Социални мрежи: психично здраве и кога да потърсите лекар

Социални мрежи: психично здраве и кога да потърсите лекар

Социалните мрежи, наричани и социални медии, не вредят еднакво на всеки, а самото време в тях е слабо свързано с депресия и тревожност. По-силна е връзката, когато употребата стане проблемна и заради нея се чупят сънят, ученето, работата или близките отношения.

В училищното проучване на Европейското регионално бюро на Световната здравна организация (СЗО) за 2022 г. признаци за проблемна употреба има при 17 % от българските ученици на 11, 13 и 15 години. Средното ниво за обхванатите държави и региони е 11 %, така че българската извадка стои над средната линия, без това да е брой поставени диагнози.

Становище на главния хирург на САЩ от 2023 г. свързва повече от 3 часа дневно при деца и юноши с двоен риск от симптоми на депресия и тревожност, при средно 3,5 часа при тамошните тийнейджъри. Коригирано резюме на преглед от 2024 г. дава слаба корелация 0,08 между минутите и вътрешните симптоми при клинични групи юноши. Ако тъгата държи почти целия ден, мястото е при личния лекар, а при мисли за самонараняване в България се обаждате на 112.

Проблемната употреба диагноза ли е?

Проблемната употреба на социални мрежи не е отделна диагноза в американското ръководство DSM-5. Клиника Кливланд посочва през 2025 г., че единствената поведенческа зависимост в това ръководство е хазартното разстройство, а навикът към профили се изследва като проблемна употреба, не като официална болест.

В ежедневието думата зависимост описва усещането, че ръката сама отваря приложението. Изследователите търсят друго. Човек продължава, въпреки че иска да спре, крие колко време отива там, или заради лентата губи училище и значими отношения. Американската психологическа асоциация (APA) през 2023 г. съветва точно тези признаци да се следят при юношите, особено между 10 и 14 години, когато възрастният още преглежда съдържанието заедно с детето.

Това не прави навика безобиден. Същата клиника казва, че ако сами не успеете да намалите, темата е уместна за разговор с терапевт. Целта на такъв разговор не е етикет, а да се види какво липсва в деня, та профилът да става убежище. Промяната, допълват от клиниката, върви на малки стъпки, не с рязко спиране от утре.

При юношите в Европа същото поведение се брои с въпросник, не с лекарска бележка. В доклада на СЗО от 2024 г. проблемна употреба означава поне шест отговора „да“ на девет въпроса за загуба на контрол и за цена в ежедневието. Такъв праг описва група в риск. Той не замества преглед при личния лекар и не казва, че всяко дете с телефон е болно.

Снимка на Facebook

Колко силна е връзката с депресия и тревожност?

Минутите пред екрана обясняват малка част от депресията и тревожността. В преглед на Фаси и колеги, публикуван през 2024 г. в JAMA Pediatrics и коригиран в резюмето на 6 юли 2026 г., корелацията между времето и вътрешните симптоми при юноши с клинични оплаквания е 0,08. За начина на ползване, не само за минутите, числото е 0,12. И двете връзки са слаби, а самите автори подчертават, че корелация не показва кое е дошло първо.

По-плътна е картината при проблемната употреба. Метаанализ на Ду и колеги от 2024 г. в BMC Psychology събира проучвания върху този модел и намира умерена корелация 0,388 с генерализирана тревожност и 0,437 със социална тревожност. Това пак е връзка между два измерени признака, не доказателство, че лентата произвежда тревожността. Човек, който вече е тревожен, може да се задържа онлайн, защото там разговорът изглежда по-управляем.

Какво е измерено Какъв е резултатът Откъде е числото
Време при юноши с клинични оплаквания Слаба корелация 0,08 Преглед в JAMA Pediatrics, корекция 2026 г.
Начин на ползване при същите групи Корелация 0,12 Същият преглед
Проблемна употреба и генерализирана тревожност Умерена корелация 0,388 Метаанализ в BMC Psychology, 2024 г.
Проблемна употреба и социална тревожност Умерена корелация 0,437 Същият метаанализ
Над 3 часа дневно при деца и юноши Двоен риск от симптоми на депресия и тревожност Становище на главния хирург на САЩ, 2023 г.
Влизане поне няколко пъти на ден при гимназисти в САЩ Трайна тъга при 42,6 % срещу 31,9 % CDC, данни за 2023 г.
Ограничаване в контролирани опити, средна възраст 24,2 години Малък ефект 0,25 Метаанализ от 2025 г.
Проблемна употреба на 11, 13 и 15 години 11 % средно и 17 % в българската извадка Доклад на СЗО, 2024 г.

Разликата между слабата и умерената колона е практическа. Да скъсите малко спокоен навик едва ли мести настроението. Да не можете да спрете, да лъжете за времето и да губите сън е друг режим, и той върви по-често с тревожност. Затова въпросът към себе си не е само „колко часа“, а „мога ли да изляза, когато реша“.

Какво казват становищата за юноши от 2023 г.?

Двете големи американски препоръки от 2023 г. не казват, че всяка мрежа е отрова, и не казват, че е доказано безопасна за деца. APA формулира първото. Ефектът зависи от детето, от това какво вижда и от това дали животът извън телефона е още жив. Главният хирург на САЩ формулира второто на страница, прегледана през февруари 2025 г. Към онзи момент не може да се заключи, че платформите са достатъчно безопасни за деца и юноши, макар за част от тях да има и полза.

За ранната юношеска възраст, обичайно 10–14 години, APA съветва възрастен да преглежда, да разговаря и да поставя граници. Уединеността не се отнема изцяло. Идеята е разговор и насока, не тайно четене на всяко изречение до края на гимназията. Същата препоръка отбелязва, че собственият телефон на родителя на масата учи по-силно от лекцията. Тревожните признаци, които APA иска да се хващат рано, са конкретни.

  • Юношата не спира, въпреки че сам вижда как задачите остават недовършени.
  • Употребата се крие, за да не бъде ограничен достъпът до профилите.
  • Заради лентата се губят училище или отношения, които преди това са били важни.

Съдържанието също влиза в сметката. APA иска да се намалява контактът с материали, които насърчават самонараняване, разстройство на храненето или омраза към група хора, и такива материали да се подават като сигнал, не да се препращат. Това е препоръка към семейства, училища и компании в САЩ. Лекарят в България прилага местния ред за дете в беда, а не чужд закон за платформите.

Над три часа дневно ли е опасната граница?

Над три часа дневно е праг от едно американско становище, не личен норматив за всяко домакинство в България. Становището на главния хирург от 2023 г. казва, че деца и юноши с повече от 3 часа на ден имат двоен риск от психични проблеми, включително симптоми на депресия и тревожност. Там е отбелязано и че тийнейджърите вече прекарват средно 3,5 часа, а до 95 % от младежите на 13–17 години ползват някоя платформа.

Този двоен риск не отменя слабата корелация 0,08. Двете числа мерят различен разрез. Корелацията събира много проучвания по цялата скала на минутите и излиза малка. Прагът от три часа сравнява по-дългата употреба с по-кратката, както е формулиран в самото становище. Който чете само едното от тях, или ще уплаши всички с телефон, или ще реши, че часовете нямат значение.

Американската академия по педиатрия (AAP) през 2025 г. отказва да кръсти здравословното ползване с един брой часове. Въпросите там са други. Спите ли. Става ли работата или училището. Остава ли време за хора и за занимания навън. Имате ли и друг начин да преживеете лош ден, освен лентата. Ако отговорите са да, часовете сами по себе си не описват повреда.

Отделно AAP пита дали има тормоз, враждебно или плашещо съдържание, харчене извън контрол и усещане, че времето е отнето, а не избрано. Здравословният край на спектъра при тях е функцията на деня, не победа над хронометъра. Затова отчетът на телефона е полезен като огледало, не като присъда.

В САЩ честата употреба вече е нормата сред гимназистите, и това също сменя въпроса. Анализ на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) от 2024 г. върху данни от 2023 г. показва, че 77 % ползват социални мрежи поне няколко пъти на ден. Сравнението в анкетата е между тази честа група и по-рядката, не между „има телефон“ и „няма свят онлайн“.

Как мрежите се отразяват на съня и на външния вид?

Сънят е първата битова цена, преди да се стигне до диагноза. APA през 2023 г. посочва, че на юношите са нужни поне 8 часа сън и че технологията в часа преди лягане, особено социалните платформи, е свързана с разбит сън. Недоспиването при тях върви с по-трудно овладяване на емоциите. Правилото вкъщи е скучно и проверимо. Телефонът не нощува в леглото.

Външният вид е вторият чест канал. В същото американско становище от 2023 г. 46 % от младежите на 13–17 години казват, че мрежите влошават усещането им за тялото. APA добавя отделна препоръка. Сравнението по красота и прекомерното внимание към собствените снимки и към реакциите под тях са свързани с по-лош образ за тялото и с депресивни симптоми, по-ясно при момичетата.

Лентата показва подбрани кадри. Клиника Кливланд описва капана така. Виждате чужд монтиран ден и си задавате въпроса какво не е наред с вашия. Това не е морален дефект на зрителя. Така е построен потокът. Ако след определени профили ставате по-зле, спирането им е конкретна стъпка, не обща забрана на интернет.

Европейските числа за самия навик, не за часовете, показват разлика по пол. В доклада на СЗО момичетата по-често минават прага на проблемната употреба, 13 % срещу 9 % при момчетата. Делът за всички е нараснал от 7 % в предишното издание на същото проучване през 2018 г. на 11 % през 2022 г. Ръстът описва по-честа загуба на контрол, не повече поставени диагнози депресия.

За България числото е по-високо от средното. Докладът дава 17 % проблемна употреба в българската извадка на 11-, 13- и 15-годишните. Това е дял от ученици с много положителни отговори на въпросника. Родител, който разпознае детето си в този праг, има повод за разговор и при нужда за преглед.

Как кибертормозът удря психичното здраве?

Кибертормозът е тормоз чрез телефон, компютър или профил, повтарян и насочен да унижи, не единична груба реплика между равни. Страницата StopBullying.gov, прегледана през 2024 г., описва три особености. Той може да продължи по всяко време на денонощието, следата често остава, и възрастните не го чуват през стената, защото се случва в джоба.

В американската училищна анкета от 2023 г., цитирана на същата страница, около 16 % от гимназистите съобщават за електронен тормоз през предходните 12 месеца. Това е дял за САЩ, не оценка за българските класове. Конкретният случай се проверява в училището и при личния лекар.

CDC свързва честата употреба с по-висок дял на електронния тормоз след отчитане на възраст, пол и други демографски разлики. Скоригираното отношение е 1,54. Същата еднократна анкета свързва честата употреба и с това ученикът сериозно да е обмислял самоубийство. Опитите за самоубийство в същия модел не са отчетливо по-чести. Анкетата не може да каже кое е започнало първо, тормозът или тъгата.

Ако детето е мишена, полезните стъпки са прости. Пазят се снимки на съобщенията. Подателят се блокира. Казва се на възрастен, на когото младежът има доверие, и сигналът се подава в самата платформа. APA добавя да не се препраща унизителното съдържание, защото препращането удължава щетата. Отмъщение в коментари обикновено вдига още публичност.

Признаци, че тормозът вече тежи на психиката, съвпадат с общите тревожни признаци за настроението. Детето не спи, дърпа се от училище, изглежда празно или раздразнително без ясен повод у дома. Тогава разговорът не свършва с блокиране на профил. Влиза и личният лекар, а при мисли за самонараняване се обаждате на 112.

нещастното момиче, използващо компютър

Кога социалните мрежи подкрепят?

Мрежите не са само риск. APA през 2023 г. пише, че ползването само по себе си не е нито полезно, нито вредно, и че онлайн връстници могат да подкрепят младежи под стрес. Особено ясно е това за юноши, които са лесбийки, гейове, бисексуални или все още изясняват ориентацията си, когато у дома темата е трудна или опасна за тях.

Същата логика важи за изолация, за стрес и за търсене на връстници със сходно здравословно състояние. Чатът дава репетиция на разговор, който на живо още е твърде скъп. APA обаче добавя резерва. Юноши с депресия, социална тревожност или самота могат да имат полза от този контрол и същевременно са по-изложени на вредните страни на същите платформи.

Ако след профила човекът е по-скрит от живите хора, отколкото свързан с тях, лентата не замества разговора. Американското становище от 2023 г. предлага на семействата зони без устройства, вечерна уговорка и сигнал при тормоз. Това са съвети от САЩ. В България училището и личният лекар казват как се процедира при конкретно дете, ако домашната уговорка не стига.

Помага ли ограничаването при възрастни?

При възрастни опитите за ограничаване дават малък спад на депресивните симптоми, не лечение на депресия. Метаанализ от 27 октомври 2025 г. събира 10 контролирани опита. Средната възраст на участниците е 24,2 години. След корекция за възможен пропуснат отрицателен резултат ефектът е 0,25, което в тази мярка се чете като малък.

Пълното спиране не е излязло по-силно от намаляването. Разликата между двата вида опити не е отчетлива, а самото намаляване носи измеримия малък ефект. За човек, който се храни с новини от профилите и се страхува да изчезне за седмица, намаляването е по-приложима първа стъпка. Малкият ефект не означава, че болестта изчезва.

Повечето такива опити траят кратко и мерят точки по скала за симптоми. Те не заместват преглед, ако тъгата вече пълни деня. Клиника Майо описва депресивния епизод като тъга или загуба на интерес през голяма част от деня, ден след ден, и казва да се потърси лекар, ако се чувствате депресирани, без да чакате самопомощта да свърши работата.

Ако ограничаването вкъщи не мърда нито съня, нито раздразнението, следващата стъпка е разговор, не още едно приложение за броене на минути. Терапевтът, както го формулира Клиника Кливланд, гледа защо профилът е станал убежище. Понякога зад навика стои тревожност или депресия, които си имат отделно лечение с психотерапия, лекарство или и двете, по преценка на лекаря.

Как да намалите времето без рязко спиране?

Няма единен безопасен брой часове, който AAP да е обявила за всички възрасти. Има проверими смени в деня, събрани от становището от 2023 г., от съвета на APA за съня и от въпросите на педиатрите. Те не лекуват депресия, а пазят съня и намаляват поводите за сравнение.

  • Изключете известията, за да не ви връщат в приложенията през целия ден.
  • Оставете телефона извън леглото в часа преди сън.
  • При дете на 10–14 години преглеждайте съдържанието и говорете за него.
  • Спрете профилите, след които се чувствате по-зле за външния си вид.
  • Пазете срещите на живо и движението, не само лентата в джоба.
  • Ако не намалите сами, кажете това на личния лекар или на психолог.

Отчетът за екранно време на телефона показва кое приложение изяжда вечерта. AAP предлага да го погледнете, ако сами не усещате мащаба, и да пробвате изключени известия за няколко дни, за да видите дали денят става по-равномерен. Експериментът е ваш. Той не е клинично изпитване и не обещава резултата от метаанализа.

За юноша целта на границата е сън от поне 8 часа и останал живот извън екрана, не морална победа. За възрастен същата сметка важи за работата и за хората в стаята. Ако вечерта свършва с час превъртане на лоши новини, утрешният праг на раздразнение пада, дори диагноза да няма.

Рязкото спиране често се проваля, защото част от профила е истинска връзка с приятели. Намаляването пази тази част и реже сравнението, нощното превъртане и профилите, след които оставате по-зле. Ако и това не се задържа, помощта отвън е признак за здрав разум, не за слабост.

Кога да потърсите лекар за настроението и мрежите?

Лекар се търси, когато настроението или ежедневието се чупят, а не когато минутите минат кръгло число. Клиника Майо съветва час при лекар или специалист по психично здраве, ако се чувствате депресирани. Картината, която клиниката описва, е тъга, празнота или загуба на интерес през голяма част от деня, ден след ден, често с разбит сън, умора и отдръпване от обичайните неща.

При юноши същите оплаквания често изглеждат като раздразнителност, по-слабо училище, твърде много сън или храна и бягство от връстници. Мрежите могат да са част от картината или само фонът, на който тя се вижда. Лекарят различава навика от депресия и от тревожност. Самопомощта с таймер не прави тази разлика.

Какво забелязвате Какво да направите
Тъга, празнота или загуба на интерес през повечето часове, почти всеки ден Запишете час при личния лекар или при специалист по психично здраве
Мрежите развалят съня, училището, работата или близките и не успявате да ги ограничите Кажете това на лекар или психолог, вместо да чакате да мине от само себе си
Повтарящ се тормоз през профил или съобщения Запазете доказателствата, блокирайте подателя и кажете на доверен възрастен
Мисли, че можете да се нараните, или опит за самоубийство Обадете се на 112 или отидете в спешно отделение веднага

Спешният ред идва от същото описание на Клиника Майо. Ако мислите, че можете да се нараните или да направите опит за самоубийство, търсите спешна помощ веднага. В САЩ клиниката посочва тамошния номер. В България спешният номер е 112. До идването на екип или до спешното отделение човекът не остава сам, ако сте до него и това е безопасно за вас.

На прегледа носете нещо конкретно, не обща тревога от новините. Отчетът за екранно време, часът на лягане и дали след лентата ставате по-раздразнителни дават на лекаря материал. Попитайте дали оплакванията приличат на депресия, на тревожност, или на навик, който може да се ограничи успоредно с плана за сън. Лекарството, ако изобщо се стигне до него, се решава от лекаря на прегледа.

Често задавани въпроси

Зависимост от социални мрежи диагноза ли е?

Не, в американското ръководство DSM-5 това не е отделна диагноза. Клиника Кливланд през 2025 г. описва проблема като навик с реални последствия за съня, самочувствието и отношенията, дори без официален етикет. Ако сами не намалявате, терапевт е уместен събеседник, а не доказателство, че носите официална диагноза.

По-засегнати ли са момичетата от момчетата?

В европейското училищно проучване момичетата по-често минават прага на проблемната употреба, 13 % срещу 9 % при момчетата. В американското становище от 2023 г. сравнението по външен вид се свързва по-ясно с по-лош образ за тялото при момичета. Това са средни разлики, не съдба на всяко момиче и не щит за всяко момче.

Трябва ли телефонът да стои далеч от леглото?

Да, за юноши APA съветва поне 8 часа сън и ограничаване на екраните в часа преди лягане. Нощната лента е свързана с по-лош сън, а недоспиването прави следващия ден по-крехък емоционално. Същото домашно правило пази и възрастни, които заспиват по-късно заради превъртане.

По-полезно ли е пълното спиране от намаляването?

В метаанализа от 2025 г. пълното спиране не е по-силно от намаляването, а малкият ефект върху депресивните симптоми е 0,25 при средна възраст 24,2 години. Намаляването е по-поносима първа стъпка за човек, който държи на живите контакти в профилите. Нито едното от двете не замества лечение, ако вече има депресивен епизод.

Важат ли американските числа за България?

Не като местна статистика. Двойният риск над 3 часа, 77 % честа употреба и 16 % електронен тормоз са данни от САЩ. За ученици на 11, 13 и 15 години в Европа докладът на СЗО дава 11 % проблемна употреба средно и 17 % в българската извадка. Лекарят тук преценява човека пред себе си, не чуждата анкета.

Какво да кажа на личния лекар за мрежите?

Кажете откога тъгата или напрежението пълнят деня, какво става със съня и дали можете да спрете, когато решите. Покажете отчета на телефона, ако го имате, и споменете тормоз, ако има такъв. Попитайте дали картината е за депресия, за тревожност, или за навик, който си струва да ограничите заедно с плана за сън.

Момиче с мобилен телефон

Заключение

Часовете сами по себе си почти не обясняват депресията. Слабата корелация 0,08 при клинични групи юноши и умерените корелации около 0,4 при проблемна употреба и тревожност описват различна тежест. Над 3 часа в американското становище от 2023 г. върви с двоен риск от симптоми, а в Европа загубата на контрол вече се среща при 11 % от учениците на 11, 13 и 15 години и при 17 % в българската извадка.

Ограничаването в опити със средна възраст 24,2 години дава малък спад на депресивните оплаквания, по-скоро чрез по-малко време, отколкото чрез пълно изчезване от профилите. Сънят от поне 8 часа, тихият час преди лягане и спирането на сравненията по външен вид са стъпките, които препоръките от 2023 г. държат в ръцете на семейството. Те не лекуват депресия.

Отворете отчета на телефона и го сложете до часа, в който гасите лампата. Ако тъгата или загубата на интерес пълнят повечето часове почти всеки ден, запишете час при личния лекар и занесете този отчет. Ако мислите, че можете да се нараните, обадете се на 112. На прегледа попитайте дали оплакването е депресия, тревожност, или навик, който да ограничите успоредно със съня.

Източници

  1. Fassi L, Thomas K, Parry DA et al.: Social Media Use and Internalizing Symptoms in Clinical and Community Adolescent Samples: A Systematic Review and Meta-Analysis. JAMA Pediatrics, 24 юни 2024 г.
  2. Du M, Zhao C, Hu H et al.: Association between problematic social networking use and anxiety symptoms: a systematic review and meta-analysis. BMC Psychology, 12 май 2024 г.
  3. Social Media and Youth Mental Health. U.S. Department of Health and Human Services, 19 февруари 2025 г.
  4. Health Advisory on Social Media Use in Adolescence. American Psychological Association, май 2023 г.
  5. Boniel-Nissim M, Marino C, Galeotti T et al.: A focus on adolescent social media use and gaming in Europe, central Asia and Canada: Health Behaviour in School-aged Children international report from the 2021/2022 survey. World Health Organization Regional Office for Europe, 2024 г.
  6. Young E, McCain JL, Mercado MC et al.: Frequent Social Media Use and Experiences with Bullying Victimization, Persistent Feelings of Sadness or Hopelessness, and Suicide Risk Among High School Students — Youth Risk Behavior Survey, United States, 2023. Morbidity and Mortality Weekly Report, 10 октомври 2024 г.
  7. May W, Malouff JM, Meynadier J: Reducing Social Media Use Decreases Depression Symptoms: A Meta-Analysis of Randomised Controlled Trials. European Journal of Investigation in Health, Psychology and Education, 27 октомври 2025 г.
  8. Is It Possible To Become Addicted to Social Media?. Cleveland Clinic, 8 декември 2025 г.
  9. How to Know If You Have a Problem With Social Media. American Academy of Pediatrics, 13 март 2025 г.
  10. What Is Cyberbullying. StopBullying.gov, 7 октомври 2024 г.
  11. Depression (major depressive disorder). Mayo Clinic, 1 септември 2026 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.