същия ден се търси лекар или спешна психиатрична помощ |
| Вече се е наранил тежко или е на път да го направи | Обаждане на 112 или тръгване към спешното отделение |
| Под 25 години и нов антидепресант с рязко влошаване | Обаждане на лекаря, който го е назначил, без самоволно спиране |
Ако в дома има лекарства, с които може да се причини вреда, или оръжие, Mayo Clinic съветва достъпът да се премахне, докато кризата е активна. Това е мярка за безопасност в конкретните часове, не коментар за характера на младия човек. След като непосредствената опасност отмине, планът за следващ контакт се записва, за да не остане единствената реакция спешният разговор.
Какво да обсъдите с лекаря в България
Конкретният път в България минава през личния лекар и детски психиатър, а при въпрос за хормони и през детски ендокринолог. Американското предложение от 2017 г. и английската забрана за рутинно потискане от 2024 г. не казват кое е разрешено тук. Лекарят прилага местното правило, а чуждата страница не е рецепта.
На прегледа са полезни четири ясни въпроса, зададени с примери от вкъщи, а не с общо „добре ли е детето“.
- Попитайте дали депресията и тревожността се оценяват отделно от темата за пола.
- Носете бележка за пропуснати дни, самонараняване, тормоз и мисли за смърт.
- Уточнете кой специалист поема случая, ако изобщо се стигне до хормони.
- Питайте за плодовитост и кости само когато медицинска стъпка реално се предлага.
За дете под пубертета и двете големи страници, ендокринната и психиатричната, не препоръчват хормонално лечение. Решението за име, облекло и социален преход при малко дете ендокринното ръководство връща към специалист по психично здраве, а английската служба описва по-предпазлив подход. И в двата случая става дума за оценка на конкретното дете, не за универсална стъпка, която се взима от интернет.
Ако депресията, тревожността или дефицитът на вниманието са отделни и тежки, те се лекуват по собствените си правила, независимо дали половата тема остава, отшумява или се изяснява бавно. Отлагането на тази помощ с аргумент, че „първо трябва да се реши полът“, няма опора в цитираните текстове. Обратното също няма опора. Хормонът не е доказан лек за депресивния епизод.
Често задавани въпроси
Транссексуалността психична диагноза ли е?
Не. Американската психиатрична асоциация описва транссексуалността като несъвпадение между усещането за пол и пола при раждане, а не като диагноза. Полова дисфория се поставя, когато несъответствието трае с месеци и носи значимо страдание или пречи в училище и у дома. Не всеки млад човек с такава идентичност покрива критериите.
По-висок ли е рискът от опит за самоубийство?
Да спрямо обичайните ученици в американската анкета от 2023 г., където опит през годината съобщават 25,9% от транссексуалните гимназисти и 5,3% при момчетата от същата анкета. В досиетата кодът за суицидни мисли при юношите е около 7,5% и 10,4%, защото диагнозата и анонимният отговор не са един показател. Високият множител при рядко събитие не е лична прогноза за дете без оплаквания.
При децата под 10 години водеща ли е депресията?
Не. В досиетата при 3 до 9 години водещи са нарушеното внимание и тревожността, около 15% и 12–16%. Депресията там е 5,6% и 11,1% и става водеща едва при юношите от 10 до 17 години, където стига 48,5% и 61,5%. Една цифра за „младежта“ без възраст скрива тази разлика.
Спират ли блокерите на пубертета депресията?
Няма сигурно доказателство, че я спират. Прегледът на NICE от 2020 г. оценява данните като много несигурни и описва като цяло малка промяна в дисфорията, депресията и тревожността. В едно малко проследяване резултатът за депресия се подобрява, но и двете средни стойности остават в най-леката зона. NHS England от 2024 г. не ги назначава рутинно под 18 години, а Ендокринното дружество от 2017 г. ги допуска след началото на пубертета при строги условия.
Свързан ли е тормозът в училище с психичното здраве?
Да, връзката е повторена и в анкетата, и в прегледа от 2023 г. Около 40% от транссексуалните американски ученици съобщават за тормоз в училище, а усещането за близост там е по-рядко. Тормозът и отхвърлянето са свързани с депресия, тревожност и мисли за самоубийство, без да са доказани като единствената причина. Семейната подкрепа може да намалява част от този товар, но не го премахва.
Важат ли тези проценти за България?
Не автоматично. Досиетата са от Калифорния и Джорджия, анкетата е национална за американските гимназии, а метаанализът събира шест държави и възраст до 25 години. Нито една от тези извадки не е българска. Тук оценката минава през личния лекар и детския психиатър, които прилагат местните правила. Процент от чужда анкета не е прогноза за конкретно дете.
Може ли подкрепата у дома да намали депресията?
Може да помогне, но не е гаранция. Mayo Clinic пише, че подкрепата от близките може да предпазва от депресия, суицидни мисли, опити, тревожност и рисково поведение. Авторите на училищния доклад добавят връзката с училището, последователното използване на избраното име и местоимения и чувство за достойнство като защитни фактори от по-ранни изследвания. Случайно разпределени програми, които да докажат ефекта, почти липсват.
Заключение
Досиетата и училищната анкета сочат в една посока, но не описват едно и също нещо. Първите показват, че към момента на първия транс запис депресията при юношите вече е около 49% и 62%, а при децата по-чести са нарушеното внимание и тревожните състояния. Вторите показват, че през 2023 г. всеки четвърти транссексуален гимназист в американската извадка съобщава за опит за самоубийство през годината. И двете са групи, не присъда за дете без оплаквания.
Хормоналният съвет не е единен. Предложението на Ендокринното дружество от 2017 г. допуска потискане след началото на пубертета при строг подбор, а NHS England през 2024 г. отказва рутинната употреба под 18 години, след като NICE оцени психичните ползи като много несигурни. За България валидно е това, което ще каже лекуващият екип, след като отдели депресията, тревожността и дефицита на вниманието от въпроса за идентичността.
Занесете на личния лекар кратка бележка. В нея влизат откога трае потиснатостта, има ли пропуснати дни, тормоз, самонараняване и мисли за смърт, и питайте кой специалист поема следващата стъпка, преди да се говори за хормони. Ако има план за самонараняване или вредата вече е причинена, обаждането е на 112, а не към часовете за планов преглед.
Източници
- Becerra-Culqui TA, Liu Y, Nash R et al.: Mental Health of Transgender and Gender Nonconforming Youth Compared With Their Peers. Pediatrics, 16 април 2018 г.
- Suarez NA, Trujillo L, McKinnon II et al.: Disparities in School Connectedness, Unstable Housing, Experiences of Violence, Mental Health, and Suicidal Thoughts and Behaviors Among Transgender and Cisgender High School Students — Youth Risk Behavior Survey, United States, 2023. Morbidity and Mortality Weekly Report, 10 октомври 2024 г.
- Drescher J: What is Gender Dysphoria?. American Psychiatric Association, юли 2025 г.
- Gender dysphoria – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 1 януари 2025 г.
- Gender Dysphoria/Gender Incongruence Guideline Resources. Endocrine Society, 25 октомври 2024 г.
- Children and Young People’s Gender Services: Implementing the Cass Review recommendations. NHS England, август 2024 г.
- National Institute for Health and Care Excellence: Evidence review: Gonadotrophin releasing hormone analogues for children and adolescents with gender dysphoria. NHS England, 14 октомври 2020 г.
- Klinger D, Oehlke SM, Riedl S et al.: Mental health of non-binary youth: a systematic review and meta-analysis. Child and Adolescent Psychiatry and Mental Health, 9 октомври 2024 г.
- Wittlin NM, Kuper LE, Olson KR: Mental Health of Transgender and Gender Diverse Youth. Annual Review of Clinical Psychology, 9 май 2023 г.
- Suicide and suicidal thoughts – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 19 юли 2022 г.
- Help for suicidal thoughts. National Health Service, 26 април 2024 г.
